Настанало е царството Божие
"Но ако аз, чрез Духа Божи изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие". (Матея 12:28)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят от къде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: "И да е тъй, пак не вярвайте". Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след туй приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили с своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. "Ти", казваха Му евреите, "трябва да знаеш, че Бог говори на Моисей и трябва да постъпваш като Моисей, нищо повече"! Христос им казваше, че във времето на Моисей, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина. "Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Моисей?" – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече. Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение. Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
И Христос казва: „Но, ако аз чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е на вас царството Божие“.
Сега, ще се подигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н. Ние, като математиците, за да докажем некои неща, допущаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допущане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свершен. Съвременната наука ни иде на помощ. Запример, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвьта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тех изпъждат дявола навън. И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у васъ“. Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе в вашия ум, който се гърчи, яснота и преснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: не е ли изпъдило онези бесове? – Разбира се, че ги е изпъдило.
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани. Запример, некои казват: ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христа. Добре, аз приемам туй твердение, и ще видим математически, до колко то е верно. Когато Бог изпрати Христа на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се прояви и показа, че се е родил Спасительт на света, а като разпнаха Христа, тогава Му туриха един кръст. Питам: кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните христиани, страдаме все от кръстове, звезди нема. Навсекъде виждаме все кръстове, кръстове, но где са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако азъ“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали в вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие“. Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи“. В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: всеки човек да вземе туй, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Запример, седите неколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене. Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донасят, но от чуждата няма да вземе. Това го изисква справедливостта. Сега, некои хора в своите съждения са малко странни. Запример, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме. Да ви приведа един прост пример. Идва при мене някой си и ми казва: „моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долари наследство“. Той се радва, но мене нещо ме стега и си казвам: защо да немам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долари? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрел, мене не ми е драго това и си казвам: все едно, моят чичо не е умрел, а какво ме ползува, че твоят чичо умрел? Но, казвам така: слънцето изгре! – Значи всички можем да се радваме на туй слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Туй, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скърбни. Защо? В света има една скърб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скърб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скърб е на место, разбирам я, но има глупава скърб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дедо му, като умрел, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благородно произхождение, че приятелите му не го заобикаляли, че немал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – Все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!“ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пех много хубаво, но сиренето ми отиде“. На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пех преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея“. Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
Христос казва: „Ако аз чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е на вас царството Божие“.
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Туй учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тия усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи туй учение. За да се приложи туй учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Запример, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: при такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди. И всички онези, които твердят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадът един малък опит. И те трябва да ни дадат! Тъй като всеко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всеко едно учение, всеко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит. И ние, които вярваме в това учение, трябва да дадем един опит за себе си. Ако ние вярваме в нещо, трябва да знаем положително, туй реално ли е, така ли е. Запример, вземете въпроса: в какво седи същността на Бога? – Че Бог е Любов в света. Ние не трябва да проучаваме същността на Бога, като едно същество извън нас: не същността на Бога както ние Го знаем е, че Той е Любов, от Него излиза животът. Същността на живота пък дава възможност да се прояви разумното, а в разумното се проявява човешката свобода. Сега, ние не можем да отделим любовта от живота, не можем да кажем, че любовта е глупава, както казват некои. Не, не смесвайте любовта с глупостта. Любовта с най-разумният акт в света, а това, че ние вершим некакви глупости, то е друг въпрос. И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпнала на кръст? Ние всекога извершваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овците, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свершва. Ако това е така, тогава да престанем да философствуваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувствува вечния живот, да придобие туй, което иска – разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тело.
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види, кои чувства преобладават в него. В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тия на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: е, все са чувства! Не, важно е за всеки едного от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвувам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Туй е по важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде некъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертвува своя дълг. И тогава ние казваме: у този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертвува своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертвува своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тия чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: в кого вярвам? – Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвувате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвувате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвувам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне некое изкушение, аз ще си кажа: за нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвувам туй великото в мене, според което са живели и действували всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учительт ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учительт слуша и го поправя. Казва му: на еди-кое си место туй ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи. Дойде друг ученик. Учительт го слуша и му казва: еди-къде си ще изправиш грешките си. Следователно, ние ще се молим на Бога да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
Сега, някой от вас ще каже: докажи ми, дали има Господ или не. Тази логика е отживела времето си. Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: докажи ми, че е истински, че верви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че верви, ще кажеш: а, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат. За тех е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси. Тогава философите ще кажат: ето ви нашата философия, няма какво да спорим. Идете при бакалина и вижте, ако верви, приемете я, ако не верви, отхверлете я. То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото. Няма какво да говорим за нашето минало. Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: е, какъв беше дедо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тех да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: в миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владат? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да дигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко казал е в завещанието си: на големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така. Бог, в когото вярваме който ни люби, и когото любим, вечно живее. Той вечно пребъдва. Този Бог сега се проявява в хората.
Съвременните хора искат еднообразие в живота. Питам ви: когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години? Не, не е същият. Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още от начало. Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който иде, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това. Представете си, че некъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. До като се изчистят кюнците, през който ще мине, тя ще има един дъх, но след 20–30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшествуващиятъ“. Туй и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото по-вече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В туй отношение най-светли са лъчите на обед. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво. Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си. Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обед, та да видим кой по-добре ще научи уроците си. Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи по-вече светлина.
Христос казва: „Ако аз чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е на вас царството Божие“. При това положение може ли да има между хората разногласие? Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от некакъв недоимък вътре в тех. Пред една малка чешма всекога ще има караница и бой. Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой некого-си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, дето има много вода, дето и 10 камъка може да се карат, питам търновци: биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Запример, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набедявате този-онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите тъй, както постъпили онези руски княз и англичанин. Срещат се двамата в една много тесна улица в Лондон с своите кабриолети, и за да се разминат, требвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймсъ“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарьт моли, като свершите весника, да го дадете и нему“. Тъй трябва да бъдете и вис, като-че нищо не се е случило, като-че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: какво ще правят децата ми? Где ти е верата, где ти е волята, где ти е душата? Ти в нищо не верваш, но в парите само верваш. Гледам, верви някой професор, разправя за философията на Канта, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлекъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джеба, взима парите му. Изведнъж той забелезва, спира се: чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато беха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците верват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам!“ Питам сега: при такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който се лесно руши. Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат. Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
Някой казва: човек не трябва да бъде толкова глупав. Нима като крадеш, си много умен? Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни. В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: и маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бегат. И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
Та, сега аз говоря за онези, у който се е пробудило Божественото съзнание. Некои казват: е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Туй, което ни говори е толкова красиво! И когато заговори то на/един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присътствието на духа си.
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е на вас царството Божие“. Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас? Съвременната медицина подържа, че в човека има много зародиши, който седят, чакат благоприятни условия, за да се развият. Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Запример, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дедо беха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна с злато, седи отворена пред тебе. Казваш: е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата. Питам: где е твоята честност? Где става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса? – Не може. Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, който искат да спънат некого. И мъже, и жени има такива, и слуги и господари има такива. В трена, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: господине, моля ти се, аз ще слеза за малко, имам да си сверша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам некои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от некъде чантата и като разбрал, че го преследват дедективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата“. Питам: как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат некои добри, благородни хора. Туй Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Туй е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но в всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се верти насамъ-натам, шава. Казвам му: чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: где е вашият Господ? Идеш некъде, някой ти каже: хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: да се махнеш от земята! Казвам: тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тех, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: готованка! Че где е вашият морал? Туй не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присътствува тъй, както и ние. Аз говоря пред Бога. Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участвуваме всички на трапезата на Любовта. И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза. За всеки има отредено место да седне.
Казва Христос: „Ако чрез Духа Божий изпъждам този бес, настанало е на вас царството Божие“. И сега, Христос казва на всички: „В мое име изпъдете всичките бесове“. Кажете: „В името на Любовта Божия ние ви заповедваме сега, или да я възприемете, или да си вервите – нищо повече! Ако не можете да възприемете тази Любов, вие не можете да служите на Бога. Заповедваме ви в името на тази Любов да си вервите в вашето царство, отгдето сте дошли“. Има ли нещо лошо в това? – Няма нищо лошо.
Та, казвам: от духовните хора се изисква една правилна философия. Някой казва: аз изгубих вера в хората. Не, ти си изгубил вера в себе си. Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват святи, святи хора. Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извершили волята Божия и да верват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране! Някой казва: човек не трябва да бъде мекушав, а трябва да носи нож. Е, хубаво, страхливко, не си ли ти, който носиш нож, който проповедваш насилието? Отиваш при бакалина, искаш 2 кгр. захар на вересия, той казва: на вересия не давам. Покажеш му револвер, даде ти захар. Покажеш му един наполеон, даде ти захар. Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който с изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари.
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик потик да изучавате живота. Но, трябва да се приложи туй учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от васъ“. Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре в вас. Ще каже някой: ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: простаци са тия хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта. Мъдростта трябва да употреби тези пари. Разумният човек може да живее и без пари. Разумността е неговото богатство.
Христос казва: „Ако аз чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е на вас царството Божие“. Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонство. „Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас. Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене“. Туй може да го проверите. Имате ли тази свещена Любов, навсекъде пътт ви ще бъде отворен. Вие имате една велика наука и трябва да вервате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате.
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите право и да постъпвате право в живота си. Всека постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всекога да изпъква Божественото. Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля. Туй е жертвата. Ако ония светски хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: такава е волята Божия! Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
Казвам ви сега: направете опити! Имате болести, имате безпаричие, имате некакъв спор, недоразумения, имате неприятности с синове и дъщери, ето ви хиляди начини да опитате волята си. Сегашният свет е толкова богат на опити! Само разумните хора трябва да правят опити. И, ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно да постъпваме.
Казва Христос: „Ако аз чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е на вас царството Божие“.
Сега аз желая и за вас да настане това царство Божие и да бъдете свободни граждани на това царство.
Беседа, държана от Учительт, на 19 октомври, 1924 г. в гр. София.