БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ
И като влезе ангелът при нея, рече: „Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените" (Лука 1:28)
Ще прочета първата глава от Евангелието на Лука, която наричам научна глава.
„И нямаха чадо, понеже Елисавет бе неплодна; а и двамата бяха заматоряли във възрастта си." (– 7 ст.). – У евреите тогава нямаше по-голям позор за една жена, да бъде безплодна, да няма деца.
И яви му се ангел Господен, стоящ отдъсно на кадилния олтар." (– 11 ст.).
„И Захария, като го видя, смути се и страх нападна на него." (– 12 ст.). – Когато човек не разбира някои неща, той се страхува от тях. Дето има страх, там зсякога има неразбиране на нъщата.
И като вл-кзе ангелът при нея, рече: „Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените!"
Всяка идея има смисъл само тогава, когато е правилно разбрана. Най-красиви думи за затворника са тези, с които го освобождават. Няма по-велик момент за него от този, когато се отвори вратата на за-
4
твора и му кажат: радвай се, денят на твоето освобождение дойде! Най-красивите думи за ученика са тези, с които му съобщават, че той свършва учението си с отличие. Чуе ли тези думи, ученикът се зарадва и се връща у дома си, при своит. Най-красивите думи за болния са т"бзи. с които му съобшават, че той е здрав вече и се освобождава от веригите на болестта. Най-красивите думи за бедния са ткзи, с които му се казва, че от днес вече той е осигурен, че сиромашията дига веригите си от него и го освобождава. Човеж трябва да разбира вътръшно живота. Смисълът на живота не седи в уче-ността, нито в богатството, нито в силата. Най-великото нещо на земята е самият живот.
Има три положения, чръз които живо-тът се изразява правилно: растене, развитие и узряване, т. е. даване плод. Кога растене-то е правилно? – Когато има една подбуди-телна причина, която го усилва, както това става и с растенията. Това, което расте в живота, то е душата. Туй, което повдига душата и усилва растенето, то е духът. Животът пък е резултат на вътрешното развитие на душата и на духа. Значи, животът е плод на усилията от работата на душата и духа. Докато не познава живота, човеж не може да познава нито душата, нито духа. И затова, когато се говори за живота, ние подразбираме неговия дълбок вътръшен сми-съл. Някой казва: аз искам да разбера духовния живот. Който иска да разбере ду-
5
ховния живот, юй тртюва да отиде на небето, да живъе между ангелит. Лко ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на земята, да живъе между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невъжа, колкото човежът за духовния живот. Един ангел не може да разбере, как е възможно човеж да греши; човеж пък не може да разбере, как е възможно да не греши. По това, именно, се различават ангелите от хората. За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче, отезе ли един ангел на земята и се оолЪче в плът. той вече разбира, какво нешо е грЪхът, какво нещо са гръш-кит. Когато хората се освободят от плъть-та си и отидат на небето, и те ще бъдат праведни, ще живпят чист и свят живот, като ангелите.
И тъй, за да разбере естествените процеси в природата и в живота, човек се нуждае от познаване на известни правила и закони. Не е достатъчно само да схваща от-делните явления и факти, но същевременно той трябва да разбира и техния дълбок сми-съл. Запримт^р, нъжой иска да бъде богат. Не е достатъчно само да иска богатство, но той трябва да знае, защо го иска. Друг казва: веднъж сме дошли на земята, важно е да пръжараме този живот. Питам: как ще го пръжарате? Безразлично ли е как ще пръжарате живота, който ви е даден? Ще представя нъжолко положения за изяснение на този въпрос. Да допуснем, че нъжой
6
прекарва живота си в кочина, дето му до-насят на ден по пет яденета, но дойде ли Коледа, веднага турят ножа на гърлото му. Питам: какъв смисъл имаше яденето за този човек, щом му отнимат живота? Или, да допуснем, че н"бкой жив+.е в голям разкош, има много богатства, но един ден го хванат разбойници в гората и го убият. Какъв смисъл имаше богатството за него? Има ли смисъл такова прекарване на живота? Да пръкарате по този начин живота си, то е все едно да се качите на нъжой па-раход, за да пръминете океана, и парахо-дът спира всред океана. Какъв смисъл има такова преминаване на океана? Има ли смисъл да се качите само на такъв пара-ход, ксйто няма да ви пръкара през океана, а ще ви остави на половината път?
Л1нозина казват: да става, каквото ще. Не е така. Нещата трябва да стават разумно. Да допуснем, че някои хора си пред-ставят живота като права линия. Тази права линия означава дълъг път, т. е. свят на едно измерение. В този свят се виждат главно дв точки, между които може да се пръкара права линия. Движи ли се човек само по тази права линия, той се намира в света на ограниченията. Между дв точки може да се пръкара и крива линия, но, изобщо, всички хора които се движат само около себе си, т са в сверта на едното измерение. Казвате: освън правата линия, ние виждаме и колело. Хора, които при движението си образуват колело, и тъ" са в света
7
на едното измерение. Един ден това колело ще спре. Защо? – Защото се е превернало в плоскост, т. е. дошло е в света на двете измерения. Значи, при особено стечение на обстоятелствата, колелото се пръвръща в плоскост, и тогава вие казвате: ние виждаме света в плоскост. Когато човеж живее само в едно измерение, той може да стане инженер, да прави изчисления на дължината на правата линия; той може да измерва разстоянието от земята до небето, от земята до слънцето, до Сириуса или до други небесни светила и планети. Когато човек живее в света на двъте измерения, т. е. в плоскост, той може да стане земледелец, да оре и да све; в него вече се явяват желания. Човекът на желанията живъе в света на двепб измерения, в плоскостта. Той казва: какво стана с мене, не зная. По-рано бях инженер. Казвам: ти не вервиш, както по-рано, по една линия, а по хиляди линии. Ти се движиш в две посоки, вследствие на което се намираш в противоречие със своите желания, които всеки ден никнат у тебе, като гжби.
Много от съвременните хора се нами-рат в противоречие със своите желания и казват: какво да правим със своите желания? Как да се освободим от тех? Човек трябва да се освободи само от своите излишни, ненужни желания, и затова трябва да учи закона на растенето. Той ще учи този закон от растенията. И растенията имат свои желания, и те искат да живеят като
8
хората. Всеки, който не разбира закона, по който желанията растат, казва: убий всяко желание в себе си! Лесно е. да се говори, махнете това желание, махнете онова желание, но питам: като изкорените едно желание от себе си, какво ще турите на негово мь-сто? Можете ли да турите камък на местото на едно желание? Няма по-глупаво нещо от това, да туриш камък на мъстото на някое желание. По-добр е на мъстото на някой паметник да поставиш едно плодно дърво, или едно растение; по-добр е да ро-диш едно дъте и да го възпиташ, отколкото да направиш една бъсилка, на която да бъсят хората. Защо ни са бесилки? Защо ни са мъртви паметници? Ще кажете, може би, че т ще останат спомен за ста-рите времена на човечеството. Кое е по-хубаво: да ходиш на гроба на майка си и на баща си, да ги поливаш с вино, да пла-чеш над тях, или т да бъдат живи и да се разговаряте помежду си? Който разбира закона на двтбт измърения, той ще разбира и закона за растенето на растенията. Като отглеждате растенията, вие ще научите от тях закона на третото изиърение, защото т растат в третото измърение. Едва сега сьвременните хора започват да живьят в третото измърение, и затова се учат да хвер-чат с аероплани из въздуха. Някой се ка-чил на аероплан, но аеропланът се развалил нещо, и авиаторът пада, счупва крака, ръката или главата си. Друг се качил на някоя планина, подхлъзнал се на някой
9
камък, паднал и счупил крака си. Или пък завалътг снът на планината, и той се простудил. Слъ\ц всичко това хората казват: не струва човек да се качва на високи места.
Казвам: преди всичко чов^к трябва да изучава свойствата на своите желания, както и законите, условията, при които гб растат. Това значи да живее човек в третото измерение. Какво означава трижгълникът, на-пример? За учения човек трижгълникът не е нищо друго, осв"вн една реалност, т. е. едновременно проектиране на три вида сили във висшия свят. Днес за трижгълника се говори като за фигура, която има три страни и три ъгла. Обаче, ако го наблюдавате и про-учавате дълго време, ще видите, че той не е постоянна величина, но постепенно се измъня, като минава в четирижгълник, после в пе-тожгълник, в шестожгълник, в седможгъл-ник и т. н. Това показва, че самата реалност в света се видоизменя. Значи, тия сили, които се крият в триъгълника и в неговите видоизменения, действуват в света. Вън от тех действуват и други сили, които вие не познавате. Запример, вие виждате, че около вас се движат мъгли; тези мъгли се предизвикват от сили, които вие не знаете. Ще кажете, че ветърът докарва мъглите. Ями кой предизвиква ветъра? Зад ветъра, зад мъглите има други сили, които вие трябва да изучавате. Ветърът и мъглата са резултати, именно, на тия сили. Докато не изучите силите, които действуватъ
10
в природата, вие винаги ще се намирате в противоръчия. Съвртъменните метереолози, които изучават само резултатите на силите, каквито са мъглите, облаците, ветровет, не са още истински метереолози.
Истинският метереолог трябва да знае не само външните сили, които действуват в природата, но и вътръшните, които им про-тиводействуват. Той трябва да знае, кога ще има мъгли, кога слаби ветрове, кога циклони, кога годината ще бъде суха, кога влажна, кога ще вали енът и т. н. Ако този метереолог иска да отиде на разходка на някой планински връх, той трябва да си послужи с известни инструменти, с които да опредт^ли, какво ще бъде времето, и тогава да трътеа. Всеки човек може да развие в себе си това чувство, посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Има ли това чувство, той няма нужда от никакви външни инструменти, Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата. В това отношение всеки човек, с когото заверзваме познанство или приятелство, ние трябва да го изучаваме като из-раз на природата. Да познаваш чоеъка, това подразбира, преди всичко, да познаваш природата. Лесно е да се каже, че познавате Ивана, Драгана, Стояна. Да познаваш Ивана, например, ти тръюва да знаеш подробно неговите сили и способности, с които той се отличава от другите хора. Да ка-жеш за някого, че е отличен музикант,
11
или отличен философ, или виден учен, ти трябва дълбоко да си убеден в това. Неговата музика, или неговата философия, или неговата ученост трябва да е призната от хора, които седа- по-високо от него. И тъй, изу1 аването на духовния свят не трябва да става само от страх, че има и друг свят. че носим отговорност пред него. Изучаването на духовния свят трябва да става съзнателно, от любов. Лко днес кажете нъжому, че той може да се разговаря с баща си, който е заминал за онзи свят, той ще се стресне, ще каже: как е възможно да се говори с умръл човек? Преди всичко, хората сами сдл създали убеждението, че човеж умира. Щом е така, кажете, шо е смъртта. Да бъде човек мъртав, значи да се парализират всички негови удове и способности, а остава да дейст&ува само един център, само едно голо съзнание, без вс+зкаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни. Жабата може да замръзне, елед векове отново да се размрази, и животът й пак да се прояви. Според наши-т научни схващания, хората сами създават ограниченията и заблужденията в своя живот. Това се дължи на неправилно разбиране на живота. Запримър, хората изучават физическия живот, както и духовния, но не учат това, което е в дейетвителност. Когато хората изучават Любовта, т не разбират, какво представлява тя. Какво
12
влиза в Любовта? – Животът. Имаме ли Любов, в живота ни трябва да влиза повече светлина. В светлината трябва да се прояви повече свобода. Значи, животът, светлината и свободата са условия за проявлението на Любовта. Там, дето животът, светлината и свободата не се увеличават, това показва неправилно проявление ча живота. Това е ограничен живот.
Някой казва: аз имам много любов. – Радвам се, че срещам такъв човек, но животът ти увеличава ли се? – Горе-долу. – Ами светлината ти увеличава ли се? – Мъжделее само. – Ами свободата ти как е? – И тя е малка, доста съм ограничен от външните условия. Щом имам тези данни, аз веднага вадя картата си, правя СВОИГБ изчисления и мога да предскажа на този човек, какво ще се случи в живота му. Ще му кажа, как ще свърши училището, коя година ще боледува, дали ще бъде бъ\цен или богат човек. – Отде знаеш това? – От степеньта на твоята любов. Щом любовта ти не увеличава твоя живог, щом животът не увеличава светлината на твоя ум и щом светлината на ума ги не увеличава твоята свобода, всичко в тебе е затворено, и ти не можеш да растеш и да се развиваш. Какво може да се очаква от човек, който няма вжхрешен стремена» в себе си? Той не може да расте, не може да се развива. Дойдат ли горещи дни, водата в него ще пресъхне. Защо? – Защото този човек има малко вода в себе си. Като оти-
13
да при някой извор, аз мога да предскажа, дали този извор ще пресъхне скоро. Когато водата на извора е топла, той скоро ще пресъхне; когато водата на извора е студена, той не пресъхва скоро Изобщо, студените извори не прЪсъхваг. Като казвам, че топлите извори прЪсъхват лесно, аз не разбирам ония извори, които извират от дълбоко. Дълбоките извори са студени, но при преминаването си пр^з земните пластове, те постепенно се стоплят и излизат на поверхността като топли извори. Лесно пресъхват ония топли извори, които немат го-лъма дълбочина.
Оттук можем да извадим следния закон: студените хора извират от дълбоки места; горещите хора извират от плитки места. Някой казва: студен човек съм. – Студен си, защото извираш от дълбоко. – Сгорещил съм се, горещ човек съм. – Внимавай да не се сгорещиш повече, отколкото трябва, защото ще се намериш пред голема опасност. Когато студеният замръзва, и когато горещият се стопява, и двете положения са лоши. Обаче, когато студеният не замръзва, и когато горещият не се стопява, и двете положения са добри. Тогава в природата се явяват условия за дъжд. В сегашния живот топлината е по-опасна от студа. Ако някой човек се подложи на замръзване по специален начин, студът няма да го повреди. Той може да се запази в това състояние цели векове и после пак да се размрази. Размразяването трябва да
14
става от опитни хора. Те оставят замръзналия човек вън, на студено, и постепенно го разтриват, докато възстановят кръвообращението му, и по този начин му възвернат живота. Рече ли невежият да направи опит с замръзнал човек, да го размрази, той ще го внесе в топла стая, дето ще го умори, или най-малко ще го осакати. Значи, сиромахът не трябва да става богат. Защо? – Защото той не може да използува новитб условия, в които се намира. Тогава сиромахът ще се намЪри в положението на замръзнал човек, внесен в топла стая. Казвам: когато природата поставя никого в извъттни ограничения, тя има прътт виц неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използуват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното, и от другото благо се явяват голями неджзи. И тогава, нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики чърти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, както и в добродътелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато природата постави човека при ограничителни условия, с това тя цъли да предизвика, скритите сили, скритото богатство на неговата душа, да се изявят навън и да за-
15
работят за неговото повдигане. За да намери човек скритото богатство в себе си, от него се изисква вера.
Днес хората влизат вече в закона на положителната вера, която почива на данни, на известни фактч. Само тази вера може да създаде наука. Ако човек верва без да работи, без да у и, това е суеверие. В това отношение ученпт хора са много внимателни. За дл се произнесат по нбкой въпрос, т дълго връпе правят набтюдения, изстъдвания, и тогава само се осмъляват да преда-дат фактите като положителни. Запримър, т от векове наблюдават луната, искат да се произнесат с положителност върху живота там. Тб следят, изучават, какви про-мъни стават на луната, за да разберат, дали там условията на живота са разнообразни. Ако са разнообразни, значи и там има условия за развитие на същества. Едни учени казват, че и на луната има условия за живот, други учени отричат това. Т се ко-регират едни други, допълват се, докато най-посл се доберат до верни факти. И само върху тия факли може да се гради истинска наука. По същия начин и човек, като изучава живота си, като изучава себе си, трябва да се основава на верни, а не на мними свои прояви. Някой човек си мисли, че е музикален. Той трябва абсолютно да се убъ\ци в това. Как ще се убъди? Като чуе някое музикално произведение и може още от първия път да го запомни, той е роден музикант. Някой пък мисли, че има
16
силна памет. Кой чов^к е паметлив? – Този, който, като чуе нещо веднъж, веднага го запомня. Трябва ли десет път да му се повтаря, за да го запомни, той не е паметлив човек. Същият закон е в^рен и по отношение на духовния св^т. Който е духовен, той веднага разбира духовните работи. Който не е духовен, с часоЕе може да му се говори и пак ще остане нещо тъмно в съзнанието му.
Под думата „духовенъ" човек разбираме, който живъе в по-висок свят, в света на четирите измърения. Той разбира четири точки, четири положения, е които се движи. Духовният човеж вижда и през планинит+з, и затова слънцето за него никога не залязва. За него нощ не съществува. И нощем той се движи в светлина. Чове-кът на четвертото измърение не се нуждае от лампи, той всякога е в светлина. Срещнете ли такъв човеж на земята, той може за всичко да ви говори, но за своята духовна лампа, с която осветява всичките си пътища, нищо няма да ви каже. По този въпрос той мълчи, като риба. Тръгнете ли на път вечерно време с такъв човек, той ще ви прекара през най-тъмните мъста и ще верви свободно, безпрепятствено, както през деня. Дко го попитате, защо верви тъй свободно в тъмнината, той ще ви каже, че от баща си, от майка си е наследил спо-собността да вижда в тъмнина. И посл& ще прибави: и някои животни имат тази способност да виждат добре в тъмнината.
17
И като влъзе ангелъг при нея, рече: „Радвай се благодатная!" Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всбки може да бъде посетен от ангела на разумността. Някой казва: да бях аз на мъхтото наМариам! Всеки човек може да бъде на мъстото на Мариам. Ще дойде мо-мент в живота на всбки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намърил благо-дат пред Бога! За да дойде този момент, ние трьбва да имаме абсолютна вера, да не се съмняваме. Лнгелът дойде при Захария и при Мариам. Захарий се усъмни малко и го запита, как може да стане това. Щом ангел ти се явява, не питай. Вервай в това, което той ти казва. Никакво съмнъние, никакво ровене! Какво правите, като посъете едно съме, или растение? Посадите го, полъе-те го и го оставяте да расте. Вземете ли да го ровите, да го бутате, да видите, как се развива, вие щг го осакатите. Как ще го проучавате? – По листата, по цвъта и по плода му. Ако листата му през време на растенето са зелени, ако цъвти на време и и ако заверзва на време, тогава и корените му са здрави. Ако листата му не.са зелени, ако не цъвти и не заверзва на време, тогава корените му са слаби, хилави. И при този случай пак няма да ровите корените му, но ще го наторите добре и ще го поливате редовно. Никога не ровете корените на растенията!
18
Казвам: като имате пред вид това правило, не се ровете и в корените на вашия живот! Запример, когато човек направи погрешка, неговата задача е да коре-гира погръшката си, а не да се рови в нея, да търси причините, виновниците за нея и с това да се мъчи да се оправдае, или пък накаже. Не се ровете в злото, в погрешните и престъпленията! Човек не е един-ственият отговорен фактор за своите погрешни. Когато разглежда научно една своя по решка, той трябва точно да знае, каква част от та:и погрешка се пада на него и каква част на другите. Препятствията и спънките, които човек среща в живота си, част от тех може да се дължи на обществото, друга част на разумните същества, трета част на природата, а една част от тези препятствия може да са поставени от Бога. По този начин всеки човек е поставен на ред изпитания, без да знае той, каква велика цел се крие в тези изпитания, Ако човек не разбира закона на расте-нето, той ще извади криви заключения за живота си и ще каже: Господ не мисли за мене, Той ме е оставил на земята само да страдам и да се мъча. Питам: по какъв път този човек е дошъл до заключението, че Бог го изпратил на земята само да страда? Де са неговите данни, чрЪз които той е дошъл до това заключение? Ако няма никакви факти, никакви научни данни, неговото заключение е основано само на предположения, на хипотези.
19
Сега пък ние можем да извадим заключението: всбко твердение, основано само на хипотези е толкова сигурно, колкото е сигурно положението на къща, основана на гтЪ-сък. Ецна мома среща на пътя си един момък, който я спира и й казва: госпожице, много си красива. По-голяма красавица от тебе не съм виждал. Щом те вид~вх, сърцето ми трепна. Тази мома поз+фва на думите на момъка, и пртвз ц^лия ден тя се чувствува доволна, щастлива, убедена, че като нея няма друга мома, толкова красива. Една нейна приятелка, като я вижда тъй самодоволна и горда, казва й: виж, аз имам в джоба си едно огледало, огледай се в него, да провериш, дали действителността отговаря на думите, които момъкът ти ка-зал. Тази мома отдавна не се оглеждала в огледало и послушала другарката си. Като се видела в огледалото, махнала го недоволно настрана и казала на другарката си: вземи си огледалото назад! Тя била недоволна, защото не се видъпа тъй красива, както си въобразила; осв+зн това, като погледнала дебелигк си устни, с които мязала на не-гърка, още повече се ужасила. Не е лошо, че устните на нъжой човеж са дебели, но дебелите устни говорят за извъттна деформация в човека. Тази деформация е предизвикана от застой в астралния му живот. Такъв човеж е сЪл градини, ниви, лозя, но н1зма кой да жъне, да ги обработва. Той започнал да гради къща, но и нея не-довършил. Изобщо, всйчките му работи са
20
останали недовършени. Хора с дебели устни са малко мързеливи. Такива са и негрит. Дко устните на човека са много тънки, и това не е дббр. Има определена мърка, доколко устните на човека трябва да бъдат дебели или тънки. Дойде ли тази естествена мърка, енергиите в чувствата на човека са хармонични. Енергиите в чувствата и мисли-т на човека трябва да се разпредълят правилно, да има естествен изблик в тях. Следсвателно, ако имате дъте с дебели устни, вие тръбза да знаете, по какъв начин да го възпитавате, за да въздействуваге на неговите енергии. Ще кажете: Господ го е създал такова. Че Господ го е създал та-кзва, това не подразбира, че и такова трябва да остане. Това дъте расте, развива се, намира се в ръцът на своите родители и учители, които трябва да се грижат за неговото възпитание. Майката, бащата имат задача да работят освън върху себе си, още и върху своето дъте.
Лз привеждам този факт, защото некога и вие ще почувствувате своите дебели устни. Няма човек, който да не е почувствувал поне веднъж в живота си устните си дебели. Щом чувствата у човека се възбу-дят чръзмърно, той вижда вече устните си надебелъли. Когато някой стар човек се влюби, българите имат една поговорка за стучая: „Пази Боже, старо бунище да се запали!" Роди ли се желание у човека да стане богат, устните му надебеляват; роди ли се желание да стане учен или силен чо-
21
век, устните му пак надебеляват. Това са желания, които гртдава да се реализират, но не само временно. Да реализираш дадено желание временно, това значи да оставиш корена му вътр в тебе, да продължава да живъе и да те измъчва.
Една млада мома от Сливен обичаше един млад момък, добър човеж, който живкше чист живот, прекарваше в пост и молитви, искаше светия да стане. Момата пък искаше да се ожени за него. Яз й казвах, че този момък е добър, но не е за нея, тя няма да бъде щастлива с него. – Нищо, нека не бъда щастлива, но искам да живея с него поне три деня. Най-посл тя постигна желанието си: ожени се за него, и скоро се разочарова. Той не работи нищо, живъе на гърба й. Тя работи и го храни. Срещам я един ден и я питам: доволна ли си от живота си? – Ако тогава имах тази опитност, каквато сега имам, един час не бих желала да живея с него. При това, той бъше отличен момък, идеалист, но това, което тя търсв-ше, не можа да го намъри в него. Желанието, стремежът й бъще добър, но мето-дът, по който искаше да го реализира, не бъше прав. По същия начин и желанията, стремежите ча хората може да са прави, но методит^, пътищата, по които т искат да ги реализират, не са правилни. Наистина, всяко желание, всъка мисъл на човека трябва да се реализира. Но кога? – Когато тази
22
мисъл, това желание служат за растенето, за самоусъвършенствуването на душата.
Казвам: всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т. е. да се роди нещо велико в душата му. Това виждаме в двата примера за Елисавет и Мариам. Първата роди Иоан Кръстител, а втората – Христа – Спасителят на човечеството. Разгледайте тези примери, като символи в духовния си живот и ги приложете. Не се спирайте върху буквалното им значение. Мко разгледате гкзи факти в буквален сми-съл, вие ще почнете да изучавате историята за идването на Христа, кога се е родил, как се родил и т. н. Нещата лесно се проверяват. Как? От резултатите им. Ако разгледате резултатите на сегашното християнство. наприм"Бр, ще разберете, че има нещо криво в неговите методи. И наистина, стремежите на християните са прави, желанията им – също, но методите, които те прила-гат, са криви. Вследствие на кривите методи християнството не постигна това, което можа да постигне. Християните възприеха методите на езичниците, с което внесоха големи заблуждения. Днес християните трябва да корегират своите методи за постижения. Задачата на християнството не седи в доказване съществуването на Бога. Още преди Христа гръцките философи се занимаваха с въпроса за съществуването на Бога. Задачата на християнството беше да се създаде връзка между всички души, да растат, да се разви-
23
ват, да се освободят от ограниченията и от робството на гръха. Друга главна задача на християнството бъше повдигането на жената.
И тъй, всбки от вас трябва да зачене и да роди в себе си пророк, като Иоан Кръстител, и Спасител на своята душа, кат^ Христа. И апостол Павел казва: „Родих ви." Ако вземете неговите думи в буквален смисъл, това е кевъзможно. Днес само жената ражда. Тогава, какво означават думитт; на апостол Павла? Той подразбира друго: да роди човек нещо велико и красиво в своята душа. Разберете ли раждането в буквален смисъл, вие ще се натъкнете на ред противоръчия. При това, вие не можете да бъдете и в положението на Мариам. Никоя друга жена не може да бъде в нейното положение, зашото явленията в природата не се повтарят. В физическия свят всяко явление при дадени условия може да се извърши само един път. Втори път нито условията могат да се повторят, нито явлението може да се извърши по същия начин. В света съществува пълно разнообразие. Обаче, всички стремежи и желания на човека се реализират. Когато не се реализират желанията и стремежите на хората, т живеят в физическия свят. В Божествения свят, обаче, всички желания се реализират.
И тъй, съществува един свят, в който радостите са реални, а скърбитъ1 привидни. Този свят е светът на ангелите, на све-тиигб, на съвършените същества. Този свят е Божественият. Съществува и друг свят,
24
в който рацостите са привидни, а скърбите реални. Той е ф -13;ческият свят. Човек може да живъе в Божествения свят, ако ипа абсолютна, положителна втвра в себе си. Имате ли тази в^ра, вие ще възкръснете. Силна ли е вашата в"ъра, ако тя не може да вч възкръсни Лко вие носите, ка~о Крали Марко, нож, ззпасан на пояса е-. и не можете с него да отсечете една сла.чка, ка-къв нож е той? Остър, здрав нож е този, с който, като докоснете само нъжой го-лям камък, или нъжоя канара, тя да отхвръкне на разстояние. Остър нож е този, с който при ецин замах само отръзвате дървета, дебели по два метра. Какъв е ваши-ят ножъ" Вие ударете с него една сламка, и ножът ви отхвръква настрана. Н= е здрав >, не е напразен добръ вашият н.1 к. Вие с вашата сааоа в"Бра пръжтавля^г.те такъв нож. ко/,то лесно се чупи.
Ние говорим за силна вера, която всичко пръодолява. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите в света, не е нито Крали-Мзрковчят нож, нито ножът на някой ангел. Когато нтвкой ангел простре ножа си по движението на земята, тя се отдалечава от него, заобикаля го. Отдалечаването на земята от ножа на ангела, ученитъ* наричат отклонение на земята. Когато нть-кой ангел иска да опита силата на своя нож, той го проверяЕа по отклонението на земята. Колкото повече се стклонява земята, толкова ножът на ангела е по-силен. Щомъ
25
забълъжи отклонението на земята, ангелът вече не прави втори опит.
Казвам: вие се нуждаете от мошна, си 1на вера, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цълата земя да се прьзбърне, вие трябва да имате вера, че светът, в който живъете е изправен, и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освън вие самит. Двата примъра с Елисавет и Мариам нека ви бъдат като образци в живота. И вас едчн ден ше ви посети ва-шият ангел, но гледайте да не онъмъете. Ако очвмъете, и това не е лошо, защото казано е, че мнозина ще онъмеят, като видят Бога, но ще знаяг, че верата им е слаба. И като нЪми, идеята им пак ще се реализира. При това, Мариам имаше голямо изпитание. Иосиф искаше, да я напусне, усъмни се в нея, но дойде един ангел при него и му каза: „Това, което Мариам е заченала, е от Духа Светаго. Вземи жена си и иди в Египет!" Ако и вие сте верни на Божественото във вас, ангел Господен ще дойде и щ"5 уреди всичките ваши мъчнотии. Вие ще минете през огън, без да падне косъм от главата ви.
Това е истинско учение, това е истинска религия, защото почиват на здрава, положителна, изпитана вера. Само такова учение може да осмисли живота на човека; само това учение развива душата и укръпва духа на човека, като реализира всички негови възвишени
26
мисли и желания за служене на Бога. Н+зма по-хубаво нещо от това, да служи човек на Бога. Първото н%що в света е да служим на Бога, а после на хората; първо да обичаме Бога, а после да обичаме и хората. Първо ще започнем от Бога и посл ще дойцем до хората. Тази е задачата на новото учение: да започнем отгоре и да свер-шим долу. Като свършим работата си долу, пак ще се качим горе, ще завержем двата края и ще образуваме една колесница, като тази на свети Илия, с която ще се въз-несем на небето. Значи, пртьд вас седи реализирането на една велика задача.
Ще ви приведа два примера, върху които трябва да размишлявате. В дре-ността имало една царска дъщеря, която по особени причини требвало да живее в една много красива планинска мъхтност. Тук тя очаквала своя възлюбен. Като се нау-или от други царства за царската дъщеря, при нея започнали да идват много княжески и царски синове, но никой от тях не се връщал дома си – един от царските синове се презръщал на камък, друг – на пръст, трети – на сухо дърво, четверти – на животно и т. н. От всички царски синове оста-нал само един, който не бил още посЕтил царската дъщеря. И той поччал да се приготовлява да я посети. Като се научила затова нещо царската дъщеря, тя му написала писмо, с което го предупреждавала, какво има да му се случи. Писмото имало следното съдържание: ако ти дойдеш при мене
27
по същигб пътища, по които и другите дойдоха, по-добре не идвай, защото те чака го-лЪмо нещастие. Дко дойдеш при мене със същите крака, с каквито и другите дойдоха, не идвай; ако дойдеш да ме видиш с обикновените си очи, с каквито и другите дойдоха да ме видят, не идвай; ако дойдеш при мене с обикновената си уста, да ми говориш обикновени нища, каквито ми говориха и другите, не идвай. Ако можеш да дойдеш по такъв път, по който никой не е дохождал, само тогава ела.
Казвам: и вие, за да постигнете великия идеал на своята душа, трябва да намерите тези три неща. Великото не се постига по обикновените пътиша, по които хората вервят; великото не се постига и с обикновените умове и сърца, с които съвременните хора се до-мотеат в живота; великото не се постига и с обикновените мерки, с които съвременните хора мерят нещата. Това, с което съвременните хора си служат, то е само предисловие към великото, което е разрешено за другите същества, но за вас чака само момент, за да ви се изяви. За сега тази задача за вас не е разрешена още, но разреши ли се един ден, вие ще изпитате в душата си небивала дотогава радост. Казвате: ние искаме да знаем, как ще по-стигнем това. С този ум, който имате днес, вие не можете да знаете тези неща. Защо не може и не трябва да ги знаете с този ум, ще ви обясня това със следния пример.
28
Един турски ходжа се молил на Господа да просвети ума му, да научи и разбира всичко, каквото се съдържало в Корана. Той се молил на Бога: Господи, 40 деня наред ще постя,:амо да ми помогнеш да разбирам всичко, което е писано в нашата свещена книга. И наистина, той постил 40 деня, огбд което придобил големи знания. Обаче, гбзи знания му допринесли толкова много страдания, че той започнал пак да се моли на Бога: Господи, 400 деня ще постя, но моля Те, помогни ми да забравя всичко, каквото съмънаучил! Следователно, ние не трябва да бъдем като този ходжа, да искаме да придобием всичкото знание за 40 деня, за да не става нужда послъ" да постим 400 деня, да забравим това знание, което сме придобили.
Казвам: всбки ден човек трябва да придобива толкова знания, колкото е способен да възприеме и асимилира. Всбки ден носи своето благословение.
И тъй, дв"Б нъща ще имате пред вид: когато ангелът ви посети, вие трябва да бж-дете готови да го изслушате и разберете; след това гледайте да не се усъмните. По-нагатък, Бог ще се погрижи за своето.
1. Беседа от Учителя, държана на 17 ав-густ, в открития салон при II. Рилско езеро.