Странник съм в този свят - Редакционна история

AL414 в 09:19, 20 юли 2010

2010-07-20T09:19:21Z

AL414: /* „СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ" */

2010-06-20T08:13:01Z

‎„СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ"

Донка в 12:26, 4 юни 2010

2010-06-04T12:26:41Z

AL414 в 15:33, 28 май 2010

2010-05-28T15:33:24Z

AL414: Нова страница: [Странник съм в този свят - оригинал]] Странник съм в този свят - за корекция

2010-05-28T15:33:02Z

Нова страница: *[Странник съм в този свят - оригинал]] *Странник съм в този свят - за корекция

Нова страница

*[Странник съм в този свят - оригинал]]
*[[Странник съм в този свят - за корекция]]

← По-стара версия		Версия от 09:19, 20 юли 2010
Ред 1:		Ред 1:
	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''		''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''

−	== ~~„СТРАННИК~~ СЪМ В ТОЗИ СВЯТ" ==	+	== "СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ" ==

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 .06.1941 година — Изгрева — София.
-Днес на 21 юни отидохме с брат Христо при Учителя. Влязохме при Него във 8 часа без четвърт вечерта. Днес се наложи брат Христо два пъти да слезе и да се качи на Изгрева при Учителя, за да му вземе точна мярка. Аз пожелах да му купя лятна шапка от магазин „Братя Цървенкови", срещу Царския дворец. Чак в 8 часа му донесох шапката. Единият път в 5 часа брат Христо му донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мярка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта. Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за лалетата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Беседи. Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните манастири, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани. Бях чела нещо за тях. Той каза:
+Днес на 21 юни отидохме с брат Христо при Учителя. Влязохме при Него във 8 часа без четвърт вечерта. Днес се наложи брат Христо два пъти да слезе и да се качи на Изгрева при Учителя, за да му вземе точна мярка. Аз пожелах да му купя лятна шапка от магазин „Братя Цървенкови", срещу Царския дворец. Чак в 8 часа му донесох шапката. Единият път в 5 часа брат Христо му донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мярка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта.
 — Кастрирането има връзка със запазването височините и гъвкавината на техните гласове. Действително, нечистият плътски живот огрубява гласа и накрая го погубва. Тези полови енергии, без да става нужда от кастриране, могат да се трансформират нагоре към главата и човек да се чувства по-здрав от всякога. Гласът му ще бъде ясен, винаги млад и пластичен
@@ Ред 61: / Ред 63: @@
 Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен.
 Цялото Небе пееше с него. Аз записах песента. Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и радост. Брат Христо също плачете. Ние целунахме святата десница на Учителя и му благодарихме.

← По-стара версия		Версия от 12:26, 4 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[~~Странник~~ съм в ~~този~~ свят ~~- оригинал]]~~	+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
−	*~~[[Странник~~ съм в този свят - за ~~корекция~~]]	+
		+	== „СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ" ==
		+
		+
		+	21.06.1941 година — Изгрева — София.
		+
		+	Днес на 21 юни отидохме с брат Христо при Учителя. Влязохме при Него във 8 часа без четвърт вечерта. Днес се наложи брат Христо два пъти да слезе и да се качи на Изгрева при Учителя, за да му вземе точна мярка. Аз пожелах да му купя лятна шапка от магазин „Братя Цървенкови", срещу Царския дворец. Чак в 8 часа му донесох шапката. Единият път в 5 часа брат Христо му донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мярка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта. Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за лалетата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Беседи. Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните манастири, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани. Бях чела нещо за тях. Той каза:
		+
		+	— Кастрирането има връзка със запазването височините и гъвкавината на техните гласове. Действително, нечистият плътски живот огрубява гласа и накрая го погубва. Тези полови енергии, без да става нужда от кастриране, могат да се трансформират нагоре към главата и човек да се чувства по-здрав от всякога. Гласът му ще бъде ясен, винаги млад и пластичен
		+	до дълбока старост! Височините също се укрепват и запазват.
		+
		+	Учителят ме попита:
		+
		+	— Рекох, кога започва ваканцията ви!
		+
		+	— Между 2 и 5 юли, Учителю.
		+
		+	— Е — каза той, — като се освободите, тогава ще ми попееш! Аз ще те науча на една песен, която няма да се нотира, а направо ще я научиш. Тази песен ще бъде с форшлаци*...
		+
		+	Аз замълчах, брат Христо също мълчеше. След кратка пауза, му разправих нещо от моето детинство.
		+
		+	— Учителю, живеех с родителите си в град Сливен. Там съм родена. Бях дете в четвърто отделение. Имахме накрая на годината изпит. В двора на нашето училище имаше голяма градина. Аз се скрих между високите цветя, паднах на колене и горещо и искрено се помолих, Бог да ми помогне да издържа изпита!
		+
		+	Учителят ме попита:
		+
		+	— Ти не почувства ли една лекота?
		+
		+	— Да, Учителю, точно това изпитах. Почувствах и една смелост.
		+
		+	— Ние сме непрекъснато наблюдавани от невидимия свят. В постъпките си, в мислите си, в чувствата си...
		+
		+	Българската музика е със затворени интервали. Характерът и е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките и, и хумора и са много саркастични. Тъгата и е пък много безизходна. Липсва и широта и движение.
		+
		+	Заговорихме за Паневритмията. Учителят по това време преподаваше на поляната на Изгрева музиката и движенията на „Слънчеви лъчи"*.
		+
		+	— Учителю, представям си Паневритмията изнесена всред Рилската природа, при изгрев Слънце. Паневритмията се играе от сестри, облечени в еднакви дрехи, като весталки. — Той се усмихваше и се радваше. Брат Христо също беше щастлив.
		+
		+	— Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя наслуки някоя ваша беседа, веднага получавам отговор на скръбта и се успокоявам.
		+
		+	Извадих тетрадката, в която бях написала цитати от негова беседа и прочетох:
		+	"Като българи, вие сте поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес стой още отворена. На всички народи е дадена задачата да запушат дупката в ребрата на Христа, която от 2 000 години още зее."
		+
		+	— Учителю — казах аз, — имам една молба към Вас, но не смея да Ви я кажа. Аз съм толкова много заета в операта, че не ми остава време да дойда на сутрешните беседи, нито на екскурзии. Мъчно ми е, че други разполагат с времето ми.
		+
		+	Учителят каза:
		+
		+	— Ние те изпратихме там, на фронта, да свършиш една божествена работа. Там ще обличат "военните дрехи", а като дойдеш при нас, ще ги съблечеш. Кажи, рекох, молбата си.
		+
		+	— Учителю, брат Христо ми донесе една песен, която Вие сте изпели на Ел-Шадай (Витоша). Ето го листчето на което пише, че на 16 юни, по обед, Вие сте били много тъжен и замислен. Един брат Ви казал: „Учителю, кажете ни нещо, което никога до сега не сте ни казвали". Вие сте изпели една тъжна песен с тези думи:
		+
		+	''„Странник съм в този свят,<br />''
		+	''никого не познавам, освен Тебе,<br />''
		+	''Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене.<br />''
		+	''Аз отправям своята благодарност, към Тебе!<br />''
		+	''На Тебе, Господи, възложих своето упование.<br />''
		+	''Да възлезе молбата ми към Тебе!"''
		+
		+	След като Сте изпели песента, изгряла дъгата и ситният дъжд престанал да вали. Учителю, много съжалявам, че не съм била там на екскурзията да нотирам песента.
		+	[[Файл:Рисунка 11.png]]
		+
		+	Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен.
		+	Цялото Небе пееше с него. Аз записах песента. Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и радост. Брат Христо също плачете. Ние целунахме святата десница на Учителя и му благодарихме.
		+
		+	----
		+	* В музиката — украшение преди нотата. (бел. ред.)
		+	* Упражнение, което се играе като втора част на Паневритмията. (бел. ред.)