(→Представа за трите свята) |
Valiamaria (Беседа | приноси) |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
== Представа за трите свята == | == Представа за трите свята == | ||
− | |||
− | |||
− | |||
– Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! | – Верен, истинен чист и благ всякога бъди ! | ||
− | |||
− | |||
Размишление. | Размишление. | ||
− | |||
− | |||
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате ясна представа за физическия свят. Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тези светове представят трите допирни точки на човека с Битието. Като се говори за физическия свят, хората разбират света на времето и на пространството. Дойдат ли до пространството, те разбират света на трите измерения: на правата линия, която се движи в една посока – на дължина; на плоскостта, която се движи в две посоки – на дължина и ширина; на тялото, което се движи в три посоки – на дължина, широчина и дълбочина. Обаче, както правата линия, така и плоскостта, и тялото имат повече възможности в себе си. Значи, правата линия има едно измерение, но две възможности на движение; плоскостта има две измерения, но четири възможности на движение, а кубът, като тяло, има три измерения, а 16 възможности на движение. По отношение на това, в кой свят живее човек, ние казваме: Ако живее изключително за себе си, човек се движи само във физическия, в едноизмерния свят. Когато пожелае да си намери другар или другарка, той се движи в двуизмерния – в духовния свят, в света на чувствата. Той започва да мисли, освен за себе си, още и за ближния си. Щом мисли за Цялото, за Великото в света, човек влиза в Божествения свят. Физическият свят подразбира частите, а Божествения – цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята. И наистина, ние виждаме, че човек излиза от себе си, като част, постепенно отива към ближния си и най-после навлиза в цялото, дето се съединяват всички части. | Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате ясна представа за физическия свят. Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тези светове представят трите допирни точки на човека с Битието. Като се говори за физическия свят, хората разбират света на времето и на пространството. Дойдат ли до пространството, те разбират света на трите измерения: на правата линия, която се движи в една посока – на дължина; на плоскостта, която се движи в две посоки – на дължина и ширина; на тялото, което се движи в три посоки – на дължина, широчина и дълбочина. Обаче, както правата линия, така и плоскостта, и тялото имат повече възможности в себе си. Значи, правата линия има едно измерение, но две възможности на движение; плоскостта има две измерения, но четири възможности на движение, а кубът, като тяло, има три измерения, а 16 възможности на движение. По отношение на това, в кой свят живее човек, ние казваме: Ако живее изключително за себе си, човек се движи само във физическия, в едноизмерния свят. Когато пожелае да си намери другар или другарка, той се движи в двуизмерния – в духовния свят, в света на чувствата. Той започва да мисли, освен за себе си, още и за ближния си. Щом мисли за Цялото, за Великото в света, човек влиза в Божествения свят. Физическият свят подразбира частите, а Божествения – цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята. И наистина, ние виждаме, че човек излиза от себе си, като част, постепенно отива към ближния си и най-после навлиза в цялото, дето се съединяват всички части. |
Текуща версия към 05:50, 8 юли 2011
Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване
Представа за трите свята
– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !
Размишление.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате ясна представа за физическия свят. Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тези светове представят трите допирни точки на човека с Битието. Като се говори за физическия свят, хората разбират света на времето и на пространството. Дойдат ли до пространството, те разбират света на трите измерения: на правата линия, която се движи в една посока – на дължина; на плоскостта, която се движи в две посоки – на дължина и ширина; на тялото, което се движи в три посоки – на дължина, широчина и дълбочина. Обаче, както правата линия, така и плоскостта, и тялото имат повече възможности в себе си. Значи, правата линия има едно измерение, но две възможности на движение; плоскостта има две измерения, но четири възможности на движение, а кубът, като тяло, има три измерения, а 16 възможности на движение. По отношение на това, в кой свят живее човек, ние казваме: Ако живее изключително за себе си, човек се движи само във физическия, в едноизмерния свят. Когато пожелае да си намери другар или другарка, той се движи в двуизмерния – в духовния свят, в света на чувствата. Той започва да мисли, освен за себе си, още и за ближния си. Щом мисли за Цялото, за Великото в света, човек влиза в Божествения свят. Физическият свят подразбира частите, а Божествения – цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята. И наистина, ние виждаме, че човек излиза от себе си, като част, постепенно отива към ближния си и най-после навлиза в цялото, дето се съединяват всички части.
Като изучавате проявите на физическия човек, вие виждате, какви течения на сили действуват в него. Положителните и отрицателни сили в човека непрекъснато се сменят. Това, което става в самия човек, става и с външния свят. Човек непрекъснато е обиколен ту с добри, ту с лоши хора. Между едните и другите съществува вътрешна връзка. Кой човек е добър и кой – лош, мъчно може да се отговори на този въпрос, защото съществуват добри активни и лоши активни хора. Съществуват добри пасивни и лоши пасивни хора. Някой греши и е недоволен от себе си. Защо? Защото иска изведнъж да стане добър. Това е невъзможно. Грешките са необходимост в живота. Като греши, човек постепенно се изучава. Като се натъква на противоречия, на контрасти, човек се учи, придобива опитности. Като изучавате живота на великите хора, вие виждате, че те са минали и минават през големи бури и противоречия. Изгуби ли посоката на Божествения свят, човек се натъква на големи противоречия. Малко хора са вървели по гладък път.
Следователно, малцина са тия, които не познават противоречията. Колкото по-високо е издигнат човек в съзнанието си, толкова по-големи са неговите противоречия и изпитания. Ще кажете, дали не може човек да се освободи от противоречията чрез знанието. Това е възможно, но въпрос е, за какво знание се говори. Има знание, от което човек заспива. Какво знание е това? Истинското знание подразбира познаване на законите и принципите на великия живот, а не знание на образи и на форми. Знае ли принципите на нещата, човек може да произведе техните образи. Задачата на човека е да се домогне до онази положителна наука, която има приложение във всички области на живота. Занимавайте се с науката, защото чрез нея можете да разкриете всички области и прояви на живота, а специално на човешкия живот. Хиромантията, запример, запознава човека с волевата страна на неговия живот. Физиогномията запознава човека с положителните и отрицателните страни на неговия характер. Френологията показва качеството и количеството на положителните и отрицателни енергии, които функционират в човешкия организъм. Астрологията показва благоприятните и неблагоприятни съчетания, на които човек се натъква в живота си, като му дава възможност да предотврати някои опасности и нещастия в живота си.
Като окултни ученици, вие трябва да се занимавате с окултните науки, но същевременно трябва да работите за придобиване на чистота и смирение. Не е ли смирен, човек е изложен на опасност да развие в себе си гордост и щеславие. В окултната школа могат да пропаднат не само начинаещите окултни ученици, но даже и високо напредналите. Много ангели, които следвали окултни школи, са пропадали на изпити, вследствие на което и до днес още продължават да слизат на земята, да учат ония уроци, които на времето не са могли да научат. И те, заедно с всички хора, се движат между Божествения и човешкия живот, между доброто и злото в света.
Като ученици, вие се нуждаете от знание, от сила, но също така ви е нужна вяра, чрез която да се справяте с мъчнотиите. Каквото знание и да придобиете, ако не го приложите, то остава мъртво. Следователно, стремете се към придобиване на знание и вяра, които да прилагате всеки момент в живота си.
– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !
16. Лекция от Учителя, държана на 9 януарий, 1927 г. София.