|
|
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | РАДИОКОНЦЕРТ
| + | [[Файл:Radiokoncert.png]] |
| − | | + | |
| − | 15.07.1941 година — Изгрева — София.
| + | |
| − | | + | |
| − | Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли съ-щата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псев¬донима на Учителя.
| + | |
| − | Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Хрис-то дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпо-кои хазаите, той чукна отделу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристиг-нахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Някол-ко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играете Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се вър-теше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздра-вяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Т я играеше в този момент сама. От¬казах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като за-почнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко дви¬жение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.
| + | |
| − | — Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата
| + | |
| − | и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и
| + | |
| − | на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето.
| + | |
| − | Много ми хареса последното упражнение.
| + | |
| − | Учителят каза:
| + | |
| − | — Последното упражнение от Паневритмията, аз го на-
| + | |
| − | ричам „Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове,
| + | |
| − | сте го играли при друга обстановка.
| + | |
| − | — Учителю, тук всичко е естествено!
| + | |
| − | — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там
| + | |
| − | има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...
| + | |
| − | — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в
| + | |
| − | града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Из¬
| + | |
| − | грева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страда¬
| + | |
| − | ния.
| + | |
| − | — Музиката уравновесява силите в нашата душа. Кога-
| + | |
| − | 38
| + | |
| − |
| + | |
| − | то те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкою и да бъдат те, ще си отидат.
| + | |
| − | — Учителю — каза брат Христе, — четок в една книга,
| + | |
| − | че Цар Саул се е занимавал с музика.
| + | |
| − | — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един
| + | |
| − | лош дух отвреме, на време влизал в него и песен та на Давида е
| + | |
| − | прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на
| + | |
| − | пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да
| + | |
| − | пее и да прави техните магически движения.
| + | |
| − | — Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬
| + | |
| − | концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е
| + | |
| − | написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про-
| + | |
| − | копова*. Искам да изпея и песента „Цветята цъфтяха", която
| + | |
| − | скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я
| + | |
| − | вписала, когато предварително представих програмата.
| + | |
| − | — Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из-
| + | |
| − | пееш на френски език.
| + | |
| − | — Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да
| + | |
| − | направя една триолка?
| + | |
| − | — Може!
| + | |
| − | Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо уст-ните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.
| + | |
