Разлика между версии на „Основите на новото общество в. "Братство"“

Текуща версия към 09:01, 23 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.

ОСНОВИТЕ НА НОВОТО ОБЩЕСТВО

За да разберем истината, която съществува в природата, трябва да разгледаме въпросите широко, от гледището на целокупния живот, а не от нашите частични гледища. Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения. Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл. Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място. Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение. За да се спаси, преди всичко тя трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма.

Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото. За нас не е важно какви са били вярванията на хората в миналото, а какви трябва да бъдат нашите вярвания сега. Нашите вярвания по отношение на миналите трябва да имат един плюс, понеже сме израснали.

Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота. Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина.

Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина. И всеки трябва да бъде едновременно и господар и слуга, понеже има ден и нощ, трябва една по-слаба светлина, за да може човек да си почине, защото при Слънцето не можем да си починем, а ще работим; само при по-малката светлина, месечината, човек може да си почине и да се обнови.

Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването. Да знаем в какво седи силата на слугата. Природата, в която живеем, е най- голямата слугиня в света. И тя има крайно отвращение към всички господари; като чуе за някой господар, тя се накокори като мечка, не може да търпи господарите; а като чуе за слуга, мед й пада на сърцето. Тя знае, че има само един господар, който е Бог. А като чуе за втори, веднага замисля да го премахне. И всички противоречия, и в колективния и в индивидуалния живот на хората, произтичат от стълкновението на тези две тенденции в живота, от стълкновението между господари и слуги. И всички болести в човека се раждат от това вътрешно психологическо стълкновение. Сега трябва да се образува едно общество, което да хармонизира хората в съвременния живот. Трябва едно общество, което да акордира хората, както се акордира едно пиано. Законът и методът на акордирането е следният: когато на даден човек му липсва нещо, което прави живота му анормален, той трябва да намери един друг човек, който има добре и хармонично развита тази дарба или способност да акордира и той да положи ръцете си върху главата му на онова място, където се намира центъра на тази способност. И като концентрира ума си, да държи така половин час ръцете си. По този начин той ще предаде от своята енергия , която ще събуди към дейност съответната способност и в другия. Всеки може да провери този закон. В туй отношение, когато си търсите приятел, то намерете такъв, който да има развити качества и способности, които вие нямате, за да се допълните и да можете да предадете един на друг нещо. Когато искате да развиете известна дарба или способност, или да придобиете някаква черта в характера си, дружете с такива хора, които ги имат развити силно и хармонично. Това е разбирал Христос когато е казвал: „Даром сте взели, даром давайте.“

Когато човек има едно дарование, не трябва да го затваря в себе си, но да го направи по възможност достояние на всички, които могат да го възприемат. По този начин хората могат да си помагат в света. Когато един човек има развита една способност в себе си, като влезете във връзка с него, ще почувствате благотворното й влияние. Така, онзи човек, който има любов, без да ви говори нещо за Бога и за любовта, като се приближите при него, ще почувствате любовта му и ще я видите проявена в постъпките му. Като говоря за любовта, разбирам творческата сила на света, която тонира човешкия организъм. Любовта в най- ниското свое проявление е това, което хармонира всички органи и дава подтик на живота. Любовта е, която в своето истинско проявление става причина за пречупването на светлината, за идването на топлината и за растенето на растенията; тя е причина за всички хармонични и разумни отношения, които сега съществуват между хората, тя е причина и за наука и за всичко велико и смислено в света. Любовта е, която действа и се проявява в света и живота. Не е въпрос само за едно чувство, но е въпросът за един Велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа и на цялото човечество. И този подтик, в края на краищата, със своята Божествена сила, ще застави всички хора да се разберат и заживеят като братя. Този, който има тази любов, той се радва на успеха и придобивките на всички хора, като на свои. В този подтик седи щастието на човека, но ние сега го прекъсваме и затова сме нещастни. Любовта действа непрестанно, но когато нашата канализация се повреди, тя не може да се прояви. Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата. Този, който обича, вижда душата на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си. И ако душата на този, когото обичате и вашата душа не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо. И ако душата на Христа и вашата душа не могат да живеят заедно, какво ще постигнете? Ако не можем да бъдем там, където е Той, какви слуги ще му бъдем? А къде е Христос сега? - Христос е там, в света, където има любов. Навсякъде където има любов между двама души, там е Христос. Любовта се проявява навсякъде в природата и живота. Любовта се проявява и там, където не я очакваме. Тя не се срамува от грешните и грозните. Тя при всичките отива и всички стимулира и обнадеждава.

Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме. И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората. Трябва да знаеш как да предадеш своята любов, за да предизвикаш любов и в другите, защото някой път може да предизвикаш омраза със своята любов.

Във всяка епоха природата внася нещо ново в живота. И Любовта влиза в една нова фаза на проява и всеки от вас трябва да знае, как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите. Това е велико изкуство, което трябва да се знае и приложи навсякъде в семейния и обществения живот. Всяка човешка дейност трябва да се подеме от този велик Дух и тогаз ще имаме едно ново общество и нови разбирания и ще можем да говорим за великата наука, която ще ни разкрие тайните на Битието и ще ни посочи всички пътища на разумния живот, по който ще можем да стигнем до върха на съвършенството и да реализираме безсмъртния живот.

Беседа, държана от Учителя на 5 ноември 1933г.