(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя [[Акордиране на човешката душа - том 3...) |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
[[Акордиране на човешката душа - том 3]] | [[Акордиране на човешката душа - том 3]] | ||
− | |||
Текуща версия към 08:49, 27 август 2013
Акордиране на човешката душа - том 3
ЩАСТИЕТО
Един човек от града бе дошъл на посещение. Когато почна да говори против православните, Учителя заяви:
Тук не искам да се говори против другите!
Човекът се позасрами, а Учителя отвори въпрос за щастието.
Като мислиш, че си щастлив, щастлив си. Като не мислиш, че си щастлив, не си щастлив. Ти казваш, че си щастлив, обаче трябва да знаеш, че след щастието иде нещастието и след нещастието – щастието. Да, след радостта ще има страдание. Например запалил си печката, но след 4-5 часа огънят угасва и ти става неприятно, туриш ли още дърва, пак ти става приятно и т.н. Но щастието не е нещо външно. Щастието съществува във Вечността, а на Земята то е една задача, която трябва да се разреши. Щастливият човек трябва да се загради с големи нещастия, за да се запази от разбойници. Нека човек да задържи щастието, не да умира, а да остане. Умира ли, тогава той върви по един грешен път. Някой казва, че тази задача не може да се разреши, но тя е разрешена. Ние сме излезли от Единния принцип, който нито умира, нито остарява – това е Бог. Затова и ние можем да намерим такова щастие, което нито умира, нито остарява – намираме го в Бога.
Щастието се търси. Да намерим Бога – този стремеж е вложен в нас. Някои тьрсят щастието във външни неща. На Земята всичко е променливо, всичко се мени. Това може да се оприличи на положението, в което се оказа една експедиция. Изследователите построиха своя бивак върху един айсберг близо до Северния полюс, обаче той слезе надолу по течението на 2000 км и имаше опасност да се разпука. Тогава те избягаха от него. Нетрайно е това щастие, което е основано на външни неща, то е построено върху лед, който скоро ще се разтопи. Когато човек работи за целокупността, за Бога, за щастието на другите, там е щастието. Нещастие е, когато търсим индивидуално щастие. Да обичаш Бога, в това е щастието. Бог е навсякъде, живее във всички същества. Криво е да търсим щастие там, където не е. Трябва да покажем на хората къде е щастието – да обичаме Бога и ближните си. Човек не би могъл да бъде щастлив, докато не познае Духа, Душата, ума, сърцето и тялото си.
Хората се заблуждават, като мислят, че могат да бъдат щастливи в злото или в доброто. Щастието е в Любовта. Вечното благо е в Любовта, при Любовта ние сме в градина, където има зрели плодове и изворите текат, там няма смърт и разлюбване. Човек трябва да бъде смел. Някои се грижат какво ще кажат хората. Какво мнение ще има светът за нас не трябва да ни притеснява, понеже нашите идеи са Божествени. За да бъде човек смел, той трябва да има основа, а такава основа има, когато има Божествен тил, и има Божествен тил, когато проявява Божията Любов. Като влезеш в Любовта, ще бъдеш щастлив.
Всички хора искат да бъдат щастливи. Щастието е единственото разумно нещо.Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако не си разумен. Всички търсят щастието там, дето го няма. Щастливият човек е чист. Щастието има една хубава златна дреха. За онзи, който не разбира, ще турите скромната и проста дреха, а като дойде онзи, който разбира, ще турите златната. Вие имате още много да учите. Някой път спускате кепенците на вашите прозорци и седите затворени, а щастието хлопа отвън, обаче вие казвате, че не сте разположен. И какво става – ти си неразположен заради щастието, че го нямаш, а то хлопа; като си замине, тогава ли ще отвориш? Щастието не върви пред човека, а зад човека. Това означава, че докато човек търси щастието, не може да го намери.
Изключено е човек да има щастие в истински вид, понеже нервната му система не може да издържи на това напрежение. Щастието е голямо напрежение, както Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата. Ето защо чак в бъдеще, когато човек се подготви, щастието е мислимо. Човек върви по пътя на щастието, но за да го постигне, трябва да се отрече от себе си. Христос казва: „Да се отречеш от себе си“, и това е голямо изпитание. Човек трябва да опита самоотричането.
Когато щастието е зад гърба ти, ще бъдеш щастлив, а когато е пред теб – никога. Това означава, че ще бъдеш щастлив само тогава, когато забравиш себе си и работиш за щастието на всички. Когато щастието е пред теб, ти го гониш, а когато е зад теб, то те гони.
В Божествения живот няма щастие, там има блаженство. А това, което хората наричат щастие на Земята, то е добрата страна на човешкия живот, но не е още Божествен живот. Между Божествения живот и добрата страна на човешкия живот има една много тънка духовна разлика.От гледището на християнството всичко, което се случва на човека, води към добро. Казано е: „Всичко, което става с тези, които любят Бога, се превръща на добро.“ Оживее ли тази идея в човека, тогава той влиза в пътя на възможностите. Вие желаете да бъдете щастливи, но не знаете пътя на щастието. Начинът на разбиране и постъпване, който сега имате, не е правият път за щастие. Щастието си има своя азбука. Вие имате всичкото добро желание, но осакатявате щастието. Например искате да пеете, но пийнете студена вода и разваляте гласа си. За да бъдат щастливи хората, се изисква твърде малко, а сега те правят много големи усилия.