Разлика между версии на „Фарисеи и садукеи“

Версия от 21:08, 6 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия, том 1

Фарисеи и садукеи

Размишление. Въ 22 глава отъ Евангелието на Матея . се изнася спорътъ, който се е вод-Ьлъ между фарисеите и садукеигЪ, отъ една страна, и Христа, отъ друга страна. И едната, и другата страна сж. Божии създания, но въпреки това не могатъ да се разбератъ. — Защо? — За¬щото излизатъ отъ различни становища, иматъ различни възгледи за живота. Фарисеите и са- д^кеигЬ подържаха старите закони, а Хри¬стосъ — новите закони — законите на лю¬бовьта. Садукеите и фарисеите мислеха, че те сж на правата страна и не се съгласяваха съ законите, които Христосъ изнасяше. Като четете тази глава, ще видите, че спорътъ, който тогава се е воделъ, и доднесъ още продължава, вънь отъ васъ и вжтре въ васъ. И досега още човйкъ представя поле на сражение. Въ повечето хора има едно вж¬трешно мърморене, недоволство, единъ вж- трешенъ споръ. Причината за това е отсжт- ствието на единство, на вжтрешно съгласие между мислите и чувствата. Те сж лишени

• ) Матея, гл. 22

65 >отъ единство въ съзнанието си, благодарение на което често се раздвояватъ. Сега не е въпросъ да критикуваме ве¬руюто на фарисеитй и садукеитй. Важно е да се изтъкне грамадната разлика между тйхнитй в ьзгледи и тйзи на Христа. Тй Го запитаха : „Трйбва ли да даваме дань на Кесаря?" Хри¬стосъ поиска една монета и, като я разгледа, попита: „Чий е този образъ?" — Кесаревъ. — Тогава, отдайте Кесаревото Кесарю, а Бо¬жието — Богу. Сжщиятъ отговоръ се дава и на въпроса, който мжжетй и женитй често си задаватъ. Жената пита, какво да прави съ мжжа си; мжжътъ пита, какво да прави съ жена си. Щомъ мжжътъ е жененъ, той носи •вече въ сърдцето си образа на своята жена. Ще не ще, трйбва да отдаде на този образъ това, което е негово. И жената, като омжжена, трйбва да отдаде на образа на своя мжжъ това, което е негово. Ще кажатъ, че искатъ да слу- жатъ само на Бога. Щомъ искатъ да служатъ изключително на Бога, не е трйбвало да се женятъ. КОЙ законъ ги застави да се женятъ? Тй се ожениха безъ законъ, по свобода, и сж недоволни отъ положението си. Сега, за да се освободятъ, трйбва да потърсятъ за¬кона, той да разреши въпроса имъ. Забеля¬зано е, че нйща, които ставатъ по законъ, сж неустойчиви; тйзи, които ставатъ извънъ за¬кона, сж по-трайни. Много закони има въ чо¬вйшкия животъ, които хората се стремятъ да •йзбйгнатъ. Напримйръ, законътъ за военната

66 повинность, за участието на гражданитй въ войната и др. Мнозина задаватъ въпроса, трйбва ли да сжществуватъ войнитй, да се изпълнява воен- ната повинность, да се женятъ хората и т. н. Каквито отговори да се даватъ на тйзи въ- проси, тй сж временни, защото и войната, и женитбата, и военната служба сж временни отношения. Животътъ се развива, а съ него заедно се измйнятъ и отношенията между живитй същества. Какво отношение имате къмъ мухата, която кацнала на главата ви? —■ Никакво отношение. Тя кацне на главата ви и следъ малко хвръква. Какво отношение има- те къмъ котката или къмъ заека, който пре- сйкъль пжтя ви? Ако сте суевйренъ, ще се върнете у дома си защото заекътъ, или котка- та, е предсказание, че работитй ви нйма да се наредятъ добре. И това е временно. Човйкъ не може да срйща на пжтя си само котки и зайци. Много противоречия има въ човйшкия животъ, и човйкъ търси начинъ да се спра- ви съ тйхъ. Противоречия съществували и въ времето на Христа. Затова говоря за нй- ща, които ставали преди две хиляди години. Обаче, сегашнитй хора ще кажатъ, че не се интересуватъ отъ противоречията на мина- лото. Тй нйматъ никакво отношение къмъ спора, който водйли фарисеитй и садукеитй съ Христа. Тй сж спорили съ Христа, а не ние. Питамъ: Какво ще бжде отношението на.-

67 сегашните хора, ако днесъ дойде Христосъ на земята? Споредъ мене, и тй ще спорятъ съ Христа. Пакъ ще се повдигнагь въпроси, които ще предизвикатъ споръ. Следователно, спорътъ е сжществувалъ между хората и ще съществува. Важно е, коя е причината, за да има споръ. Двама приятели, млади момци, се обичатъ, живйятъ си задружно, сподйлятъ заедно радости и скърби. Следъ нйколко години единиятъ отъ тйхъ се ожени. Какво става съ тйхното при¬ятелство? — Измйня се, новъ елементъ влиза между тйхъ. Има случаи, когато отношенията се запазвагь, но обикновено приятелитй се раздйлятъ. Понйкога раздйлата е придружена съ споръ, сърдене, недоволство. — Кога ?— Ко¬гато неженениятъ приятель си позволи да бжде любезенъ съ жената на другаря си. Ако пъкъ си позволи да й целуне ржка, спорътъ става още по-голймъ. На какво основание той си поз¬волява такава волность? Колкото и да цитира той стихове отъ Евангелието, че и Христосъ е говорилъ за свето цЬлование, нищо не го оправдава. Какъ ще докаже на приятеля си, че неговата цйлувка е била чиста и света ? Какво представя цйлувката? Каквито обя¬снения да се даватъ, въпросътъ за целувката не е сжщественъ. Дали хората трйбва да се цйлуватъ, или не трйбва, какъ да се цйлу- ватъ, това сж въпроси, които внасятъ извест¬ни противоречия въ човйшкия животъ. Про¬тиворечията сж необходими, за да изяснятъ

68 известна истина. Както сйнкитй сж необходи¬ми въ картинитй на художника, така противоре¬чията сж необходими за растенето на човека. Безъ сйнки лицето на човйка не може да из¬пъкне. Обаче, истинскиятъ художникъ знае, кжде да поставя сйнкитй и колко свйтли или тъмни да бждатъ. Ето защо, радвайте се на противоречията, които Провидението и разум¬ната природа ви създаватъ. Другъ е въпро- сътъ, ако противоречията ви идатъ отъ чо¬вйкъ, който самъ не разбира законитй на живота. Въ такъвъ случай, вие трйбва да бж- дете разумни, да не се поддавате на ненуждни страдания.

• Често хората се натъкватъ на противо¬

речия и при промйна на времето. Виждатъ, че въ даденъ моментъ времето е хубаво, но не се минава много, явява се буря, почва да вали силенъ дъждъ, и тй оставатъ изненадани. Има три уреда, чрезъ които може да се опре- дйли времето: чрезъ барометъръ, хигроме- търъ и термометъръ. Когато живакътъ въ барометъра спада, налйгането се увеличава; тогава казваме, че времето ще се развали. Споредъ хигрометъра, колкото повече се увели¬чава влагата, толкова по-лошо става времето. Споредъ термометъра, когато температурата се повдига и спада бързо, времето се разва¬ля. Като наблюдавате едновременно тритй уре¬да, забелязвате известно противоречие. Нйкога налйгането е голймо, но нйма дъждъ; нйкога налйгането е малко, но количеството на вла¬

69 гата е голЪмо и започва да вали. За да се определи точно времето, между трите уреда требва да има известно съотношение. Докога може да се увеличава атмосферното налега- не? — Докато дойде до крайния си пределъ. Стигне ли този пределъ на налегането, въз- духътъ започва да се разширява. И разши¬ряването има краенъ пределъ. Като се го¬вори за налегане и разширяване, ние имаме предъ видъ външните условия въ атмосфе¬рата. Дойдемъ ли до вътрешните условия, тамъ има напрежение. Когато налегането и раз¬ширяването действуватъ едновременно съ въ¬трешното напрежение, дъждътъ дохожда. И човекъ минава презъ налегане, разширяване и напрежение. Когато турятъ големъ товаръ па гърба му, той казва, че налегането му е големо. Когато се разшири въ възможностите си повече, отколкото требва, казватъ, че той е миналъ границите на съседството, навле- зълъ е въ чужда область. На какво ще упо- добите трите уреда, съ които измервате на¬легането, разширяването и напрежението? Ба- рометърътъ представя човешкия умъ, хигро- метърътъ представя човешкото сърдце, а тер- мометърътъ — волята, чрезъ която се про¬явяватъ динамическите сили въ човека. Като се говори за налегане, разширя¬ване и напрежение, моралистите казватъ, че требва да се живее добре. Религиозните каз¬ватъ, че требва да се изпълнява Божията во¬ля. Какъ ще живеешъ добре и какъ ще из¬

70 пълнявашъ Божията воля: чрезъ налЬгане, чрезъ разширяване или чрезъ напрежение? Ще духашъ ли като вйтъра, или ще бждешъ тйхъ и спокоенъ? Казвате, че не е приятно да ви духа силенъ вЬтъръ. Не е приятно, но, въпреки това, пон-Ькога има силенъ вЪтъръ, буря, които събарятъ дървета, рушатъ канари. Казватъ, че времето се е развалило. Поетите казватъ, че природата се разгневила. И чо¬вйкъ се гнйви. Гнйвътъ енергия, която, на мйсто използувана, дава добри резултати. Ако природата не се гнйви, ние где умремъ отъ гладъ. Като задуха силниятъ вйтъръ, дигне прахъ, образува облаци, и следъ време пада изобилно дъждъ, който напоява цветята, ни¬вите и градините. Благодарение на този гневъ, плодовете, житото и зеленчуците ра- статъ, цъвтятъ и даватъ плодове. ГнКвътъ на природата е разуменъ, носи блага на живите същества. Обаче, гневътъ на хората, въ по¬вечето случаи, руши. Човекъ крйска, вика, безъ да даде плодъ. Въ какво се заключава добриятъ животъ? — Въ правилните отношения на човека къмъ Бога, къмъ своя ближенъ и г.ьмъ себе си. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ това, дали хората около техъ живеятъ добре. Така не се говори. Ще се интересувашъ отъ живота на своя ближенъ, ззщото си свързанъ съ него. Всички хора сж свързани помежду си, като скачените съдове. Следователно, не е безразлично, каква вода ще налеешъ въ

71 • единъ отъ тЬзи сждове. Ако налйешъ нечи¬ста, водата въ всички сждове ще бжде не¬чиста; ако въ единъ сждъ налйешъ чиста вода, и въ останалите сждове водата ще бжде чиста. Ако кжщата на твоя съседъ гори, и твоята може да се запали. За да се избегне тази опасность, ти требва да се притечешъ -въ помощь на съседа си, заедно да гасите пожара. Другъ е въпросътъ, ако кжщата на съседа ти е на гол-Ьмо разстояние отъ твоята. Щомъ е близо, ще отидешъ заедно съ него да гасишъ. Не гасишъ ли, и твоята кжща ще отиде. Когато се говори за добъръ животъ, подразбираме, че има и лошъ животъ. Оттукъ и хората се дЪлятъ на добри и лоши. Ме¬жду добритй и лошите хора има известно съотношение, което показва, че те взаимно си влияятъ. Нема човекъ въ свЬта, който да не се влияе. Казва се въ Писанието, че жи¬телите на Содомъ и Гоморъ водели толкова лошъ животъ, че смущавали даже и жителите на небето. Значи, лошиятъ и добриятъ жи- •вотъ на хората се отразяватъ не само върху сжществата на земята, но и върху тези, които живйятъ на небето. Ако лошиятъ животъ гвзима надмощие, мислите ли, че нема да дой- датъ сжщества отъ възвишения светъ, да взематъ мерки срещу злото на земята? Ако -тези сжщества се произнесатъ за хората, че сж непоправими, както се изказаха за жите¬лите на Содомъ и Гоморъ, знаете ли, каква

72 участь ги очаква? Ще дойдатъ буритй и вКт- роветй и ще пометатъ всичко. Неправдата въ свйта се наказва. Събрали се трима господари на угоще¬ние въ дома на единъ отъ тйхъ. Слугата сготвилъ единъ голймъ шаранъ. Седнали^ тримата да ядатъ и забравили да дадатъ нй- що на слугата: единиятъ взелъ главата на шарана съ часть отъ гърдитй, вториятъ взелъ- средната часть отъ рибата, а третиятъ—край¬ната, опашката. Слугата видйлъ, че никой отъ тйхъ не помислилъ за него и толкова се раз- гнйвилъ, че вдигналъ тавата и изсипалъ чор¬бата върху главитй на господаритй. — Защо постъпилъ така? — Заради неправдата, заради тйхния егоизъмъ. За да се повдигне, човйкъ трйбва да съгласува съзнанието си съ усло¬вията, при които живйе. Съществуватъ два вида условия: външни и вътрешни. Напримйръ, ако нйкой знаме- нитъ дигуларь е принуденъ да свири зимно време въ студенъ, неотопленъ салонъ, ръцетй му ще замързнатъ, и той не ще може да свири. Студътъ е външно устовие, което му препят- ствува. Ако салонътъ е добре отопленъ, но той е гладенъ, не е ялъ три—четири деня, пакъ не може да свири. Гладътъ е вътрешно усло¬вие, което му препятствува. За да свири до¬бре, цигуларьтъ трйбва да се намира при до¬бри външни и вътрешни условия, т. е. да има нормално барометрическо налйгане, нормално хигрометрическо разширяване и нормална тем¬

73 пература. При тЬзи условия ще има тйхъ, спо- коенъ дъждъ, който съответствува на чистигЬ тонове на цигулката. Само при добри външни и вътрешни условия цигуларьтъ може да се прояви и да задоволи публиката. Както музикантътъ се нуждае отъ добри външни и вътрешни условия, сжщо така го- ворительтъ и мислительтъ иматъ нужда отъ добри условия. Ще кажете, че искате да жи¬веете добре. Добриятъ животъ изисква добри външни и вътрешни условия. Само така чо- вЪкъ може да се справи съ мъчнотиитЬ и противоречията, които съществуватъ и на фи¬зическия, и въ духовния свЬтъ. — Има ли противоречия духовниятъ човекъ ? — Той има по-голЬми противоречия отъ обикновените хо¬ра, които живЪятъ само на физическия свЪтъ. Обаче, духовниятъ човЬкъ лесно се справя съ мъчнотиитЪ си, той е досЬтливъ, съобра- зителенъ. Когато дали на Колумба едно яйце, да го закрепи на върха, той веднага решилъ задачата: чукналъ яйцето и го поставилъ из¬правено на масата. ПрисътствуващитЪ изви¬кали : това и ние можемъ да направимъ. — Защо не го направихте ? — Не се еЬтихме. Значи, Колумбъ съобразилъ, какъ да закрепи яйцето, а другитЪ не се досЪтили. Докато вър- хътъ на яйцето не се чукне, то не може да се закрепи; докато не се тури подъ квачката, не може да се измъти. Има два метода, по които нЬщата ста¬ватъ : по метода на Мойсея и по метода нал

74 Христа. Понякога чов&къ прилага Мойсее- вия законъ, и работитй му се нареждатъ добре. Понякога той прилага Христовия за¬конъ, но работигЬ му не се нареждатъ. НЬ- кой баща прилага Мойсеевия законъ, и де¬цата му го слушатъ. Другъ прилага Христовия законъ, но децата му не го слушатъ. — Защо? — Защото не знае, кога и какъ да приложи Христовия законъ. Значи, не е само въ при¬лагането на законитЪ, но и пъ разбирането имъ. Бащата и майката тр-Кбиа да съ прила¬гали Христовия законъ още преди раждането на децата си. ТЬ требва да сж. живели по този законъ най-малко сто години преди да сж се оженили. Стане ли законътъ гЪхна плъть и кръвь, и децата имъ ще жив-Ьятъ споредъ него. Иначе, ще раждатъ синове и дъщери, които нЬма да следватъ техния пжть. За та¬кива деца се казва, че нЪматъ нищо общо съ родителигЬ си. Това е противоречие и за родителитЪ, и за децата. РодителитЪ ги кът-* катъ, но децата вървятъ по своя пжть. Тй се намиратъ въ положението на квачка, която измжтила пиленца, патенца и юрдечета. Тя ги кътка, и тЪ вървятъ следъ нея до известно м&сто. Видятъ ли водата, патенцата и юрде- четата влизатъ вжтре, следватъ своя пжть и не се интересуватъ отъ майка си. Тя стои на брЬга на рЪката и се чуди, какви особени сжщества е измжтила. Най-после отговаря на противоречието си: малкигЬ сж мои, азъ ги измжтихъ, но азъ не снесохъ всичкигЬ яйца.

75 Мнозина се намиратъ въ положението ла тачи квачка: проявяватъ нЪкои характерни чърти, далечния произходъ на които не зна¬ятъ. ТЬ казватъ: Ние измътихме тЪзи прояви на характера си, но кой снесе яйцата имъ, не знаемъ. Дошълъ е н&кой отвънъ, турилъ е подъ васъ яйца на чужди същества, да ги измътите. Вие лежите на тЬхъ известно време, докато ги измътите, а после се чудите, защо не приличатъ на васъ. За да не изпа¬дате въ такива противоречия, бъдете внима¬телни, да не тури нЪкой въ полога на ва¬шия умъ и на вашето сърдце чуждо яйце. Различавайте вашитЪ яйца отъ чуждигЬ. Който 1-ма будно съзнание, лесно ги различава. Който не е буденъ, казва: Нали е яйце, важно е да се измъти. Не е така. Ще измътишъ чуждото яйце, но главата ти ще побЬлЪе отъ проти¬воречия и мъчнотии. Защо съществуватъ противоречия въ чо¬вешкия животъ ? — Защото хората искатъ нещата да ставатъ по тЪхна воля. Докато желаятъ да реализиратъ своята воля, все ще се намЪри н^кой да тури въ полога имъ чу¬ждо яйце, което тЬ ще измътятъ. НЬщата ставатъ не по волята на чов-Ька, не по не¬гови закони и правила, но по естествени за¬кони, които н^матъ нищо общо съ човЪ- шкитЪ. И думитЪ въ речьта се нареждатъ по естественъ начинъ. Като изучава този начинъ, чов-Ькъ създава граматиката. Тъй щото, гра¬матиката е резултатъ не на човешки умува¬

76 ния, а на естественитЪ закони. Който следва естествения пжть на живота, той е свободенъ отъ всякакви противоречия. Естествениятъ пжть на живота е Божественъ. Следвайте този пжть и не се смущавайте. Днссь всички хора, религиозни и свЬт- ски, нропов&дватъ, че требва да се жив-Ье добре. Обаче, чов-Ькъ не може да жив-Ье до¬бре, докато нЪма прим-Ьръ на добъръ жи¬вотъ, докато не е видЪлъ, какъ жив&ятъ напредналите сжщества. Затова се казва, че животътъ излиза отъ живота. Отъ какъвто животъ излизашъ, така ще живЪешъ. Въ това отношение, всЪки може да ви предскаже, какъ ще живеете. Достатъчно е да знаете, отъ какъвъ животъ сте излезли. Колко време ще работи вашата воденица, ако я построите на една малка р-Ька, или на едно малко езерце, въ които не се втича вода отвънъ? Тя ще работи н&колко месеца или година най-много и ще спре. Другъ е въпросътъ, ако водени¬цата се ползува отъ водата на нЬкоя пълновод¬на рЬка или нЪкое голЪмо езеро, на което при- тоцигЬ постоянно се увеличаватъ. Тази водени¬ца ще работи стотици години, безъ да загуби н^що отъ своята дейность. Сжщото може да се каже и за човешкия животъ. Ако живо¬тътъ на човЪка е свързанъ съ Божествения, отдето се пълни и постоянно придобива сила, той се радва на здраве, на дълъгъ животъ. Свързвайте се съ възвишени и напреднали сжщества, които живЪятъ правилно, споредъ

77 Божествените закони. Скъсате ли връзката си съ тйхъ, вие попадате въ неестествения животъ, който води къмъ противоречия. Ще кажете, че и Христосъ имаше голйми проти¬воречия, които се дължатъ на връзката Му съ еврейския народъ. Той искаше да помогне на евреитЬ и се свърза съ тЪхь. И тъй, страданията на хората се дъл¬жатъ на връзката имъ съ сжщества, които иматъ по-низка култура оть гКхната. ВеЪко престжпление, което става на земята, е резул- татъ на лошото влияние на едно или на по¬вече сжщества. Който не познава законитЬ на живота, ще се страхува отъ всички хора, ще ги избЬгва. Не е лошо да се пази човЪкъ, да избягва лошит-Ь хора, но ще се лиши отъ условия за развитие. Какво ще придобие яй¬цето, ако остане задълго време въ кошницата на господаря? Освенъ че нищо нЪма да при¬добие, но ще се развали и ще го изхвърлятъ. Ако го поставятъ подъ квачката, то ще се из- люпи, ще придобие животъ. Въ първо време майка му ще го пази отъ неприятели—отъ орли и соколи, но като порасне, тя ще го остави само да се грижи за себе си. Сега има опас¬ности за него, но има и условия за растене. Ако се страхува и постоянно се крие подъ крилата на майка си, нЬма да израсте, нЬма да придобие опитности. Сжщото се отнася и до човйка. Кзйто се страхува отъ орли и со¬коли, огъ вълци и лисици и по цЪли дни пре¬карва въ стаята си, далечъ отъ опасностите и

78 страданията, дете ще си остане. Външно ще ра» сте, но вътрешно н-Ьма да придобива нищо. Всичко, което расте и се развива, е из- люпено пиле. Който има противоречия и стра¬дания, е излюпено пиле. Който иска да се развива, непременно ще има противоречия. За да се справя съ т-Ьхъ, той требва да раз¬бира езика на майка си, т. е. езика на лю¬бовьта. Щомъ чуе гласа й, требва да се скрие подъ крилата й, докато мине опасностьта. Ми¬не ли опасностьта, майката дава знакъ, и де¬тето излиза на свобода. Съвременните хора требва да се радватъ на противоречията, които разумната природа имъ създава, и да ги из- подзуватъ правилно. Само така те ще се раз- виватъ; само така ще живеятъ добре. — Требва ли да се мисли за утрешния день? — Ще жи- веешъ и ще мислишъ и за утрешния день, и за земята, и за небето, защото така си при- готвяшъ добри условия за бждещето. Днеш¬ните мисли и чувства определягъ бждещите. Каквото мислишъ днесъ, такъвъ ще станешъ въ бждеще. Ако днесъ изпълнявашъ Божията воля, и утре ще я изпълнявашъ. А изпълне¬нието на тази воля определя твоето щастие. Най-малкото непослушание и колебание въ изпълнението на Божията воля води къмъ страдания и противоречия. Най-малкото изку¬шение въ мислите, въ чувствата и въ постжп- ките води къмъ страдания. Некой беденъ слуга мине край касата на господаря си и се изку¬шава, иска да вземе пари, но после се раз¬

79 колебае, уплаши се и се отказва да извърши кражбата. Макаръ че не е извършилъ пре¬стъплението, той е опетнилъ вече мисъльта си, поради което ще страда. Колко пъти презъ живота си той ще се разкайва, че не е брък- налъ въ касата на господаря си, да подобри своето материално положение. Той постъпилъ честно, но отъ страхъ. Докато съжалявашъ, че не си бръкналъ въ касата, ти живйешъ въ Мойсеевия законъ. Щомъ се откажешъ да бъркашъ въ чуждата каса и си доволенъ, че си издържалъ предъ изкушението, ти живй- ешъ въ Христовия закон ь. Живейте въ Хри¬стовия законъ и не мислете за последствията. Да се върнемъ на въпроса, който евреитй задали на Христа: „Требва ли да се дава дань на Кесаря?" Христосъ отговорилъ: „От¬дайте Кесаревото Кесарю, а Божието—Богу". Съ други думи казано: Отдайте човешкото на чов&ка, а Божието — на Бога. Оставете човешкото да се оправя само. Досега никой не е оправилъ човйшкитй работи, и вие нйма да ги оправите. Не се месете въ човйшкия порядъкъ. Не се опитвайте да определяте, кои нЬща въ човйшкия порядъкъ съ прави и кои съ криви. Дойдете ли до този порядъкъ, ще си мълчите и нйма да разсъждавате. Ако иска¬те да се развивате правилно, влйзте въ Бо¬жествения порядъкъ. Тамъ има условия за растене и развиване. Който иска да живйе едновременно въ двата порядъка, всичко ще изгуби. Каквото спечели въ Божествения по~

79 рядъкъ, щомъ влйзе въ човйшкия, ще го из- губи. Вечерь, като спи, човйкъ отива въ Бо- жествения порядъкъ, да спечели нйщо. Като се събуди, влиза въ човйшкия порядъкъ. Ако не знае, какъ да приложи спечеленото, всичко ще изгуби. За да не губите спечеленото, трйб- ва да се отречете отъ себе си, както е ка- залъ Христосъ на ученицитй си. Да се отре- чешъ отъ себе си, това значи, да се отре- чешъ отъ човйшкия порядъкъ, дето нйщата не се изправятъ. Какъ може да влйзе човйкъ въ Боже- ствения порядъкъ? — Като приложи дветй за- повйди: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Докато живйете въ безлюбието и въ безвйрието, вие сте въ човйшкия поря- дъкъ. Приложете любовьта и вйрата, и вие ще влйзете въ Божествения порядъкъ на нй- щата. Не се занимавайте съ въпроса, кой е правъ иг кой — кривъ. Само Богъ е въ съ- стояние да разреши този въпросъ. Въ човй- шкия порядъкъ силниятъ има право, а въ Божествения — слабиятъ. Ако нйкой въ Бо- жествения порядъкъ се чувствува силенъ, ве- днага го изпращатъ на земята, тамъ да на- мйри своето право. Който е слабъ на земята, трйбва да влйзе въ Божествения порядъкъ, тамъ да намйри своето право. Значи, сил- ниятъ трйбва да слйзе на земята, а слаби- у ятъ —- да се качи на небето. Слизането и ка- чването не сж физически процеси; това сж ■процеси на съзнанието, чрезъ които състоя-

31 шията се с^йняватъ. Слабиятъ, като повдиг¬не съзнанието си, веднага см-Ьня скръбьта -си въ радость. Христосъ казва: „Скръбьта ви ще се превърне на радость." — Кога? — Когато «влезете въ Божествения порядъкъ на н&щата. Стремете се къмъ този порядъкъ, за да ста¬нете силни, да разрешите противоречията на живота. — Божиятъ Духъ носи всичките блага на живота. к •4. Утринно Слово отъ Учителя, държано на ,13 октомврий, ,1935 г. 5 ч. с. София.—>ИзгрЬвъ,