Познава гласа му - Редакционна история

Донка в 14:54, 4 март 2012

2012-03-04T14:54:04Z

Хирон: /* ПОЗНАВА ГЛАСА МУ */

2010-03-06T07:06:27Z

‎ПОЗНАВА ГЛАСА МУ

Хирон: /* ПОЗНАВА ГЛАСА МУ */

2010-03-06T07:05:36Z

‎ПОЗНАВА ГЛАСА МУ

Хирон: /* ПОЗНАВА ГЛАСА МУ */

2010-03-06T06:58:34Z

‎ПОЗНАВА ГЛАСА МУ

Показване на промените

Хирон: /* ПОЗНАВА ГЛАСА МУ */

2010-03-06T06:15:58Z

‎ПОЗНАВА ГЛАСА МУ

Хирон: /* ПОЗНАВА ГЛАСА МУ */

2010-03-06T05:51:29Z

‎ПОЗНАВА ГЛАСА МУ

Показване на промените

Хирон: /* ПОЗНАВА ГЛАСА МУ */

2010-03-06T05:32:52Z

‎ПОЗНАВА ГЛАСА МУ

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==ПОЗНАВА ГЛАСА МУ== Известно е на всички, що е реалност. Реални нъща са тези, които човек еднов…

2010-03-04T20:17:58Z

Нова страница: ==ПОЗНАВА ГЛАСА МУ== Известно е на всички, що е реалност. Реални нъща са тези, които човек еднов…

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:54, 4 март 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]]
		+
		+	[[Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.]]
		+
		+	[[1930]]
		+
		+	[[КНИГА: Благословена между жените]]
		+
	==ПОЗНАВА ГЛАСА МУ==		==ПОЗНАВА ГЛАСА МУ==

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 „А наемникът бяга, защото е наемник и не го е грижа за овците." (– 13 ст.). – Когато човек не вложи душата си в някоя работа, той не може да успее. Ако ученикът не вложи душата си в училището, да придобие знание, нищо няма да постигне. Знанието ще бяга от него. Работа, в която не се влага душа, всичко бяга от нея: и мислите, и чувствата, и желанията. Вложи ли човек душата си в някоя работа, всичко ще постигне. Значи, животът се изразява чрез мислите и желанията на човека. Какво представляват мислите и желанията? Те са живи същества. Действията също така са живи същества. Злоупотребите ли с вашите мисли, желания и действия, те могат да ви напуснат. Някога мислите на човека бягат от него; някога желанията му бягат, а някога – действията. Искате ли да бъдете господари на вашите мисли, желания и действия, вие трябва да положите душата си за тях.
-Казвате: ние трябва да бъдем добри, да правим добро. За да бъдете добри, трябва да прилагате в живота си всяка добра мисъл. Приложите ли я, ще имате резултати. Обаче, част от това, което спечелите от тази работа, трябва да дадете и на самата мисъл. И тя иска дял от работата ви. Когато казвате, че някоя трябва да се реализира, това показва, че вие изпълнявате нейното желание, понеже мислите, чувствата и действията на човека са живи същества. Тъй щото, когато желанието на някоя мисъл да се реализира, умре, с него заедно и мисълта умира. Не знаете ли, как да постъпите с някоя мисъл, тя умира, както и хората. Да умре някоя мисъл, това подразбира да изчезне формата й, в която се е проявила тя. Разруши ли се формата й, тази мисъл, като същина, остава да живее, но се връща там, отдето е излязла, и вие не можете вече да разполагате с нея. Ако мисълта е Божествена, тя се връща при Бога. Мисълта за вас е изгубена, както изгубвате децата си. Имате едно малко дете, което умира, т.е. формата му пред вас изчезва. Като изгубите тази форма, вие отивате на гробищата, плачете, скърбите, но и там вашият Петканчо го няма. Чакате от него писмо, но той и писмо не ви пише. Защо? Не сте постъпили добре с него.
+Казвате: ние трябва да бъдем добри, да правим добро. За да бъдете добри, трябва да прилагате в живота си всяка добра мисъл. Приложите ли я, ще имате резултати. Обаче, част от това, което спечелите от тази работа, трябва да дадете и на самата мисъл. И тя иска дял от работата ви. Когато казвате, че някоя мисъл трябва да се реализира, това показва, че вие изпълнявате нейното желание, понеже мислите, чувствата и действията на човека са живи същества. Тъй щото, когато желанието на някоя мисъл да се реализира, умре, с него заедно и мисълта умира. Не знаете ли, как да постъпите с някоя мисъл, тя умира, както и хората. Да умре някоя мисъл, това подразбира да изчезне формата й, в която се е проявила тя. Разруши ли се формата й, тази мисъл, като същина, остава да живее, но се връща там, отдето е излязла, и вие не можете вече да разполагате с нея. Ако мисълта е Божествена, тя се връща при Бога. Мисълта за вас е изгубена, както изгубвате децата си. Имате едно малко дете, което умира, т.е. формата му пред вас изчезва. Като изгубите тази форма, вие отивате на гробищата, плачете, скърбите, но и там вашият Петканчо го няма. Чакате от него писмо, но той и писмо не ви пише. Защо? Не сте постъпили добре с него.
 „Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават." (- 14 ст.). Значи, всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които минават през нас, представляват разумни същества, които по този начин се свързват с нас, и ние с тях. Следователно, ако човек осакати някои от своите мисли, чувства или желания, с това той прекъсва връзките си с разумните същества, чиито са тия мисли, чувства и желания. По този начин човек се изолирва от разумните същества, с които по-рано е бил във връзка. Защо? – Защото той няма вече съответните органи, с които да влезе във връзка. Ето защо човек трябва свещено да пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата.

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 „Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овците." (– 11 ст.). – Кой човек е добър? Добър е онзи, който полага душата си за другите. Не - може ли да положи душата си за другите, той не е добър. Някой казва: добър човек ли съм аз? Ако можеш да положите душата си в служене на Бога, добър си; не можеш ли да я положиш, не си добър. Няма нужда много да се философствува. Христос ясно е определил: „Аз съм добрият пастир, защото полагам душата си за овците."
-„А наемникът бяга, защото е наемник и не го е грижа за овците." (– 13 ст.). – Когато човек не вложи душата си в някоя работа, той не може да успее. Ако ученикът не вложи душата си в училището, да придобие знание, нищо няма да постигне. Знанието ще бяга от него. Работа, в която не се влага душа, всичко бяга от нея: и мислите, и чувствата, и желанията. Вложи ли човек душата си в някоя работа, всичко ще постигне. Значи, животът се изразява чрез мислите и желанията на човека. Какво представляват мислите и желанията? Те са живи същества. Действията също така са живи същества. Злоупотребите ли с вашите мисли, желания и действия, те могат да ви напуснат. Някога мислите на човека бягат от него; някога желанията му бягат, а някога – действията. Искате ли да бъдете господари на вашите мисли, желания и действия, вие трябва да положите душата си за тях. Казвате: ние трябва да бъдем добри, да правим добро. За да бъдете добри, трябва да прилагате в живота си всяка добра мисъл. Приложите ли я, ще имате резултати. Обаче, част от това, което спечелите от тази работа, трябва да дадете и на самата мисъл. И тя иска дял от работата ви. Когато казвате, че някоя трябва да се реализира, това показва, че вие изпълнявате нейното желание, понеже мислите, чувствата и действията на човека са живи същества. Тъй щото, когато желанието на някоя мисъл да се реализира, умре, с него заедно и мисълта умира. Не знаете ли, как да постъпите с някоя мисъл, тя умира, както и хората. Да умре някоя мисъл, това подразбира да изчезне формата й, в която се е проявила тя. Разруши ли се формата й, тази мисъл, като същина, остава да живее, но се връща там, отдето е излязла, и вие не можете вече да разполагате с нея. Ако мисълта е Божествена, тя се връща при Бога. Мисълта за вас е изгубена, както изгубвате децата си. Имате едно малко дете, което умира, т.е. формата му пред вас изчезва. Като изгубите тази форма, вие отивате на гробищата, плачете, скърбите, но и там вашият Петканчо го няма. Чакате от него писмо, но той и писмо не ви пише. Защо? Не сте постъпили добре с него.
+„А наемникът бяга, защото е наемник и не го е грижа за овците." (– 13 ст.). – Когато човек не вложи душата си в някоя работа, той не може да успее. Ако ученикът не вложи душата си в училището, да придобие знание, нищо няма да постигне. Знанието ще бяга от него. Работа, в която не се влага душа, всичко бяга от нея: и мислите, и чувствата, и желанията. Вложи ли човек душата си в някоя работа, всичко ще постигне. Значи, животът се изразява чрез мислите и желанията на човека. Какво представляват мислите и желанията? Те са живи същества. Действията също така са живи същества. Злоупотребите ли с вашите мисли, желания и действия, те могат да ви напуснат. Някога мислите на човека бягат от него; някога желанията му бягат, а някога – действията. Искате ли да бъдете господари на вашите мисли, желания и действия, вие трябва да положите душата си за тях.
 „Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават." (- 14 ст.). Значи, всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които минават през нас, представляват разумни същества, които по този начин се свързват с нас, и ние с тях. Следователно, ако човек осакати някои от своите мисли, чувства или желания, с това той прекъсва връзките си с разумните същества, чиито са тия мисли, чувства и желания. По този начин човек се изолирва от разумните същества, с които по-рано е бил във връзка. Защо? – Защото той няма вече съответните органи, с които да влезе във връзка. Ето защо човек трябва свещено да пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата.

@@ Ред 61: / Ред 61: @@
 Сега ще се пазите да нямате мисли и желания, като тези на евреите. Често чрезмерните желания са спънка в живота на човека. Те са причина за греха, а грехът разслабва човека; той докарва преждевременна старост. Старият човек пък се занимава само със своите болки, със своето минало. В душата на стария няма нищо ново. Той казва: на младини беше всичко. Сега няма нищо ново. Ето защо, трябва да се пазите от греха и от това, което старостта носи. Не се спирайте върху буквата на нещата: буквата умъртвява, духът носи живот. Според процесите, които виждаме в природата, старият винаги очаква смърт, младият – живот. Затова казваме: старото носи смърт, младото – живот. Когато разглеждаме старостта в смисъл на мъдрост, това се отнася към друг свят. И тогава, под думата „стар" се разбира човек с опитност, със знание, със сила. Старият човек, който не е разбрал живота, той умира; който е разбрал живота, той оживява. Старият, който е станал силен, умен и мъдър, той е разбрал живота; старият, който не е станал силен, умен и мъдър, той не е разбрал живота.
-Както виждате, днес денят е много хубав, няма никакви препятствия, за да разберете Истината. Всеки сам може да си постави някакво препятствие, като параван, и да не може да разбере Истината. Някой седи зад паравана и казва: не мога да изляза оттук. Кога човек си поставя параван? – Когато се отклонява от правия, от Божия път. Пръв Адам си направил параван и се скри зад него. Господ го потърси: „Адаме, де си?" Скрит зад паравана, Адам мълчал. Господ го намерил скрит зад паравана и го запитал: „Защо не се обаждаш?" – Господи, чух гласа Ти, но боях се да Ти се обадя. – Защо се боиш? Веднага философията дошла в помощ на Адама. Той започнал да аргументира: Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, ще ми бъде помощница, а тя ме тикна в едно предприятие, в което изгубихме всичко, каквото ни даде. Бог хвана тогава неговата другарка, предприемача. Тя каза: търговецът, от когото отидох да купувам стока, ме излъга; даде ми лоша стока, и задигна парите ми. Така започнаха редица аргументирания: светът не е направен, както тртвбва; отношенията между хората не са разумни; търговците не са честни хора и т. н. Гос-
+Както виждате, днес денят е много хубав, няма никакви препятствия, за да разберете Истината. Всеки сам може да си постави някакво препятствие, като параван, и да не може да разбере Истината. Някой седи зад паравана и казва: не мога да изляза оттук. Кога човек си поставя параван? – Когато се отклонява от правия, от Божия път. Пръв Адам си направил параван и се скри зад него. Господ го потърси: „Адаме, де си?" Скрит зад паравана, Адам мълчал. Господ го намерил скрит зад паравана и го запитал: „Защо не се обаждаш?" – Господи, чух гласа Ти, но боях се да Ти се обадя. – Защо се боиш? Веднага философията дошла в помощ на Адама. Той започнал да аргументира: Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, ще ми бъде помощница, а тя ме тикна в едно предприятие, в което изгубихме всичко, каквото ни даде. Бог хвана тогава неговата другарка, предприемача. Тя каза: търговецът, от когото отидох да купувам стока, ме излъга; даде ми лоша стока, и задигна парите ми. Така започнаха редица аргументирания: светът не е направен, както трябва; отношенията между хората не са разумни; търговците не са честни хора и т.н. Господ запитал жената: ти защо не опита стоката, която купуваш? На онзи адепт, който я изкушаваше около дървото, тя можа да каже: преди да вкуся от забранения плод, аз ще опитам по някакъв начин истинността на твоите думи. По това време в рая имаше много животни. Тя трябваше да даде този плод на някой кон, например, той пръв да го опита, да се види, дали, наистина, той ще стане като Бога. Конете обичат ябълки, тъй щото конят щеше да изяде този плод. Обаче, жената не направи опита с коня, или с друго някое животно, но го приложи върху себе си.
+Разказът за грехопадането на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма; може би и за хиляди години ще остане неразкрита за човечеството, защото хората не са готови още да я разберат. За сега не е позволено да се обясняват причините за грехопадането. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, знаят тия причини; те знаят, че има неизбежни неща в живота, но защо, за какво става всичко това, мълчат. Съществува следният закон: всичко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, да видите, дали, наистина, тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг. вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца, и ако въжето издържа на тази тежест, значи, то е здраво. Тогава може да си купите, колкото въжета искате. Обаче, опитът ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате пред вид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие.
-под запитал жената: ти защо не опита стоката, която купуваш? На онзи адепт, който я изкушаваше около дървото, тя можа да каже: преди да вкуся от забранения плод, аз ще опитам по н^какъв начин истинността на твоите думи. По това вр^ме в рая имаше много животни. Тя требваше да даде този плод на н-бкой кон, напри-мер, той пръв да го опита, да се види, дали, наистина, той ще стане като Бога. Конет обичат ябълки, тъй щото конят щъше да изяде този плод. Обаче, жената не направи опита с коня, или с друго някое животно, но го приложи върху себе си.
+Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си. т. е. със своята душа и със своя дух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте, но себе си не изпитвайте! Това подразбира: изпитвайте условията, в които живеете, но себе си никога! Изпитвайте мислите, чувствата, действията си, но себе си, т.е. своята душа и своя дух никога не изпитвайте! Тази е истинската философия на живота. Защо трябва да изпитвате душата и духа си? Какво ще придобиете, ако изпитвате душата и духа си? – Нищо няма да придобиете. Не правете опит с това, което Бог е създал! Не правете опит със свещената книга, която Бог е написал! Тази книга ще пазите като зеницата на окото си. От нея ще четете и учите. Тя ще бъде най-главното ви ръковод-
-−
-Разказът за гръхопадането на първия човек крие в себе си една от велкките тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма; може би и за хиляди години ще остане неразкрита за чо-въчгството, защото хората не са готови още да я разберат. За сега не е позволено да се обясняват причините за гръхопадането. Онъзи, които разбират втетрЕшния смисъл на живота, знаят тия причини; т знаят, че има неизбъжни н1зща в живота, но защо, за какво става всичко това, мълчат. Сж-ществува следният закон: вси,ко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на дрверие, но той тр"вбза да проверява, да изпитва нъщата. Представете си, че един търговец на вжжета дойде при вас и ви предлага от тия вжжета, които пръпоржчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, да видите, дали, най
-−
-−
-−
-стина, тези вжжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цъл вие закачате кофата, която събира около 100 клг. вода, за зжжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеиа, и ако вжжето издържа на тази те жест, значи, то е здраво. Тогава може да си купите, колкото вжжета искате. Обаче, опчтът ще направите първо с кофата, а песл със себе си. Ще имате пред вид метода: първо ше спуснете вжжето с кофата в кладенеца, а посл ще влъзете вие.
-−
-Казвам: Ева направи опит със себе си и сгръши. Да прави, човек опити със себе си. т. е. със своята душа и със своя цух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте_ не себе си не изпитвайте! Това подразбира. изпитвайте условията, б които живеете. н0 себе си никога! Изпитвайте мислите, чувства _ та действията си, но себе си, т. е. своята лу шг и своя дух никога не изпитвайте! Тази" е истинската философия на живота. Защо трябва да изпитвате душата и духа си? Какво ще придобиете, ако изпитвате душата и д^ла си? – Нищо няма да придобиете. Не правете опит с това, което Бог е създал! Не правете опит със свещената книга, която Бсг е написал! Тази книга ще пазите като зеницата на окото си. От нея ще четете и учите. Тя ще бъде най-главното ви ръковод-