Акордиране на човешката душа - том 3
СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК
В края на декември сестра А. организира братска вечеря. И през тези часове на беседване с Учителя, изпитвайки дълбока вътрешна радост, записах думите Му.
Едно време българите са плашили чумата с вряла вода. При чумна епидемия те са бягали горе в планината, палели са огромни огньове и са пиели гореща вода. Казвали са, че чумата трепери пред горещата вода. Хората умират от паразитство. Болестите са паразити, които изсмукват от нас енергии. Те ни изяждат на общо основание, така както ние изяждаме кокошките. Само най-умните не попадат в мрежата им – цяла наука е това. Сега от Невидимия свят се стремят да избавят хората от това скрито паразитство. Само чистият, праведен живот ни предпазва. Всяка храна, която влиза в човека, трябва да развива една динамична сила. Човек не бива да създава в себе си хамбар. Като дойдем до онова първоначално състояние – Божественото, ще имаме разнообразие на плодовете, ще ги откъсваме от дървото пресни и узрели. Всяко нещо, в което Любовта не действа, носи отрова в себе си. Например доиш кравата, а тя те рита. Тогава млякото й носи отрова.
Ако десет души се съберат край един болен и като се помолят няколко пъти за неговия живот, и като отпратят силната си мисъл и желание, то той непременно ще оздравее. Нека измият ръце и потопят пръсти в чаша вода, изговаряйки някоя формула с Любов; тогава болният, като изпие водата, ще оздравее. С желанието си и с любовта си те стават проводник на Живата Природа и щом нейната енергия минава през тях, тогава болният оздравява.
Ако си се научил да дишаш етер, при умиране е лесно, но ако не знаеш как да дишаш етер, мъчно е – излизаш, връщаш се, излизаш, връщаш се.
Един българин ми разправяше, че като бил в Америка, страдал от лошо храносмилане и пет-шест месеца не могъл да спи спокойно. Щом задремвал, напреде му се изпречвал един голям човек с тъмно лице и с нож, който искал да го мушне в корема, но всякога се намирал някой, който да го избави. Кошмарният човек идвал всяка нощ, болният забелязал присъствието и на своя пазител, но кой е той, не можел да разпознае. Една нощ пазителят му дал нож и му казал: „Стани и дръж се!“ И човекът започнал да се дуелира с мъчителя си. Нито победил, нито загубил, но малко се окуражил. На следващата нощ пак се състоял дуел, при който бил победен големият човек с тьмното лице. Той хукнал да бяга и се скрил в една голяма дупка, но оттам излезли две черни свини. Човекът ги изпъдил и оттогава насетне болестта изчезнала.
След разказа Учителя си пое дълбоко въздух и каза:
Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават на Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо.
Една сестра попита как трябва да се разбира стихът: „Ако не намразиш себе си, не можеш да се спасиш?“
Има нещо в човека, което не представлява същинския човек – то не е съществено. Ако се давиш и носиш злато на гърба си, не трябва ли да се откажеш от златото, за да спасиш живота си? Така и от низшия живот трябва да се откажеш, за да се избавиш.
Да вземем за пример едно низше чувство, което се среща в кръчмата. Някой човек се влюбва в чашката и всяка вечер кръчмарят го посреща и се здрависва с него, а той иска: „Дай, приятелю, една чаша, дай втора...“ Но като изяде за една-две години всичкото си наследство, кръчмарят го изритва и казва: „Да дойде друг.“ От такъв живот какъв смисъл има? След като изпие няколко бъчви, какво е добил човек?
Онзи светия, който мисли, че е светия, не е светия. Природата изпраща еднакво топлина и светлина и на грешния, и на праведния, а някой светия казва на грешника: „Ти стой по-далеч, аурата ми ще се повреди, ще се урони моят престиж.“ Ами тогава от същото гледище и Слънцето би трябвало да каже, че ще му се оцапа светлината; та това е една крива философия. Хората на Новото учение всинца трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика между тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно влияние, което ги прави абсолютно свободни.
Сега някои философи ни забавляват, като казват, че като умреш и се преродиш втори път, ще се поправиш. Ти сега не си я втасал, че втори път ще я втасаш. Там е кривото разбиране. В човешката душа Бог е вложил всички заложби, следователно трябва да се подпомага душата, за да прояви Божественото. На душата не й липсва нищо, само че трябва да се създадат условия, за да се развие. Там е спасението. Там е свободата. Тя си носи дарбите. Всички могат да живеят този хубав живот, защото всички са богати, но не знаят това. Как ще ме спъва мен грехът, като върша Волята Божия! Ние имаме съвсем повърхностна представа за живота и за света.
Една сестра каза: Тази сутрин видях един млекар, цял увит, той и конят му бяха замръзнали, а той свиреше с устна хармоника.
Млекарят е бил предметно учение за Вас – какво ще му мислим за студа, нека свирим и нищо повече – добър е животът – във всички противоречия има нещо красиво. Ние сами си създаваме своята съдба. Каквото помислим и каквото пожелаем, Господ ще ни го даде, но помнете, че ще си понесем и последствията. Някой път лошият живот е последствие от някое минало съществувание и ще опитаме неприятностите. Някой път сме създали отрицателни навици и понеже сме ги създали, трябва да ги превъзмогнем. Казваме, че не можем. Как не можете, вие сте ги създали. Това, което сме създали, можем да го превъзмогнем.
Ако хората могат да се отучат да мразят, светът ще бъде почти уреден. Най-първо да се отстрани омразата. Понеже тя носи много отрицателни последствия, обезсилва човека. Само слабият мрази, силният човек не мрази никога. В него няма омраза, даже има съжаление. Човек трябва да бъде силен, защото в противен случай той не може да се противопостави на омразата.
Вие сте били и князе, и графове, и какви ли не сте били, и сте стигнали до днешното положение. Човек да не повтаря старото. Всичката погрешка на хората е дето не са изпълнили Волята Божия и после се чудят как са дошли до това положение. Трябва да се завърти вече колелото. Писанието казва: „Трябва да станат всички царе и свещеници на Бога“ – или да станете царе на себе си, да си заповядвате сами. Остава още това – да разберете Любовта. Има едно правило, което трябва да научите – не ограничавайте силата на Любовта и силата на Доброто, които работят във вас. Искаш да туриш закон на Любовта, но тя никога не върши престъпление. Щом има престъпление, това не е Любов. Сега трябва да се насърчавате един друг. Тъкмо някой има намерение да постъпи по новия начин, но идва друг, за да го разубеждава: „Помисли малко, спри се.“ Не, по-добре да му каже: „Действай!“
Представете си, че ще дойде ден, когато няма да има вече мъчнотии. Каквото чертаем днес, то ще се случи в бъдеще, и каквото създадем, това ще бъде. Всякога силната мисъл господства, защото зад нея стои един принцип: бъдете герои! Не сте само вие, има и други същества, които работят за новото, за повдигането на света. И това отдавна е предрешено. В сравнение с онова, което е изминало, промяната днес е въпрос на дни, а и щом мислим за новото, ние вече работим за него.
Всички чувстват, че иде един преврат в света. Някои от вас ги е страх да не ги повикат горе. Ако ви повикат, то ще е, за да работите. Не е лошо човек да си замине от този земен свят, но трябва да отиде на своето местоназначение. Навсякъде, кьдето е Бог, е Царството Божие. Като познаваш Бога, там е и раят, а като не го познаваш, там е мъчението.
Вие сте готови. Толкова време сте се учили.
В бъдеще хората ще живеят в тела, които няма да умират.