Първото и последното място - Редакционна история

Донка в 07:07, 30 юли 2011

2011-07-30T07:07:05Z

НадяД: /* Първо и последно място */

2009-04-19T09:44:01Z

‎Първо и последно място

НадяД: /* Първо и последно място */

2009-04-19T09:39:20Z

‎Първо и последно място

Показване на промените

НадяД: /* Първо и последно място */

2009-04-19T09:23:09Z

‎Първо и последно място

Показване на промените

НадяД: /* Първо и последно място */

2009-04-19T09:04:54Z

‎Първо и последно място

НадяД в 08:53, 19 април 2009

2009-04-19T08:53:43Z

НадяД в 06:20, 19 април 2009

2009-04-19T06:20:07Z

НадяД в 21:11, 16 април 2009

2009-04-16T21:11:50Z

Показване на промените

НадяД в 21:00, 16 април 2009

2009-04-16T21:00:13Z

Хирон: Нова страница: ==Първо и последно място== Всички учени, писатели, философи гово-рят и пишат върху въпроса, що е...

2009-04-07T14:52:44Z

Нова страница: ==Първо и последно място== Всички учени, писатели, философи гово-рят и пишат върху въпроса, що е...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 07:07, 30 юли 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Рилски беседи]] - [[1938]]
		+
		+	[[КНИГА: Двигатели в живота]]
		+
	==Първо и последно място==		==Първо и последно място==

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 И тъй, за да се измени светът, от всички хора се иска съзнателна, вътрешна работа. Никакъв закон не може да измени света. Христос знаеше това и дойде в света да покаже на хората пътя, по който животът може да се оправи. Само любовта е в състояние да оправи света и да примири всички противоречия в живота. Ако всички хора приложат любовта в живота си, неуредените неща моментално ще се оправят. В общността си светът е добър, но в частност има неща, които не са добри. Същото може да се каже и за човека. По естество, по душа човек е добър и чист, вследствие на което злото не може да проникне в душата му. В частност, обаче, има нещо лошо във всеки човек. Лошото, нечистото в човека представя материал за горене. Този материал може да изгори само в огъня на любовта. Като знаете това, стремете се да придобиете любовта, да се пречистите. Любовта се придобива, но не се обсебва. Който изпълнява волята Божия, той може да придобие любовта.
-Следователно, за да придобие човек любовта, това значи, да вземе първото място. Кое е първото място? Сиромашията, запример, представя първото място. Само сиромахът може да седне на първо място. Последното място представя богатството в света.
+Следователно, за да придобие човек любовта, това значи, да вземе първото място. Кое е първото място? Сиромашията, запример, представя първото място. Само сиромахът може да седне на първо място. Последното място представя богатството в света. Значи, богатият има право да седне на последното място. Като седи на последното място, той постепенно се домогва до истината. Само при това обяснение, сиромашията и богатството се осмислят. Сиромашията е добрата почва за любовта, а богатството – добрата почва за истината. Докато не осиромашее, човек никога не може да намери любовта. Докато не забогатее, човек никога не може да намери истината. Щом намери любовта и истината, човек ще намери знанието, а оттам и Божията Мъдрост. Без любовта и истината животът остава неразбран.
+Сега, като се натъквате на противоречия, приложете новия метод за разрешаването им. – Кой е новият метод? – Методът на любовта и на истината. Как ще приложите любовта? Когато дадете всичко, каквото имате в себе си, когато станете сиромах. Как ще приложите истината? Като слезете от положението на богат в положението на последен сиромах. Сиромахът да даде сиромашията си със съзнание, че тя е велико благо в живота, а богатият да раздаде богатството си, без никакво съжаление, че губи някакво благо. Това е новият метод за разрешаване на противоречията, това е правият път за отиване при Бога. Сиромашията и богатството представят истинска разменна монета за отиване към Бога. Сиромашията е разменна монета за придобиване на любовта. Богатството е разменна монета за придобиване на истината. Ще кажете на Господа : Господи, давам Ти всичката си сиромашия. Щом пожертвувате сиромашията си, в замяна на това ще получите любовта. После ще принесете богатството си в жертва на Господа, заради което ще получите истината. Колкото малко да дадете на Господа, в замяна на това ще получите от Него много и ще бъдете щастливи. Ако не искате да Му дадете и малкото, което имате, вие нищо няма да получите.
-−
-−
-Значи, богатият има право да седне на последното място. Като седи на последното място, той постепенно се домотеа до истината. Само при това обяснение, сиромашията и богатството се осмислят. Сиромашията е добрата почва за любовта, а богатството – добрата почва за истината. Докато не осирома-шее, човек никога не може да намери любовта. Докато не забогатее, човек никога не може да намери истината. Щом намери любовта и истината, човек ще намери знанието, а оттам и Божията Мъдрост. Без любовта и истината животът остава неразбран.
-−
-Сега, като се натъквате на противоречия, приложете новия метод за разрешаването им. – Кой е новият метод? – Методът на любовта и на истината. Как ще приложите любовта? Когато дадете всичко, каквото имате в себе си, когато станете сиромах. Как ще приложите истината? Като слъзете от положението на богат в положението на последен сиромах. Сиромахът да даде сиромашията си с съзнание, че тя е велико благо в живота, а богатият да раздаде богатството си, без никакво съжаление, че губи нъкакво благо. Това е новият метод за разрешаване на противоречията, това е пра-вият пжл за отиване при Бога. Сиромашията и богатството представят истинска раз-мънна монета за отиване към Бога. Сиромашията е размънна монета за придобиване на
-−
-−
-−
-−
-любовта. Богатство ю е размънна монета за придобиване на истината. Ще кажете на Господа : Господи, давам Ти всичката си сиромашия. Щом пожертвувате сиромашията си, в замина на това ще получите любовта. После ще принесете богатството си в жертва на Господа, заради което ще получите истината. Колкото малко да дадете на Господа, в замяна на това ще получите от Него много и ще бъдете щастливи. Ако не искате да Му дадете и малкото, което имате, вие нищо няма да получите.
 Сега, вземете раниците си и идете при Господа, да Му дадете сиромашията и богатството си, в замяна на които ще получите любовта и истината.
 юли, 5 ч. с.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 За да не влиза в стълкновение с природата, човек трябва да има знание. Обаче, като придобие известно знание, той не иска да живее при условията, при които по-рано е живял, вследствие на което става нещастен. Има право човек да желае по-добри условия от тези, в които е бил по-рано, но в никой случай той няма право да влиза в разрез с природните закони. Влезе ли разрез с тях, между него и природата се заражда борба, която не води към добър резултат. – Защо се бори човек с природата? – Защото не иска да й се подчини. Казано е в Писанието, че всички ще бъдем научени от Бога. Следователно, докато хората едни-други се учат, никакво примиряване между тях не може да стане. Учат ли се от Бога, те ще бъдат щастливи. Ще каже някой, че иска да ви научи, как да ядете. Когато пиленцето излезе от черупката на яйцето, как гълта зрънцата? Трябва ли отвън да го учат, как да яде? – Не, то само се учи. Трябва ли да учите българина, французина, или англичанина, как да говорят? Българинът, запример, казва: „Аз обичам", или само „обичам". Англичанинът. обаче, казва: „Аз обичам". В този случай българинът има две форми на израз, а англичанинът само една. Това показва, че в дадения случай англичанинът е по-беден на форми от българина. Българинът пък казва, че има две форми, с които може да живее. Той казва: И с много, и с малко мога да живея.
-Следователно, както естествено човек се учи да говори, така естествено ще дойде и новата култура в света. Ако хората сами искат до пресъздадат света, отсега нататък да станат добри те нищо не могат да постигнат. Как може един човек да изправи окръжаващите. когато и той има същите не-
+Следователно, както естествено човек се учи да говори, така естествено ще дойде и новата култура в света. Ако хората сами искат до пресъздадат света, отсега нататък да станат добри те нищо не могат да постигнат. Как може един човек да изправи окръжаващите, когато и той има същите недостатъци като тях? Може ли пчелата да учи хората, колко трябва да ядат? Или, може ли човек да учи пчелата, колко трябва да яде? Какво ще стане с човека, ако започне да яде, колкото една пчела? Какво ще стане с пчелата, ако започне да яде като човека? Докато е в човешка форма, човек ще яде толкова, колкото ядат подобните му. Докато е във формата на пчела, и пчелата ще яде, колкото й е определено като пчела. – Какво показва това? – Че всяко нещо в живота е точно определено. Казвате, запример, че даден човек е добър, а друг – лош. Но това са относителни понятия. Кой човек е лош? Каменарят, който удря канарата с чук, лош човек ли е? Ако, вместо канарата, той удари с чука си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството. Чукът представя страданието. Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го чукат. Във физическия, в органическия и в психическия живот чукът е на място.
+Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата. Как ще се справите с тия мисли: с перо или с чук? Ако някои идеи имат естеството на леда, как ще се справите с тях? Можете ли с мек език да ги стопите? За ледените идеи е нужен огън. Ако нямате огън, слънчевите лъчи ще ви дойдат на помощ. – Ама ледът ще измени формата си. – Формата, състоянието му ще се измени, от твърдо състояние ще се превърне в течно, но все вода ще остане. Има преходни форми и състояния, но има и постоянни. Както да изменяте една форма, в края на краищата природата ще я превърне в постоянната й форма. Коя форма е постоянна за човека: детската, формата на възрастния или тази на стария? – Нито една. И трите форми се изменят, понеже те представят условия за учене. Като минава от една форма в друга, човек се учи. Коя е истинската, реална форма на човека? – Тази, която никога не се изменя. Ако е въпрос за една мисъл, лесно може да се каже, коя мисъл не се изменя. Всяка мисъл, която има толкова висока температура, че не се стопява и не изгаря даже в атмосферата на слънцето, е постоянна, неизменна, реална. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които не издържат при това условие, са нереални. Обидата, запример, е нещо нереално.
-Ь
-достатъци като тях? Може ли пчелата да учи хората, колко трябва да ядат? Или, може ли човек да учи пчелата, колко трябва да яде? Какво ще стане с човека, ако започне да яде, колкото една пчела? Какво ще стане с пчелата, ако започне да яде като човека? Докато е в човетика форма, човек ще яде толкова, колкото ядат подобнит му. Докато е в формата на пчела, и пчелата ще яде, колкото й е определено като пчела. – Какво показва това? – Че всЬко нътцо в живота е точно опре-дълено. Казвате, запримър, че даден чо-век е добър, а друг – лош. Но това са относителни понятия. Кой човек е лош? Каменарьт, който удря канарата с чук, лош човек ли е? Ако, вмъсто канарата, той удари с чука си върху ръката на нтжой човек. непременно ще мине за лош човек. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живътш. Сж-щото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството. Чукът представя страданието. Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го чу-кат. В физическия, в органическия и в психическия живот чукът е на мътто.
+Съвременните хора лесно се обиждат. Достатъчно е да кажете на вярващия, че е безверник или на безверника, че е вярващ, за да се обидят и двамата. Обаче, кажете ли на
-−
-Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата. Как ще
-−
-−
-−
-−
-се справите с тия мисли: с перо или с чук? Ако н"Ькои идеи имат естеството на леда, как ще се справите с гЬх? Можете ли с мек език да ги стопите? За леденит идеи е нужен огън. Ако нямате огън, слънчевите лж.чи ще ви дойдат на помощ. – Ама ледът ще измени формата си. –Формата, състоянието му ще се измъни, от твърдо състояние ще се преверне в течно, но все вода ще остане. Има преходни форми и състояния, но има и постоянни. Както да измъняте една форма, в края на краищата природата ще я преверне в постоянната й форма. Коя форма е постоянна за човека: детската, формата на възрастния или тази на стария? – Нито една. И трит^з форми се измгЬнят, понеже т пред-ставят условия за учене. Като минава от една форма в друга, чов^к се учи. Коя е истинската, реална форма на човека? – Тази, която никога не се изменя. Ако е въпрос за една мисъл, лесно може да се каже, коя мисъл не се изм-вня. ВсЬка мисъл, която има толкова висока температура, че не се стопява и не изгаря даже в атмосферата на слънцето, е постоянна, неизменна, реална. ВсЬка мисъл, всбко чувство, всвка постжлка, които не из-държат при това условие, са нереални. Обидата, запримър, е нещо нереално.
-−
-Съвременните хора лесно се обиждат. Достатъчно е да кажете на вярващия, че е без-верник или на безверника, че е въфващ, за да се обидят и двамата. Обаче, кажете ли на

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Като ученици, вие трябва да се изучавате, да познавате всички свои прояви. Като познавате себе си, ще познавате и своите ближни. Чудите се, защо някой човек говори много високо. Запитайте първо себе си, кога говорите високо. Ще кажете, че говорите високо, когато човекът, с когото се разговаряте, е далеч от вас. Щом е близо, вие говорите тихо. Това, което се отнася до вас, се отнася и до вашите ближни. – Ама защо двама души се карат? – Защото се обичат. Когато двама души имат отношения помежду си и се обичат, те често се карат. Така е в човешката любов. Какво представя спорът, разправията между двама души, които се обичат? Спорът, това е най-красивият, най-поетичният език, с който хората понякога си служат. В този разговор има дикция, израз, ритъм, граматика и т. н. Които не разбират смисъла на този език, казват, че това е аномалия, зло в света и се чудят, защо Господ го е допуснал. Преди всичко, тия хора не знаят, че в света, създаден от Бога, не съществува никаква аномалия, никакво зло. Освен това, те не виждат Бога, не вярват в Него, а се запитват, защо Той е допуснал злото в света. Тези хора не си служат с точен език. Преди всичко, те трябва да си обяснят, кои неща се допущат. Според мене, само слабият може да допуща едно или друго нещо. Щом Бог е допуснал злото, предполага се, че Той е по-слаб от него. – Не, Бог не допуща нещата, но те стават по силата на тяхното естество. Водата тече, защото естеството й е такова. Слънцето изгрява и залязва, защото работата му е такава. Бог не заповядва на слънцето да изгрява и залязва, понеже то е вън от Него. В същност, слънцето нито изгрява, нито залязва. Нам се струва, че слънцето изгрява и залязва, поради обстановката, в която се намираме. Излезем ли вън от тази обстановка, от този порядък на нещата, слънцето нито изгрява, нито залязва. Когато страда, човек също така се намира в особен порядък на нещата. Когато се радва, той пак се намира в особен порядък на нещата. Оттук виждаме, че имаме порядък на страданието, на радостите и т.н. Какво представя страданието? – Страданието е най-голямото благо, което природата може да даде на човека. То представя особен род работа, която човек непременно трябва да свърши. Да преживее човек едно страдание, това значи, да опере, да изпреде известно количество вълна и най-после да я изтъче. Докато обработва вълната, той трябва да се облече със старите си дрехи, да не се изцапа. Като пере вълната, той ще изпитва неприятни чувства: водата ще бъде нечиста, миризлива. Като я преде, пръстите ще го болят. Като тъче вълната, краката му ще се уморяват. Но като си ушие нова, чиста дреха от тази вълна, той ще бъде доволен, че е научил нещо.
+Следователно, всяко страдание представя суров, материал, който трябва да се обработи, за да влезе в употреба. Страданието има за цел да обработи нещата и да ги постави на съответните им места. Така постъпва и природата: чрез вятъра, дъжда, тя пренася нещата от едно място на друго, докато ги постави при условия да се развиват и обработват. Рече ли човек да се намеси в порядъка на природата, тя ще му даде добър урок.
-−
-Следователно, всЬко страдание представя вя суров, материал, който трябва да се обработи, за да влъзе в употреба. Страданието има за цел да обработи нещата и да ги постави на съответните им мъхта. Така постъпва и природата: чрез вътъра, дъжда, тя пренася нтлцата от едно място на друго, докато ги постави при условия да се развиват и обработват. Рече ли човт.к да се намъси в порядъка на природата, тя ще му даде добър урок.
+В средната част на Съединените Щати американците изсичали горите си, за да ги превърнат в плодни дървета и градини. Наистина, те ги обработвали и насаждали с цветя, с плодни дървета и зеленчуци, вследствие на което скоро забогатявали, но налитали на голямо зло. Вятърът свободно се ширил по тия незалесени места и нанасял големи слоеве пясък и прах. Количеството на пясъка и на праха станало толкова голямо, че тези области се превръщали в пустини. Едва сега американците разбрали, какво зло си причинявали с изсичане на горите.
-В средната част на Съединените Щати американците изсичали горите си. за да ги превернат в плодни дървета и градини. Наистина, те ги обработвали и насаждали с цвътя, с плодни дървета и зеленчуци, вследствие на което скоро забогатявали, но налитали на голъ-мо зло. Ветърът свободно се ширил по тия незалесени места и нанасял големи слоеве пясък и прах. Количеството на писъка и на праха станало толкова голямо, че ттззи области се превръщали в пустини. Едва сега американците разбрали, какво зло си причинявали с изсичане на горите.
+За да не влиза в стълкновение с природата, човек трябва да има знание. Обаче, като придобие известно знание, той не иска да живее при условията, при които по-рано е живял, вследствие на което става нещастен. Има право човек да желае по-добри условия от тези, в които е бил по-рано, но в никой случай той няма право да влиза в разрез с природните закони. Влезе ли разрез с тях, между него и природата се заражда борба, която не води към добър резултат. – Защо се бори човек с природата? – Защото не иска да й се подчини. Казано е в Писанието, че всички ще бъдем научени от Бога. Следователно, докато хората едни-други се учат, никакво примиряване между тях не може да стане. Учат ли се от Бога, те ще бъдат щастливи. Ще каже някой, че иска да ви научи, как да ядете. Когато пиленцето излезе от черупката на яйцето, как гълта зрънцата? Трябва ли отвън да го учат, как да яде? – Не, то само се учи. Трябва ли да учите българина, французина, или англичанина, как да говорят? Българинът, запример, казва: „Аз обичам", или само „обичам". Англичанинът. обаче, казва: „Аз обичам". В този случай българинът има две форми на израз, а англичанинът само една. Това показва, че в дадения случай англичанинът е по-беден на форми от българина. Българинът пък казва, че има две форми, с които може да живее. Той казва: И с много, и с малко мога да живея.
-За да не влиза в стълкновение с природата, човек трябва да има знание. Обаче, като придобие известно знание, той не иска да живее при условията, при които по-рано е жи-вт>л, вследствие на което става нещастен. Има право човек да желае по-добри условия от тези, в които е бил по-рано, но в никой случай той няма право да влиза в раз-
+Следователно, както естествено човек се учи да говори, така естествено ще дойде и новата култура в света. Ако хората сами искат до пресъздадат света, отсега нататък да станат добри те нищо не могат да постигнат. Как може един човек да изправи окръжаващите. когато и той има същите не-
-−
-−
-−
-−
-р-вз с природните закони. Влвзе ли раз-р-вз с гЪх, между него и природата се заражда борба, която не води към добър ре-зултат. – Защо се бори човтзк с природата?– Защото не иска да й се подчини. Казано е в Писанието, че всички ще бъдем научени от Бога.Хледователно, докато хората едни-други се учат, никакво примиряване между тях не може да стане. Учат ли се от Бога, тъ* ще бъдат щастливи. Ще каже нт^кой, че иска да ви научи, как да ядете. Когато пиленцето излъзе от черупката на яйцето, как гълта зрънцата? Трябва ли отвън да го учат, как да яде? – Не, то само се учи. Трябва ли да учите българина, французина, или англичанина, как да говорят? Българинът, запримгЬр, казва: „Аз обичамъ", или само „обичамъ". Англичанинът. обаче, казва: „Аз обичамъ". В този случай българинът има две форми на израз. а англичанинът само една. Това показва, че в дадения случай англичанинът е по-беден на форми от българина. Българинът пък казва, че има две форми, с които може да живт^е. Той казва: И с много, и с малко мога да живтзя.
-−
-Следователно, както естествено човек се учи да говори, така естествено ще дойде и новата култура в света. Ако хората сами искат до пресъздадат света, отсега нататък да станат добри г нищо не могат да по-■стигнат. Как може един човек да изправи окръжаващит. когато и той има същит не-

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Като не разбират Божествения порядък на нещата, хората си позволяват да критикуват света. Слушате някой да казва, че светът не е създаден, както трябва. Казвам: Ти, който намираш недостатък в Божествения порядък, дай свой план, по който светът трябва да бъде създаден. Всеки, който се осмелява да критикува нещо, показва, че той има по-възвишен план от този, когото критикува. Някой върви по улицата, но се спъва в един камък и удря крака си Той веднага започва да протестира, защо са оставили този, камък сред пътя, да удря краката си. Минава втори, трети, всички се спъват в този камък и започват да протестират, кой е оставил камъка сред пътя, но никой не се съща да го отмести настрана, за да не се спъват другите хора, които идат след него. По същия начин хората се спъват в една своя мисъл, в едно свое чувство или в някоя своя постъпка и не се сещат да ги отстранят, но питат, кой ги е поставил на пътя им. Защо не питат себе си, кой ги е поставил на пътя им, но търсят виновници вън от себе си?
-Като ученици, вие трябва да се изучавате, да познавате всички свои прояви. Като познавате себе си, ще познавате и своите ближни. Чудите се, защо някой човек говори много високо. Запитайте първо себе си, кога говорите високо. Ще кажете, че говорите високо, когато човекът, с когото се разговаряте, е далеч от вас. Щом е близо, вие говорите тихо. Това, което се отнася до вас, се отнася и до вашите ближни. – Ама защо двама души се карат? – Защото се обичат. Когато двама души имат отношения помежду си и се обичат, те често се карат. Така е в човешката любов. Какво представя спорът, разправията между двама души, които се обичат? Спорът, това е най-красивият, най-поетичният език, с който хората понякога си служат. В този разговор има дикция, израз, ритъм, граматика и т. н. Които не разбират смисъла на този език, казват, че това е аномалия, зло в света и се чудят, защо Господ го е допуснал. Преди всичко, тия хора не знаят, че в света, създаден от Бога, не съществува никаква аномалия, никакво зло. Освен това, те не виждат Бога, не вярват в Него, а се запитват, защо Той е допуснал злото в света. Тези хора не си служат с точен език. Преди всичко, те трябва да си обяснят, кои неща се допущат. Според мене, само слабият може да допуща едно или друго нещо. Щом Бог е допуснал злото, предполага се, че Той е по-слаб от него. – Не,
+Като ученици, вие трябва да се изучавате, да познавате всички свои прояви. Като познавате себе си, ще познавате и своите ближни. Чудите се, защо някой човек говори много високо. Запитайте първо себе си, кога говорите високо. Ще кажете, че говорите високо, когато човекът, с когото се разговаряте, е далеч от вас. Щом е близо, вие говорите тихо. Това, което се отнася до вас, се отнася и до вашите ближни. – Ама защо двама души се карат? – Защото се обичат. Когато двама души имат отношения помежду си и се обичат, те често се карат. Така е в човешката любов. Какво представя спорът, разправията между двама души, които се обичат? Спорът, това е най-красивият, най-поетичният език, с който хората понякога си служат. В този разговор има дикция, израз, ритъм, граматика и т. н. Които не разбират смисъла на този език, казват, че това е аномалия, зло в света и се чудят, защо Господ го е допуснал. Преди всичко, тия хора не знаят, че в света, създаден от Бога, не съществува никаква аномалия, никакво зло. Освен това, те не виждат Бога, не вярват в Него, а се запитват, защо Той е допуснал злото в света. Тези хора не си служат с точен език. Преди всичко, те трябва да си обяснят, кои неща се допущат. Според мене, само слабият може да допуща едно или друго нещо. Щом Бог е допуснал злото, предполага се, че Той е по-слаб от него. – Не, Бог не допуща нещата, но те стават по силата на тяхното естество. Водата тече, защото естеството й е такова. Слънцето изгрява и залязва, защото работата му е такава. Бог не заповядва на слънцето да изгрява и залязва, понеже то е вън от Него. В същност, слънцето нито изгрява, нито залязва. Нам се струва, че слънцето изгрява и залязва, поради обстановката, в която се намираме. Излезем ли вън от тази обстановка, от този порядък на нещата, слънцето нито изгрява, нито залязва. Когато страда, човек също така се намира в особен порядък на нещата. Когато се радва, той пак се намира в особен порядък на нещата. Оттук виждаме, че имаме порядък на страданието, на радостите и т.н. Какво представя страданието? – Страданието е най-голямото благо, което природата може да даде на човека. То представя особен род работа, която човек непременно трябва да свърши. Да преживее човек едно страдание, това значи, да опере, да изпреде известно количество вълна и най-после да я изтъче. Докато обработва вълната, той трябва да се облече със старите си дрехи, да не се изцапа. Като пере вълната, той ще изпитва неприятни чувства: водата ще бъде нечиста, миризлива. Като я преде, пръстите ще го болят. Като тъче вълната, краката му ще се уморяват. Но като си ушие нова, чиста дреха от тази вълна, той ще бъде доволен, че е научил нещо.
-−
-−
-−
-−
-Бог не допуща нещата, но те стават по силата на т-вхното естество. Водата тече, защото естеството й е такова. Слънцето изгрева и залязва, защото работата му е такава. Бог не заповядва на слънцето да изгр-вва и залязва, понеже то е вън от Него. В същност, слънцето нито изгрева, нито зал-взва. Нам се струва, че слънцето изгрева и зал-взва, поради обстановката, в която се намираме. Изл-взем ли вън от тази обстановка, от този поря-дък на н-вщата, слънцето нито изгрева, нито залязва. Когато страда, човек също така се намира в особен порядък на нещата. Когато се радва, той пак се намира в особен порядък на н-вщата. Оттук виждаме, че имаме порядък на страданието, на радостите и т. н. Какво представя страданието? – Страданието е най-голямото благо, което природата може да даде на човежа. То представя особен род работа, която човек непременно трябва да сверши. Да преживее човек едно страдание, това значи, да опере, да изпреде известно количество вълна и най-после да я изтъче. Докато обработва вълната, той трябва да се облаче с старит-в си дрехи, да не се изцапа. Като пере вълната, той ще изпитва неприятни чувства: водата ще бъде нечиста, миризлива. Като я преде, пръстите ще го болят. Като тъче вълната, краката му ще се уморяват. Но като си ушие нова, чиста дреха от тази вълна, той ще бъде доволен, че е научил нъчцо.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Първо и последно място==
-Всички учени, писатели, философи гово-рят и пишат върху въпроса, що е човт>кът. Всеки мисли, че е човек, а като човек, не познава Бога, своя Създател. Всеки казва, че има само един Бог, а въпреки това. покрай Единния Бог, съществуват още много богове. Ако отидете между индуситтз, ще видите, че г имат милиони богове. Не само индусигк но всички европейски народи–англичани, французи, германци, италианци, също така имат милиони богове. И българите имат много богове. За да познае Единния Бог, човтж трябва да придобие истината. Като придобие истината, той ще придобие и свободата си.
+Лука 8:8
-Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". – Коя истина? – Която носи живот в себе си. Съвременните хора се бият, воюват помежду си, но въпреки това не придобиват свободата си. Един на-род е свободен, докато е победител. Щом го победят, той изгубва свободата си. Щом губи свободата си, човтж не е дошъл до ^ълбоко, вътрешно познаване на истината. Когато народит губят и придобиват свободата си, това показва, че те не се стремят
+Всички учени, писатели, философи говорят и пишат върху въпроса, що е човекът. Всеки мисли, че е човек, а като човек, не познава Бога, своя Създател. Всеки казва, че има само един Бог, а въпреки това, покрай Единния Бог, съществуват още много богове. Ако отидете между индусите, ще видите, че те имат милиони богове. Не само индусите, но всички европейски народи – англичани, французи, германци, италианци, също така имат милиони богове. И българите имат много богове. За да познае Единния Бог, човек трябва да придобие истината. Като придобие истината, той ще придобие и свободата си.
-Лука 8:8.
+Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". – Коя истина? – Която носи живот в себе си. Съвременните хора се бият, воюват помежду си, но въпреки това не придобиват свободата си. Един народ е свободен, докато е победител. Щом го победят, той изгубва свободата си. Щом губи свободата си, човек не е дошъл до дълбоко, вътрешно познаване на истината. Когато народите губят и придобиват свободата си, това показва, че те не се стремят толкова за придобиване на свобода, колкото за придобиване на първенство, на надмощие. Всеки човек, всеки народ иска да заеме първо място. За да заеме първо място, какъв грабва да бъде човек: голям или малък? Какво забелязвате на планината? Кои камъни заемат първо място: големите или малките? Камъните на планината са наредени, но особени закони, а не произволно. Те могат да се нареждат или по механически, или по органически закони. Когато нещата се нареждат механически, там взима участие и човешката воля. Обаче, нареждат ли се органически, човешката воля не взима участие. Ако влезете в една фабрика и разглеждате машините, ще видите, че в една машина взимат участие и големи, и малки колела. Мястото на всяко колело е определено от службата, която извършва. Колкото по-деликатна и тънка е работата на едно колело, толкова по-близо до центъра се намира. Изобщо, големите колела се намират по-далеч от центъра, а малките – по-близо. Големите колела карат машината. Остане ли на малките колела, машината неизбежно ще спре. Големите колела движат малките. Когато колелото е поставено на мястото си, машината върши работата си добре. Сега, да се върнем към мисълта, що е човекът. Който не е мислил по този въпрос, той лесно се произнася. Той казва: Това, което говори, мисли, чувствува и се движи, е човек. Какъв човек, обаче, е този, който днес мисли едно, а утре – друго? Какъв човек е този, който днес чувства едно, а на другия ден друго? Какъв човек е този, който по цели нощи не може да спи и търси лекари да му дадат някакво лекарство за сън? Какъв човек е този, който ходи от едно министерство на друго да му дадат някаква служба? И след всичко това, чувате този човек да казва за себе си, че е господар на положението си. Утре този господар го уволняват. Следователно, това, което всеки момент се мени, не е реално. Реалността никога не се мени. Значи, истинският човек е извън това, което се мени в него. Като се мени, човек не губи цената си. Дали заема високо или долно обществено положение, човек не губи нищо от себе си. Ако поставите една порцеланова чиния на най-високата полица в един шкаф, тя не става по-ценна от друга порцеланова чиния, която е на долната полица. И двете чинии са от един и същ материал, от едно качество. На същото основание казваме, че качествата, добродетелите на човека не зависят от мястото, на което са поставени. Не мисли ли така, човек постоянно ще се натъква на противоречия и страдания.
+И тъй, страданията и нещастията на хората се дължат, именно, на това, че те търсят своето щастие в външни, в преходни неща. Те в искат да бъдат богати, учени, силни, красиви и не мислят, че всеки ден могат да
-−
-−
-толкова за придобиване на свобода, колкото за придобиване на първенство, на надмощие. Всъ-ки човек, всЬки народ иска да заеме първо място. За да заеме първо място, какъв грабва да бъде човтж: голтл или малък? Какво забелязвате на планината? Кои камъни за-емат първо място: голямит или малкит? Камънит на планината са наредени но особени закони, а не произволно. Т могат да се нареждат или по механически, или по органически закони. Когато нъщата се нареждат механически, там взима участие и човешката воля. Обаче, нареждат ли се органически, човешката воля не взима участие. Ако влъзете в една фабрика и разглеждате маши-нит, ще видите, че в една машина взимат участие и голями, и малки колела. Мъхтото на всяко колело е определено от службата, която извершва. Колкото по-деликатна и тънка е работата на едно колело, толкова по-близо до центъра се намира. Изобщо, голямит колела се намират по-далеч от центъра, а малкит – по-близо. Голямит колела карат машината. Остане ли на малкит колела, машината не-избъжно ще спре. Голямит колела движат малкит. Когато колелото е поставено на местото си, машината верши работата си добре. Сега, да се вернем към мисълта, що е човекът. Който не е мислил по този въпрос, той лесно се произнася. Той казва: Това, което говори, мисли, чувствува и се движи, е човек. Какъв човек, обаче, е то-
-−
-−
-−
-−
-зи, който днес мисли едно, а утре – друго? Какъв човек е този, който днес чувствува едно, а на другия ден друго? Какъв човек е този, който по ггбли нощи не може да спи и търси лъкари да му дадат н-вкакво лекарство за сън? Какъв човек е този, който ходи от едно министерство на друго да му дадат никаква служба? И след всичко това, чувате този чов"Ьк да казва за себе си, че е госпо-дар на положението си. Утре този господар го уволняват. Следователно, това, което всЬки момент се мъни, не е реално. Реалността никога не се мени. Значи, истинският човек е извън това, което се мъни в него. Като се мени, човек не губи цената си. Дали заема високо или долно обществено положение, чо-въчс не губи нищо от себе си. Ако поставите една порцеланова чиния на най-високата полица в един шкаф, тя не става по-ценна от друга порцеланова чиния, която е на долната полица. И двет чинии са от един и същ материал, от едно качество. На сж-щото основание казваме, че качествата, добродетелите на човека не зависят от мъхтото, на което са поставени. Не мисли ли така, чо-в^к постоянно ще се натъква на противоречия и страдания.
-−
-И тъй, страданията и нещастията на хората се дължат, именно, на това, че т търсят своето щастие в външни, в преходни нтлца. Т в искат да бъдат богати, учени, силни, красиви и не мислят, че всЬки ден могат да