Геотони в 04:24, 11 ноември 2010

2010-11-11T04:24:06Z

Геотони: Нова страница: От Учителя - работна среда Паневритмия История и хронология - работна

2010-11-11T04:20:15Z

Нова страница: От Учителя - работна среда Паневритмия История и хронология - работна

Нова страница

[[От Учителя - работна среда]]

[[Паневритмия]]

[[История и хронология - работна]]

← По-стара версия		Версия от 04:24, 11 ноември 2010
Ред 4:		Ред 4:

	[[История и хронология - работна]]		[[История и хронология - работна]]
		+
		+
		+	== 5. Последният дял на Паневритмията. ==
		+
		+	Следващото издание е през 1941 г. Там се публикуват принципите и музиката на Паневритмията, без описание на движенията. В първата част, където са описани принципите се откриват определени различия. Има допълнения и пояснения, както и съвсем нови моменти. Някои неща от първото издание тук не са включени. В музикалният текст също има редица промени, които са в посока адаптиране на песните от Паневритмията за пеене, а не само за свирене, както е в първото издание. Под нотите се добавя поетичният текст на Олга Славчева от 1935 г., но вече подобрен и синхронизиран с музиката.
		+
		+	Ето спомените на Елена Андреева: „Аз не знам нищо за това, че Учителя е казал на Олга Славчева да напише текста на Паневритмията, но веднъж присъствах, когато тя, Георги Радев и Учителя известно време работеха по текста. Двамата ученици пееха думите и където не съвпадаше логическото ударение с музикалното, гледаха как могат да го оправят, за да съвпаднат двете. Да не бъде „Бога”, а „на Бога”, защото понякога може така да дойде, ако втората нота е по-висока. Доста време работиха, докато ги дадоха да се напечатат.”
		+
		+	Според Пеню Ганев ето причината за изданието от 1941 г.: „Много хора идваха от града за Паневритмия и същевременно пееха и затуй Учителя нареди да напечатат текста ниско, защото цигулките свирят много високо. Те свирят октава високо. Имаме издадена цялата Паневритмия една октава по-ниско – за пеене, защото тя се свири много високо. И да може някъде, където няма музиканти, да си я пеят и да си я играят.”
		+
		+	Наскоро се откри важен документ, който потвърждава факта, че „Слънчеви лъчи” са завършени с текст, музика и движение още през лятото на 1941 г. На откритата машинописна страница е написано: „Слънчеви лъчи – текст на новото упражнение” и следва познатият ни поетичен текст, чийто автор е Весела Несторова. Накрая е изписана датата „1 юли 1941 г., Изгрев”. Така последният дял от Паневритмията се издава в края на декември 1941 г., но нормално в такива случаи на корицата да е изписано – 1942 г. За този факт съдим от две писма на Б. Боев до Елена Хаджиева. Първото е от 18 ноември 1941 г., където той пише: „Новите ритмични упражнения, които Учителят даде това лято, а именно „Слънчеви лъчи” – сега се печатат и скоро ще ги имате.” И в следващото си писмо от 24 декември 1941 г. Боян Боев продължава: „Да ви зарадвам с една новина: сега се печатат и до Нова година ще излязат от печат „Слънчеви лъчи” – новите гимнастически упражнения, които Учителят даде това лято. Ще ги получите.”
		+
		+	Това издание представлява тънка книжка от 32 стр., формат А3, отпечатано на ул. „Гурко” 22, в „Литопечат” – печатницата на Славчо Печеников. Състои се от три части – музика, принципи и описание на упражненията. Тук е известен авторът на принципите – Боян Боев, който стриктно е цитирал мисли от Учителя. Кой музикант е записвал музиката, до момента не е известно, а също така и авторът на описанието на движенията е неизвестен. Има изключителна приемственост в терминологията и начинът на описание на упражненията с този на предходните описания, затова може да се предполага, че е или Б. Боев, или Милка Периклиева, или и двамата заедно в екип.
		+
		+	Пеню Ганев разказва разговорите си с Учителя за „Слънчеви лъчи”: „Учителят няколко пъти в рамките на три години ми повтори: „Българинът живее все в затворен музикален кръг!” Веднъж го попитах, какво разбира под „затворен музикален кръг”. Той ми отговори: „Българската народна музика се движи в затворен кръг. Всички народи си имат национален танц, за българина това е ръченицата. Като играе своята ръченица, той живо тепа, тепа. Нали си виждал как жените по селата белят и перат платното на реката, като тепат, тепат с дървото, наречено тепачка – докато свършат прането бая се баялдисват. Така и тук – той играе, но тепа с краката, после се баялдисва, запъхтява се, изморява се и седне на стола и диша с отворени уста, дано се отмори. Играл ръченица и сега седи и пъхти уморен и за нищо не го бива в момента и не иска да мисли. Ето това е затвореният кръг на българската музиката!” „А какво нещо е отворен кръг, Учителю?” – го попитвам аз неразбиращ нищо. Учителят взе цигулката си и излязохме навън, където имаше около 50-60 човека наши приятели насядали. Беше неделя към 5 часа следобед. Когато учителят се зададе с цигулка в ръка, всички се зарадваха, защото знаеха от опит, че в такива случаи той даваше някоя нова песен. Ни е присъствахме на един исторически момент, на който Учителят изсвири „Слънчеви лъчи” за първи път. Когато свърши, каза: „аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но досега не съм я пял и свирил пред никого!”
		+
		+	В този момент имаше сестри-музикантки – сестра Давидова, Весела Несторова. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи” и така се научи тази песен. Според мен тогава той ни даде и думите, но останалите твърдяха друго – че са дадени от Весела Несторова. Възможно е и това.
		+
		+	Накрая Учителя обясни, че това което свири е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувства порив да се захване за работа. Да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почива от преумора. Учителят ни даде пример как да се играе ръченица в „Слънчеви лъчи”, която да има възходящо начало. Когато изучавахме упражненията беше топло време и Учителят нареди да се сложи един голям стожер на поляната и на него да се сложи голяма лампа от 1000 вата, която да осветява поляната до късно вечер. Така ние разучавахме Паневритмията и „Слънчеви лъчи” под ръководството на Учителя. Така той ни показа как българската музика може да излезе от затворения музикален кръг. Това започва от медитацията: Ти си ме, мамо, човек красив родила…”
		+
		+	Елена Андреева си спомня, как са дадени „Лъчите”: „Учителя даде „Слънчеви лъчи” на Изгрева и разучаването им продължаваше до вечерта. Като дойдат всички след работа и пуснат една голяма лампа от 1000 свещи и светне поляната и там ги учихме. Всичката музика от Паневритмията е на Учителя с изключение на разработката на Ангел Янушев, който направи едно допълнение към „Колко сме доволни”, която Учителя одобри.
		+
		+	Упражненията Катя Грива ги играеше най-хубаво от всички сестри. Ярмила според мен също ги играеше много хубаво.
		+
		+	Паневритмията на Рила се играе на всички езера без шесто и седмо. Ставаше непосредствено по идея на братята или най-често на Учителя, когато го питаха сутрин, къде ще играем. На първото езеро слизахме за дърва. Ако Учителя ни кажеше да слезем само за дърва, нямаше да стане, а за Паневритмия всички слизаха и на връщане носехме дърва. Друг път Учителя казваше: „Днес ще играем на третото езеро!” При лошо време правехме Паневритмията на лагера при второто езеро.”
		+
		+	В спомените си за този период Наталия Чакова разказва: „Оставаше един ден до Петровден – имения и рожденият ден на Учителя. Този ден се празнуваше много красиво. За случая всичко се почиства и измива, защото идват стотици от града и от провинцията, за да поздравят Учителя. Ние, няколко учителки дошли за през ваканцията от провинцията, решихме да измием и подредим салона за празника. По едно време гледаме Учителя иде и носи една чиния с едри зрели кайсии, подава ни я да се почерпим и отива на пианото. Свири някаква мелодия. Ние оставяме работата и го заобикаляме. Почнахме да тананикаме мелодията, която ни беше малко позната – част от „Идилията”. Скоро я запяхме по-високо и по-смело. „Рекох, може да се даде упражнение по тази мелодия!”Стана, нареди ни две по две и започна да дава упражнението. Пеем и играем, пеем играем… така беше дадено упражнението „Лъчите” в навечерието на Петровден.”
		+
		+	В спомените на цигуларката Мария Златева можем да намерим ценни препоръки: „За да не закъсняват приятелите през седмицата за работа, Учителя се съгласяваше да се съкратят упражненията, според случая. Брат Симеонов прескачаше „Първият ден на пролетта” като най-дълга. Учителят обаче препоръчва винаги да се свирят първите три упражнения – „Първият ден на пролетта”, „Евера” и „Скачане”, а после може да се прескача през едно, като единия ден се свирят четните упражнения, а на другия – нечетните. На празник и през почивни дни се свири цялата Паневритмия. Сигнал за кое упражнение предстои, да не се дава, за да наработват приятелите будност и да следят кога почва то. Учителя също препоръчва на музикантите да се разпределят на групи – едни да свирят, други да играят, защото всеки, когато играе ще наблюдава, да види какви подобрения могат да се направят.
		+
		+	За „Пентаграмът” Учителя препоръчва на музикантите да свирят ритмично, за да могат ритмично да се вдигат и свалят ръцете при игра. За края на упражнението, когато се правят кръговете с ръцете, трябва да се подчертава ритъмът, за да става едновременно от играещите. При „ето” – ръцете се движат нагоре, при „веч” – надолу, при „идем” – нагоре и т.н. При „Лъчите” накрая при „летенето”, когато се пее „туй” – ръцете отиват надолу, а при „рай” – нагоре, всички едновременно и според музиката да се движат ръцете. При създаването на Паневритмията Асен Арнаудов и Ангел Янушев взеха участие, особено в „Слънчеви лъчи”.”

5. Последният дял на Паневритмията. - Редакционна история

Геотони в 04:24, 11 ноември 2010

Геотони: Нова страница: От Учителя - работна среда Паневритмия История и хронология - работна