от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(ТВОРЧЕСКИЯТ ПЛАН HA ЖИВОТА)
 
Ред 3: Ред 3:
 
[[Книги със спомени за Учителя|Книги за Учителя и за учението]]
 
[[Книги със спомени за Учителя|Книги за Учителя и за учението]]
  
[[КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.]]
+
[[КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.]]
  
 
[[Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.]]
 
[[Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.]]

Текуща версия към 08:52, 23 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.

ТВОРЧЕСКИЯТ ПЛАН HA ЖИВОТА

Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието.

Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота.

Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества. Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме. И съвременните хора по отношение на тях са както мравите по отношение на съвременните хора. Те разполагат с такава сила, че ако искат могат да очистят цялата земя, но понеже те са богати, оставят хората да живеят и се ползват от благата, с които те разполагат.

Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете. Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници.

В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца. И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма. Минало е много време, докато се създаде човешката форма, в която да може да се прояви човешкият дух.

В природата съществува един план, който регулира нещата. През милионите години, когато човекът го нямаше, кой уреждаше земята? Религията казва - Духът Божи. - Но като се говори за Духа Божи - разбират се всички съвършени същества, които създадоха и устроиха земята и цялата вселена. Религиозните ще попитат - ами Господ какво създаде? Той се проявява чрез всичките тези съвършени същества - а не като отделна личност. Проявявайки се чрез тях, Той е създал цялата вселена и чрез тях сега я управлява, чрез тях ръководи сега и развитието на човечеството. Някои ги наричат ангели, които слизат от небето; но под небе се разбира светът на разумните, съвършени същества. Който мисли, че небето е вънка от него, ще се натъкне на едно механическо схващане, което ще го постави пред много загадки и неразрешими въпроси.

Като говорим за небе, разбираме целокупната хармонична дейност на ума, сърцето, волята, душата и духа. Вън от това не можем да си представим, какво нещо е небето. Като мислим за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди. Това небе е само един простор за човешкия ум, то е понятно само за човешкия ум, но не е понятно за човешкото сърце. Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето.

Творческият процес на живота е непреривен. Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път. И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес.

Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие. Всички хора ще заемат местата си в различните части на този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което заема и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него.

Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни начини, по които можете да проверите тази истина. Аз не искам да ви занимавам с теории, но има една истина, която може да проверите, а теориите са само за упражнение на човешкия ум.

Съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и природата. У човека има известни чувства, които са свързани с известни жлези във физическото тяло и ако човек се вслуша в тях, ще се добере до едно велико познание и ще добие голямо прозрение върху световните тайни. Една жлеза, свързана с такова чувство имаме между веждите, друга в гърлото, трета в областта на сърцето, (в слънчевия възел) в слънчевото сплитане, четвърта в основата на гръбначния стълб. Има и други такива жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега му са непонятни. Вие сега не знаете, какво ще бъде утре времето. А чрез тези жлези можете да схванете. Има някой да ви дава пари - пак чрез тия жлези можете да схванете. Има някой да ви дава пари - пак чрез тия жлези ще узнаете ще ви ги даде ли или не. Той изпраща известна мисъл, която произвежда вълни, които се възприемат от тия жлези и ти ще можеш да знаеш, ще ти ги даде ли или не. Затова трябва да се стремите да развивате тези жлези, които са органи на тези изтънчени чувства, чрез които можем да знаем бъдещето. Това го наричат сега интуиция. Това са жлези, чрез които може не само за утре да разбереш какво ще стане, но и за хиляда и повече години, защото настоящето за напредналите същества, за нас е бъдеще. И следователно, те знаят и са наредили една програма. И тази програма ние по никой начин не можем да я изменим. Например, когато те пращат някого на земята да стане жена, каквото ида прави ще се роди жена, и когато пращат човека да се роди мъж, каквото и да прави, ще се роди мъж. Това е един закон. Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота. Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота. Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта.

Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла. Единият смисъл - когато човек престъпи Божествения закон, лишава се от ред условия, необходими за проява на живота, а другият смисъл е преминаване от едно състояние в друго. И Христос така умря - премина от едно състояние в друго. Той трябваше да умре, за да подобри положението на човечеството. Един умира за всички. Един в света може да подигне всички. Ето как разбирам тази идея. - Тялото е в сила да доведе в здравословно състояние всички клетки, които живеят в него. Под думата Христос подразбираме колективния човек, космичния човек, който взема живо участие в живота на отделните хора. И той е вътрешната връзка между отделните единици. В този смисъл единството е факт. А съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и живота. По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-нисшите са осигурени и предвидени. Предвидени са също и всички изключения, които съществуват. Когато казвам, че всичко е предвидено разбирам, че всичко се развива по един определен план.

Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим.

Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи.

Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол. Аз не искам да оставя във вашия ум една идея за караконджовци. Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става. Няма да мислите, на кое място са. Щом помислите за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте. Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези. За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят мислите на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите мисли, желания и постъпки. Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството.

Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите.

За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения.

Беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.