| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Не | + | '''Не ли думах''' |
Текуща версия към 10:46, 30 март 2012
Не ли думах
Не ти ли думах, мила мамо, не ти ли казавах,
да не седи наша Донка край огнище,
в къщи само да се гуши,
а да иде, мамо, вече на школото,
да започне да се учи.
Наша Донка, мила мамо, е родена
мома умна, даровита,
та е време от школото за живота
нещо добро да научи.
Да не ходи вечер, мамо, на чешмата
на момците пълни стомни да поднася,
росни китки да им обещава,
а на болни вечер из селото
нека тя вода разнася.
Наша Донка, мила мамо,
по душа е блага, кротка, милостива,
но сърце си трябва да научи, мамо,
момците да не посмива.
Сутрин рано на чешмата да отива
в бели менци, мамо вода да малива,
бодра весела засмяна,
с чиста бяла риза, с хубава премяна,
та за пример тя да стане.
Кой я види как работи из селото,
как на всекиго помага,
да обикне и да прояви Доброто
като тая душа блага.