от ПорталУики
Версия от 04:51, 24 август 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Неделими неща== Коя беше основната мисъл на миналата лекция? – Разлика между човешкия и Боже...)

Направо към: навигация, търсене

Неделими неща

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? – Разлика между човешкия и Божествения порядък. Великото се съдържа' в малкото, а малкото разнася великото по цълия Божествен свет. Божественото направо не се предава, но чрез мйлкото. Чудно е, защо голямото не се предава направо и защо не се вижда. Много естествено, как ще туриш в устата си един голям сомун хлъб? Ще начупиш хляба на няколко малки парчета и така ще ги приемеш в устата си, Малките нища влизат направо в Божествения свет. Божественото, само по себе си, е неделимо. Привидно и Божественото се дели, но в същност то е неделимо. Думата „неделимо" подразбира физическа, вътрешна връзка. Кракът е неделим от телото. Щом се отдели, той изгубва своя живот и престава да работи. Кракът върши някаква работа, докато е сверзан с тялото. Окото, докато е сверзано с тялото, върши работа; щом престане да е единно с тялото, и то престане да му служи,

131

Казвам: Малките работи трябва да станаг ясни. За да бъдат ясни, трябва да ги поставите на фокус и оттам да ги гледате. Ако предметът не попадне на фокус, не можеш да го виждаш ясно. Щом где* даш нещата на фокус, ще имаш голями постижения. Фокусът е необходим навсв-къде. Всички, които искат да постигнат нещата лесно, без фокус, остават разочаровани. Постижението подразбира поставяне на предметите в тяхния фокус. Само тогава т са ясни. Всички сте били ученици, знаете това. Ако учительт погледне строго, ученикът забравя всичко. Изпитателният поглед на учителя е в състояние да стресне ученика – той замръзва на мястото си.

Един виден американски проповедник пазправяше една своя интересна опитност. Той всякога написвал проповедитв си и ти изучавал наизуст. Един ден, както про-поввдвал, влязла една жена с черни очила и погледнала към проповъдника. В тоя мо-мент проповъдьта изчезнала от главата му, нищо не могъл да си спомни. Тъкмо мислел да се извини пред слушателите си, че е неразположен и отлага беседата си, когато в стаята влязъл един млад момък, с открито лице, с живи, засмени очи и погледнал към проповедника. Тоя поглед му по-действувал така, че възстановил цвлата си

132

беседа и продължил работата си. Има ученици, в присъствието на които учителят не може да преподава. И учители има такива. Един поглед на учителя е в състояние да смути ученика, да забрави урока си. Един поглед на учителя е в състояние да възстанови мисълта му.

Казвам: Трябва да се изучава закона на малките величини. Не само да се говори за тях, но да бъдете сведущи. Някой път ти си недоволен от живота. Запитай се, малък ли си, или голям. Малкият е всякога доволен, а големият никога не може да бъде доволен. Щом си недоволен, голям си, човек с достойнство си, гениален си, играеш роля на голям човек. В какво се заключава големството на поета? В поезията му. Ако поетът разполага с няколко хиляди думи, и всяка дума има свое значение, поезията му ще бъде богата. Човешкият език обхваща различни области на мисълта. Има мисли, които в даден случай произвеждат само един вид явления. Има мисли, които произвеждат огън, а други – студ. Когато сте били ученици, всички сте изпитвали студенината на някои мисли. Вие сте треперели, като че ви заливат с студен душ. Понякога мислите ви са произвеждали вътрешна топлина. Умът произвежда студени мисли, а

133

сърцето – топли чувства. Студът и топлината произвеждат различни състояния.

Мнозина кашляте и се питате, какво е кашлицата, и на какво се дължи тя. Кашлицата се причинява от дребни, микроскопични същества, които са умни, знаят, де да се загнездят. Те намират най-деликатното място – гърлото, дето правят своите опити. Те отделят различни сокове, във вид на химични съединения, разтварят някои неща и си правят своите опити, да видят, какъв е гласът ти, как трябва да пееш. Какво ще правиш с тия микроби ? – Не им давай храна, остави ги гладим. Ти ги храниш по три- четири пъти на ден, изхраниш ги добре, а носле се чудиш, защо се развалил гласът ти. Подложи ги на три- четиридневен пост. Не им давай никакво ядене. Тъй както сега кашляте, ако се справите с кашлицата си за един ден, доста силни хора сте. Ако никой може да се справи за една седмица, пак е силен човек. Някой и за година не може да се справи с кашлицата си. Болестта естествено ще дойде, но вие трябва да имате амбиция, да се справите с нея. Това е задача, която трябва да разрешите. Случва се, че някой се присмее на оня, който кашля. Не се минава много време, и той започва да кашля. Какво трябва да прави сега, за да се освободи от кашлицата? Да изправи погрешката си.


134

Докато не изправи погръшката си, кашлицата* не го напуща. Не се смвй на оня, който кашля. Кашлицата е крайно щеславно същество. Отдето мине, всички я чуват, отдалеч я по-знават.

Помнете: За да се, справите с болестите и мъчнотиит, трябва да бъдете разумни, да разбирате, кои нъща са реални и кои нереални. Когато се натъквате на нереални нъща, йе можете да се познаете и се питате: Аз ли съм, или друг някой? Представете си, че сте били силен човек, носъли сте с?о килограма на гърба си. Дойде ден, че отслабнете, и два килограма не можете да вдигнете. Питате се: Де отиде силата ми? Аз ли съм тоя човек, или друг някой? Човек трябва да се изучава. Когато двойникът на човека от духовния свет влъзе в физическия, без да иска, той му създава голями пакости и страдания. Ненежните страдания, които сега имате, се дължат на вашия двойник. Като влъзе в физическия свет, той не може да намъри почва под себе си, няма нещо, което може да го радва. Той прилича на човек, който дъла камъни с длето, или на художник, който рисува една картина. Той минава за ге-ниален, но вижда, че нещо съществено липсва на тая картина. Ако на картината на един велик художник липсва нещо важно, худож-никът не е велик, Някой нища са мадо-

135

важни, а дру^ѝ са важни. ^ръбва да се знае, какви нища липсват на човека. Например, срещаш един човек, но не искаш да го видиш. Разреши тая задача, защо не искаш да го видиш. Ще кажеш, че това не е важно. Не, разрешаването на тоя въпрос е много важно. Той е един социален въпрос. Ти не срещаш тоя човек за първи път. И в бъдеще ще го срещащ много пъти. Защо не искаш да го срещаш и виждаш, не можеш да си дадеш отчет. Понъкога на земята е необходимо да видиш даден чо-век, а някога можеш и да не го срещаш. Никой човек не ти е причинил никакво зло, но не искаш да го срещаш, а някога искаш да го срещнеш. Защо е така, не знаеш. Всвко нещо си има своитв дълбоки причини. Един адвокат от Горнооряховско пж-тувал от София за Горна Оръховвца. На гарата го спрвл един селянин и му казал: Господине, не ми достигат 30 стотинки за би-лет. Моля ти се, помогни ми. – Не мога да ти дам – сухо му отговорил адвокатът. Се-лянинът се примирил, мушнал торбичката си под мишца и поел пътя си пеш. Адвокатът видъл от трена, как селянинътъ^ър-вбл пеш за селото си. След петь-шест години адвокатът заминал за Англия. Случило се, че трябвало да отиде от едно село в друго. Брои парите си, не му достигали 30 стотинки

136

за билет. Погледнал натук - натам, дано види някой познат, но не намърил такъв. Принудил се да тръгне пеш. Като взел багажа си в ръка и тръгнал на път, спом* нйл си случая с селянина, на когото той не пожелал да услужи. Требвало да му даде само 30 стотинки, но той не бил готов на услуги. Щрм не искаш да! услужиш на ближния си, ѝ на тебе няма да услужаг. Няма по-хубаво нещо от това4 да услужваш във всвки даден момент. Има случаи, когато не ■фъбва да услужваш, но разумност се иска, да разбираш, кога да услужваш и кога да не услужваш. Някой иска револвер да убие Никого. Ще му услужиш ли? Някой иска да му дадеш един голям нож. Ще му дадеш ли? Ножът е опасно нъша не е за него. Има н^ща, от които трябва да се въздържаме. Не можеш да дадеш на човека всичко, каквото иска.

Какви са свойствата на малкото? В химията и физиката се говори за протонит, като за малки величини. Как са намърили уче-нйтб свойствата на протоните? Колкото и да увеличават протонит, все невидими ще оста-"нат. Как са ги открили ученит? Представете си, че разумнитв същества се пренасят от едно мвсто на друго с протонит, като с превозни средства–автомобили, аероплани и др. Какво ще кажете за това? Ще кажете,

137

че разумните същества н-ямат друга работа, ами ще се пренасят с протоните от едно място на друго. Какво представят разумните същества? Т са същества на смирението, мо-гат да се смаляват толкова, че да минават и през най-малкнг процепи. Там, дето разумните същества минават, никой не може да мине. Като дойдат до затворени места, т веднага се отварят за тях. Как минават през тия места, само т знаят. Ще знаете* че когато и вие минавате през места, през които никой не минава, това се дьлжи на ра-зумността.

Представете си, че н-якой сънува червен кон. Качил се на коня, отива донвкъде и спира. После слиза от коня, а коньт продължава своя път. Събужда се от сън и се пита, каква връзка има между коня и него. Де отиде коньт? Защо човекът слъзе? Коньт представя конкретния човвшки ум, който човек езди. Имаш кон и след малко оставаш без него. Това се случва с всеки обикновен човек. Имаш едно благо, но след време го изгубваш. Не е така, обаче, с съвършените същества. Никой не може да лиши едно разумно същество от благата, които му са дадени. Разумният е съна-следник с природата. Каквото пожелае, ще го има. За него природата е веякога отворена.

138

За неразумнитй, които йе са сънаследници с природата, навсвкъде е затворено.

Кой въпрос е най-важен за вас? Като ставате сутрин от сън, какво ви интересува най-много? Коя дума в български език е най-важна за вас { Също и коя буква е най-важна според вас? Всъка дума и всъка буква имат специфично значение, заемат специфично място. И в природата е същото; вейка част от Цълото заема специално мъ-сто и върши специална работа- Вижте, какво положение заемат отделните части на цвъта. Венчето на цв-вта е обърнато нагоре. Като пада дъжд върху него, то се обръща надолу. Значи, цветът има посока отдолу - нагоре, а плодът – отгоре - надолу. Колкото повече узръва, толкова по-надолу пада. Значи, имате две обратни посоки на движение. Затова, ако откженете цвят, ще имате един резултат; ако откженете плод, ще имате друг резултат. При това, резултатът зависи и от времето, през което късате цвъта или плода. Ми-съльта на човека е неговият цвът. Трябва да знаете, кога да откженете един цвът от вашия живот. Не трябва да късаш цвъто-вети на своя живот, но внимателно ще ги извадиш с корен и ще ги посадиш на ново място.

Изпийте пвсеньта „Махар - бену - аба." Както я пвете, резултатът е един. Тя може

139

да се изпее пб различни начини и да произведе различни резултати. Сегашната музика е останала малко назад, заместила се е с музиката на орждията. Като затракат ония картечници и дългобойни орждия, че веякаква музика заглушават. Днес, каквото и да се говори за музиката, хората са в положението на затворници, които почти нищо не знаят за свободата си. В Лондон двама полицаи успъли да хванат един от най-голямите а паши и го предали на полицията. Турили го в една стая на третия етаж. Верзали ръцет и краката му с дебели въжета и го оставили в това положение, докато еждът се произнесе за наказанието му. По невнимание, надзирательт забравил свъщьта в стаята и си излязъл. Апашът бил умен, видъл запалената свъщ и, след като стъпките на надзирателя се отдалечили, той започнал да съобразява, как да използува свъщьта, да избъга от затвора. Домъкнал се до свъщьта, турил ръцет си на пламъка, да прегори въжето; после поставил свъщьта под въжето, с което били верзани краката му, и то прегорило. Като освободил ръцет и краката си, той взел чаршафа от леглото, накъсал го на парчета, които заверзал здраво едно за друго, и така направил въже, с което се спус-нал от прозореца. Съобразителен бил тоя апаш. Ще кажете, че не е право да бъга от

140

съдбата си. Апашът разрешайа Въпроса Ш свободата си с своя ум и своето сърце. Запалената свещ е неговият ум, а чарша* фът – неговото сърце. Той туря ума и сърцето си на работа. След това надзира-тельт влиза в стаята и не намира аиаша. По същия начин и вие можете да използувате запалената свещ и чаршафа, за да придобиете свободата си.

Певецът разчита на своя глас. Вие на какво разчитате? Човек трябва да разчита на четири съществени неща: на своя дух, на своят, душа» яа своя ум л на своето сърце., С душата е сверзана волята. Ако не разчи-таш на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, на какво друго ще разчиташ? Ако не разчиташ на Божествения, на духовния и на физическия свет, на кой свят ще разчиташ? Божественият, духов ният и физнческият свет са единствените светове, на които човек може да разчита.

Към кой свят се отнася пеенето? Ще кажете, че пеенето има отношение към сърцето. Не, пеенето се отнася към ума, т. е. то принадлежи на умствения свет. Музикалните произведения са литературни. Музикалното чувство е на границата между творческия и Божествения ум в чоаека. Работете съзнателно върху себе си, да подобрите гласа си,

141

Как ще го подобрите? Ако бих препода-вал музика, първата ми работа щеше да бъде да събудя в учениците си любов към музиката. Това е най-просгият метод. Като обикнат всеки тон, т ще оживеят за тях. Всеки тон – до, ре, ми. фа, сол, ле, си – са живи тонове. Изкуство е да гтееш с любов. Тонът „ла", например, е зреещ плод в гамата на баса. Гамите слизат на земята като блага, които радват малките същества. Как ще раздава човек благата? Как ще се отвори за хората? Като пееш, ти се от. варяш и даваш от благото, което носиш. Така ще раздаваш, че окръжаващите само ще гледат и ще се радват, без да те ог-рабват. Радвай се, че някой се отворил и пее. Ако го ограбваш, той не може да пве хубаво. Изкуство е, като пееш, да знаеш, как да отваряш вратата. (Учительт пее пъсеньта „Махаръ-бену-аба" в бас). Как ще се изпее пъсеньта колоратурно? Хубаво пеене е това, в което има съдържание. Думата „махар" означава подготвяне на духа, на душата, на ума и на сърцето за работата, която го радва. Да пееш бас, това значи, да се прояви първо бащата, който слиза при децата си – сопран, тенор и алт, и казва : Ще ви предам първите уроци. Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си? искаш ли да ядещ супа? Супата раз-

142

валя стомаха – разредява стомашния сок. Също така тя разваля и гласа. Песен, подобна на супа, не може да се научи добре.

Срещате една ученичка, която пее, рисува и шие хубаво – даровита е, но липсва ѝ н-вщо. Какво ѝ липсва, и тя не знае. Обаче, за хубавото пеене тя е навсъкъде добре приета. Достатъчно е Да пееш хубаво, за да бъде пътят ти отворен. Пъйте и не мислете, дали сте даровити, или не. Заблуждение е да мисли човек, че не е даровит. Трябва да се образува школа за певци, в която един да пее за кокичето, втори – за минзухара, трети – за теменужката, четверти – за розата, пети – за карамфила. Всеки ще научи първата песен добре и след това ще върви към втората, третата и т. н. Ог пеенето се познава човешкия характер. Всвко движение, все-ки тон, който излиза от човека, говори за самия него.

Какъв е характерят на чов-ека, ако горната му устна е по-развита от долната? Нъ-кой работи повече с горната устна, друг работи повече с долната устна. Движението на горната или на долната устна показва, какви сили действуват в човека в даден момент. Слушаш лекцията на нвкой про-фесор и правиш едно отрицателно движение с лицето. – Защо? – Не си доволеи от лекцията. Не^е занимава^ с отрицател-

143

ните сили, защото първо на себе си накостиш. Някой човек падне на улицата и се окаля. Ти минаваш край него и казваш: Не искам да се спирам пред тоя човек, да не е па-днал. Спри се, приложи доброто в себе си, помогни на тоя човек да стане и да се очисти. Като помагаш на другите, ти помагаш и на. себе си. Като вериаш в себе си, ще верваш и на другите. И обратно: като вер-ваш на другит, усилваш и своята вера.

Преди години имаше един учител по математика – доста духовит, умвеше да на-сърчава учениците. Извади един ученик пред дъската и му казва: Както те виждам, ти си гениален, ще ти дам една задача, веднага да я решиш. Ученикът поглежда задачата и казва: Господин учителю, по никой начин не мога да я реша, мъчна е задачата. – Ще я решиш, ти си гениален. Ученикът погледне задачата оттук - оттам и започне да решава. Учительт стои до него и го подсъща. Ученикът мисли усилено, на-пряга се и решава задачата. После учительт казва: Вид ли, като се сеединихме двамата, пешихме задачата. Добър беше тоя учител. Той се лвижеше между учениците, когато решават. Погледне един ученик в очит, погледне друг – предаваше им нещо от себе си. И ученикът го погледне и разбере, какво трябва да прави, Ако е сгрещил,

144

лесно намира погрвшката си и я изправя. Ако ученикът не можеше да реши задачата си, учи-тельт казваше: Какво да правя с тебе? Да ти пиша ли една тояга? Както те гледам, повече от единица не струваш. Ти не разби-раш значението на единицата, затова ще ти пиша единица, да я разбереш. Учительт влизаше в клас весел – усмихваше се, по не се смееше. Учениците го обичаха. Често той споделяше възгледитв си с учениците. Когато постъпваше строго с тях, на другия ден казваше: Не взимайте присърце това, което ви говоря. Едно време и аз бвх като вас невежа. В бъдеще и вие ще бъдете като мене – учени хора.

Природата, като възпитателка, не представя „табула раза" – бълв, ненаписана книга. В нея се разрешават най-трудните задачи. Като знаете това, не пресилвайте нещата. Започнете с най-малкото. Нека то постепенно да расте и се увеличава. Такъв е законът. Не казвайте, че от вас нищо няма да из-лезе. Не предрешавайте въпросите. Вземете, например, числото 999. Знаете ли, какво число ще се получи, ако се повдигне в сж-щата степен? Грамадно число ще се получи. Едва ли ще се намъри някой, който да умножи това число само на себе си 999 пъти. Ако никой го повдигне в квадрат и в куб, ще се отегчи по-нататък да умножава, Квадрв*

145

тът на едно число представя неговия цвът, а кубът – неговия плод. Една мисъл е цввт, когато е в двуизмърния свет; тя е плод, когато е в триизмерния свят. В тоя свет нъщата са динамични.

Един млад момък, студент, постж-пил на работа в едно богато семейство, като слуга. Той бил много даровит, отлича-вал се с музикални саособности, разбирал от художество, скулптура – изобщо, много нъща знаел. Всички му давали заповеди: и мъжът, и жената, и децата. Каквото му заповядвали, всичко изпълнявал точно и добре. Като прекарал два - три месеца между тях, всички разбрали, че той не е обикно-вен слуга. Тв започнали да се допитват до него, да им дава съвети, какво да правят. В скоро време разменили ролитв си: тв изпълнявали, той заповвдвал. Значи, оня, който знае и разб:гра нвщага, той е господар. Който очаква всичко наготово, той е слуга.

Казвам: Попвкога нвщата външно из-глеждат прости. В същност, не е така. Мислите ли, че зрението е прост процес? Често през очите на вашия ум мииават възвишени същеетва, които ви оставят цъла галерия картини и образи. Ако сте разположени, ще се забавлявате с тях – все ще научите нищо. Ако не сте разположени, възвишените същества взимат апарата си и за-

146

минават. Така т ви иомагат да разрешите труднитй въпроси в живота си.

Сега, нека трима души – две сестри и един брат, изпеят* п%с«ньта„Махаръ-бену-аба", без да се готмт специално. (Изпъха песеньта). Тая песен означава: Елате в нашата градина, да см хапнете от узрълитй плодове, да видите, колко са красиви и сладки. (Учительт напи още един път „Ма-харъ-бену-аба.").

Изпейте песнит%: "Всичко в живота е постижимо; Сила жива; Сила, здраве е богатство."

— Светлиятъпът иамъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът .

29. Беседа от Учителя, държана на 15 декемврий, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.