<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=1919_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0</id>
		<title>1919 година - Редакционна история</title>
		<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=1919_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0"/>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=1919_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0&amp;action=history"/>
		<updated>2026-04-09T07:59:20Z</updated>
		<subtitle>Редакционна история на страницата в ПорталУики</subtitle>
		<generator>MediaWiki 1.25.1</generator>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=1919_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0&amp;diff=22128&amp;oldid=prev</id>
		<title>Ани: Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2''  == 1919 година ==  След войната броят н…</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=1919_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0&amp;diff=22128&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2010-09-02T07:03:48Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Нова страница: &amp;#039;&amp;#039;&lt;a href=&quot;/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%91%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%B0_%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%BE_%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_-_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&quot; title=&quot;Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2&quot;&gt;Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2&lt;/a&gt;&amp;#039;&amp;#039;  == 1919 година ==  След войната броят н…&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;Нова страница&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== 1919 година ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава. След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов&amp;quot; в читалище „Надежда&amp;quot;, през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич&amp;quot;, на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По спомени на Е.Иларионова, Н.Куртева и др., за да отидат на първата публична беседа,   участниците в събора са се наредили в редици, по азбучен ред на градовете и така са тръгнали от братската вила, минавайки през целия град. Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство&amp;quot;, „Време е да вървим&amp;quot; и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Учителя приканва учениците да задават въпросите, които най-много ги вълнуват: тази година те спират вниманието си и на политическия живот, вероятно под влияние на събитията в света. На въпроса, как да се наричат, Учителя отговаря: „Ученици на Бялото Братство&amp;quot;. Дава им различни методи за лекуване, а също и метод за себеконтрол, който е определен за задача през годината. На събора, пред учениците, Учителя дава практически методи за развитие на Добродетелта, Справедливостта, Мъдростта, Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък. Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г.&amp;quot; Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Космичната обич&amp;quot;, вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща  за празника на пролетното равноденствие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 1 ноември 1919г. Братството във В. Търново закупува следните имоти в с. Арбанаси, записани на името на Константин Иларионов - запасен майор:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел&amp;quot;, с дворно място 600 кв.м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нотариален акт №358 за продажба на недвижим имот, дело №336, регистър №441 от 01.11.1919 г.; нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамана&amp;quot;, при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези имоти са продадени на 08.11.1931 г. от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство. Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Политически събития.''''' &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 27 ноември 1919г. в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо, от страната се откъсват 11 хиляди кв.км. територия, населена изключително с българи. Освен това се налагат репарации, на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка, с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол. Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави. Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Ани</name></author>	</entry>

	</feed>