Ще дойде отвътре - Редакционна история

Донка в 06:47, 19 юни 2011

2011-06-19T06:47:26Z

Ruana: /* шеста секция */

2009-06-22T07:01:34Z

‎шеста секция

Ruana: /* шеста секция */

2009-06-22T07:00:00Z

‎шеста секция

Показване на промените

Ruana: /* пета секция */

2009-06-22T06:33:01Z

‎пета секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-06-22T06:32:36Z

‎четвърта секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-22T06:32:01Z

‎втора секция

Ruana: /* пета секция */

2009-06-22T06:27:02Z

‎пета секция

Показване на промените

Ruana: /* четвърта секция */

2009-06-19T14:48:28Z

‎четвърта секция

Показване на промените

Ruana: /* трета секция */

2009-06-19T13:56:11Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-19T11:04:48Z

‎трета секция

← По-стара версия		Версия от 06:47, 19 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Рилски беседи]], [[Съборно слово]] - [[1935]] - [[1936]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Царският път на душата]]
		+
	==Ще дойде отвътре==		==Ще дойде отвътре==

← По-стара версия		Версия от 07:01, 22 юни 2009
Ред 54:		Ред 54:

	Приемете Словото в себе си и от нищо не се безпокойте. Кацнала муха на носа ви. Какво от това? Не се заблуждавайте! Носът не представя още човека. Той е част от дрехата на човека, но човекът е вътре някъде. Нищо не може да засегне човека. Казвате, че сте срещнали еди-кого си. Никого не сте срещнали, никого не сте видяли. Човекът не е в своята външна форма. Всеки човек има безброй образи, в които можете да го видите. Някога ще го видите като млад момък, който се люби с момите. Друг път ще го видите като светия, който помага на хората. Трети път ще го видите като майка, като баща. В каквото положение, обаче, видите човека, трябва да знаете, че във всички случаи той учи все един и същ урок – да обича Първата Причина, да обича хората, без да чака те да го обичат. При това, човек трябва да обича, без да знае някой, че той обича. – Писма трябва ли да пише на любимата, или на любимия си? – Той може да пише писма, но да не ги изпраща.		Приемете Словото в себе си и от нищо не се безпокойте. Кацнала муха на носа ви. Какво от това? Не се заблуждавайте! Носът не представя още човека. Той е част от дрехата на човека, но човекът е вътре някъде. Нищо не може да засегне човека. Казвате, че сте срещнали еди-кого си. Никого не сте срещнали, никого не сте видяли. Човекът не е в своята външна форма. Всеки човек има безброй образи, в които можете да го видите. Някога ще го видите като млад момък, който се люби с момите. Друг път ще го видите като светия, който помага на хората. Трети път ще го видите като майка, като баща. В каквото положение, обаче, видите човека, трябва да знаете, че във всички случаи той учи все един и същ урок – да обича Първата Причина, да обича хората, без да чака те да го обичат. При това, човек трябва да обича, без да знае някой, че той обича. – Писма трябва ли да пише на любимата, или на любимия си? – Той може да пише писма, но да не ги изпраща.
−
−	~~== шеста секция ==~~
−

	В старо време нямало поща за изпращане на писмата. Всеки сам трябвало да занесе писмото си до своя възлюбен, или до възлюбената си. Обаче, съществувал следният закон: всеки, който не знаел, как да предаде писмото си, се наказвал с десетгодишен строг тъмничен затвор. Който не искал да лежи в затвор, предпочитал да държи писмата в себе си, да не ги предава. Благодарение на това, и до днес още много любовни писма на хората седят в архивите. На мнозина ще се види чудно, как е възможно, светия да пише любовни писма. Според мене, светията трябва да пише най-много любовни писма. Нещастието на съвременните хора се заключава в това, че те не проявяват любовта си, не обичат, чакат другите да ги обичат. Недоволството на хората се дължи на това, че те чакат да бъдат обичани. Който иска любов от другите, а сам не дава, той не може да бъде обичан. Нека пръв той даде любовта си, и ще му се даде. Докато вие първи не дадете сърцето си, всякога ще бъдете далеч от любовта.		В старо време нямало поща за изпращане на писмата. Всеки сам трябвало да занесе писмото си до своя възлюбен, или до възлюбената си. Обаче, съществувал следният закон: всеки, който не знаел, как да предаде писмото си, се наказвал с десетгодишен строг тъмничен затвор. Който не искал да лежи в затвор, предпочитал да държи писмата в себе си, да не ги предава. Благодарение на това, и до днес още много любовни писма на хората седят в архивите. На мнозина ще се види чудно, как е възможно, светия да пише любовни писма. Според мене, светията трябва да пише най-много любовни писма. Нещастието на съвременните хора се заключава в това, че те не проявяват любовта си, не обичат, чакат другите да ги обичат. Недоволството на хората се дължи на това, че те чакат да бъдат обичани. Който иска любов от другите, а сам не дава, той не може да бъде обичан. Нека пръв той даде любовта си, и ще му се даде. Докато вие първи не дадете сърцето си, всякога ще бъдете далеч от любовта.

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 Всички искат да знаят, защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота. Обаче, началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото, не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Ако двама души се обичат отвътре, те всякога ще бъдат щастливи. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота.
 Религиозните хора казват, че обичат Христа, а същевременно се съмняват в Него. Какво показва това? Това показва, че те са вън от любовта, т. е. обичат Христа отвън. Докато търсите Христа отвън, докато очаквате Той да ви обича, вие ще бъдете на крив път. Не търсете Христа отвън, но отвътре. Това значи: вие обичайте Христа, а не чакайте Той да ви обича. Заблуждение е човек да изисква от другите да го обичат. Дали хората ви обичат, това е тяхна работа. Дали ти обичаш, това е твоя работа. Любовта трябва свободно да се проявява. Щастието на човека се заключава в свободно проявената любов към Първата Причина на нещата. Докато обичате без съмнение, без колебание, без страх, вие всякога ще бъдете щастливи, доволни. Щом в любовта ви се вмъкне сянката на съмнението, на колебанието, на страха, веднага ще се намерите пред страдания и противоречия.
@@ Ред 57: / Ред 54: @@
 Приемете Словото в себе си и от нищо не се безпокойте. Кацнала муха на носа ви. Какво от това? Не се заблуждавайте! Носът не представя още човека. Той е част от дрехата на човека, но човекът е вътре някъде. Нищо не може да засегне човека. Казвате, че сте срещнали еди-кого си. Никого не сте срещнали, никого не сте видяли. Човекът не е в своята външна форма. Всеки човек има безброй образи, в които можете да го видите. Някога ще го видите като млад момък, който се люби с момите. Друг път ще го видите като светия, който помага на хората. Трети път ще го видите като майка, като баща. В каквото положение, обаче, видите човека, трябва да знаете, че във всички случаи той учи все един и същ урок – да обича Първата Причина, да обича хората, без да чака те да го обичат. При това, човек трябва да обича, без да знае някой, че той обича. – Писма трябва ли да пише на любимата, или на любимия си? – Той може да пише писма, но да не ги изпраща.
 ==  шеста секция ==

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Сега, аз искам да обърна вниманието ви на вътрешното гледане, на вътрешната мисъл в човека. Когато гледате нещата отвътре навън, вие имате прави схващания. Когато гледате само отвън, вие изпадате в заблуждения, вследствие на което искате да става вашата воля. Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието, каквото намислите и както го намислите, така да стане. – Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в света. Когато някой ви угоди, вие желаете този човек да живее; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, в мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума. Когато говори, човек трябва да има предвид първо себе си, като че на себе си говори. Ако той сам хареса избора на думите си, речта му ще се отрази добре и върху слушателите. Всеки трябва да знае, че говори на себе си. Ако сам се хареса, тогава онези, които са дошли да го слушат, ще останат в залата; ако не им хареса, ще го напуснат. Добрата реч дава добри резултати. Ако нивата е добра, ако семето е доброкачествено, и житото ще бъде добро. Това всеки земеделец предварително знае. Когато нивата не е добра, и семето не е доброкачествено, житото ще бъде слабо, хилаво. И това земеделецът предварително знае.
 „Бог е Дух". Да произнесете думите „Бог е Дух" с дълбочина, с пълно съзнание, това значи да възприемете Божиите мисли. Какво повече можете да желаете? Или ще кажете, че се интересувате от въпросите: Защо светът е създаден, защо хората са създадени, защо грешат. Оставете тези въпроси настрана. За вас е важно, защо ти, като човек, си създаден. Който искрено си зададе този въпрос, той ще получи отговор. Човек е създаден, за да служи на своя Създател, а едновременно с това да изучава света. Един ден, когато свърши своята работа, когато изучи света, човек отново ще се върне при своя Създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще коригира работите му. След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил. Има специалисти фотографи, които, от сутрин до вечер, правят снимки на всички положения на човека: Кога и как става, как и в какви дрехи се облича, как мисли, какви чувства го вълнуват, какво върши. Като прегледа всички фотографии, човек сам ще разбере погрешките си и ще се коригира. Така той ще разбере, какво е нужно в живота му и какво не е нужно.
@@ Ред 40: / Ред 38: @@
 Всички искат да знаят, защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота. Обаче, началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото, не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Ако двама души се обичат отвътре, те всякога ще бъдат щастливи. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота.
 ==  пета секция ==

← По-стара версия		Версия от 06:32, 22 юни 2009
Ред 10:		Ред 10:

	Значи, има два вида последователи на науката: едните слушат, възприемат – товарят се с излишен багаж, който не могат да носят. Това показва, че те имат много идеи, които няма къде да приложат. Другите слушат, но не възприемат. Те нямат никакви идеи. И като ги питат, защо нищо не работят, защо нищо не прилагат, те се оправдават с това, че са сиромаси, нищо нямат. Като се срещат, хората се запитват: Ти от кои си – от ония с куфарите, или от ония без куфарите? С други думи казано: Ти от кои хора си – от ония, които имат идеи, или от безидейните? Първите се обезсърчават, че имат капитал, имат идеи, но няма къде да ги приложат. Вторите пък се обезсърчават, че нямат капитал, нямат идеи и в заключение казват, че животът няма смисъл, че не струва да се живее и т. н.		Значи, има два вида последователи на науката: едните слушат, възприемат – товарят се с излишен багаж, който не могат да носят. Това показва, че те имат много идеи, които няма къде да приложат. Другите слушат, но не възприемат. Те нямат никакви идеи. И като ги питат, защо нищо не работят, защо нищо не прилагат, те се оправдават с това, че са сиромаси, нищо нямат. Като се срещат, хората се запитват: Ти от кои си – от ония с куфарите, или от ония без куфарите? С други думи казано: Ти от кои хора си – от ония, които имат идеи, или от безидейните? Първите се обезсърчават, че имат капитал, имат идеи, но няма къде да ги приложат. Вторите пък се обезсърчават, че нямат капитал, нямат идеи и в заключение казват, че животът няма смисъл, че не струва да се живее и т. н.
−	~~== втора секция ==~~
−
−
	Наистина, без приложение на идеите животът няма смисъл. Защо някои хора не могат да приложат идеите си? – Защото те търсят начин да ги приложат вън от тях. Вън от себе си човек нищо не може да приложи. Заблуждение е да се мисли, че идеите са приложими вън от човека. Каквото може да приложи, човек ще го приложи в себе си – никъде другаде. Само приложеното дава светлина. Що се отнася до желанието на хората да приложат идеите си вън от тях, това завинаги ще остане непостижим идеал. Когато създаде света, Първата Причина приложи всичко в себе си. Затова е казано: „Всичко в Бога живее и се движи". Той прилага нещата в себе си, а ние искаме да ги изнесем и приложим навън. Какво по-голямо противоречие от това? Вследствие на туй противоречие, хората влизат в стълкновение с Божествения ред на нещата. Човек сам не е убеден в нещо, а иска да убеди другите хора, те да вярват в убеждението му. Невъзможно е да убедиш някого в това, в което ти сам не вярваш. Ако си убеден, че пътят, в който вървиш, е прав, защо трябва да убеждаваш другите в това? Кажи им: Пътят, който съм избрал, е прав. Ако искате, елате с мене. Ако не искате, останете в своя път. – Ама ние не искаме да се заблуждаваме. – Прави сте, човек не трябва да се заблуждава, но първо трябва да се запита, не се ли е вече заблудил? Щом искаш да приложиш идеите си вън от себе си, ти си вече заблуден. Ако пък постоянно прилагаш своите идеи в себе си, ти си в пътя на истината, в който всичко можеш да постигнеш.		Наистина, без приложение на идеите животът няма смисъл. Защо някои хора не могат да приложат идеите си? – Защото те търсят начин да ги приложат вън от тях. Вън от себе си човек нищо не може да приложи. Заблуждение е да се мисли, че идеите са приложими вън от човека. Каквото може да приложи, човек ще го приложи в себе си – никъде другаде. Само приложеното дава светлина. Що се отнася до желанието на хората да приложат идеите си вън от тях, това завинаги ще остане непостижим идеал. Когато създаде света, Първата Причина приложи всичко в себе си. Затова е казано: „Всичко в Бога живее и се движи". Той прилага нещата в себе си, а ние искаме да ги изнесем и приложим навън. Какво по-голямо противоречие от това? Вследствие на туй противоречие, хората влизат в стълкновение с Божествения ред на нещата. Човек сам не е убеден в нещо, а иска да убеди другите хора, те да вярват в убеждението му. Невъзможно е да убедиш някого в това, в което ти сам не вярваш. Ако си убеден, че пътят, в който вървиш, е прав, защо трябва да убеждаваш другите в това? Кажи им: Пътят, който съм избрал, е прав. Ако искате, елате с мене. Ако не искате, останете в своя път. – Ама ние не искаме да се заблуждаваме. – Прави сте, човек не трябва да се заблуждава, но първо трябва да се запита, не се ли е вече заблудил? Щом искаш да приложиш идеите си вън от себе си, ти си вече заблуден. Ако пък постоянно прилагаш своите идеи в себе си, ти си в пътя на истината, в който всичко можеш да постигнеш.

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 Сега, от всички се изисква вътрешно разбиране на нещата. Ако не разберете истината отвътре, всички ще фалирате. Истината е капитал, който трябва да се използва. Малцина са мислили по този въпрос. И до днес още виждаме, че хората очакват всички неща отвън. Като не дойдат тия неща, те се разочароват. След възкресението на Христа, последователите Му очакваха втори път да дойде Той на земята, но те Го очакваха отвън. И днес още очакват Христа да дойде отвън някъде. Религиозните се запитват помежду си, кога ще дойде Христос на земята. Христос няма да дойде по този начин, по който Го очакват. Ще кажете, че като се е родил веднъж, трябва да се роди и втори път. Щом се е родил на земята, хората трябваше да Го приемат. Понеже не Го приеха на времето, в бъдеще Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и Го приемат отвътре, а не отвън. Отварянето сърцата на хората и приемането на Христа, означава идването Му на земята. Не Го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т. н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария живот – животът на външните вярвания. Като се срещат, хората обичат да се разглеждат от главата до краката, измерват се, кой какъв е: какви са очите, устата му, лицето, тялото. Обаче, те трябва да знаят, че най-добре и правилно е, да мерите човека отвътре, вътрешно да го разглеждате. Важно е, какъв е човек отвътре, а не отвън. Вътрешно той може да е свят, а външно да не е свят. И обратно: външно може да е свят, а вътрешно да не е. Светостта е вътрешно качество на човека.
 Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношение към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява, и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще видят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако волята му не е силна, и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма смисъл. Следователно, може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът – светъл, волята – силна, душата – пълна с любов. Това са качества на истинския човек.
@@ Ред 30: / Ред 27: @@
 Сега, аз искам да обърна вниманието ви на вътрешното гледане, на вътрешната мисъл в човека. Когато гледате нещата отвътре навън, вие имате прави схващания. Когато гледате само отвън, вие изпадате в заблуждения, вследствие на което искате да става вашата воля. Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието, каквото намислите и както го намислите, така да стане. – Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в света. Когато някой ви угоди, вие желаете този човек да живее; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, в мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума. Когато говори, човек трябва да има предвид първо себе си, като че на себе си говори. Ако той сам хареса избора на думите си, речта му ще се отрази добре и върху слушателите. Всеки трябва да знае, че говори на себе си. Ако сам се хареса, тогава онези, които са дошли да го слушат, ще останат в залата; ако не им хареса, ще го напуснат. Добрата реч дава добри резултати. Ако нивата е добра, ако семето е доброкачествено, и житото ще бъде добро. Това всеки земеделец предварително знае. Когато нивата не е добра, и семето не е доброкачествено, житото ще бъде слабо, хилаво. И това земеделецът предварително знае.
 ==  четвърта секция ==

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
-Човек трябва да обърне внимание на няколко нъчца в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Тъ1 са: чистота, светост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношение към чов-бшкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява, и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще видят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако во-
+Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношение към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява, и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще видят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако волята му не е силна, и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма смисъл. Следователно, може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът – светъл, волята – силна, душата – пълна с любов. Това са качества на истинския човек.
+Като ученици, работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, животът и любовта такива, каквито не са в действителност? Чистотата е първата врата, през която животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, а любовта – четвъртата и последна врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно, той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи, животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази светлина, която едновременно влиза и излиза от човека. Това, което виждате само отвън, не е реално. Когато виждате един човек само отвън, той не е реален. Това е неговата външна къща. Истинският човек е скрит вътре някъде в своята къща. Ако можете да видите човека в неговата къща, тогава ще разберете, какво нещо представя той.
-лята му не е силна, и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма сми-съл. Следователно, може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът – светъл, волята – силна, душата – пълна с любов. Това са качества на истинския човек.
+Сега, аз искам да обърна вниманието ви на вътрешното гледане, на вътрешната мисъл в човека. Когато гледате нещата отвътре навън, вие имате прави схващания. Когато гледате само отвън, вие изпадате в заблуждения, вследствие на което искате да става вашата воля. Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието, каквото намислите и както го намислите, така да стане. – Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в света. Когато някой ви угоди, вие желаете този човек да живее; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, в мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума. Когато говори, човек трябва да има предвид първо себе си, като че на себе си говори. Ако той сам хареса избора на думите си, речта му ще се отрази добре и върху слушателите. Всеки трябва да знае, че говори на себе си. Ако сам се хареса, тогава онези, които са дошли да го слушат, ще останат в залата; ако не им хареса, ще го напуснат. Добрата реч дава добри резултати. Ако нивата е добра, ако семето е доброкачествено, и житото ще бъде добро. Това всеки земеделец предварително знае. Когато нивата не е добра, и семето не е доброкачествено, житото ще бъде слабо, хилаво. И това земеделецът предварително знае.
 „Бог е Духъ". Да произнесете думите „Бог е Духъ" с дълбочина, с пълно съзнание, това значи да възприемете Божиите мисли. Какво повече можете да желаете? Или ще кажете, че се интересувате от въпросит: Защо светът е създаден, защо хората са създадени, защо гръшат. Оставете гбзи въпроси настрана. За вас е важно, защо ти, като човек, си създаден. Който искрено си зададе този въпрос, той ще получи отговор. Човек е създаден, за да служи на своя Създател, а едновременно с това да изучава света. Еднн ден, когато свърши своята работа, когато изучи св-вта, човек отново ще се верне при своя Създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще корегира работите му. След това ще му даде възмо-жност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил. Има специалисти