Разлика между версии на „Хармонични положения*“

Версия от 21:46, 10 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Светото място

Светото място - София 1939 г.

Хармонични положения

— Само свЯтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината. Чете се една отъ темитЯ върху книгата отъ Библията: „Софония". Като четете Библията, трЯбва да проник¬вате въ вътрешния смисълъ, който е вложенъ въ отдЯлнитЯ книги. Забележете реда, по кой¬то съ наредени книгитЯ на Библията. Първата книга е Битие — начало на нЯщата. Втората е Изходъ — излизане. Третата е Левитъ — ръко¬водна книга за онзи, който е излЯзълъ вече и започналъ ца ходи. Четвъртата книга е Числа. Числата подразбиратъ смЯтка, изчисление, за колко време, запримЯръ, човЯкъ може да проходи самостоятелно. Следъ Числа иде кни¬гата Второзаконие — приложение на закона. Има ли законъ. нужно е приложение. После иде книгата Исусъ Навинъ. Исусъ Навинъ е единъ отъ героитЯ, който се учй при Мойсея. Като дойдете до книгата Съдии, помислете, защо се е създала епохата на съдиитЯ. Явяването на съдиитЯ почива на нЯщо дълбоко. Следъ Съдии иде книгата Руть — влиянието на же¬ната въ свЯта. Следъ това вече иде царскиятъ периодъ. Еврейскиятъ народъ, който се счита за избранъ народъ отъ Бога, възприе едно 12

178 външно влияние — царизмътъ. Той започна да се управлява отъ царе, между които особено забележителни сж Давидъ и Соломонъ. Въ времето на Соломона културата стигна до своя разцв-Ьтъ. Следъ него започна упадъкъ на еврейската култура и мждрость. Пророци¬те носятъ друга култура на човечеството. Те обръщатъ вниманието му върху бждещия жи¬вотъ, като говорятъ за далечното бждеще, за новата култура въ света. Като изучавате Библията съзнателно, вие дохождате до заключението, че животътъ на миналото, описанъ въ тази книга, е животъ и на отделния човекъ. Всеки човекъ минава презъ Битие, Изходъ, Левитъ, Числа, Второзаконие и т. н. Като се стреми да се освободи отъ старото и да придобие нещо ново въ себе си, по този начинъ той се учи. Какъ мислите, ако Соломонъ дойде днесъ на земята, виденъ човекъ ли щеше да бжде ? Той щеше да бжде знаменитъ ученъ, защото и на времето си се занимаваше съ различни науки. Той е свалялъ огънь отъ небето. Въ морално отношение, обаче, той е билъ много свободенъ. Соломонъ искалъ да научи, какви требва да бждатъ отношенията между мжжа и жената, искалъ да изучи сърдцето на жената. Той се интересувалъ отъ жената като проява на пасивния принципъ, но тукъ се е оплелъ. Колкото мждъръ да беше, Соломонъ се оплете вь сърдцето на жената, не можа да проникне въ него и да го изучи. Тукъ той не издър¬

179 жа. Не само Соломонъ, но и по-напреднали отъ него сж се спъвали въ този въпросъ. Културата на Соломона и до днесъ още сжще¬ствува на земята. Въпросътъ, който е инте- ресувалъ Соломона, и до днесъ не е разрешенъ. Адамъ, за когото се говори въ Битието, съз- даденъ по образъ и подобие Божие, сжщо не можа да издържи изпита си по този въпроосъ. Съвременните духовни и религиозни хора искатъ да влЯзатъ въ общение съ невидимия свЯтъ. Желанието имъ е добро, но тЯ не сж подготвени за този свЯтъ, не могатъ да го разбератъ. Какво ще разберете, запримЯръ, ако едновременно отворите десетина апарата радио, едно отъ тЯхъ да възприема това, което става въ Англия, друго — въ Америка, трето -- въ Германия, после въ Русия, въ Финлан-дия, въ Япония и т. н. ? Вие ще чувате хаосъ отъ гласове, музика, пЯсни, но нищо нЯма да разберете. За да разбере нЯщо, човЯкъ трЯб¬ва да се е издигналъ надъ преходнитЯ нЯща. Преди да дойде до високата култура на ду¬ховния свЯтъ, човЯкъ ще мине презъ пре¬ходната, низка култура, дето се намиратъ най- голЯмитЯ изпитания и изкушения. За да из¬държи на това, отъ човЯка се изисква твърдъ характеръ и устойчивъ моралъ. Какво прави детето, когато майка му го оставя само въ стая, въ която има различни сладкиши и пло¬дове? То може да даде хиляди обещания на майка си, че нЯма да взима безъ позволение, но дете е, все ще се изкуси. Сжщото може

180 да се каже и за чов-Ька: Дете е, все ще се изкуси. Въ духовно отношение чов-Ъкъ е дете, което, щомъ се нам-Ьри предъ изкушения, не¬пременно ще сгреши. Свойствено е на чов-Ька да гр-Ъши. Ето защо, като се занимава съ окултната наука, чов-Ъкъ все ще падне въ из-кушение и ще сгр-Ьши. За да се справи съ изкушението, той тр-Ьбва да има високъ моралъ, да издържа. Характеръ требва да има чов-Ъкъ, за да издържа на външния и вж- трешенъ напоръ въ себе си. За да придобие едно велико благо, чо¬в-Ъкъ трЬбва да е работилъ върху себе си, да се е приготвилъ за това благо. Не е ли готовъ за известно благо, чов-Ъкъ не може правилно да го използува, поради което пада. Адамъ, запримЬръ, преждевременно искаше ла има дру¬гарка. Той не б-Ьше готовъ още за нея, но прибърза, поради което Ева се роди на сед¬мия месецъ, а не на деветия. Непослушанието на първит-Ь чов-Ъци стана причина за гр-Ъхопа- дането. Прибързаха първит-Ъ човеци, прибър¬заха и евреит-Ъ. Въ лицето на Мойсея евреит-Ь направиха сжщата погр-Ьшка. Мойсей имаше знания, но прибърза да ги приложи, да освобо¬ди евреит-Ь отъ робство. Той се опита по единъ неправиленъ начинъ да ги освободи, но не мо¬жа. Следъ като уби единъ египтянинъ, той се уплаши, избяга въ пустинята и се отказа отъ плана си. Той прекара въ пустинята ц-Ъли 40 години, но когато дойде времето да реализира

181 своя планъ, отказа се, подъ предлогъ, че не билъ красноречивъ. Кога изгуби Мойсей красно¬речието си и стана гъгнивъ? Откакъ уби егип¬тянина. Мойсей б-Ьше адептъ, членъ на БЪло- то Братство, и не му б-Ьше позволено да вър¬ши убийства. За да изпълни мисията си, Богъ изпрати съ него брата му Арона да му пома¬га. Мойсей освободи евреитЪ, но самъ той не можа да вл-Ьзе въ Ханаанската земя. И съвременнигЬ хора вървятъ по пжтя на Мойсея — всички бързатъ. Едно требва да знае човекъ: вс-Ька идея, колкото велика или малка и да е, има определено време за своето реализиране. За да се реализира една идея, тр-Ьбва да има готови хора, да я прило- жатъ. Искате ли да приложите известна теория, да я изнесете предъ св-Ьта, не бързайте, чакайте времето й. Н-Ьма кой да ви слуша и разбира. Хората сж още деца и не разбиратъ. Почакай-' те да пораснатъ, да станатъ възрастни, тогава да имъ говорите. — Ама теорията ми е готова. — Нека чака. Ще кажете, че н-Ькой чов-Ькъ е на 40 години. На години е гол-Ьмъ, но по умъ е дете. Не бързайте да изнасяте идеит-Ь си предъ хора, които не разбиратъ. На какво се дължи бързането? Чов-Ькъ бърза, когато има много желания, които иска да изрази навънъ. Който има много и сжщевремен- но силни желания, той скоро остарява. Умътъ му отслабва, и той престава да мисли. Щомъ престава да мисли, човекъ започва да остарява,. Той мисли само за старостьта си. Дето ходи,

182 све едно говори: краката ми отслабнаха, не държатъ; стомахътъ ми отслабна, не работи вече. Това сж атавистически мисли, на които чов-Ькъ се натъква и преждевременно остаря¬ва. За да не се подава на такива мисли, той тр-Ьбва на младини още да придобие на- викъ да мисли правилно, да се съсредоточа¬ва при четене, да отд-Ьля същественото отъ несъщественото, безъ да се отегчава. Ето, за- прим-Ьръ, вие четете Библията и дохождате до н-Ькои книги или глави отъ нея, които ви отег- чаватъ. Въ н-Ькои глави се изреждатъ само име¬на, родове, числа, които н-Ьматъ смисълъ за васъ. Който разбира кабалата, не се отегчава; който не разбира, той се намира предъ една статистика, която не го ползува. Такава книга е и „Тайната доктрина". Много хора съ започ¬вали да я четатъ, но не съ могли да я завър- шатъ — н-Ъматъ търпение. Добре е чов-Ькъ да се заеме съ четене на Тайната доктрина, на Библията, като методъ за придобиване на тър¬пение. Т-Ь представятъ разхвърлянъ материалъ, който търпеливиятъ може да събере на едно м-Ьсто и да образува отъ него н-Ьщо ц-Ъло. Като четатъ живота на Соломона, мнозина се чудятъ, какъвъ смисълъ има да знаятъ хората, колко жени и колко наложници ималъ Соло¬монъ. Едно тр-Ьбва да знаете: по отношение на идейния си животъ, вс-Ьки чов-Ькъ има идеи въ себе си, едни отъ които съ наложници, а другит-Ь — законни жени. Той тр-Ьбва да знаег какъ да се отнася съ тЪхъ, да не го спъватъ.

183 Други идеи сж отъ характера на фараонова- та жена, която искаше да отклони Иосифа отъ правия пжть. Пазете се отъ идеи, които от- клоняватъ човека отъ неговия идеалъ. Следъ грехопадането се яви многоженството. Помнете следното: Една жена, т. е една идея тр-Ьбва да има чов-Ькъ. Всички останали идеи се въртятъ около основната. Едно слънце има въ слънчевата система, а всички останали сж планети, които се въртятъ около него. Сле-дователно, за да не се излага на външно и вжтрешно падане, чов-Ькъ тр-Ьбва да има само една свещена идея, на която да служи. И за тази идея той требва да бжде готовъ на всички жертви. Презъ каквито изпитания и гонения да минава, той требва да издържа. Като четете жи¬вота на пророците, виждате, четесж били свър¬зани съ невидимия светъ. Азъ наричамъ неви¬димия светъ реаленъ светъ. Значи, пророците били посещавани отъ братя на реалния светъ и сж се разговаряли съ техъ. Какъ бихте по¬срещнали единъ такъвъ братъ и какво бихте говорили съ него? Ако отидете въ Англия и немате преводчикъ, вие требва да знаете ан¬глийски езикъ. Съ това вие ще укажете почи¬танието си къмъ англичанина. Ако отидете въ невидимия светъ, между възвишените сжще¬ства, вие требва да знаете техния езикъ. Съ това ще укажете почитанието си къмъ техъ. Ако некое отъ тия сжщества дойде при васъ, требва да знае български езикъ. Въз¬вишените сжщества знаятъ всички езици. Те

184 ще ви говорятъ на първиченъ български езикъ, който е запазилъ първоначалната си чистота. Като ученици, спазвайте закона на равно¬мерното движение, безъ никакво бързане и пресилване. Ако бърза, чов-Ькъ изразходва енергията си, която мъчно може да набави. Чов-Ькъ е пътникъ въ живота. Като пътникъ, даденъ му е известенъ планъ, който тр-Ьбва да реализира въ опред-Ьлено време. Той треб¬ва да бъде буденъ, да не разпилява времето си, но и да не бърза повече отколкото требва. Природата не позволява безразборно израз¬ходване на енергиите. Кога бърза човекъ? Ко¬гато закъснее. Когато е закъснелъ съ запис¬ването си въ училище, ученикътъ бърза, иска да достигне съучениците си, да набави загубения материалъ. Защо закъснява човекъ? Защото бърза. Като бърза много, човекъ се уморява. Щомъ се умори, той се успива и закъснява. Колкото да бърза, каквито усилия и да прави, човекъ не може да постигне повече отъ това, което е предвидено за него. Дълъгъ е пътьтъ на човека, за да постигне известно развитие, но той не требва да се отчайва. Работа се иска отъ него. Апостолъ Павелъ казва: „Ние живи-те нема да изпреваримъ умрелите". За да се развива правилно, човекъ треб¬ва да се пази отъ три неща: отъ атавистиче- ски мисли на своето минало, отъ атавистиче- ски мисли на своя народъ и отъ атавистиче- ски мисли на човечеството. Попадне ли въ едно отъ тия течения, човекъ се спъва и пада.

185 Като знаете това, бждете будни къмъ чу¬ждите влияния и не ги допущайте въ се¬бе си. Докато сте бедни и слаби, занимавай¬те се съ своите мисли и чувства. Много отъ обезсърдченията на човека сж чужди. За¬примеръ, некой е беденъ, нема пари и се обезсърдчава. Той се плаши отъ живота, не знае, какъ ще го прекара. Това е чужда ми¬съль, която е сжществ\вала отъ памти-века въ умовете на хората. Пазете се отъ тази ми¬съль. Какво страшно има въ сиромашията? — Ще умра гладенъ. — Че и богатиятъ уми-ра. Сиромахътъ умира гладенъ, богатиятъ уми¬ра ситъ. Обаче, и двамата умиратъ. Другъ не¬кой умира отъ преяждане. Едно требва да знаете: който живее правилно, той никога не умира гладенъ. Това е невъзможно. Тъй щото, за човека е важно да знае, защо и за кого яде: за себе си, или за хората. Некой се е нахранилъ добре, доволенъ е отъ яденето, но въ това време му донасятъ некакво ядене. За да не откаже, той се пресилва и яде отъ всичко, което му донасятъ. После стомахътъ му се разстройва, и той страда. Човекъ требва да яде умерено и на време: нито да гладува, нито да преяжда. При това той не требва да смесва храните. Единъ православенъ свещеникъ разправя една своя опитность за силата на външното влияние. Единъ неговъ приятель му изпратилъ подаръкъ една кошница грозде, която съдър¬жала 12 килограма. Той изялъдва-три грозда

186 и легналъ да спи. Натукъ се обърне, натамъ се обърне, не може да заспи — кошницата съ гроздето стои предъ очите му и го изкушава. Стане, изяде още единъ-два грозда, пакъ лег-не да спи. Кошницата изпъква отново предъ очите му. Той пакъ стане, хапне още единъ- два грозда. Яде и се упреква, че не е време за ядене, че е полунощь вече, но никакви раз-съждения не помагатъ. Гроздето въ кошница¬та го изкушава. Той ставалъ, легалъ, докато изялъ всичкото грозде. Щомъ го изялъ, успо- коилъ се, легналъ и спалъ до сутриньта. Той разправя тази опитность и се чуди на силата, която иматъ чуждите мисли върху човека. Кол¬кото по-будно е съзнанието на човека, толко¬ва повече може да издържа на чужди влияния. Като издържа, човекъ се калява и придобива по-голема самоувереность. Като четете книгата на пророците, вижда¬те, че те сж. смели и решителни. Изобщо, ев¬рейските пророци сж воинствени, безстрашни. Те изнасятъ Словото Божие съ достойнство и казватъ: „Така говори Богъ . . . ". При го-лемите страдания некои отъ пророците сж се разколебавали, но временно. Запримеръ, пророкъ Иеремия казва: „Господи, откакъ започнахъ да Ти служа, главата ми побеле". Следъ това той се разкайва и плаче. Ако единъ пророкъ плаче, какво остава за обик¬новените хора. Когато Богъ изпрати про¬рокъ Йона въ Ниневия да проповедва, той за¬почна да се разговаря съ Господа въ себе си.

187 Той си казваше: Зная, Господи, че си мило- стивъ и благоутробенъ. Ти ме изпращашъ да пропов-Ьдвамъ на тия хора, но като се обър- натъ къмъ Тебе съ молба да ги простишъ, ще ги помилвашъ. Тогава азъ ще изл-Ьза лъжливъ пророкъ. Следъ този разговоръ пророкътъ взе торбата си и тръгна за Испания, избяга отъ ли¬цето на Бога. Но следъ като китътъ го погъл¬на, той лежа три деня въ утробата му. Ионъ се моли усърдно на Господа да го избави отъ това нещастие. Той казваше: Господи, извади ме отъ утробата на кита. Ще отида въ Ниневия да пропов-Ьдвамъ Словото Ти. После, когато тиквата, която паз-Ьше с-Ьнка на Йона, изсъхна» той пакъ се обърна къмъ Бога съ думигЬ: Господи, не стигаше ли, че ми отне проро¬чеството, но требваше и тиквата да ми взе- мешъ? Съ този прим-Ьръ Богъ показа на Йона, че любовьта му е малка още. Богъ му каза: „Ти жалишъ за една тиква, която израсна въ една нощь. Не тр-Ьбва ли азъ да пожаля тия хора, които се разкайватъ? Между т-Ьхъ има деца, които не различаватъ д-Ьсната си ръка отъ лавата. Не тр-Ьбва ли да ги пожаля?" По характеръ Ионъ е чистосърдеченъ, искренъ. — Само св-Ьтлиятъ пжть на м ж- дростьта води къмъистината.

34. Лекция отъ Учителя, държана на 29 май, 1927 г. София.