Божествените условия Размишление. Както дървото, което расте, има един център, към който се отправят всички негови органи, така и ученикът трябва да има една централна точка в живота си, към която да се отправят всички негови стремежи. Без ядка няма растене, няма никакво развитие. Всяка клетка съдържа по една ядка, в която се крият условията на живота. Даже и минералите, които се отнасят към неорганическия свят, имат една централна точка, около която се отправят всички останали точки, и настъпва процесът на кристализиране. Значи, в минералите, в солите има стремеж към кристализиране; и те се стремят към организиране. Растенията и животните пък се стремят да запазят рода си. Дойдем ли до човека, виждаме, че и той има една основна мисъл – да научи нещо, да придобие известно знание. За човека не е нежно, както в кристалите, да има един център, около който да съсредоточи всички свои мисли и чувства; за него не е достатъчно да има само едно чувство – да запази рода си, както растенията и животните. Той
4 трябва, като ученик, да има една основна мисъл, около която да се съсредоточават всички останали мисли, чувства и желания. Няма ли поне една основна мисъл в ума си, всичките му стремежи, всичките му идеали се обезценяват. Всички негови мисли и желания ще бъдат разхвърляни. Той ще се заеме за една работа, ще се въодушеви от една мисъл и на втория ден ще ги захверли. После ще се въодушеви от друга мисъл, но скоро и нея ще захвърли. Така той ще се хвърля от една мисъл на друга, от едно желание на друго, докато един ден се намери в положението на гладния вол или кон, който обикаля около празните ясли. За да не изпаднете в това положение, съзнайте се като ученици, които имат една основна идея в живота си – да учат и да придобиват истинско знание. Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от истината и мъдростта. Които е придобил знанията на истината и на мъдростта, той се е облякъл в красивата дреха на живота, която го прави силен, смел и разумен. Кой не се радва на своята дебела и топла дреха, която го предпазва зиме от лошите и неблагоприятни външни условия? Облича ли се зимно време с тънки дрехи, човек лесно се простудява и губи силата си. Затова казваме, че слабият е облъчен с тънки, окъсани дрехи, презъ
5 които вятърът прониква и го смразява. Силнияг, здравият е облйчен с топли, здрави дрехи и може да се бори с външните неблагоприятни условия. Същото се отнася и до знанието. Който има знание и разполага с него, той е силен и здрав чов&к; който няма знание, той е слаб, болен, изнемонтел. Като говорим за знанието, ние имаме пред вид това знание, от което се нуждае човешката душа. То е специфично за вейки човйк. Както храната е различна за вейки човйк, така и знанието е различно. От каквито елементи се нуждае организмът на чо-вйка, такава храна си избира той. Сж.щото се отнася и до знанието. Човйк се стреми към такова знание, което е необходимо за развитието на неговия ум. При това, не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да ги асимилира. Остане ли на повръх-ността на неговия мозък, знанието ще тече отгоре, без да се всмуква и ще образува порой. Обаче, като се всмуква от мозъка, то прониква навътре и дава условия за растене. За да расте и да се развива правилно, учени-кът трйбва да учи, да придобива знание, като задържа от него същественото. За вейки човйк същественото е различно. За земеделеца съществено знание е да разбира почви-тй, да знае, какво може да даде вейка почва. Само при такива знания той ще ги използува разумно, и животът му ще бъде добър; ако
6 не разбира почвит, животът му ще бъде пъ-лен с несгоди и мъчнотии. Като знаете това, стремете се към придобиване на такива знания, коиго усилват почвата на вашия ум. Дойдете ли до знания, които отслабват почвата на ума ви, бягайте от тях. Как постъпват земедълците в такива случаи? Като видят, че почвата на нивата им е отслабнала, те я посъват с такива растения, които й преда-ват нежните елементи и я засилват. Дали по естествен, или по изкуствен начин става наторяването, в края на краищата, обеднЬлата почва се наторява. В процеса на наторяването голямо участие взимат природното електричество, слънчевата светлина, топлината и влагата. За да на-тори почвата на своя ум и на своето сърце, ученикът се нуждае от светлината на мъдростта и на истината, както и от топлината на любовта. Както без святлина и топлина човек се изтощава, така също се изтощава и без мъдрост, истина и любов. Влъзе ли в света на безлюбието, той се изчерпва, както растенията изчерпват соковете от почвата и я изтощават. За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми съзнателно към любовта, към мъдростта и истината, като условия за наторяване, т. е. набавяне на изразходваната енергия на тЬхната почва. Любовта носи живота. Ето защо, когато попаднете в закона на приливите и на огливите, пазете връзката си с любовта, да не се
7 изтощите. Без любов няма живот, нима условия за наторяване. Когато почвата е слаба, и плодородието е слабо. Ако изгуби любовта си, човек не може да ражда. Каквито усилия да прави, какъвто тор и да туря, той не може да очаква добри резултати. Дето е любовта, там има знание, разбиране и живот. Прочетете една книга с любов, прочетете я и без любов, да видите, какви резултати ще имате. Прочетете ли я с любов, разбиранията ви ще бъдат едни; прочетете ли я без любов, разбиранията ви ще бъдат други. Любовта внася разширение, а безлюбието – ограничение. Каква е задачата на ученика? Ако гово-рим за ученика на светските училища, неговата задача е да сверши училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виден човек. Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с м^чнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава в време на мъчнотии и изпитания. Апостол Павел казва : .Когато съм слаб, тогава съм силен." .Какво означават твзи думи? – Когато човек е слаб за човвшкото, тогава е силен за Божественото. Значи, силата на човека се крие в Божественото начало. Кога водата проявява силата си? – Когато слиза надолу, в долинитв. Водопадът е силен, защото -водата има наклон. Колкото по-надолу и по-
8 буйно слиза, толкова по-голяма е силата му-Следователно, ако ученикът проявява силата си в долината, това показва, че е ученик на Божествената школа, а не на нъкое светско, обикновено училище. Като проявява силата си в долината, той постепенно придобива смирение. Какво представят мж.чнотиите в живота? Тe са калта на блатата, от която ученикът сам трябва да язлъзе. Ако излезе благополучно, той е силен. Не може ли сам да излъзе от тази кал, той минава за слаб човeк. Какво ще кажете за онзи, който проповъдва за Господа, за Неговата сила и любов, а сам не може да мине от единия бръг на ръката до другия? Докато проповядва на хората, той представя човек с убеждения, добре облъчен и нагизден. Щом срещне ръка на пътя си, той веднага се замисля, започва да търси мост, как да мине на отвждния бръг. Той се страхува да не се удави. За свое оправдание казва: Защо трябва да прегазвам ръката, щом има въз-можност да мина през мост? Ако не мина през моста, ще се удавя. Това не е никакво убеждение. Ако същият човек е гонен от разбойници, той няма да разсъждава, нъ-ма да търси мост, но направо ще се хверли в ръката и ще я преплава. След това ще се чуди, как е прегазил ръката без мост и без ничия помощ. Защо има убеждения човек, ако в момент на мж.чнотии не мо-
9 же да си помогне с тях? Ако гонен от разбойницит, човек бъга и прескача ръката, а при спокойно състояние не може да мине ръката без мост, това показва, че той няма убеждения. Той е страхлив, не прави усилия. Не следвайте примера на онъзи хора, които философствуват, говорят за убеждения, но щом се натъкнат на мъч-нотии, търсят мост, лесно да излъзат на другия бръг на мъчнотията. Не следвайте примера и на онъзи, които, като видят неволята и опасността, тогава стават смъли и решителни. Следвайте примера на истинския ученик, който прилага силите си при всички външни и вътрешни мъчнотии. Не прилага ли силата си, дето трябва, той сам се спъва. Казано е в Писанието, че истината освобождава човека. И тогава той става си-лен. Всички говорят за истината, но малцина я познават и прилагат. Да кажеш истината на човека, това е едно от велики-т изкуства. Истината е сверзана с духовния живот на човека. Докато не живее духовно, човек не познава нито истината, нито любовта. Казано е, че Бог е Любов, но хората не познават любовта. Като се говори за любов към Бога, считат я за непостижимо, далечно нещо. Казват, че първо човек трябва да потърси любовта на своите ближни, а после любовта на Бога, Питам: Кого търси детето – майка си, или
10 слугите? На кого се радва то най-много? Кого най-много пригръща и целува? – Майка си. – Защо? – Тя му е дала живот, тя го храни, кжпе, облича. Коя е майката на всички хора? – Любовта. Право ли е тогава твърдението на хората, че Бог, Който им е дал живот, Който се грижи за тЬхното растене и развитие, да бъде последен в св4та? Да мислите, че Бог е недостлшен и далеч от хората, това е изопачаване на истината. Трябва ли майката да мисли, че детето й ще познае първо слугинята, после близките, които го окръжават, и най-после нея. Детето познава първо майка си, а после окрж.жава-щитт>. Ако волът познава господаря си, не трябва ли господарьт му да познае Онзи, Който му е дал живот и го е пратил на земята да се учи? Да се говори, че Бог е отял-Ьчено понятие, че идеята за Бога е недостлшна за човешкия ум, това означава съзнателно поставяне на препятствия в човешкия живот, с цел да се спъват хората и да спират развитието си. За да се освободят от робството и ограниченията, в които се намират, хората се нуждаят от истинско, положително знание. Те трябва да познаят Бога, като свой Баща, за да придобият Неговото знание, Неговата мисъл и любов. Защо трябва човек да се стреми към Божиите мисли? – За да се освободи от нисши-т мисли, които обременяват ума му. ВсЬка
11 мисъл има тежест. Колкото по-низка е, толкова е по-тежка. Значи, мислите произвеждат известно налагане върху човешкия мозък. Като знае това, човек трябва да освободи мозъка си от непотръбните мисли и да остави само ценнит. Разумният човек изнася само ценното от себе си, като капитал, който пуща в обръщение. Всичко останало, което няма цена, трябва да се изхверли на-вън. Много картини има в природата, но ценни са. само живит, а не и мъртвите картини. Едно дърво се огр-Ьва цъл ден от слънцето, но всички моменти не са. важни. Важни са онъзи моменти, при които слънцето огръва дървото так-а, че изявява неговия вж-трешен живот. Че дървото хверля различни сънки, това не трябва да ви интересува. Какъв смисъл представят мислит, които обреме-няват човешкия мозък? Да се занимавате с мисли, които имат динамическа сила и произвеждат удари и налъгане върху мозъка, това значи, съзнателно да се излагате на мж-чнотии и страдания. Както мислит, така и думит, съдържат в себе си динамическа сила, с която човек трябва да знае, как да се справя. Не само това, но човек трябва да разбира значението на думит, да разбира всичко, което слуша, за да се ползува от него. Не разбира ли нъщата, той изпада в смъшно положение и спира вниманието си върху нъща, които нямат никаква връзка с онова, върху което се говори.
12 Един селски свещеник проповъдвал на евоите слушатели върху някои стихове от Евангелието. Един от присжтствува-щит, овчар, слушал проповъдьта на свещеника, и на края на проповъдьта започнал да плаче. Свещеникът забелязал това и, като саърншл проповъдьта си, извикал овчаря при себе си и го запитал: Коя ми-съл от проповъдьта ти направи впечатление и те накара да заплачеш? Овчарьт отговорил: Като гледах брадата ти, спом-них си за моя пржч, който умр миналата година и ми домъчн за него, затова се раз-плаках. Значи, овчарьт слушал проповъдьта на свещеника, но нищо не разбрал от нея. Той само гледал и намерил, че между брадата на свещеника и брадата на неговия пржч има известна прилика. Като не разбират нъщата, хората се разговарят, проповъдват едни на други, но, в края на краищата, т се сприличават на нещо и се раздълят, без да се ползуват от думите и опитностит, които са, си размънили. Всеки оприличава своя ближен на нещо, което някога е чул, видял или знаял. Човек трябва да бъде доевтлив, да разбира живота. Няма ли нежната доеЬт-ливост, природата го прекарва през страдания, които обработват сърцето му и раз-виват неговия ум. Страданията подготвят хората да разбират новия живот, който носи новите идеи в света. Само така чо~
13 в-Ьк вижда, че между физическия, духовния и Божествения св-Ьт съществува тЪсна, не- преривна връзка. ТФ. представят части на едно Велико ЦЬло – Великият, цълокупенъ живот.
33. Лекция от Учителя, държана на 9 октомврий, 1927 г. (VII г.) Русе.