Разбрана и неразбрана любов - Редакционна история

Донка в 18:26, 11 февруари 2012

2012-02-11T18:26:44Z

Ssstanchev123: /* РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ */

2010-01-20T19:34:57Z

‎РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ

Показване на промените

Ruana: /* трета секция */

2009-07-06T15:13:30Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-07-06T15:11:21Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-07-06T14:13:20Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-07-06T14:12:47Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-07-06T13:36:13Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-07-06T13:35:27Z

‎втора секция

Ruana: /* трета секция */

2009-07-06T13:00:55Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-07-06T12:59:31Z

‎трета секция

← По-стара версия		Версия от 18:26, 11 февруари 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Извънредни беседи]]
		+
		+	[[1944]]
		+
		+	[[КНИГА: Заветът на Любовта т.1 ]]
		+
	==РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ==		==РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ==

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 Казвам: Ако любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки, невежи деца. Понеже мнозина са ви носили, говорили са ви за любовта, вие започвате сами да ходите, да слушате любовта да ви говори и да се просвещавате. Представете си, че сте в един свят, дето ви говорят за слънцето, без да го виждате. Мислите ли, че във всички светове можете да имате представа за слънцето? Само когато видите слънцето и разберете, какво е всъщност то, тогава ще кажете: Имам вече представа за реалността. Всяка свещ е на мястото си, но свещта никога не може да замести слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.
 „Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме." Казано е още: „Всички живеем и се движим в Бога." Той ни е дал свобода, да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мъжа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичаш всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право някой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва на петте минути, които му давам. Длъжна ли е любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет минути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да чакаш, да обиколи хилядата души и като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Любовта е свободна сама да каже, какво е говорила на другите хора, но ти нямаш право да искаш това от нея. Знанието, което всеки е придобил от любовта, е специфично. Всеки може да предаде това знание по специфичен начин, и то отчасти.
@@ Ред 54: / Ред 51: @@
 . Беседа от Учителя, държана на 22 юни, четвъртък, 6 ч. с. 1944 г., в. Острец – Витоша.

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
-„Отчатти знаем, и отчасти пророкуваме" Казано е още: „Всички жштеем а се движим в Бога." Той пи е дал свобода да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мджа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичага всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нтещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право н"вкой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва па петг минути, които му давам. Длъжна лие любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет мгг.ути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да ча-каш, да обиколи хилядата души и, като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Лю-
+„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме." Казано е още: „Всички живеем и се движим в Бога." Той ни е дал свобода, да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мъжа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичаш всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право някой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва на петте минути, които му давам. Длъжна ли е любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет минути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да чакаш, да обиколи хилядата души и като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Любовта е свободна сама да каже, какво е говорила на другите хора, но ти нямаш право да искаш това от нея. Знанието, което всеки е придобил от любовта, е специфично. Всеки може да предаде това знание по специфичен начин, и то отчасти.
+„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде любовта, това, което е отчасти, ще се прекрати". Тогава всичко ще се разкрие. Казваш: Отвориха ми се очите, отвори ми се сърцето, да разбирам любовта. Любовта носи възкресението. Щом възкръснеш, ти ставаш безсмъртен.
-бовга е свободна сама ла каже, какво е говорила на лругите хора, но ти пъмат право да искаап. това от нея. Знанието, ксего всеки е придобил от любовта, е специфично Всеки може да предаде това знание по специфлчси начин и то отчасти.
+„А сега остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта." Надеждата е свързана с физичния свят; вярата е свързана със знанието, с духовния свят, а любовта е свързана с Божествения свят. Надеждата е стаята за ядене, дето ядеш приятно и сладко; вярата е класната стая, в която учиш; любовта е свободата. Като дойдеш при любовта, ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Ще посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, можеш да се върнеш в класната стая. И тук, като ти дотегне, ще влезеш в обедната стая. Надявате се – живеете на физичния свят. Вярвате – живеете в духовния свят. Любите – живeете в света на любовта, в Божествения свят. Живейте, както разбирате. Това значи, живейте по закона на любовта. Живейте, както са ви учили. Живейте като булката, в бяла булченска премяна. Живейте като булката и младоженека, които носят байряк в ръка, разкъсват го на четири парчета, и го хвърлят по четирите посоки на света. С това искат да кажат, че младоженците имат право да живеят на изток, на запад, на север и на юг. Казвам: Който живее в закона на любовта, има право да живее навсякъде – в четирите посоки на света.
-„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде любовта, това, което е отчасти, ще се прекрати". Тогава всичко що се разкрие. На^аш: Отвориха ми се счите , отвори ми се сърцето, да разбирам любовта. Любовта носи възкресението. Щом възкръс-неш, ти ставаш безсмъртен.
+Като говорих за любовта, облаците се разпръснаха, и слънцето се показа. Ако не бях говорил за любовта, времето щеше да си остане облачно. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, слаби и силни, недоволни и доволни. Недоволството е кармично свързано с човека. Като дойде любовта, всички човешки противоречия изчезват. Когато се отдалечи любовта, противоречията отново идат. Помнете: Когато противоречията идат, любовта си отива; когато противоречията си отиват, любовта иде. Не мислете, че сте вече в Царството Божие. Когато светията влезе в ада, той го превръща на рай. И Христос, като влезе в ада, превърна го на рай. Той проповядваше на жителите в ада, и те тръгнаха след Него. Любовта влезе в ада, и дяволите забравиха противоречията си. Като видяха любовта, стражарите, които пазеха грешните души, изпуснаха оръжията си и забравиха службата си. Като замина Христос, те се опомниха и казаха: Големи будали излязохме. Отидоха нашите хора, които толкова време пазехме. Радвайте се, че сте будали. Будала – Буд-Аллах. Буд означава Христос. Аллах означава Бог.
-„А сега остават тия триг: вяра, надежда, любов; но най-голяма от те%хг. е любовта." Надеждата е сверзана с физичния свят; вярата е сверзана с знанието, с духовния свят, а любовта е сверзана с Божествения свят. Надеждата е стаята за ядене, дето ядеш прияпю и сладко; вярата е класната стая, з която учиш; любовта е свободата. Като дойдеш при любовта, ще хо-диш, дето искаш и колкото искаш. Ще по-сещаваш слънцето, месечината, звездиг. Като ти дотегне, можеш да се върнеш в класната стая. И тук, като ти дотегне, ще в.тЪзеш в обедната стая. Надавате се – живеете на физичния свят. ВФ>рвате – живътте в духовния свят. Любите - - жи! ете в св'Ьта на любовта, в Божествения свят. Живейте, както разбирате. Това значи, жнвейте по закона
+. Беседа от Учителя, държана на 22 юни, четвъртък, 6 ч. с. 1944 г., в. Острец – Витоша.
-−
-−
-−
-»а любовта. Живейте, както са ви учили. Живейте като булката, в бъла булска премъна. Живъйте като булката и млаложеника, които носят байряк в ръка, разкжеват го на четири парчета, и го хвърлят по четирите посоки на света. С това искат ла кажат, че младоженците имат право да живеят на изток, на запад, на север и на юг. Казвам: Който живее в закона на любовта. има право да жив'ве навсЬкъде – в четирите посоки на света.
-−
-Като говорих за любовта, облаците се разпръснаха, и слънцето се показа. Ако не бях говорил за любовта, времето ш/Ьше да си остане облачно. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, слаби и силни, недоволни и доволни. Недоволството е кармично сверзано с човека. Като дойде любовта, всички човешкч противоречия из-чезват. Когато се отдалечи любовта, противоречията отново идат. Помиете: Когато противоречията идат, любовта си отива; когато противоречията си отиват, любогшта иде. Не мислете, че сте вече в Царството Божие. Когато светията влЪзе в ада, той го превръща на рай. И Христос, като влезе в ада, преверна го на рай. Той проповядваше на жите лите в ада, и те тръгнаха след Него. Любовта влезе в ада, и дяволи г забра виха противоречията си. Като видъха любовта стражарите, които пазъха грешните души, из-
-−
-−
-−
-пуснаха оръжията си и забравиха службата си. Като замина Христос, те се опомниха и казаха: Големи будали излязохме. Отидоха нашити хора, които толкова време пазехме. Радвайте се, че сте будали. Будала – Буд-Аллах. Буд означава Христос. Аллах означава Бог.
-−
 . Беседа от Учителя, държана на 22 юни, четвъртък, 6 ч. с. 1944 г. в. Острец – Витоша.

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокурорско дело. Разгледаха се какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, те не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спорове: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това. Ние не се нуждаем от такава любов. Тя е слугинята на любовта, която заблуждава и не говори истината. Няма по-велико нещо от любовта. Докато любовта говори, всичко имаш на разположение. Няма по-голямо страдание за тебе от това, да престане любовта да ти говори. Ако не говори, ти имаш човешки разбирания. Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати, и ти я разбираш. Щом затвори всичките врати изведнъж, ти преставаш да я разбираш. Ако малкото е разбрано, вратите са отворени; ако голямото е неразбрано, вратите са затворени. Там, дето вратите са затворени, няма любов. Не хлопай на затворени врати. Там, дето вратите са отворени, има любов.
 Всяка затворена врата говори за неразбраната любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни облекла, които нямат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието няма да те заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средство, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средство. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чукат човека в чутурата, не зная, но чувствам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другите. Аз не мога да ви предам моята любов, нито вие можете да предадете своята любов – това е специфично разбиране.
@@ Ред 44: / Ред 41: @@
 Казвам: Ако любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки, невежи деца. Понеже мнозина са ви носили, говорили са ви за любовта, вие започвате сами да ходите, да слушате любовта да ви говори и да се просвещавате. Представете си, че сте в един свят, дето ви говорят за слънцето, без да го виждате. Мислите ли, че във всички светове можете да имате представа за слънцето? Само когато видите слънцето и разберете, какво е всъщност то, тогава ще кажете: Имам вече представа за реалността. Всяка свещ е на мястото си, но свещта никога не може да замести слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.
 ==  трета секция ==

@@ Ред 39: / Ред 39: @@
-Всъка затворена врата говори за неразбраната любов. Встжа отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни об-лъкла, които н^мат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието н&ма да та заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средетво, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средетво. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чу-кат човека в чутурата, не зная, но чувству-вам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другит. Аз не мога да ви предам
+Всяка затворена врата говори за неразбраната любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни облекла, които нямат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието няма да те заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средство, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средство. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чукат човека в чутурата, не зная, но чувствам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другите. Аз не мога да ви предам моята любов, нито вие можете да предадете своята любов – това е специфично разбиране.
+Едно е важно: когато любовта е между нас, ние се разбираме; когато любовта си замине, иде неразбирането. Добре е понякога любовта да бъде свободна, да си замине. Отиде ли си, радвайте се; дойде ли, пак се радвайте. Идването на любовта да ни причинява радост; и заминаването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, и като иде, и като си заминава, причинява радост. Не мислете, че в двата случая радостта не е еднакво силна. И когато иде любовта, и когато си заминава любовта, радостта е еднакво силна. Когато любовта иде при вас, вие сте майка с дете в ръка. Когато любовта си замине, детето е вече израстнало: говори, ходи на училище. Докато носиш детето си, то е невежо. В момента, в който оставиш детето на земята, да ходи свободно, то се отдалечава от тебе, просвещава се и почва да разбира.
-моята любов, нито вие можете да предадете своята любов ~ това е специфично разбиране.
+Казвам: Ако любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки, невежи деца. Понеже мнозина са ви носили, говорили са ви за любовта, вие започвате сами да ходите, да слушате любовта да ви говори и да се просвещавате. Представете си, че сте в един свят, дето ви говорят за слънцето, без да го виждате. Мислите ли, че във всички светове можете да имате представа за слънцето? Само когато видите слънцето и разберете, какво е всъщност то, тогава ще кажете: Имам вече представа за реалността. Всяка свещ е на мястото си, но свещта никога не може да замести слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.
 „Отчатти знаем, и отчасти пророкуваме" Казано е още: „Всички жштеем а се движим в Бога." Той пи е дал свобода да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мджа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичага всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нтещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право н"вкой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва па петг минути, които му давам. Длъжна лие любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет мгг.ути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да ча-каш, да обиколи хилядата души и, като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Лю-

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 „Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". „Откак станах мъж", т. е. откак разбрах близката любов, „напуснах, което е младенческо". „Защото сега виждаме мрачкаво, както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице".
 Някои търсят човек, който да бъде образец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между любовта и човешката душа не съществува никакъв спор. Тя е всякога и от всички разбрана. Ако има нещо неразбрано в любовта, то иде отвън, като нещо странично. Единственото, което ви разбира, е любовта; единственото, което вие разбирате, е любовта. Единственото, което не разбирате, е любовта; единственото, което не ви разбира, е пак любовта. Кога не ви разбира любовта? Когато искате да я носите. Ако вдигнеш земята на ръцете си, де ще я носиш? Или, ако поканиш слънцето на гости, в коя къща ще го поместиш? Това е невъзможно. Ще оставиш слънцето надалеч, дето е турено. Малката светлина, която взимаш от него, е достатъчна – тя е разбрана. При голямото слънце ти ще отидеш наблизо. Речеш ли, то да дойде при тебе, ти искаш неразбраното в света.
@@ Ред 38: / Ред 35: @@
 Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокурорско дело. Разгледаха се какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, те не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спорове: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това. Ние не се нуждаем от такава любов. Тя е слугинята на любовта, която заблуждава и не говори истината. Няма по-велико нещо от любовта. Докато любовта говори, всичко имаш на разположение. Няма по-голямо страдание за тебе от това, да престане любовта да ти говори. Ако не говори, ти имаш човешки разбирания. Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати, и ти я разбираш. Щом затвори всичките врати изведнъж, ти преставаш да я разбираш. Ако малкото е разбрано, вратите са отворени; ако голямото е неразбрано, вратите са затворени. Там, дето вратите са затворени, няма любов. Не хлопай на затворени врати. Там, дето вратите са отворени, има любов.
 ==  трета секция ==

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
-Някои търсят чов-бк, който да бъде обра-зец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между лю-
+Някои търсят човек, който да бъде образец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между любовта и човешката душа не съществува никакъв спор. Тя е всякога и от всички разбрана. Ако има нещо неразбрано в любовта, то иде отвън, като нещо странично. Единственото, което ви разбира, е любовта; единственото, което вие разбирате, е любовта. Единственото, което не разбирате, е любовта; единственото, което не ви разбира, е пак любовта. Кога не ви разбира любовта? Когато искате да я носите. Ако вдигнеш земята на ръцете си, де ще я носиш? Или, ако поканиш слънцето на гости, в коя къща ще го поместиш? Това е невъзможно. Ще оставиш слънцето надалеч, дето е турено. Малката светлина, която взимаш от него, е достатъчна – тя е разбрана. При голямото слънце ти ще отидеш наблизо. Речеш ли, то да дойде при тебе, ти искаш неразбраното в света.
+Казваш: Защо съм бил толкова невежа? Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Раят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. Значи, раят е място, дето малко знаят; адът е място, дето много знаят. Някой казва: Колко зная аз, колко е патила главата ми! Когато всичко знаеш и страдаш, това е ад. Защо страдаш? Защото много знаеш. Не е въпрос да приемете новото, да облечете новите дрехи, а старото да изхвърлите. Новото ще облечете само на Великден. Когато се намерите в голямо противоречие, ще облечете новите дрехи. Когато дойде страданието, ще облечете новите дрехи и така ще го посрещнете.
-бовта и човешката душа не съществува ника* къв спор. Тя е всвкога и от всички разбрана. Ако има н*бщо неразбрано в любовта, то иде отвън, като нещо странично. Единственото, което ви разбира, е любовта; единственото, което вие разбирате, е любовта. Едиственото, което не разбирате, е любовта; единственото, което не ви разбира, е пак любовта. Кога не ви разбира любовта? Когато искате да я носите. Ако вдигнеш земята на рждег си, де ще я носиш? Или, ако пока-ниш слънцето на гости, в коя къща ще го помъхтиш? Това е невъзможно. Ще оставиш слънцето надалеч, дето е турено. Малката св-ьтлина,която взимаш отънего, е достатъчна – тя е разбрана. При голямото слънце ти ще отидеш наблизо. Речеш ли то да дойде при тебе, ти искаш неразбраното в света.
+„Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, за да не погине всеки, които вярва в Него." Бог толкова възлюби света, щото изпрати любовта, да научи хората, как да живеят. Коя любов ще ви научи да живеете така, както Бог изисква? – Която не можеш да носиш, нито може да те носи.
-Казваш: Защо съм бил толкова невежа? Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бж.це най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Ра-ят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. Значи, раят е място, дето малко знаят; адът е място, дето много знаят. НЯкой казва: Колко зная аз, колко е патила главата ми! Когато всичко знаеш и страдаш, това е ад. Защо страдаш? Защото много знаеш. Не е въпрос да приемете новото, да облечете новите дрехи, а старото да изхвер-
+Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокурорско дело. Разгледаха се какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, те не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спорове: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това. Ние не се нуждаем от такава любов. Тя е слугинята на любовта, която заблуждава и не говори истината. Няма по-велико нещо от любовта. Докато любовта говори, всичко имаш на разположение. Няма по-голямо страдание за тебе от това, да престане любовта да ти говори. Ако не говори, ти имаш човешки разбирания. Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати, и ти я разбираш. Щом затвори всичките врати изведнъж, ти преставаш да я разбираш. Ако малкото е разбрано, вратите са отворени; ако голямото е неразбрано, вратите са затворени. Там, дето вратите са затворени, няма любов. Не хлопай на затворени врати. Там, дето вратите са отворени, има любов.
 Всъка затворена врата говори за неразбраната любов. Встжа отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни об-лъкла, които н^мат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието н&ма да та заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средетво, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средетво. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чу-кат човека в чутурата, не зная, но чувству-вам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другит. Аз не мога да ви предам

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Съвременните хора страдат от неразбраните неща: неразбрана любов, неразбрана музика, неразбрано недоволство. Например, когато мислиш, че двама души те обичат едновременно, ражда се неразбраното недоволство. В даден момент, само един може да те обича. Обичат ли те двама едновременно, непременно ще се яви спор и недоволство. Недоразумението между хората се дължи на вътрешното неразбиране на любовта, която иска да ги научи да живеят в мир и съгласие помежду си. Момък обикне една мома, ожени се за нея, но тя е недоволна от него, иска да се хвърли във водата, да се удави. Защо иска да се хвърли във водата? Защото е риба, т. е. от рибешки произход. Мъжът е рак, жената – риба и не се разбират. Рибата се стреми към водата, ракът иска да я извади оттам и в края на краищата, животът им се разваля. Жената иска мъжа й да влезе във водата; той иска тя да излезе на сушата – никой не отстъпва. Кой от двамата е на правата страна? – Който излиза вън от водата. Рибата разбира близката любов – любовта, която има отношение към нея. Ракът иска да разбере далечната любов, т. е. неразбраната любов. Затова ракът върви накриво. Той се заел с въпрос, който никой не е разрешил. Много съчинения са писали раците върху неразбраната любов, но никой от тях не я разрешил. И апостол Павел засяга въпроса за любовта, описва някои нейни качества, които могат да се приложат. Някои мислят, че знаят много езици, разполагат с големи знания, но апостолът намира, че всичко това е преходно. Той казва: „Езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем".
 Единственото нещо, което ще остане за вeчни времена, е любовта да говори, а ние да я слушаме. Когато любовта говори, ние трябва да проявим търпение, да изслушваме. Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схванем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре, или след година – ще чакаш с търпение. Колкото и да е дълго времето до нейното дохождане, ще чакаш, като че ли един час си чакал. Любовта винаги съкращава времето. Това, което удължава времето, е неразбраната любов. Това, което съкращава времето, е разбраната любов.
@@ Ред 30: / Ред 27: @@
 „Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". „Откак станах мъж", т. е. откак разбрах близката любов, „напуснах, което е младенческо". „Защото сега виждаме мрачкаво, както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице".
 ==  втора секция ==

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
-Единственото нещо, което ще остане за въчни времена, е любовта да говори, а ние да я слушаме. Когато любовта говори, ние трябва да проявим търпение, да изслушваме. Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схва-нем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре, или след година – ще чакаш с търпение. Колкото и да е дълго времето до нейното дохождане, ще чакаш, като че ли един час си чакал. Любовта винаги съкращава времето. Това, което удължава времето, е неразбраната любов. Това, което съкращава времето, е разбраната любов.
+Единственото нещо, което ще остане за вeчни времена, е любовта да говори, а ние да я слушаме. Когато любовта говори, ние трябва да проявим търпение, да изслушваме. Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схванем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре, или след година – ще чакаш с търпение. Колкото и да е дълго времето до нейното дохождане, ще чакаш, като че ли един час си чакал. Любовта винаги съкращава времето. Това, което удължава времето, е неразбраната любов. Това, което съкращава времето, е разбраната любов.
+Всеки си задава въпроса: Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да я носиш. – Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да те носи. Това са две неща невъзможни. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното, безсмъртното в света, това е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи, ти си човек, неспособен за култура. Ако ходиш с любов и всякога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова знание, което произтича от нея. Помислиш ли за момент само, че никой не разбира любовта, както ти я разбираш, всичко, което си придобил, ще го изгубиш. Тя не обича сравненията. Всички, на които любовта говори, я разбират. Когато говори на тебе, и ти я разбираш. Щом любовта ти говори, а ти мислиш, че не я разбираш, сам изпадаш в противоречие.
-Всеки си задава въпроса: Защо не раз-, бирам любовта? – Защото искаш да щ носиш. – Защо не разбирам любовта? -г-Защото искаш да те носи. Това са две неща невъзможни. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното, безсмъртното в света, това е любовта. Щом любовта те носи, ти си смър-тен човек. Щом любовта те носи, ти си човек, неспособен за култура. Ако ходиш с любов и всъкога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова знание, което произтича от нея. Помислиш ли за момент само, че никой не разбира любовта, както ти я разбираш, всичко, което си при-добил, ще го изгубиш. Тя не обича сравненията. Всички, на които любовта говори, я разбират. Когато говори на тебе, и ти я разбираш. Щом любовта ти говори, а ти мис-лиш, че не я разбираш, сам изпадаш в противоречие.
+Коя е причината за сегашните морални и социални условия на живота? Причината се крие в неразбирането на хората. Те искат любовта да ги носи, и те да носят любовта. Мислите ли, че майката, като носи детето си, има любов? Любовта на майката не се изявява в това, че носи детето си – другаде се крие нейната любов. Нима разбойникът, като носи откраднатите пари, има любов? И майката може да носи детето си, без да има любов. Детето е кесия, пълна със злато, което майката е задигнала отнякъде и го носи. Детето принадлежи на друг някой – откраднато е то. Некрадените неща трябва сами да ходят. Щом носиш нещо, ти си го откраднал. Казвате: Бамбашка работа! Ние говорим за съществените неща. Реално е това, което ти не го носиш, но само ходи и те слуша. И другите работи не са лоши, но не са реални. Не е лошо, че разбойникът носи златото. Не е лошо, че майката носи детето си. Това, което носи на ръцете си, не е самото дете. Тя носи дрехата на детето си и приятно й става. Дали на дрехата е приятно, че я носиш, това е друг въпрос.
-Коя е причината за сегашните морални и социални условия на живота? Причината се крие в неразбирането на хората. ТЕ искат любовта да ги носи, и те да носят любовта. Мислите ли, че майката, като носи детето си, има любов? Любовта на майката не се изявява в това, че носи детето си – другаде се крие нейната любов. Нима разбойникът, като носи откраднатите пари, има любов? И майката може да носи детето си, без да има
+„Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". „Откак станах мъж", т. е. откак разбрах близката любов, „напуснах, което е младенческо". „Защото сега виждаме мрачкаво, както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице".
 Някои търсят чов-бк, който да бъде обра-зец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между лю-