Скрито богатство - Редакционна история

Донка в 19:33, 16 март 2012

2012-03-16T19:33:49Z

Ssstanchev123: /* Скрито богатство */

2010-02-23T18:30:11Z

‎Скрито богатство

Показване на промените

Ани в 10:11, 11 юли 2009

2009-07-11T10:11:20Z

Ани в 10:09, 11 юли 2009

2009-07-11T10:09:32Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Скрито богатство== Чете се лекцията „Постижими и непостижими нЬща" от книгата „Път към живо...

2009-07-07T17:49:15Z

Нова страница: ==Скрито богатство== Чете се лекцията „Постижими и непостижими нЬща" от книгата „Път към живо...

Нова страница

==Скрито богатство==

Чете се лекцията „Постижими и непостижими нЬща" от книгата „Път към живота."

Решили ли сте въпроса за постижимото и непостижимото? Какво ще постигнете, ако умножите нещо „п" пъти? Какво разбирате под „постижимо и непостижимо"? Първата дума е положителна, а втората – отрицателна. Казваме „постижимо н непостижимо, ограничено и неограничено, или гранично и безгранично." Постижимото е гранично, а непостижимото – безгранично. Ако под „постижимо" разбирате нещо реално, не сте прави. Реалното не е гранично, не е нещо малко. Имате един хлЬб – ограничен е. Изядете го и в един ден работата се свершва с него. Имаш хиляда хляба, За колко дни ще ги свершиш? За колко дни ще ти стигнат хиляда лева? Значи, постижимите неща, като се свършат, произ-веждат страдание. Парите, като се свършат, произвеждат страдание. Ако парите не се свершват, ти се радваш. Ако реката изтича, изпарява се и пресъхва, произвежда страдание. Можеш да разчиташ само на оная река, която постоянно тече и не пресъхра. В

12$

непостижимото е вътрешният смисъл на живота, а не в постижимото, ограниченото, което трае само момент. Ти разрешаваш една задача. В света има безброй задачи, а не само една. Смисълът на живота е в многото задачи, в всички задачи.

Допуснете, че ви е дадена задача да изучавате човека. Ако го изучавате само физически, това е една трета от реалността; ако го изучавате физически и духовно, това са две трети от реалността; ако го изучавате физически, духовно и умствено, това са три трети от реалността, или едно цъло. В цълото се крият всички процеси. Цълите нъ-ща се проявяват и растат. Ако разд/Ьлиш съмето, то не расте; ако го посееш цъло в земята, то расте и се развива. Цълото расте, а не частите. Ако нещо расте, то е цълото; веднъж има условия да расте, всъкога ще расте. Дървото на ябълката може да остарее, да изсъхне, но тя е посъла вече своите съменца. Животът на цълото минава непрекженато от една форма в друга. С това се отличава реалността. Тя има отношение към великия, към неограничения живот. Реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата и казваш: Това не е никакво учене, не искам да ора. Ще ореш, за да влезеш в нереалното. Ще минеш от реалното към нереалното. Като изореш нивата, казваш: Свер-

130

ших орането. Свершилт» си орането, но не си посъл. Първо ще изореш нивата на физическия свет; после ще я изореш в духовния свет и наЙ-после ще я изореш в умствения свет. Като изореш нивата и в трятт. света, тогава ще дойде сеенето.

Мнозина мислят, че като свършат работата си в един от трите света, дошли са до нещо реално. То е относително реално. Това, което постоянно се измъня, е относително реално. То е само част от цълото. Някои замъстват цълото число с дробно. Да замъстиш цълото с дроб и да искаш да се прояви, това е невъзможно. Ако отръжеш единия крак на някой човек и го пазиш като светиня, какво придобиваш? Такива светини има много. Ед!ш крак ли има светията? Колко косми е турило Провидението на човешката глава? Някои хора имат по 150 хиляди косми на главата си, други имат по 200 хиляди, трети имат по 250 хиляди. Важно е, каква роля играе косъмът. Космите са антени. Космите, които са зад ушитт», са антени, които възприемат и предаваг разрушителни енергии. Като приемеш тия енергии, ти се на-стройваш войнствено, готов си да се би-еш. Космите, които са близо до центъра на въображението, дават полет на човешката мисъл. Космите на горната част на главата са антени на любовта към Бога."* Главата

131

е покрита с антени. Ако окапят антените, какво става с тебе? Не можеш да възпри-емаш впечатленията от външния свет. Казваш: Не мога вече да мисля. Не че не можеш да мислиш, но антени нямаш, не'мо-жеш да възприемаш впечатления от външния свет.

Защо окапват космите на човека? – От недоволство. Чешеш косата си, недово-лен си и казваш: Дотегна ми тая коса, всеки ден да я чеша, да я чистя, да не се завъдят паразити. Днес си недоволен, утре си недоволен, докато косата ти окапе и се лишаваш от връзката си с външния свет. Ще се чешеш не само един път на ден, но по няколко пъти, и то с гребен. Космите трябва да бъдат успоредни, да не се препли-тат. Ако се предлитат, работите няма да ти вервят добре. Чешеш се, но космите са преплетени. Ти се разгнъвиш, хванеш ги грубо, издърпаш няколко косъма и ги хвер-лиш на земята. Знаеш ли, колко струва една антена от човвшката глава? Милиони струва една антена. Ти имаш 250 хиляди косми на главата си. Умножи ги по няколко милиона и виж, с какво богатство разполагаш. Ти казваш : Сиромах съм. Носиш голямо богатство в себе си, без да съзнаваш това, и минаваш за беден. Вие сте от ония, които складирали богатствата си в земята,

132

а ходят по повръхността й и казват: Го-лЬма сиромашия ни е налегнала, гледни ще умрем.

Ново разбиране трябва! Като се обез-сърдчиш, хвани се за косата. Често хората се хващап. за главата. Някой, без да знае, туря ръцет си на главата и така ги държи известно време. Казвам: Богатството е в главата. Ще кажете, че богатството е и в слънцето. Право е това. Голямо богатство крие слънцето. Ако на пътя на слънчевите лъчи поставите призма, тя разлага слънчевата свет-лина на ссдем цвъта. Щом махнете призмата, седемте цвята изчезват. И птицигк боя-дисват спми перата си. Как става това? Чо-вък боядисва дрехата си и после я облича. Птицата облича дрехата си и после я боядисва. Значи, жилотните боядисват дрехите си след като са гп облЬкли.

Закоп е: ВсЪка мисъл, която прониква в човеин-ия ум, трябва да бъде свободна. Остави мпсъльта си сама да се прояви, не я обръщай по една, на друга страна. Мисълта трябва да 6'ж.це свободна, сама да проговори. До- то не проговори, тя остава неразбрана. Н&кои разглеждат мисълта като нещо не| )лно. Т4 казват: Фантазия е това 1 Не е таг . Мисълта е мощна сила. Как ще си оС сните факта, грЪшникът да стане светия? г' ого грешници станаха светии. По-

13л

рано б!ьха в гръха, после се отвернаха от него, съзнаха, че не е реален, и нлъзоха в реалния свет. Войник си, биеш се с тоя, с оня, но един ден се убедищ, че с бой работата не върви, и се отказваш от войната. Ти започваш да верваш в друго нъ-що. С това войната престанала ли е? Ако напишеш няколко стихотворения н ги разда-деш на хората, обърна ли мисълта им?Тия стихотворения са подобни на книжката, в която бакалинът турил няколко бучки за-хар. Изядеш захарьта, хвърлиш книжката на земята. Книжката няма никаква цена – захарьта е ценна. В всЬко стихотворение е ценно съдържанието, а не самата книга, на която е напечатано. Извадиш книжката, прочетеш стихотворението и я туряш в джоба си. В ума ти остава някаква мисъл, а не книгата. Сладчината иде от нереалния еню. Под „нереален светъ" разбираме безграничен свет – свет на непроявените възможности. Казвате: Възможно ли е един ден хората да станат съвершени? Възможно ли е някога хората да не воюват? – Възможно е. Войната ще се смъни с нещо по-хубаво. Войната е проста работа. Наблюдавил съм, какво правят децата, като не могат да от-ворят някое шише или някаква кутия. Взе-мат шишето и го удрят в земяю; шишето-се счупва, а съдържанието се изл. ва. И с

134

временните хора постж.пват като децата – чу-нят и развалят. Разсърдиш се на приятеля си, хвърлиш шишето на земята и развалиш приятелските си отношения. Казваш: Той ме обиди. В какво се заключава обидата? Ми-слиш ли, че езерото, което е с километри дълго и широко, може да се изчерпи от една чаша вода, която е гребнал някой? Трябва ли да се гнЬвиш за това? Трябва ли езерото да се сърди за водата си? ГнЪвът на се-гашните хора е подобен на гн&ва на това езеро. Ще те пита езерото, как си позволя-ваш да гребеш вода от него. Колко вода си взел? Една чаша. Водата, като се е втичала в езерото, искала ли е позволение от него? Както водата не е питала езерото, да влъзе ли в него, така и ти не тр-Ьбва да искаш позволение от езерото, за да гребнеш една чаша вода. Ако вземеш една чаша вода от шише, там въпросът е друг.

Съвременнитк хора страдат от неразбиране на живота. Ти гребнеш вода отнъ-кж.де и веднага те питат: Кой ти позволи това? Защо не си питал? Какво ще стане, ако на-всъкъде и за всичко питащ? Нъкъде не трЪб-ва да се пита. Човек, като трътеа за другия свет, пита ли своите роднини? Н^кой ученик свершва училището и го напуща. Пита ли нЪ-кого, да напусне ли училището, или не? Щом го свершил, няма защо да пита. Ако на-

135

пуснеш училището преди да си свершил, тогава питането е на мвсто. – Защо напусна училището? – Защото не мога да уча. Уче-ник, който престава да учи, ученик ли е? В момента, в който престайеш да учиш, не си ученик. Като започнеш да учиш, ученик си. Тъй щото, не всвкога сте ученици.

Един 90 годишен старец следвал цъ-ли 70 години университет. Това било нвкъде из Европа. След това заминал за другия свет. Защо следвал 70 години в университета? Ог желание да сверши училището. Това показва голямо постоянство в характера. Младите студенти се подигравали с него, питали го, кога ще сверши. Той отговарял спокойно : Има време. През тия 70 години се изредили 18 випуска млади студенти. Той съ-знал погрешката на своето минало, когато от-лагал, напущал училището, и най-после ре-шил, макар и късно, с мъчнотии, да сверши училището. Цвли 70 години учил, но из-пълнил задължението си. Като свершил, приели го вече в невидимия свъг. Ако не бъше свершил, нямаше да го приемат. На земята все трябва да свершиш нещо. Придобиването на една добродетел не е лесна работа.

Говори се за правдата. Що е правда? Интуитивно се разбира, че правдата не трябва да се учи, с нея се раждаш. Правда е това, което вътрешно разбираш, само по себе си.

136

Никой не може да те учи да разбираш правдата. Това, което учиш, не е правда. Може да изучаваш честността, но правдата сама по себе си се разбира. Човек я носи в себе си като дадено качество. Това е закон, към който се отнася и любовта. И тя не се учи. Ще учиш проявите на любовта, ко любовта, като същина, няма да изучаваш. Тя сама се изявява. Ако обясняваш любовта научно, съзнанието ти се помрачава. Като изучаваш нереалните неща, умът и съзнанието ти се помрачават. Питаш: Какво нъ-що е любовта? За любовта не се говори. Никой не знае, какво нещо е любовта като цъло. Като проява на цълото, всички позна-ват любовта, но не като цъло. Това, което кара птичката да храни малките си, без да очаква нещо, е проява на любовта; това, което заставя жената - майка да отглежда децата си и да работи за тях без пари, е проява на любовта. Това, което импулсира всички хора да вършат нещо, без да очак-ват възнаграждение, е проява на любовна. Дръжте в ума си правилото: пьрво възможното, после невъзможното; първо постижимото, после непостижимото; първо реалното, после нереалното. Непостижимият, нереал-ният свет е широка област, в която чо-въшкйят ум работи. Реалният, познатият свет е мърка за нереалния, за непознатия,

157

Често се уиотръбяват думите „влизане и излизане.* Кой верши повече работа: който влиза, или който излиза? Съмето, което влиза в земята, верши много работа; но и съмето, което излиза от земята, т. е. което израства, също верши много рабста. Значи, не можеш да излъзеш оттам, дето не си влъзъл. С други думи казано: Не можеш да влезеш там, дето не те обичат; не можеш да не из-лЪзеш оттам, дето не те искаг. – Защо никои хора не те изкат? – За да излъзеш на-вън. Дават ти свобода, да излъзеш. Като не те искат в затвора, ще излъзеш вън, на свобода. Ако те искат, ще бъдеш ограничен. Нъкей ти казва: Да си вървиш! Има ли нещо лошо в това, че трябва да си вървиш? Да си вървиш, значи, да влезеш вкъщи. Зима е, навсякъде снъг, може да останеш вън, да умреш от студ. При лошите условия, ще влезеш в затвора; при добрите условия, ще излъзеш от затвора. Това е превод на една истина.

Казваш : Много страдам На място е страданието. Първо се тревожиш, страдаш, чо ньмаш пари. да си купиш една хубава книгр. Куоуваш книгата, започваш да я че-теш и изучаваш. Сега се тревожиш, да не би да не я ззпомниш, защото трябва да пре-дадеш прочетеното на други. Ако не я запом-ниш, ще гледат на тебе като на невежа, кой-

158

то не може Да чете и Да запомня. Не е важно, какво мислят хората за тебе. И за животните се казва, че са глупави. Вижте, какво прави змията през зимата. През есеньта тя си събира храна, за да прекара зимата в летаргия – да има какво да изразходва. И мечката прави същото. Ако и ти си изпосталЬл, това показва, че си прекарал в летаргия и си из-разходвал събраните мазнини. Пролът е, ще излъзеш вън, да похапнеш, да събереш нови мазнини. После пак ще дойде летарги-чният сън. Много пъти ще минаваш през него. Много пъти ще страдащ и ще се рад-ваш, много пъти ще се събуждаш и пак ще заспиваш. Докога ще страдаш? – Докато научиш уроците на живота.

Кога ще се прекратят страданията на ученика? – Когато се научи да свири. Щом се научи да свири, учительт му престава да го наказва и мьмри. Когато хората се научат да свирят, страданията и мъчнотиите ще ги напуснат. Сега всички се оплакват от страдания, но не свирят и не учат. Какво са страданията? Неразбиране хармонията на живота. Мнозина търсят лесния път: турят плочата на грамофона, навият го и свирят. Плочата свири за себе си, но и ти трябва да свириш като нея. Ще туринте иглата върху плочата в себе си и ще свириш. Как ще туриш иглата? Иглата на грамофона се по-

139

Ставя перпендикулярно на плочата, а човешката игла – езикът, се поставя хоризонтално. Каго се движи в устата, чов-Ьк говори. И той говори с игла, както грамофо-нът, но трябва да знае, как да се навива.

Човешкият език трябва да се възпитава. Често плочите на грамофона се изтри-ват, иглите се претъпяват, и грамофонът не свири добре. Същото става и с човешкия език. Като игла, и той се претъпява и става груб. Възпитанието на езика не е нищо друго, освен облагородяване, за да предава в4р-но тоновет& на природата. С колко плочи ги служите, за да предадете вашата реч? Нъ-кои имат по две-три плочи, а някои – по четири - пет хиляди плочи. Колкото повече плочи има чов&к, толкова по-голвмо е богатството му. Като постави една плоча веднъж, втори път не я поставя.

И земята, като плоча, се движи около слънцето; за една година тя прави само една обиколка. За една година земята прави една разходка около слънцето. Слънцето прави една разходка за двеста милиона години. Ако земята и слънцето не се движеха, ние щъхме да бъдем недоволни. Вие не можете да вземете участие в разходката на слънцето, докато не сте взели участие в разходката на земята. Всъка година земята обикаля около слънцето и минава прзз нови области от коз-

140

минното пространство. Тя никога не минава два пж.ти през едно и също място, затова пред нас се разкриват голямо разнообразие и големи възможности. Ог движението на зе мята и на слънцето, човек придобива големи богатства. Неизчерпаеми богатства са скрити в пространството.

В заключение, казвам: Чрез страданието човек придобива нищо. В всички противоречия на живота, каквито и да са те, се крие голямо богатство. Като разберете това, вие съзнателно се ползувате от него.

Изпвйте пъсеньта : „Мога да постигна що желая."

Само светлият п ж т н а мъдростта води към истината

В истината е скритъ/жи-

в о т т .

*

16. Беседа, от Учителя, държана на 3 ноемврий, пегък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

← По-стара версия		Версия от 19:33, 16 март 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Извънредни беседи]]
		+
		+	[[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]]
		+
	==Скрито богатство==		==Скрито богатство==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Чете се лекцията „Постижими и непостижими неща" от книгата „Път към живота."
-Решили ли сте въпросът за постижимото и непостижимото? Какво ще постигнете, ако умножите нещо „n" пъти? Какво разбирате под „постижимо и непостижимо"? Първата дума е положителна, а втората – отрицателна. Казваме „постижимо н непостижимо, ограничено и неограничено, или гранично и безгранично." Постижимото е гранично, а непостижимото – безгранично. Ако под „постижимо" разбирате нещо реално, не сте прави. Реалното не е гранично, не е нещо малко. Имате един хляб – ограничен е. Изядете го и в един ден работата се свършва с него. Имаш хиляда хляба. За колко дни ще ги свършиш? За колко дни ще ти стигнат хиляда лева? Значи, постижимите неща, като се свършат, произвеждат страдание. Парите, като се свършат, произвеждат страдание. Ако парите не се свършват, ти се радваш. Ако реката изтича, изпарява се и пресъхва, произвежда страдание. Можеш да разчиташ само на оная река, която постоянно тече и не пресъхва. В непостижимото е вътрешният смисъл на живота, а не в постижимото, ограниченото, което трае само момент. Ти разрешаваш една задача. В света има безброй задачи, а не само една. Смисълът на живота е в многото задачи, във всички задачи.
+Решили ли сте въпросът за постижимото и непостижимото? Какво ще постигнете, ако умножите нещо „n" пъти? Какво разбирате под „постижимо и непостижимо"? Първата дума е положителна, а втората – отрицателна. Казваме „постижимо и непостижимо, ограничено и неограничено, или гранично и безгранично." Постижимото е гранично, а непостижимото – безгранично. Ако под „постижимо" разбирате нещо реално, не сте прави. Реалното не е гранично, не е нещо малко. Имате един хляб – ограничен е. Изядете го и в един ден работата се свършва с него. Имаш хиляда хляба. За колко дни ще ги свършиш? За колко дни ще ти стигнат хиляда лева? Значи, постижимите неща, като се свършат, произвеждат страдание. Парите, като се свършат, произвеждат страдание. Ако парите не се свършват, ти се радваш. Ако реката изтича, изпарява се и пресъхва, произвежда страдание. Можеш да разчиташ само на оная река, която постоянно тече и не пресъхва. В непостижимото е вътрешният смисъл на живота, а не в постижимото, ограниченото, което трае само момент. Ти разрешаваш една задача. В света има безброй задачи, а не само една. Смисълът на живота е в многото задачи, във всички задачи.
 Допуснете, че ви е дадена задача да изучавате човека. Ако го изучавате само физически, това е една трета от реалността; ако го изучавате физически и духовно, това са две трети от реалността; ако го изучавате физически, духовно и умствено, това са три трети от реалността, или едно цяло. В цялото се крият всички процеси. Целите неща се проявяват и растат. Ако разделиш семето, то не расте; ако го посееш цяло в земята, то расте и се развива. Цялото расте, а не частите. Ако нещо расте, то е цялото; веднъж има условия да расте, всякога ще расте. Дървото на ябълката може да остарее, да изсъхне, но тя е посяла вече своите семенца. Животът на цялото минава непрекъснато от една форма в друга. С това се отличава реалността. Тя има отношение към великия, към неограничения живот. Реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата и казваш: Това не е никакво учене, не искам да ора. Ще ореш, за да влезеш в нереалното. Ще минеш от реалното към нереалното. Като изореш нивата, казваш: Свърших орането. Свършил си орането, но не си посял. Първо ще изореш нивата на физическия свят; после ще я изореш в духовния свят и най-после ще я изореш в умствения свят. Като изореш нивата и в трите свята, тогава ще дойде сеенето.