от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Огънят на любовта== Размишление, Има въпроси в човешкия живот, които са мъчно разрешими. Нап...)
 
Ред 3: Ред 3:
 
Размишление,
 
Размишление,
  
Има въпроси в човешкия живот, които са мъчно разрешими. Например, въпро-сът за вярата, за правото, за любовта са. мъчно разрешими. Вс^ки казва, че верва, но, в края на краищата, дохожда до положение^ дето верата му не помага. – Къде се крие погрeшката ? – В неразбирането. Щом въ-рата ти не е в състояние да ти помогне, ти имаш материалистически схващания за живота^
+
Има въпроси в човешкия живот, които са мъчно разрешими. Например, въпросът за вярата, за правото, за любовта са мъчно разрешими. Всеки казва, че вярва, но, в края на краищата, дохожда до положение дето вярата му не помага. – Къде се крие погрeшката ? – В неразбирането. Щом вярата ти не е в състояние да ти помогне, ти имаш материалистически схващания за живота.
  
Мнозина казват, че един от важннг въпроси в живота е прехраната. Тв мислят, че като разрешат този въпрос, всичкиг^ им работи ще се наредят добре. В същ-носг, не става така. И като разреши въпроса за прехраната си, човек пак е недоволен, има нещо неуредено в живота му. Значи, храната не задоволява всички нужди и изисквания на човека. Като се занимава с нераз-решенитв въпроси, най-после човек казва: Не искам да се занимавам повече с гЬзи в проси. Обаче, и при това положение, той пакъ-изпада в мъчнотии. И да се занимаваш, и да не се занимаваш с неразрешенит въпроси,.
+
Мнозина казват, че един от важните въпроси в живота е прехраната. Те мислят, че като разрешат този въпрос, всичките им работи ще се наредят добре. Всъщност, не става така. И като разреши въпроса за прехраната си, човек пак е недоволен, има нещо неуредено в живота му. Значи, храната не задоволява всички нужди и изисквания на човека. Като се занимава с неразрешените въпроси, най-после човек казва: Не искам да се занимавам повече с тези въпроси. Обаче, и при това положение, той пак изпада в мъчнотии. И да се занимаваш, и да не се занимаваш с неразрешените въпроси, все ще се натъкваш на мъчнотии. За предпочитане е да се занимаваш с тях; по-лесно ще понесеш мъчнотията. Това е все едно, през лятото да не се интересуваш от зимата. Каквото и да правиш, колкото и да мислиш, нищо няма да постигнеш. Зимата си е зима; тя ще донесе студ, мраз, който не можеш да избегнеш. Обаче, ако мислиш съзнателно за зимата, ще бъдеш предвидлив, на време да си купиш дърва и въглища. Така ще отопляваш стаята си и ще смегчиш поне малко суровите условия на зимата. Ако не мислиш за зимата още през лотото, студът ще те завари неподготвен и ще ходиш от къща на къща, да се топлиш. Затова, съветвам ви: Мислете върху трудно разрешимите въпроси, макар и да нямате успех. Мисълта е светлина, която прониква и в големия мрак. Колкото и да е слаба, все ще освети някой кът. МЪЧНОТИИТЕ в живота ще продължат най-много четири-пет месеца, докато трае зимата. Щом дойде пролетта, част от МЪЧНОТИИТЕ изчезват.
  
*) Послание към Римляйиг, 10 гл.
+
В природата съществува един начин на разбиране, наречен здравословен. Който се ръководи по него, лесно се справя с мъчните и трудно разрешими въпроси. Гледате, как някой майстор полира камъните. Търка един камък известно време и след това взима друг. Как се познава полираният камък от неполирания? – По гладката по-връхност. Достатъчно е да го пипнеш, за да познаеш, че е добре полиран. По него няма никаква грапавина. Същото се отнася и до вярата. За да познаеш, доколко можеш да разчиташ на своята вяра, пипни я с ръката си. Ако усетиш най-малката грапавина, ще знаеш, че вярата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води към повреди и разрушения. И най-голяма буря да ви сполети, не трябва да се разколебавате. Колебанието показва, че вярата ви е слаба. Колко пъти екскурзиантите отлагат екскурзиит си при промяна на времето. Някой тръгва сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци или започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи пътя си. Значи, най малката промяна на времето, внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако беше продължил пътя си, времето щеше да се оправи. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава ? Това показва, че повечето хора днес не вървят със знание и виждане, но с пипане. Истинската вяра не се колебае от нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържа докрай.
  
+
„Понеже Божията Правда като не разумяват, и своята си правда като искат да възстановят, не се покориха на Божията Правда". (– 3 ст.). – Апостол Павел обръща внимание на евреите, че, като смесили Божията Правда със своята, искали да възстановят своята правда. Това е било в миналото, но и до днес още всички хора искат да възстановят своето право вместо Божието. Ако работите ви не се нареждат, както вие желаете, чудите се, защо Бог е създал така света, защо допуща злото. И, като не можете да си отговорите на всички въпроси, вярата ви се разколебава, започвате да се съмнявате в Бога. След това казвате: Аз имам вече друго верую. – Какво е новото ти верую? Старото ти верую поддържа вяра и служене на себе си. Какво ще придобиеш, ако вярваш само в себе си? Какво спечелиха евреит, които искаха да възстановят своята правда? Няма народ, който да е минал през такива големи люшкания, както еврейският. Ако е за твърдост, те са по-твърди от българите. Умът им днес е дошъл на място, и те пак искат да възстановят своето право. Това няма да стане. Бог е създал света и дал правото на всеки човек, на всеки народ, но над всичко ще възтържествува Божията Правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тях в себе си, а не в Провидението. Ако работит ви не вървят добре, търсете причината за това в себе си, в своите родители, в своите баби и прабаби, в обществото, в народа, но в никой случай в Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мъчните въпроси. Като влезе светлина в ума ви, предметите ще бъдат ясни и определени.
57
+
  
все ще се натъкваш на мъчнотии. За предпочитане е да се занимаваш с тях; по-лесно ще понесеш мъчнотията. Това е все едно, през л-втото да не се интересуваш от зимата. Каквото и да правиш, колкото и да мислиш, нищо няма да постигнеш. Зимата си е зима; тя ще донесе студ, мраз, който не можеш да избвгнеш. Обаче, ако мислиш съзнателно за зимата, ще бъдеш предвидлив, на време да си купиш дърва и въглища. Така ще отопляваш стаята си и ще смегчиш поне малко суровит условия на зимата. Ако не мислиш за зимата още през лотото, студът ще те завари неподготвен и ще ходиш от къща на къща, да се топлиш. Затова, съветвам ви: Мислете върху трудно разрешимит въпроси, макар и да нямате успЪх. Мисълта е светлина, която прониква и в голямия мрак. Колкото и да е слаба,. все ще освети нвкой кът. МЪЧНОТИИТЕ в живота ще продължат най-много четири-пет месеца, докато трае зимата. Щом дойде про-лътта, част от МЪЧНОТИИТЕ изчезват.
+
И тъй, правилното разрешаване на въъпросите се крие в абсолютната вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуща никакви погрешки. Това трябва да бъде основното верую на човека. Щом допуснеш в мисълта си, че Бог прави погрешки, ти си на крив път. Значи, ти, несъвършеният, ще имаш мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършеният да намира грешки в Съвършения ? Може ли плодът да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смешно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, от нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вятърът, да разлюлее клоните и да покаже на ябълката, че мисълта й е крива. Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи от дървото. Следователно, всеки, който иска да възстанови своята правда, вместо Божията, ще го брулне вятърът, и той ще падне на земята. Щом се спъваш и падаш, щом губиш вътрешния си мир и равновесие, ти си на крив път. Както и да се оправдаваш, мисълта ти е крива. – Еди-кой си философ, еди-кой си проповедник мисли така. – И те са като тебе. Че си бил така възпитан, че така са те учили, това не те оправдава. Всеки, който пада на земята от най-слабия вeтрец, живее в заблуждения и противоречия.
  
В природата съществува един начин на разбиране, наречен здравословен. Който-се ръководи по него, лесно се справя с мъчнит и трудно разрешими въпроси. Гледате, как някой майстор полира камънит-. Търка един камък известно време и след това взима друг. Как се познава полираният камък от неполирания ? – По гладката по-връхност. Достатъчно е да го пипнеш, за да-
+
На какво се дължат противоречията? – На желанието в човека да бъде като Бога, да замъсти Неговата Правда със своята. Бог е незамъним. Неговите дeла са съвършени. Той се проявява такъв, какъвто е в действителност. А човек, който иска да стане като Бога, всякога се проявява такъв, какъвто не е. И дяволът, който пожелал да бъде като Бога, да създаде нещо особено, родил лъжата. Какво необикновено допринесе лъжата в света ? Тя е мехур, пълен с нечист въздух. Достатъчно е да боднеш мехура с игла, за да се изпразни. Но дяволът се опитва да го продава като нещо ценно. Той казва, че мехурът е пълен с бяло, доброкачествено брашно. Който не познава лъжата, може да се излъже. Взима мехура със себе си, но веднага вижда, че се излъгал. Той разбира, че нечистият въздух не храни. Като видял, че с лъжата не може да се прочуе, дяволът решил да създаде човек, както Бог е на-правил първия човек. Това е според една -богомилска легенда. Бог го оставил свободен, да прави, каквото иска. И дяволът направил един човек, който се движил, говорил, работил, но едно му липсвало: душа нямал. Значи, всеки човек, който няма душа, е роден от дявола. Който има душа, е роден от Бога. Като разбрал погрeшката си, дяволът отишъл при Господа, с молба, да вдъхне душа и на неговия човек. Бог вложил част от душата в човека, който дяволът направил. От благодарност, дяволът обещал, че половината от печалбите на неговите хора ще бъде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Как се познава човекът, направен и роден от Господа и този, направен от дявола ? Първият живeе и служи изключително на Господа. Той е изцяло Божие творение, дяволът не е взел никакво участие в създаването му. Вторият принадлежи половината на Бога, а половината на дявола.
  
+
Сега, задачата на всеки човек е да ликвидира с дяволското творение, да не прави нов договор с дявола. Всички мъчнотии, нещастия и противоречия в човешкия живот се дължат на договора, който хората направили в далечното минало с дявола. Този договор се вижда от лъжата, която съществува между хората. Например, двама млади се оженят, но дълго време са бездетни. Жената се обръща към Бога, с молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подариш едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Бог чува молитвата й, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младеж и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща към Господа със следните думи: Господи, защо ти е моят син? Ти нямаш нужда от него. Нека бъде свободен, да си поживее, както разбира. Ще направя курбан, да откупя сина си от обещанието, което дадох. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вместо сина си. Това е лъжата, която дяволът внесе в света, и с която човекът се свърза. Следователно, когато човек даде обещание да служи на Господа, това е майката в него. Остане ли без влиянието на майка си, той търси начин да се откупи с нещо, да развали договора между своята душа и Бога. Това става под влиянието на дявола в човека. Красив е стре-межът на душата, но често дяволът взима надмощие и разкъсва връзката между нея и Бога.
58
+
  
познаеш, че е добре полиран. По него няма никаква грапавина. Същото се отнася и до верата. За да познаеш, доколко можеш да разчиташ на своята вера, пипни я с ръката си. Ако усътиш най-малката грапавина, ще знаеш, че верата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води към повреди и разрушения. И най-голвма буря да ви сполети, не трябва да се разколебавате. Колебанието показва, че верата ви е слаба. Колко пъти екскурзиантит отлагат екскурзиит си при промъна на времето. Някой трътеа сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва из верви два-три километра, явяват се облаци л започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи П/ктя си. Значи, най малката промъна на времето, внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако бвше продължил пътя си, времето щъше да се оправи. Каква вера е тази, която при най-малкото изпитание се разколе-бава ? Това показва, че повечето хора днес «е вервят с знание и виждане, но с пи-пане. Истинската вера не се колебае от «ищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържа докрай.
+
Една американка обещала сина си на Господа, с цел да получи Неговото благословение. Дошъл денят на посвещението му, но майката казала: Синко, обещах те на Господа, да проповядваш Словото Му. Днес, обаче, намирам, че и по друг път можеш да Му служиш. Не е нужно непременно да проповядваш Словото Божие. Стани търговец, да спечелиш много пари, за да помагаш на бедни и страдащи. Синът послушал майка си и чрез търговията се откупил от Господа. Отишъл в Австралия, дето станал голям търговец. Работит му тръгнали добре, спечелил голямо богатство и помагал на бедни. Въпръки това, една голяма криза в търговията го изненадала: той изгубил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Като видял, че не може да върне богатството си, решил да стане проповедник, дано получи Божието благословение. Той постъпил според общото мнение: Докато е млад, човек служи на дявола, а като остарее – на Бога. Това значи: поживей си, докато си млад; като остарееш, служи на Господа. Но Бог не се лъже. Той не се нуждае от стари, разочаровани хора, които искат да се спасят чрез Словото Му.
  
„Понеже Божията Правда като не разумъ-ват, и своята си правда като искат да въз-становят, не се покориха на Божията Правда". (– 3 ст.). – Апостол Павел обръща внимание на евреит, че, като смъсили Бо-
+
Мнозина се питат, как трябва да се проповядва. – Има два начина за проповядване: Божествен и човешки. Първият начин е проповядването на извора, който непрестанно тече и напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Ще проповядваш непрестанно: като млад и като стар, като лягаш и като ставаш, на този и на онзи свят. Вторият начин е проповядване с прекъсване. Така проповядва чешмата, която ту тече, ту престава да тече; влакът, който се движи и спира ту на една станция, ту на друга; цигуларят, който започва да свири и скоро се уморява, сваля цигулката си и почива. Божествените процеси са непреривни, а човешките – прекъснати и непостоянни.
  
+
Слушате някой проповедник и сте доволни от него. – Защо сте доволни ? – Защото проповедта му била дълга. – Кога проповедта е дълга ? – Когато вярата на слушателите е слаба. Ако вярата им е силна, достатъчно са пет минути, за да разберат всичко онова, което се говори с часове. Вярата, любовта, истината са изключителни неща, дадени на малцина. Онзи, за когото любовта не е още достъпна, постоянно пита, как да обича. Преди да си изпитал любовта, не можеш да получиш отговор на въпроса си. Ще опиташ любовта на Бога към себе си и тогава ще разбереш, как да обичаш хората. Това значи: ще отидеш при Бога, Той да те научи, как да обичаш. Никой, освен Бога, не е в състояние да научи човека да обича. Бог е изворът, от който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, от тях да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и празни, не е постоянно. Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете. Само Той е в състояние да ви освободи, да ви направи истински човеци.
59
+
  
жията Правда с своята, искали да възстано-вят своята правда. Това е било в миналото, но и доднес още всички хора искат да въз-становят своето право вмъсто Божието. Ако работит ви не се нареждат , както вие желаете, чудите се, защо Бог е създал така свъгьт, защо допуща злото. И, като не можете да си отговорите на всички въпроси, въ-рата ви се разколебава, започвате да се съмнявате в Бога. След това казвате: Аз имам вече друго верую. – Какво е новото ти верую ? Старото ти верую поддържа въ-ра и служене на себе си. Какво ще придо-биеш, ако верваш само в себе си ? Какво спечелиха евреит, които искаха да възстано-вят своята правда? Няма народ, който да е минал през такива голями люшкания, както еврейският. Ако е за твердост, т са потверди от българит. Умът им днес е дошъл на място, и тв пак " искат да въз-становят своето право. Това няма да стане. Бог е създал света и дал правото на всеки човек, на всеки народ, но над всичко ще възтържествува Божията Правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тях в себе си, а не в Провидението. Ако работит ви не вервят добре, търсете причината за това в себе си, в своит родители, в своит баби и прабаби, в обществото, в народа, но в никой случай в Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мъчнит въпроси. Като влъзе светлина
+
Често слушате да казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може да се намери. Всъщност, Бог живее в човека, няма защо да Го търсят някъде, и там да Го намърят. Исайя казва: „Намериха ме тези, които не ме търсеха: явен бях на тези, които не питаха за мене. Цял ден простирах ръцете си към народ, който не се покорява и противоречи." (– 20 и 21 ст.). – Това е противоречие. Тези, които не търсели Господа, и Господ не ги търсел, те Го намерили. А тези, които търсели Господа, и които Господ търсел, не Го намерили. Как се обяснява това противоречие? Много просто. Един ученик отива на училище, но нищо не учи. Отива, връща се, но не отваря книга, нито слуша, какво преподава учителят. Другъ-младеж не посещава училището, но сам учи, без учител. Той обича знанието и го придобива, а неговият другар посещава училището, но не работи, не слуша учителит си и не придобива знания. Привидно ученикът търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание, но го придобива. Той има любов към знанието и истината, и сам ги придобива.
  
+
Сега, като се говори за хора, създадени от Бога, а други – от дявола, това не значи, че трябва да се обезсърчавате и да питате, от кои сте. Това се познава лесно. Роденият от Бога грях не прави. Докато греши, докато пада и става, човек още не се е освободил от съдружието си с дявола. Затова, естествено е, дяволът да взима участие в печалбите на човека. Той има дял в неговите работи и доброволно, или не, трябва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човека, как да живее, да защитава своите права и интереси. Същевременно, той го убеждава, че това, което е негово право, няма отношение към другите хора. Така той внася раздвояване в умовете на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи от греха, трябва да се роди отново, от дух и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо.
60
+
  
в ума ви, предметите ще бъдат ясни и определени.
+
И тъй, само онзи може да знае, кой е прав, който сам постъпва право; само онзи може да познае кривото, който сам постъпва криво. На същото основание, казвам: здравият познава, кой е здрав; болният познава, кой е болен. Който е боледувал, само той знае, какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал, или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото – чрез кривото. Ще кажете, че кривите постъпки водят към престъпления. Има големи и малки престъпления, за които хората се наказват. Едно дете влиза в чужда градина и си откъсва една ябълка. Пъдарят го хваща и го предава на стражара. От това, как ще подведат работата, може да се заведе голямо дело. Всъщност, престъплението е малко. За такова престъпление изпъдиха Адам и Ева от рая. Погрeшката им беше малка, но последствията й бяха големи. Като ядоха от забранения плод, за оправдание, те си послужиха с лъжа. Тя стана причина да напуснат рая. Ако не бяха излъгали, погрeшката им щеше лесно да се изправи. Обаче, те допуснаха най-голямото престъпление в живота – лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия.
  
И тъй, правилното разрешаване на въ~ просит се крие в абсолютната вера в Бога. Ще верваш, че всичко, което Бог е съз-дал, е съвършено. Той не допуща никакви погръшки. Това трябва да бъде основното въ-рую на човт>ка. Щом допуснеш в мисъл-та си, че Бог прави погръшки, ти си на крив път. Значи, ти, несъвършеният, ще имаш мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършеният да намира грешки в Съвършения ? Може ли плодът да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смешно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, от нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вятърът, да разлюлее клонете и да покаже на ябълката, че мисълта й е крива. Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи от дървото. Следователно, всеки, който иска да възстанови своята правда, вместо Божията, ще го брулне вятърът, и той ще падне на земята. Щом се спъваш и падаш, щом губиш вътрешния си мир и равновесие, ти си на крив път. Както и да се оправдаваш, мисълта ти е крива. – Еди-кой си философ, еди-кой си проповедник мисли така. – И те са като тебе. Че си бил така възпитан, че така са те учили, това не те оправдава. Всеки, който
+
Като греши, човек минава през няколко процеси, докато изправи погрeшката си. Първо, той не съзнава, че е сгръшил. После съзнава, но не иска да си признае. Най-после признава погрешката си и се мъчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрeшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпъдят от райската градина. След това ще минат хиляди години, докато се върнете отново в рая. Съвременните хора едва сега са започнали да съзнават погрешките си. След това ще започнат да ги изправят. Докато дойде този ден, те ще орат и сеят земята, с пот на челото ще изкарват прехраната си, както беше казано на Адама. И жената ражда деца с мъки и страдания, както беше казано на Ева. И на змията беше казано, по корем да се влачи и с пръст да се храни. Като видя Бог, че се разкаяха, каза им: Ще изпратя Сина си, да ви научи, как да живеете. Така ще се спасите и ще се върнете в рая. Христос дойде на земята и проповядваше на човечеството новия закон – законът на любовта. Той им казваше : Който иска да се спаси, трябва да се отрече от себе си, от заблужденията на света, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които светът дава, ще го заведат в правия път. Световното учение е старо, отживяло своето време. То води към заблуждения и разочарования. Спасението на човека не е нито в женитбата, нито в майчинството, нито в високите служби. Искаш ли да се спасиш, да познаеш Бога, бъди готов да изпълниш волята Му и да Му служиш.
  
+
Христос казва: „Който не се отрече от майка си и баща си, от богатството си, от себе си и от своя живот и не ме последва, не може да бъде мой ученик." – Възможно ли е човек да се откаже от всичко това и да бъде щастлив? – Възможно е. Сегашните хора, с своето знание и богатство, приличат на натоварени коне. Какво допринасят на коня книгите на учените и богатството им, които той носи на гърба си ? Не само че не го правят учен, но охлузват гърба му. Конят пъшка под тежестта на товара и се оплаква, че гърбът му страда. Той пита, как да се освободи от този товар. Нищо не му остава, освен да го хверли и да бяга в гората, на свобода. Книгите, богатството, които носи на гърба си, не са негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежат. Какво трябва да прави машинистът, който кара влака ? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щом се отегчи, има право да напусне. Ще дойде друг, вместо него, да продължи работата. Щом товарът на гърба ти стане тягостен, хвърли го настрана! Той е зло, от което трябва да се освободиш.
61
+
  
пада на земята от най-слабия вeтрец, живее в заблуждения и противоречия.
+
Тъй щото, ако питате, какво представляват злото и доброто, отговарям: Злото е тежък товар, който носиш ден и нощ на гърба си. Доброто е благо, което всякога те следва. Злото ограничава човека и го прави нещастен, а доброто му показва правия път и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христос носеше тежък товар. Наистина, Христос понесе греховете на човечеството, но знаеше, как да се освободи от тях. Той казва: .Иде вече царят на този свет, който няма нищо общо с мене. За да познае светът, че аз любя Отца, станете да отидем оттук". Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога. Той мина през такива страдания, че кървава пот излизаше от порите Му. В момента на най-големите страдания, Той се молеше на Бога да се отмени тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля". Така Христос показа на човечеството, че всички трябва да минат през големи страдания, за да влязат в пътя на любовта. В най-тежките моменти на живота си Той беше сам, учениците Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, с Когото бъше свързан. Постъпвайте и Вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Никой не може да влезе в Царството Божие без страдания. Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се откаже от незаконното богатство на своите деди и прадеди. – Какво ще остане за нас, ако се откажем от цялото си богатство ? – Ще ви остане същественото. Какво губи човек, ако има един истински приятел и девет лъжливи и се откаже от деветте ? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на единия приятел, който може да ви следва навсякъде. Той е истинското богатство, а деветте са лъжливото, фалшиво богатство, което всеки момент може да ви изневери. Кое е истинското богатство? – Божията Любов, Божието знание и Божията истина. Те вървят подир човека и на другия свят. Човешката любов трае най-много до гроба, а Божията и след гроба. Тя е вечна и неизменна.
  
На какво се дължат противоречията? – На желанието в човека да бъде като Бога, да замъсти Неговата Правда с своята. Бог е незамъним. Неговите дeла са. съвършени. Той се проявява такъв, какъвто е в действителност. А човек, който иска да стане като Бога, всъкога се проявява такъв, какъвто не е. И дяволът, който пожелал да бъде като Бога, да създаде нещо особено, родил лъжата. Какво необикновено допринесе лъжата в света ? Тя е мъхур, пълен с нечист въздух. Достатъчно е да боднеш мъхура с игла, за да се изпраздни. Но дяволът се опитва да го продава като нещо ценно. Той казва, че мъху-рът е пълен с бъло, доброкачествено брашно. Който не познава лъжата, може да се излъже. Взима мъхура с себе си, но веднага вижда, че се излъгал. Той разбира, че нечистият въздух не храни. Като видвл, че с лъжата не може да се прочуе, дяволът решил да създаде човек, както Бог е на-правил първия човек. Това е според една -богомилска легенда. Бог го оставил сво-боден, да прави, каквото иска. И дяволът направил един човек, който се движил, говорил, работил, но едно му липсвало: душа нямал. Значи, всеки човек, който няма душа, е роден от дявола. Който има душа, е роден от Бога. Като разбрал погрeшката си, дяволът отишъл при Господа, с молба,
+
По какво познавате, дали даден чавек ви люби? Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, да вдигне кръста си и да ме последва." Следователно, който ви люби, той ще бъде с вас и на този, и на онзи свят; и до гроба, и след гроба. Жената плаче за мъжа си, че го изгубила, облича се с черни дрехн, но след една година казва: Живите при живите, умрелите при умрелите. Тя сама се утешава и започва да мисли да се ожени за друг мъж. Колкото и да говори за любовта си към своя мъж, любовта й е временна и изменчива. Ако любовта не следва вашия мъж или вашата жена, тя е преходна. После ще се извинявате, че сте хора със слабости, че така сте родени и т. н. Това не е никаква философия. Човек трябва да стигне върха на планината. Само така той ще бъде спасен и ще влезе в рая. Остане ли в подножието на планината, ще излезе вън от рая. – Можем ли да стигнем върха ? – Можете. – Как ? – Чрез вярата. Ние говорим за онази вяра, която ви помага да разбирате нещата. Ние говорим за онази истина, която е във вас; ние говорим за онази любов, която е във вас. Иначе, колкото и да ви се говори за Божията любов, истина и знание, нищо не можете да разберете. Защо човек разбира мъчно нещата? – Защото живее в временния порядък на живота. Как ще разчиташ на чуждата къща ? Ти си наемател, днес живееш в една къща, но след година собственикът разваля къщата си, иска да строи нова и ти предлага да я напуснеш. За да бъдеш спокоен, трябва да имаш собствена къща, никой да не те пъди. Следователно, разчитайте само на същественото, на реалното, на Божественото в себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното, не разчитайте на него. То е сянка на реалността. Не бягайте от сенкит, защото и те могат да ви донесат временно благо, но не разчитайте на тях. Любов, която носи живот, е истинска; знание, което носи светлина,, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизменна. Това са максими, които трябва да носите със себе си. С тях трябва да разрешавате всички мъчнотии в живота си. Те са оръжия, с които можете да воювате безопасно, както за себе си, така и за близките си.
  
+
Съвременнит хора се питат, как ще се оправи светът ? – Чрез огъня на любовта. Най-силният огън, който съществува в цялата вселена, е огънят на любовта. Дето се насочи този огън, всичко стопява. Срещне ли неприятел на пътя си, тя стопява всичките му оръжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуден да отстъпи. Това не значи, че огънят на любовта ще изгори света. Който мине през нейния огън, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влезе в новия живот. Няма сила в света, нито живо същество, които могат да устоят на огъня на любовта. Всеки, който се опита да й се противопостави, минава през големи страдания. Няма място, дето огънят й да не прониква; той действа и в ада, и в рая.
62
+
  
да вдъхне душа и на неговия човек. Бог вложил част от душата в човека, който дяврлът направил. От благодарност, дяволът обещал, че половината от печалбите на неговите хора ще бъде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Как се познава човекът, направен и роден от Господа и този, направен от дявола ? Първият живeе и служи изключително на Господа. Той е изцяло Божие творение, дяволът не е взел никакво участие в създаването му. Вторият принадлежи половината на Бога, а половината на дявола.
+
Апостол Павел казва: „Око не е видело, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил чрез любовта за онези, които Го любят". Велико благо е за душата да мине през огъня на любовта. Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствате връзката си с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази вечна свобода, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее.
  
Сега, задачата на всеки човек е да ликвидира с дяволското творение, да не прави нов договор с дявола. Всички мъчнотии, нещастия и противоречия в човешкия живот се дължат на договора, който хората направили в далечното минало с дявола. Този договор се вижда от лъжата, която съществува между хората. Например, двама млади се оженят, но дълго време са бездетни. Жената се обръща към Бога, с молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подариш едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Бог чува молитвата й, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младеж и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща към Господа с следните думи: Господи, защо ти е моят син? Ти нямаш нужда от него. Нека бъде свободен, да си поживЕе, както
+
Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовта. Който издържи на този огън, той ще бъде спасен. Казано е за Христа, че донесъл огън в света – огънят на любовта. Затова наричат Христа „Агнец Божи". Той донесе Божията Любов, която ще освободи човечеството от робството и ограниченията, от връзките на миналото, които го спъват. Тогава ще се цитира нов стих: „Търсиха ме тези, които аз търсих. Намериха ме тези, които аз намерих".
  
+
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
63
+
  
разбира. Ще направя курбан, да откупя снна си от обещанието, което дадох. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вместо сина си. Това е лъжата, която дяволът внесе в света, и с която чоетвк се сверза. Следователно, когато чо-вЪк даде обещание да служи на Господа, това е майката в него. Остане ли без влиянието на майка си, той търси начин да се откупи с нещо, да развали договора между своята душа и Бога. Това сгава под влиянието на дявола в човека. Красив е стре-межът на душата, но често дяволът взима надмощие и разкъсва връзката между нея и Бога.
+
<b>*) Послание към Римляните, 10 гл.</b>
  
Една американка обещала сина си на Господа, с цел да получи Неговото благословение. Дошъл деньт на посвещението му, но майката казала: Синко, обещах те на Господа, да проповЪдваш Словото Му. Днес, обаче, намирам, че и по друг път можеш да Му служиш. Не е нежнр непременно да проповъдваш Словото Божие. Стани търго-вец, да спечелиш много пари, за да помагаш на бедни и страдащи. Синът послушал майка си и чрез търговията се откупил от Господа. Отишъл в Австралия, дето ста-нал голям търговец. Работит му тръгнали добре, спечелил голямо богатство и по-магал на бедни. Въпръки това, една голяма криза в търговията го изненадала: той из-губил всичкото си богатство и останал по-
 
  
+
20. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 февруари, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.
64
+
 
+
следен сиромах. Като видЯл, че не може да верне богатството си, решил да стане про-повЯдник, дано получи Божието благословение. Той постъпил според общото мнение: Докато е млад, човЯк служи на дявола, а като остарЯе – на Бога. Това значи: поживей си, докато си млад; като остарЯеш, служи на Господа. Но Бог не се лъже. Той не се нуждае от стари, разочаровани хора, които искат да се спасят чрез Словото Му.
+
 
+
Мнозина се питат, как трЯбва да се проповядва. – Има два начина за проповядване: Божествен и човЯшки. Първият на-чин е проповядването на извора, който непрестанно тече и напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Ще проповЯдваш непрестанно: като млад и като стар, като лЯгеш и като ставаш, на този и на онзи свЯт. Вторият начин е проповЯдване с прекъсване. Така проповЯдва чешмата, която ту тече, ту престава да тече; влакът, който се движи и спира ту на една станция, ту на друга; цигуларьт, който започва да свири и скоро се уморява, сваля цигулката си и почива. БожественитЯ процеси са непреривни, а човЯшкитЯ – прекженати и непостоянни.
+
 
+
Слушате нЯкой проповЯдник и сте доволни от него. – Защо сте доволни ? – Защото проповЯдьта му била дълга. – Кога про-повЯдьта е дълга ? – Когато вЯрата на слу-шателитЯ е слаба. Ако вЯрата им е силна, достатъчно са пет минути, за да разбератъ
+
 
+
+
65
+
 
+
'всичко онова, което се говори с часове. Вярата, любовта, истината са изключителни нЪща, дадени на малцина. Онзи, за когото лк> бовьта не е още достж.пна, постоянно пита, как да обича. Преди да си изпитал любовта, не можеш да получиш отговор на въпроса си. Ще опиташ любовта на Бога към себе си и тогава ще разбереш, как да оби-чаш хората. Това значи: ще стидеш при Бога, Той да те научи, как да обичаш. Никой, освен Бога, не е в състояние да научи човека да обича. Бог е изворът, от който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, от тях да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и празд-ни, не е постоянно. Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете. Само Той е в състояние да ви освободи, да ви направи истински човеци.
+
 
+
Често слушате да казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може да се намъри. В същност, Бог жив-ве в чове-ка, няма защо да Го търсят нЪкъде, и там да Го намърят. Исайя казва: „НамЪриха ме тЬзи, които не ме търсъха: явен бт>х на тт>-зи, които не питаха за мене. Цт>л ден про-стирах рж.цетт> си към народ, който не се покорява и противоречи." (– 20 и 21 ст.). – Това е противоречие. Тт>зи, които не търсЬли Господа, и Господ не ги търсвл, г Го навирили. А тт>зи, които търсвли Господа, и кои-
+
 
+
5
+
 
+
+
66
+
 
+
то Господ търсъл, не Го намерили. Как се* обяснява това противоречие? Много просто. Един ученик отива на училище, но нищо не учи. Отива, връща се, но не отваря книга, нито слуша, какво преподава учительт. Другъ-младеж не посещава училището, но сам учи, без учител. Той обича знанието и го придобива, а неговият другар посещава училището, но не работи, не слуша учителит си и* не придобива знания. Привидно ученикът търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание,-но го придобива. Той има любов към знанието и истината, и сам ги придобива.
+
 
+
Сега, като се говори за хора, създадени от Бога, а други – от дявола, това не значи, че трябва да се обезсърдчавате и да питате, от кои сте. Това се познава лесно. Ро-деният от Бога грях не прави. Докато греши, докато пада и става, човек още не се е освободил от съдружието си с дявола. Затова, естествено е, дяволът да взима участие в печалбит на човека. Той има дъл в неговитв работи и доброволно, или не, трябва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човека, как да живее, да защищава своит права и интереси. Съще-временно, той го убеждава, че това, което е негово право, нвма отношение към другит хора. Така той внася раздвояване в умовет на хората и ги спъва. Ето защо, който иска> да се освободи от гръхе, трябва да се роди
+
 
+
+
67
+
 
+
отново, от дух и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо.
+
 
+
И тъй, само онзи може да знае, кой е прав, който сам постъпва право; само онзи може да познае кривото, който сам постъпва криво. На същото основание, казвам: здравият познава, кой е здрав; болният познава, кой е болен. Който е боледувал, само той знае, какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал, или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото – чрез кривото. Ще кажете, че кривит постъпки во-дят към престъпления. Има голями и малки престъпления, за които хората се наказ-ват. Едно дете влиза в чужда градина и си откъсва една ябълка. Пждарьт го хваща и го предава на стражара. От това, как ще подведат работата, може да се заведе голямо дело. В същност, престъплението е малко. За такова престъпление изпждиха Адам и Ева от рая. Погрeшката им бвше малка, но последствията й бъха голями. Като ядоха от забранения плод, за оправдание, тв си послужиха с лъжа. Тя стана причина да напуснат рая. Ако не бъха излъгали, погрeшката им щвше лесно да се изправи. Обаче, т допуснаха най-голямото престъпление в живота – лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия.
+
 
+
+
68
+
 
+
Като гръши, човек минава през нЪ-колко процеси, докато изправи погрeшката си. Първо, той не съзнава, че е сгръшил. После съзнава, но не иска да се признае. Най-после признава погрвшката си и се мъчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрeшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпждят от райската градина. След това ще минат хиляди години, докато сг вернете отново в рая. Съвременнитв хора едва сега са започнали да съзнават погръш-ките си. След това ще започнат да ги из-правят. Докато дойде този ден, т ще орат и еЬят земята, с пот на челото ще изкарват прехраната си, както бвше казано на Адама. И жената ражда деца с мъки и страдания, както бъше казано на Ева. И на змията бъше казано, по корем да се влачи и с пръст да се храни. Като вид Бог, че се разкаяха, каза им: Ще изпратя Сина си, да ви научи, как да живеете. Така ще се спасите и ще се вернете в рая. Христос дойде на земята и проповядваше на човечеството новия за-кон – законът на любовта. Той им казваше : Който иска да се спаси, трябва да се отрече от себе си, от заблужденията на света, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които светът дава, ще го заведат в правия път. Световното учение е старо, отживъло своето време. То води към заблуждения и разочарования. Спасението на чо-въка не е нито в женитбата, нито в майчин-
+
 
+
+
69
+
 
+
ството, нито в високиг служби. Искаш ли да се спасиш, да познаеш Бога, бъди го-тов да изпълниш волята Му и да Му слу-жиш.
+
 
+
Христос казва: „Който не се отрече от майка си и баща си, от богатството си, от себе си и от своя живот и не ме последва, не може да бъде мой ученик." – Възможно ли е човек да се откаже от всичко това и да бъде щастлив? – Възможно е. Сегашнитт» хора, с своето знание и богатство, приличат на натоварени коне. Какво допринасят на коня книгит на учените и богатството им, които той носи на гърба си ? Не само че не го правят учен, но охлузвбт гърба му. Коньт пъшка под тежестта на товара и се оплаква, че гърбът му страда. Той пита, как да се освободи от този товар. Нищо не му остава, освен да го хверли и да 64 га в гората, на свобода. Книгит, богатството, които носи на гърба си, не са негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежат. Какво трябва да прави маши-нистът, който кара влака ? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щом се отегчи, има право да напусне. Ще дойде друг, вмвсто него, да продължи работата. Щом товарът на гърба ти стане тягостен, хверли го настрана! Той е зло, от което трябва да се освободиш.
+
 
+
Тъй щото, ако питате, какво предста-вят злото и доброто, отговарям: Злото е
+
 
+
+
70
+
 
+
тежък товар, който носиш ден и нощ на гърба си. Доброто е благо, което всякога те следва. Злото ограничава човека и го прави нещастен, а доброто му показва правия път и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христос ноевше тежък то вар. Наистина, Христос понесе гръховет на човечеството, но знаеше, как да се освободи от гюс. Той казва: .Иде вече царьт на този свет, който няма нищо общо с мене. За да познае свЬтът, че аз любя Отца, станете да отидем оттукъ". Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога. Той мина през такива страдания, че кървав пот излизаше от порите Му. В момента на най-голт>миг страдания, Той се молеше на Бога да се отмини тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля". Така Христос показа на човечеството, че всички трябва да миват през големи страдания, за да влт>-зат в пътя на любовта. В най-тежките моменти на живота си Той бт>ше сам, учениците Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, с Когото бъше сверзан. Постъпвайте и Вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Никой не може да влезе в Царството Божие без страдания. Никой не мо-
+
 
+
+
71
+
 
+
гке да влъзе в Царството Божие, ако не се «откаже ог незаконното богатство на своит дЪди и прадъди. – Какво ще остане за нас, ако се откажем от цвлото си богатство ? – Ще ви остане същественото. Какво губи чо-вък, ако има един истински приятел и де-вет лъжливи и се откаже от деветте ? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на единия приятел, който може дави следва навсъкъде. Той е истинското богатство, а деветтв са лъжливото, фалшиво богатство, което вевки момент може да ви изневери. Кое е истинското богатство? – Божията Любов, Божието знание и Божията истина. Т вервят подир човека и на другия свет. Човешката любов трае най-много до гроба, а Божията и след гроба. Тя е въчна и неизменна.
+
 
+
По какво познавате, дали даден чавък ви люби? Христос казва: «Който иска да бъде мой ученик, да вдигне кръста си и да ме последва." Следователно, който ви люби, той ще бъде с вас и на този, и на онзи свет; и до гроба, и след гроба. Жената плаче за мъжа си, че го изгубила, облича се с черни дрехн, но след една година казва: Живит при живиг, умрълит при умрЬлит. Тя сама се утешава и започва да мисли да се ожени за друг ижж. Колкото и да говори за любовта си към своя м*ж, любовта й е временна и измънчива. Ако любовта не следва вашия мъж или вашата жена, тя е
+
 
+
+
72
+
 
+
преходна. После ще се извинявате, че сте хора с слабости, че така сте родени и т. н. Това не е никаква философия. Човек трябва да стигне верха на планината. Само така той ще бъде спасен и ще влъзе в рая. Остане ли в подножието на планината, ще излъзе вън от рая. – Можем ли да стигнем верха ? – Можете. – Как ? – Чрез вярата.-Ние говорим за онази вера, която ви помага да разбирате нещата. Ние говорим за онази истина, която е в вас; ние говорим за онфи любов, която е в вас. Иначе, колкото и да ви се говори за Божията любов, истина и знание, нищо не можете да рзберете. Защо човек разбира мъчно нъщата? – Защото живЕе в временния порядък на живота. Как ще разчиташ на чуждата къща ? Ти си наемател, днес живееш в една къща, но след година собственикът разваля къщата си, иска да строи нова и ти предлага да я напуснеш. За да бъдеш спокоен, трябва да имаш собствена къща, никой да не те пжди. Следователно, разчитайте само на същественото, на реалното, на Божественото в себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното,. не разчитайте на него. То е сЬнка на реал-ността. Не бъгайте от сЪнкит, защото и т могат да ви донесат временно благо, но не разчитайте на гЬх. Любов, която носи жи-вот, е истинска; знание, което носи светлина,, е истинско; истина, която носи свобода, е
+
 
+
+
73
+
 
+
реална и неизменна. Това са максими, които трябва да носите с себе си. С тях тръб-ва да разрешавате всички мъчнотии в живота си. Т са оржжия, с които можете да воювате безопасно, както за себе си, така и за близкиг си.
+
 
+
Съвременнит хора се питат, как ще се оправи св&тът ? – Чрез огъня на любовта. Най-силният огън, който съществува в цълата вселена, е огъньт на любовта. Дето се насочи този огън, всичко стопява. Срещне ли неприяТел на пътя си, тя стопява всичкитв му оржжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуден да отстъпи. Това не значи, че огъньт на любовта ще изгори света. Който мине през нейния огън, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влъзе в новия живот. Няма сила в свьта, нито живо същество, които могат да устоят на огъня на любовта. Всвки, който се опита да й се противопостави, минава през голями страдания. Няма място, дето огъньт й да не прониква; той действува и в ада, и в рая.
+
 
+
Апостол Павел казва: „Око не е ви-дело, и ухо не е чуло това, което Бог е при-готвил чрез любовта за онЬзи, които Го любятъ". Велико благо е за душата да мине през огъня на любовта. Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствувате връзката си с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази въчна свобода, която
+
 
+
+
74
+
 
+
дава възъожност на всичко живо да расте, цъвти и зрве.
+
 
+
Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовта. Който издържи на този огън, той ще бж.де спасен. Казано е за Христа, че донесъл огън в свята – огъньт на любовта. Затова нари-чат Христа „Агнец Божи". Той донесе Божията Любов, която ще освободи човечеството от робството и ограниченията, от връзкитв на миналото, които го спъват. Тогава ще се цитира нов стих: „Търсвха ме твзи, които аз търсвх. Намвриха ме тЬзи, които аз намврихъ".
+
 
+
– Божият Дух носи всичкитв блага на живота.
+
 
+
20. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 февруарий, 1936 г. 5 ч. с. София. – ИзгрЬв.
+

Версия от 19:05, 30 декември 2008

Огънят на любовта

Размишление,

Има въпроси в човешкия живот, които са мъчно разрешими. Например, въпросът за вярата, за правото, за любовта са мъчно разрешими. Всеки казва, че вярва, но, в края на краищата, дохожда до положение дето вярата му не помага. – Къде се крие погрeшката ? – В неразбирането. Щом вярата ти не е в състояние да ти помогне, ти имаш материалистически схващания за живота.

Мнозина казват, че един от важните въпроси в живота е прехраната. Те мислят, че като разрешат този въпрос, всичките им работи ще се наредят добре. Всъщност, не става така. И като разреши въпроса за прехраната си, човек пак е недоволен, има нещо неуредено в живота му. Значи, храната не задоволява всички нужди и изисквания на човека. Като се занимава с неразрешените въпроси, най-после човек казва: Не искам да се занимавам повече с тези въпроси. Обаче, и при това положение, той пак изпада в мъчнотии. И да се занимаваш, и да не се занимаваш с неразрешените въпроси, все ще се натъкваш на мъчнотии. За предпочитане е да се занимаваш с тях; по-лесно ще понесеш мъчнотията. Това е все едно, през лятото да не се интересуваш от зимата. Каквото и да правиш, колкото и да мислиш, нищо няма да постигнеш. Зимата си е зима; тя ще донесе студ, мраз, който не можеш да избегнеш. Обаче, ако мислиш съзнателно за зимата, ще бъдеш предвидлив, на време да си купиш дърва и въглища. Така ще отопляваш стаята си и ще смегчиш поне малко суровите условия на зимата. Ако не мислиш за зимата още през лотото, студът ще те завари неподготвен и ще ходиш от къща на къща, да се топлиш. Затова, съветвам ви: Мислете върху трудно разрешимите въпроси, макар и да нямате успех. Мисълта е светлина, която прониква и в големия мрак. Колкото и да е слаба, все ще освети някой кът. МЪЧНОТИИТЕ в живота ще продължат най-много четири-пет месеца, докато трае зимата. Щом дойде пролетта, част от МЪЧНОТИИТЕ изчезват.

В природата съществува един начин на разбиране, наречен здравословен. Който се ръководи по него, лесно се справя с мъчните и трудно разрешими въпроси. Гледате, как някой майстор полира камъните. Търка един камък известно време и след това взима друг. Как се познава полираният камък от неполирания? – По гладката по-връхност. Достатъчно е да го пипнеш, за да познаеш, че е добре полиран. По него няма никаква грапавина. Същото се отнася и до вярата. За да познаеш, доколко можеш да разчиташ на своята вяра, пипни я с ръката си. Ако усетиш най-малката грапавина, ще знаеш, че вярата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води към повреди и разрушения. И най-голяма буря да ви сполети, не трябва да се разколебавате. Колебанието показва, че вярата ви е слаба. Колко пъти екскурзиантите отлагат екскурзиит си при промяна на времето. Някой тръгва сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци или започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи пътя си. Значи, най малката промяна на времето, внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако беше продължил пътя си, времето щеше да се оправи. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава ? Това показва, че повечето хора днес не вървят със знание и виждане, но с пипане. Истинската вяра не се колебае от нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържа докрай.

„Понеже Божията Правда като не разумяват, и своята си правда като искат да възстановят, не се покориха на Божията Правда". (– 3 ст.). – Апостол Павел обръща внимание на евреите, че, като смесили Божията Правда със своята, искали да възстановят своята правда. Това е било в миналото, но и до днес още всички хора искат да възстановят своето право вместо Божието. Ако работите ви не се нареждат, както вие желаете, чудите се, защо Бог е създал така света, защо допуща злото. И, като не можете да си отговорите на всички въпроси, вярата ви се разколебава, започвате да се съмнявате в Бога. След това казвате: Аз имам вече друго верую. – Какво е новото ти верую? Старото ти верую поддържа вяра и служене на себе си. Какво ще придобиеш, ако вярваш само в себе си? Какво спечелиха евреит, които искаха да възстановят своята правда? Няма народ, който да е минал през такива големи люшкания, както еврейският. Ако е за твърдост, те са по-твърди от българите. Умът им днес е дошъл на място, и те пак искат да възстановят своето право. Това няма да стане. Бог е създал света и дал правото на всеки човек, на всеки народ, но над всичко ще възтържествува Божията Правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тях в себе си, а не в Провидението. Ако работит ви не вървят добре, търсете причината за това в себе си, в своите родители, в своите баби и прабаби, в обществото, в народа, но в никой случай в Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мъчните въпроси. Като влезе светлина в ума ви, предметите ще бъдат ясни и определени.

И тъй, правилното разрешаване на въъпросите се крие в абсолютната вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуща никакви погрешки. Това трябва да бъде основното верую на човека. Щом допуснеш в мисълта си, че Бог прави погрешки, ти си на крив път. Значи, ти, несъвършеният, ще имаш мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършеният да намира грешки в Съвършения ? Може ли плодът да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смешно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, от нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вятърът, да разлюлее клоните и да покаже на ябълката, че мисълта й е крива. Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи от дървото. Следователно, всеки, който иска да възстанови своята правда, вместо Божията, ще го брулне вятърът, и той ще падне на земята. Щом се спъваш и падаш, щом губиш вътрешния си мир и равновесие, ти си на крив път. Както и да се оправдаваш, мисълта ти е крива. – Еди-кой си философ, еди-кой си проповедник мисли така. – И те са като тебе. Че си бил така възпитан, че така са те учили, това не те оправдава. Всеки, който пада на земята от най-слабия вeтрец, живее в заблуждения и противоречия.

На какво се дължат противоречията? – На желанието в човека да бъде като Бога, да замъсти Неговата Правда със своята. Бог е незамъним. Неговите дeла са съвършени. Той се проявява такъв, какъвто е в действителност. А човек, който иска да стане като Бога, всякога се проявява такъв, какъвто не е. И дяволът, който пожелал да бъде като Бога, да създаде нещо особено, родил лъжата. Какво необикновено допринесе лъжата в света ? Тя е мехур, пълен с нечист въздух. Достатъчно е да боднеш мехура с игла, за да се изпразни. Но дяволът се опитва да го продава като нещо ценно. Той казва, че мехурът е пълен с бяло, доброкачествено брашно. Който не познава лъжата, може да се излъже. Взима мехура със себе си, но веднага вижда, че се излъгал. Той разбира, че нечистият въздух не храни. Като видял, че с лъжата не може да се прочуе, дяволът решил да създаде човек, както Бог е на-правил първия човек. Това е според една -богомилска легенда. Бог го оставил свободен, да прави, каквото иска. И дяволът направил един човек, който се движил, говорил, работил, но едно му липсвало: душа нямал. Значи, всеки човек, който няма душа, е роден от дявола. Който има душа, е роден от Бога. Като разбрал погрeшката си, дяволът отишъл при Господа, с молба, да вдъхне душа и на неговия човек. Бог вложил част от душата в човека, който дяволът направил. От благодарност, дяволът обещал, че половината от печалбите на неговите хора ще бъде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Как се познава човекът, направен и роден от Господа и този, направен от дявола ? Първият живeе и служи изключително на Господа. Той е изцяло Божие творение, дяволът не е взел никакво участие в създаването му. Вторият принадлежи половината на Бога, а половината на дявола.

Сега, задачата на всеки човек е да ликвидира с дяволското творение, да не прави нов договор с дявола. Всички мъчнотии, нещастия и противоречия в човешкия живот се дължат на договора, който хората направили в далечното минало с дявола. Този договор се вижда от лъжата, която съществува между хората. Например, двама млади се оженят, но дълго време са бездетни. Жената се обръща към Бога, с молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подариш едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Бог чува молитвата й, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младеж и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща към Господа със следните думи: Господи, защо ти е моят син? Ти нямаш нужда от него. Нека бъде свободен, да си поживее, както разбира. Ще направя курбан, да откупя сина си от обещанието, което дадох. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вместо сина си. Това е лъжата, която дяволът внесе в света, и с която човекът се свърза. Следователно, когато човек даде обещание да служи на Господа, това е майката в него. Остане ли без влиянието на майка си, той търси начин да се откупи с нещо, да развали договора между своята душа и Бога. Това става под влиянието на дявола в човека. Красив е стре-межът на душата, но често дяволът взима надмощие и разкъсва връзката между нея и Бога.

Една американка обещала сина си на Господа, с цел да получи Неговото благословение. Дошъл денят на посвещението му, но майката казала: Синко, обещах те на Господа, да проповядваш Словото Му. Днес, обаче, намирам, че и по друг път можеш да Му служиш. Не е нужно непременно да проповядваш Словото Божие. Стани търговец, да спечелиш много пари, за да помагаш на бедни и страдащи. Синът послушал майка си и чрез търговията се откупил от Господа. Отишъл в Австралия, дето станал голям търговец. Работит му тръгнали добре, спечелил голямо богатство и помагал на бедни. Въпръки това, една голяма криза в търговията го изненадала: той изгубил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Като видял, че не може да върне богатството си, решил да стане проповедник, дано получи Божието благословение. Той постъпил според общото мнение: Докато е млад, човек служи на дявола, а като остарее – на Бога. Това значи: поживей си, докато си млад; като остарееш, служи на Господа. Но Бог не се лъже. Той не се нуждае от стари, разочаровани хора, които искат да се спасят чрез Словото Му.

Мнозина се питат, как трябва да се проповядва. – Има два начина за проповядване: Божествен и човешки. Първият начин е проповядването на извора, който непрестанно тече и напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Ще проповядваш непрестанно: като млад и като стар, като лягаш и като ставаш, на този и на онзи свят. Вторият начин е проповядване с прекъсване. Така проповядва чешмата, която ту тече, ту престава да тече; влакът, който се движи и спира ту на една станция, ту на друга; цигуларят, който започва да свири и скоро се уморява, сваля цигулката си и почива. Божествените процеси са непреривни, а човешките – прекъснати и непостоянни.

Слушате някой проповедник и сте доволни от него. – Защо сте доволни ? – Защото проповедта му била дълга. – Кога проповедта е дълга ? – Когато вярата на слушателите е слаба. Ако вярата им е силна, достатъчно са пет минути, за да разберат всичко онова, което се говори с часове. Вярата, любовта, истината са изключителни неща, дадени на малцина. Онзи, за когото любовта не е още достъпна, постоянно пита, как да обича. Преди да си изпитал любовта, не можеш да получиш отговор на въпроса си. Ще опиташ любовта на Бога към себе си и тогава ще разбереш, как да обичаш хората. Това значи: ще отидеш при Бога, Той да те научи, как да обичаш. Никой, освен Бога, не е в състояние да научи човека да обича. Бог е изворът, от който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, от тях да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и празни, не е постоянно. Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете. Само Той е в състояние да ви освободи, да ви направи истински човеци.

Често слушате да казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може да се намери. Всъщност, Бог живее в човека, няма защо да Го търсят някъде, и там да Го намърят. Исайя казва: „Намериха ме тези, които не ме търсеха: явен бях на тези, които не питаха за мене. Цял ден простирах ръцете си към народ, който не се покорява и противоречи." (– 20 и 21 ст.). – Това е противоречие. Тези, които не търсели Господа, и Господ не ги търсел, те Го намерили. А тези, които търсели Господа, и които Господ търсел, не Го намерили. Как се обяснява това противоречие? Много просто. Един ученик отива на училище, но нищо не учи. Отива, връща се, но не отваря книга, нито слуша, какво преподава учителят. Другъ-младеж не посещава училището, но сам учи, без учител. Той обича знанието и го придобива, а неговият другар посещава училището, но не работи, не слуша учителит си и не придобива знания. Привидно ученикът търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание, но го придобива. Той има любов към знанието и истината, и сам ги придобива.

Сега, като се говори за хора, създадени от Бога, а други – от дявола, това не значи, че трябва да се обезсърчавате и да питате, от кои сте. Това се познава лесно. Роденият от Бога грях не прави. Докато греши, докато пада и става, човек още не се е освободил от съдружието си с дявола. Затова, естествено е, дяволът да взима участие в печалбите на човека. Той има дял в неговите работи и доброволно, или не, трябва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човека, как да живее, да защитава своите права и интереси. Същевременно, той го убеждава, че това, което е негово право, няма отношение към другите хора. Така той внася раздвояване в умовете на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи от греха, трябва да се роди отново, от дух и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо.

И тъй, само онзи може да знае, кой е прав, който сам постъпва право; само онзи може да познае кривото, който сам постъпва криво. На същото основание, казвам: здравият познава, кой е здрав; болният познава, кой е болен. Който е боледувал, само той знае, какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал, или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото – чрез кривото. Ще кажете, че кривите постъпки водят към престъпления. Има големи и малки престъпления, за които хората се наказват. Едно дете влиза в чужда градина и си откъсва една ябълка. Пъдарят го хваща и го предава на стражара. От това, как ще подведат работата, може да се заведе голямо дело. Всъщност, престъплението е малко. За такова престъпление изпъдиха Адам и Ева от рая. Погрeшката им беше малка, но последствията й бяха големи. Като ядоха от забранения плод, за оправдание, те си послужиха с лъжа. Тя стана причина да напуснат рая. Ако не бяха излъгали, погрeшката им щеше лесно да се изправи. Обаче, те допуснаха най-голямото престъпление в живота – лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия.

Като греши, човек минава през няколко процеси, докато изправи погрeшката си. Първо, той не съзнава, че е сгръшил. После съзнава, но не иска да си признае. Най-после признава погрешката си и се мъчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрeшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпъдят от райската градина. След това ще минат хиляди години, докато се върнете отново в рая. Съвременните хора едва сега са започнали да съзнават погрешките си. След това ще започнат да ги изправят. Докато дойде този ден, те ще орат и сеят земята, с пот на челото ще изкарват прехраната си, както беше казано на Адама. И жената ражда деца с мъки и страдания, както беше казано на Ева. И на змията беше казано, по корем да се влачи и с пръст да се храни. Като видя Бог, че се разкаяха, каза им: Ще изпратя Сина си, да ви научи, как да живеете. Така ще се спасите и ще се върнете в рая. Христос дойде на земята и проповядваше на човечеството новия закон – законът на любовта. Той им казваше : Който иска да се спаси, трябва да се отрече от себе си, от заблужденията на света, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които светът дава, ще го заведат в правия път. Световното учение е старо, отживяло своето време. То води към заблуждения и разочарования. Спасението на човека не е нито в женитбата, нито в майчинството, нито в високите служби. Искаш ли да се спасиш, да познаеш Бога, бъди готов да изпълниш волята Му и да Му служиш.

Христос казва: „Който не се отрече от майка си и баща си, от богатството си, от себе си и от своя живот и не ме последва, не може да бъде мой ученик." – Възможно ли е човек да се откаже от всичко това и да бъде щастлив? – Възможно е. Сегашните хора, с своето знание и богатство, приличат на натоварени коне. Какво допринасят на коня книгите на учените и богатството им, които той носи на гърба си ? Не само че не го правят учен, но охлузват гърба му. Конят пъшка под тежестта на товара и се оплаква, че гърбът му страда. Той пита, как да се освободи от този товар. Нищо не му остава, освен да го хверли и да бяга в гората, на свобода. Книгите, богатството, които носи на гърба си, не са негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежат. Какво трябва да прави машинистът, който кара влака ? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щом се отегчи, има право да напусне. Ще дойде друг, вместо него, да продължи работата. Щом товарът на гърба ти стане тягостен, хвърли го настрана! Той е зло, от което трябва да се освободиш.

Тъй щото, ако питате, какво представляват злото и доброто, отговарям: Злото е тежък товар, който носиш ден и нощ на гърба си. Доброто е благо, което всякога те следва. Злото ограничава човека и го прави нещастен, а доброто му показва правия път и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христос носеше тежък товар. Наистина, Христос понесе греховете на човечеството, но знаеше, как да се освободи от тях. Той казва: .Иде вече царят на този свет, който няма нищо общо с мене. За да познае светът, че аз любя Отца, станете да отидем оттук". Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога. Той мина през такива страдания, че кървава пот излизаше от порите Му. В момента на най-големите страдания, Той се молеше на Бога да се отмени тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля". Така Христос показа на човечеството, че всички трябва да минат през големи страдания, за да влязат в пътя на любовта. В най-тежките моменти на живота си Той беше сам, учениците Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, с Когото бъше свързан. Постъпвайте и Вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Никой не може да влезе в Царството Божие без страдания. Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се откаже от незаконното богатство на своите деди и прадеди. – Какво ще остане за нас, ако се откажем от цялото си богатство ? – Ще ви остане същественото. Какво губи човек, ако има един истински приятел и девет лъжливи и се откаже от деветте ? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на единия приятел, който може да ви следва навсякъде. Той е истинското богатство, а деветте са лъжливото, фалшиво богатство, което всеки момент може да ви изневери. Кое е истинското богатство? – Божията Любов, Божието знание и Божията истина. Те вървят подир човека и на другия свят. Човешката любов трае най-много до гроба, а Божията и след гроба. Тя е вечна и неизменна.

По какво познавате, дали даден чавек ви люби? Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, да вдигне кръста си и да ме последва." Следователно, който ви люби, той ще бъде с вас и на този, и на онзи свят; и до гроба, и след гроба. Жената плаче за мъжа си, че го изгубила, облича се с черни дрехн, но след една година казва: Живите при живите, умрелите при умрелите. Тя сама се утешава и започва да мисли да се ожени за друг мъж. Колкото и да говори за любовта си към своя мъж, любовта й е временна и изменчива. Ако любовта не следва вашия мъж или вашата жена, тя е преходна. После ще се извинявате, че сте хора със слабости, че така сте родени и т. н. Това не е никаква философия. Човек трябва да стигне върха на планината. Само така той ще бъде спасен и ще влезе в рая. Остане ли в подножието на планината, ще излезе вън от рая. – Можем ли да стигнем върха ? – Можете. – Как ? – Чрез вярата. Ние говорим за онази вяра, която ви помага да разбирате нещата. Ние говорим за онази истина, която е във вас; ние говорим за онази любов, която е във вас. Иначе, колкото и да ви се говори за Божията любов, истина и знание, нищо не можете да разберете. Защо човек разбира мъчно нещата? – Защото живее в временния порядък на живота. Как ще разчиташ на чуждата къща ? Ти си наемател, днес живееш в една къща, но след година собственикът разваля къщата си, иска да строи нова и ти предлага да я напуснеш. За да бъдеш спокоен, трябва да имаш собствена къща, никой да не те пъди. Следователно, разчитайте само на същественото, на реалното, на Божественото в себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното, не разчитайте на него. То е сянка на реалността. Не бягайте от сенкит, защото и те могат да ви донесат временно благо, но не разчитайте на тях. Любов, която носи живот, е истинска; знание, което носи светлина,, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизменна. Това са максими, които трябва да носите със себе си. С тях трябва да разрешавате всички мъчнотии в живота си. Те са оръжия, с които можете да воювате безопасно, както за себе си, така и за близките си.

Съвременнит хора се питат, как ще се оправи светът ? – Чрез огъня на любовта. Най-силният огън, който съществува в цялата вселена, е огънят на любовта. Дето се насочи този огън, всичко стопява. Срещне ли неприятел на пътя си, тя стопява всичките му оръжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуден да отстъпи. Това не значи, че огънят на любовта ще изгори света. Който мине през нейния огън, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влезе в новия живот. Няма сила в света, нито живо същество, които могат да устоят на огъня на любовта. Всеки, който се опита да й се противопостави, минава през големи страдания. Няма място, дето огънят й да не прониква; той действа и в ада, и в рая.

Апостол Павел казва: „Око не е видело, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил чрез любовта за онези, които Го любят". Велико благо е за душата да мине през огъня на любовта. Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствате връзката си с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази вечна свобода, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее.

Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовта. Който издържи на този огън, той ще бъде спасен. Казано е за Христа, че донесъл огън в света – огънят на любовта. Затова наричат Христа „Агнец Божи". Той донесе Божията Любов, която ще освободи човечеството от робството и ограниченията, от връзките на миналото, които го спъват. Тогава ще се цитира нов стих: „Търсиха ме тези, които аз търсих. Намериха ме тези, които аз намерих".

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

*) Послание към Римляните, 10 гл.


20. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 февруари, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.