от ПорталУики
Версия от 20:02, 21 март 2012 на Ани (Беседа | приноси) (Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги за Учителя и за учението [[КНИГ...)

Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.

Беседи от в. Братство т.3, изд. "Сила и живот", Бургас, 1996 г.

ТРИТЕ ПЪТЯ В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот.

Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече.

Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка от които се отличава с определена степен на съзнание.

Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие.

Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света.

Сега се казва, че целият свят в грях лежи. Това е заблуждение. То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива като на земята. Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка частица от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно. Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът. За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура. Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре. Питам тогава: Откъде хората на земята взеха своята интелигентност? Било е време, когато на земята не е имало хора - откъде се взеха? Ще кажете, че както хората, такаи тяхната интелигентност са се развили постепенно от първичната клетка, по законите на еволюцията. Но първата клетка откъде е дошла? Казват някои, че се е само- зародила. Но това е само едно предположение, а предположението не е наука. В истинската наука всяко нещо се опитва и проверява. И в окултната наука има peg данни и факти, по които можем да съдим за произхода на човека и неговата интелигентност. Тя поддържа, че целият Космос, който е комплекс от живи и разумни същества, обединени с една вътрешна връзка, в едно цяло, е взел участие при създаването на човека. Но това е една обширна тема, за която е необходимо много време и развит ум, за да се третира. А това, което е важно за нас сега, то е, че и сега можем да влезем във връзка и общение с тези или този, които са ни създали. И ако направим тази връзка, ще получим необходимата светлина, за да можем да оправим живота си.

Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят. В това седи злото в света. Всички хора са одарени и повече отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им. А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи. Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта. Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил.

Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления. Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди.

За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение.

И като работите, да ви е приятно че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички.

И сега дори, тези които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз. Мислете и вие тъй, както Бог мисли. Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява.

Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота.

Беседа от Учителя, държана на 8 април 1934 г.