КОНЦЕРТ СЪС СОФИЙСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ, "ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР", БОМБАРДИРОВКИТЕ, ЕВАКУАЦИЯТА
Изгрева — София
Един ден преди концерта Венцислав отиде на Изгрева заедно с майка си да занесе билети на Учителя. Сестрите и бра-тята им казали, че Учителят се е уединил, не приема и не слиза и да се храни. Венцислав застанал под балкона му, отправил погледа си нагоре към балконската врата. Почакал няколко ми-нути и видял, че Учителят му дал знак с ръката си да се качи горе. Венцислав му показал билети от първи балкон открая, не от средата, както искаше Учителят. Венцислав му казал, че сред-ните три билета били ангажирани от трима хитлеристи, конто гостували в двореца (това, което пиша сега, ми го разправиха Венцислав и майка му след като се върнаха от Изгрева). Вечер-та на концерта в зала България ние с брат Христо влязохме, от-правихме погледите си към първия балкон да видим дали е до-шъл Учителя. Нашите места бяха на третия ред на партера.
149 I
Учудихме се като видяхме, че Учителях е седнал йо средата на първия балкон, на първия ред, на местата на тримата хитлерис-ти. От двете му страни бяха седнали двама братя... Хитлерис-тите заболели от разстройство на храносмилането и не могли да дойдат на концерта... Най-напред свири Венцислав Янков, като в края изсви-ри собствената си каденца. Цяла седмица преди концерта, все-ки ден радиото съобщаваше, че на този концерт Венцислав Ян-ков ще свири своя собствена каденца. Учителят се произнесе след концерта за каденцата на Венцислав Янков, че е по-хубава от Бетховеновата. Във втората част на концерта на сцената се появи Лю¬бомир, държейки в ръка цигулката на Учителя. То беше едно рядко тържество. Тоновете на Учителовата цигулка зазвучаха от Небето. Ние с брата поглеждахме отвреме навреме към бал¬кона. Учителят слушаше цигулката си и сияеше от радост. Ус-пехът беше голям. И двамата виртуози бяха поздравени от це-лия оркестър многократно със ставане на крака и чукане на лъковете в цигулките. Публиката не си отиваше. Много пъти ги повикаха на бис. Времето застудя и наваля сняг. Четирдесет дни подред преди бомбардировката на София Учителят всяка сутрин напус-каше Изгрева и отиваше заедно със сестрите и братята над го-. ричката при село Симеоново. През това време няколко пъти брат Христо, а веднъж и Венцислав придружили Учителя, заед¬но със сестрите и братята. Вечер Учителят се завръщаше на Из¬грева. През тези 40 дни той не прекъсна изнасянето на беседи-те. Това излизане на Учителя не предвещаваше нещо добро. Атмосферата беше твърде напрегната. След една бомбардиров¬ка в покрайнините на София аз малко се простудих, въпреки че се пазех много за предстоящата премиера. Един ден след обяд Венцислав беше у дома заедно с брат Христо. Когато се мрък-на и се появи луната (имаше пълнолуние), свирнаха сирените за тревога. Венцислав отклоняваше най-спокойно многократните покани на хазайката ми бързо да слезем в мазето. Тримата ос-танахме в стаята ми и Бог ни опази! Лампите угаснаха. Луната светеше между облаците студено и тайнствено. Бомбите затре-щяха. Венцислав засвири една Бахова композиция. След като дълго време свири забелязахме, че бомбардировачите си бяха отишли. — Ние никога не слизахме в скривалището, когато бях-ме в Берлин — каза той. Мъчно ми беше, че не можех да отида при Учителя. Брат Христо всяка сутрин ме изненадваше с разни малки подаръци, благословения и поздрави от Учителя. Преди всяко излизане на сцената в операта, аз държах в ръката си някоя ябълка или кру-
150
ша, или праскова, или череши, според сезона, изпратени от Учи¬теля. Срещу Новата 1944 година, с брат Христо бяхме пока-нени от семейство Янкови на вечеря. Там у тях, посрещнахме новата година. На вечерята направихме обща молитва. Вески поотделно отвори Библията, за да видим какво ще ни се падне. Прочетохме и беседа от Учителя. Брат Христо говори за Учи¬теля и какво ни носи Новата 1944 година. След полунощ се приб-рах в стаята си с недобри предчувствия. Премиерата на „Лучия ди Ламермур" излезе блестящо. Артистът-режисьор Стефан Македонски ме целуна по челото пред всички и каза: „Такъв образ на Лучия никой не е дал тук в България". На 10 януари към 10 часа преди обяд дойде брат Хрис¬то и ми донесе ябълка от Учителя. Вечерта трябваше да имам спектакъл. Мама вече беше дошла при мен и ми беше донесла обичайното ядене преди пеене. Аз целунах ябълката, радвах и се дълго време и тъкмо отхапах от нея две хапки и засвириха зловещите сирени за тревога. Доста се позабавихме докато се облека и точно когато слизахме по стълбището, бомбите зауд-ряха. Най-напред се счупиха стъклата и отпреде ни светна, по-ради срутилото се здание пред нас. Долу мазето беше пълно с хора и от съседната къща, където живеех по-рано. Бившите ми хазаи се бяха скрили в нашето мазе, въпреки че и те си имаха хубаво мазе. Гледаха ни с почит. Когато заскърцаха долу тух-лите на мазето под натиска на детонацията, аз започнах да про-изнасям „Добрата молитва" и „Деветдесет и първия псалом", „Отче наш" и формулите на Учителя на висок глас. Същото пра-веше и брат Христо. Мама и аз се бяхме уловили за реверите на палтото му. Бившата хазайка и родителите и се вкопчиха в нас и викаха: „Молим Ви се, госпожице Табакова, простете ни! Ние бяхме несправедливи към Вас! Господин Христо, молим Ви се простете ни!" Бомбите пристигаха на нови ята, на нови въл-ни. Най-после всичко стихна. Изкачихме се горе. След малко дойде и татко, цял побелял от прах. Брат Христо излезе да раз-гледа околните квартали. След малко се върна и на въпроса ми ще има ли опера тази вечер той се усмихна с почуда и каза: „Со¬фия е доста бомбардирана. По улиците е невъзможно засега вся какво движение от скъсаните и заплетени електрически жици, ями и др." Вечерта пак тъй зловещо и студено светеше на небето. Всички заедно мама, татко, брат Христо и аз, налягахме с дре-хите в моята стая. Към полунощ още по-силно засвириха сире-ните за тревога. Всички бързо слязохме в мазето. През нощта бомбардирането беше още по-силно и по-продължително. Ние всички се вкопчихме пак за светлия, чистия, светия брат Хрис-
151
то. Аз още държах в ръката си недоядената ябълка от Учителя, като нарочно не я доизяждах, за да имам нещо от него в ръка¬та си и от време навреме я целувах. Когато и нощното бомбар-диране мина, решихме всички да отидем заедно с братя Янко-ви на Витоша на някоя хижа. На сутринта се приготвихме с мама. Татко отиде в къщи да вземе някои неща и да заключи. Отйдохме пред киното на улица „Алабинска" и „Цар Крум" да чакаме брат Христо, който беше отишъл в дома на Янкови да ги доведе. Най-после те дойдоха. Любчо носеше цигулката на Учителя. Превозните средства бяха спрени. Преминахме през село Княжево и надвечер стигнахме до хижа „Фонфон". В тази хижа останахме до края на месеца. Любчо по цял ден свиреше на Учителювата цигулка в стаята на портиера, която беше за¬топлена. Венцислав все пишеше нещо на една от по-отдалечени-те маси. Не казваше какво пише и не искаше никой да го безпо-кои. Чак когато свърши писането, ме повика един ден и ми показа какво е писал. Той превел цялата Паневритмия на нем-ски език и я изпрати по-късно по пощата в Берлин на прочутия доктор Шмид, който в момента беше в затвора за антихитле-ристка дейност. Сутрин рано четиримата — братя Янкови, брат Христо и аз се уединявахме в една малка празна стаичка на горния стаж и се молехме. Докато се свари чаят на голямата печка, Венцис¬лав все излизаше навън. След закуска, пак тръгваше сам по сне¬га и за да му намерим следите, с брат Христо му казахме да ни пише по снега. На 50, 100 крачки четяхме по снега имената: Мо¬царт, Бетховен, Бах и пр. Най-сетне го намирахме и играехме тримата заедно Паневритмия , на някое no-широко място меж¬ду боровете. Веднъж, всички конто бяха в хижата, решиха вески ден мъжете да събират дърва от гората и да ги нацепват. Ние с гос¬пожа Янкова казахме: „Братя Янкови са виртуози, трябва да си пазят ръцете! Ние желаем да събираме дърва вместо тях!" Когато сутрин правехме молитва, се свързвахме духов¬но с Учителя. Не знаехме къде е той. Случайно узнахме, че е в с, Мърчаево. Учителят пък, от своя страна, попитал сестрите и братята не е ли видял някой от тях брат Христо след бомбар-дировките и къде е той? Една сутрин рано брат Христо каза, че Учителят ни вика да отидем при него. Още същата сутрин след закуска аз, той и Венцислав тръгнахме за Мърчаево. TajM прис-тигнахме към 4 часа след обяд. Сестра Стойна и сестра Иордан¬ка Жекова ми казаха: — Към 3 и половина часа Учителят ни каза: „Рекох, по-разтребете, поизмийте малко!" Като станало 4 часа без 5 минути Учителят излязъл и застанал на стълбата на къщата, която се вижда от улицата, от-
152
където ние ще минем. От своя страна, ние пък търсейки и пи-тайки за къщата, се учудихме като видяхме Учителя, застанал на стълбата да ни чака и ни поздравява с вдигната ръка. Въп-реки студеното снежно време, беше излязъл по костюм. Аз пър-ва го видях и извиках: „Учителя!" Неописуема беше радостта ни. Учителят първо ни прие в една обща стая. Там след мал-ко донесоха корито и започнаха да къпят дно бебе. В същата стая сестрите сложиха и вечеря. През нощта Венцислав остана да спи заедно със сестрите в същата стая, а аз и брат Христо отидохме у Рилкини. На другия ден след закуската Учителят ни прие в своята малка стаичка, където спеше. Беше седнал на кре-ватчето. Аз прелиствах в този момент една от тогавашните мал¬ки песнопойки. Учителят посегна с ръката си да му я дам. Ко-леничих и я сложих върху нозете му. Венцислав и той приближи до него. Учителят внимателно отвори песнопойката, посочи пе-сента „Благост" и каза: — Оттук, от „Битието" и новите песни ще вземате мо- тиви и ще ги разработвате за бъдещата симфонична музика! Попитах: — Защо в някои песни има честа смяна на размера? Нап¬ ример в песента „Страдна душ о"? Учителят каза: — Те ще се преработят, поправят и наново ще се препе- чатат! Например песента „Зов на планината" първите два куп¬ лета темпото е алегро, а третият куплет става анданте. Когато певецът пее, той трябва да изрази с лицеизраза си това, което пее. Така душата му пее. Окултният певец трябва дълбоко да изживява това, което пее, думите, конто произнася чрез пеене- то си. Когато тонът не се разпределя правилно по кухините на лицето и черепа, имаме нарушение при пеенето. Например, ако тонът досяга в по-голямата си част гърлото, имаме „гърлен" тон, който не е хубав. Ако тонът досяга в по-голямата си част носните кухини, имаме „носов" тон, „попеки" тон. Тонът тряб¬ ва правилно да се разпределя в лицевите и черепните кухини! Той не трябва да губи своя фокус! Иначе се чува пръснат, раз- сеян тон. Брат Христо каза: — Учителю, там горе на „Фонфон" ние имаме една мал¬ ка стая, в която влизаме сутрин да се молим. Тази стая е праз- на. Елате при нас, Учителю! — Нали сте б л изо до хижа „Ед ел вайе"? — Да, Учителю — отговори му брат Христо. — Ние вся- ка сутрин отиваме на разходка до хижа „Еделвайс". — В хижа „Фонфон" има ли много хора? — Да, Учителю, има, но тази стая е на горния етаж и е
153
съвсем самотна. На другата сутрин ние поехме нагоре за хижа ^Фонфон". След няколко дни бащата на Венцислав — Янко Янков слезе от хижата долу в София да получи своята и моята заплати. Той донесе новото нареждане на министъра всички да отидем във Вършец. Там щели да ни разквартируват във вили. Хорът и ба-летът да заминат за Берковица в студентския дом, а оркестърът в град Фердинанд*. С брат Христе заминахме за Вършец. Не след дълго вре-ме дойде и мама. С нея живеех в една стая. Татко беше на ра¬бота във фабрика „Искър" и вечер спеше в София. Министърът на просветата веднага нареди да се донесат пиана в стайте на тукашния театър. Започнаха и репетициите. Аз най-често отивах там да свиря и пея. Независимо от това, взех под наем хармо-ниума на г^н Горянски за 700 лева месечно и работех и в стая-та си. Артистите отвориха стол във Вършец. В този стол храна-та беше смесена вегетарианска и месна, но повечето готвеха месо, употребяваха свинска мае. Аз си вземах оттам само хля-ба, който ми се полагаше, но не и храната.
Колегите йегодуваха защо не се храня с тях и някои престанаха да ме поздравяват. Дойде ново нареждане от министерството. Дирекция-та да праща артисти да пеят във Враца и Берковица, въпре-ки бомбардировките. Още на първото турне сложиха и мен. Изживях големи изпитания, конто можах да издържа бла¬годарение на духовната ми връзка с великия Учител. Изос-танали духове се проявяваха през мойте колеги. Пеех „Риго-лето" и „Травиата" при твър-де тежки условия. От това тур¬не се завърнах във Вършец толкова слаба, че брат Христо не можа да ме познае и реши и той да пътува вече с мен. Оттук нататък започ-наха изпитанията и за него. В ролята на Виолета от „Травиата" КоЛСГИТе-арТИСТИ Не ГО ВЗбМа- ха с нас, когато се возехме с ле-
154
ка кола. Той ни догонваше със селски талиги. Във влака, ако ние пътувахме във втора класа, той трябваше да пътува-в тре-та класа на свои разноски. През тези туриста всички артисти, начело със секретаря на операта, тормозеха и брат Христо, и мен. На гарите посрещачи от града се надпреварваха кой да ни вземе по домовете си да им гостуваме. Хотелите бяха пре-пълнени и брат Христо бил понякога с по 6-7 души в малка стая. Случвало се през дъждовните вечери да спи в гората под мок-рите дървета, в скривалищата и в чакалнята на гарата. Аз пос¬ле узнах това, защото той криеше от мен, за да не. ме тревожи и да си гледам спокойно пеенето и сцената. Аз се чудех защо той се явява пред мен все по-изтощен. Кметът на града бе на-редил леки коли да извеждат артистите извън града на безопас¬но място по време на тревога. Те не искаха да се качва с нас и брат Христо. Аз се отказвах от такъв вид „спасяване" на моя живот и когато техните коли прехвърчаваха покрай нас, ние с брат Христо се движехме пеша с народа извън града, което ста-ваше много бавно и изморително за мен, ако трябваше да пея същата вечер. Зимата прекарахме във Вършец. С мама живеехме в ед-на стая. Брат Христо живееше в друга стая в съседната вила: В същата вила живееха директора и секретаря на операта. Хазаи-нът на вилата беше болен. Имаше кръвоизлив на стомаха. Брат христо го излекува и той му даде една стая в горния стаж. Когато мъчителните туриста престанаха и репетициите се преустановиха, аз отивах в стайте на театъра и си свирех на' пианото „Новото битие". Въпреки че Учителят не ми позволя-ваше да го нотирам, вече бях записала „Първи ден", „Втори ден" и „Трети ден". Преписах на чисто нотите на „Първи ден" и реших, ко¬гато отида при Учителя, да му го поднеса като подарък и да ви¬дя дали ще ме упрекне, че съм го нотирала. Най-после ние се приготвихме да отидем при Учителя. Брат Христо спазари един файтон да ни отведе на гарата и от-там с влака да отидем в Мърчаево. През зимата и през ранна-та пролет той два пъти ходи сам при Учителя и ми беше доне-съл черешки и написани думи, продиктувани от Учителя за мен. На едно от тези листчета пишеше: „Сестрата, рекох да не дава всеки ден по едно агне на вълците!" Брат Христо ми обясни, че даже и само като им се усмихна им „давам по едно агънце". Учителю, лъчезарний, виждам Ви!...