Разумни и неразумни линии - Редакционна история

Донка в 19:33, 23 август 2011

2011-08-23T19:33:14Z

Хирон в 19:34, 7 септември 2009

2009-09-07T19:34:04Z

Хирон в 19:33, 7 септември 2009

2009-09-07T19:33:11Z

Показване на промените

НадяД в 13:36, 6 септември 2009

2009-09-06T13:36:13Z

НадяД в 13:33, 6 септември 2009

2009-09-06T13:33:43Z

Показване на промените

НадяД в 14:58, 5 септември 2009

2009-09-05T14:58:35Z

Показване на промените

НадяД в 14:36, 5 септември 2009

2009-09-05T14:36:20Z

НадяД в 14:35, 5 септември 2009

2009-09-05T14:35:23Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==РАЗУМНИ И НЕРАЗУМНИ ЛИНИИ== Отче наш Махар Бену Аба Да изпеем "Аз мога да любя" с движение. /Из...

2009-09-02T04:24:32Z

Нова страница: ==РАЗУМНИ И НЕРАЗУМНИ ЛИНИИ== Отче наш Махар Бену Аба Да изпеем "Аз мога да любя" с движение. /Из...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 19:33, 23 август 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА ([[1942]]-[[1943]])
		+
		+	[[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]]
		+
	==РАЗУМНИ И НЕРАЗУМНИ ЛИНИИ==		==РАЗУМНИ И НЕРАЗУМНИ ЛИНИИ==

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Тази линия има центрове. Тези линии съответствуват една на друга. Имате плюс, минус, пак плюс, минус. Едното възприема, другото предава. Даването е винаги материално. Кое се дава? Върху туй, което е дадено, може да се изработи нещо. Десет кила вълна е дадена, то е любов. Изработването е обич. След това ви дадат изработения материал, плата – то е любов. Вие го скроявате и ушивате, то е обич. Следователно дадената вълна е любов, изработената на плат е обич, скрояването на плата е любов, а обличането на плата е обич. (Учителят показва едно движение.) (1) e дадената вълна, (2) е обработената, (3) е скроения плат, (4) е обличането. Има по-сложни движения. Образува се във вас едно чувство на страх. Какво е чувството на страх? Страх ви е от кого? Страхът е едно качество на слабия. Страхът е най-разумното нещо на слабия човек. Страхът е разумността на слабия човек. Слабият ако не се страхува, всякога главата му ще пати. Той трябва да се страхува; това е неговата разумност. Страх го е от силния, от големия. Следователно пред него отстъпва всякога. Защото ако не отстъпи, той ще стане на малки парчета. Когато казват, че някой е смел, трябва да бъде силен. Големият не отстъпва. Казва: Защо е страхлив? Че как няма да се страхува. Слабият в реда на нещата е слаб. Силният трябва да бъде силен и трябва да бъде голям. Щом имаш много знание, силен си. Щом имаш малко знание, слаб си. Колко знание трябва да имаш сега? Туй, което слабият може да направи, силният не може да го направи. Силният което може да направи, слабият не може да го направи. Следователно силният отваря място на слабия да направи нещо, силният изоставя някои работи, които слабият трябва да направи. Да допуснем сега най-простия процес. Имате един хубав сомун, гладен сте, имате и ябълки. Веднага мислите как да хванете хляба, как да хванете ябълките. Имате една вилужка турена и един нож. Сега този нож трябва да й служи. Някой път вие не си послужвате, пречупвате хляба, не вземате ножа да разрежете ябълката, а ядете със зъбите. След като се наядете, какво правите? След като изядете хляба, какво е състоянието ви? Най-първо усещате се много добър, свеж, седите вечерно време и след това ставате мечтателен, затваряте очи и започвате да мечтаете нещо голямо, понеже искате да видите колко са хубави тия ябълки и хлябът. Като мечтаете, заспите, усещате, че хлябът и ябълките са заминали. Като ги нямате, отивате да работите. След като се върнете от работа, пак имате хляб, пак ябълки. Пак се върнете.
 Представете си, че имате един пиедестал, имате една стрелка като на часовник и представете си, че е разумно същество. Дойде при вас, приближи се стрелката, каже "добър ден", но не иде при вас, понеже е свързана с един център. Приближи се и после се отдалечи, казва: "Сбогом". – "Къде отиваш"? вие забелязвате, че това същество ходи периодически някъде, около един център се движи. Понеже вие сте дошли в най-високата част (а) по особено време се яви, завие и пак после изчезне. Колкото и да го карате да не се отделя, отива по работата. Вземете другото място, допуснете, че вие изменяте положението. Тогава на място се явява както по-рано, сега от друго място се явява. Казва: Защо едно време тук ме поздравяваше, сега тук ме поздравява? Най-после дойде в друго положение. Сега вие сте се изменили, вие се мените, външният кръг е по-голям. Туй вътрешното движение виждате какво отношение има към външното движение. Много пъти противоречията, които се срещат в нашия живот, са по отношение на нас, не са по същина. Някой казва: Той се уплаши от мене. Ни най-малко той не се е уплашил от тебе, от друго се е уплашил, тъй се паднало, че той бяга и ти мислиш, че от тебе бяга. А той бяга от някоя мечка, ти мислиш, че от тебе бяга. Той от мечката се е уплашил. Или минава някой човек и показва любов към вас. Може любовта от съвсем друго място да е дошла, едно съвпадение, погледне той към вас и вие мислите, че той вас обича. Вие не може да направите туй различие. Вие казвате: Като ме видя, се влюби в мене. Той преди да ви види е бил влюбен, но понеже вие сте минали, виждате, че е влюбен и мислите, че във вас се е влюбил. След време казвате: Той не ме обича. Пък той никога не ви е обичал. Не че не ви обича, но вие не сте били предмет на неговия ум за обич. Защо се смущавате, че не обича вас? Сега как вие си представяте любовта, как искате да ви обича човек? Ако сте гладен, да ви даде хляб. Ако сте жаден, да ви даде вода. Ако сте гол, да ви даде дрехи. Ако обичате книги, да ви даде книги. Значи имате нужда от човека. Който задоволява нуждите, считате, че той ви обича. Обичта се показва – как? Ако някой ви люби, той ще ви натовари. Ако човек ви обича, той ще ви разтовари. При натоварването е любов, при разтоварването е обич. Обичта при натоварването не може да се прояви. Вие сте гладен, аз ви натоварвам, то е любов, като ви дам да ядете. Сега обичта къде се проявява? Срещам ви на пътя, вие носите хляб, аз купя от вас хляб, аз ви разтоварвам. Купя ябълки, това е обич. Разтоварва ви. Вземам ви ябълките, това е обич. Процесът е: Туй, което натоварва човешкото съзнание, то е обич. Да имате ясна представа що е обич – приятно разтоварване и приятно натоварване в живота. Приятно натоварване е любов, приятно разтоварване е обич. Да кажем един учител говори, то е любов. Всички го слушат, натоварват се. На другия ден той ще изпита учениците - то е разтоварване. Всички ученици се безпокоят, че ще ги изпита. Те се разтоварват. Тогава им туря бележка. Знанието, което са получили, предават го. Предават знанието на учителя си, да го обработят. Учителят туря 3, 4, 5, 6. Защо един учител, след като са му повторили учениците лекцията, придобил е нещо. Ако те хубаво предадат лекцията, придобил е нещо. Ако те хубаво предадат лекцията, той печели. Ако не предадат хубаво, той губи. Затова туря единица. Представете си, че вие сте учител по пеене, предавате една лекция на един ваш ученик, той изпее песента и вие сте недоволен. Тази песен, която хубаво предадохте, като кряка, вие се дразните. Изпее хубаво песента, вас ви е приятно вече, вие сте придобили нещо. Добре предаденият урок и добре изслушаният урок, те са две неща различни. Човек трябва да печели и в единия, и в другия случай. След като предаде водата един извор, друга вода е дошла да запълни. Ако едновременно, когато вие предавате, не приемате да запълните тази празнота, се явява един недоимък, недоволство в хората се явява. Да кажем изливате вода от едно шише и наливате вода в шишето. Вие може да излеете водата, свърши се водата в шишето, вие сте недоволен. Но представете си, вие излеете водата от шишето, то пак се напълни. Вас ви е приятно. Идете на чешмата, развъртите, после пак завъртите, всякога изворът е пълен. Те са любящи извори. Изворите, които дават, те са пълни всякога. Любовта, която е пълна, и обичта, която е пълна, е всякога хармонична. Когато обичаш и когато любиш едновременно, да няма никакъв недоимък. Често вие се спирате. Някой път имате едно малко неспокойство.
@@ Ред 25: / Ред 27: @@
 Добрата молитва.
-. Лекция на Младежкия окултен клас,
+. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 11.ХІІ.1942 г. Петък – 5 ч. с.
-−
 държана от Учителя на 11.ХІІ.1942 г. Петък – 5 ч. с.
 София – Изгрев

← По-стара версия		Версия от 14:36, 5 септември 2009
Ред 5:		Ред 5:
	Да изпеем "Аз мога да любя" с движение. (Изпяхме го с движение). Понятията ви на всички не са едни и същи. Любовта е движение напред от центъра, отвътре навън, от големия свят към малкия свят, а пък обичта – от малкия свят към големия, от периферията към центъра. Турете си ръцете на гърдите с длани към гърдите. Започнете песента "Аз мога да любя" – ръцете се отварят напред, длани надолу и китки по-далеч, отколкото разстоянието между рамената. "Добър да стана" – ръцете настрани и долу с китки надолу. "Аз мога да обичам" – ръцете се поставят на гърдите. "Силен да стана" – ръцете настрани. "Любовта" – ръцете напред с длани надолу. "И обичта" – ръцете на гърдите. "Ще ме научат" – ръцете настрани с длани надолу. "На Бога" – ръцете пред гърдите. "Слуга да стана" – ръцете настрани и долу. "На Бога" – това е движение навътре. "Слуга да стана" е към периферията. Слугуването е навън от къщи. Любовта към Бога е вкъщи. (Изпяхме няколко пъти песента с движения).		Да изпеем "Аз мога да любя" с движение. (Изпяхме го с движение). Понятията ви на всички не са едни и същи. Любовта е движение напред от центъра, отвътре навън, от големия свят към малкия свят, а пък обичта – от малкия свят към големия, от периферията към центъра. Турете си ръцете на гърдите с длани към гърдите. Започнете песента "Аз мога да любя" – ръцете се отварят напред, длани надолу и китки по-далеч, отколкото разстоянието между рамената. "Добър да стана" – ръцете настрани и долу с китки надолу. "Аз мога да обичам" – ръцете се поставят на гърдите. "Силен да стана" – ръцете настрани. "Любовта" – ръцете напред с длани надолу. "И обичта" – ръцете на гърдите. "Ще ме научат" – ръцете настрани с длани надолу. "На Бога" – ръцете пред гърдите. "Слуга да стана" – ръцете настрани и долу. "На Бога" – това е движение навътре. "Слуга да стана" е към периферията. Слугуването е навън от къщи. Любовта към Бога е вкъщи. (Изпяхме няколко пъти песента с движения).

−	Сега във вас идеята за любовта каква е? Трябва да дадете нещо. Какво е движението, когато давате? Да кажем, изваждаш нещо от джоба и даваш, какво движение ще направиш? (Учителят направи плавно движение на ръцете, длани нагоре – отваряне на ръцете.) Вие правите движение напред на ръцете, но то е вземане. Вземането не е любов. Свободно движение напред. Вие искате да хванете нещо, да вземете. Туй е движението на любовта – ръцете напред, отваряне напред, подобно, когато каним някого. Пеенето трябва да съответства на движението. Има художество в движението. Казваш: Аз това мога да дам – (Учителят прави движение с ръцете, като че дава, ръцете напред отворени, с длани нагоре). Естествено правете движението, вие се занимаваше какъв ефект ще произведе. Просто искаш да изразиш едно свое чувство. Вие правите движението, когато сте сами, докато вие сами станете доволни. Правиш едно движение, но ти сам да си доволен. Вие като правите движенията, се събужда едно чувство на осторожност, дали е право или не. Влиза умът ви в стълкновение, и движението не става правилно. Правите едно движение, в което страхът влиза. После, има една неувереност, дали е това или не. Всякога, когато човек е неуверен, трепери ръката му. Когато пише и е неуверен, писмото е с криви линии; когато е уверен, линията е права. Като пише и мисли: може да е тъй или може да не е, линията е крива. Когато линията е права, показва, че е тъй. – Някой път вие правите едно движение, каква мисъл минава през ума ви? Да кажем, искате да изразите, че някой е много красив. Как ще изразите, че някой е красив? Някой път вие красотата я изразявате с едно движение, че е ценна. Един диамант е красив. Някой човек е красив, но красивият човек е едно понятие. Като кажете красив човек, туряте друго понятие. Казвате: красив кон, но между красотата на човека, красотата на диаманта и красотата на коня има разлика. В тази красота туряте различни понятия. Красотата на коня не е красота на диаманта и красотата на диаманта не е красота на човека, красотата на човека не е красота нито на коня, нито на диаманта. Красотата на коня е в тялото, в линията. В диаманта красотата е в пречупването на светлината. Като разпръсква лъчите, диамантът е красив. Човек е красив в предаването на светлината и в приемането на светлината. Човек е красив, когато предава добре и когато приема добре. Защото, ако човек само предава, той ще мяза на една статуя. Някой път има една красота, която е като статуя. В човешката красота разбираме едновременно и двете, и двата момента – предаване и приемане. Туй движение едновременно е предаване и приемане. Имате една такава линия в пространството. Но тази пространствена линия може на километри да е. Две тела се намират на известно разстояние, изглеждат права линия. Но ако са наблизо, няма да се вижда права линия, а отдалече линията показва, че е малко пространство. Казваме, че предметите са далече. Като видя колко криви линии има, не са правилни, както отблизо нещата се виждат увеличени. Една крива линия, която няма някакъв център, тя е дисхармонична. Има криви линии, които са дисхармонични. Всички линии, които са приятни, имат център. Тази линия има центрове. Тези линии съответствуват една на друга. Имате плюс, минус, пак плюс, минус. Едното възприема, другото предава. Даването е винаги материално. Кое се дава? Върху туй, което е дадено, може да се изработи нещо. Десет кила вълна е дадена, то е любов. Изработването е обич. След това ви дадат изработения материал, плата – то е любов. Вие го скроявате и ушивате, то е обич. Следователно дадената вълна е любов, изработената на плат е обич, скрояването на плата е любов, а обличането на плата е обич. (Учителят показва едно движение.)1( ~~<em>С <~~)~~em>~~дадената вълна, ( 2) е обработената, (3) е скроения плат, (4) е обличането.	+	Сега във вас идеята за любовта каква е? Трябва да дадете нещо. Какво е движението, когато давате? Да кажем, изваждаш нещо от джоба и даваш, какво движение ще направиш? (Учителят направи плавно движение на ръцете, длани нагоре – отваряне на ръцете.) Вие правите движение напред на ръцете, но то е вземане. Вземането не е любов. Свободно движение напред. Вие искате да хванете нещо, да вземете. Туй е движението на любовта – ръцете напред, отваряне напред, подобно, когато каним някого. Пеенето трябва да съответства на движението. Има художество в движението. Казваш: Аз това мога да дам – (Учителят прави движение с ръцете, като че дава, ръцете напред отворени, с длани нагоре). Естествено правете движението, вие се занимаваше какъв ефект ще произведе. Просто искаш да изразиш едно свое чувство. Вие правите движението, когато сте сами, докато вие сами станете доволни. Правиш едно движение, но ти сам да си доволен. Вие като правите движенията, се събужда едно чувство на осторожност, дали е право или не. Влиза умът ви в стълкновение, и движението не става правилно. Правите едно движение, в което страхът влиза. После, има една неувереност, дали е това или не. Всякога, когато човек е неуверен, трепери ръката му. Когато пише и е неуверен, писмото е с криви линии; когато е уверен, линията е права. Като пише и мисли: може да е тъй или може да не е, линията е крива. Когато линията е права, показва, че е тъй. – Някой път вие правите едно движение, каква мисъл минава през ума ви? Да кажем, искате да изразите, че някой е много красив. Как ще изразите, че някой е красив? Някой път вие красотата я изразявате с едно движение, че е ценна. Един диамант е красив. Някой човек е красив, но красивият човек е едно понятие. Като кажете красив човек, туряте друго понятие. Казвате: красив кон, но между красотата на човека, красотата на диаманта и красотата на коня има разлика. В тази красота туряте различни понятия. Красотата на коня не е красота на диаманта и красотата на диаманта не е красота на човека, красотата на човека не е красота нито на коня, нито на диаманта. Красотата на коня е в тялото, в линията. В диаманта красотата е в пречупването на светлината. Като разпръсква лъчите, диамантът е красив. Човек е красив в предаването на светлината и в приемането на светлината. Човек е красив, когато предава добре и когато приема добре. Защото, ако човек само предава, той ще мяза на една статуя. Някой път има една красота, която е като статуя. В човешката красота разбираме едновременно и двете, и двата момента – предаване и приемане. Туй движение едновременно е предаване и приемане. Имате една такава линия в пространството. Но тази пространствена линия може на километри да е. Две тела се намират на известно разстояние, изглеждат права линия. Но ако са наблизо, няма да се вижда права линия, а отдалече линията показва, че е малко пространство. Казваме, че предметите са далече. Като видя колко криви линии има, не са правилни, както отблизо нещата се виждат увеличени. Една крива линия, която няма някакъв център, тя е дисхармонична. Има криви линии, които са дисхармонични. Всички линии, които са приятни, имат център. Тази линия има центрове. Тези линии съответствуват една на друга. Имате плюс, минус, пак плюс, минус. Едното възприема, другото предава. Даването е винаги материално. Кое се дава? Върху туй, което е дадено, може да се изработи нещо. Десет кила вълна е дадена, то е любов. Изработването е обич. След това ви дадат изработения материал, плата – то е любов. Вие го скроявате и ушивате, то е обич. Следователно дадената вълна е любов, изработената на плат е обич, скрояването на плата е любов, а обличането на плата е обич. (Учителят показва едно движение.) (1) e дадената вълна, ( 2) е обработената, (3) е скроения плат, (4) е обличането.

	110		110

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==РАЗУМНИ И НЕРАЗУМНИ ЛИНИИ==
-Отче наш Махар Бену Аба
+Отче наш
 Да изпеем "Аз мога да любя" с движение. (Изпяхме го с движение). Понятията ви на всички не са едни и същи. Любовта е движение напред от центъра, отвътре навън, от големия свят към малкия свят, а пък обичта – от малкия свят към големия, от периферията към центъра. Турете си ръцете на гърдите с длани към гърдите. Започнете песента "Аз мога да любя" – ръцете се отварят напред, длани надолу и китки по-далеч, отколкото разстоянието между рамената. "Добър да стана" – ръцете настрани и долу с китки надолу. "Аз мога да обичам" – ръцете се поставят на гърдите. "Силен да стана" – ръцете настрани. "Любовта" – ръцете напред с длани надолу. "И обичта" – ръцете на гърдите. "Ще ме научат" – ръцете настрани с длани надолу. "На Бога" – ръцете пред гърдите. "Слуга да стана" – ръцете настрани и долу. "На Бога" – това е движение навътре. "Слуга да стана" е към периферията. Слугуването е навън от къщи. Любовта към Бога е вкъщи. (Изпяхме няколко пъти песента с движения).