Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.
Беседи от в. Братство т.2, изд. "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
ЕГОИЗМЪТ КАТО ПРИЧИНА ЗА УСИЛНИТЕ ВРЕМЕНА
Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите.
Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция.
Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне.
Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото.
Хората сега търсят причините за злото в света.
Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие.
Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи.
Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто. Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба.
Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено.
Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина.
В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление.
Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето.
И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто.
Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес.
Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления.
Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга.
Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество.
Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести. Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм. Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен.
За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората.
Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо.
Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите. Ако сте беден, ще кажете да ви се даде всичко каквото ви е потребно за един сносен живот. Но това, което желаете за себе си, трябва да го желаете и за другите хора. Както човек желае да постъпват с него, така трябва да постъпва и той с другите. Това е великият закон на разумните отношения. Човек е в състояние да направи всичко, каквото е вложено в него. Имайте тази вяра. Това е хубавото и благородното. Щом човек изгуби вярата си, той започва да търси спасение отвънка. Може да вярвате и уповавате и във външни неща - баща, майка, общество, държава и пр., всичко това е хубаво, но това са само временни условия. Същността на вашето повдигане зависи от самите вас - от изпълнението на великата Воля Божия, т.е. от изпълнението на великия природен закон на разумността, който прави човека свободен.
За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек.
Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им.
Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес.
Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят. Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес.
Беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.