Тези малките - Редакционна история

Донка: /* 5. Тези малките */

2012-02-12T16:37:31Z

‎5. Тези малките

Станимир в 11:17, 2 ноември 2010

2010-11-02T11:17:41Z

Показване на промените

Blue-butterfly в 17:22, 26 декември 2009

2009-12-26T17:22:04Z

Blue-butterfly в 11:37, 26 декември 2009

2009-12-26T11:37:30Z

Blue-butterfly в 11:35, 26 декември 2009

2009-12-26T11:35:26Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==ТЕЗИ МАЛКИТЕ== Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матея. Ще прочета и част от 6 стих, 6-та гла...

2009-12-20T21:08:50Z

Нова страница: ==ТЕЗИ МАЛКИТЕ== Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матея. Ще прочета и част от 6 стих, 6-та гла...

Показване на промените

@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 Вие сега ще кажете: "Какво е писал Мойсей?" Но Мойсей не е казал всичко. Сега религиозните хора се спират върху това какво е казал Мойсей. Много малко е казал Мойсей. Учените хора каквото са казали е право. Пророците каквото са казали е право. Пророците много малко са казали. Христос е казал много малко. Казват: "Как смееш да казваш, че е така?" Сам Христос е казал: “Има много неща да ви кажа, но сега още не сте готови, за в бъдеще когато дойдат благоприятните условия, когато вашето съзнание се повдигне, когато Аз дойда пак на земята със своите избрани, тези неща ще бъдат тогава разбрани". Казвате: "Ние вярваме сега буквално". Ако нещо не е съгласно с евангелието? Има неща, които трябва да бъдат съгласни, има неща, които не трябва да бъдат съгласни. Ако туй е закон, че трябва да сме съгласни със старото, питам: Христос беше ли съгласен със старото? Някъде беше съгласен. Мойсей казваше: "Око за око, зъб за зъб". До Мойсей беше така - "Око за око, зъб за зъб", има си причини, за да е било така. Христос идва и казва: "Ако ти извадят едното око, ти дай и другото. Ако те ударят от едната страна, ти обърни и другата". Ще преведете сега смисъла: "Ако те ударят от едната страна, ти обърни и другата". "Ако ти вземат горната дреха, дайте си и другата". Преведете това. Ние придаваме само материален характер на казаното. Въпросът е и за нашите мисли, за нашите чувства и за нашите постъпки. Тогава резултатите ще имат едно съответствие, както животът е резултат на нещо разумно. Ние не го знаем какво е, но от самия резултат на живота, който дава радост и страдание, може да предположим тези велики сили, които функционират, какви са.
-Ти имаш едно страдание, не си доволен от нещо. Запитай се най-първо, защо не си доволен. Всичко ти е дадено даром. Майка ти те храни даром, баща ти те храни даром, навсякъде всичко даром получаваш. Ти седиш цял ден и правиш въпрос, че не си щастлив. Ти не си щастлив в тази забавачница, а ангелите биха се радвали на твоето място. Десет ангела биха се поставили на твоето място, и ти пак си недоволен. Те като те гледат казват: "Да идем да го заместим". Но Господ казва: "Не, това дете ще остане". Дохождат да Го убеждават. Той се гневи. В тази забавачница има верую, има и безверие. Има любов, детинска - любов на куклите, любов на кончетата. Питам каква любов ще има едно момченце, което е възседнало кончето? Любов може да има между две разумни души, които еднакво схващат нещата. Щом човек е гладен, ти участвуваш в този глад, като го нахраниш. Този човек ти е признателен. Ако ти не познаваш неговия глад, може да му дадеш една храна, която не му съответствува. За пример ако един човек е постил 10 - 20 дни и ти му дадеш една тежка храна, ще му направиш най-голямото зло. Ти ще му дадеш най-деликатната храна. В Германия, като пости някой 30 - 35 дни, най-първо лекарите ще му дадат едно зърно грозде, дори ще го разделят на четири и една четвърт ще му дадат първо, после ще дадат второ, трето и постепенно ще увеличават храната. Неговите черва, които са били в инертно състояние, трябва да се събудят, да започнат живот. Постът е много хубав метод за лекуване на болести, и на онези болести, които не се поддават на никакво лекарство, даже проказа, сифилис - ако човек може да пости по 30 - 35 дни, той ще се пречисти и никакъв сифилис няма да остане у него. Но да издържи 35 дни. Общият глад ще развие динамическа сила в организма. След 35 дни съвсем няма да ви познаят. Казвате: "Ама ще умра". И без това проказата пак ще ви умори, но ако постите най-малко 20 - 25 дни, ще живеете повече. Но как да се направи постенето? За всяко нещо има начин. Постът не може да се установи за всички еднакво. За всеки човек има специфичен начин. Всички хора не може еднакво да постят. Всички хора в едно и също време не може да започнат да постят. Защото ако на някой човек организмът му е във възходящо състояние, той не трябва да пости. Организмът когато е в нисходящо състояние трябва да почине. Тогава е най-добрият пост, да се освободи от всички влияния. Когато човек е неразположен, страда, недоволен е, той има негативно състояние. Щом имаш неразположение, волята ти е отслабнала. Сраданието показва, че волята ти е отслабнала. Страданията идват за тониране, нищо повече. От моето гледище това е тониране. Ако разбираш туй, което те тонира, ти ще влезеш във връзка с всички ония разумни същества, които те заобикалят. Те са невидими. Ще кажете: Има ли невидим свят? - Разбира се. Какво нещо е невидимият свят?
+Ти имаш едно страдание, не си доволен от нещо. Запитай се най-първо, защо не си доволен. Всичко ти е дадено даром. Майка ти те храни даром, баща ти те храни даром, навсякъде всичко даром получаваш. Ти седиш цял ден и правиш въпрос, че не си щастлив. Ти не си щастлив в тази забавачница, а ангелите биха се радвали на твоето място. Десет ангела биха се поставили на твоето място, и ти пак си недоволен. Те като те гледат казват: "Да идем да го заместим". Но Господ казва: "Не, това дете ще остане". Дохождат да Го убеждават. Той се гневи. В тази забавачница има верую, има и безверие. Има любов, детинска - любов на куклите, любов на кончетата. Питам каква любов ще има едно момченце, което е възседнало кончето? Любов може да има между две разумни души, които еднакво схващат нещата. Щом човек е гладен, ти участвуваш в този глад, като го нахраниш. Този човек ти е признателен. Ако ти не познаваш неговия глад, може да му дадеш една храна, която не му съответствува. За пример ако един човек е постил 10 - 20 дни и ти му дадеш една тежка храна, ще му направиш най-голямото зло. Ти ще му дадеш най-деликатната храна. В Германия, като пости някой 30 - 35 дни, най-първо лекарите ще му дадат едно зърно грозде, дори ще го разделят на четири и една четвърт ще му дадат първо, после ще дадат второ, трето и постепенно ще увеличават храната. Неговите черва, които са били в инертно състояние, трябва да се събудят, да започнат живот. Постът е много хубав метод за лекуване на болести, и на онези болести, които не се поддават на никакво лекарство, даже проказа, сифилис - ако човек може да пости по 30 - 35 дни, той ще се пречисти и никакъв сифилис няма да остане у него. Но да издържи 35 дни. Общият глад ще развие динамическа сила в организма. След 35 дни съвсем няма да ви познаят. Казвате: "Ама ще умра". И без това проказата пак ще ви умори, но ако постите най-малко 20 - 25 дни, ще живеете повече. Но как да се направи постенето? За всяко нещо има начин. Постът не може да се установи за всички еднакво. За всеки човек има специфичен начин. Всички хора не може еднакво да постят. Всички хора в едно и също време не може да започнат да постят. Защото ако на някой човек организмът му е във възходящо състояние, той не трябва да пости. Организмът когато е в нисходящо състояние трябва да почине. Тогава е най-добрият пост, да се освободи от всички влияния. Когато човек е неразположен, страда, недоволен е, той има негативно състояние. Щом имаш неразположение, волята ти е отслабнала. Страданието показва, че волята ти е отслабнала. Страданията идват за тониране, нищо повече. От моето гледище това е тониране. Ако разбираш туй, което те тонира, ти ще влезеш във връзка с всички ония разумни същества, които те заобикалят. Те са невидими. Ще кажете: Има ли невидим свят? - Разбира се. Какво нещо е невидимият свят?
 Не мислете, че невидимите неща, не се виждат. За тези, които виждат, няма невидими неща. Понеже те са в една обстановка по-особена, не всички могат да ги виждат. Представете си един параход, който е на 100 - 200 километра от вас, как ще го видите? Грамаден е той, но далечно е разстоянието. Казват, че въздухът е невидим. Невидим е, защото е на далечно разстояние, но ако той слиза на земята, ще го видиш. Той е грандиозен, снажен, такъв израз има на очите, на мускулите, той е грандиозно нещо. Той като се намери пред някоя канара от десет тона, с една ръка само може да я вдигне. Канарата може да е като Витоша, но въздухът само с едно дихание може да я катурне. Какво нещо е въздухът? Вашата къща като я бутне, ще отхвръкне. Това е въздухът. Сила има в него. Вие считате въздуха нещо нежно. Въздухът е най-мощното, най-силното, най-разумното в света. И в него има такива мощни и едновременно толкова нежни духове на любовта, любовта им е толкова силна, че тя не е за нас. Но сега някой път те чрез слънчевите лъчи изпращат любовта си навън. Всеки един лъч теб те огрява, милва, лекува, и ако не беше този въздух за да ни пази, ние бихме се стопили от топлината на слънчевите лъчи. Какво е лъчът? Едно любовно писмо. Той казва: "Много те обичам. Откак съм те видял, сърцето ми тупти". Ти четеш писмото и казваш: "Какво ли значи това?" Дойде ти една хубава мисъл, изхвърлиш я. Защо? Всеки ден получаваш писма и не забелязваш колко е хубаво това. От забавачницата на Земята се интересуват горе. Вие казвате: "Нещастни хора сме". Не е вярно. Вие сте най-щастливи на земята, това е истината! Най-щастливи сте, понеже Бог се занимава с вас. Ако Бог, Този най-мощният, най-силният, който е направил света, ако Той отделя от времето си за вас, тогава защо вие се считате нещастни? Бог ви обръща внимание, погледне към вас и казва: "Не бойте се, аз съм намислил нещо много хубаво за вас". Прати ви на друго място. Като свършите туй училище, Той ви прати в друго. Погледнете - не Го виждате. Дойде пак съмнението, мъчи ви онзи дявол, брадатият. Голяма брада има той, до пъпа му е. Космите му са черни, веждите му са черни, три пръста дебели, голямо лице, а пък устните му са три пръста дебели и като се изпъчи, казва: "Слушай, ти тази брада виждаш ли я?" Има вещо в света, което вас ви забавлява, и то така, че изгубвате най-хубавите работи.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Съвременните хора са безгрижни по отношение на живота. Богатите имат едно понятие, сиромасите имат друго понятие за него; учените хора имат едно понятие, невежите хора - друго; добрите хора имат едно понятие за живота, лошите имат друго понятие; силните имат едно понятие, слабите имат друго. Всеки разбира живота от своето становище, и всичко това наричат "живот". Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но не съм намерил нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат. Самият резултат не можеш да го познаеш, докато не знаеш причината, от която той произтича. Ние съдим за живота според последствията, които се явяват у нас. Някой път мислим, че животът е лош. Защо? Така го виждаме. Някой път мислим, че животът е добър. Защо? Така ни е достъпен. Следователно животът трябва да се постави на някоя философия, и на някое дълбоко познание.
-За да познаеш живота, не е нужно да бъдеш велик философ, или някой светия, или някой поет, или талант. Може да бъдеш обикновен човек, много прост човек и пак да имаш правилно понятие за живота или за човека, да кажеш: ” Добър е този човек". Така също ученият и невежият, и двамата се отличават в разбирането на своето щастие. Ученият човек разбира едно, а невежият разбира друго. Ученият човек разбира от какво иде плодородието на земята, а простият не разбира. Детето може да се радва на млякото, което майка му дава, и майката може да се радва, но между радостта на майката и тази на детето има голяма разлика. Майката се радва за едно, детето за друго. Няма двама души, които да разбират живота еднакво. Изключение ще е, ако има такива. Няма двама души, които могат да се радват еднакво за едно и също явление. Пък радостта и скръбта са един резултат на самия живот. Животът е причина за две последствия: скръб и радост. Защо трябва да скърбиш? Защото живееш. Защо трябва да се радваш? Защото живееш. Ами после? Ще скърбиш и после ще се радваш. Ами после? Ще скърбиш. Който може да даде друго определение, нека даде. Може да се дадат много дефиниции. Ти се радвай, то е резултат на живота. Защото в твоята радост някой скърби, и в твоята скръб някой се радва. Следователно твоята скръб в дадения случай не е скръб за всички, а за някои е радост. И твоята радост не е радост за всички, а е скръб за някои. Едновременно половината хора се радват, а другата половина скърбят. Но всякога радостта е по-голяма от скръбта. Денят е по-голям от нощта. Туй няма да ви го доказвам. Но ако се занимавате с математика, ако премерите количеството на тъмнината, защото тъмнината има тежест, ще се убедите в това. За една нощ се иждивява /т. e. – да изразходва/ един грам тъмнина за да се покрие цялото земно кълбо с нея. А в един ден се иждивява половин грам светлина. Следователно светлината е повече. Но вие ще кажете: "Отде го намери, че е така?" Попитайте учените хора. Когато говорят за атома, къде са го намерили? Чудни са, питат ме, де съм го намерил. Че как учените хора хванаха атомите? Атомите имат йони, протони и още много частици, но още по-малки от тях има, които само имена още нямат. За в бъдеще някога ще ги кръстят. Това, което не е кръстено, ще му сложат име. Родено е, но име няма. Не го знаем къде е, но съществува.
+За да познаеш живота, не е нужно да бъдеш велик философ, или някой светия, или някой поет, или талант. Може да бъдеш обикновен човек, много прост човек и пак да имаш правилно понятие за живота или за човека, да кажеш: ” Добър е този човек". Така също ученият и невежият, и двамата се отличават в разбирането на своето щастие. Ученият човек разбира едно, а невежият разбира друго. Ученият човек разбира от какво иде плодородието на земята, а простият не разбира. Детето може да се радва на млякото, което майка му дава, и майката може да се радва, но между радостта на майката и тази на детето има голяма разлика. Майката се радва за едно, детето за друго. Няма двама души, които да разбират живота еднакво. Изключение ще е, ако има такива. Няма двама души, които могат да се радват еднакво за едно и също явление. Пък радостта и скръбта са един резултат на самия живот. Животът е причина за две последствия: скръб и радост. Защо трябва да скърбиш? Защото живееш. Защо трябва да се радваш? Защото живееш. Ами после? Ще скърбиш и после ще се радваш. Ами после? Ще скърбиш. Който може да даде друго определение, нека даде. Може да се дадат много дефиниции. Ти се радвай, то е резултат на живота. Защото в твоята радост някой скърби, и в твоята скръб някой се радва. Следователно твоята скръб в дадения случай не е скръб за всички, а за някои е радост. И твоята радост не е радост за всички, а е скръб за някои. Едновременно половината хора се радват, а другата половина скърбят. Но всякога радостта е по-голяма от скръбта. Денят е по-голям от нощта. Туй няма да ви го доказвам. Но ако се занимавате с математика, ако премерите количеството на тъмнината, защото тъмнината има тежест, ще се убедите в това.  За една нощ се иждивява / т. е. - изразходва / един грам тъмнина за да се покрие цялото земно кълбо с нея. А в един ден се иждивява половин грам светлина. Следователно светлината е повече. Но вие ще кажете: "Отде го намери, че е така?" Попитайте учените хора. Когато говорят за атома, къде са го намерили? Чудни са, питат ме, де съм го намерил. Че как учените хора хванаха атомите? Атомите имат йони, протони и още много частици, но още по-малки от тях има, които само имена още нямат. За в бъдеще някога ще ги кръстят. Това, което не е кръстено, ще му сложат име. Родено е, но име няма. Не го знаем къде е, но съществува.
 Някой път вие седите и гледате много мрачно на живота. Питате: "Защо съм се родил, защо живея? Защо умирам?" Защото животът ражда едновременно раждането и смъртта. Един ден животът намира, че твоята форма не съответствува на неговото изявление. Животът казва: "Да се донесе във фабриката да се ремонтира". Ремонтирането го наричат "смърт". След като го ремонтират, става малко годен за живота, веднага отново се роди. Вие не мислете, че само един живот има. Ние на живота не сме фактори, ние сме само гости, поканени на тази велика трапеза, и каквото ти дадат, яж. Втори път господарят, който те е поканил, едва ли при същите условия пак ще те покани. Вторият път ще седиш отвънка, ще гледаш, когато другите ядат и пият, ти само ще надникваш през прозореца, да видиш кои са там.

← По-стара версия		Версия от 11:37, 26 декември 2009
Ред 2:		Ред 2:

	Ще прочета 18-та глава от Евангелието на Матея. Ще прочета и част от 6-ти стих, 6-та глава от Евангелието на Матея: "Не презирайте никого от тези малките."		Ще прочета 18-та глава от Евангелието на Матея. Ще прочета и част от 6-ти стих, 6-та глава от Евангелието на Матея: "Не презирайте никого от тези малките."
		+
	Животът сам по себе Си е най-красивото съчетание на една велика разумност. Животът е резултат на нещо. Зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие, но ние се занимаваме само с този резултат от непонятното, което е зад нас. Следователно туй най-хубавото, макар че се оплакваме от него, най-хубавото е животът. Най-хубавото нещо, това е животът в света. И най-лошото е животът, според както го мислят хората. Всички страдания се раждат все от живота. Раждане и смърт, падане и ставане - всичките противоречия са все в живота.		Животът сам по себе Си е най-красивото съчетание на една велика разумност. Животът е резултат на нещо. Зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие, но ние се занимаваме само с този резултат от непонятното, което е зад нас. Следователно туй най-хубавото, макар че се оплакваме от него, най-хубавото е животът. Най-хубавото нещо, това е животът в света. И най-лошото е животът, според както го мислят хората. Всички страдания се раждат все от живота. Раждане и смърт, падане и ставане - всичките противоречия са все в живота.