Разлика между версии на „Постижения на богатия и на сиромахa“

Версия от 18:37, 27 ноември 2008

Постижения на богатия и на сиромаха.

Размишление върху чистата м и с л . Написахте ли манифест към поданиците на своята държава? Ще кажете, че лесно се пише, но мжлно се прилага. Изобщо, нъчцата лесно се говорят, а мъчно се правят.—Защо е така? — Защото на физическия свт>т чо-вт>к сръчца много препятствия, които мъчно може да преодол-Ье. Лесно е да каже чов-Ьк, че ще се качи на Монъ-Блан. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне ред препятствия, които ще му попртзчат. Лесно е да каже човек, че е християнин. Рече ли да приложи Христовите принципи в живота си, той ще се натъкне на ред изпитания, които ще му попрЪчат. Много години СА нужни на чов-Ька, докато се качи на онази височина, която го определя като истински християнин. Нъчцата стават мъчно, защото се изисква време. В мисълта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че н'Ькой цигулар свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката в ръце, виждате, че не се свири лесно. Този цигулар е свирил 20—30 години непрекъснато, по нъжолко часа на ден.

134 Лесно се казва, че 2+2 4, но н-Ъщата в живота не стават така лесно. Докато дойдете до числото четири, трябва много да работите. Единицата е творческо число; двойката— число на работа; тройката —число на равновесие; четворката—число на движение. Значи, докато дойде до положение да каже, че 2+2=4, човеж трябва да се е научил да твори, да работи, да уравновесява силитъ- си и да се движи правилно. Това значи, да е постиг-нал съвершенство. Съвершеният ЧОВ-БК не е нито мъж, нито жена. Докато чов-вк се раздвоява в чувствата и в МИСЛИТЕ си и се проявява ту като мъж, ту като жена, той не е съвершен. Жената мисли и чувствува по женски, а мъжът мисли и чувствува по мъжки. Обаче, има положения, при които и мъжът, и жената мислят, чувствуват и усвщат еднакво. Заприм-вр, и мъжът, и жената казват: Спи ми се, яде ми се. Какво означават яденето и спането в живота? Преведете тия процеси в духовния свет и вижте, какво означават т там.

Като не разбират живота, хората казват, че от човека се искат д"Бла, а не думи. Колко д-Ьла се искат от човека? Според вас много дЪла се искат. — Не, едно дело се иска от човека, т. е. едно начало. Под думите много дъ\ла подразбираме силит, вложени в чов-вка, които съдейству-ват за проявяване на първото начало в него. Казвате, че трябва да правите добрид-вла. Кои д-Ьла са. добри? Ако заколите кокошка, за да угостите гоститъ- си добре, това добро е само за ГОСТИТ-Б ви, но не и за кокошката. Ако отстъпите леглото си на своя гост, той ще бъде доволен, но вие н-вма да бъдете доволни. Следователно, истинско добро е онова, което е добро едновременно за всички. Истинското добро прави всички хора доволни. Доброто е м-Ьрка, с която се опред-влят всички н-вща в живота. Добро Н-БЩО е, когато чов-вк се ражда, но добро е и когато умира. Щом се е родил, той трябва и да умре. За да се роди чов-вк, има причина; и за да умре, пак има причина. Чо-в^к може да умре за гр-Ьховет-в си, но той може да умре и за спасението на човечеството.

И тъй, за да се домогне до истинското добро, ЧОВ-БК тр-вбва да се замисли, какъв трябва да бъде неговият живот. Той тр-вбва да се замисли, какъв тр-вбва да бъде неговият морал. Тр-вбва ли чов-вк да спори с хората, дали е добър, морален, или учен? Съберат се двама души и започват да спорят, кой от т-вх е по-добър, по-морален, по-учен. Като не могат да дой-дат до н-вкакво разрешение, тъ" търсят трети, който да служи като арбитър, да им разреши въпроса. Чов-вк тр-вбва сам да знае, дали е добър, учен, морален и сам да се харесва. Остане ли другите да го харесват и да се произнасят за неговит-в качества, той далеч още не е по-стигнал това, за което спори. Такъв, какъвто е, човек трябва да бъде доволен. Щом е доволен, той всеки ден ще прибавя по н-вщо към своя характер.

Истинското доволство води към щастие. Щастливият чов-вк познава законит на живота и на мъхто ги прилага. Как ще дойде човек до тия закони? — Чрез щастието. Като знае да п-ве, чов-вк ще познава законитъ- на пънието. Като знае да смъта, чов-вк ще познава законитъ- и на смътането. Когато казваме, че едни хора разбират смътането по-добре, а други — по-слабо, подразбираме, че т не познават еднакво законит-в на смвта-нето. Същото се отнася и до говоренето, до правенето на добро и т. н. Това са. дарби, които не са. еднакво развити в всички хора. Всички хора не могат еднакво да правят добро. Това се дължи на дарбата им за правене на добро. Лесно е да каже чов-вк, че тр-Ьбва да прави добро, но мъчно е да го реализира. Лесно е да каже човек, че иска да се качи на Монъ-Блан, но мъчно може да се качи. Да се качи чов-вк на Монъ-Блан и да сл-взе оттам, това значи, да изпи га всички трудности и мъчногии, каквито планината представя. Лесно е да се говори за добрия живог, но мъчно се прилага. Обаче, за разумния, за см-влия чов-вк животът е лек и приятен.

Следователно, най-голямото изкуство, до което човтзк може да се домогне, е да знае, как да живъе. Който разбира това изкуство, той никога не сверзва живота с смъртта. Сверзвате ли живота с смъртта, вие сте в относителния живот. Дойдем ли до същи-ната на живота, ние включваме в него безсмъртието. Обикновеният човтж не знае, какво нещо е безсмъртието. Само безсмърт-ният познава безсмъртието. Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен мир. Докато се смущава от всъка болест, от всвка не-приятност в живота, чов-Ьк е в областта на смъртта. Той е смъртен човек. Когато турцитЯ искат да кажат, какво нещо е вътрешният мир, т си служат с поговорката: „Цъ\лиятъсвет да изгори, но моята черга да не изтри." Възможно е чергата на човека да не изгори, но при положение на безсмъртие. На смъртния чергата встжога изгаря, защото тя е направена от същата материя, от която е направена земята. На съвершения човтзк, обаче, чергата не може да изгори, защото, когато св-Ьтът гори, той ще бъде нЪ-кзде в пространството, на луната, или на слънцето. Гой ще вземе своята черга с себе си и ще се разхожда из пространството.

Живогът на съвершения е живот на права мисъл. Няма ли прави, трезви мисли, чов-вк не може да разбере живота. Щом не разбира живота, той всъкога ще е недоволен.Ако не е женен, той казва: Да б-Ьх се оже-нил поне, че да разбера смисъла на живота. Като женен, именно, той няма да разбере смисъла на живота. Нежененият е сам, няма с кого да се кара. В желанието на човтжа да е женен, се крие стремежът на душата към обединяване, към хармонизиране на душите. Постигне ли това хармонизиране, чов-вк е намъфил вече своето м^сто в живота и в природата, което Провидението му е опред-Ь-лило. Това е задачата, която всеки човек сам тр-вбва да реши. — Нали Бог знае, кое м-всто ми е опред-Ьлил? — Бог знае, но и ти тр-Ьбва да знаеш. Веднъж си до-шъл на земята, ти тр-Ьбва да изпълниш всичко онова, което Бог е опред-Ьлил за тебе. Човтж жив-Ье благодарение на Божията мисъл. Докато Бог мисли за чов-Ька, по-следният има условия да се усъвершенствува. Усъвершенствуването е дълъг процес. Чо-В-БК не може да стане съвершен за няколко години. Десетки, стотици и хиляди години са нужни на човтжа, докато стигне известно съвершенство. Стане ли въпрос за съвершенство, българитъ- си служат с поговорката: „Зяй, коньо, за зелена трева!" Тази поговорка не е верна, защото коньт никога не зяе за зелена трева. Казваме „зяе и прозява." — Кога човтж се прозява? —■ Когато не се интересува от нъчцата, или когато няма работа. Прозявката показва, че в известни сили и енергии на човека има застой Прозявката, като природен процес, има пред вид да възстанови известен ред и порядък на нъщата. При всяко прозяване в човека се влива нова енергия. Само живит хора, само хора с будно съзнание могат да се прозяват. Радвайте се, когато хората се прозяват, защото са. живи, будни. Обаче, умрълит-в и заспалит-в хора никога не се прозяват.

Как се е създало понятието „прозявка"? На френски език думата прозявам означава „ЬаШег". От корена на тази дума се образува българската дума „бая". Значи, който се прозява, той бае, т. е. прави нещо. Всвка дума има дълбок вАтрешен смисъл, който показва, че създаването на буквит-в, на думитв в езика не е произволен, но разумен, съзна-телен процес. Запримър, думата „мамо" е съставена от две срички: първата сричка „ма" означава това, което е дало нътцо от себе си. Втората сричка „мо" означава това, което е взело Н"БЩО и се е отд-влило. Щом нещо се отдъля, то трябва да се верне. Т-БЗИ две срички показват, че между идеитъ1 тр-вбва да има обединяване. Следователно, всвка идея, която излиза от чов-вка, отива в пространството, прави цъл кръг и се връща там, отдето е излязла. Същото се отнася и до доброто, и до злото. Като излъзат от човека, т образуват един кржх и пак се връщат към него. Значи, законът за обединяване на н-кцата съществува навсЬ-къде в живота.

Какво представя злото като сила в живота и в природата? За да разберете поне отчасти, какви сили се крият в злото, разгледайте, как се пише на български език думата „зло". Тя е съставена от три букви. Буквата „з" е закон на размножаване. Значи, зло е само онова, което се размножава и расте без закон. Като се размножават, тия същества искат да се хранят. Понеже са. се размножили без закон, и храна нъчма да имат достатъчно. Щом храната им не е достатъчна, т- се изяждат едни други. Следователно, когато чов15к дава възмож-ност на мислите, чувствата и желанията си да се размножават без закон, той създава злото. Знакът на фш. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луцифер е стъпил на земята, с което иска да каже, че тя е негово притежание. Дветъ1 линии, отправени нагоре, показват раздвояване. И наистина, дето злото се явява, там вс-Ъкога настъпва раздовояване, т. е. разединяваме. Докато бащата в един дом е жив, синоветъ' и дъщеритъ- жив-вят в съгласие. Щом бащата замине за другия свъд-, злото веднага влиза в този дом; синовете и дъщеритъ1 започват да спорят, кой да вземе по-голяма част от наследството. Когато двама души ядат и пият заедно, ако не са. разумни, злото ще се вмъкне между т"Ьх, и тъ- ще започнат да се карат, кой от двамата ял и пил повече.

Символът на доброто, представен на фиг. 2., е противоположен на злото. Тази е причината, поради която доброто осво-

фиг. 1. фиг. 2 бождава чов-Ька и му дава простор, а злото го ограничава и заробва. Обаче, колкото и да мислят хората, че злото е силно, в края на краищата не излиза така. Макар и да е стъпил на земята и мисли, че я владее, Луцифер сам изпада в противоречие. Той вижда, че същата земя, която си въобразява, че владее, го носи из пространството. Какво заключение можем да извадим от това? Заключението е следното: Невъзможно е човек да владее това, което носи. Някой езди кон и мисли, че го вла-дЪе. — Не, щом коньт носи човека, по-следният не може да го владт>е. Преди всичко, физически коньт е по - силен от човт>ка. Добре е човек да езди кон, да се качва на автомобил, на аероплан, но само от време на време, а не постоянно. Ще кажете, че не можете без кон, или без автомобил. Има нтлца, без които човек не може, но тъ- не са нито кон, нито автомобил, нито файтон. Човеж не може да жив^е без импулса на своето сърце и на своя ум. Обаче, и като жив-ве с импулса на своето сърце и на своя ум, той трябва да избътва еднообразието.— Защо?— Еднообразието убива човтжа. И тъй, чов^к не може без сърце и без ум, т. е. без мисъл и чувства. Той тр-вбва да дава път на ония мисли и чувства в себе си, които турят ред и поря-дък в живота му. Има мисли и чувства в човтжа, които могат да го изхверлят вън от живота, както водата изхверля на бръта всички умръли животни, всички предмети, които н-вмат опорна точка. Обаче, водата не може да изхверли навън живата риба. Тя е пригодена, именно, към условията на водата. Параход, верзан за котвата си, не може да излезе вън от водата. Откъсне ли се от котвата и се понесе по вълните на водата, без надзора на опитния капитан, водата ще го изхверли вън от себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животътъ се вълнува под влиянието на въздушните течения. Влезе ли в живота, човек трябва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нещо, жи-вотът ще го изхверли вън от себе си . Едно трябва да имате пред вид: Щом сте влезли в живота, вие трябва да бъдете съсредоточени. Какво става около вас, това не трябва да отялича вниманието ви. Щом вниманието ви се отялича на една и на друга страна, вие сте осъдени да попаднете в вълните на живота, които ще ви изхверлят далеч некъде. Следователно, отидете ли на събрание, да слушате никаква реч или беседа, отправете вниманието си към говорителя и слушайте, какво той говори. Ако можете така да се съсредоточите, че да не виждате, нито кой е бил до вас, пред вас или зад вас, нито да видите, колко души са. приежтетвували на събранието, вие сте използували беседата. Иначе, разсее ли се вниманието ви, вие сте приежтетвували само с телото си, т. е. с автомобила си, в който е седел шофьора, но не и господарьт. Госпо-дарьт е бил другаде некъде и нищо не е чул и разбрал от това, което се говори.

Следователно, когато казваме, че хората се карат и бият помежду си, в същност техните слуги се карат, но не и господарите им. Като карат автомобилите си, слугите се карат помежду си, кой от двата автомобила да мине пръв. Кой ще отстъпи?-Слабият. Слабият трябва да бъде разу-мен, да отстъпва на физически силния.Товаподразбира стиха: „Не противи се на злото!"Злото е дяволът в света, който се отличава с своята експедитивност. Дето ходи,каквото прави, дяволът все бърза. КойтосмЪе да се изпречи на пътя му, той го поваля на земята. Отличителното качество начовека пък е това, че той всвкога и навсв-къде търси правото. Като търси правото, тойима възможност да се спира на много мъхтаи да се учи. Обаче, въпросът за правото днес е неразрешим. Той представя ирацио-нално число. Колкото и да д-Ьлите това число,все ще се получи остатък. Дойдете ли доостатъка, турете точка и кажете: От менеда мине. Животът работи с ирационалнии с рационални числа. Тъй щото, не се опитвайте да д-Ьлите числата на живота без остатък.

Който издирва нъчцата в тяхната точ-ност, той не разбира живота. Животът постоянно смт>ня числата, с които работи: Днес работи с н-вкое рационално число, утре — — с ирационално. Това значи, че н-вма в-Ьчно щастие на земята. Ако чов-Ьк днес е щаст- лив, утре ще бъде нещастен. Колко щаст- лив може да бъде онзи баща, на когото трима та синове са. на война и му съобщават, че двамата от т-Ьх СА убити? Как ще бъде щастлив онзи чов-Ьк, на когото къщит- са съборени от земетресение? При сегашнит-вусловия на живота, и съвершеният чов-Ьк ще опита дисхармонията, която съществува на земята. Христос, най-великият и съвер-шен ЧОВ-БК, дойде на земята, но и Той опита гол-вмата дисхармония между хората. Той дигна камшик и се опита да изгони продавачит- от Божия храм, но не усп-в. И до днес храмовет-в са. пълни с продавачи. Обаче, идеята, която Христос прокара с тази своя постъпка, и досега още живЪе в сърцата на хората.

Христос дойде на земята, да покаже на хората, как да пряложат любовьта. За да ЖИВ-БЯТ по любов, хората трябва да изм-Ь-нят разбиранията си, да приложат Христо-вит- принципи. Живеят ли с старото, г трябва да бъдат на различни планети. За да се обичат хората, един трябва да бъде на Земята, другъ—на Слънцето, трети — на Венера, четверти — на Луната и т. н. Като им домъчн-Ье, г ще се срещнат на Земята, ще си поговорят сладко и ще се раздЪлят. Засега, обаче, и това е невъзможно.

Мнозина се заблуждават, като мислят, че са ходили в духовния евтуг. Ходили са в духовния св-Ьт, а не могат да кажат нищо ново. Тъ- си представят духовния живот като този на земята. — Не, духовньят свет се различава коренно от физическия. Духозни-ят св-вт е СВ-БТ без никакви противоречия. Там влад-Ье пълна хармония и чистота.

И тъй, ЧОВ-БК тр-Ьбва да има права ми-съл, която да му служи за м-врка в живота, да различава обикновеното от необикновеното, човешкото от Божественото. Обикновеното, т. е. човешкото създава тревоги, безпо-койствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото, обаче, носи щастие, мир и свобода. ЧОВ-БК се безпокои, че н-вма пари да доверши къщата си. Майката се безпокои, че детето й заболяло от н-вкаква болест, или че е отишло н-Бкъде и не се е вернало на време. Търговецът се безпокои, че не може да плати ПОЛИЦИГБ СИ на време. Започне ли ЧОВ-БК да гледа на н-вщата от Божествено становище, той ще види, че всичко, каквото се случва в живота му, е за негово добро. Добро е, че нътшй ЧОВ-БК н-вма пари да доверши къщата си, защото наскоро ще стане голямо земетресение, което ще събори много къщи. Като мине земетресението, той ще на-мъри пари да доверши къщата си. Иначе, земетресението щ-Ъше да засегне и неговата кж.ща и щ-вше да го съсипе материално. Майката не тр-вбва да се безпокои, че детето й е болно, защото тази болест ще развие в него известна мекота, която му е нужна в живота. Майката не трябва да се безпокои, че детето й закъсняло н-вквде, защото ще разбере, че това закъснение е било за добро. То е срещнало на пътя си друго дете, което е паднало и счупило крака си, и му е помогнало да го заведе у дома му. Гледа ли на жи-вота по този начин, човтж ше види, че зад ВСБКО зло се крие н-Ькакво добро. За да не изразходва напразно енергията си, щом се намери пред известни неприятности, мъчнотии и страдания, човтж тр-Ъбва да трансформира състоянията си, по-леко да понася тия нъчца. Като се изучава, чов^к вижда, че, при всички изпитания в живота си, има нъчцо в него, което се безпокои и смущава, но има Н-Б-що, което остава спокойно и гледа на н-Ьщата философски.

Като не разбират законитъ1 на разумния живот, хората спорят за нищо и никакво. ТЕХНИТ-Б спорове са подобни на детскитъч Учительт влиза в отделението си и задава въпроса: Колко е 5X5? Н-вколко ученици ди-гат ръка да отговорят, обаче, учительт извиква този ученик, който последен е диг-нал ръка. Ученикът, който пръв е дигнал ръка. се обижда, защо учительт не го е пред-почел, и се явява спор. Всички ученици имат право да дигат ръка, но и учительт има свобода да дигне, когото иска. В един час е невъзможно да бъдат изпитани всички ученици. Учительт ще изпита двама-трима ученика, а останалите ще слушат. При това, нужно ли е всички ученици да отговорят на въпроса, колко е 5 > 5? Един ученик ще отговори на въпроса, колко е 5X5; друг ще отговори на въпроса, колко е 5X6; трети пък ще отговори на въпроса, колко е 5X7 и т. н. Пазете се от еднообразието на нтлцата. Отговори ли един ученик, че 5X5=25, въпросът е свершен. Тр-вбва ли след това да дойде друг някой, да казва, че на същия въпрос може и по друг на-чин да се отговори? Какъв ще бъде дру-гият начин? Той ще започне да доказва, че 5+5=10, 10 + 5=15, 15+5 = 20, 20 + 5 25. И това е в-врно, но по-бързо е решението на 5X5.

Умен трт>бва да бъде човек! Умен чов-Ьк е онзи, който верви по пж.тя на най-малкит-в съпротивления, по пътя на най-малкит- разходи. Тъй щото, дойдете ли да решавате някакъв въпрос, вие тр-Ьбва да бъдете справедливи. Истински справед-лив човек е онзи, който никога не внася противоречия в своитъ- постъпки. Природата никога не поставя противоречия в живота на хората. Следователно, като ученик, който изучава живата природа, постъпвай като нея. Питат ли те, колко е 5X5, отговори направо, без никакви извертвания. Кажи, че 5x5=25 — нищо повече.

Следователно, задачата на човека е да не внася никакви противоречия нито в своя живот, нито в живота на своитъ- ближни. Внесе ли най-малкото противоречие нтзкъде, той е длъжен да го отстрани. Тази е причината, поради която хората трябва да се ра-ждат и прераждат. ТФз тр-Ьбва да дохо-ждат много пъти на земята, за да изправят погрЪшкит на своето минало. Н-вкой виденъ философ е създал никаква теория, с която е внесъл големи заблуждения в умовете на хората. Този философ трябва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме с изправянето й. Докато е малко дете още, майката го повива в пелени, кж.пе, храни, както и когато намира за добре. То плаче, иска да й каже, че е виден философ и не трябва да постлшва с него против желанията му. Като го повива и разповива, с това майка му иска да каже: Едно време и ти по този на-чин си заверзвал умовете на хората с своите теории, но сега ще ги развержеш, т. е. ще ги освободиш. Този философ не трябва да живее с своето минало величие, но да се примири с положението си на дете и да желае майка му да го кж.пе често. Като го клше често, майка му ще освободи съзнанието му от ред наслоявания на неговто минало. Като се освободи от тия наслоявания, той може да изправи погръшкиг си към човечеството. Всека негова погрешка е погрешка и на ЩБЛОТО човечество. И обратно: по-гръшката на делото е погрешка и на частта. Веднъж дошъл на земята, задачата на всеки човек е да изправи, както своите по-грешки, така и тия на своите ближни. Като изправяте своите погрешки, вие правите добро на себе си и на ближните си. Бъдете доволни от малкото, което можете да постигнете в един живот. Не мислете, че в един жи-вот можете да станете съвершени. Съвершенството на човека се заключава в това, което той може да постигне днес. Това, което ще постигне утре, представя неговият идеал. Идеалът на човека е въпрос на неговото бъдеще. Като знаете, че ВСБКИ чов^к е длъжен да изправя погрътлкитъ- си, вие лесно ще се справите с противоречията си. Ако чов-вк не разреши малките противоречия и мъчнотии, той ще се натъкне на потол-Ьми. Един светия често мкнавал край домо-вет на един богат и на един беден. Като го виждал, богатият му казвал: Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Искам да ме освободи от него. Сиромахът пък му казвал: Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията. Искам по някакъв на-чин да ме освободи от нея. Светията пре-дал молбата и на двамата пред Господа. Господ му отговорил: Иди при богатия и му кажи да започне ВСБКИ ден да роптае против богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя от богатството, което днес има. На сиромаха пък ще кажеш, ВСБКИ ден да благодари за сиромашията си. Като видя, че той е благода-рен от сиромашията си, веднага ще го освободя от нея. Като чул тия думи, богатият казал на светията: Как е възможно да бж-да неблагодарен и недоволен от богатството си? — Щом това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. И сиромахът ка-зал на светията, че му е невъзможно да благодари за сиромашията. — Щом е така, сиромашията и за напред ще остане с тебе.

И тъй, иска ли човтзк да се освободи от никаква неприятност или мжлнотия, той трябва да направи невъзможното. Не прави ли голтши усилия да преодолее лошитъ1 условия, вмъсто да се освободи от т-Ьх, ттз още повече ще се влошат. Ако иска да се освободи от богатството си, богатият не трябва да очаква на Бога, Той да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромасите. Сиромахът пък да не очаква на богатиттз, или на Бога, да получи всичко наготово, но да се заеме да работи, сам да изкарва прехраната си. Човек тр-ъбва да разчита на себе си, а не на онова, което случайно иде от-вън.

Кате говоря тия работи, ще кажете, че лесно се говорят, но мъчно се прилагат. Разумният, обаче, каквото говори, веднага го прилага. Той е внимателен в постъпкитъ1 си и никога не гртзши. Случи ли се да* направи нтзкоя погрътнка, той веднага я изправя.

— Само Божията Любов носи пълния живот.

36. Лекция от Учителя, държана на 24 април, 1929 г. София. — Изгр-вв.