Примирителната постъпка - Редакционна история

Донка в 08:05, 11 август 2011

2011-08-11T08:05:53Z

НадяД в 13:39, 3 юли 2009

2009-07-03T13:39:45Z

НадяД в 13:31, 3 юли 2009

2009-07-03T13:31:23Z

Показване на промените

НадяД в 11:10, 30 юни 2009

2009-06-30T11:10:04Z

Показване на промените

НадяД в 11:00, 30 юни 2009

2009-06-30T11:00:10Z

НадяД в 10:50, 30 юни 2009

2009-06-30T10:50:16Z

Показване на промените

НадяД в 10:38, 30 юни 2009

2009-06-30T10:38:04Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Примирителната постъпка== Размишление. – Красотата ще спаси света. Има веща в човешкия живо...

2009-06-29T19:18:49Z

Нова страница: ==Примирителната постъпка== Размишление. – Красотата ще спаси света. Има веща в човешкия живо...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 08:05, 11 август 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Шеста година ([[1936]]-[[1937]])
		+
		+	[[Старото отмина, том 2]]
		+
	==Примирителната постъпка==		==Примирителната постъпка==

← По-стара версия		Версия от 13:39, 3 юли 2009
Ред 28:		Ред 28:

	Често слушам, какво си говорят хората. Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш. Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.		Често слушам, какво си говорят хората. Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш. Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.
−
−

	И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.		И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.
-Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива. Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под
+Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива. Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? —	Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите. Бързането е стар метод на миналото.
+Сегашният живот носи нови условия. Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба. Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.
-съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как?,
+И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш. Ангелът е свободно същество, свободен дух. Той може да отиде, дето пожелае.
-—	Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Ме те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойце друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отвда»
+Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от
-—
-—	Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите. Бързането е стар метод на миналото.
-—
-Сегашният живот носи нови условия. Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъз ом бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш
-−
-−
-−
-така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластеше, дето си « филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли « желания в себе си! Колко пъти се намира тон под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба 11е казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място. да виждам слънцето и да се погрея.
-−
-И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш
-−
-зт
-−
-слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше ;;а отидеш, дето искаш Ангелът е свободно същество, свободен дух. Той може да отиде, дето пожелае.
-−
-Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може лц. такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в - която се крие начин за.освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да жисееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от