← По-стара версия

Версия от 17:46, 2 април 2011

Ред 73:

Ще ви задам един въпрос: ако вие сте написали десет книги по разни научни въпроси – по физика, по астрономия, по естествените науки и др., и прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни, ще придобиете ли нещо ново? Или да кажем, че един грънчар направил хиляда стомни, между които се срещат десет различни вида. Колкото и безпогрешно да ги прави, колкото и да си мязат, те ще съдържат ли онова, което той е вложил във всяка една от тия стомни? – Не. Затова и хората на Земята взаимно се допълват. Ако вземем всички писатели в света, и те се допълват взаимно един друг. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса другояче в сравнение с останалите; друг писател ще внесе в тебе друга мисъл. Ето защо хората четат разните учени: за да черпят сила и да допълват знанията си. Защото всеки писател или учен, който пише по някой въпрос, влага нещо ново, нещо особено. Затова при тази голяма свобода вие ще изучавате Живата Природа по начини, които са вложени във вас – само така ще се създаде хармония. Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота?

Ще ви задам един въпрос: ако вие сте написали десет книги по разни научни въпроси – по физика, по астрономия, по естествените науки и др., и прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни, ще придобиете ли нещо ново? Или да кажем, че един грънчар направил хиляда стомни, между които се срещат десет различни вида. Колкото и безпогрешно да ги прави, колкото и да си мязат, те ще съдържат ли онова, което той е вложил във всяка една от тия стомни? – Не. Затова и хората на Земята взаимно се допълват. Ако вземем всички писатели в света, и те се допълват взаимно един друг. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса другояче в сравнение с останалите; друг писател ще внесе в тебе друга мисъл. Ето защо хората четат разните учени: за да черпят сила и да допълват знанията си. Защото всеки писател или учен, който пише по някой въпрос, влага нещо ново, нещо особено. Затова при тази голяма свобода вие ще изучавате Живата Природа по начини, които са вложени във вас – само така ще се създаде хармония. Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота?

−

В живота се срещат различни положения. Например има някои хора, които могат да свирят на някой инструмент, разбират от музика много добре, но не могат да пеят вярно. Те даже могат да поправят грешките на другите, но сами с гърлото си не могат да произвеждат верни тонове. Тогава казваме: гърлото на този човек е така устроено, че неговата воля не може да го застави да вземе вярно тона с ларинкса си. Има и обратни случаи: някои хора пеят много хубаво, но не могат да свирят. После, някой може да пише хубаво, да си излага мислите писмено отлично, но накарайте го да държи една устна реч, той ще се спъне. От какво произтича това? Казват, че някои от центровете в мозъка на тия хора са по-силно развити, та черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слаби, вследствие на което се явяват дефекти в проявите им. Така е и в музиката: за нея се изискват много развити центрове. Един музикант може да бъде само изпълнител, а не може да бъде и музикален творец, композитор. Но за да може да създаде нещо ново, в него трябва да бъдат вложени много качества: той трябва да има въображение, а за да създаде това въображение, горната част на челото му трябва да е развита. Ако главата на някой човек е заострена, каквато е тази в рисунката, в такава глава не може да има никакво музикално творчество. Такова е челото на някой китаец (1). Човек, за да има развито въображение, трябва да има разширение на ума, т.е. челото горе да е широко, добре развито (2). Колкото повече умът се разширява, толкова и въображението става по-силно. Щом имате въображение, можете да си представяте всичко. Не е лошо това. Във въображението не може да има грях. Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко, че си Ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това, то е едно пътешествие. Когато човек няма работа, нека се разхожда с ума си – това не е престъпление. Ами когато един платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за себе си, а той? – Плащат му пари, но той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар.

+

В живота се срещат различни положения. Например има някои хора, които могат да свирят на някой инструмент, разбират от музика много добре, но не могат да пеят вярно. Те даже могат да поправят грешките на другите, но сами с гърлото си не могат да произвеждат верни тонове. Тогава казваме: гърлото на този човек е така устроено, че неговата воля не може да го застави да вземе вярно тона с ларинкса си. Има и обратни случаи: някои хора пеят много хубаво, но не могат да свирят. После, някой може да пише хубаво, да си излага мислите писмено отлично, но накарайте го да държи една устна реч, той ще се спъне. От какво произтича това? Казват, че някои от центровете в мозъка на тия хора са по-силно развити, та черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слаби, вследствие на което се явяват дефекти в проявите им. Така е и в музиката: за нея се изискват много развити центрове. Един музикант може да бъде само изпълнител, а не може да бъде и музикален творец, композитор. Но за да може да създаде нещо ново, в него трябва да бъдат вложени много качества: той трябва да има въображение, а за да създаде това въображение, горната част на челото му трябва да е развита. Ако главата на някой човек е заострена, каквато е тази в рисунката, в такава глава не може да има никакво музикално творчество. Такова е челото на някой китаец (1).

+

[[Файл:http://beinsadouno.com/wiki/images/0/0a/MOK-04J-02-1.gif]]

+

Човек, за да има развито въображение, трябва да има разширение на ума, т.е. челото горе да е широко, добре развито (2). Колкото повече умът се разширява, толкова и въображението става по-силно. Щом имате въображение, можете да си представяте всичко. Не е лошо това. Във въображението не може да има грях. Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко, че си Ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това, то е едно пътешествие. Когато човек няма работа, нека се разхожда с ума си – това не е престъпление. Ами когато един платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за себе си, а той? – Плащат му пари, но той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар.

Значи въображението е потребно за човека – в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.н., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството. Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо: с въображението си започваш да мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н. – всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за доброто и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, можеш да мислиш така, твоята воля е доста силна, от тебе може да излезе нещо. И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. Например представете си, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята – също, и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята Ă нова, модерна, с панделки, шапката и обущата Ă нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. Туй качество е необходимо за всички ви. Защото там, дето съществува завист, напредък не може да има; съревнованието е хубаво, а завистта е спънка – за да напредвате, необходимо ви е съревнование.

Значи въображението е потребно за човека – в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.н., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството. Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо: с въображението си започваш да мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н. – всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за доброто и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, можеш да мислиш така, твоята воля е доста силна, от тебе може да излезе нещо. И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. Например представете си, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята – също, и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята Ă нова, модерна, с панделки, шапката и обущата Ă нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. Туй качество е необходимо за всички ви. Защото там, дето съществува завист, напредък не може да има; съревнованието е хубаво, а завистта е спънка – за да напредвате, необходимо ви е съревнование.

+

[[Файл:http://beinsadouno.com/wiki/images/1/17/MOK-04J-02-2.gif]]

Как наричате в геометрията фигурите АСВД и ДА1С1В1? Те представляват движение на физическия свят. Това са две физически същества, които имат само една допирна точка – Д. Тези същества слизат и се качват по страните на ромба. Могат ли тия същества да имат и други допирни точки? – Могат. Ако продължим нагоре линиите СА и С1А1, а СВ иС1В1 надолу, те ще имат три допирни точки. Тази фигура представлява едно положение на тесаракта. Тесарактът представлява един по-уголемен или разширен куб. Не е необходимо всички да вървите в една и съща посока. Да допуснем, че вие почвате да развивате известна идея. Това показва, че сте в центъра Д, дето се развивате и образувате един малък кръг около себе си. Но ако тръгнете пак по пътя на вашето развитие, т.е. по страните на ромба, вие ще обиколите света, докато ако седите само в Д, ще разберете света едностранчиво. Та всяка идея, която живее в човека, може да се развива само при известни условия. Ако тази идея е в движение, тя може да се развива в много отношения; ако обаче остане около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ви развитие. Аз не искам да се нагърбвате с работа, която не е по силите ви. Защото има известни идеи, които не могат да се възприемат от всички, понеже умовете на всинца ви не са еднакво подготвени. Ето защо всички идеи трябва да дойдат последователно. С някои от тия идеи обаче вие трябва поне отчасти да се запознаете и да ги приложите. Има неща, които са необходими за вас, например чувството на щедрост. Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум – скъперници; има хора пък с широк ум, а с тясно сърце.

Как наричате в геометрията фигурите АСВД и ДА1С1В1? Те представляват движение на физическия свят. Това са две физически същества, които имат само една допирна точка – Д. Тези същества слизат и се качват по страните на ромба. Могат ли тия същества да имат и други допирни точки? – Могат. Ако продължим нагоре линиите СА и С1А1, а СВ иС1В1 надолу, те ще имат три допирни точки. Тази фигура представлява едно положение на тесаракта. Тесарактът представлява един по-уголемен или разширен куб. Не е необходимо всички да вървите в една и съща посока. Да допуснем, че вие почвате да развивате известна идея. Това показва, че сте в центъра Д, дето се развивате и образувате един малък кръг около себе си. Но ако тръгнете пак по пътя на вашето развитие, т.е. по страните на ромба, вие ще обиколите света, докато ако седите само в Д, ще разберете света едностранчиво. Та всяка идея, която живее в човека, може да се развива само при известни условия. Ако тази идея е в движение, тя може да се развива в много отношения; ако обаче остане около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ви развитие. Аз не искам да се нагърбвате с работа, която не е по силите ви. Защото има известни идеи, които не могат да се възприемат от всички, понеже умовете на всинца ви не са еднакво подготвени. Ето защо всички идеи трябва да дойдат последователно. С някои от тия идеи обаче вие трябва поне отчасти да се запознаете и да ги приложите. Има неща, които са необходими за вас, например чувството на щедрост. Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум – скъперници; има хора пък с широк ум, а с тясно сърце.

← По-стара версия		Версия от 16:27, 2 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
−	[[Младежки окултен клас]] ЧЕТВЪРТА ГОДИНА ([[1924]]-[[1925]])	+	[[Младежки окултен клас]]
		+
		+	ЧЕТВЪРТА ГОДИНА ([[1924]]-[[1925]])

	[[Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)]]		[[Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)]]

Природа и геометрия* - Редакционна история

Донка: /* ПРИРОДА И ГЕОМЕТРИЯ */

Донка: /* ПРИРОДА И ГЕОМЕТРИЯ */

Донка в 16:27, 2 април 2011

Донка: Нова страница: Младежки окултен клас ЧЕТВЪРТА ГОДИНА (1924-1925) [[Лекции на младежкия окултен клас (пет кн...