| (Не са показани 5 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | „ПРОХОЖДАНЕТО" НА МАМА | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' |
| + | == „ПРОХОЖДАНЕТО" НА МАМА == | ||
| − | 9.09.1943 година | + | |
| + | 9.09.1943 година – Изгрева – София. | ||
| − | |||
| − | + | ||
[[Файл:Рисунка 57.png]] | [[Файл:Рисунка 57.png]] | ||
| − | Днес е неделя. Предният ден мама ми каза, че ще | + | Днес е неделя. Предният ден мама ми каза, че ще дойдат с татко на беседа, в 10 часа. Видях, че мама влезе сама в салона и седна на един стол. Учителят вече беше започнал беседата си. След молитвата и след като всички изпяхме една песен, отидох при нея и я попитах, къде е татко? Тя ми каза, че тръгнали заедно, но в гората ги срещнал един негов колега, с когото татко тръгнал да се разхожда и оставил мама, сама да дойде на беседата. Тя много се страхувала да мине сама през гората и бързала, молейки се по пътя. След беседата се видяхме и с брат Христо, разправих му всичко и почакахме, да се извърви народът, по стълбата за пред стаята на Учителя, че и ние да се качим горе и да му целунем ръка, а той да ни благослови. След беседа в 10 часа, Учителят много щедро благославя чрез Светия Дух, който говори през него. |
| − | + | ||
| − | + | Най-после, след като народът се извървя, аз, мама и брат Христо също се изкачихме по стълбата и целунахме светата десница на Учителя. Аз започнах да му разправям, как мама сама е минала гората, но тя ме прекъсна – сама продължи – как непрекъснато се молела и бързала през гората... Учителят я погледна с любов и каза: | |
| − | Най-после, след като народът се извървя, аз, мама и брат Христо също се изкачихме по стълбата и целунахме светата | + | |
| − | + | – Ти нали знаеш, когато детето е малко, как пълзи по земята – и с краченцата си, и с ръчичките си. Но като поотрасне, то започва да се изправя на краченцата си и се лови с ръчичките си по стената. | |
| − | земята и с краченцата си и с ръчичките си. Но като поотрасне | + | |
| − | то започва да се изправя на краченцата си и се лови с | + | |
| − | + | ||
Учителят показа с ръцете си: | Учителят показа с ръцете си: | ||
| − | + | ||
| − | заякне още, то вече само стъпва с краченцата си без чужда | + | – Най-напред, ръцете на майка му го подпират, а като заякне още, то вече само стъпва с краченцата си, без чужда помощ. Така, рекох, и ти направи! |
| − | + | ||
Не останахме на обяд, защото масите бяха препълнени, а си слязохме в града. | Не останахме на обяд, защото масите бяха препълнени, а си слязохме в града. | ||
Текуща версия към 11:09, 8 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
„ПРОХОЖДАНЕТО" НА МАМА
9.09.1943 година – Изгрева – София.
Днес е неделя. Предният ден мама ми каза, че ще дойдат с татко на беседа, в 10 часа. Видях, че мама влезе сама в салона и седна на един стол. Учителят вече беше започнал беседата си. След молитвата и след като всички изпяхме една песен, отидох при нея и я попитах, къде е татко? Тя ми каза, че тръгнали заедно, но в гората ги срещнал един негов колега, с когото татко тръгнал да се разхожда и оставил мама, сама да дойде на беседата. Тя много се страхувала да мине сама през гората и бързала, молейки се по пътя. След беседата се видяхме и с брат Христо, разправих му всичко и почакахме, да се извърви народът, по стълбата за пред стаята на Учителя, че и ние да се качим горе и да му целунем ръка, а той да ни благослови. След беседа в 10 часа, Учителят много щедро благославя чрез Светия Дух, който говори през него.
Най-после, след като народът се извървя, аз, мама и брат Христо също се изкачихме по стълбата и целунахме светата десница на Учителя. Аз започнах да му разправям, как мама сама е минала гората, но тя ме прекъсна – сама продължи – как непрекъснато се молела и бързала през гората... Учителят я погледна с любов и каза:
– Ти нали знаеш, когато детето е малко, как пълзи по земята – и с краченцата си, и с ръчичките си. Но като поотрасне, то започва да се изправя на краченцата си и се лови с ръчичките си по стената.
Учителят показа с ръцете си:
– Най-напред, ръцете на майка му го подпират, а като заякне още, то вече само стъпва с краченцата си, без чужда помощ. Така, рекох, и ти направи!
Не останахме на обяд, защото масите бяха препълнени, а си слязохме в града.