СКРИТОТО ИМАНЕ
Пак е подобно Царството небесно на имане, скрито в нива, което като го намери человек, скри го и от радостта си отхожда и продава все що има и купува онази нива. Матея 13: 44
Великите неща в природата се крият в нейните дребни постъпки. Следователно, има един вътрешен закон, който определя пътя на всеки разумен човек. Дръжте тази мисъл: речта е само за разумните хора. Може да се говори само на разумни хора, може да се учат само разумни хора. Някои говорят за гениалността. Разумността седи по-горе от гениалността. Разумният човек е по-горе от гениалния. Геният е начало на разумността. Разумният човек започва с гениалността. Някои казват: той е гениален човек. Казвам: за да бъдеш разумен човек трябва да започнеш от своята гениалност. Тъй както съвременните хора разглеждат гениалните хора, те забелязват у тях много дефекти. Казват за някого: той е гениален човек. Ако наистина е гениален човек в правия смисъл на думата, той трябва да изключва всякакъв дефект от себе си. Защо? Понеже разумността е начатък на гениалността, а гениалният човек изключва всякакъв дефект. В разумния човек няма слабости.
Сега ние говорим за онова съвършенство, което съществува в разумната природа. Разумният човек взема всичко предвид, той винаги разсъждава. Как трябва да разглеждаме сегашния живот от гледището на разумния човек? Аз не говоря за живота на хилядите поколения, които са минали преди нас, не казвам да се разглежда животът на Сократа, на Платона, на Христа, на апостолите, на пророците, какви били те, но важен е сегашният живот. Има ли някаква връзка между сегашния ви живот и между живота ви преди хиляди години? Някои ще кажат, че няма никаква връзка. Питам ви: каква връзка има сега между вас, които сте се събрали в този салон и между онези, които са живели преди 2000 години и са седели в храмовете да се учат? Сегашният ви живот има ли връзка с живота на онези млекопитаещи, които са живели преди 10 000 000 години? Най-после, сегашният ви живот има ли връзка и с живота на онези риби, които са живели преди 50 000 000 години? Всички ще кажете: това са риби, това са млекопитаещи, а ние сме хора, синове божии, наша е културата сега. Питам: съвременната култура разбрала ли е живота на всички дребни, микроскопически същества? Ние мислим, че в дребните същества няма култура. Отлична култура има в тия дребни същества! Съвременните гениални изследователи на естествените науки виждат, че в тия дребни същества има такива техници, каквито до сега не е имало на Земята. Отлични електротехници има между тях! После, между тях има отлични математици, с които нашите съвременни математици не могат да се сравнят. Между тях има още и отлични геометрици, каквито нашата наука и не подозира. Между тия дребни същества има и анатомисти, геолози, биолози, какви ли не специалности съществуват в тия дребни същества. Те са приготвили пътя за сегашната култура. Те са приготвили пътя на сегашния човек. Питам тогава сегашните учени хора, по кой начин се създаде мозъкът? Човекът ли го създаде или друг някой? Изучен ли е животът на онези пирамидални клетки, които седят на повърхността на мозъка и които са носители на човешката мисъл? Тази област е засегната едва сега. Забелязва се, че когато човек е в нормално състояние, т.е. когато мисли, тези пирамидални клетки са изправени, допират се в крачката си една до друга и тогава човек мисли, а когато човек е в почивка, те се свиват. После, когато мисълта се прекъсва и след това пак се яви, или пък когато човек забравя нещо, забелязва се, че тези клетки ту свиват, ту разпущат крачката си. Изобщо, според каквото те правят, така и човекът мисли.
И сега Христос се натъква на онова скрито богатство. Под скрито богатство аз разбирам онзи скрит разумен живот на човека. Този скрит разумен живот не се изучава колективно. Всеки индивид или всяка душа го изучава сама за себе си. За онези от вас, които вярват в душата, казвам всяка душа, а за онези, които не приемат душата казвам, всеки ум или всеки дух. Може да употребите който термин искате, но разумното у човека, което го определя като човек, е умът. Ние вземаме него, защото всички хора са на едно мнение по този въпрос. Всички хора признават, че в човека има ум. Ума никой не отрича - няма спор по това. Значи, богатството в човека е скрито някъде. По кой начин може да се добие съвременната интелигентност? От нея именно зависи щастието на човека. Щастието на индивида, щастието на дома, щастието на обществото, щастието на народа, щастието на цялото човечество, па и щастието на всички ангели се крепи на разумния живот.
Следователно, разумността се дели на степени. Не е въпросът изведнъж да станем разумни. Вечността, това са възможностите за проявлението на разумния живот. Тъй определям аз вечността. Само във вечността се крият възможностите за проявлението на нашата душа и дух. Казвате: вечният живот е важен. Да, важен е, но няма какво да ни плаши вечността. Трябва да знаете, че вечността е мястото, където се крият всички възможности. Като разберем тъй живота, от нас ще изчезне онова учение, което често ни засенчва. Ние мислим, че няма да постигнем някои неща. Ако е въпрос да разберем само нашето съществувание, тогава животът няма смисъл. Някои казва: аз искам да живея. Добре, можеш да живееш, но твоят живот представлява само един ден от целокупния живот, който трябва да преживееш през хилядите години на бъдещето. Представете си сега, какво велико нещо е Земята в цялата Слънчева система! Тя е единица, в която е определена годината за мярка. Тя пък е разделена на 365 дни или на 12 месеца, а те на 52 седмици, всяка седмица на 7 дни, денят на 24 часа, часът на 60 минути и минутата на 60 секунди. Ние мерим нещата според тази мярка и казваме: изтече цяла една земна година. Значи, нашето съзнание на Земята е наредено съобразно тази мярка. Ние мислим според мярката на Земята. За нас големите работи се определят от нашата година на Земята, т.е. от земната година. Но представете си, че вие живеете на Слънцето, дето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си, какво богатство ще бъде за вас, ако ви пренесат на Слънцето, да поживеете там поне една година! Иначе, една година, прекарана на Слънцето, се равнява на 20 милиона земни години. Питам този от вас, който е живял тук на Земята 50 години, на каква част от слънчевата година се равняват тия 50 години? Приблизително на една минута. Тъй че, когато вие живеете на Земята 50 години, вие сте на Слънцето едно бебенце, едва на една слънчева минута. Питам тогава, какво ще бъде съзнанието на слънчевите хора? Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват сега в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на божественото съзнание. Мярката, с която се мери знанието във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на Земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух.
Тогава, какво трябва да стане с вас? Съвременните астрономи казват, че в нашата Вселена има 100 милиона слънца. Представете си, че вие не можете да се върнете, откъдето сте излезли, докато не обиколите всички тия системи. Представете си още, че живеете във всяка слънчева система по 100 години. Умножете сега 100 милиона слънчеви години по 100 години и вижте след колко години ще се върнете. Пък ако трябва да обиколите всяка планета от слънчевите системи, които са девет и престоите във всяка от тях по 100 години, това са още 900 години. Тъй че, като живеете на всяко Слънце по 1000 години, докато обиколите всичките системи, вие ще имате един завършен курс от знания, завършена гимназия. И така, със завършен диплом ще се върнете в ангелския свят. Питам: какви ще бъдат тогавашните ви възгледи в сравнение със сегашните? Какво ще бъде тогавашното ви съзнание? И какво знание ще имате за нещата? Вие сега какво знаете? Като хванете един самун, казвате: самунче, бабам! Хванали сте го и мислите, че в самунчето е всичко. За нас е така, но има същества, които не се хранят с нищо. Самунчето не е единствената храна в живота ни. Всички хора, които се хранят със самунчета, в края на краищата все ще умрат. Всички онези, които се хранят с месце - и те умират. Всички онези, които се хранят с баници, също умират. Значи, начинът, по който ние възприемаме храната сега, носи отрова след себе си. И тогава учените хора казват, че в самата храна, в самия въздух е била вложена отровата. Да, вярно е, в храната е вложена отровата. Защо? Защото нямаме в себе си онзи апарат, чрез който да отделяме истинския жизнен еликсир, или тъй наречения истински живот, който носи в себе си безсмъртието.
И тъй, Царството божие подразбира условията на истинския разумен живот. Онзи човек, като намерил елементите на разумния живот, отишъл и продал всичко. И когато Христос казва, че ние трябва да се отречем, какво се разбира? От какво трябва да се отречем? От смъртното. И ако вие сте някой богат американец, милиардер, който най-много след 100 години ще умре и богатството му ще мине в ръцете на други хора, а другаде някъде има един бедняк, който няма нито 5 пари в джоба си, но притежава вечния живот, безсмъртието, той ще каже на богатия милиардер тъй: ако пожертваш всичкото си богатство за човечеството, аз ще ти дам в едно шишенце само една капчица от еликсира на вечния живот и ти ще станеш безсмъртен. Обаче, той трябва да подари всичкото си богатство. Някой от вас ще каже: докажи това най-първо! Това е така, няма какво да се доказва. Когато Христос говори за придобиване на вечния живот, той подразбира да се даде всичко. Аз ще ви дам по една капка от този живот и тази капка е като онази искра, която, като се тури в огъня, разгаря се, увеличава се от вашето знание!
Та казвам: трябва да изучавате условията на Царството божие. И стари, и млади, всички искате да развивате живота си. В този живот ние туряме обичта като метод за привличане веществата на вечния живот. Някой казва: защо трябва да обичам? Защото само чрез закона на любовта ти ще можеш да привлечеш онази материя, от която се гради вечният живот, от която трябва да съгради твоето тяло. Сегашното тяло на човека е неустойчиво. При една болест ти можеш да изгубиш 20-30 килограма от тялото си, а някой път можеш да изгубиш изведнъж 50-60 килограма. Тогава, кое е същественото у човека? Сегашните хора, за да покажат, че някой човек е здрав, претеглят го, за да видят колко тежи, но здравето с тегло не може да се измерва. Действително, понякога здравите хора тежат повече, а понякога по-малко. Ако човек е здрав по ум, по сърце и по воля, той, като върви, стъпва леко, не вдига никакъв шум и никакъв прах. Онзи човек пък, който скоро ще умре или онзи, на когото работите не се уредени, той като върви вдига голям шум, като че земята се тресе, като че боксира нещо, като някой груб тежък автомобил. Здравият човек върви като леките модерни автомобили, никакъв шум не вдига.
Та казвам, разумният човек, като ходи, като мине покрай тебе, не го чуваш. Минава незабелязано и не прави никаква реклама. Сегашните хора казват: нещата трябва да се рекламират. Има работа за разумните хора, има работа и за глупавите хора. Глупавите хора само камъни трошат, само купчинки пясък местят от едно място на друго. Гледам някой път как мравите трупат цели купчинки сламки, но дойде земеделецът със своето рало, разпръсква всички тия сламки. Тъй е и в нашия съвременен живот - дойде смъртта със своето рало и разпръсква целия дом. Тъкмо бащата и майката са доволни, щастливи, казват си: слава Богу, осигурихме се! Но дойде съдебният пристав – смъртта – хване най-хубавата дъщеря и я задигне. Че ти си щял да плачеш или не, тя не иска да знае. Но този съдебен пристав е като някой вълк. На другата вечер пак дойде, задигне другата дъщеря. После задигне сина, а след него майката и бащата. Питам: как уреждате този въпрос? Някой казва: човек трябва да има синове. Да, ако има синове безсмъртни, дъщери безсмъртни – разбирам, но да има синове и дъщери, които всеки момент може съдебният пристав да ги отнеме, това не разбирам. Питам: какъв е този живот? Ако хората могат да отнемат нашите мисли, нашите чувства, които имаме, каква полза от тях? Ако имам една гениална мисъл, която утре хората ще дойдат да я вземат, каква полза имам от нея? Хубавото, гениалното, което имам в живота си, трябва да остане в мен! Затова Христос казва: събирайте си съкровища горе на Небето, понеже там е разумният живот! Там нито крадец ги взема, нито молец ги яде, нито ръжда ги разяжда.
И подобно е, казва Христос, Царството небесно на имане, скрито в нива. Нивата, това е човешкото тяло. Ето защо, при съвременното възпитание, всеки от вас трябва да започне със себе си. Той трябва да се проучва. Запример, проучвали ли сте вие защо вашето чело е построено по този начин, а не по друг? Дали ли сте разрешение на въпроса, защо устните на някои хора са дебели, а на други по-тънки? Разрешили ли сте въпроса, защо ушите на някои хора са по-големи, а на други по-малки? Толстой, например, имал големи уши. Разрешили ли сте въпроса, защо космите на някои хора са по-дебели, а на други - по-тънки? Защо на някои хора космите са по–остри, а на други - по-меки? Или защо на някои хора космите са по-сухи, а на други - по-влажни? Съвременните физиогномисти изучават всички тия въпроси. Те казват определено: човек с такъв и такъв нос има еди–какъв си характер. Човек с такова и такова чело има еди–какъв си характер. Някой път те се спират и върху бръчките, върху линиите на челото и оттам съдят за интелигентността на човека. Обаче, всички тия съвременни физиогномисти, всички съвременни графолози и други, трябва да направят крачка напред. Най-първо те трябва да проучат строежа на кожата, а именно, каква е кожата на челото, какви пори преобладават, по-големи или по-малки и т.н. Те трябва да прочетат колко пори има на челото на един гениален и на един добър човек, и колко пори има на челото на един обикновен и един глупав човек. Все ще се намери едно различие. После трябва да се проучва каква е кривината, какви са ъглите на човешкото чело. Освен това, съвременните френолози трябва да различават какви са лъчите, които излизат от човешките очи. Като се тегли една хоризонтална плоскост от зеницата на едното око до зеницата на другото, трябва да се гледа на каква посока от тази плоскост върви лъчът, който излиза от очите, над плоскостта или под плоскостта и още, под какъв ъгъл е този лъч. Съвременните френолози се намират в голямо затруднение при определяне посоката на този лъч, който излиза от очите. За този лъч има цяла наука, наречена “боваризъм” по името на създателя й Бовари. Той изучава наклона на този лъч и по него съди за човека. Когато този лъч е наклонен към земята, такива хора са материалисти. Когато този лъч е хоризонтален, тези хора са уравновесени, не са материалисти, но са в едно преходно състояние. И най-после, когато този лъч е над окото и образува с хоризонталната линия един остър ъгъл равен на 45 градуса, такива хора се считат за духовни.
Та, от гледището на боваризма много духовни хора не са духовни, а много религиозни хора не са религиозни. Много религиозни хора, които се молят по три пъти на ден, не са религиозни. Те се молят, но за какво? За хляб, за пари или за нещо друго материално. Никой не се моли за нещо идеално. Някой се моли, понеже дъщеря му е болна, друг - понеже синът му е болен, а трети, защото се намира в затвор. Повечето хора днес се молят Господ да уреди материалните им работи. Питам: при такова състояние на душата, в което се намирате днес, можете ли да бъдете благородни? Следователно, боваризмът казва, че вибрациите на човешката душа трябва да се видоизменят и лъчите на очите да имат направление нагоре към Слънцето. Те трябва да се свързват съзнателно с човешката душа. Това значи, че човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, където живеят всички животни, нито дори в самосъзнанието си. Той трябва да излезе от тия състояния и да живее в свръхсъзнанието си.
Та казвам: човешкото тяло, което имаме, то е всичкият капитал, всичкото богатство, чрез което трябва да създадем своето бъдеще. Алхимиците са се занимавали още през средните векове за придобиване на това богатство. Те се стремели да придобият този вътрешен еликсир на живота – безсмъртието. И всички усилия на съвременното човечество са все към това. Всички се стремят към придобиване на вечния живот. Ако питат в какво седи човешката култура, ще кажа: човешката култура се стреми да придобие разумния, вечния живот. Когато се придобие този живот, злото ще изчезне. Злото, което сега съществува в нас, съществува по съвсем други причини. Злото и доброто съществуват едновременно във всички хора. Човек се поляризира едновременно. Ако дясната му страна е добра, лявата е лоша. Можете да направите опит. Ако постоянно възбуждате дясната страна на мозъка в някой човек, той ще се дразни. Започнете, обаче, да гладите лявата страна на главата му, той утихва. Забелязали ли сте как у някой човек се заражда желание да пооткрадне нещо. Защо е това? Понеже у него е силно развит центърът на стяженолюбието. Ако искаш да не краде, трябва да намагнетизираш лявата страна на главата му зад ушите и той ще каже: хайде, сега ще живея по честен начин, няма защо да крада. В човека има друг един център на екзекутивност, който го прави решителен, смел. Ако намагнетизираме дясната страна на главата у някой човек, зад ушите, той ще вземе револвер и ще иска да убива. Ако пък намагнетизираме лявото полушарие на мозъка му, няма да се мине много време и той ще каже: аз трябва да живея като човек, да устоявам на всичко! И затова, колкото и да се възбуди, колкото и да се раздразни срещу някого, той ще си каже: аз ще постъпя с този човек разумно, ще му дам един добър урок, няма защо да го убивам. Следователно, съвременните учени, съвременните криминалисти трябва да изучават човечеството, трябва да изучават неговите прояви. Ламброзо, например, е изучавал всички паталогически случаи. Хубаво е, но въпросът с това не е разрешен. Ами когато се изправи онзи разгневен син срещу майка си и извади нож да я мушне, какво трябва да прави тя? Ето къде трябва да се знае великия закон! Когато майката е едва заченала, тя трябва да знае този закон и да намагнетизира лявата страна на сина си. И когато синът се роди, той никога няма да вади нож срещу майка си, нито пък ще й каже лоша дума. Но ако майката е била невнимателна и е намагнетизирала само дясната страна на своя син – герой да бъде – нейната глава ще побелее. Не само нейната глава ще побелее, но и главата на бащата. Не само главите на майката и на бащата ще побелеят, но и всички ние ще имаме бели косми. Защо? Цялото общество казва: не може без убийства. Защо да не може без убийства? За Бога се казва, че той е любов, че той е мъдрост, че той е истина. Питам: ако убийството е една необходимост в живата природа, Бог убива ли? Ще кажат някои, че Бог наказва. Не, когато Бог разрушава едно тяло, той дава на тази душа друго по-хубаво тяло. Той едновременно разрушава старото и съгражда новото, а ние разрушаваме, без да дадем нещо ново. Следователно, когато разрушаваш туй, което Бог е създал, ти правиш престъпление. Защо? Защото на мястото на старото не градиш. В стария завет се казва: не убивай! Какво мислят другите, не трябва да влиза в ума ти. Аз говоря сега на разумните хора, а за света не говоря, те ще носят своите последствия.
Та, вие трябва да се стремите към придобиване богатството, което е скрито във вас. Това ще се добие чрез разумност. Религиозните хора трябва да бъдат разумни. Те казват: Бог ще даде, каквото ни трябва. Какво трябва да ви даде? Когато влезете в един университет, нима програмата не е наредена? Нима предметите не са определени? Нима професорите не са налице? Всичко е наредено, но може да се ползва само онзи ученик, който учи.
Казвам: сега, в лабораторията на живата природа, всеки духовен човек, който е достигнал до нашите времена, трябва да влезе в този университет и да се учи. Ние трябва да се освободим от нашите заблуждения и да знаем, че дотогава, докато умираме, много малко знаем, докато треска ни хваща, много малко знаем, докато ревматизъм имаме, много малко знаем, докато очеболие имаме, много малко знаем. Трябва да има нещо, което да измести хремата. Собствено, какво нещо е хремата? Хремата се предизвиква от малки микроби, които се развъждат в жлезите. Какво показва хремата? Че не си чист. Какво показва охтиката? Че не си чист. На какво изобщо се дължат всички болести? На чужди вещества в организма. И когато говорим за нечисти мисли, за нечисти чувства, това подразбира, че трябва да реформираме нашето тяло, да добием здраво тяло, светли мисли, които ще ни дадат възможност да реализираме всички свои материални идеали на Земята. И когато бъдем в състояние да реализираме нашите материални идеали, ще реализираме и нашите духовни идеали. Онзи човек, който няма успехи на физическия свят, не може да има успех и в духовния свят. Това казва и Христос в следния стих: ако земните работи, които ви казвам не разбирате, как ще разберете духовните? Там се изисква много по-голяма интензивност на човешката мисъл.
Сега, туй учение е достъпно като наука и за млади и за стари. Старият ще се откаже от мисълта, че е неспособен, че е стар, а младият ще се откаже от своята младост, да мисли,че трябва да си поживее, да си поиграе. Тъй разбират хората младостта. Казват за някого: млад е, да си поживее. Ние разбираме, какво искат да кажат те с това. Туй не е младост, това е похабяване на младостта. Какво е старият човек? Той мечтае да го пенсионират и след това казва: да си похапна поне! Това ми сгответе, онова ми сгответе. Под стар човек разбирам човекът на науката, който има хубава, богата библиотека и сам чете, пише, работи. Младият пък трябва да влезе в химическата лаборатория и там да работи. Сега какво правят младите? Младият си турил едно ново хубаво палто, шапка, някоя хубава врътовръзка и ходи да търси момите. Момата излезе накичена с роза срещу него. Знаете ли какво означава тази роза? Това означава: аз мога да отгледам едно дете като тази роза. Не, тази мома преди да се закичи с тази роза, тя трябва да е работила в лабораторията на живата природа, да е учила най-малко 100 години и след 100 години да се жени. И затова българите казват: или млад се жени или млад се калугери! Не е така. Трябва да тълкуваме свещените работи по особен начин: трябва да видим, какви са отношенията, ксито съществуват между душите. Не трябва да дойдем до онези еротически понятия, че човек е дошъл на Земята да се наслаждава, да живее, да яде и да пие. Ако живее разумно, той ще има хиляди пъти повеме блага, отколкото тия, които търси сам. Ние търсим онези отношения, които са съществували първоначално между душите, а не такива отношения, каквито има между сегашните хора. При сегашните условия, за да се ожени човек, той трябва да бъде напълно здрав. Не се позволява на болни хора да се женят. Аз ще ви кажа, кои хора не трябва да се женят. Охтичиви хора не трябва да се женят; хора, които имат развален стомах, не трябва да се женят; хора, които имат ревматизъм, не трябва да се женят; хора, които имат треска, не трябва да се женят; хора, които имат коремоболие, не трябва да се женят; хора, които имат сърцебиене, не трябва да се женят; хора, които имат хрема и те не трябва да се женят и т.н. Когато се почувстваш напълно здрав по ум, по сърце, по душа и в цялото си тяло, тогава можеш да се ожениш. Тогава и децата ти ще мязат напълно на тебе, ще създадеш едно разумно поколение, което ще служи на разумния Бог на любовта. А сега, като не разбирате този закон, питате: какво искал да каже Христос? Христос е казал, че ние трябва да се учим! Днес ние не учим, а само баници ядем. Сега ние не учим, а носим пари в кесиите си. И днес, способностите на човека се определят по това, доколко той е богат. Казват за някого: този човек има много милиони лева. А това, каква е главата му, въпрос не става. Младата мома казва: този, за когото се оженя, не е нужно да има много знания, но пари да има, аз ще му дам ум.
И пак е подобно Царството небесно на имане, което е скрито.
В древността, един беден овчар, на когото дедите и прадедите били все овчари, бедни хора, дълго мислил върху въпроса, как да стане щастлив и богат, как да напусне овчарството и да измени своето положение. Най-после съдбата му се усмихнала, без той да знае. Един ден той вижда царската дъщеря, която се разхождала и си казал на ума: ако мога да целуна ръката на тази царска дъщеря, щастието ще ми се усмихне, ще ми тръгне напред. Но в тази държава имало закон, който гласял: всеки, който се осмили да целуне ръката на царската дъщеря, ще се накаже със смърт. Питам сега: как ще добиете вашето щастие при такъв закон? Ще станете щастливи, но ще платите с главата си. Мъдреците казват, че всеки който целуне ръката на истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери истината и целуне ръката й той е намерил и смъсъла на живота. Обаче, случило се в това царство следното: дъщерята на този цар умира. Младият овчар присъствал на погребението й, видял как я положили в гроба. Царската дъщеря била заровена според тогавашните обичаи. След погребението й всички се разотишли. Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба. Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен. Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората. Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпроса, кой се осмилил да разрови гроба на царската дъщеря? Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмилили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря? Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската дъщеря. Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше. Между човешката раса в това време нямаше човек, който можеше да направи това, а трябваше да експедират един ангел от Небето, който да разрови гроба на Христа. Питам: ами сега 2000 години след Христа само една душа ли ще се намери? Колцина от вас днес бихте разровили гроба на царската дъщеря? Или, колцина от вас бихте вдигнали камъка от гроба на Христа? Има нещо, което се таи дълбоко в човешката душа. Не мислете, че тази степен, до която сте дошли е последната! Не, има много степени в човешкото възраждане, в човешкото растене.
В окултната наука поддържат, че има хора, които са родени два пъти от само себе си, а не от майка. Знаете ли какво значи два пъти роден човек от само себе си? Христос казва: ако се не родите от вода и Дух, няма да влезете в Царството божие. Не казва, ако не се родиш от беща и майка. Този въпрос е решен за него. Христос казва: роденият от баща и майка няма да влезе в Царството божие, но само роденият от вода и Дух ще влезе в Царството божие. Казва се, че има хора в света, които са два пъти родени.
Сега, тази мисъл е недостъпна за съвременните хора, но ние ще я оставим настрана, обаче всеки от вас може да се домогне до достъпното, до истинския живот. Онези от вас, които не са успели още, мога да се домогнат до вечния живот, да им се разкрие онази гледка, от която да видят,че между всички растения, между всички животни, между всички хора, мжду всички планети,вън и вътре в нас има тясна връзка. И ако някой от вас можеше да образува тази тясна връзка, знаете ли каква сила щеше да се открие в неговата душа? Ние наричаме това вяра или любов към Бога. Под думата любов ние разбираме връзка с всички разумни същества в света. Под думата мъдрост ние разбираме пак същото: връзка с умовете на всички разумни същества и под думата истина, ние разбираме техния и нашия стремеж да бъдат общи, да бъдат пак във връзка, да съставляват едно целокупно движение в живота. Следователно, от това гледище, когато ти обикнеш истината, всички същества от невидимия свят, които същества са обикнали истината, са във връзка. И там има вестници, на които пишат, но те не са като нашите . Там вестниците са живи и сами се продават, ходят от къща в къща, хлопат и казват: такива и такива новини има. И след това ще вземат форма, каквото ти искаш. Ако искаш този вестник да бъде голям, такъв ще бъде; ако искаш да бъде малък, такъв ще бъде. Този вестник ще ти каже: на Слънчевата система, м Млечния път има една малка, грешна планета, наречена “Земя”, в която Христос дойде да изкупи греховете й. И в нея се намери един човек, който обикна истината, който иска да се повдигне, да се обърне към Бога. Ако се намерят в България повече такива хора, с това България се повдига. А сега, на много места не знаят нищо за България. В Америка някои казват: България и Хунгерия са едно. Българите са толкова велики, че в Америка не ги знаят, дали са българи или хунгерци и трябва дълго време да разправят на един американец, че има нейде една малка страна, наречена България. Защо? Защото е малка и никой не я почита. С какво се прочу Гърция? С Питагора, със Сократа, с Платона, с Аристотеля. Извадете вие Питагора от нея, извадете Сократа, извадете Платона, извадете и Аристотеля, какво ще остане от гръцката култура? В нея има и хора на красноречието. Най-после, с какво се прослави еврейския народ? С Христа, с пророците. Извадете Христа, извадете пророците, какво ще остане от еврейския народ? С какво се слави английския, френския и германския народи? Със своите велики хора. С какво се слави Египет? Със своите велики хора. Казвам: младите хора трябва да бъдат гениални, стаарите хора трябва да бъдат разумни. Гениалността трябва да бъде единицата, с която да започнете. Казват Нютон бил гениален. Че и в България има гениални хора като Нютона, само че българските гениални хора са потенциални, а английският Нютон е кинетически. Това е велика наука и всеки от вас трябва да си даде отчет за своите мисли. Вие трябва да всякога да разделяте вашите мисли, да ги пречиствате. Хубавите мисли всякога образуват светлина в човешкия мозък. Всяка мисъл, която произвежда светлина, или която носи светлина е гениална. Тя е божия мисъл. Всяка мисъл, която е неопределена около нея има тъмнина. Тя е лоша мисъл, не се предавайте на нея. Всяко чувство, което има малка светлинка е хубаво чувство, всяко чувство, което няма светлина около себе си е лошо чувство, пазете се от него! Всяко действие, около което се образува светлина,което създава приятна аура, направете го, но от всяко действие, което е обградено с тъмнина пазете се!
Та казвам: туй богатство е скрито в нашите тела. Аз не говоря за човешкото тяло тъй както вие го разбирате. Аз казвам: вие сте храм на Божия Дух. Има едно тяло у човека, което не умира. То е духовното гениалното тяло. Ние трябва да подхранваме това тяло именно. Когато ние придобием това тяло, всичкото изкуство, което сега имаме и всичката наука, която сега имаме ще бъде достояние на човешката душа. Всичкото знание, което имаме сега в света може да се събере в 90 книги, големи като Библията. Като се запечати всичкото това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Тъй щото, всичкото знание откакто човек е дошъл на Земята се равнява на 90 книги. От тук се вижда, каква възможност има за развитието на всяка душа! Колко книги има още, които ще могат да се напишат в човешкия мозък! Тогава именно човек ще излезе от Слънчевата система и ще мине в системата на Сириус. Знаете ли колко милиони години ще трябва да се прекарат и там, докато се напишат почти толкова големи книги, колкото и тук? Казвам: Знание ви трябва и то много знание! Някои казва: аз зная много, чел съм много неща, Кант съм чел, Шопенхауер съм чел, Толстой съм чел и много още поети и писатели съм чел. Да, разумният човек трябва да е чел всички поети от създаването на света до сега. Той трябва да е чел всички книги на гениалните, на разумните, на учените хора. Един разумен музикант трябва да е свирил всички съчинения, всичките пиеси, които са известни до това време. Какво е останало от музиката на първата раса, на нашите предци, които сега пак идват на Земята? Ние едва сега започваме да произвеждаме нещо ново, едва сега започваме да изучаваме музиката. И то е само отражение на онази велика музика. Някой казва: ангелите имат ли музика? Имат. Ангелите, които слязоха да поздравят Христа, бяха хора завършили своето развитие на Земята. Какво ще кажете на това отгоре. И те като дойдоха, пяха. Тъй щото, има доста ангели от човешките синове в Небето, които са завършили своето развитие на Земята и не се именуват човеци, а се именуват ангели. Те са съвършени. Питам: какъв трябва да бъде нашия идеал? Да бъдете пръв министър в Англия, във Франция или в Германия или да бъдете от съвършените? Вие трябва да бъдете от съвършените, от безсмъртните. Тогава, къде ще намерите скритото богатство? В съвършенството.
Тази сутрин аз искам да ви оставя мисълта да вложите дълбоко в душата си великата мисъл за безсмъртието. Знанието, което имате колкото и да е малко не трябва да ви обезсърчава, но да ви служи като начало на разумния живот. Вие като видите един гениален човек се обезсърчавате. Всички гениални хора още не са напълно гениални. Те са в началото на разумния живот. И когато се придобие разумния живот, казва се в Писанието, че тогава ще просветнем. Само така човек може да просветне и да стане светъл като Слънцето. Светлината, която Слънцето ни изпраща е резултат на нещо. Някой казва: как се образува светлината? Светлината се образува от разумните същества на Слънчевата система. Колкото светлината им е по-голяма, толкова и тия същества са по-разумни. Светлината, която се образува на Марс е малко червеникава. Тя означава по-ниска култура. Културата на Венера е малко по-висока от тази на Земята. Изобщо, интензивността на светлината определя степента на културата на човешката душа. Всички ние трябва да бъдем светли! Аз не говоря за вашата чернота, но казвам: когато човек мисли и когато човек чувства, от него трябва да излиза светлина! И когато и където минава, той трябва да носи радост и веселие, свобода и разширение за всички души. Когато се спираш пред такъв човек твоята душа няма да изпита страх, но ще изпита светлина, свобода, самоувереност и смелост, че можеш да живееш.
И тъй, вие трябва да разровите гроба, където е заровена вашата царска дъщеря или казано в друг смисъл: вие трябва да разкопаете гроба, където е заровена вашата истина.
“Пак е подобно Царството небесно на имане скрито в нива, което като го намери човек и от радост си отхожда и купува все що има и продава онази нива.”
Беседа, държана от Учителя на 23.05.1926 г. в гр. София.