Новото верую КИ - Редакционна история

Донка в 14:51, 13 август 2011

2011-08-13T14:51:32Z

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T14:55:16Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T14:49:33Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T09:57:45Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T09:48:44Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T09:42:54Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T09:22:30Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T09:06:36Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T09:00:05Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

2010-03-16T08:52:34Z

‎НОВОТО ВЕРУЮ

← По-стара версия		Версия от 14:51, 13 август 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1935]]-[[1936]])
		+
		+	[[КНИГА: Към извора]]
		+
	==НОВОТО ВЕРУЮ==		==НОВОТО ВЕРУЮ==

@@ Ред 91: / Ред 91: @@
 В думата <em>крада</em> спасителната сричка е <em>ра.Ра </em> спасява кражбата. <em>Ра</em> е Слънцето. Като дойдеш да крадеш, в кражбата има светлина – ще те хванат и кражбата ще стане явна. Следователно кражбата не може да се освободи от сричката <em>ра</em>, която винаги седи като детектив да издава.
-Думата <em>омраза</em> сама по себе си не е лоша. <em>Мразя</em> пак има сричката <em>ра</em>, пак ще те издаде. Ра е това, което изправя омразата. <em>ра</em>. И тогава започва:<em>Радост. Ра</em> е Слънцето, а <em>дост</em> на турски значи приятел, значи: приятел на Слънцето. Това е Богоровско тълкувание. <em>Радост</em> означава слънчево приятелство. Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш.
+Думата <em>омраза</em> сама по себе си не е лоша. <em>Мразя</em> пак има сричката <em>ра</em>, пак ще те издаде. Ра е това, което изправя омразата. <em>Мра</em>. И тогава започва:<em>Радост. Ра</em> е Слънцето, а <em>дост</em> на турски значи приятел, значи: приятел на Слънцето. Това е Богоровско тълкувание. <em>Радост</em> означава слънчево приятелство. Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш.
 Казвам: Христос е свършил много хубави работи. Какво трябва всеки един от вас да свърши и какво всеки един от вас трябва да знае?
@@ Ред 99: / Ред 99: @@
 Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше." Да, но тогава ще дойде пресищането. Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната.
-И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш: "Можеш да обичаш всички." Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва да има нужда от твоята любов. Някой кон е сприхав, не дава да го пипаш по задницата или по главата, ще те ритне или ще те ухапе. Ще бъдеш внимателен, няма да го пипаш, защото ако речеш да прекараш ръката си по него – или ритник, или ухапване. Вие искате, като обичате някой човек, да прекарате ръката си отгоре му. Това не е любов! Когато обичате един кон, ще му снемете юлара (тур. повод, оглавник за добитък) и ще го оставите в гората свободен да пие студена вода. Няма да го заведете с юлара да пие вода и после пак да го вържете. Това не е любов! Един човек, когото обичате, ще му снемете всички юлари, които има и ще го оставите свободен. Ще кажете: "Как да разберем това?" Разбирайте го както искате, но оставете човека свободен, както Бог го е направил, защото всички ограничения, които имаме, са човешки работи, а първоначално не са били. Първоначално човек не е бил ограничен. Сега например, някой погледнал жената на някого и той казва: "Защо я погледна?" Че какво лошо има в това да погледне жена ти? В джоба ти има един юлар, туряш й го и казваш: "Без този юлар не може. Ти си длъжна да бъдеш с юлар". Значи с твоя юлар тя е спасена, а без юлара отива в ада? Това е погрешно. Като туряш на жена си юлар, значи нямаш вяра в нея; ти нямаш вяра в твоя приятел, в твоето дете. Аз като туря злато в огъня не мисля, че ще изгори. Може да се стопи, но не и да изгори. Ние трябва да се пазим от някои неща, които изгарят. Някой път ще изгорят някои неценни работи, а ще остане ценното. Ако някои работи в нас изгорят, нека изгорят и нека остане ценното. Казвате: "Ние се боим да ръководим някого." Можеш да ръководиш един човек и без юлар. Ще му снемеш юлара и ще видиш какви са убежденията му, откъде са дошли. И няма да му се налагаш. Ако искате да поправите човека, може да влошите положението. Можете да приложите примера на онзи англичанин, който поканил на гости един доста виден човек от източните народи. Като дошъл гостът и седнали на трапезата, сложили му вилица. Но той почнал да взема хляб и да го натопява в ястието с пръстите си. Англичанинът, който го поканил имал син; синът побутнал баща си, да му покаже. Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре. Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е. Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде. Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.
+И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш: "Можеш да обичаш всички." Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва да има нужда от твоята любов. Някой кон е сприхав, не дава да го пипаш по задницата или по главата, ще те ритне или ще те ухапе. Ще бъдеш внимателен, няма да го пипаш, защото ако речеш да прекараш ръката си по него – или ритник, или ухапване. Вие искате, като обичате някой човек, да прекарате ръката си отгоре му. Това не е любов! Когато обичате един кон, ще му снемете юлара (тур. повод, оглавник за добитък) и ще го оставите в гората свободен да пие студена вода. Няма да го заведете с юлара да пие вода и после пак да го вържете. Това не е любов! Един човек, когото обичате, ще му снемете всички юлари, които има и ще го оставите свободен. Ще кажете: "Как да разберем това?" Разбирайте го както искате, но оставете човека свободен, както Бог го е направил, защото всички ограничения, които имаме, са човешки работи, а първоначално не са били. Първоначално човек не е бил ограничен. Сега например, някой погледнал жената на някого и той казва: "Защо я погледна?" Че какво лошо има в това да погледне жена ти? В джоба ти има един юлар, туряш й го и казваш: "Без този юлар не може. Ти си длъжна да бъдеш с юлар". Значи с твоя юлар тя е спасена, а без юлара отива в ада? Това е погрешно. Като туряш на жена си юлар, значи нямаш вяра в нея, ти нямаш вяра в твоя приятел, в твоето дете. Аз като туря злато в огъня не мисля, че ще изгори. Може да се стопи, но не и да изгори. Ние трябва да се пазим от някои неща, които изгарят. Някой път ще изгорят някои неценни работи, а ще остане ценното. Ако някои работи в нас изгорят, нека изгорят и нека остане ценното. Казвате: "Ние се боим да ръководим някого." Можеш да ръководиш един човек и без юлар. Ще му снемеш юлара и ще видиш какви са убежденията му, откъде са дошли. И няма да му се налагаш. Ако искате да поправите човека, може да влошите положението. Можете да приложите примера на онзи англичанин, който поканил на гости един доста виден човек от източните народи. Като дошъл гостът и седнали на трапезата, сложили му вилица. Но той почнал да взема хляб и да го натопява в ястието с пръстите си. Англичанинът, който го поканил имал син, синът побутнал баща си, да му покаже. Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре. Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е. Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде. Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.
 Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило. Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре. Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.

@@ Ред 75: / Ред 75: @@
 Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: <em>"Изправете живота си!"</em>. После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено: <em>"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!"</em>. Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края <em>t</em>, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо <em>t</em> имат <em>d</em>. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
-После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!" Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога гонориш па чонека ирия I но му е лицето, той е весел, усмихнат, но кин» малко I о пошкачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, иапала е една вътрешна промяна. Някой човек, който ра |Онра, може да пе му е приятно това, което говоря, но е спокоен. И «слушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си мяст речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува па общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
+После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!" Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права."  Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
 Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.
@@ Ред 81: / Ред 81: @@
 Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.
-Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!" И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат, и не говори на език, на който могат да не те разберат.
+Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!" И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.
 Има професори на религията. Говорят, говорят, но не ги разбират хората. Има професори на молитвата. Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.
@@ Ред 89: / Ред 89: @@
 Има много неща, които не спадат към сегашната лекция.
-В думата <em>крада</em> спасителната сричка е <em>ра.Ра </em>спасява кражбата. <em>Ра</em> е Слънцето. Като дойдеш да крадеш, в кражбата има светлина – ще те хванат и кражбата ще стане явна. Следователно кражбата не може да се освободи от сричката <em>ра</em>, която винаги седи като детектив да издава.
+В думата <em>крада</em> спасителната сричка е <em>ра.Ра </em> спасява кражбата. <em>Ра</em> е Слънцето. Като дойдеш да крадеш, в кражбата има светлина – ще те хванат и кражбата ще стане явна. Следователно кражбата не може да се освободи от сричката <em>ра</em>, която винаги седи като детектив да издава.
 Думата <em>омраза</em> сама по себе си не е лоша. <em>Мразя</em> пак има сричката <em>ра</em>, пак ще те издаде. Ра е това, което изправя омразата. <em>ра</em>. И тогава започва:<em>Радост. Ра</em> е Слънцето, а <em>дост</em> на турски значи приятел, значи: приятел на Слънцето. Това е Богоровско тълкувание. <em>Радост</em> означава слънчево приятелство. Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш.

@@ Ред 71: / Ред 71: @@
 Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако <em>т, м</em> или <em>п</em> не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: <em>Стояне</em>. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата <em>любов</em>. Произнесете сега думата <em>любов</em>. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: <em>Лю....бов!</em>. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш <em>"бов" – </em> пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. <em>Ообичам</em>. Като дойде <em>чам</em> изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
-Казваш: "Вяра". <em>Вяра </em> е една положителна дума. В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.
+Казваш: "Вяра". <em>Вяра</em> е една положителна дума. В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.
-Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: <em>"Изправете живота си!"</em>. После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено: <em>"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!"</em>. Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края <em>(, </em>а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо <em>I </em>имат <em>й. </em>. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
+Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: <em>"Изправете живота си!"</em>. После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено: <em>"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!"</em>. Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края <em>t</em>, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо <em>t</em> имат <em>d</em>. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
-После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отит.н я опилихме, по от мре да не я оцапаме!" Аз съм правил някои наблюдения. Ча някои хора много лесно може да се провери, доколко лтГкниа им е сплпа, доколко са търпеливи. Понякога гонориш па чонека ирия I но му е лицето, той е весел, усмихнат, но кин» малко I о пошкачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, иапала е една вътрешна промяна. Някой човек, който ра |Онра, може да пе му е приятно това, което говоря, но е спокоен. И «слушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си мяст речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува па общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
+После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!" Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога гонориш па чонека ирия I но му е лицето, той е весел, усмихнат, но кин» малко I о пошкачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, иапала е една вътрешна промяна. Някой човек, който ра |Онра, може да пе му е приятно това, което говоря, но е спокоен. И «слушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си мяст речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува па общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
 Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.

@@ Ред 65: / Ред 65: @@
 Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под <em>княз!</em>? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
-Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей <em>фа-диез. Фа </em> вече го знаеш, но <em>фа-диез</em>. Ако си музикант, като кажеш <em>фа</em> този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон <em>до</em> ще вземеш от <em>до</em> нагоре: <em>до – ми – сол, </em> и чак тогава <em>фа</em>. Не, истинският музикант, като му се каже <em>фа-диез, сол-диез, сол-бемол – </em> веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
+Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей <em>фа-диез. Фа </em> вече го знаеш, но <em>фа-диез</em>? Ако си музикант, като кажеш <em>фа</em> този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон <em>до</em>, ще вземеш от <em>до</em> нагоре: <em>до – ми – сол</em>, и чак тогава <em>фа</em>. Не, истинският музикант, като му се каже <em>фа-диез, сол-диез, сол-бемол – </em> веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
-Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." <em>Но</em> това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
+Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
-Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако <em>т, м </em>или <em>п </em>не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: <em>Стояне</em>. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата <em>любов</em>)<em> </em>. Произнесете сега думата <em>любов </em>. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: <em>Лю....бов) </em>. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш <em>"бов" – </em> пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. <em>Ообичам</em>. Като дойде <em>чам</em> изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
+Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако <em>т, м</em> или <em>п</em> не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: <em>Стояне</em>. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата <em>любов</em>. Произнесете сега думата <em>любов</em>. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: <em>Лю....бов!</em>. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш <em>"бов" – </em> пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. <em>Ообичам</em>. Като дойде <em>чам</em> изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
 Казваш: "Вяра". <em>Вяра </em> е една положителна дума. В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 Казвам: От онова, което знаете, сега трябва да минете към онова, което не знаете. Вие имате едно тяло, едно лице, очи, уши, нос, а много пъти не знаете какво представлява вашият нос, да четете по носа не можете. Погледате, похванете, погладите ухото си, но какво представлява то – не знаете. Погледате си окото, казавате: "Хубави са очите, донякъде са бистри. Хубави са устата, хубави са ръцете." Много повърхностно ги гледате и много повърхностно знаете за себе си. Дойде един физиономист, интересува се от чертите на вашето лице, от вашите ръце, а вие не знаете това, което той може да чете по тях. Вие сте собственик и нищо не знаете, а онзи не е собственик и знае повече. Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без да знаят какво е написано на тях. И говорят за духовната, за Христовата любов. Какво нещо е Христовата любов? Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат!"? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната. Чистата вода изпира, но нечистата – не.
-Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под <em>княз! </em>Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
+Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под <em>княз!</em>? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
 Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей <em>фа-диез. Фа </em> вече го знаеш, но <em>фа-диез</em>. Ако си музикант, като кажеш <em>фа</em> този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон <em>до</em> ще вземеш от <em>до</em> нагоре: <em>до – ми – сол, </em> и чак тогава <em>фа</em>. Не, истинският музикант, като му се каже <em>фа-диез, сол-диез, сол-бемол – </em> веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.

@@ Ред 53: / Ред 53: @@
 Всеки един човек, който не обича свободата, Господ не го разбира.
-Всеки един човек, който навреме не си ляга да си почине, Господ не го разбира. За всички работи, които не правим както трябва, Господ не ни разбира! Всеки човек, който не яде навреме и не си дъвче храната, Господ не го разбира. За всички тия работи Господ не те разбира. Болките ще дойдат – ти се молиш, но Господ не ге разбира.
+Всеки един човек, който навреме не си ляга да си почине, Господ не го разбира. За всички работи, които не правим както трябва, Господ не ни разбира! Всеки човек, който не яде навреме и не си дъвче храната, Господ не го разбира. За всички тия работи Господ не те разбира. Болките ще дойдат – ти се молиш, но Господ не те разбира.
 Понякога ние искаме да се освободим от страдания. Но от страдания никой не може да се освободи. От един товар, който трябва да се пренесе от едно място на друго, никой не може да те освободи. Тоя товар може да мине от един човек на друг и ти временно можеш да се освободиш, но като дойде твоят ред, това страдание, тоя товар ще мине през тебе. Питаш: "Не може ли без страдания?" Може, но друг трябва да поеме страданието. И не мисли, че когато другите страдат, няма да дойде ред и на тебе. Ти гледай да уякнеш, че като дойде това страдание до тебе, да можеш да го носиш.
-В турско време 20-30 души българи имали да дават данък и ги закарват при юшурджията (човек, който събира данъците, юшур - данък). Българите не се обичали. Най-напред повикали Стояна: "Де е Стоян?" Отива той и го бият. Другите викат: "Да го бият! Имат право." Те обаче нямат опитност и не знаят, че това страдание ще дойде и до тях. Излиза Стоян, влиза друг. Най-сетне, като дойде до тебе ред, и тебе ще бият. И тогава казваш: "Много лошо бият." Много пъти вие не влизате в положението на другите. Някого бият, ти казваш: "Да носи." Не, и ти си влязъл в тая гама, тоя бой ще дойде и върху тебе, и ще го опиташ. Когато някой страда, ти казваш: "Няма нищо! Господ да му е на помощ." Но тоя ред на нещата ще дойде и до тебе.
+В турско време 20 - 30 души българи имали да дават данък и ги закарват при юшурджията (човек, който събира данъците, юшур (тур.) - данък). Българите не се обичали. Най-напред повикали Стояна: "Де е Стоян?" Отива той и го бият. Другите викат: "Да го бият! Имат право." Те обаче нямат опитност и не знаят, че това страдание ще дойде и до тях. Излиза Стоян, влиза друг. Най-сетне, като дойде до тебе ред и тебе ще бият. И тогава казваш: "Много лошо бият." Много пъти вие не влизате в положението на другите. Някого бият, ти казваш: "Да носи." Не, и ти си влязъл в тая гама, тоя бой ще дойде и върху тебе, и ще го опиташ. Когато някой страда, ти казваш: "Няма нищо! Господ да му е на помощ." Но тоя ред на нещата ще дойде и до тебе.
 И на някои от вас да ви "предскажа": Непременно ще умрат някои от вас, когато и да е – ако не сега, то след 10 - 15 - 20 години смъртта ще дойде. Ще я опитате. Засега тя не ви е закачила, но има предвид и вас. И вие сте в тефтера, само че тази работа върви по ред. Ще ви разправя някой, че няма да умрете, ще ви учи да не умирате. Хората няма да умират, когато няма да имат да дават. Когато Христос дойде на Земята, учениците Му казаха по кой начин може да се освободи от смъртта. Той каза: "Не мога. И аз съм в този ред на нещата. Ще трябва да се опита." Но търсеше дали по един естествен път това не би могло да се отмени. Когато Христос разбра, че тая чаша ще се носи, Той трябваше да се приготви. И се казва: "Колко е страдал Христос!" Казвате, че Христос е страдал, но някой път вие ни най-малко не почерпвате поука от страданията на Христа. Някой иска да се освободи от страданията и казва: "Христос за всички пострада. Защо ни идат страдания? Христос нали понесе нашите грехове? Платил е греховете на всички!" Казвам: Греховете, които Адам направи, Христос ги понесе, а пък греховете, които ние правим, ние ще ги понесем. Ти ядеш зле – ще понесеш последствията, ще те боли коремът. Няма да ги понесе гостилничарят, който е сготвил яденето. Твоите страдания няма да ги носи той. Ти казваш: "Защо светът е направен така?" Гостилничарят е сготвил, но ако ядеш не както трябва и не си сдъвкал храната както трябва, то причината за болката е в тебе. Ако вие не мислите, ще дойдат страданията.

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.
-Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното?" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана. Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре. Гледаш – някой човек е много красив отвън, очите му красиви, носът и устата му много хубави – много хубаво е "подвързан"; гледаш друг някой – не е "подвързан", грозен е отвън, но той има нещо хубаво, което се крие вътре в него. Красотата е нещо скрито в дадения случай. Красотата е цяла наука. Има красиви лица, които като някоя мумия са неподвижни. Има една красота, която е постоянна, лицето е като една статуя, не се мени. А истинската красота е, когато има съдържание, когато има постоянно изменение в линиите. В чертите на лицето трябва да има свещен трепет, който се движи. Един човек, в чието лице нищо не можеш да прочетеш, не е тъй красив. Но когато в лицето има една промяна, много деликатна промяна, тогава този човек е красив. Той седи и мълчи, но като му говориш, ти забелязваш, чувстваш, че той те слуша. Като му разправяш за своите страдания, за някои свои нужди, ти виждаш, че той мисли, и не само мисли за твоите страдания, но мисли и как да ти помогне. А пък друг човек, като те слуша, повтаря: "Много те съжалявам", но нищо не мисли за тебе и накрая ти казва: "Хайде, Господ да ти е на помощ." Работите с "Господ да ти е на помощ" не С1ава1. Ако ти имаш зададена задача от учителя си да напишеш нещо и казваш: "Господ да ми е на помощ", но нищо не си написал и отиваш при учителя, без да си учил – как ще ти е Господ на помощ? Ще дойдат големите противоречия в живот и ш ще кажеш: "Господ не ме разбра." Господ ли не те разбра, или ти не разбра Господа?
+Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното?" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана. Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре. Гледаш – някой човек е много красив отвън, очите му красиви, носът и устата му много хубави – много хубаво е "подвързан"; гледаш друг някой – не е "подвързан", грозен е отвън, но той има нещо хубаво, което се крие вътре в него. Красотата е нещо скрито в дадения случай. Красотата е цяла наука. Има красиви лица, които като някоя мумия са неподвижни. Има една красота, която е постоянна, лицето е като една статуя, не се мени. А истинската красота е, когато има съдържание, когато има постоянно изменение в линиите. В чертите на лицето трябва да има свещен трепет, който се движи. Един човек, в чието лице нищо не можеш да прочетеш, не е тъй красив. Но когато в лицето има една промяна, много деликатна промяна, тогава този човек е красив. Той седи и мълчи, но като му говориш, ти забелязваш, чувстваш, че той те слуша. Като му разправяш за своите страдания, за някои свои нужди, ти виждаш, че той мисли, и не само мисли за твоите страдания, но мисли и как да ти помогне. А пък друг човек, като те слуша, повтаря: "Много те съжалявам", но нищо не мисли за тебе и накрая ти казва: "Хайде, Господ да ти е на помощ." Работите с "Господ да ти е на помощ" не стават. Ако ти имаш зададена задача от учителя си да напишеш нещо и казваш: "Господ да ми е на помощ", но нищо не си написал и отиваш при учителя, без да си учил – как ще ти е Господ на помощ? Ще дойдат големите противоречия в живот и ти ще кажеш: "Господ не ме разбра." Господ ли не те разбра, или ти не разбра Господа?
 Всеки един човек, който не учи, Господ не го разбира.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни.
-Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са <em>т</em> или <em>п</em>, на <em>т</em> единият крак не е довършен и прилича на <em>п</em>. А някой път между <em>п</em> и <em>п</em> не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.
+Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са <em>т</em> или <em>п</em>, на <em>т</em> единият крак не е довършен и прилича на <em>п</em>. А някой път между <em>п</em> и <em>н</em> не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.
-Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого; ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
+Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
-Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха<em> </em>парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
+Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
-Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за МС1 о мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоноложното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари ме му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш; разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти ниаща1, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
+Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
 Да ви преведа това.
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 1/2 1/3 1/4
-Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2,1/3,1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
+Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
 Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.
-Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един |урски наша – млада, красива, много хубава жена. И припада 1я. Инка I един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят |у|)ски не шае и има сьс себе си преводач. Като влизат при
+Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!" Пашата пита: "Какво иска?" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
+Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата!", а онзи превел: "Много е теглила!" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!
-<em>5</em>
-−
-болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!" Пашата пита: "Какво иска?" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
-−
-Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае; надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата!", а онзи превел: "Много е теглила!" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!
 Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни.
-Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са <em>т, </em>или и-нат единият крак не е довършен и прилича на <em>п. </em>А някой път между <em>пи н </em>не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива
+Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са <em>т</em> или <em>п</em>, на <em>т</em> единият крак не е довършен и прилича на <em>п</em>. А някой път между <em>п</em> и <em>п</em> не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.
-−
-<em>6</em>
-−
 погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.
 Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого; ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.