← По-стара версия

Версия от 15:14, 22 март 2012

Ред 15:

За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие.

За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие.

−

Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието, в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството.

+

Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството.

Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.

Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.

Ред 31:

Щастието е достояние само на здравите; само здравите бащи и майки могат да родят здрави деца. А за да не се раждат нещастници в света, трябва да се женят напълно здравите. В съдбата на всеки човек е определено, не фаталистически, но по силата на законите, които действат в живота, дали трябва да се жени, или да не се жени. Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго становище. Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна. Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа.

Щастието е достояние само на здравите; само здравите бащи и майки могат да родят здрави деца. А за да не се раждат нещастници в света, трябва да се женят напълно здравите. В съдбата на всеки човек е определено, не фаталистически, но по силата на законите, които действат в живота, дали трябва да се жени, или да не се жени. Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго становище. Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна. Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа.

−

Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да Вярва u поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие.

+

Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие.

Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората.

Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората.

Ред 51:

Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях.

Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях.

−

Беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.

+

''Беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.''

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[Книги със спомени за Учителя|Книги за Учителя и за учението]]
-[[КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.]]
+[[КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.]]
 [[Беседи от в. Братство т.2, изд. "Сила и живот", Бургас, 1996 г.]]

Раждането на новия свят в. "Братство" - Редакционна история

Ани в 06:45, 23 март 2012

Ани: /* РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ */

Ани: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги за Учителя и за учението [[КНИГ...