Младежки окултен клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
Дух и материя
21 февруари 1936 г.
Петък, 5 часа сутринта
Отче наш
(Чете се темата: „Разлика между дух и материя.“)
Философски въпроси са те. Тогава какво е плът? Каква е разликата между плът и дух? Вие смесвате понятията. Материята не произвежда противоречия в живота. Казвате: „Материален живот“, но винаги разбирате плът. Смесвате понятие плът, туй което е въплотено в материята. Идеята за материята е съвсем друга. И в религията и в новата философия, както схващат материята, то е погрешно схващане. В материята няма никакво противоречие. Да кажем вие може да се блъснете о някой камък. Де [е] противоречието, в камъка ли [или] във вас? Или ако някой вземе и ви удари с камъка. Вие мислите, че камъкът е причината, който ви пръснал главата. Вие нямате разбиране. Той ни най-малко не е причина да ви блъсне главата. Някой блъснал камъка и ви блъснал главата. Вие казвате, че камъкът станал причина да ви блъсне главата. Когато това не е вярно. Противоречието е в плътта. Има всевъзможни твърдения за материята. Някои наричат материя най-малкото движение, а най-бързото дух. Тогава де е противоречието? Но то пак не обяснява. Най-малкото движение не е материя и най-бързото не е дух. Нали в материалния свят са скрити съкровища? Материята е това, което събира нещата. Материята носи бременността на идеите. Много идеи са вложени в материята. Размножаването пак става в материята. Ако нямаше материя размножаването не би било възможно. Нито една форма не би могла да се създаде. Материята е това, което обвива духа и го прави понятен за нас. Духът е това, което дава цена на материята. Материята дава възможност на духа да се прояви, да се изяви някаква форма. Това е само да мислите. Вие не се стремете да определите. Както и да се определят, има неща, които ще останат непонятни за човека. Нали сегашната наука гласи, че материята се свежда към сила? Тя твърди, че няма материя, а има сила в живота. И там казват: „Има дух и сила.“ То е само изменение на имената.
В индуската философия под материя подразбират майя. Материя е туй, което обгръща, заблуждава човека. Те имат такова понятие за материята, че заблуждава. Всичките заблуждения стават зад материята. Ако няма материя, никакви заблуждения не може да има. Заблужденията винаги се скриват зад материалните работи. Материята считат като носителка на заблужденията. Когато духът направи погрешка, скрие я зад материята. Материята става виновата. Кое бихте предпочели, ако вас ви предложат дух ли да сте или материя? Казва: „Чистият въздух.“ В какво седи чистият въздух? Аз разсъждавам сега: Каква нужда има чистият дух да създава материята? Ако материята е едно зло, каква нужда имаше да се създаде това зло? И чудно е как го създали. Те са философски спорове. И такива спорове съществуват. Този спор съществува в нашия живот. Противоречия съществуват в умовете, но дали тия противоречия съществуват в природата, то е въпрос. Казва: „Да се създаде един начин за научни изследвания.“
Да кажем имате линията AB. Вие я наричате права линия. Може ли тази линия сама по себе си да съществува? Или имате кривата линия Тази линия сама по себе си може ли да съществува? Имате начупената . Ако ви попитат от какво се произвеждат начупените линии, какво бихте казали? Най-първо ако нямате права линия може ли да имате крива? И ако нямате крива линия, може ли да имате пречупена? Може ли кривата линия да съществува извън правата? Може ли начупената линия да съществува извън кривата? Може да се зададе въпроса, но да отговорите сега не мислете.
Каква рол играе в природата правата, кривата и начупената линия?Всякога една крива линия подразбира друга крива линия, съответствуваща, дубликат има. Не може да си представите половин крива линия. CD подразбира, че има дубликат, противоположна, която образува едно цяло. Тази крива линия се образувала по единствената причина, че когато правата линия се завъртяла около своя център, тя не е сама, тя е образувала едно криво движение. Следователно кривата линия представлява движението на правата линия. Кривата линия, като се движи, образува начупена линия. Ако наблюдавате небесната механика, като изчислявате пътищата на звездите и планетите, вие ще намерите тия линии там. То е едно перспективно движение. Представете си сега: земята се движи около слънцето. Слънцето се движи около някой център по права линия. Месечината се движи около земята и като се движи пресича пътищата на слънцето и на земята и какво се образува? Тази начупена линия се дължи на нещо. Като си свиете ръката при лакътя, образува се начупена линия. Защо са начупените линии? Имате един лост. Значи може да направите ръката крива. Тази крива линия може да стане и начупена. В дадения случай счупена ли е тази линия, която [се] получава от прегъването на ръката?
Сега отношението на духа и материята малко да си поразясните. Казвате: „Това е права линия, това е крива, това е счупена.“ Но в природата това са методи. Кривата линия е един метод. Правата линия е един метод. И счупената линия е един метод. Това са методи, чрез които може да насочи енергиите, с които тя разполага. Ние може да дадем на тази крива линия разни ценности. Зависи линията как е поставена. Ако тази линия е поставена на човешката глава правилно, но може кривата линия да не поставена правилно. Има някой път отношение между кривите и правите линии. Казвате вие, че той е крив човек. Какво разбирате под думата „крив човек“? – Позволява си повече отколкото трябва. Всякога как става кривата? Знаете ли как се образувало кривото?
Допуснете, че линията AB е млад човек. Ако на този човек започнете да туряте тежест – поставяте такава една пирамида, какво ще стане с правата линия? Ще се огъне. Кои са причините за изменение формата на правата линия? – Непоносимата тежест. С всяка човешка мисъл може да стане същото. Правата мисъл е като една права линия. Но ако на тази ваша мисъл турите една непоносима тежест, мисълта не може да пренесе и тази мисъл ще се огъне, ще стане крива мисъл. Следователно, в живота се изисква да знаете на всяка една права линия каква тежест може да турите и каква тежест тя може да издържи. Когато турите непоносима тежест на кривата линия, тя ще стане начупена. В живота вие трябва да се справяте с правите линии, с кривите линии и с начупените линии. За пример ти, за да се избавиш от едно зло, трябва да знаеш законите на начупените линии. Някой, като се хвърля, какви линии ще образува? Най-първо той е права линия. Като се хвърли, във въздуха се образува крива линия. И като падне долу ще образува счупена линия – ще си счупи краката. Сега вие може да кажете: „Каква полза имаме от кривите, правите и начупените линии?“ Те имат практическо приложение в живота. Ние като се движим с нашето тяло и с нашите мисли почти законите са същите.
Виж едно научно изяснение на една проста идея. Имате една права, крива и начупена линия. Но човек трябва да разбира законите на тия линии. Щом ти разбираш законите на тези линии, животът ти може да мине безопасно. Щом не разбираш, много препятствия ще имаш, много нещастия ще имаш. Значи зад всяка крива линия седи енергия, която образува тази крива линия. Зад всяка права линия седи енергия, която образува правата линия и зад начупената линия седи енергия, която образува начупената линия. Правата линия е една мярка. Дефектът на правата линия е че може да се огъне. Дефектът на кривата линия е, че може да се начупи. За да се избегне това, правата линия да не се изкриви, какво трябва да [се] направи? Да кажем имате една пружина. Може да огънете пружината, но ако я пуснете пружината веднага си добива първоначалното положение. Правата линия, това е най-еластичния елемент. Правата линия е онази, която каквото и да правиш, щом я пуснеш, огъне се, изправи се. Правата линия се огъва без да се чупи. Огъва се, без да се огъва, чупи се без да се чупи. Кривата линия е тази, която права може да стане. Начупена линия е тази, която крива може да стане и права може да стане. Това е практическо положение. Да мислите малко.
Как може да се изправи злото в света. Злото може да се поправи. Тази начупена линия може крива, може и права да стане. Има погрешки, които са се образували от начупената линия. Ако една начупена линия ти можеш да я превърнеш в крива и може да я превърнеш в права, ти вече си на правия път. Може да се ползуваш добре. Представете си, че вие имате един ваш противник, който се разгневил на вас, заканил се, че ще ви бие. Колко начина има да разрешите задачата? Колко пътища? Първо вие трябва да разчита[те] на вашите крака. Вие разчитате на вашите крака и казвате: „Ако ме стигне, да ме бие.“ Второ, вие може да разчитате на вашата сила. Добре, но вие не сте опитали силата. В бягането може да опитате. Ако може да избегнете, силен сте значи в бягането. Ако разчитате на вашата сила, борите се и устоите, значи силен сте. Но то са въпроси висящи. Вие не знаете дали може да избегнете. Той може да бяга отподире ви. Пък ако се състезавате, пак ще опитате вашата сила. Сега кой е пък третия начин? То са двата начина. Кой е най-лесния начин? Трябва да бягаш – ще изразходваш грамадна енергия. Ако се бориш, пак същото. Хубаво е, не е лошо да бягаш, но това са крайности. Но там се изисква енергия. Кое е най-практичното разрешение?
Аз ще ви приведа един пример да ви обясня идеята. Един богат американец, като му дотегнал американския живот, отишъл в Африка за развлечение. Той, като се върнал в Америка описал в една книга своето пътешествие. Като бил на едно място вижда насреща му един лъв. Лъвът се спуща така, че нямал никаква възможност да извади пушката и да се защити. Но в този момент чува гласа на майка си, която му казва: „Имаш кибрит в джоба си, наоколо има суха трева, драсни една клечка да се запали тревата и ще се освободиш.“ Той извадил кибрита, запалва тревата и лъвът избягал. Значи да бяга няма време, да се състезава работата е изгубена, сега му трябва една кибритена клечка да запали тревата и да бяга лъвът. Тази кибритена клечка, това е мисълта, ума на човека. Не разчитайте на вашите крака, не разчитайте на вашата сила. Най-добрият метод е да разчиташ на своя ум. Аз виждам, всички погрешки на хората се дължат, че те разчитат някой път на краката си, на бягането. Или някога разчитат на силата си, на състезанието. Но най-износният път е да разчиташ на своя ум. Защото ако този нямаше този кибрит в джоба си, той щеше да плати с живота си. Значи, туй което може да избави всички хора от всички противоречия, то е човешката мисъл.
Казвам сега тия неща, защото искам да ви наведа да знаете защо ви е знанието. Знанието е потребно да ви избави от смъртта. Другояче, ако нямате знание, вие сте изложени на големи опасности. Светът е пълен с опасности. Всеки ден, ако вие не мислите, вас ви гони нещастието. Най-голямото нещастие, което ви очаква е смъртта. Казвате: „Защо трябва да се учи човек?“ Човек трябва да се учи да развива ума си, да може да разрешава онези противоречия, които ще се явят в живота най-естествено. Може да искаш и може да не искаш.
Тази линия каква е? Счупена линия, нали? Имате правата линия AB, кривата M и начупената CAD-H (липсва чертеж в оригинала). Какво отношение имате тук? Имате един ъгъл. Какво показва кривата линия. С нея се измерва големината на ъгъла. В дадения случай правата линия какво показва? Този перпендикуляр показва градусите на тази крива линия като един указател. Значи правата линия във вас е като един указател, който определя градусите. Онази крива линия, която определя градусите. Онази крива линия, която определя големината на ъгъла. А самият ъгъл е начупената линия. Начупената линия показва една възможност. Начупената линия показва възможностите за постижение. Вие искате да се изкачвате в тия линии. Де е най-лесното ходене? Имате AD, AC и AB (липсва чертеж в оригинала). Кой път е най-лесен? Имате три пътя на постижение. Пътят AD е най-лесния път. AB е по-мъчен, AC е почти отвесен. Ако се качвате на един планински връх, вие знаете колко мъчно се качвате. Тъй както са тия линии, образува се един ъгъл. В него са най-лесният път и най-мъчният път.
Следователно, един ъгъл е създаден от две противоречия. Едното положение, дето работите рядко се постигат и другото положение, дето работите мъчно се постигат. Ако мислите, че всичките работи лесно се постигат, пак сте на кривата страна. И ако мислите, че всичките работи лесно [мъчно] се постигат, пак сте на кривата страна. Ако имате работа, която лесно се върши, второто положение ще се натъкнете на друга една мъчнотия. Представете си един човек, който живее на земята, изучава всичките закони, ходи навсякъде, качва се. Един ден нагоре някъде ще се движи. Той ще върви по най-мъчния път. Казва: „Къде отива човек?“ Човек, докато е жив само, се движи по този ъгъл. Щом умре, той вече прави перпендикуляр AC, нагоре отива дето по-напред било невъзможно. Тогава не търси лесния път. Мъчният път е перпендикулярно нагоре. Човек като умре, къде отива нагоре? На някое място някъде, то не е въпросът колко е дълъг този път, но отива там дето никой не може да иде. Докато е жив човек в плътта на месечината не може да иде. Докато е жив той на слънцето не може да иде. Това са твърдения. Как ги наричат във философията – постулати ли? Предполагате нещо, за което нямате представа, че като умреш, ще отидеш по AC. Много лесно е за мене. Аз постъпвам по научен начин. Казва: „Докажи!“ Ще ви докажа. Какво ще ви докажа? Започвам елементарно да му доказвам как въздухът отива нагоре. Казвам: Нали водата тече? За да тече водата трябва да има един малък наклон. Така тече водата. Обаче, като започне водата да се изпарява, тече ли или как отива? Отива перпендикулярно нагоре. И после, като се сгъсти, отгоре иде навсякъде и току виж направила някаква погрешка. Катурнала се тази вода. Качила се, качила се, дошла до един връх. Като не може да направи водата една погрешка, подхлъзне се, погледнеш нагоре. Всяка една капка тръгне нагоре, но не е изучила законите, подхлъзне се някъде и пада на земята. Но друга бела има. Като погледнеш нагоре пак, после пак падне и пак тече. И досега водата си прави опити да излезе навън и не може да излезе.
Та щом можеш да се движиш по AC, има живот в тебе. Ако ти можеш да вървиш само по AD, то е обикновено съзнание. AD е елементарно, AB е обикновеното, а AC е пълното съзнание. Ти, като се движиш нагоре съзнаваш. Ако се занимаваш с най-лесните въпроси, то е елементарно съзнание. Ти нищо не можеш да научиш. Ако по някой път слизаш, вие по някой път не искате мъчнотии, минавате втората фаза на вашето съзнание. Някой път, като дойдете до най-големите мъчнотии, тогава имате AC нагоре перпендикуляра. При най-големите мъчнотии ти нагоре се движиш перпендикулярно. Тогава хората правят фокуси. В Индия има фокусници и навсякъде, даже и вие може да направите този фокус. Ти можеш да седиш така и постепенно да се издигаш нагоре. Ама трябва да се освободиш от притегателната сила. От какво произтича притегателната сила да знаеш. Всички наши желания, които ние ги имаме в нашия ум, туй което желаем винаги тегли към земята. Закона трябва да знаеш. Тежките хора са, които много желаят, много желания имат. Които по-малко тежат, по-малко желания имат. Ако ти, в даден случай, можеш да отмахнеш всичките желания, да нямаш нещо, което да те привлича към земята, ти ще олекнеш. Левитацията е същия закон. Ще знаеш закона да можеш сам да се освобождаваш. Вие някой път сте под влияние на чужди желания. Вие имате някой път желания, които не са ваши. Някой човек има желания и тия желания минават във вас. По някой път ние сме носители на наши желания. Някой път сме носители на желанията в дома, в който живеем, на общество, в което живеем, на народа, в който живеем, най-после и на цялото човечество.
Та този закон, левитацията е за екскурзиантите, [т]е да го знаят. Екскурзиантите да го знаят. Екскурзиантите, които тръгват по планината не трябва да имат много желания. Трябва да остане едно желание в него. Тогава, дето падне няма да се натърти. Но с едно желание като перце ще е. Перцето дето и да го пуснеш, ще падне, но не ще се удари. Като тръгнеш в планината не носи много желания. Ако имаш много желания, има опасност, като си дигнеш крака, да стане навехване. Всичко може да стане.
Сега този закон може да го приложите и в живота. Когато тръгнеш в живота не носи много желания. Вие сами си създавате нещастия и да кажа как. Ти отиваш при един банкерин, искаш да вземеш пари и то е толкова силно в тебе, че предаваш желанието на банкерина и той иска да вземе от тебе. Ти създаваш своето нещастие. Ти, като отиваш при банкерина, философски трябва да постъпиш. Ти си представи, че отиваш да му носиш пари, ти да му дадеш на него, не да вземеш. Ти, като влезеш, ще предадеш тази идея, че пари ти даваш и като приеме той тази идея, той се отваря и той ще ти даде. Казва: „Хайде и аз да му дам.“ Ами че давайте и ще ви се даде. Вземате и ще ви се вземе. По някой път вие сте чудни. Аз по някой път ви гледам като сте тръгнали всеки иска да вземе. Вие сами си носите нещастието. Защо създавате у другите хора същото желание? Вие си създавате излишни мъчнотии в живота. Трябва да го убеждаваш човек на дълго и на широко. Ти си създаваш неприятности.
И всичките религиозни системи искат да убедят хората, че щастието не е във вземането, но в даването. Давай, за да ти дадат. Така е. Навсякъде важи този закон. Вие трябва да го приложите. Ти, ако не даваш на земята не ти дават. Ако не садиш плодни дръвчета, нищо не дават. Все ще дадеш, ще насадиш. Скържав си, нищо няма да имаш. Щедър си, изобилно ще имаш и в мисълта и в чувствата навсякъде.
Сега вие казвате: „Да си уредим работите.“ Как ще си ги уредите? Божественият свят е създаден по законите на даването. Бог турил в света да даваш. Той те турил в една банка като касиер. Нали касиери се казват тия, които дават пари по гишетата на банките? Турил те там да раздаваш пари. Не да ги даваш кой как дойде. Като дойде ще го посрещнеш, ще кажеш сладка дума. Господ те турил в една банка да си направиш приятели. Ти, като дойде някой, няма да кажеш: „Сега ли намери да дойде?“ Ще се усмихнеш на този човек ще се запознаеш. Като стоиш 5–10 години веднага ще имаш стотина, двеста приятели. Казва: „Много голяма услуга ми направи.“ Казвате: „Какво ме е турил Господ касиер, се на тия диванета постоянно трябва да им служа.“ Вие не разбирате закона. Някои протестирате, че сте [се] въплотили на земята. Че къде искате да бъдете? Господ те е турил на едно гише да си създадеш приятели. Защото в онзи свят вие искате да идете, тия приятели вие там ще ги срещнете. Ако тук не се запознаете, те горе няма да ви услужат. Сега по някой път вие искате да знаете, защо човек на земята трябва да прави добро. Тия хора тук на земята са деца, в другия свят са техните баща, майка. Когато на тези хора правиш добро на този свят, като идеш там ще намериш майката, брата, сестрата, които ще ти кажат: „Много сме благодарни, че там помогна на нашата роднина.“ Тук направил си някоя пакост, идеш в другия свят, като те погледат, казват: „Този пакост направи там на нашите роднини.“ Те имат ясна представа. Вие имате съвсем смешни понятия за онзи свят. Много изопачени понятия имате за оня свят. Вие си представлявате ангели, вие си представлявате оня свят.
Ще ви дам едни пример за един проповедник Муди. Той бил обикновен обущар и после станал най-видния проповедник в Америка. Той разправя: „Най-първо аз мислех оня свят Господ и ангелите. Господа бях виждал, ангелите не бях виждал, интересен е, но нямаше нещо да ме влече, непонятен остана. Умря майка ми, започнах да мисля за оня свят, за Господа, ангелите и майка ми. Умря баща ми – оня свят мислех Господа, ангелите, майка ми и баща ми. Започнаха да се нареждат приятели, сестра ми, брат ми, чичо ми. И най-после като умряха 200–300 души в оня свят имаш повече познати отколкото в този свят. Мен ми беше приятно да ида да живея между тях.“ Казвам: Като идете в оня свят трябва да имате хора, с които да живеете. Хора трябват и тук на земята. Сега вие седите и протестирате, че вашият живот е несносен. Казвате: „Мъчен е този живот на земята.“ Да, за глупавите по-мъчен от този няма. Когато ти искаш да вземеш, мъчна работа е. Няма по-глупава работа от това, когато ти искаш да вземаш.
Като се качи въшката на главата, тя взема. Но какво има за въшката? Гребен има. Българинът като я хване, тури я между ноктите. Когато човек мисли само за вземане, той е паразит. В природата е така отсъдено, защото върху паразитите живеят други паразити. Някъде има три вида паразита, които живеят едни върху други. Едни паразити върху човек, други паразити върху тях и върху тях още други паразити. Питам сега: Какво са допринесли паразитите в света? Паразитите създадоха гребените. Модните гребени, които носят дамите за въшките са създадени. Като нямаше въшки, турят ги вече като оръжие на космите, туй е мимоходом.
Трябва да изгубвате ония паразитни мисли. Лесният живот, който искате, това е паразитство. Паразитен живот е той. Мъчният живот, това е благородство. Лесният живот, той е паразитство. Какво е определението според научните изследвания? Лесният път какво донася всякога на човека? Нали по лесния път можеш да слезеш в един кладенец? Като вървиш, туриш си крака, слезеш, но какво става с лесния живот? Падане е лесният живот. Катурнеш се отнякъде, лесно слезеш, [няма] да платиш нищо, но ще платиш големи разноски после. Лесният живот е паразитен живот и то от най-лошото паразитство. Мъчният живот това е благороден [живот]. Тогава не роптайте против благородния живот. Всички вие плачете от благородния живот. Казвате: „Дотегна ни!“ Искате всички да станете паразити. Аз турям в ясна форма туй, което съм намерил опитано: Лесният живот е паразитен живот, трудният живот е благороден живот. То е живота. Ти си проводник на правата мисъл, който постоянно даваш. Казвам: В съзнанието ви тази мисъл да бъде ясна. Не да кажете: „Понеже тъй е казано.“ Не мислите върху него.
След като намерите, че е прав стремежът да има във вас желание да бъдете носители на Божественото, всички трябва да бъдете носители на Божествените идеи. Не само да вярвате в Господа, че има Господ. Човек трябва да стане носител на Божествената мисъл, идея, в какъвто малък размер и да е, микроскопическа. Всеки ден прилагайте микроскопическата Божествена идея да давате. Всеки да дава нещо от себе си. В даването е животът.
Някой като дойде до перпендикуляра нагоре, не му върви, напусне този път, търси лесния път AM (липсва чертеж в оригинала). На всинца ви трябва едно вътрешно съзнание, трябва едно вътрешно разбиране, единение. Духът е онова разумно начало, което учи хората да разбират законите на материята. За пример, ако вие на един човек дадете един скъпоценен камък, това е материя. Ако му дадеш злато, пак е материя. Но ако разбираш законите, на всеки човек ще знаеш какво даваш. Ако искаш ти да образуваш приятел, давай скъпоценни камъни, злато, сребро. Ако искаш да си образуваш неприятели, дай нечиста материя, дай вкиснал плод, един мухлясал хляб, някои скъсани обуща, скъсана шапка. Ако искате да си създадете неприятели в живота, тогава давайте нечистотии. Давайте най-хубавото, което е в материята, него давайте. Вие, като намерите някой скъпоценен камък, скриете го, държите го него за себе си. Имате една идея, държите я за себе си. Втората скъпоценна мисъл дайте я навън. И в умствения и в чувствения свят, втората мисъл, второто чувство, пратете го навън. Или пък научете някой човек как да живее. Да научите един човек как да чувствува правилно, то е цяло изкуство, да научиш един човек как да живее.
Животните живеят и обикновените хора живеят, но истинския живот трябва да те учи някой да живееш. Да кажем всички говорят. Но да говориш както трябва ще се учиш. Трябва да има някой, който да те научи как да пееш, как да говориш. Ако се научиш, говорът има сила. Ако се научиш да пееш, в свиренето е така. Във всичките изкуства законът е все същия. Вие учете не да бъдете недоволни от живота. Казвате: „Какво може да направиш?“ Не можеш ли направиш една мрежа като паяка? Когато астрономите искат да отбележат нещо, турят да отделят, турят паяжина на стъклото. Паякът иде на помощ. Човек не може да изпреде такава тънка жица и туря тия паяжини на огледалото.
От обикновеното положение вие седите и разглеждате живота по старому. Сега не искам да ви говоря, казвам: Трябва да го направите. Как? – Не зная. Вижте как трябва да се направи. Вие учили ли сте се да месите хляб? Аз не бих седнал да меся хляб както сегашните домакини го правят. Тя ще седне насила да меси хляб. Най-първо тя като седне да прави хляба, най-първо трябва да запее. Тя като сее брашното, като тури водата, като замеси да тури най-хубавите мисли и чувства вътре и постъпки, че който яде този хляб, ще усети, че има нещо хубаво. Казва: „Такъв хляб не съм ял.“ Тук, като донесат хляб, вече като пипна хляба виждам този, който го месил каква стока е бил. Аз виждам, той като месил хляба се секнал, после се бутал насам, натам.
Мене ми разправяше един господин, той видял, аз не съм видял, как правят сладките в тия сладкарници. Казва: „Отидох да гледам как правят пастите. Турят развалени яйца, разбъркват, правят тия пасти.“ Ти ядеш и не ти е добре след това. Не ти трябват такива пасти. Че те трябва да турят чисти яйца, развалени яйца не трябва да турят. Казва: „Икономия.“ Турят развалени яйца, после ще турят разни миризми това-онова. Не, чисти яйца трябват. Казвам: Когато месите хляб, ще го месите както трябва. Когато пишете някое писмо, ще го пишете по всички правила. Или искаш да се облечеш. Една мода има и у мъже и у жени. Ти като станеш, запей най-първо, че тогава облечи дрехата си. Преди да туриш гащите запей. Туряш жилетката, попей и на нея. Речете да се миете, попейте, че тогава си мийте лицето. То е новото, направете го една година да видите, каква магическа сила има правата мисъл, когато се прилага. Речеш да ядеш, всичко ти го прави на свят.
Казваш: „Не ми се живее.“ Че къде ще идеш, кажете ми? Щом не искаш да живееш, като човек, аз да ти кажа какво ще стане. Щом се откажеш като човек да живееш, до тебе е вече едно говедо. Ще те пратят като говедо да живееш, ще те пратят още по-долу. Ще започнеш да се повръщаш назад. Това е странствуването на душата. Никой не може да изчезне. Ако не си доволен от положението, което имаш, ще ти дадат още по-нисш живот. Когато започнеш да ставаш доволен, тогава ще започнат да те повръщат напред. Казва някой: „Мене ми дотегна, не искам да живея.“ Аз вече зная къде ще иде.
Аз да ви дам един пример. Мене лоши кучета не ме лаят. Може само да ме поздравят. Може само да ме поздрави: „Добър ден, добър ден. Къде отиваш?“ – „На разходка отивам.“ – „На добър път“, казва кучето, помаха опашка. Но имам една опитност. Тя е единствена. Бях в едно село. Излизам на разходка една сутрин и от лявата ми страна едно женско куче лае така заскърцала със зъби, тръгнала подире ми, хука ме. Втория ден излизам, тя пак ме чака. Десет сутрини наред [в]се ме лае, върви отподире ми. Как си го обяснявате, що ме лае това куче? То е един господин, който бил недоволен от живота, познавал ме, влязъл в това куче, казва: „Освободи ме, дотегна ми да живея в това куче.“ Лае: „Освободи ме, освободи ме!“ Един ден казвам: „Ще те освободя, но ти ще служиш както трябва.“ Говоря на това куче. Последния ден дошло пак и след като ѝ казах, че ще я освободя, очите ѝ се отворили като човек когато се смее, мърда опашка весела. От там насетне вече не я видях, казах ѝ: „Да вървиш да бъдеш доволен от живота.“ Освободи се кучката, освободи се и той. Какво ще кажете на това? Който не разбира законите ще каже: „Какви заблуждения са тези.“ Аз обърнах тази кучка. Тя върви 10–15 дена лае отподире ми на десетина крачки до половин километър и [в]се от лявата ми страна, като че съм изял имането на баща ѝ. Аз привеждам този пример, за да бъдете доволни от живота, който Бог ви дал. То е философията. Всеки един човек, който не е доволен от живота като човек, той не е доволен от Божествените условия, от промисъла. Какво искате тогава? Какво ви очаква? Че вас ви очаква по-висок живот. Ако вие сте верен на този живот, който имате, ще минете в по-висока форма. Пред вас седи бъдещето.
Аз говоря, че умрелите вървят по права линия. Но той ще върви до някъде, после пак ще падне долу. Праведният по правата линия трябва да знае как да върви. Той е като акробат.
Та идеята е: Не бъдете скържави. Давайте. Научете се да давате не безразборно. Във вас трябва да има съзнанието, че във вас има нещо, което трябва да раздавате като един чиновник на едно гише. На радо сърце да услужиш като дойде времето. Затворят гишето, дойде някой, иска услуга, ще кажете: „Ще извините, гишето е затворено, утре ще дойдете.“ Може някой посред нощ да дойде да му услужиш. Но банката е затворена, ще кажеш: „Не е в моя власт да я отворя.“ Не всякога се прави добро. Като чиновник аз казвам: „Закон има. Когато дойде работното време, ще направя услугата. Като дойде някой вечер, не мога да отворя банката.“ Има правила, които не може да престъпите. Тази банка е затворена. Ще кажете: „Утре в 8 часа, аз ще бъда там. Сега да иска, не мога.“ Ясна е идеята. Той е като чиновник, изпълнявайте длъжността.
Сега разбрахте, идеята е ясна. Не да говорите, ще учите. Всичко каквото можете да придобиете, не спирайте да казвате, че не ви трябва знанието. Знанието е онова до последния час да се учите и на умиране да учите, защото и знанието трябва в другия свят, трябва повече знание. Ако влезете в другия свят трябва да знаете законите. Там ще започнете да употребявате астралното тяло като малко дете. Като се освободите от вашето астрално тяло, трябва да разбирате законите на вашето умствено тяло. Така ще започнете. Като се освободите от умственото тяло ще започнете с причинното тяло. А пък ако влезе в туй, което индусите наричат нирвана, то е блажено състояние, дето човек се слива с цялото. Но то не е за вас. За него ви трябват хиляди и хиляди години още. Сега най-малко изучавайте вашето физическо тяло; вашето сърце, астралното тяло; изучавайте вашия мозък, вашето умствено тяло. Някои говорят, че мозъкът представлява умственото тяло на човека. Симпатичната нервна система представлява астралното тяло. Физическото тяло представлява цялото тяло. Ти трябва да проучаваш законите на всяко тяло. Има съответствуващи мисли и желания и постъпки. Човек е цял свят, той трябва да се проучава. Някой път ще дойде някаква мисъл неспокойна, не мислете, че то зависи от вас. То е посторонно. Научете се да се самовладате. Всеки един от вас трябва да стане силен.
Не да се отречете от физическия живот, но направете вашия физически живот сносен за живеене.
Само Божията Любов носи пълния живот!
22 лекция на Младежкия клас 21 февруари 1936г Изгрев, [София]