от ПорталУики
Версия от 17:37, 27 март 2011 на Ани (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Беседи

Книги с беседи

Общ Окултен Клас - ТРЕТА ГОДИНА

КНИГА: Високият идеал

БЕЗ СЪМНЕНИЕ, БЕЗ ПОДОЗРЕНИЕ И БЕЗ ДОКАЧЕНИЕ

Двадесет и първа лекция от Учителя 12 март 1924 г., София

Тайна молитва

Мълчание и размишление половин час.

Съмнение, подозрение и докачение – това са три важни положения, които спъват ученика. Затова първият закон е: никакво съмнение, никакво подозрение и никакво докачение към вътрешното начало, което те ръководи. И каквито и да бъдат външните условия в живота ти, знай, че Бог нито се изменя, нито се променя. Да предпочетеш всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога – това е величието на човека! Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не е характерен човек. Аз едно зная: не само вие, но и целият свят да дойде, не може да ме накара да се съмнявам в себе си. Всички хора да дойдат, не могат да ме накарат да подозирам себе си. Никой не е в състояние да ме застави да се докача. В мене докачение няма, защото аз зная, че Бог нито се променя, нито се изменя, Той е вечен. Защо ще се съмняваш в Бога? Ако не можеш да глътнеш един горчив хап в живота, ти не си ученик. Вие имате невидими неприятели. Ако не внимавате, те могат да изсмучат всички сокове на живота ви и да останете мъртви кости. Ако внимавате, ще бъдете насадени на лозата. Вечното начало е невидимо, безгранично, не може да му турите никакъв образ. От Бога няма да се докачате. От вас се изисква една вътрешна просвета, която да ви служи като основа в живота. За да може Божественият Дух да работи във вас, не трябва да се съмнявате, нито да се подозирате, нито да се докачате. При това положение Духовният свят ще ви говори на един разбран език.

Сега, като мълчахте, някои се питаха: „Какво да мислим?“ – Ще прекарате в ума си доброто и лошото във вас. Ще разгледате как сте приложили търпението, милосърдието, смирението, кротостта, въздържанието, Любовта и Истината. Ще се помолите на Бога да дойде Божественият Дух във вас като Светлина, да ви помогне да приложите всичко това постепенно. Без тази Божествена благодат много трудно ще се борите в света. Вие мислите, че Истината може да я намерите на Земята. Не, Истината е жителка на Небето. Единственото нещо, което Бог обича в нас, е Истината. Господ ще постъпи с вас тъй, както е постъпил едно време спрямо пророците – същата опитност ще имате и вие, същото благословение ще имате и вие. Духът, който работи, е същият и преди Христа, и след Христа. За Божественото в душата си трябва да имате един свещен трепет. Всяка дума, излязла от Божествената уста, който и да ни я донесе, е ценна за нас. Скъпоценният камък, който и да го донесе, има своята ценност. Също и по отношение на Божествените думи. Само по този начин може да се установи хармония между нас. Ние имаме да се борим още с доста сериозни мъчнотии, с голямо неразбирателство. В даден момент се иска голяма мъдрост, за да знаем как да постъпваме. За в бъдеще всички трябва да постъпваме по Бога и ще бъдем силни. Ако Бог е с нас, ще бъдем силни.

Втория път ще гледаме да направим мълчанието по-пълно. Ще се молите да се изцерите от физическите си недъзи. Би трябвало всички ние да бъдем здрави. Тези болести не ни препоръчват много. Пред Бога скрито-покрито няма, лицеприятие няма. И тъй – никакво съмнение, никакво подозрение и никакво докачение! Сполучите ли в това, ще дойде онази Светлина, която очаквате. Човек, който не е спокоен, който се дразни и е недоволен от себе си, не е силен. Силният човек не се дразни, слабият се дразни. Опитът показва дали трябва да се съмнявам, или не. Докачението е един опасен недъг. Дълго време ще трябва да се борите с него. Стремежите на човека са безконечни – човешкия Дух може да го задоволи само Вечността. Тук, на Земята, човек не може да се задоволи. Щом кажеш, че ще направиш нещо, не подозирай себе си дали можеш да го направиш, или не. Кажи и го направи! После не се съмнявай, че нямаш толкова сили. Без подозрение, без съмнение, без докачение! Работите ли така, Божието благословение ще дойде. В този закон няма изключение. Всички велики хора в света са се отличавали с това.

В характера на Христа имаше самообладание. Той имаше власт, но когато го биха, не се защитаваше. Той знаеше, че е от високо произхождение, но при все това не се защити. Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не може да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хората без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще пазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Да си горд – това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, да си верен на Истината. На човека, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпитания, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: „Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословения. Те са само по лицето ти – твоята душа не е засегната.“ Божествените плесници са хубави! Ако Господ някога ни прати Своето благословение, не трябва да Го подозираме. Най-мъчното нещо в света е да изтърпим всички изпитания без докачение. Тези неща не са за деца, а са за възрастни хора – за хора, които разсъждават. Аз говоря лично за всеки едного от вас. Аз ви виждам като горящи свещи. Виждам кой колко свети. Животът не е играчка, не трябва да се самозаблуждаваме. Ние сме пред лицето на Бога, Който е съвършен и желае и нашето усъвършенстване, желае да разбираме Неговите закони. Когато аз говоря, имам предвид всички ви. Всяка Истина може да я проверите, аз не я измислям от себе си. Приложете я и вие ще се ползвате от нея. И който и да ви донесе Истината – вие трябва да я използвате. Истината като факт, от когото и да е дошла, винаги има една и съща стойност. Когато дойдете в съприкосновение със самия източник на нещата, то е друг въпрос. Знайте, че изворът сам няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него. Господ няма да дойде при вас. Във вас трябва да има разположение вие да отидете при Него. Щом решите вие да отидете при Бога, това показва, че Божественото изтича от вас. Тогава и в Бог ще се породи желание да дойде при вас – ще изпрати Духа Си.

Като ученици във всички ви трябва да има морална стабилност и устойчивост. Без тази морална стабилност, колкото и познания да имате, ще ги изгубите. Разбойникът в света, който иска да обира хората – това е дяволът. Ако си силен, ще го разтърсиш: ти ще имаш сила само ако имаш морална стабилност. Ще хванеш дявола, ще го раздрусаш хубаво и ще кажеш: „Аз съм, който побеждавам.“ Това в окултната, в Божествената наука наричат самообладание, благородство на Духа. Аз ви зная слабостите и ако исках да ви привлека за себе си, щях да ви угаждам. Аз обаче ви казвам недъзите, за да ги изправите. Ако учителят не покаже грешките, недъзите на ученика си, защо е учител? Да се изправят погрешките – това е една задача на живота. Ще преминете през ред изпитания, ще дойдете най-после до Божественото око, ще ви се даде една задача и ако я разрешите, ще влезете в Царството Божие. Кога? – За ученика остаряване няма. Във Вечния Живот има вечно подмладяване. На Земята може да работите, каквото ви се даде. От никаква работа човек не трябва да се срамува. Всеки ден, каквото и да намерите, и някоя малка работа – направете я. Някой търси специална работа, за светии само. Не, каквато работа и да ти се даде, свърши я, не избирай работата. Каквато и работа да е, тя ще се облагороди от тебе. Не трябва да се срамуваме от работата, която Бог ни е дал. Щом една работа ти е определена от Невидимия свят, бъди благодарен за нея. Започни и ще я свършиш. Кой каквато работа върши – да се радва. Това е важно. Бог има за вас разни длъжности. Каквото ви попадне на ръцете, извършете го без роптание, без съмнение, без подозрение, без докачение. На мястото на съмнението турете Надеждата; на мястото на подозрението турете Вярата; на мястото на докачението турете Любовта. И кажете тогава на първите трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нямаме място за вас, намерете си другаде място. Ще уволните подозрението, докачението, съмнението, но приятелски, и ще насадите вместо тях Вярата, Надеждата и Любовта, които служат без пари. Първите искат много пари. Съмнението – 10 000 лева, подозрението – 20 000 лева, докачението иска 1 милион годишно. Надеждата, Вярата и Любовта работят без пари. Те са три закона, които трябва да работят във вас.

Мълчанието, което ви давам, е само една промяна, една малка почивка. Друг път ще искам от вас едно събрание тихо, без никаква кашлица. Искам да се дисциплинирате. Да седиш половин или един час в мълчание – това е благодатно средство. Всички да забравят мъчнотиите си поне за половин час – това е едно Божие благословение.

Тайна молитва

Двадесет и първа лекция от Учителя 12 март 1924 г., София