Новата работа - Редакционна история

Донка в 17:58, 6 май 2011

2011-05-06T17:58:22Z

Хирон в 13:31, 21 ноември 2009

2009-11-21T13:31:12Z

НадяД в 17:50, 19 ноември 2009

2009-11-19T17:50:11Z

НадяД в 17:17, 19 ноември 2009

2009-11-19T17:17:06Z

Показване на промените

НадяД в 17:04, 19 ноември 2009

2009-11-19T17:04:51Z

Показване на промените

НадяД в 16:49, 19 ноември 2009

2009-11-19T16:49:31Z

Показване на промените

НадяД в 07:25, 19 ноември 2009

2009-11-19T07:25:15Z

Показване на промените

НадяД в 21:38, 18 ноември 2009

2009-11-18T21:38:40Z

Показване на промените

НадяД в 21:29, 18 ноември 2009

2009-11-18T21:29:17Z

Показване на промените

НадяД в 17:10, 18 ноември 2009

2009-11-18T17:10:26Z

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 17:58, 6 май 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]]
		+
		+	[[КНИГА: Видяхме славата]]
		+
	==НОВАТА РАБОТА==		==НОВАТА РАБОТА==

← По-стара версия		Версия от 13:31, 21 ноември 2009
Ред 44:		Ред 44:

	Сега, като слушате един сказчик, вие казвате: "Колко съм аз невежа." Не се спирай колко знаеш и колко не знаеш, то не е важно. В дадения случай какво може да научиш, колко знаеш и колко не знаеш, то е безпокойство, не го туряй в ума си. Колко може да научиш, дали си богат или не, не трябва да те безпокои, няма какво да те безпокои какво може да придобиеш в настоящето. Казвам: Сега ще ви говоря за настоящето. Вие може да кажете: "Ние знаем тези работи." Аз не говоря за неща, които знаете, аз говоря за неща, които не знаете. Вие може да имате известно разбиране за нещата. Нито един от вас няма пълно разбиране за това, което става в природата. Всеки един философ, всеки един човек, туй, което разбрал в един момент, в следния момент туй разбиране се различава. Сутрин светлината е една, на обед светлината се различава, не е същата нито по количество, нито по качество; нито по интензивност е същата.		Сега, като слушате един сказчик, вие казвате: "Колко съм аз невежа." Не се спирай колко знаеш и колко не знаеш, то не е важно. В дадения случай какво може да научиш, колко знаеш и колко не знаеш, то е безпокойство, не го туряй в ума си. Колко може да научиш, дали си богат или не, не трябва да те безпокои, няма какво да те безпокои какво може да придобиеш в настоящето. Казвам: Сега ще ви говоря за настоящето. Вие може да кажете: "Ние знаем тези работи." Аз не говоря за неща, които знаете, аз говоря за неща, които не знаете. Вие може да имате известно разбиране за нещата. Нито един от вас няма пълно разбиране за това, което става в природата. Всеки един философ, всеки един човек, туй, което разбрал в един момент, в следния момент туй разбиране се различава. Сутрин светлината е една, на обед светлината се различава, не е същата нито по количество, нито по качество; нито по интензивност е същата.
		+
		+	[[Картинка:SB-1932-vs-1.jpg]]

	Да кажем, това е цялата земя. Нас ни се вижда като че слънцето се подига нагоре. Лъчите, които падат хоризонтално или наклонено, различават се. Някой казва: "Аз видях слънцето." Под какъв ъгъл си го видял, какво количество светлина си възприел, какво количество от тази светлина си преработил? Онова, което не си преработил, ако се пусне в тебе, то ще ти създаде една неприятност. Това, което може да възприемеш в организма си, то те ползва. Аз говоря за онзи велик закон, който функционира в природата. Природата е снизходителна към разумните същества, понеже използват всичко. Онова, което не може да използват, изпращат навън. Неразумните същества искат всичко да заграбят и следствие на това им дават педагогически уроци, както тя знае. Няма да ви обяснявам защо е така. Аз няма да ви обяснявам защо слънцето е така нагоре, защо земята е валчеста, не може ли да бъде плоска. Тази форма е най-подходяща. Защо не е плоска? - Защото не подхожда в дадения случай. Земята може да бъде плоска. Земята нито е валчеста, нито е плоска, никаква не е. Какво значи никаква? Никаква значи, че може да вземе форма, каквато иска. Като кажа, че никаква не е, ти вече нямаш представа каква форма може да вземе. Но в дадения случай как е създадена вселената. Всичките тела са валчести, защото кривата линия е най-подходящата линия на движение. Тя е линията, при която има най-малко съпротивление. Ти като вървиш по права линия, ще се изкривиш. Казваш: "Не трябва да бъдеш крив." Ще бъдеш крив. Ако те изкривяват хората, радвай се, че са те изкривили. Ако ти създадат препятствия, пак се радвай, защото в туй препятствие ще намериш посоката на твоето движение. Ще видиш нещо ново. Така като се говори, е морализиране. Морализирането са неестествени отношения към хората. Аз имам пари, ти вземеш от мене, казвам: Ти трябва да бъдеш честен, навреме трябва да плащаш дълговете, защото на мене така допада. Ти трябва да вървиш по Бога, ти трябва да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш разумен. Но всичко това се основава на това, че ти имаш да ми даваш.		Да кажем, това е цялата земя. Нас ни се вижда като че слънцето се подига нагоре. Лъчите, които падат хоризонтално или наклонено, различават се. Някой казва: "Аз видях слънцето." Под какъв ъгъл си го видял, какво количество светлина си възприел, какво количество от тази светлина си преработил? Онова, което не си преработил, ако се пусне в тебе, то ще ти създаде една неприятност. Това, което може да възприемеш в организма си, то те ползва. Аз говоря за онзи велик закон, който функционира в природата. Природата е снизходителна към разумните същества, понеже използват всичко. Онова, което не може да използват, изпращат навън. Неразумните същества искат всичко да заграбят и следствие на това им дават педагогически уроци, както тя знае. Няма да ви обяснявам защо е така. Аз няма да ви обяснявам защо слънцето е така нагоре, защо земята е валчеста, не може ли да бъде плоска. Тази форма е най-подходяща. Защо не е плоска? - Защото не подхожда в дадения случай. Земята може да бъде плоска. Земята нито е валчеста, нито е плоска, никаква не е. Какво значи никаква? Никаква значи, че може да вземе форма, каквато иска. Като кажа, че никаква не е, ти вече нямаш представа каква форма може да вземе. Но в дадения случай как е създадена вселената. Всичките тела са валчести, защото кривата линия е най-подходящата линия на движение. Тя е линията, при която има най-малко съпротивление. Ти като вървиш по права линия, ще се изкривиш. Казваш: "Не трябва да бъдеш крив." Ще бъдеш крив. Ако те изкривяват хората, радвай се, че са те изкривили. Ако ти създадат препятствия, пак се радвай, защото в туй препятствие ще намериш посоката на твоето движение. Ще видиш нещо ново. Така като се говори, е морализиране. Морализирането са неестествени отношения към хората. Аз имам пари, ти вземеш от мене, казвам: Ти трябва да бъдеш честен, навреме трябва да плащаш дълговете, защото на мене така допада. Ти трябва да вървиш по Бога, ти трябва да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш разумен. Но всичко това се основава на това, че ти имаш да ми даваш.

@@ Ред 93: / Ред 93: @@
 Казвам, сега във вашата мисъл вие може да кажете тъй: "Всичко туй е добро, но ние сме слаби хора." Няма по-слабо от водата в света, но и по-силно от водата няма. По-слабо от светлината няма, но и по-силно от светлината няма. По-слабо от вятъра, от въздуха няма, но и по-силно няма. Светлината е слаба, водата е слаба, вятърът е слаб, но когато дойде онзи вятър, има една силна страна. Водата, когато дойде в своята стихия, и тя е силна. Светлината, и тя е силна. Та казвам сега: Аз искам да бъдете слаби като светлината, слаби като водата, слаби като въздуха, но същевременно ви казвам, трябва да бъдете силни като светлината, силни като водата, като въздуха, то е една максима, която трябва да носите в ума си. Слаби като водата, но не едно малко шише. Каквото и да ти се каже, да го изпълниш, не като влезеш в стихията. Като слизаш от онзи планински връх, ти ще дигаш шум и като слезеш долу, силен ще бъдеш, понеже в своята сила ти ще внесеш известна енергия, която е необходима за сегашното развитие. Трябва да донесете нещо. Вие седите и гледате младата мома, която седи пред огледалото, оглежда се и казва: "Пари нямам да се оженя, не съм красива да се оженя, тялото ми не е хубаво." Тази мома не съзнава, че има един ум - едно богатство, има едно сърце - друго богатство. Момъкът, и той казва, че е сиромах. Оставете тези дядовски, отживели идеи. Вие всички сте богати. Не лъжете нито себе си, нито другите. Дотогава, докато имаш един ум, ти си богат - уповай на своя ум. Докато имаш туй сърце да пулсира, туй, което ти чувстваш, ти си богат. Докато туй, което желаеш, можеш да го направиш, ти си богат. Не се отказвай от правото, което Бог ти е дал. Сега някои от вас може да дойдат, да ви кажат: "Много хубаво проповядва, но нищо още не доказа." Всичките мои беседи мога да ви ги кажа само в три думи, ако разбирате. Може да запаля фенерче и да ви посоча пътя, посоката да вървите. Мога да ви посоча най-високия връх и да кажа: Идете, вижте. Мога да ви посоча и най-голямата долина да слезете там и да видите. В човека има нещо хубаво.
-Ще ви приведа един пример. Не е хубаво..., като се разказва, някои мислят, че е за похвала. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години от Варна пътувам за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по право, казва: "Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мене." Той с колело, аз без колело. Вземам си
+Ще ви приведа един пример. Не е хубаво..., като се разказва, някои мислят, че е за похвала. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години от Варна пътувам за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по право, казва: "Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мене." Той с колело, аз без колело. Вземам си една чанта, която и сега имам. Казва: "Аз ще нося чантата." Казвам: Но бързо няма да вървиш. Казва: "Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Преди да дойдем до Бургас, този ден валя дъжд, че той трябваше да носи колелото на рамото. От Варна, додето отиваме, стигаме Камчията. Казвам: Много добре вървим. Стигаме Камчията, но тя тъй се наводнила от големия дъжд, до колене вода. Казва ни ханджията: "Господа, накъде отивате?" - "В Бургас." - "Назад, не може да вървите." Назад не може, не се връщаме. Казвам: Ще си дигнем крачолите, ще крачим. Онзи смел, казва: "Ще дигна велосипеда." Онзи казва: "Ще се удавите, накъде е пътят, не знаете, трябва да сте много внимателни, по шосето трябва да хванете." Той казва: "Не може да ви помогна." По едно време иде един българин с една хубава кола и един охранен кон. Ханджията казва: "Този може да ви помогне, той знае пътя с каруцата, но е един инаетин, досега не съм видял да е направил добро някому." Аз казах на този с колата: Може ли да ни направиш една малка услуга. Имаме велосипед, да го туриш на колата, пък ние ще запретнем крачолите, ще вървим след колата. Той погледна и каза: "Човещина е, не само велосипеда, но и вие се качете горе на колата, ще ви изведа." Кръчмарят си прехапа устните, той направи едно добро. Запознахме се, качихме се на колата и по целия път говорихме с него, покани ни в дома си, спахме при него, сутринта ни изведе на няколко километра. Този приятел издаваше списание, записа го за списанието. Каза: "И мене ми е приятно такива добри хора като вас, когато минавате, спрете се." Но досега втори път не съм се спирал.
+Казвам: Във всеки един човек се крие нещо хубаво, но трябва да знае човек как да бутне. Казвам: По някой път ние се намираме на опасно място.Ние имаме много превзети възгледи, като кажем: "Този човек е лош", ние отиваме в голяма крайност, предизвикваме злото. Навсякъде в света казват: "Лош е светът." Туй е отчасти вярно. Преди години разхождам се, един стражар казва: "Де ти е позволителният лист, легитимацията?" - Нямам никаква легитимация. - "Как смееш да ходиш без легитимация? Аз ще те арестувам тебе." - Ти друг път хора като мене арестувал ли си? Колко пъти? Рекох: Слушай, ти като мене друг път човек няма да срещнеш. Ако аз кажа само една дума за тебе, знаеш какво ще стане от тебе? - Той мисли, че съм някой министър. Исках с него да се пошегувам. - "Извинете, господине." Разговаряме се с него, той носи пушката. Казвам: Ако всякога ме слушаш, на високо място ще те туря, пък ако не слушаш, в затвора ще те туря. Човещина. Казвам: Ти сега носиш пушката, утре друг ще те арестува, ти днес мене ще арестуваш, утре - тебе. Ако има защо да ме арестуваш, аз сам ще ида. Ако съм престъпил вашия закон, сам ще дойда, закон е. Казвам му на него: Гледай да бъдеш добър човек, с лошо нищо не се постига. Ако кажа една дума за тебе - той се уплаши. Здрависахме се. Казвате сега: "Кажи на този човек да прогледне." Аз като кажа една дума, какво мога да направя. Сплаши се. Ти му кажи какво може да направиш заради него. Ти му кажи, че жена му ще бъде здрава. - "Жена ти сега е болна, вкъщи имаш едно болно дете. Жена ти и детето ще бъдат здрави. Ха, от мене това. Жена ти ще бъде здрава и детето ти ще бъде здраво, и работите ти ще се оправят." Не да го залъгвам. По този път, по който ти мислиш да разрешаваш нещата, ти ще влезеш в дрънголника. Ти ме виждаш, аз не съм от тия светии. Твоята пушка аз мога да я взема и да я счупя. Разчитайте на онази ваша сила, която природата е вложила във вас. Ние седим и сме се хипнотизирали от един живот, който не е естествен. Живеем просто един нехигиеничен живот, заразяваме се и умираме. Трябва да излезем на чист въздух. Трябва да започнем от малкото, наново трябва да градим живота. Затуй именно природата ни показва, човек трябва да стане като малкото дете, да бъде роден от благородна майка и баща, благородни братя и сестри, разумен народ, разумно общество, да израсте като дърво, да бъде като някой извор. Такова трябва да бъде бъдещето общество. Всички сте повикани да започнете да работите. Не мислете, че само вие сте; милиони хора има, които мислят като вас и както вие мислите. По целия свят, в целия културен свят има хиляди и милиони хора, които мислят и работят, не само тук в България, навсякъде всичките хора са проводници на новото. За бъдеще то ще се увеличи. Казвам: По този начин ще дойде онази истинска наука, която сега много работи може да направи.
-−
-една чанта, която и сега имам. Казва: "Аз ще нося чантата." Казвам: Но бързо няма да вървиш. Казва: "Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Преди да дойдем до Бургас, този ден валя дъжд, че той трябваше да носи колелото на рамото. От Варна, додето отиваме, стигаме Камчията. Казвам: Много добре вървим. Стигаме Камчията, но тя тъй се наводнила от големия дъжд, до колене вода. Казва ни ханджията: "Господа, накъде отивате?" - "В Бургас." - "Назад, не може да вървите." Назад не може, не се връщаме. Казвам: Ще си дигнем крачолите, ще крачим. Онзи смел, казва: "Ще дигна велосипеда." Онзи казва: "Ще се удавите, накъде е пътят, не знаете, трябва да сте много внимателни, по шосето трябва да хванете." Той казва: "Не може да ви помогна." По едно време иде един българин с една хубава кола и един охранен кон. Ханджията казва: "Този може да ви помогне, той знае пътя с каруцата, но е един инаетин, досега не съм видял да е направил добро някому." Аз казах на този с колата: Може ли да ни направиш една малка услуга. Имаме велосипед, да го туриш на колата, пък ние ще запретнем крачолите, ще вървим след колата. Той погледна и каза: "Човещина е, не само велосипеда, но и вие се качете горе на колата, ще ви изведа." Кръчмарят си прехапа устните, той направи едно добро. Запознахме се, качихме се на колата и по целия път говорихме с него, покани ни в дома си, спахме при него, сутринта ни изведе на няколко километра. Този приятел издаваше списание, записа го за списанието. Каза: "И мене ми е приятно такива добри хора като вас, когато минавате, спрете се." Но досега втори път не съм се спирал.
-−
 Казвам: Във всеки един човек се крие нещо хубаво, но трябва да знае човек как да бутне. Казвам: По някой път ние се намираме на опасно място.Ние имаме много
-−
-−
-−
-превзети възгледи, като кажем: "Този човек е лош", ние отиваме в голяма крайност, предизвикваме злОто. Навсякъде в света казват: "Лош е светът." Туй е отчасти вярно. Преди години разхождам се, един стражар казва: "Де ти е позволителният лист, легитимацията ?" - Нямам никаква легитимация. - "Как смееш да ходиш без легитимация? Аз ще те арестувам тебе." - Ти друг път хора като мене арестувал ли си? Колко пъти? Рекох: Слушай, ти като мене друг път човек няма да срещнеш. Ако аз кажа само една дума за тебе, знаеш какво ще стане от тебе? - Той мисли, че съм някой министър. Исках с него да се пошегувам. -"Извинете, господине." Разговаряме се с него, той носи пушката. Казвам: Ако всякога ме слушаш, на високо място ще те туря, пък ако не слушаш, в затвора ще те туря. Човещина. Казвам: Ти сега носиш пушката, утре друг ще те арестува, ти днес мене ще арестуваш, утре - тебе. Ако има защо да ме арестуваш, аз сам ще ида. Ако съм престъпил вашия закон, сам ще дойда, закон е. Казвам му на него: Гледай да бъдеш добър човек, с лошо нищо не се постига. Ако кажа една дума за тебе - той се уплаши. Здрависахме се. Казвате сега: "Кажи на този човек да прогледне." Аз като кажа една дума, какво мога да направя. Сплаши се. Ти му кажи какво може да направиш заради него. Ти му кажи, че жена му ще бъде здрава. - "Жена ти сега е болна, вкъщи имаш едно болно дете. Жена ти и детето ще бъдат здрави. Ха, от мене това. Жена ти ще бъде здрава и детето ти ще бъде здраво, и работите ти ще се оправят." Не да го залъгвам. По този път, по който ти мислиш да разрешаваш нещата, ти ще влезеш в дрънголника. Ти ме виждаш, аз не съм от тия светии. Твоята пушка аз мога да я взема и да я счупя. Разчитайте на онази ваша сила, която природата е вложила във вас. Ние седим и сме се хипнотизирали от един живот, който не е естествен. Живеем просто един
-−
-−
-−
 нехигиеничен живот, заразяваме се и умираме. Трябва да излезем на чист въздух. Трябва да започнем от малкото, наново трябва да градим живота. Затуй именно природата ни показва, човек трябва да стане като малкото дете, да бъде роден от благородна майка и баща, благородни братя и сестри, разумен народ, разумно общество, да израсте като дърво, да бъде като някой извор. Такова трябва да бъде бъдещето общество. Всички сте повикани да започнете да работите. Не мислете, че само вие сте; милиони хора има, които мислят като вас и както вие мислите. По целия свят, в целия културен свят има хиляди и милиони хора, които мислят и работят, не само тук в България, навсякъде всичките хора са проводници на новото. За бъдеще то ще се увеличи. Казвам: По този начин ще дойде онази истинска наука, която сега много работи може да направи.
 Но няма време. Понеже, ако ви говоря повече, ще стане натрупване, а в натрупването нещата не може да растат.