от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Повече светлина)
(Повече светлина)
 
Ред 9: Ред 9:
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6M2U3ZWQ3MTIyYmFjNWFmZg оригинал за четене онлаин]
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6M2U3ZWQ3MTIyYmFjNWFmZg оригинал за четене онлаин]
  
Светлината — това е творчески актъ на вели¬ката природа. Тя разграничаза битието отъ небитието временното отъ вечното, реалното отъ преходното. Светлината — тоза е първиятъ актъ на пробуждане въ живота на природата. А подъ думата „пробуж¬дане" ние разбираме: минаването отъ безгранич¬ното състояние на природата къмъ ограниченото със¬тояние, отъ свърхсъзнанието къмъ подсъзнанието.
+
Светлината — това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаването от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свърхсъзнанието към подсъзнанието.  
Това с^ думи мжчни за разбиране отъ некои, въ техната вжтрешна сжщина. Ако поискате мнени¬ето на съвремените физици върху светлината, те ще ви я опРеДелятъ като редъ вълнения, въ които влизатъ седемь цветове — отъ червения до виоле* товия и ще ви изчислятъ, че червениятъ цветъ се състои отъ 428 билиона трептения, а виолетовиятъ — до 739 билиона. Туй е границата или областьта на светлината, въ която тукъ, въ физическия светъ, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия светъ. Но какво отношение има свет¬лината къмъ човешкия умъ? Отъ съвремените на¬блюдения и опити се показва, че никаква умствена дейность не може да се извърши, никаква органи¬ческа проява не може да стане, безъ присжтствието на светлина. И ние ще направиме едно общо твър¬дение, че степеньта на развитието на всички сжще- ства зависи отъ качеството и количеството на свет¬лината, която присжтствува въ даденъ моментъ. Туй разграничение можемъ да го отнесем> и до самия
+
+
+
57
+
човекъ: всички хора се различаватъ по степеньта на светлината, която тЪ се явяватъ способни да възприематъ и произвеждатъ. Можемъ да твърдимъ и друго: че и самиятъ характеръ, самата духовна проява на човека зазиси отъ качеството и количес¬твото на тази светлина.
+
Че това е тъй, ние можемъ да го докажемъ съ най-силни аргументи. Но понеже тЪ спадатъ къмъ най-висшата, трансценденталната математика, съ която малцина сж запознати, ще си послужимъ съ единъ отъ най-слабитЪ аргументи, за да бждемъ разбрани. ЗапримЪръ: тамъ дйто присжтсвува чер¬вената светлина въ своето най-низко проявление, всички ония сжщества, които по единъ или другъ начинъ сж складирали тази светлина въ своята кръвь, въ своя организъмъ, сж извънмЪрно активни и гру¬би. Туй е в^рно и за самия човЪкъ: когато той извънмьрно се възбуди, и изказва своето негодува¬ние, гн^въ и възмущение, всЬкога тоя цвЪтъ се появява на лицето му. И ако попита нЬкой, защо тоя човекъ се намира въ това състояние, ще му отгоровимъ: защото той е приелъ малко светлина! ГнЪвътъ или негодуванието въ даденъ моментъ, тъй както ние го схващеме, подразбира една вжтръшна нужда, отсжтствие на н-Ъшо, за което ние се боримъ .да го добиемъ. Д кой се бори въ свЪта? — глад- ниятъ. Кой се стреми да забогатее?—б^цниятъ. Кой търси знанието? — невежиятъ. Кой иска силата? — безсилниятъ. Кой жадува за славата? — без- •славаниятъ. Кой търси живота? — мъртвиятъ. Ние употребяваме тия думи въ широкъ смисълъ; ду¬мата „мъртавъ" употребяваме въ смисълъ анор- маленъ покой, който всЪко сжщество иска да изме-ни. Смъртьта, това е по възможность най-малката
+
+
+
58
+
величина на живота. Следователно, като казваме по-вече светлина, ние подразбираме услови¬ята, при които можемъ да изменим сегашния сн неестественъ животъ.
+
Всички съвременни хора, общества и народи страдатъ отъ липсата на светлина. Тя съществува изобилно въ външния светъ, но не остава вжтре въ- насъ. Вследствие на това се зараждатъ всичките отрицателни чувства, които сега спъватъ развитието на човечеството и разяждатъ неговия организъмъ, пречат ъ на неговия умъ и покварятъ сърцето му~ Ако се съмнявате въ това, поставете който и да е индивидъ въ некое нехигиенично жилище, кждето има много малко светлина, и ще забележите въ продължение на неколко години всичката разлика^ която може да се появи въ дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способ¬ности и неговия моралъ.
+
Светлината въ природата е най-великия деецъ- въ нейната творческа работа. Може некои да ни възразятъ, че растенията не растатъ денемъ, а по¬вече нощно време. Ние признаваме тоя фактъ, но той означава, че светлината, набрана отъ растенията презъ деня, се преработва отъ техъ, трансформира се въ техъ вечерно време. За едно просто разяс¬нение, нека вземемъ разтежа на любениците и пъпе¬шите : всеки може да направи единъ малъкъ опитъ, като посади неколко семки, ще забележи, че лас- туната ще израстне некой пжть нощно време до една педя, а денемъ растенто й е много слабо. Ако условията на вечерьта се изменятъ резко отъ топло- къмъ студено, тоя процесъ спира. А що представ¬лява студътъ самъ по себе си ? Споредъ нашето схващане, студътъ — това е малко количество свет¬
+
+
+
59
+
лина. А тамъ, кждето има малко светлина, и топ¬лината е малко, защото топлината не е нищо друго„ осв-Ьнъ първото проявление на светлината като дви¬жение, което усещаме съ пипане, тъй като съ на- шето зрение не можемъ да схванемъ топлината, като проявление на светлината.
+
Сега, ще направимъ още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и д^ла се прявяватъ при най-изобилна светлина, не външна, но вжтрЪшна. Че това е така, вижда се отъ обстоятел¬ството, че най-възвишените индивиди въ човечес¬твото, които сж добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те св^тятъ, ста¬нали сж хора на светлината. Следователно, когато всички хора добиятъ това състояние — да бждатъ светящи — когато самите общества и народи при- добиятъ тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. Отъ това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и форми на хората, не сж нищо друго, освенъ свет- лина, изменена въ своите най-разнообразни прояви. Съ една речь, всичко е светлина. Отъ всичко туй следва, че светлината, за която говоримъ, не е мър¬тва, не се състои само отъ трегтетения, както мислятъ физиците, но тя съдържа нещо по вече. Отъ чисто» физическо гледище, ние определяме човека по не¬говите външни прояви — до формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, требва да се е по¬явило у него некое чувствуване, а за да се прояви то, треба да се е пробудила у него некоя мисъль„ а за да се прояви» мисъльта, дошла е некоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме въ сжщность оня великъ принципъ, на живота, който е произвела светлината, а светлината
+
+
+
0
+
сама по себа си е произвела всички последващи живи форми въ природата. И когато ние говоримъ, че требз да бжцемъ носители на новите идеи, на всичко онова което е възвишено и благородно, «оето служи за унапродването на дома въ неговата д^риготвителна работа, на обществото — въ него¬вата организационна работа, на народа — въ него¬вата растеща дейность и на човечеството — въ не¬говата еволюция и изпълнение на неговите най- висши идеали — да цъвне и завърже доброто въ света да се прояви висшия жизотъ, да са зароди висшата мисъль, да се явятъ висшите характери въ •$вета, да се яви любовьта въ свръхсъзнанието на яовека, въ своите безгранични прояви, да се под¬крепи тази любовь съ методите на Божествената мжцрость, да се озари пжтя на човешката душа съ •силнието, което изтича оть истината, да се разме- рягъ границите на тоя стремежъ съ мерката на висшата божествена правда, да се тури вечното ос¬нование на добродетельта, върху която всичко треба ла се съгради — ние подразбираме, че треба да се отворятъ големи и широки прозорци на човешкото Знание, а не средневоковни мазгали. Но не само това, а и иелиятъ Локривъ на бждещето човешко жилище треба да бжде направанъ отъ прозрачна материя, отъ наи-финно стъкло, презъ което да пре¬минава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава — ч -репътъ — треба да бжде тъй пластична, мозъкътъ тъй въз- лриемчивъ, сжрцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бждатъ винаги отзивчиви на всичко, «оето е възвишено и благородно въ живота. Най- хубавите фотографски апарати сж ония, на които пластинк не сж най-чувствителнл къмъ светлината.
+
+
+
61
+
Учените хора даже сж сполучили сега да направятъ. такива пластинки, които да схващатъ и светлината, която изтича отъ човЪшкиятъ мозъкъ, колкото мал¬ка и да е тя.
+
Хората тръба да бждатъ идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, съ които мо¬жемъ да се разбираме. Както светлината прониква делото пространство и не се спира предъ никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и на¬шите чувствувания, които сж родени отъ светли¬ната, треба да иматъ качествата на тоя принципъ
+
— на своя прародитель. Различаването на единъ човекъ отъ другъ став^ най добре по правилата на светлината. По какво се отличава културниятъ чо¬векъ? — по своята светлина. По какво се отличава учениятъ ? — Пакъ по светлината на неговото знание. По какво се отличава философътъ? — по светли¬ната на неговия разумъ, която му разкрива дълбокия смисълъ на битието. По какво се отличава поета?
+
— По силата на неговата божествена интуиция. По какво се отличава духовниятъ и святиятъ човекъ?
+
— По силата на светлината, която прониква въ не¬говия животъ и му дава възможность да изследва битието на всички сжщества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да сж те. По какво треба, най-сетне, да се отличава държавни- кътъ и политическиятъ деецъ? — По светлината, която треба да прониква въ него, за да бжде про- зорливъ и да вижда отъ далечъ направлението, въ което насочва колата на своя народъ, да види дали тоя пжть е изходенъ или не и кжде треба да се поправи, дали всички негови мостове сж си на мес¬тото и дали всички спирни станции сж запасени съ достатачно количество храна за пжтниците. Само
+
+
+
  
такз треба да разглежда въпросите човекътъ на ^новите времена. Не треба да мязаме на Омара, който изгори александрийската библиотека. За него разказватъ, че като дошли подчинените и му съоб¬щили за грамадните томове, събрани отъ хиляди векове въ библиотеката, попитали го, какво да на- лравятъ съ това богатство, а той отговорилъ: „ако тия книги съдържатъ туй, което пише въ корана, те излишни, а ако не съдържатъ, то те сж вредни. 44 следователно, и въ единия и въ другия случай те не заслужаватъ да останатъ". Тогава заповедалъ да се отопляватъ баните на Александрия съ техъ. Ко¬гато и ние представяме на тия водители и учени такива богатства — особенно на българските дър¬жавници и професори — те иматъ слабостьта да ни отговарятъ съ аргументите на Омара т. е. че всеко ново учение разяждало организма на нашия народъ и че новите идеи и насоки не били съгласни съ традициите на нашите прадеди. А могатъ ли на¬шите държавници и официални учени да ни кажатъ, кои сж традициите на нашите прадеди? Нека тЬ кни ги опишатъ специфично.
+
Това са думи, трудни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвремените физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове — от червения до виолетовия и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият — до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвремените наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Това разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвеждат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Едно сравнение ще уясни ценностьта на новите идеи на прогреса. Когато кажемъ „диамантъ", ние подразбираме единъ кристалъ съ три най-важни свойства: той има най-голяма твърдость, въ него става най-големо пречупване на светлината и мате¬рията, която той съдържа въ себе си, се отличава съ най-голема чистота. А когато кажемъ „водай въ най слабото й състояние — подразбираме една течность най-неустойчива: шишето, въ което би била иаляна, щомъ се счупи, тя изтича. Не можете, сле¬дователно да разчитате на никаква устойчивость, .готови сте да я считате за престжпна, не виждате
+
 
+
Че това е така, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансценденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. За пример: там дето присъства червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди, и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? — гладният. Кой се стреми да забогатее?—бедният. Кой търси знанието? — невежият. Кой иска силата? — безсилният. Кой жадува за славата? — безславният. Кой търси живота? — мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв" употребяваме в смисъл анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта, това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот.
+
 
63
+
Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите, в продължение на няколко години, цялата разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.
въ нея ^икакъвъ моралъ. И най-малкия наклонъ да й дадете, тя веднага взема такава посока. ВЪрно е, че водат^ е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новитЪ идеи мязатъ не на диаманти, а на вода. На тЪхъ може да се хвърлятъ много укори, както и на водата, но трЪба да се знае, че безъ гЬхъ въ св*Ъта нищо не може да стане, т. е. че тЪ сж необходими. Водата е опасна не въ естественното си състояние, а само когато туримъ срЪщу течението й нЪкоя преграда, нЪкой бентъ и искаме да спремъ движението й, ко¬ето има голЪмъ наклонъ — Тогава тя става наистина много опасна за ония, които живЪятъ по-долу. Мо¬жемъ ли да издигнемъ тия бентове до небето, за да я спремъ ? Разбира се, не може. Напротивъ, кол¬кото по-високр вдигаме нашигЬ бентове, толкова по силна става водата, за да тръгне ~пакъ по стария пжть, който природата й е опрЪд-клила, Това сж, впрочемъ, само намеквания за разсъждение, безъ да имаме прЪдъ видъ да се укорява който и да е. Ние не трЪба да направимъ погр-Ьшката, която жи- телигЪ на гр. Джонстаунъ (Америка) направиха въ края на миналия вЪкъ: тЬ имали надъ града си рЪка, която текла тихо и спокойно съ вЪкове, но въ ума на тия културни американци се зародила идеята да запушатъ тая р*Ька надъ града и да обра¬зуватъ едно езеро, за да се разхождатъ съ лодки по него, а зимно вр-Ьме да се пързалятъ. Речено- казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подредъ жителюгЬ на гр. Джон¬стаунъ се радвали на своята културна придобивка — езерото си. Обаче, при едно голЪмо наводнение високиятъ бентъ се съборилъ и цЪлиятъ градъ Джон¬стаунъ билъ наводнен^ до третия етажъ на кжщитЬ,
+
 
+
Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение, нека вземем разтежа на любениците и пъпешите : всеки може да направи един малък опит като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време до една педя, а денем разтежът й е много слаб. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, този процес спира. А какво представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане студът — това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината.
+
 
64
+
Сега ще направим и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили това велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние — да бъдат светещи — когато самите общества и народи придобият тези способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и форми на хората, не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една дума – всичко е светлина. От всичко това следва, че светлината, за която говорим не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви — до формата и движенията му. Но, за да се раздвижи той, трябва да се е появило у него някое чувство, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност онзи велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината, сама по себе си, е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапродването на дома в неговата дариготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност и на човечеството — в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали — да цъфне и завърже доброто в света да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с методите на Божествената мъдрост, да се озари пътят на човешката душа с усилието, което изтича от истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата божествена правда, да се сложи вечното основание на добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради — ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото Знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият Покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава — черепът — трябва да бъде така пластична, мозъкът така възприемчив, сърцето така чувствително и волята така деятелна, за да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са онези, на които пластинката не е най-чувствителна към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
като по-вече отъ 2С00 души хора се Издавили.
+
 
Какво треба да се прави тогава? — Алексан-
+
Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква делото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувства, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип — на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? — по своята светлина. По какво се отличава ученият? — Пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? — по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? — По силата на неговата божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? — По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец? — По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали този път е изходен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са си на мястото и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни. Следователно, и в единия и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато и ние представяме на тия водители и учени такива богатства — особено на българските държавници и професори — те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т. е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои с традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично.  
дрийската библиотека — тая ценна придобивка на
+
 
хиляди столетия — не треба да се гори, а да се
+
Едно сравнение ще поясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода в най-слабото й състояние — подразбираме една течност, най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи приличат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато сложим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон — Тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не може. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е отредила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да правим грешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която течала тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тази река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка — езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 200 души се удавили.  
употреби за висши културни цели, и реката на
+
 
Джонстаунъ не треба да се подпушва, защото е
+
Какво трябва да се прави тогава? — Александрийската библиотека — тази ценна придобивка на хиляди столетия — не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използва рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействат на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благороден човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тези закони включват в себе си великата хармония на битието.  
надъ града, а да се остави да тече въ своето есте-
+
 
ствено корито, за да се използува рационално. По
+
И тъй, ако ни попитате: ,,Какво да правим?" — ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствате благородно и да действате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действали досега така, резултатите, във всички отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затова тези резултати са такива, каквито ги виждаме.  
сжщия начинъ и светлината треба да се прокара
+
 
отъ естественото си състояние направо въ ума. И
+
Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание — то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилния начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И, когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тази светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир сред всички съсловия на народа — агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят — всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възспоменание, видяно на сън. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.  
веднага ще се яви осияние и право мислене, което
+
 
по единъ естественъ начинъ ще ни покаже отноше-
+
И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.  
нията и връзките на всички неща, които сжществу-
+
 
ватъ въ природата, и методите на действие Пжтя
+
Не е ли дошло и за нашите държавници времето да обършат сълзите на своя народ?..
на нашата мисъль ще бжде осветленъ. Тази свет-
+
лина треба да се прокара въ нашето сърце, за да
+
произведе приятна топлинка, както, изобщо, слън-
+
чевите лжчи въздействуватъ на растенията. Така
+
ще се зародятъ у насъ най-благородните чувства.
+
Тази светлина треба да се прокара и въ нашата
+
воля, за да произведе онази пластична сила, за ко-
+
ято въ природата нема прегради. Още преди хиляди
+
години е казано, че умниятъ и флагородниягь чо-
+
векъ може всичко да направи, ^ащото той работи
+
съ законите на светлината. А тия закони включватъ
+
ве себе си великата хармония на битието.
+
И тъй, ако ни попитате: ,, какво да правимъ?"
+
— ще ви отговоримъ категорично: решете искрено,
+
да мислите ясно, да чувствувате благородно и да
+
действувате безкористно. Като направите този опитъ,
+
ще видите резултатите. Ако бехте действували до
+
сега така, резултатите, въ всичките отрасли на об-
+
, щеетвения и държавния животъ щеха да бждатъ
+
не като днешните. Вие действително сте вършили
+
+
+
65
+
всичко по законите на тъмнината, и затуй тия ре¬зултати сж такива, каквито ги виждаме.
+
Вземете прлм^ръ пакъ отъ природата: изло¬жете кое и да е ц[/Ьге на слънцето и веднага въ него ще се пробуди истинското знание — то ще знае какъ да цъвне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лжчи, и то не само ще се научи да цъвне и завърже, но ще знае и какъ да узрее и да приготви своята семка по най-правиленъ начинъ. Следователно, по сжщия законъ и ние, ако се изложимъ на божествената светлина, ще се про¬буди и у насъ заспалото отъ хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя сво¬бодно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвремените културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дъл¬боко въ нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори миръ всредъ всички съсловия на народа — агнетата нема да блеятъ жално, ко¬кошките нема да крекатъ, прасетата нема да кви- чатъ, кучетата нема да лаятъ и да хапятъ — всички спорове ще престанатъ, войните ще отживеятъ вре¬мето си и насилието ще остане като едно далечно възспоменание, видено на съне. Въ човешкия духъ ще се зародятъ тогава мисли велики, благородни, ще се явятъ характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.
+
И право е казалъ видния израилски пророкъ, че Богъ ще обърши всички сълзи отъ лицето на хората.
+
Не е ли дошло и за нашите държавници вре¬мето да обършатъ сълзите на своя народъ? . .
+

Текуща версия към 13:15, 12 декември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Повече светлина

оригинал за изтегляне

оригинал за четене онлаин

Светлината — това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаването от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свърхсъзнанието към подсъзнанието.

Това са думи, трудни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвремените физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове — от червения до виолетовия и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият — до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвремените наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Това разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвеждат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.

Че това е така, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансценденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. За пример: там дето присъства червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди, и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? — гладният. Кой се стреми да забогатее?—бедният. Кой търси знанието? — невежият. Кой иска силата? — безсилният. Кой жадува за славата? — безславният. Кой търси живота? — мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв" употребяваме в смисъл анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта, това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот.

Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите, в продължение на няколко години, цялата разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.

Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение, нека вземем разтежа на любениците и пъпешите : всеки може да направи един малък опит като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време до една педя, а денем разтежът й е много слаб. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, този процес спира. А какво представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане студът — това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината.

Сега ще направим и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили това велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние — да бъдат светещи — когато самите общества и народи придобият тези способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и форми на хората, не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една дума – всичко е светлина. От всичко това следва, че светлината, за която говорим не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви — до формата и движенията му. Но, за да се раздвижи той, трябва да се е появило у него някое чувство, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност онзи велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината, сама по себе си, е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапродването на дома в неговата дариготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност и на човечеството — в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали — да цъфне и завърже доброто в света да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с методите на Божествената мъдрост, да се озари пътят на човешката душа с усилието, което изтича от истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата божествена правда, да се сложи вечното основание на добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради — ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото Знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият Покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава — черепът — трябва да бъде така пластична, мозъкът така възприемчив, сърцето така чувствително и волята така деятелна, за да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са онези, на които пластинката не е най-чувствителна към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.

Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква делото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувства, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип — на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? — по своята светлина. По какво се отличава ученият? — Пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? — по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? — По силата на неговата божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? — По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец? — По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали този път е изходен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са си на мястото и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни. Следователно, и в единия и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато и ние представяме на тия водители и учени такива богатства — особено на българските държавници и професори — те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т. е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои с традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично.

Едно сравнение ще поясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода — в най-слабото й състояние — подразбираме една течност, най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи приличат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато сложим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон — Тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не може. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е отредила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да правим грешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която течала тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тази река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка — езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 200 души се удавили.

Какво трябва да се прави тогава? — Александрийската библиотека — тази ценна придобивка на хиляди столетия — не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използва рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействат на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благороден човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тези закони включват в себе си великата хармония на битието.

И тъй, ако ни попитате: ,,Какво да правим?" — ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствате благородно и да действате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действали досега така, резултатите, във всички отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затова тези резултати са такива, каквито ги виждаме.

Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание — то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилния начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И, когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тази светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир сред всички съсловия на народа — агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят — всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възспоменание, видяно на сън. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.

И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.

Не е ли дошло и за нашите държавници времето да обършат сълзите на своя народ?..