Работна среда на електронния архив
3.30 ч. сл. об.
Анархизмът и новото учение.
(М. Константинов)
Анархизмът е едно учение, което носи в себе си много пламък и светлина. То е вик на протест срещу всичко старо и гнило в съвременния обществен строй, срещу всичко, което спъва благородния порив на човешкия дух в неговите стремежи към свобода, творчество и идеализъм. И това, което го издига над другите социални учения е, че то поставя за основен фактор на еволюцията не "взаимната борба", а "взаимопомощта". Техен главен идеолог е Петър Кропоткин.
Анархизмът смята за най-идеална форма на общежитието – комуната, но, за да се реализира тя, нужно е да се премахнат всички спъващи я условия: държава, църква, научен авторитет. А това може да се извърши по пътя на революцията. Кропоткин казва: "Ние апелираме към инициативата на всекиго. Без да чакаме унищожението на днешното робство, ние от сега питаме всекиго, дали иска да работи с нас, да действа според собственото си разбиране. Не се мислим всезнающи, и не искаме да направляваме никого. Придобийте инициатива! Навикнете да действате сами.
Заглавие на раздел
Новато врЬме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любовь, защото благото на индивида, на цЬль единъ народъ и на цЪлото човечество, това е едно и сжщо нЬщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трЬбва да разбираме човЬка, като сЬмка; когато говоримъ за общество, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почвала да се разраства, а когато говоримъ за човечест¬вото въ неговата пълнота, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитЬ плодове. "Четири сж" казва Учительтъ, "формитЬ на любовьта, прЬзъ които минава човЬшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ". Досега човЬкъ е живЬлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трЬбва да се пробуди у него колек¬тивното съзнание - любовьта като чувство, да живЬе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излЬзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влЬзе въ колективния животъ. Новото учение има нужда отъ младенци, свободни човЬци, съ копнежъ въ душата да бждатъ съработници на Бога въ осжщест- вяване великия Промисълъ на живота. Младенци, съ абсолютна вЬра, вЬрата на дЬтето въ своята майка, вЬра въ разумностьта на природата, младенци, които иматъ любовь къмъ живота. Днесъ нЬма човЪкъ, народъ или общество, които да не стра- датъ. Затова нЬкои казватъ: "ТрЬбва да направимъ външна революция - прЪвратъ въ обществения строй". Други казватъ: "вжтрЬшна революция трЬбва, за да се създаде съвършенния човЬкъ - идеалътъ за бждещето общество. А Учительтъ казва: "ПосЬйте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трЬбва да правите". И ние, като житното зърно, трЬбва да растемъ и да се стре- мимъ къмъ Бога. И ние, като растението ще срЬщнемъ спънки и мжчнотии, докато пробиемъ твърдата земя, и слЬдъ това, като изгрЬе слънцето, което е емблемъ на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържемъ плодъ ще нахранимъ нашитЬ братя. То е добродЬтельта, то е жертвата. Това житно зърно е емблемъ на новия животъ, на учението на Всемирното БЬло Братство, което възвЬстява днесъ нашия Учитель.