Под тебе и над тебе - Редакционна история

Донка в 08:31, 11 август 2011

2011-08-11T08:31:40Z

Mvm: /* Под тебе и над тебе */

2009-04-03T12:50:54Z

‎Под тебе и над тебе

Mvm: /* Под тебе и над тебе */

2009-04-03T12:49:43Z

‎Под тебе и над тебе

Показване на промените

Mvm: /* Под тебе и над тебе */

2009-04-03T12:34:22Z

‎Под тебе и над тебе

Показване на промените

Mvm: /* Под тебе и над тебе */

2009-04-03T12:25:36Z

‎Под тебе и над тебе

Mvm: /* Под тебе и над тебе */

2009-04-03T12:14:45Z

‎Под тебе и над тебе

Показване на промените

Mvm: /* Под тебе и над тебе */

2009-04-03T11:50:25Z

‎Под тебе и над тебе

Mvm: /* Под тебе и над тебе */

2009-04-03T11:48:36Z

‎Под тебе и над тебе

Mvm: /* Под тебе и над тебе */

2009-04-03T11:44:39Z

‎Под тебе и над тебе

Mvm в 11:42, 3 април 2009

2009-04-03T11:42:53Z

← По-стара версия		Версия от 08:31, 11 август 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Седма година ([[1937]]-[[1938]])
		+
		+	[[Красотата на душата, том 2]]
		+
		+
	==Под тебе и над тебе==		==Под тебе и над тебе==

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 Герои са нужни на света, да проявят любовта си. Само любовта ще ви направи свободни, силни. Само силният може да търпи. Само силният може, като Христос, сам да се предаде. Тогава всички Негови неприятели се качиха на гърба Му и Го питаха: Познаваш ли ни? Всичко, което проповядваше, не е вярно и няма да се сбъдне. Христос се разтърси и те паднаха на земята - Той отгоре, те отдолу. Той ги запита: Сега познавате ли, кой съм аз? Както аз пострадах и вие ще пострадате. Светът трябва да пострада, за да покаже Христос пътя, по който човечеството ще върви. Това няма да се постигне лесно. Христовата кръв тече и вашата кръв ще тече. Може да се намери някой да ви носи кръста, но гледайте, вие да се качите на гърба на противниците си, те да останат отдолу, да не се засилят. Силен е онзи, в когото Бог живее.
-Желая на всички да възкръснете и да кажете на ония, които са под вас: Слушайте онова, което ние ви казваме, както ние слушаме и изпълняваме Божията воля.
+Желая на всички да възкръснете и да кажете на онези, които са под вас: Слушайте онова, което ние ви казваме, както ние слушаме и изпълняваме Божията воля.
-Желая ви да слушате онова, което Бог отгоре ви говори. 	Приемете Божията заповед и я предайте на онези под вас.
+Желая ви да слушате онова, което Бог отгоре ви говори. Приемете Божията заповед и я предайте на онези под вас.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 "И славата Господня изгря на тебе".
-Животът, сам по себе си, е велика загадка. Не мислете, че когато казвате, колко нещата са незнайни, всъщност, са незнайни. Това, което е незнайно за един, знайно е за друг. Това, което детето не знае, бащата и майката го знаят. Изобщо, който седи по-високо, знае повече от онзи, който седи по- ниско. Защо идват изпитанията в живота? Има едно мистическо тълкуване на въпроса. Човек се изпитва по единствената причина, да знае, кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата. Това, което е над него, носи светлина; това, което е под него, носи тъмнина. Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина. Ще опиташ, кое от двете е вярно. Щом искаш да победиш това, което е над тебе, ти ще бъдеш победен. Ако искаш да победиш този, който е под тебе, той ще бъде победен. Това, което е над тебе, е Божествено. Следователно, на Божественото ще се подчиниш. Също така, ти можеш да вярваш на това, което е над тебе. Не може да вярваш на това, което е под тебе. То е извървян път и колкото прах е имало, ти си го погълнал. Какво ще вярваш в този път, който си изминал вече? Може да вярваш в пътя, който ти предстои да минаваш. Без да съзнаваш, ти вярваш в мъдростта, която те ръководи. Онова, което тя може да направи за тебе, е за твое добро. Тя никога не злоупотребява с твоето доверие. - Защо Господ е направил така света? - Това не е ваша работа. Колкото и да ви говори Господ, няма да Го разберете. - Защо раждат жените? - Как ще отговорите на този въпрос? - Не може ли да не раждат? - Може, но с това въпросите свършват.
+Животът, сам по себе си, е велика загадка. Не мислете, че когато казвате, колко нещата са незнайни, всъщност, са незнайни. Това, което е незнайно за един, знайно е за друг. Това, което детето не знае, бащата и майката го знаят. Изобщо, който седи по-високо, знае повече от онзи, който седи по-ниско. Защо идват изпитанията в живота? Има едно мистическо тълкуване на въпроса. Човек се изпитва по единствената причина, да знае, кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата. Това, което е над него, носи светлина; това, което е под него, носи тъмнина. Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина. Ще опиташ, кое от двете е вярно. Щом искаш да победиш това, което е над тебе, ти ще бъдеш победен. Ако искаш да победиш този, който е под тебе, той ще бъде победен. Това, което е над тебе, е Божествено. Следователно, на Божественото ще се подчиниш. Също така, ти можеш да вярваш на това, което е над тебе. Не може да вярваш на това, което е под тебе. То е извървян път и колкото прах е имало, ти си го погълнал. Какво ще вярваш в този път, който си изминал вече? Може да вярваш в пътя, който ти предстои да минаваш. Без да съзнаваш, ти вярваш в мъдростта, която те ръководи. Онова, което тя може да направи за тебе, е за твое добро. Тя никога не злоупотребява с твоето доверие. - Защо Господ е направил така света? - Това не е ваша работа. Колкото и да ви говори Господ, няма да Го разберете. - Защо раждат жените? - Как ще отговорите на този въпрос? - Не може ли да не раждат? - Може, но с това въпросите свършват.
 Запитали веднъж Паганини, може ли да свири на три струни. Той дал концерт и свирил на три струни. Пак го запитали: Може ли да свириш на две струни? - Мога. И той свирил на две струни. - Ами на една струна можеш ли? Свирил и на една струна. - Ами без струни можеш ли да свириш? - Може и без струни. Всички очаквали с нетърпение да го чуят, но той не се явил. Наистина, изкуство е да свири човек на една струна. Колкото и да е голям майстор, на две струни ще свири по-добре, на три, на четири струни ще свири още по-добре. Ако свириш на инструмент с 25 хиляди струни, ще излезе нещо много хубаво. Обаче, кой може да свири на толкова струни? Каква памет се иска за това? Даже на 200 струни не се свири лесно. Колкото повече ви говоря в този дух, вие ставате все по-неспокойни. Защото и вие, като малките деца, търсите лесния път, искате да разберете всичко изведнъж.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 	Що е реалност? Какви качества има тя? - В нея има нещо неизменно. И в човека е реално само онова, което не се изменя. В този смисъл, корените не са реални и клоните - също. И листата, цветовете и плодът са нереални, защото те се изменят. Наистина, листата, цветовете и плодовете на дърветата окапват, клоните и корените пък изсъхват. Дървото може да живее 4-5 хиляди години, но в края на краищата и то умира. Кое е реалното в дървото? - Семката. - От нея излиза преходната реалност. На какво отговаря семката в човека? - На душата и на духа. От тях излизат умът, сърцето и всички дарби и способности в човека. Ние сме дошли на земята да учим делата на Бога, Неговите пътища. Той ни се изявява чрез тях. Който не е дошъл до това знание, той пита: Кой създаде Господа? Този въпрос не е на място, не е разумен. Да допуснем, че си отговориш на този въпрос, веднага ще се яви друг въпрос: А кой създаде Твореца на Бога? Чрез такива въпроси ще дойдеш до една безконечност от въпроси. Така ще дойдете до философията, според която Вселената се развива в две противоположни възможности, като безкрайно голяма и безкрайно малка. Значи, една част от материята на природата се увеличава, а друга - се намалява. Малките части непрекъснато се намаляват, а големите постоянно се увеличават. Когато едните и другите достигнат до крайния предел, те се съединяват: голямото се хваща за опашката на малкото, а малкото се хваща за главата на голямото. - Какво става после? - Става това, което и с нас е станало. Колкото и да се говори за голямото и малкото, вие нямате ясна представа за тях.
-	Учените говорят за светлината, за звука, но малцина разбират тяхната същина. Говори се за разстоянието на звездите и планетите от земята, но и това мъчно се схваща. Как ще измерите разстоянието на една звезда от земята, за която се казва, че светлината й достига до земята за един милиард години? Говори се и за звука, но виждате ли трептенията, които го произвеждат? Знае се, обаче, че всяко трептение на въздуха се възприема от ухото, като звук. Като се съединят 32 трептения, те се организират и се чуват като един тон. - Кой е основният тон на живота? Как се образуват тоновете? - От съчетанието на различен брой трептения. Значи, те се образуват от съединяването на 32 трептения нагоре. Колкото по-малък е броят на трептенията, толкова по-гъста е материята. Във връзка с материята се говори и за измеренията. Колкото по-голямо е измерението, толкова по-дребни са частиците на материята. Например, в първото измерение частиците на материята са по-едри, а в четвъртото, петото и нагоре - частиците на материята са по-дребни. Изкуство е да минава човек от по-долното измерение в по-горното. Това значи, да минаваш от студа в топлината, от безлюбието - в любовта. Ако си в пустиня, където всичко е замръзнало, как ще задоволиш жаждата си? - Ще стопиш леда с топлината си и ще го превърнеш във вода. любовта е сила, с която вадите соковете от земята. Любовта не е чувствуване, тя е сила, която внася живот, здраве, знание и светлина в човека. Бог ни се изявява чрез любовта. При сегашните условия, любовта е най-достъпната форма на живота.
+	Учените говорят за светлината, за звука, но малцина разбират тяхната същина. Говори се за разстоянието на звездите и планетите от земята, но и това мъчно се схваща. Как ще измерите разстоянието на една звезда от земята, за която се казва, че светлината й достига до земята за един милиард години? Говори се и за звука, но виждате ли трептенията, които го произвеждат? Знае се, обаче, че всяко трептение на въздуха се възприема от ухото, като звук. Като се съединят 32 трептения, те се организират и се чуват като един тон. - Кой е основният тон на живота? Как се образуват тоновете? - От съчетанието на различен брой трептения. Значи, те се образуват от съединяването на 32 трептения нагоре. Колкото по-малък е броят на трептенията, толкова по-гъста е материята. Във връзка с материята се говори и за измеренията. Колкото по-голямо е измерението, толкова по-дребни са частиците на материята. Например, в първото измерение частиците на материята са по-едри, а в четвъртото, петото и нагоре - частиците на материята са по-дребни. Изкуство е да минава човек от по-долното измерение в по-горното. Това значи, да минаваш от студа в топлината, от безлюбието - в любовта. Ако си в пустиня, където всичко е замръзнало, как ще задоволиш жаждата си? - Ще стопиш леда с топлината си и ще го превърнеш във вода. Любовта е сила, с която вадите соковете от земята. Любовта не е чувстване, тя е сила, която внася живот, здраве, знание и светлина в човека. Бог ни се изявява чрез любовта. При сегашните условия, любовта е най-достъпната форма на живота.
 	Питат: Къде е Бог? - Навсякъде: и в светлината, и в тъмнината; и в доброто, и в злото. Ние ходим в Божия свят, но не сме доволни от него, не вярваме в това, което ни се дава. Земеделец си, посял си нивата, но се безпокоиш, не вярваш, че Бог ще го възрасти. Безпокоиш се, дали ще има достатъчно дъжд, да порасне житото. Безпокоиш се, дали ще узрее и какво количество ще излезе. Ако е малко, безпокоиш се, че не можеш да напълниш хамбара си. Живеете в Божествения свят, а само за ядене и пиене мислите. Кръчмарят и земеделецът се безпокоят, какво ще бъде гроздето, ще даде ли много вино. В това отношение, вие приличате на красивата циганка, която се оженила за царския син. Тя живяла в дворец, но била недоволна от живота си. Казвала си: Всичко имам, но хлябът не ми е вкусен. - Защо? - Защото нямала възможност да си прави хляб от изпросено брашно. Този хляб и бил сладък. За да задоволи вкуса си, тя от време-навреме, взимала от най-хубавото брашно и го сипвала на десетина места в стаята. С торба, препасана през кръста, тя обикаляла купчинките брашно и си взимала по малко. Като напълвала торбата, тя си представяла, че брашното е изпросено. После си казвала: Ето, това е сладък хляб! И вие правите същото: живеете в царски дом, но ходите от къща на къща да просите брашно, да си направите изпросен хляб.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 	Що е реалност? Какви качества има тя? - В нея има нещо неизменно. И в човека е реално само онова, което не се изменя. В този смисъл, корените не са реални и клоните - също. И листата, цветовете и плодът са нереални, защото те се изменят. Наистина, листата, цветовете и плодовете на дърветата окапват, клоните и корените пък изсъхват. Дървото може да живее 4-5 хиляди години, но в края на краищата и то умира. Кое е реалното в дървото? - Семката. - От нея излиза преходната реалност. На какво отговаря семката в човека? - На душата и на духа. От тях излизат умът, сърцето и всички дарби и способности в човека. Ние сме дошли на земята да учим делата на Бога, Неговите пътища. Той ни се изявява чрез тях. Който не е дошъл до това знание, той пита: Кой създаде Господа? Този въпрос не е на място, не е разумен. Да допуснем, че си отговориш на този въпрос, веднага ще се яви друг въпрос: А кой създаде Твореца на Бога? Чрез такива въпроси ще дойдеш до една безконечност от въпроси. Така ще дойдете до философията, според която Вселената се развива в две противоположни възможности, като безкрайно голяма и безкрайно малка. Значи, една част от материята на природата се увеличава, а друга - се намалява. Малките части непрекъснато се намаляват, а големите постоянно се увеличават. Когато едните и другите достигнат до крайния предел, те се съединяват: голямото се хваща за опашката на малкото, а малкото се хваща за главата на голямото. - Какво става после? - Става това, което и с нас е станало. Колкото и да се говори за голямото и малкото, вие нямате ясна представа за тях.
-	Учените говорят за светлината, за звука, но малцина разбират тяхната същина. Говори се за разстоянието на звездите и планетите от земята, но и това мъчно се схваща. Как ще измерите разстоянието на една звезда от земята, за която се казва, че светлината достига до земята за един милиард години? Говори се и за звука, но виждате ли трептенията, които го произвеждат? Знае се, обаче, че всяко трептение на въздуха се възприема от ухото, като звук. Като се съединят 32 трептения, те се организират и се чуват като един тон. - Кой е основният тон на живота? Как се образуват тоновете? - От съчетанието на различен брой трептения. Значи, те се образуват от съединяването на 32 трептения нагоре. Колкото по-малък е броят на трептенията, толкова по-гъста е материята. Във връзка с материята се говори и за измеренията. Колкото по-голямо е измерението, толкова по-дребни са частиците на материята. Например, в първото измерение частиците на материята са по-едри, а в четвъртото, петото и нагоре - частиците на материята са по-дребни. Изкуство е да минава човек от по-долното измерение в по-горното. Това значи, да минаваш от студа в топлината, от безлюбието - в любовта. Ако си в пустиня, където всичко е замръзнало, как ще задоволиш жаждата си? - Ще стопиш леда с топлината си и ще го превърнеш във вода. любовта е сила, с която вадите соковете от земята. Любовта не е чувствуване, тя е сила, която внася живот, здраве, знание и светлина в човека. Бог ни се изявява чрез любовта. При сегашните условия, любовта е най-достъпната форма на живота.
+	Учените говорят за светлината, за звука, но малцина разбират тяхната същина. Говори се за разстоянието на звездите и планетите от земята, но и това мъчно се схваща. Как ще измерите разстоянието на една звезда от земята, за която се казва, че светлината й достига до земята за един милиард години? Говори се и за звука, но виждате ли трептенията, които го произвеждат? Знае се, обаче, че всяко трептение на въздуха се възприема от ухото, като звук. Като се съединят 32 трептения, те се организират и се чуват като един тон. - Кой е основният тон на живота? Как се образуват тоновете? - От съчетанието на различен брой трептения. Значи, те се образуват от съединяването на 32 трептения нагоре. Колкото по-малък е броят на трептенията, толкова по-гъста е материята. Във връзка с материята се говори и за измеренията. Колкото по-голямо е измерението, толкова по-дребни са частиците на материята. Например, в първото измерение частиците на материята са по-едри, а в четвъртото, петото и нагоре - частиците на материята са по-дребни. Изкуство е да минава човек от по-долното измерение в по-горното. Това значи, да минаваш от студа в топлината, от безлюбието - в любовта. Ако си в пустиня, където всичко е замръзнало, как ще задоволиш жаждата си? - Ще стопиш леда с топлината си и ще го превърнеш във вода. любовта е сила, с която вадите соковете от земята. Любовта не е чувствуване, тя е сила, която внася живот, здраве, знание и светлина в човека. Бог ни се изявява чрез любовта. При сегашните условия, любовта е най-достъпната форма на живота.
 	Питат: Къде е Бог? - Навсякъде: и в светлината, и в тъмнината; и в доброто, и в злото. Ние ходим в Божия свят, но не сме доволни от него, не вярваме в това, което ни се дава. Земеделец си, посял си нивата, но се безпокоиш, не вярваш, че Бог ще го възрасти. Безпокоиш се, дали ще има достатъчно дъжд, да порасне житото. Безпокоиш се, дали ще узрее и какво количество ще излезе. Ако е малко, безпокоиш се, че не можеш да напълниш хамбара си. Живеете в Божествения свят, а само за ядене и пиене мислите. Кръчмарят и земеделецът се безпокоят, какво ще бъде гроздето, ще даде ли много вино. В това отношение, вие приличате на красивата циганка, която се оженила за царския син. Тя живяла в дворец, но била недоволна от живота си. Казвала си: Всичко имам, но хлябът не ми е вкусен. - Защо? - Защото нямала възможност да си прави хляб от изпросено брашно. Този хляб и бил сладък. За да задоволи вкуса си, тя от време-навреме, взимала от най-хубавото брашно и го сипвала на десетина места в стаята. С торба, препасана през кръста, тя обикаляла купчинките брашно и си взимала по малко. Като напълвала торбата, тя си представяла, че брашното е изпросено. После си казвала: Ето, това е сладък хляб! И вие правите същото: живеете в царски дом, но ходите от къща на къща да просите брашно, да си направите изпросен хляб.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 	Запитали веднъж Паганини, може ли да свири на три струни. Той дал концерт и свирил на три струни. Пак го запитали: Може ли да свириш на две струни? - Мога. И той свирил на две струни. - Ами на една струна можеш ли? Свирил и на една струна. - Ами без струни можеш ли да свириш? - Може и без струни. Всички очаквали с нетърпение да го чуят, но той не се явил. Наистина, изкуство е да свири човек на една струна. Колкото и да е голям майстор, на две струни ще свири по-добре, на три, на четири струни ще свири още по-добре. Ако свириш на инструмент с 25 хиляди струни, ще излезе нещо много хубаво. Обаче, кой може да свири на толкова струни? Каква памет се иска за това? Даже на 200 струни не се свири лесно. Колкото повече ви говоря в този дух, вие ставате все по-неспокойни. Защото и вие, като малките деца, търсите лесния път, искате да разберете всичко изведнъж. При един богат човек отишъл един апаш, голям виртуоз в изкуството си. Богатият му казал: Чувал съм за тебе, че си владеел много изкуства. Покажи ми едно от тях. - Мога да ти покажа, но очите си ще затвориш само за пет минути. - Ще направя, каквото искаш. Богатият затворил очите си. В това време апашът, с голяма сръчност, обрал всичкото му злато и скъпоценности и изчезнал. Същото става и в живота. Когато искате изведнъж да се домогнете до истината, непременно ще ви оберат. Какво научи като те обраха? Ще кажеш, че поне поумня. - Въпрос е, дали си поумнял. Да те обере такъв виртуоз, това е изключителен случай. Ако богатият нямаше желание да научи едно от изкуствата на апаша, не щеше да пострада. Той щеше да бъде с отворени очи и да следи, какво прави апашът.
-	Ще ви приведа още един пример с коментари. Един крайно беден човек, отегчен от живота си, постоянно се молел на Господа, да го избави по някакъв начин от беднотията. Молитвата му била чута. Един ден идва при него човек, който му донася торба със злато, тежка десет килограма. Той му казал: Вземи тази торба и разполагай с нея, както искаш. Бедният се зарадвал, благодарил на Бога и си казал: Най-после, сложи се край на беднотията. Весел и доволен от положението си, той нарамил торбата със злато и тръгнал с нея, да я скрие някъде на сигурно място. Дошъл до една дълбока река, с много тясно мостче, едва един крак да стъпи. Стъпил на мостчето, но кракът му се подхлъзнал и той паднал в реката. Апашът, който го следял заради парите, веднага се хвърлил във водата да го спаси: бързо снел торбата от гърба му, извадил го от водата и офейкал със златото. Кой от двамата е направил добро: който подарил торбата със златото на бедния, или апашът, който го спасил и задигнал торбата. Според мене, апашът е по-добър, а дарителят е по-умен. - Защо? - Ако апашът не беше добър и не знаеше да плува, бедният щеше да се удави под тежестта на торбата със златото. Ако дарителят не беше умен, нямаше да изпълни Божията воля. Той знаеше, че бедният ще изгуби торбата си, но изпълни волята на Бога, Който искаше да усили вярата на бедния. Последният благодари на Бога и за златото, и за апаша, който дойде навреме да го извади от водата. Като видя, че се дави, той каза на апаша: Моля ти се, вземи торбата за себе си, само спаси живота ми. Ще кажете, че дарителят и апашът са се наговорили. И това е възможно. Има ли нещо лошо в това, че апашът освободил бедния от торбата със златото? - Нищо лошо няма. Преди всичко това е подарък, бедният не е спечелил парите с труда си. Все едно, че той е натоварил магарето си да носи торбата му и после го разтоварил. Има ли нещо престъпно в това? Апашът казва: Аз показах изкуството си, като добър плувец. От друга страна, пожертвах живота си за бедния, затова на мене се падат парите. Ако той беше умен, щеше да задържи парите си. Той нямаше да минава през толкова тесен мост, да рискува и живота си, и парите. Следователно, той не заслужава тези пари. Много такива случаи има в живота. Срещате млада, красива мома. Гледате я и се възхищавате на красотата . Бог й дал голямо богатство - красота. Тя разполага с магическата пръчица. С красотата си тя може да помага на хората: да ги утешава, насърчава, да повдига духа им. По едно време в ума и дошла мисълта да се жени, да си намери един възлюбен. - Защо иска да се жени? - Да има кой да я храни. Ще се ожени, но какво ще остане от нейната красота след десет години? Нищо няма да остане. Като роди няколко деца, тя ще изгуби красотата си. И кравата, като се отели няколко пъти, за нож става. Господарят се отказва да я храни. Той казва: Тази крава вече не дава мляко, ще я заколя, да използвам месото и кожата . Кравата е добра, докато дава мляко. Тя е добра за онези, които използват млякото , но не и за себе си.
+	Ще ви приведа още един пример с коментари. Един крайно беден човек, отегчен от живота си, постоянно се молел на Господа, да го избави по някакъв начин от беднотията. Молитвата му била чута. Един ден идва при него човек, който му донася торба със злато, тежка десет килограма. Той му казал: Вземи тази торба и разполагай с нея, както искаш. Бедният се зарадвал, благодарил на Бога и си казал: Най-после, сложи се край на беднотията. Весел и доволен от положението си, той нарамил торбата със злато и тръгнал с нея, да я скрие някъде на сигурно място. Дошъл до една дълбока река, с много тясно мостче, едва един крак да стъпи. Стъпил на мостчето, но кракът му се подхлъзнал и той паднал в реката. Апашът, който го следял заради парите, веднага се хвърлил във водата да го спаси: бързо снел торбата от гърба му, извадил го от водата и офейкал със златото. Кой от двамата е направил добро: който подарил торбата със златото на бедния, или апашът, който го спасил и задигнал торбата. Според мене, апашът е по-добър, а дарителят е по-умен. - Защо? - Ако апашът не беше добър и не знаеше да плува, бедният щеше да се удави под тежестта на торбата със златото. Ако дарителят не беше умен, нямаше да изпълни Божията воля. Той знаеше, че бедният ще изгуби торбата си, но изпълни волята на Бога, Който искаше да усили вярата на бедния. Последният благодари на Бога и за златото, и за апаша, който дойде навреме да го извади от водата. Като видя, че се дави, той каза на апаша: Моля ти се, вземи торбата за себе си, само спаси живота ми. Ще кажете, че дарителят и апашът са се наговорили. И това е възможно. Има ли нещо лошо в това, че апашът освободил бедния от торбата със златото? - Нищо лошо няма. Преди всичко това е подарък, бедният не е спечелил парите с труда си. Все едно, че той е натоварил магарето си да носи торбата му и после го разтоварил. Има ли нещо престъпно в това? Апашът казва: Аз показах изкуството си, като добър плувец. От друга страна, пожертвах живота си за бедния, затова на мене се падат парите. Ако той беше умен, щеше да задържи парите си. Той нямаше да минава през толкова тесен мост, да рискува и живота си, и парите. Следователно, той не заслужава тези пари. Много такива случаи има в живота. Срещате млада, красива мома. Гледате я и се възхищавате на красотата . Бог й дал голямо богатство - красота. Тя разполага с магическата пръчица. С красотата си тя може да помага на хората: да ги утешава, насърчава, да повдига духа им. По едно време в ума и дошла мисълта да се жени, да си намери един възлюбен. - Защо иска да се жени? - Да има кой да я храни. Ще се ожени, но какво ще остане от нейната красота след десет години? Нищо няма да остане. Като роди няколко деца, тя ще изгуби красотата си. И кравата, като се отели няколко пъти, за нож става. Господарят й се отказва да я храни. Той казва: Тази крава вече не дава мляко, ще я заколя, да използвам месото и кожата й. Кравата е добра, докато дава мляко. Тя е добра за онези, които използват млякото й, но не и за себе си.
 	Днес повечето хора живеят с философията на младата мома, която иска да се жени и с философията на търговеца, който използва кравата докрай. Аз наричам тази философия "ледена философия" и уподобявам тази философия на замръзнало блато. Каквато е водата на блатото, такъв е и ледът. - Може ли да се очисти блатото? - Може, но след като се стопи ледът. Тогава водата ще се утаи и ще се избистри. Друг начин няма. Животът на сегашните хора, поради сгъстената материя, не е нищо друго, освен заледяване, т.е. замръзване на водата. Техният живот не е още организиран. В този смисъл, организираният живот не умира. Това, което не се топи и не умира, е организирано. Това, което гори и изгаря, е неорганизирано. Хората се смущават от много неща. Това е в реда на нещата. Щом живеят в неорганизиран свят, естествено е да се смущават. Имаш къща, но един ден я изгубваш. Къщата е твоето тяло. Можеш ли да разчиташ на него? Дете си, растеш, радваш се на живота. Всички казват: Голям юнак ще станеш. Колко голям ще станеш? - Най-много два метра. Не можеш да станеш като планината. Колко силен ще бъдеш? Ще носиш 100, 120 или най-много 250 кг товар. Това се случва рядко. Има атлети, които могат да вдигат с една ръка кон с кончето. Обаче, това са единици. Досега не съм срещал човек, който може да вдигне един тон тежест. В бъдеще може да се явят големи юнаци, но те ще разбират законите на материята.