Което Бог е съчетал
„Онова, което Бог е съчетгл, человЪк да не разлъчва."*)
„Което БОГ е съчеталъ". Христос из-казал този стих по един външен повод, който се наблюдава в всекидневния живот на хората. Той има дълбок вътрешен сми-съл. „Онова, което Бог е съчеталъ". Какво е съчетал Бог ? – Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби същественото в живота, чов^к не тр&бва да разваля тази връзка. Фарисеиг запитали Христа: „Дали е простено на мъж да напусне жена си?" Христос отговорил: „Онова, което Бог е съчетал, човек не трябва да разлъчва". Това знач-и: докато духът но човека е сверзан с душата, той никога не може да напусне жена си. Когато тази връзка се скъса, мж-жът може да напусне жена си.
Сега ще ви дам следнит мисли за ориентиране в живота. Когато обикновенит-в хора управляват, всички останали същества спят. Когато талантливитй управляват, обик-новенитв хора се събуждат. Когато гениал-нитв управляват, всички хора стават. Най-
- ) Марка 10 9.
148
после, когато светиит управляват, хората започват да работят. Следователно, докато човек спи, обикновени хора го управляват ; щом се пробуди, талантливи хора го управляват; щом става, гениални хора го управляват; щом започне да работи, светии го управляват. Това са вътрешни състояния, които всеки преживява. Докато обикновени мисли и чувства занимават човека, той заспива. Щом се проявяват талантливит мч-сли в човека, той се пробужда. Като се прояви гениалността в човека, той става от леглото и започва да се облича. Когато прояви светостта си, светлината на деня го огръва, и той започва да работи. За да започне работа, човек трябва да даде път на светиит, тв да управляват. Той не трябва да се стреми към светийство, но да се остави светии да го управляват.
Мнозина се стремят към светийство. Там е тяхната погрeшка. Да желаете светии да станете, това е човешко разбиране. Обаче, да желаете да работите и да ви управляват гении и светии, това е Божествено разбиране. Щом имате такова разбиране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, сам по себе си, човек не може да бъде нито обик-новен, нито талантлив, нито гениален, нито светия. Ако се занимава с обикновени мисли и чувства и остави обикновени хора да го управляват, той е обикновен; и като обик-новен, ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави
149
талантливите да го управляват, той се пробужда от сън. Ако остави гениалнит да го управляват, той става от леглото си и се облича. Ако остави светиит да го управляват, той започва да работи.
„Онова, което Бог е съчетал, челс-ввк да не разлж.чва".– Защо? –{ Защото той не може да направи нещо по-умно от Бога. Човек не трябва да седи и да мисли, какво може сам да направи. Колкото и да се мъчи, нищо ново няма да измисли, но поне да изпълни Божията воля, т. е. да реализира онова, което Бог е съчетал. Какво прави ученикът по рисуване? Той взима модела, който учительт му дал, и започва да рисува. Никой ученик не може да измисли по-добър модел от този, който му е даден. И никой човек, никой художник не е съз-дал и не може да създаде по-добър модел от този, за който се казва в Битието, че е създаден по образ и подобие Божие. Много човешки образи са рисувани досега от видни художници, но всички са. далеч още от първообраза.
„Онова, което Бог е съчеталъ". Щом Бог е съчетал нещо, на същото основание и човек е изпратен на земята да направи нещо в духа на това, което Бог е съчетал. Който не разбира този закон, може да изпадне в заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е в Писанието: „Цвлият свет лежи в ръцет на
150
лукавия". Това значи: цълият светълежив заблуждения, въ' изкушения. Поради заблужденията, хората нямат ясна представа за живота. Т нямат нежната любов. Без лю-бов животът е неразбран, непознат за човека. Без любов животът е мъчение. Любовта е необходима за човека, за да познае живота, Че сградал, че се мъчил, че имал неприятности, това са илюзии в живота. Илюзиит са на второ място. На първо място е любовта, която ражда живота. – Главата ми побъл от страдания. – Ти се лъжеш. Твоит страдания и мъчнотии са от книга.
Разбойник влъзъл в дома на един богат човек, извадил срещу него ножа си и му казал: Скоро дай пари! – Моля ти се, не ме убивай! Колко искаш? Ще ти дам, колкото искаш, но само животът ми пощади. Богатият дал известна сума на разбойника и по този начин спасил живота си. След това разпра вил на приятелит си, че без малко щвл да изгуби живота си. Раз-бойникът влъзъл в дома му, с нож в ръка. – Знаеш ли, че този нож бвше кни-жен? – Да знаех, че е така, сам щъх да се разправя с него.
Помнете: Ножът, с който апаши и разбойници ви плашат, е книжен. Страданията ви пък не са нищо друго, освен трици. Някой страдал, защото нямал пари; друг – нямал жена; трети – бил болен; че-
151
-тверти – никой не го обичал. Слушате, някой се оплаква, че майка му, баща му, брат му, сестра му не го обичали, всички го изоставили. Отде знае това ? Влизал ли е той в сърцето ла майка си или на баща си, да знае това ? За да познае, дали някой го обича, или не, той сам трябва да има любов. Ако лю-бовьта е в неговото сърце, той ще освети сърцата на другит и ще разбере, обичат ли го т, или не. Освен любовта, друг П/К.т няма. Тя разкрива всички тайни. Как ще разберете живота на другит хора, ако не ги обичате? Единствената мърка в живота е любовта. Без любов, като Божествена мЬр-ка, животът остава неразбран. Който има любов, той разполага с онази мърка, с която може да мъри всички нъща. Който е придобил любовта, той се е домогнал до щастието в живота. Дето е любовта, там е щастието. Това правило няма изключение. Казват, че любовта била праздна работа. Празднотата е в безлюбието, а пълнотата на живота – в любовта. Докато си служите с любовта, като мърка в живота, всъкога ще имате мир, спокойствие, радост, веселие. Ако изгубите едно от тия качества, вие сте изгубили мъркате си. – Какво да правя тогава? – На мъри мърката си и я по-стави на място!
Представете си, че влизате без свъщ в тъмна изба. Какво ще стане с вас? Ще се спънете нъюкде и ще паднете. Ако
152
влезете с свъщ в избата, няма да се спънете. Следователно, каквото представя запалената свъщ за физическия свьт, такова нещо представя любовта за сърцето. Само любовта е в състояние да разреши млишо-тиит ви. Любовта е път за разрешаване на труднит задачи в живота на човека. С други думи казано: Любовта е път за сърцето, мъдростта – път за ума. Човек не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мъдър. Някои хора обичат да говорят много и да заставят другитв да верват в това, в което ГБ-сами не верват. Т искат да заставят окржжаващит да мислят върху това, което и на тях не е ясно и не го разбират. Това е невъзможно. Направете опит и ще се увъ-рите, че е така. Човек може да предаде ми-съльта, знанието си на другит хора, когато сам той разполага с такова знание и мисъл, които пред нищо не се разколебават.
Едии англичанин прекарал в Индия цъли 20 години и научил само едно изкуство, т. е. придобил само едно знание: да разпръсва кучета. Като се вернал в Англия, отишъл в Лондон, дето се срещнал с един английски лорд. Като разправял на лорда за знанието, което придобил в Индия, последният пожелал да направят опит. Деньт и часът за опита били определени. Лордът пристигнал с своит 40 кучета, порода булдог, които били много свирепи^
153-
Англичанинът пристъпил към опига. За-станал на едно място и мислено описалъ-около себе си окржжност. След това лор-дът започнал да пуща срещу него едно след друго кучетата си, като същевременно ги насъсквал. Първото куче се хверлило към англичанина, но той веднага му нз-свирил по особен начин . Кучето стигнало до мислено прокараната линия и там спряло. Излвзло второ, трето, четверто куче, но като чули това изсвирване, всички се спрьли пред проектираната линия. Всичкитв кучета се събрали на едно място и започнали да лаят,. без да пристъпят крачка напред. Достатъчно било англичанинът да изсвири по спе-цифичен начин, за да хукнат всички кучета назад. Това е истинско знание – да из-свириш с уста, и кучетата да се разбвгат. Ако не побвгнаг от вашето изсвирване, никакво знание нвмате.
Какво представяг нещастията и мъчно-тиитв в свята?– Това са свирепит кучета, които лаят около вас. Как можете да се справите с твх? – Като им свирнете. Ако при изсвирването успвете да ги разпръснете, вие разполагате с истинско^положи-телно знание. Колкото и да философствувате,, каквито теории да изнасяте, ако не можете да се освободите от кучетата, вие нямате нито мврката на знанието и мъдростта, нито мврката на любовта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вътрешно,
154
дьлбоко знание. То е само външно знание жоего всеки момент може да изг>бите. Положително знание е това, с което човек разполага ВСЕКИ момент и може сам да го прилага, без да очаква помощ от хората, без да очаква твхного одобрение.
Сега, да дойдем до истината. Тя е мърка за свободата. Човек не може да бА;де свободен, докато не е намърил мършата на истината в себе си. Свободата е влтрешпа, а не външна проява. За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мърката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези нъща в себе си, той ще бльдг си-лен. Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си. Свободата, която човек търси, не иде отвън. Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие. Господарьт може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме са/грешната му свобода.
Свободата се придобива при условията, при които човек се намира. Докато е на легло и очаква помощ от лвкаря, болният не е свободен. Дойде един лъкар, даде му нъкакво лъкарство, което временно ще го успокои. Дойде друг лъкар, и той даде лъкарство, което влошава положението му. Болният, обаче, не е свободен нито
155
в първия, нито в втория случай. Човек трябва да бъде лъкар сам на себе си. Докато не сте лъкари на себе си, не можете да бъдете свободни. Докато не създаде вътрешна, интимна връзка между духа и душата си, човек не може да бъде своЗо-ден. Това наричаме ние връзка с Бога, с Първата Причина на нъщата. Без тази свещена връзка, човек не може да очаква онова вътрешно единство в себе си. От това единство зависи неговото бъдеще развитие. От вътрешното единство в човека зависи придобиването на онвзи блага, към които той се стреми. Така трябва да се разбира истината.
Който не разбира истината, очаква първо светът да стане добър, а после хората. Няма защо светът да става добър. Светът представя съвокупност от хора. Когато вс ки човек поотдълно стане добър, цълият свет ще стане добър. Всички хора живеят и се движат в Бога, Който е създал света. Следователно, всеки има условия в себе си да стане добър. Който разбира Божиит плетища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може да го ограничи. Бог е всъкога свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата. Дето е Духът, там е истината. Истината освобождава човека. Съ-временнит хора търсят свободата. Цълият свет воюва за свобода. В всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всич-
156
ки се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода. Обаче, тъй както съвременнитв хора търсят свободата този въпрос остава неразрешен. Святът сам нвма да разреши тази задача, нито вке можете да разрешите задачата на свята. – Защо е така? – Защото този въпрос е ко-лективен и принадлежи на разрешаване от цвлото човвчество. Цълото човвчество търси нвщо. То търси нвкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на дру-гитв. Всвки сам може да си наложи нвкаква идея. Само при това положение човек може да бъде свободен. Ако нвкой пита, как може да бъде свободен, това показва, че той не е готов още за свобода. Докато човек пита, как трвбва да гледа, това показва, че той е слъп. Щом престане да пита, той вече е прогледал. Щом вижда, той може да се движи свободно. Тогава той трътеа с всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда. Той трътеа по градове, по села, по гори и планини – обикаля свята. Докато чс-ввк пита, как трвбва да чува, той е глух. Щом престане да пита, той е с отворени уши, всичко може да чува.
И тъй, отворете очитв си сами, без да очаквате да дойде някой отвън да ги отвори. Да отвори човек сам очитв и ушитв си, това е негово собствено право, дадено му от самата природа. Трвбва ли да чакате су-
157
трин да дойде вашият слуга отвън да отвори очит ви? Ако човек може сам да отвори очиг си, трябва ли да очаква спасението му да дойде отвън нъкъде? Има известни условия за спасение на човека отвън, но пълното, истинско спасение иде отвж-тре. Това се отнася до онези, които разби-рат, които са посадени вече в земята, имат условия да растат. Онъзи, които не разбират, те ще останат само с стремежа си в потенциално състояние, в каквото състояние се намира житното зърно в хамбара. То има сгремеж да расте, но условия няма за това. Обаче, като го посадите на нивата и го поставите на м&стото му, то започва да расте от само себе си. Това житно зърно е в състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плод, подобен на себе си, колко повече чо-вък може да направи това! Когато чов&к се натъква на страдания, това е признак, че той е излЬзъл вече от Божествения хамбар и е посЬт на Божествената нива. И след това не му остава нищо друго, освен да расте, да цъвти и плод да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте в хамбара, никакви страдания нъ-мате. Щом ви посадят на нивата, страданията ще дойдат. Докога ще имате страдания ? – Докато узреете. Щом узреете, страданията ви престават. Следователно, човек страда,
158
докато е на земята. Когато мине в другия свет, земнит страдания изчезват.
Страданията на хората са. временни. Разликата между гЬх не се заключава в това, че едни страдат, а други – не, но в големината на страданията: някои страдания са по-големи, а други – по-малки. Колкото по-голями са страданията, толкова по-голямо е растенето. Например, джбът има по-голями страдания от житното зърно. Житното зърно узрЬва за шест месеца и след това се скрива в хамбара, докато джбът едва след сто или двеста години може да се верне в хамбара. Дълго време джбът остава вън, на големи изпитания. Ако погледнете кората на джба, ще видите, че тя е силно напукана. – На какво се дължи това ? – На голямитт» външни несгоди.
Сега ще говоря за онова, което е вложено в вас, а не за онова, което в бж-деще може да спечелитг. Онова, което в бж-деще можзте да спечелите, е лотарийна игра. За вас са важни богатствата, които днес имате в себе си, които можете да обработите и използувате. Всеки от вас има в себе си по един извор на любовта, на мъдростта и на истината. Дръжте се за тъзн извори и се ползувайте от тях разумно. Това не значи още, че вие ще бъдете съвършени, самостоятелни, че нЬма да имате никакво отношение към хората. ВсЬки извор е в връзка с други извори. Значи, водата отъ
15?
вашите извори ще се сеедини, ще се слве с водата на други извори и ще образува голъ-мо море.
Следователно, дръжте се за онези извори, които са в вас, за да се свержете с душите, с които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, всеки ден човек трябва да се сверзва поне с една напреднала душа. Връзката на човека с напредналите души е първото условие за расте-не. Мнозина мислят, че като постигнат съвършенство, ще се уединят, и никой нвма да ги смущава. Кой може да смущава човека? Само глупавият може да Смущава. Тъй щото, ако някой се смущава, това показва, че в него управляват глупавите, обикновените същества. А вие знаете, че когато глупавите, обикновените управляват, хората спят. Когато талантливите управляват, хората се про-буждат. Когато гениалните управляват, хората стават от леглата си и започват да се обличат. Когато светиите управляват, хората започват да работят. Това са четири състояния, през които вевкв човек минава.
Ще запитате, дали тия неща са верни. – Аз говоря само това, което абсолютно зная, което съм провврил и изпитал не само веднъж, но безброй пъти. – Как мо-жем да се уверим в това?– Като изучавате себе си и ближните си. Щом се свержете с един човек, вие ще познаете, дали той е от обикновените, от талантливите, отъ-
160
гениалнит, или от светиитк Същевременно ще познаете, дали един човек спи, дали се е пробудил, дали е станал или е започнал вече да работи. Кога заспива човек? – Когато се унесе от нъкаква мисъл. Запримър, някой си купил един лотариен билет и започнал да мечтае, че ще спечели един милион лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде някой след това да му говори нъ-що на ухото. Човекът спи, какво ще му говорите? Оставете го спокоен. Това показва, че обикновенит хора го управляват. Не говорете на човек, който спи, защото и вие ще минете за спещ, за такъв, когото обикновенит управляват. Когато се събуди, тогава му говорете.
Сега ние говорим за закона на лю-бовьта, като връзка между душитв. Когато се направи тази връзка, животът на хората ще потече по естествен начин. Тогава никой никого няма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагат взаимно. Законът на любовта изисква взаимна помощ между хората. Когато се свержат с закона на мъдростта, светлина ще потече в умс-вет им, и никой няма да се спъва. Пътт им ще бъде освятен. Когато се свержат с закона на истината, хората ще бъ-дат свободни. Необходимо е човек да бъде свободен. Без живот, без знание и -без свобода човвшкият дух и човешката душа не могат да растат , не могат пра-
161
силно да се развиват. Това са велики заповеди, написани на човешката душа.
И тъй, когато човек се намЬри пред голями изпитания, нека не търси знанието от-вън нЪкъде, но да се вдълбочи в себе си и сам да чете онова, което любовта, кж-дростта и истината са написали в него. От кото е написано? – От ръката на неговия въчен Баща. Това е изказал Христос с думите: „ Както ме е Огец научил, така говоря". Това се разбира от думит, изказани от Христа: „Всички ще бъдат научени от Бога". Да бъдете научени от Бога, не значи да станете господари. – Не, тогава ще започне истинският живот, който хората търсят. Когато слънцето изгръва, и очите на човека са отворени, той ще види благото, светлината на деня. Ако очитв му са затворени, той ще остане слъп за това благо. Когато Божественият Дух изгрее и иамЬри човека с пет, с седем отворени с&тива, Той ще излее върху него всички свои благословения. Това значи, да живт>е човек без закон, написан от човешка ръка. Какво по-велико състояние от това? Тогава човек няма да се стреми ни към талантливост, ни към гениалност и све-тийство, но душата му ще се проникне от желанието да бъде Син Божи.
Ще дойде ден, когато всички хора ще бъдат Синове Божии. Тогава всички ще работят и ще се съобразяват с зако-
11
162
нит на любовта, мъдростта и истината. Да? бъдете Синове Божии, това значи, Божието-да стане ваше, а вашето – на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обе-динят в едно цъло. Кога ще стане това ? – Още днес може да стане. Не е нежно светии да станете, но да оставите светиигЪ-да ви управляват. Светиит трябва да ви-управляват, а вие – да работите. Още днес всички можете да бъдете Синове Божии, въ-смисъл, да имате синовни отношения към Бога. А що се отнася до работата, за това» се изисква много време. Да добие човек външни знания, и за това се изисква много-време. За вътрешното знание, обаче, не се иска много време. Достатъчно е човек да се вдълбочи в себе си, за да прочете онова, което от въкове е написано в него. Така той ще опита и приложи онова, което знае^ Без вдълбочаване и проучаване на себе си, човек всвкога разваля хубавиг работи, Даде ли ви се пръсен, хубав хлЪб – опитайте го. Не мислете много върху него. – Какво правят съвременнит хора ? – Като получат такъв хлъб, тв трътеат отъ-съсед на съсед да покажат, какво са получили. Този съсед ще пипне хлвба, онзи съсед щз го пипне, докато най-после съв~ сем го изцапат. Не давайте хлъба си в ръцетв на чуждите хора. – Ако някой нима хлЬб ? – Бог е дал в рждет на всеки човек по един хлъб. Щом е създал чо~
163
въка, Той го осигурил. Като обичате Бога, вие ще запазите хлъба, който ви е даден от Него. Който е познал любовта, мъдро-стта и истината, никога няма да остане гла-ден. Щом гладът на човека е задоволен, той е свободен, може да работи.
Следователно, хлъбът, който е даден на човека, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъв егоизъм няма тук. След като изяде хлъба си и го преработи, човек го превръща на плодно дърво, от плодовет на което всеки пътник, всяко дете има право да си вземе. Не само хората, но и птичкит, и животнит могат да ядат от тези плодове. Като изяде опредъления за него хлъб, човек може да се преверне на дойна крава, от млъкото на която всички се ползуват. – Как, крава да стана, хората да ме доят! Според мене, кравата е извор, който постоянно блика и раздава своето благо. Мъчно ли е на извора да тече? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволен, щастлив. Щом престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато гово-рим за Божествената крава, ние разбираме Божественото млъко, което извира от недрата на Великия Дух, и храни човешкит души. Това е вътрешно състояние, което може да изпита всъка душа.
„Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". – Какво е съчетал Бог ?
164
– Той е съчетал възгледит на душата и на духа и отношенията между тях. Т-взи са но-вит възгледи, които правят човека свобо-ден. Ние имаме пред вид съвършената, пълната свобода, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и свобода. Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живог – в възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мжлнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашит мъчнотии и страдания, преди да влъзете в живота на свободата, в живота на възкресението. Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят. В новия живот, обаче, страданията сами по себе си изчезват. Както слънчевата светлина и топлина топят леда и енъга, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания. Казано е в Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзит им и няма да ги помена. И ще ме познават от малък до голвмъ".
Казано е още: „Нито око е видъло, нито ухо е чуло онова, което Бог е приготвил за онъзи, които Го любятъ". Велики работи е приготвил Бог за онъзи, които Го любят. Обаче, докато дойдат до великит работи, т трябва да минат през земята, като
165
през велико училище. Страданията и мъчно-тиит, които човек минава, идат за негово добро. Така той трЯбва да гледа на тЯх, за да победи докрай. Кой ще победи света ? – Здравият, а не болният. – Кой ще победи св4та? – Живият, а не мъртвият. – Кой ще победи света? – Ученият, който разполага с творческо знание, а не невежият.–Кой ще победи света ? – Свободният, който носи в душата си живот, произлъзъл от любов-та; знание, произлязло от мъдростта, и свобода, произлязла от истината.
Сега, желая на всички да бъдете носители на новия живот, на пълната светлина и на съвършената свобода.
Желая ви да изпълните Божията воля и да не разллччвате онова велико съчетание, което Бог е поставил между вашия дух и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии.
Желая ви да бъдете Синове Божии!
– Бог е Дух, и Божият дух носи свобода.
25. Утринно Слово от Учителя, държано на 22 март, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгръв.