НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА
22.09.1943 год.
В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийска-та филхармония да изнесе „Брамс — концерт", който ще се със-тои след три месеца в зала „България". Те ме помолиха да по¬искам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше най-малко три месеца да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката. Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изка-чихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всич-ки заедно се запътихме при нея. Тя ни покани в стаята си. Аз не бях спокойна. Не беше лесна задачата ми. Докато разменяхме мисли за времето, за сутрешната беседа, госпожа Янкова и брат Христо ми направиха знак да застана пред Учителя. След крат¬ка молитва аз най-после се реших и застанах права пред писа-лището, Срещнах божествения поглед на Учителя и казах съв-сем ясно и просто: — Учителю, имам една молба към Вас. — Кажи, рекох! — Учителю, Любомир Янков ще има концерт след три месеца в зала „България" със Софийската филхармония. Той ще свири „Брамс — концерт". Учителю, той не харесва цигулката си и Ви моли, ако позволите да излезе на сцената с Вашата ци¬ гулка. Но за тая цел той трябва да се упражнява на нея. Учите- лят затвори очи и дълго време стоя така. Стана прав от стола си и каза: — Елате с мен! Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и ед¬на малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия жи¬вот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкош-на кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я поё с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно мал¬ко дете и бързаше пред нас все напред в гората.