Правилно отношение 1937 - Редакционна история

Моника13 в 22:50, 24 август 2011

2011-08-24T22:50:24Z

Моника13: /* Трети дял */

2011-08-24T22:49:18Z

‎Трети дял

Показване на промените

Моника13: /* Втори дял */

2011-08-24T22:26:48Z

‎Втори дял

Моника13: /* Правилно отношение */

2011-08-24T22:17:38Z

‎Правилно отношение

Донка в 14:28, 22 юли 2011

2011-07-22T14:28:32Z

Показване на промените

Донка: Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937) КНИГА: Разумните същества, том 2

2011-06-09T20:12:29Z

Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937) КНИГА: Разумните същества, том 2

Нова страница

[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])

[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Сега, въпросът е защо сме изложени на този цирей? Лесно обяснимо е: циреят идва, за да ти създаде работа. Той е една геометрична, една органична форма, от която трябва да научиш как се образуват циреите. Ти вече знаеш как стават отвън, но не знаеш как се оформят. Ядеш неестествена храна един, два, три дни, година, две, три години и от продължителния й прием в тялото се образува един абсцес. Природата не обича нечистотии и циреят е абсцес, чрез който нехигиеничната храна трябва да се изхвърли навън. Това е закон. За природата всеки организъм е едно предприятие, а в едно предприятие не обичат да има нещо, което да спъва. Природата не иска предприятието да има спънки в живота, затова всеки цирей трябва да се изхвърли навън. Ти не искаш в твоето частно предприятие циреят да се намести и да ти стане съдружник. Първоначално ти си сво6оден в храненето, но щом се яви циреят, той вече не те пуска и казва: "Вкъщи ще ядеш, имам да се разправям с те6 сега." Ти разбираш, че някой приятел иска да се разговаря е те6. Циреят нарежда: "Аз 6ез лекар не мога, трябва да повикаш лекар!" Ти казваш: "Пари нямам." - "Ще намериш!" - "Нямам нито пари, нито автомобил." - "Ще намериш!" Най-сетне ти се принуждаваш да повикаш лекар и се оказва, че този цирей иска да излезе навън. Лекарят ти дава някакво лекарство, отиваш в аптеката и го купуваш. Циреят иска да го мажеш и казва: "Има еди-какъв мехлем, искам да ме понамажеш. Ще се облека добре и ще изляза в света да ме видят хората." Ти купуваш един мехлем, мажеш го, после вземаш друг, така с десет мехлема го намазваш. Идва един лекар, идва втори, десет лекари викаш и като платиш на всеки по сто или най-малко по петдесет лева, даваш общо петстотин до хиляда лева. Накрая циреят излиза, измътва се и природата казва: "Вече няма препятствие в предприятието", а ти се усещаш свободен. И така, първоначално циреят се показва като приятел, но после виждаш, че е неприятел. Дотогава ти не си познавал лекаря, но циреят става причина да се запознаеш с него и казваш: "Ето каква е ползата от този неприятел -този лекар е един умен човек." Да допуснем, че ти си 15-16-годишен; лекарят вижда, че си спосо6ен, даровит младеж и в него се заражда желание да те поощри и казва: "Ти си много даровит, трябва да следваш в странство." Така този неприятел става причина да се запознаеш с един лекар и той да те подтикне да отидеш да следваш.
 Сега, аз ви говоря за неща, които са изключения. Всички неща в природата, които не разбираме, са изключения. Всяко нещо, което разбираме, е едно правило. Това, което не разбираме, е изключение, а пък законът е един и същ и за изключенията, и за правилата. Как е възможно това? Какво разбирате под думата изключение? Под изключение в природата разбираме нещо, което рядко се случва, а туй, което постоянно се случва, го наричаме правило. Например, за да отидеш като изпращач на гарата, трябва да си вземеш перонен 6илет. Пътниците влизат 6ез такива билети, но ако си изпращач и не вземеш перонен 6илет, не те пускат на гарата. Питам сега какви са съображенията на гарата да изисква перонни 6илети? Какви са съображенията на гостилничаря, когато иска да му платите яденето? Едно ядене може да струва десет-петнадесет-двадесет лева, друго ядене може да струва четиридесет, петдесет, сто, двеста лева, зависи от яденето. Обикновеното ядене има една цена, а яденето за аристократи може да е приготвено от някоя особена птица или риба и да струва скъпо. Гостилничарят се нуждае от посетители, за да стане една обмяна и да получи пари. Клиентите му пък се нуждаят от храна. Какво отношение има между парите и храната? Да кажем, че гостилничарят е А, а клиентът е В. Гостилничарят е сготвил риба (Р), а рибата се отнася към стомаха (С), т. е. А:Б = Р:С. Рибата има отношение към стомаха на клиентите. Обаче, рибата няма такава тясна връзка с гостилничаря (А), както стомахът с клиента (В). Тогава отношението придобива следния вид: В:С = А:Р. Има ли А същото отношение към рибата? Как В се отнася към своя стомах? Клиентът (В) се отнася благородно като кавалер и пита: "Как е вашето разположение, останахте ли доволен от яденето?" Гостилничарят също има отношение, но той не е кавалер и ни най-малко ще попита дали си доволен. Виждате как се различават тия две отношения.
@@ Ред 22: / Ред 20: @@
 Често пъти неприятностите в живота произтичат от незнание на отношенията между нещата. Да кажем, че съществуват известни отношения между А и В. Ако гостилничарят не се е отнесъл добре с рибата, тя го държи отговорен; ако ти не се отнесеш добре с твоя стомах, той те държи отговорен. В какво седи отговорността? Какво ще излезе от отношението, ако В не се отнася добре към С? Природата казва, че В не се отнася добре със С и за да се изправи работата, се завежда дело. Значи С завежда дело и резултатът е болка. Ти не знаеш причината й, но болката произтича от това, че ти не си работил в природата, не си изпълнил длъжността си, което в обикновения живот означава, че не си се хранил добре. Следователно всяка една болка произтича от това, че не си ял добре, не си дъвкал добре храната, не си ял навреме или си избрал недобра храна. Ако си ял месо от стар двадесет годишен бивол, ако ядеш тригодишна сланина или ако ядеш заразена храна, какво ще излезе?
 Сега, ние правим в природата ред обяснения. В природата не може да съществува отношение на числата. Какво е отношението между А и В, Р и С? Те са преходни отношения. Стомахът може да има отношение към рибата Р или към кокошката К. Кокошката как се отнася към стомаха, може ли да има доброволно отношение? Тя е заставена да има отношение. Можем да кажем, че почвата има отношение към семката. Но всякога трябва да знаем последствията на отношенията, които имаме. Ти можеш да имаш отношение към една постъпка, можеш да имаш отношение към едно чувство, към някаква мисъл, към някакъв морален стремеж. Има много неща, за които човек трябва да мисли и да има отношение. Той трябва да разрешава целия процес на мисълта. Мисълта е сложен процес, т. е. след като си мислил дълго време, ти трябва да разрешиш нещо.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 == Втори дял ==
-сега, аз ви говоря за неща, които са изключения. всички неща в природата, които не разбираме, са изключения. всяко нещо, което разбираме, е едно правило. това, което не разбираме, е изключение, а пък законът е един и същ и за изключенията, и за правилата. как е възможно това? какво разбирате под думата изключение? под изключение в природата разбираме нещо, което рядко се случва, а туй, което постоянно се случва, го наричаме правило. например, за да отидеш като изпращач на гарата, трябва да си вземеш перонен 6илет. пътниците влизат 6ез такива билети, но ако си изпращач и не вземеш перонен 6илет, не те пускат на гарата. питам сега какви са съображенията на гарата да изисква перонни 6илети7 какви са съображенията на гостилничаря, когато иска да му платите яденето? едно
+Сега, аз ви говоря за неща, които са изключения. Всички неща в природата, които не разбираме, са изключения. Всяко нещо, което разбираме, е едно правило. Това, което не разбираме, е изключение, а пък законът е един и същ и за изключенията, и за правилата. Как е възможно това? Какво разбирате под думата изключение? Под изключение в природата разбираме нещо, което рядко се случва, а туй, което постоянно се случва, го наричаме правило. Например, за да отидеш като изпращач на гарата, трябва да си вземеш перонен 6илет. Пътниците влизат 6ез такива билети, но ако си изпращач и не вземеш перонен 6илет, не те пускат на гарата. Питам сега какви са съображенията на гарата да изисква перонни 6илети? Какви са съображенията на гостилничаря, когато иска да му платите яденето? Едно ядене може да струва десет-петнадесет-двадесет лева, друго ядене може да струва четиридесет, петдесет, сто, двеста лева, зависи от яденето. Обикновеното ядене има една цена, а яденето за аристократи може да е приготвено от някоя особена птица или риба и да струва скъпо. Гостилничарят се нуждае от посетители, за да стане една обмяна и да получи пари. Клиентите му пък се нуждаят от храна. Какво отношение има между парите и храната? Да кажем, че гостилничарят е А, а клиентът е В. Гостилничарят е сготвил риба (Р), а рибата се отнася към стомаха (С), т. е. А:Б = Р:С. Рибата има отношение към стомаха на клиентите. Обаче, рибата няма такава тясна връзка с гостилничаря (А), както стомахът с клиента (В). Тогава отношението придобива следния вид: В:С = А:Р. Има ли А същото отношение към рибата? Как В се отнася към своя стомах? Клиентът (В) се отнася благородно като кавалер и пита: "Как е вашето разположение, останахте ли доволен от яденето?" Гостилничарят също има отношение, но той не е кавалер и ни най-малко ще попита дали си доволен. Виждате как се различават тия две отношения.
-ядене може да струва десет-петнадесет-двадесет лева, друго ядене може да струва четиридесет, петдесет, сто, двеста лева, зависи от яденето. обикновеното ядене има една цена, а яденето за аристократи може да е приготвено от някоя особена птица или риба и да струва скъпо. гостилничарят се нуждае от посетители, за да стане една обмяна и да получи пари. клиентите му пък се нуждаят от храна. какво отношение има между парите и храната? да кажем, че гостилничарят е а, а клиентът е в. гостилничарят е сготвил риба (р), а рибата се отнася към стомаха (с), т. е. а:в = р:с. рибата има отношение към стомаха на клиентите. обаче, рибата няма такава тясна връзка с гостилничаря (а), както стомахът с клиента (в). тогава отношението придобива следния вид: в:с = а:р. има ли а същото отношение към рибата? как в се отнася към своя стомах? клиентът (в) се отнася благородно като кавалер и пита: "как е вашето разположение, останахте ли доволен от яденето?" гостилничарят също има отношение, но той не е кавалер и ни най-малко ще попита дали си доволен. виждате как се различават тия две отношения.
-сега, аз ви давам един нов начин на разсъждение, за да минете в една нова гама. да кажем, че пеете до. я вземете тона до\ (изпяхме тона до) тонът е малко по-висок...
+Сега, аз ви давам един нов начин на разсъждение, за да минете в една нова гама. Да кажем, че пеете ''до''. Я вземете тона ''до'' (Изпяхме тона ''до'') Тонът е малко по-висок...
-често пъти неприятностите в живота произтичат от незнание на отношенията между нещата. да кажем, че съществуват известни отношения между а и в. ако гостилничарят не се е отнесъл добре с рибата, тя го държи отговорен; ако ти не се отнесеш добре с твоя стомах, той те държи отговорен. в какво седи отговорността? какво ще излезе от отношението, ако в не се отнася добре към с? природата казва, че в не се отнася добре със с и за да се изправи работата, се завежда дело. значи с завежда дело и резултатът е болка. ти не знаеш причината й, но болката произтича от това, че ти не си работил в природата, не си изпълнил длъжността си, което в обикновения живот означава, че не си се хранил добре. следователно всяка една болка произтича от това, че не си ял добре, не си дъвкал добре храната, не си ял навреме или си избрал недобра храна. ако си ял месо от стар двадесет годишен бивол, ако ядеш тригодишна сланина или ако ядеш заразена храна, какво ще излезе?
 сега, ние правим в природата ред обяснения. в природата не може да съществува отношение на числата. какво е отношението между а и в, р и с? те са преходни отношения. стомахът може да има отношение към рибата р или към кокошката к. кокошката как се отнася към стомаха, може ли да има доброволно отношение? тя е заставена да има отношение. можем да кажем, че почвата има отношение към семката. но всякога трябва да знаем последствията на отношенията, които имаме. ти можеш да имаш отношение към една постъпка, можеш да имаш отношение към едно чувство, към някаква мисъл, към някакъв морален стремеж. има много неща, за които човек трябва да мисли и да има отношение. той трябва да разрешава целия процес на мисълта. мисълта е сложен процес, т. е. след като си мислил дълго време, ти трябва да разрешиш нещо.
 да допуснем, че вие сега мислите защо сте бедни или мислите защо паметта ви е слаба. например, след като

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
-"отче наш"
+"Отче наш"
 сега, аз ви говоря за неща, които са изключения. всички неща в природата, които не разбираме, са изключения. всяко нещо, което разбираме, е едно правило. това, което не разбираме, е изключение, а пък законът е един и същ и за изключенията, и за правилата. как е възможно това? какво разбирате под думата изключение? под изключение в природата разбираме нещо, което рядко се случва, а туй, което постоянно се случва, го наричаме правило. например, за да отидеш като изпращач на гарата, трябва да си вземеш перонен 6илет. пътниците влизат 6ез такива билети, но ако си изпращач и не вземеш перонен 6илет, не те пускат на гарата. питам сега какви са съображенията на гарата да изисква перонни 6илети7 какви са съображенията на гостилничаря, когато иска да му платите яденето? едно
 ядене може да струва десет-петнадесет-двадесет лева, друго ядене може да струва четиридесет, петдесет, сто, двеста лева, зависи от яденето. обикновеното ядене има една цена, а яденето за аристократи може да е приготвено от някоя особена птица или риба и да струва скъпо. гостилничарят се нуждае от посетители, за да стане една обмяна и да получи пари. клиентите му пък се нуждаят от храна. какво отношение има между парите и храната? да кажем, че гостилничарят е а, а клиентът е в. гостилничарят е сготвил риба (р), а рибата се отнася към стомаха (с), т. е. а:в = р:с. рибата има отношение към стомаха на клиентите. обаче, рибата няма такава тясна връзка с гостилничаря (а), както стомахът с клиента (в). тогава отношението придобива следния вид: в:с = а:р. има ли а същото отношение към рибата? как в се отнася към своя стомах? клиентът (в) се отнася благородно като кавалер и пита: "как е вашето разположение, останахте ли доволен от яденето?" гостилничарят също има отношение, но той не е кавалер и ни най-малко ще попита дали си доволен. виждате как се различават тия две отношения.