ВИЖДАНЕ И СЪЗНАВАНЕ
Мнозина запитват: що е реалност? Това. което едновременно виждаме и съзнаваме, е реалност. Това, което само виждаме, а не съзнаваме, не е реално, или това, което съзнаваме само, без да виждаме, не е реално. Следователно, когато човек се съмнява в н.ашо, туй подразбира, че той вижда нещата отвън само, без да ги съзнава отвътръч Всяко НТ5Щ0, което в даден момент виждате само, без да го съзнавате, не е реално. Това, в което никак не се съмнявате, вие едновременно го виждате и съзнавате. Щом е така, то е реално. Запример, днес вие виждате хубавия ден, виждате ясното небе, слънчевата святлина, а същевременно съзнавате, че всичко това е израз на напреднали, възвишени сжшества; щом виждате и съзнавате това, този ден е реален за вас, затова и вие се радвате. Другояче казано; за всички възвишени същества днес е тържествен ден; ние участвуваме заедно с тех в това тържество. Следователно, този хубав ден не е нищо друго, освен израз на техните добри мисли и желания. Добрите мисли и желания създават възвишени енергии, които ние днес чувствуваме. Мъглите, които се разстилаха пред нас, изчезнаха; бурята престана. Ако тези възвишени същества не уча-ствуват между нас със своите светли мисли
30
и благородни желания, небето и до сега можеше да бъде забулено, а ние щехме да бж-дем като в затвор. Който не разбира този закон, ще каже: това е случайност. Случайността е закон, който има отношение до единиците; тя е закон за единичното съзна-низ. Запример, един човек може случайно нЪкъдъ да се спъне и да си счупи крак или ръка, но да се слънат всички същества еднозременно, това е невъзможно. Един човек може да сгреши, да направи никаква погрешка, но да подържате, че в този мо-мент всички хора могат да сгрешат, това е неразбиранг на законите в живота. С един човек може да се случи нещо, но с цялата вселена не може да се случи същото. Це-локупността не може да се изложи на това, на което отдълният човек се излага. Значи, човек, в своята битност, тъй както е про-излязъл от Бога, като душа и дух, не може да се спъне, не може да гръши.
Казвам: когато говорим за реалността на човека, ние разбираме това, което едновременно виждаме и съзнаваме. Ние виждаме, напримт^р, своето тяло, като резултат на нашия минал живот. Едновременно с това ние съзнаваме, че можем да мислим, да чувствуваме и да действуваме. Тъй щото, всеки човек едновременно представлява съзнание и външна форма, видима за обикновените очи. И тогава, според степеньта на неговото съзнание, всичко, което той мисли и чувствува, се отразява върху лицето му. Който е наблюдателен, той ще забележи, че всека
31
мисъл или всЬко чувство, които минават през съзнанието на човека, се отразяват върху лицето му, като в огледало. По сж~ щия начин и нашият външен и вътрешен живот се отразяват върху съзнанието на по-напр-Бцналите от нас същества. Всб-ка наша мисъл, всяко наше чувство или вс%-ка наша постъпка се отразява върху съзнанието на ангелите в различни форми. За-прим"Бр, нъжоя мисъл, някое чувство или някое действие може да се отрази върху съзнанието на някой ангел в форма на карам-фил, роза или друго някое цвъте, каквито ние отглеждаме в градините си, радваме им се, без да знаем техния произход. Цвътята са дъца на ангелит. Когато някой ангел помисли н"бщо хубаво, като резултат на неговата мисъл изниква някакъв хубав цвът: роза, карамфил, кокиче, минзухар или друг някакъв ивът; каквото е времето – пролът, л1зто, есен или зима – такъв ще бъде и цвътът. При това, колкото по-възвишени са мислите и чувствата на ангелите, толкова по-благоуханни са и цветята, които ги изразяват. Затова, именно, цветята се наричат дъца на ангелигк
И тъй, когато казваме, че трябва да бж-дем внимателни с цветята, подразбираме да бъдем внимателни с мислитте на ангелите, Настъпите ли едно цвъте, вие настъпвате някоя мисъл или нъжое чувство на едно възвишено сжшество, Някога вашето невнимание може да мине безнаказано, но някога това възвишено сжшество ще ви хване за ухо-
32
то и ще ви възпита по свой начин, веднъж за винаги да помните, чужди кисли и чуЕства да не тъпчете. Свещен закон е: не настъпвайте мислите и чувствата на ангелите! /тко вие настъпЕате мислите и чувствата на анге-лите, как бихте постъпвали тогава с ми>:ли-т и чувствата на хората? На:ърко тях бихте направили на каша. Като срещнете едно малко дъте, какво отношение трябва да имате към него? Това д^вте носи в себе си едновременно мислите и желаният^ на свои-т родители. Отнесете ли се с него небрежно, грубо, с това вие нарушавате свещения закон. На сжшото основан, е тръбза да бъдете внимателни;. със своите мисли и чувства. Някой казва: аз сън лош чоеък. от мене нищо не може да стане. Така псже да говори човвк за известнн сбои постъпки в даден момент, но да мисли, че по естество е лош, с това той огорчава Бога, Който го е създал; той тъпче Неговите мисли и чувства. Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожелал и да те създаде, да нап *ави нещо от тебе, за което те изпратил на земята. Обаче, кажеш ли, че нищо няма да излъзе от тебе, с това ти цапаш Божията мисъл и гръшиш. Искаш ли да изправиш погрешката си, кажи: това, което Бог е помислил за мене, ще се реализира. Щом Бог ме изпратил на земята, Той е вло-жил в мене н"бщо свое: своята мисъл, своето чувство и своето желание. Идеалът към възвишеното, към великото е Боже-ствен. И сто пъти на ден да гр^ша, Богъ
33
пак ще ме измие. Той не може да бъде неверен на себе си. В Бога противоречия ня-ма. В Неговите мисли, чувства и желания няма обратни решения. Дръжте тази мисъл в ума си, ако искате да се самовъзпитате правилно. Дръжте в съзнанието си образа на всички хора, животни и растения, като на Божии създания. Постъпвате ли така, всички работи в живота ви ще се наредат добре. Като наблюдавате времето днес, вке считате, че в реда на нещата е този ден ца бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност. Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден подобен не е имало; атмосферата е особено пречистена със специфични вибрации; съзнанието на ангелите, които взимат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес, те изпращат своето благословение към нас. Питам тогава: ако вашите напреднали братя се радват, трябва ли вие да плачете? И за какво ще плачете и тжжите? Пощата носи вече техните писма, подаръци, чре~ които се предава Божието благословение. От вас зависи да ги приемете на време, или не. Ако изпълнявате волята Божия, всичките благословения ще дойдат на време; не изпълнявате ли волята Божия, и благословенията ще закъснеят. Закъсняването на благословенията показва, че вие сте се отделили от местото или от специфичните условия, при
34
които е требвало да ги получите. Ако седите на същото място, в същата къща, до която е адресирано писмото, ще го получите на време. Обаче, мъстите ли се от къща в къща, или от град в град, като прелетна птичка, и писмото ще закъснее. Кой е вино-аен за това?
Днес ние правим нашата Божествена среща със светиит^ и ангелитв, които също така се срещат. Някой казва: ние искаме да ги видим. Вие искате да видите съществата, които се срьщат, но виждането е вътрв-шно отношение, вътрЬшен процес; то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. От неговото съзнание зависи и далечината на предметите. Когато един пртад-мет е близо до вас, вие виждате ясно всичките негови подробности. Дко не виждате предмета ясно, това показва, че той е далеч от вас. Сега вие виждате нещата, защото са близо до вас. Радвайте се, че ги вижда -те! Лко не виждате всички нЪща, виждате поне слънцето, месечината, а те съставляват вече половината реалност.
И тъй, аз искам да разберете реал-ността, да разберете онзи вътръшен закон, че човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще виж за и ще съзнава нещата. Това е привилегия, която мъчно се постига, но е възможна. Усилия, съзнателна работа се изисква от човека. Когато вибрациите на вашето зрение, външно и вж-тръшно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в Божествения фокус, вие ще
35
се доберете до реалността на нещата. Дойдете ли до реалността, вие ще забравите външния свят така, както някой човек, като прочете една книга и я запомни, втори път не я чете; той затваря книгата и се отдава на размишление върху прочетеното. Човек, който е видъл нъщата в тяхната ре-алност, той затваря вече книгата на живота и започва да помага на страдащите, на бъд-ните, които обича и разбира, както разбира и себе си. Онъзи, които не разбират този закон, като наблюдават хората, които живеят в реалния свят, казват: тези хора се пренесоха вече. Да се пренесеш от едно място на друго, това е ходене, движение, в което не седи реалността на живота. Ходенето, движението е половин реалност. Истинското прънасяне подразбира едновременно виждане на живота отвън и съзнаване на живота отвътр. Тези два процеса съставляват реалността.
Следователно, съществата действуват върху нас едновременно по два различни начина: едни от тях действуват със своята мисъл, като образуват външния свят; други от тях действуват със своите чувства, с любовта си, като образуват вътрешния свят. Тъй щото ние се намираме под дв различни влияния. Никога се случва и обратното: едни същества действуват с чувствата си върху нас и образуват външния, физическия свят; други пък действуват с мислите си и образуват вътрешния свят. В такъв случай, човек трябва да разбира
36
дали обективният, външният свят, в който живее, е произлязъл от мислите или от чувствата на някои напреднали същества. Той трябва да разбира още, дали светлината на неговото съзнание в даден случай се дължи на мислите или на чувствата на некои от напредналите същества. Човек, сам по себе си, е колективно същество. Щом е така, той сам не създава нито мислите си, нито своите чувства. Ако той е сам твореи на своите мисли и желания, те всекога трябва да бъдат с него. В същност така ли е? Понеже човешките мисли и желания се изгубват, напущат човека, това показва, че те идат отнекъде, спират се в човешкия ум и човешкото сърце временно и после пак си заминават. Едновременно десет души могат да имат една и съща мисъл, или едно и също чувство. Мислите и чувствата търсят условия да се проявят, и дето намерят благоприятни условия, там спират.
Някой ще запита: колко време седат у човека тези мисли и чувства? Когато човек възприеме една Божествена мисъл и я приложи на време и правилно, тя ще остане при него за по-дълго време и ще го ползува поведе. Не я ли приложи на време, използува ли я неправилно, тя го напуща. Щом Божествената мисъл се използува правилно, тя оставя копие върху съзнанието на човека, както образът, изложен на светлината, оставя копие върху светочувствителната плоча на фотографията. Божествената мисъл е по-ре-
37
ална ог човека, когото виждаме само външно да се движи, да говори, или да върши нещо. Обаче, всека Божествена мисъл става реална за нас, когато тя се приложи. В това отношение силата на Божествените мисли е в приложението им, а не само в усилието, което правим да ги приложим. Приложението не е механически закон; то седи във вътрешното знание на човека. Да приложиш една мисъл в живота си, това подразбира да съзнаваш, че тя е втурна, че е време да се приложи и да нямаш никакво съм-нъние в нея. Само при това положение ти можеш да приложиш тази мисъл с радости в душата си. Някой казва: дали е навременна тази мисъл? Божествените мисли идат всякога на време; следователно, и приложението им е на време. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, каквато работа и да имате, напуснете я, за да приложите тази мисъл. Приложите ли я, ще видите, че нишо не сте изгубили. А вие какво правите? Щом дойде Божествената мисъл при вас, казвате: нека да свърша първо своята работа, че тогава ще се занимавам с тази мисъл. Обаче, докато свършите работата си Божествената мисъл си отишла. Вашата работа вие всекога можете да свършите, защото конецът й всекога можете да прекъсвате и заверзвате, но Божествената работа не трябва да се отлага.
В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: ако искате да
38
имате усгтвх във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите вська Божествена мисъл, която е дошла до вас; не изпущайте случай да реализирате всяко Божествено желание, което е дошло до вас! Бъдете като нас. Ние всякога сме прилагали Божествените мисли и реализирали Божествените желания. Не се плашете, ние сме с вас. Оставете страха настрана. Не се занимавайте с него I Занимавайте се с Любовта! Този е поздравът, който напредналите братя отправят към вас. Някой казва: какво да правим със страха? Вашите напреднали братя казват: ако се занимавате с Любовта, страхът ще излезе навън. – Какво да правим с лъжата? – Занимавайте се с Истината! – Какво да правим с глупостта? – Занимавайте се с Мъдростта! Напредналите братя ви поздравляват с думите: ако искате да бъдете свободни, занимавайте се с Любовта, с Мъдростта и с Истината!
Сега, вие можете да предадете тази мисъл и на вашите братя и сестри, но без прибавки, без преувеличения, без качулки. Качулките са човешки измислици. Някой казва: видях един ангел. – Имаше ли крила? – Да. – Колко? – Много крила имаше, може би, милиони. – Само един ангел ли видя? – Много ангели видях. – В същност ангел сам никога не ходи. Те ходят по много заедно, групово, но един от тях се явява като представител. Нам се вижда, като че само един ангел е слъзъл ис!и
39
нас, защото г ходят много бързо. Ако ви кажа, че ангелите са между нас, вие ще питате, д"б сж т, ще искате да ги видите. Понеже ангелите сж същества на светлината, тази светлина, която имаме днес, това сж ангелите. Чр-кз своята светлина, външно, т искат да въздействуват върху нашето съзнание. Лко ангелите се оттеглят, веднага около вас и във вас ще настане голям мрак.
За изяснение на мисълта си ще ви дам един прост пример. Представете си, че вие сте изпаднали вср-кд пътя, в голям мрак, нищо наоколо си не виждате. В този момент един ангел се яви срещу вас, със свеш в ръка. Янгелът ви обича, затова иска да осветли пътя ви. Вие веднага виждате светлината на свъщьта, но ангелът още не виждате. В дадения случай, в духовния свят свещьта и" ангелът сж едно и също нещо. В физическия свят, обаче, ангелът и свещьта не сж едно и също нещо. Защо? В физическия свят свещьта изгаря, а в духовния свят свещьта никога не изгаря, а само свети. Тъй щото днешната светлина е израз на ангелите, които приежтетвуват между нас и носят радост, която вие чувствувате. Когато виждате светлината, вие не се радвате толкова на свещьта, от която излиза светлината, но се интересувате да знаете, кой се крие зад свещьта, кой я носи. Значи, изгубени ли сте некъде в тъмнината, зие се интересувате от този, който ви носи свещьта, а не от самата свещ. Вие се радвате повече
40
на носителя на светлината. Тъй щото виждате ли светлина в мрака, в първия момент се интересувате от този, който носи светлината: втория момент вие се радвате вече на този, който я носи. Щом влезете у дома си, вие можете да загасите св%щьта, защото там ще намерите друга запалена свъчц.
Днешният ден е опредлен за работа – работа за Любовта, за Мъдростта, за Истината, която работа наричаме с общо име „свещена". Ще работите за Любовта, от която произтича живота. В живота се крие всичката радост и веселие. Ще работите за Мъдростта, от която изтича светлината, като наслада в живота. Ще работите за Истината, от която изтича свободата; в свободата се съдържат всички възможности за реализиране на нещата. И тъй, реално е това, което едновременно виждаш и съзнава ш. Не се ровете в реалността, нито се съмнявайте в нея. Съмнявате ли се, вие ще си създатете ред нещастия и спънки в живота.
Казвам: напредналите, възвищените сж-щества, които днес присжтствуват тук, уреждат вашия живот. Запример, някой ученик има слаба памет: учи, мъчи се, но не постига цельта си. Като го види един от тези братя, бутне центъра на паметта му, и от този момент нещо просветва в ума на ученика, и той започва да помни, да учи лесно уроците си. От слаб ученик той става силен, способен. Това е едно щастливо съвпадение, т. е. преминаване през реалността
41
на живота. Лнгелите, възвишените същества имат желание да помагат на хората, но ако т се съмняват, не могат да получат гкхната помощ. Лнгелите заверзват конците, а хората ги късат. Не късайте конците, които ангелите връзват 1 Късате ли тези конци, вие ги лишавате от условията на реал-ността. Хората имат желание да им се помага при всички условия: колкото и лоши да са, както и да се проявяват, т мислят, че трябва да им се помага. Не е така. Като хора, като разумни същества, и т имат задължения в сверта, с които трябва да се съобра-зяват. ЗапримЪр, кой би налъ\л нещо в някое шише, ако е уверен, че нищо няма да вземе от съдържанието на това шише? Всеки, който туря нещо в шишето, има ми-съльта, че когато му дотрябва, ще може да вземе част от това, което е турил в него. Всеки, който туря пари в касата, мисли, че ще може да вземе нещо от нея. Лко знае, че като тури пари в касата, тя ще се затвори и нищо няма да извади от нея, той нищо не би внесьл. Срещнеш един човек, обикнеш го, ти вече влагаш извъхтен ка-питал в него. Когато кажеш някому, че го обичаш, това подразбира, че ти влагаш нещо в касата му и го питаш: мога ли, когато пожелая, да взема част от капитала, който съм вложил в тебе, или ти ще го зацигнеш? Касата ти ще бъде ли отворена, когато пожелая, или ще я затвориш? Всбки човек, в касата на когото сме вложили Н"Б-що, и той затвори касата си и нищо не връ-
42
ща, той не постъпва според Божия закон. Касата, в която е вложено н"бщо, трябва да блзде всякога отворена, да може от нея и в нея свободно да се излива и влива, като в извор. В извора има постоянно движение на вливане и изливане. Каже ли ви н"б-кой, че ви обича, той влага н^що у вас. Кажете ли някому, че го обичате, вие влагате нещо в него. Мисли ли някой добро за вас, той влага н"бщо в касата ви; мислите ли добро за някого, вие влагате н^що в неговата каса.
Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете, дали това, което гб влагат, ще Израсте. – Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в гбхнигб каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари. Ние, като хора, сме слаби, затова ангелите са дошли на земята да ни помагат. Това, което вие не можете да направите, гб ще го направят. Вие не можете да поправите времето, но т ще го поправят; вие сами не можете да подобрите здравето си, но гб могат. Т могат да направят много нъща, но имат ред правила, които никога не пръттъпват. И ан-гелът може някога да направи погрешка, но той никога не се изненадва. Щом забелъжи погръшката си, в момента той я изправя. От това, че е сгръшил, той не се съмнява в успъха на своята работа: веднага
43
корегира погрешната си, и резултатът на работата му е сигурен.
Като знаете това нещо, вие не трябва да се самоунижавате, но трябва да се смирявате. Да се самоунижи човек е едно нещо, а да се смири е друго нещо. Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нъщата, тъй както са в действителност. Смиреният човек знае, какво представлява от себе си за всеки даден момент: той не се мисли нито повече, нито по-малко от това, което е. Ако е д^вте на пет години, това е – нито повече, нито по-малко от петгодишно дъте. Да си въобразява, че като дъте на пет години е много силно, че много нъща може да извърши, не е право; да си въобразява, че като дъте на пет години е много слабо, това е друго заблуждение.
Много хора искат да придобият новото по магически начин, да завертят ключа и да влъзат в Царството Божие. Т искат магическата тояжка. Адам, прародите-лят на човечеството, имаше магическа тояжка, но не можа да я използува, както трябва. Той направи една погрешка: когато Ева отиваше към забраненото дърво, Дцам беше зает с друга някаква работа и я остави сама да отиде. Той требваше да остави всичката си работа, да вземе магическата тояжка и да придружи Ева. Като дойдоха около забраненото дърво, той трябва ше да направи един магически кръг с тояжката си около Ева. и погръшката щеше да се избегне. Обаче, Адам не приложи магическата тояж-
44
ка в този случай, вследствие на което я взеха от ръцът- му, и двамата с Ева б1зха изпждени от рая. Казвам: умът, който ви е даден, е магическата тояжка, която трябва да употребявате на място. Не я ли употребите на место, ще сгрешите. Дойдете ли пред некакво съмнение, направете един магически кръг около себе си. Как се прави този кръг? Помислете за Бога! – нищо повече. Някой казва: как да направя кръга правилен? Помислиш ли за Бога, кръгът ще стане правилен. Например, вие взимате малки камъчета, които имат различна форма – едни са правилни топчета, като сфе-рички, други са неправилни сфери, трети са плоски, и ги хверляте във водата. Обаче, щом ги хверлите във водата, всички образуват около себе си правилни концентрични кръгове, които постепенно се разширяват, докато се из-губят във водата. Питам: тези кръгове, по форма, съответствуват ли на формата на самите камъчета? – Не съответствуват. Камъчето може да има кръгла, или елипсовидна, или плоска форма, но хверлено във водата, то произвежда един и същ резултат – концентрични кръгове.
Сега, аз искам да схванете правилно този закон. Някой ще каже: аз не съм съвършен човек, не мога да мисля за Бога; това е невъзможно за мене. Питам: ако едно малко, безформено камъче, което още не е завършило своето развитие, хверлено във водата, образува концентрични кръгове, ти по-слаб ли си от това камъче? Стремиш ли
45
се към Божествения св-кг, каквато форма и да имаш, при каквито условия и да попаднеш в този свят, други, по-напр"БД-нали от тебе същества, ще дойдат да ти помогнат. В света съществува закон на коопериране, на сдружаване между съществата, с цбл да си помагат едни други. Съвършените същества виждат, че н"бкой слаб, несъвършен човек има в себе си всички добри желания да направи н^що хубаво, но не може. оплел се е някъдъч И тогава тб бързат да му помогнат да се разплете, да се освободи от ограниченията.
Днес, на този светъл ден, всички възвишени същества се събират не само около вас, но и около ония, които имат мисли, желания, стремежи към възвишеното в св!-та. Т"б работят върху всички тия души, помагат им, за да могат да постигнат онова, което и т^б са постигнали. И сега, аз ви поздравлявам с този хубав ден! Аз ви поздравлявам с реалността, т. е. едновременно да виждате и съзнавате нещата: това, което виждате отвън, да го съзнавате и отвътр. Мислете върху реалността!
Сега, мнозина се спират ьърху отдъл-ни думи и казват: какво ли искат да ни кажат с гбзи думи? Как да го разберем? Казва м: ако вие разберете този ден, тъй както е изявен преда. вас, той ще се сверже с всички останали дни и ще изясни нещата. Оставете изяснението на нещата да дойде така, както концентрични/ТБ кръгове постепенно се разширяват и след като хверленото във водата камъче
46
е пр-БСтанало вече да се движи. Ако и след това се запитвате, какво иска да ви каже този ден, казвам: денят ви обръща внимание на това, че вие още не сте работили за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Да работите за Любовта, за Мъдростта и за Истината, това подразбира във всЬки даден случай да прилагате и най-малкото, което едновременно виждате и съзнавате. Човек не е единично същество. С него заедно работят много сж-щества, които са завършили вече своето развитие. Тъй щото трудът на човека е колек-тивен. Като знаете това, от всички се изисква смирение. И които малко знаят, и които много знаят, трябва да бжцат смирени. Някой казва: аз искам да бъда като еди-кой си човек. Не туряйте никого пред себе си като идеал. И когато си поставите даже някого като идеал, пак няма да го достигнете. Защо? – Защото той е тръгнал по-рано от тебе, и когато ти го виждаш на извъстен връх и пожелаеш да го стиг-неш, той вече ще бъде на друг връх. Не пожелавайте да бъдете като този или като онзи, нито пък да казвате, че не искате да бъдете като този или онзи, И желанието ви да бъдете като някого, и нежеланието ви да бъдете като него, са погрешни. И при двата случая вие се оплитате в тези хора. Когато харесвате постъпкигб на никого, имате право да желаете и вие да постъпвате тъй добр, като него, но да бъдете точно такъв, какъвто е той, не трябва да желаете. Дръжте в ума
47
си мисълта: аз искам да бъда точно та-къв, какъвто Бог желае да бъда.
Това, което днес ви говоря, не е за обезсърдчение, защото вие сте постигнали много нъща, но не сте ги реализирали. За-пример, вие сте дошли вече до извора, това е постижение, но трябва да опитате водата на извора. Първо вие трябва да опитате силата на водата, която извира, т. е. живота, който изворът носи. Посл трябва да опитате съзнанието на този извор, т. е. благословението, което той носи със своята вода. В реализирането на нещата седи изпълнението на Божия план. Някой казва: кога ще се реализира този план? Това подразбира: кога ще се реализира пиенето на водата? Това зависи от вас. Щом поседите малко около извора да си починете, слътг това вече можете да пиете вода, колкото искате. Пр"вз цъпия ден, докато сте при извора, можете да пиете вода, колкото пъти пожелаете. И вечер можете да пиете от водата на този извор.
Сега, основната мисъл, която трябва да задържите в себе си, е да се стремите към постигане на съществени знания. Например, нжкой човек е много наблюдателен; но само по отношение на външната страна на нещата. Той срещне н~вкого и веднага започва да ви разправя, с какви дрехи бил облечен, каква шапка имал на главата си, какви били обущата му, но какъв е самият човек, нищо не може да ви каже. Той казва: вид1зх, че този човек бъше модно об-
48
л-нчен, но какво б^ше лицето му, какви б%-ха очите му, не видЪх; това не ме интересуваше. Обаче, на физическия свят същественото за човека е неговото лиие. И затова, срещнете ли човеж, гледайте на неговото лице, а не на неговите дрехи. В духовния свят пък същественото за човека е неговото съзнание, а не знанието му. Съзнанието на човека е неговото лице. Каквото е съзнанието му, такова е и неговото лице.
Ще прочета 5. глава от Евангелието на Матея.
„Д като вид% многото народ, възл^зе на гората; и щом седна, пристъпиха до Него учениците Му." (–1 ст.). Какво показва многото народ? Многото народ показва, какви са били всички събрани там сжш.ества, от видимия и невидимия свят. Разумните хора всякога са много, а глупавите – малко-
„И отвори устата си, та ги поучаваше, и говореше." (– 2 ст.). – Ако народът не б%ше дошъл, ако Христос не б^ше се ка-чил на високо мътто, и ако учениците Му не пристъпиха до Него, Христос не би отворил устата си да ги поучава. Значи, тия три н^ща бяха необходими, за да отвори Христос устата си и да говори.
„Блажени нищите духом, защото гб ще наслъ\а.ят Царството небесно." (– 3 ст.). Това значи: блажени са т%зи, които познават нещата тъй, както са.
„Блажени нажалените, защото те ще се угБшат." (– 4 ст.). – Нажалени са гбзи, които имат будно съзнание, и сърцето им е
49
всякога изпълнено от благородни стремежи и желания към правене добро на ближ-ните си.
„Блажени кротките, защото т ще на-следят земята." (– 5 ст.). Кроткият човек е винаги снизходителен към слабие и немощните, макар да вижда, че нъщата не стават, както трябва.
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата; блажени миротворците; блажени гонените заради Правдата; блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят, и верх вас рекат на лъжа всъка зла ръч заради мене." (– б – 11 ст.). – Нека всички тия блаженства бъдат и върху вас.
„Така да просветне вашата видйлина пред человъците, за да видят добркте ваши дъла и да прославят Отца вашего, Който е на небеса." (– 16 ст.). Това означава, че във висшето съзнание на всички хора трябва да има единство. Има ли единство, тогава и виделината на това съзнание ще просветне пр+зд человъцит. Н^вма ли това единство в съзнанието на хората, т ще изпаднат в съмнъния, подозръния, противоръч^, недоволства и неразположения в живота си.
Казвам: всички недоволства, неразположения, завист и други подобни чувства и състояния се дължат на някои паднали ангели, адепти или божества, които ви влияят. Рб-са недоволни от Бога, защото носят по-следствията от това, че никога не са изпълнили волята Божия, а вие днес ставате тях-
50
на жертва. Отхверлете миспигб и състоянията на гбзи паднали, изостанали в своето развитие същества! Нека гб сами носят товара си! Не помагайте на силнит.
„Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, нт^ма да влезете в Царството небесно." (-– 20 ст.). – Значи, светът и неговите действия не може да бъде мерило за морала. Оставете морала на света, не се занимавайте с него!
„И тъй, ако принесеш дара си на ол-таря, и там се усвтиш, че брат ти има н%що на тебе, остави дара си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела, та принес дара си." (– 23 и 24 ст.). – Човечч трябва да се примирява не само със своите братя на земята, но и с тия от невидимия свят. Представете си, че някой чов^бк е скърбен. обръменен от нещо, и дойде един ангел да му помогне, но той го обиди нещо и с това го отблъсне. Може ли сгтед това този човек да се моли? Ако рече да се моли, той ще изпитва някаква тежест в душата си. Какво трябва да направи? Първо ще отиде да намери адреса на този ангел и слъ\ц това ще се обърне към Бога с молба да го прости за неговото невежество, за неговата лоша постъпка. Бзг веднага ще го прости. Прости ли го веднъж, отбд това той може да принесе своята молитва пред олтаря. Само такава молитва може да бъде приета. Този е вткт-рЪшният, мистичен смисъл на стиха. Тъй
51
щото, когато хората едновременно виждат и съзнават нещата, тогава вече има вътръш-на връзка между тях и ангелите.
Чули сте, че е речено на старовреме-нит%: „Не прълюбодействувай!" (–27 ст.). Когато човек обича света, във всички негови форми, повече от Бога. той прълюбодъй-ствува вече. Христос е разбирал прълюбо-д^йството в широк смисъл. Човек трябва да освободи душата си от всички утайки и нечистотии и да знае, че реалното е гор-, а не на земята. Всеки, който верва в света и иска да го придобие, той ще обезсмисли живота си.
„Ако ли дъсното твое око те съблазнява, извади го и хверли го от себе си." (–29 и 30 ст.). – Значи, ако външното ти разбиране те съблазнява, ако това, което виждаш, те съблазнява, отхверли го от себе си и влъз в съзнанието си, провери го и направи корекция. По-добрв е да погине едно твое лъжливо мнъние, или една твоя лъжлива теория, отколкото да бъдеш изложен на безкрайни вътрвшни страдания. Какво струва на човека да се откаже от своята лъжлива теория? Някой човек създаде една теория, защищава я, но дойде време, когато трябва да я отрече и да се откаже от нея. Наистина, не е лесно изведнъж да се откаже от нея. Работил върху нея, живъл с нея и току-изведнъж да я отхверли. Все ще изпита известна скръб, че се е лъгал, че е изпаднал в някаква грешка. Той казва: как така да призная, че съм се лъгал?
52
Има н^бщо в човека, което се лъже. Казвам: за да се избави човт^к от вътръчи-ниге страдания, по-добре е да извади очо-то си и да отсвче ръката си. щом т са причина за гбзи страдания.
Но аз ви казвам: „Никак да се не кълнете. Но да бъде речта ви: ей, ей, не, не; а от това повечето от луказаго е." (–34 и 37 ст.). Питам: може ли чов^вк, който не вярва в думите ми, да вярва в моята клетва? Казваш никому: ще ти кажа Истината. – Не, закълни се 1 -- Това вече е от лукавия. Отиваш при нтбкой банкер, искаш 1,000 лв. на заем. Той иска трима души гаранти. Значи, той не верва на твоигб думи, а в1врва на подписа на трима души. Това е примка, с която иска да те улови. Един светия отива при един банкер да му иска пари на заем. Банкерът му иска трима души гаранти. Светията отговаря: първият гарант е Бог, вторият – ангелите, а третият – светнигк – Махни се с твоите поржчители I Ни Господа познавам, ни ангелите познавам, ни светиите познавам. Аз искам трима души поръчители от земята. Светията махнал с ръката си, и всичкото богатстео на банкера изчезнало, при което останал сам, без пет пари в джоба си. Казвам: дойде ли нбкой и ви предетави Бога за гарант, дайте му, колкото пари иска. Не дадете ли в името Божие, всичкото ви богатство ще изхвръкне.
Н"бкой казва: защо хората на земята осиромашават? Защото, когато светията
53
дойде при тях, като богати, да им иска пари на заем в Божие име, те му казват: ни Бога познаваме, ни ангелите познаваме, ни светиите познаваме. Кажат ли така, Бог оттегля от тях своята светлина, и тб изгубват всичко, каквото имат. Така пропадат на земята богатите хора. така пропадат уче-нш к, така пропадат и религиозните. Свещено е името Божие! Свещено е името на ангелит! Свещено е името и на светиите! Поменат ли се тия имена прйд вас, кажете: ца бъде волята Божия!
Чули сте, че е речено: „Око за око, зъб за зъб." (–38 о.).
Л пък аз ви казвам: „Да се не противите злому; но който те плесне по дясната страна, обърни му и другата." (–39 ст.). – Христос съпоставя два закона, две култури, съвършено противоположни по вън-шен вид една на друга.
„Който проск от тебе, дай му; и който иска да земе от тебе, нед"БЙ се отвръща от него." (–• 42 ст.). – Това е относителна, а не абсолютна реалност. Ако една градина иска на заем вода, трябва ли да й се откаже? Човек трябва да е извор, който всякога да дава. Не разбирате ли Писанието в широк смисъл, вие ще се намерите в големи противоречия. Дойде ли ьгбкой при тебе и ти каже: дай за Бога! нищо не мисли и дай. – Ако дам на този, на онзи, какво ще остане за мене? Дай, и не мисли. Щом Бог изпраща някого при тебе, да ти иска нещо в Негово име, Той знае, че
54
можеш да му дадеш. Цълта на Бога не е да осиромашаваме. Ние имаме повече отколкото трябва. В много извори има повече вода, отколкото курната събира. За сега само една малка част от Божиигб блага минава през хората. За в бъдеще ще минава повече. Ако вие сте касиер в английска банка и дойде при вас някой с документите си да ви иска пари, няма ли да му дадете? Ще го вернете ли назад? Не, ще му дадете, каквото иска. Ще изпълните длъж-ността си, както трябва.
И тъй, като казвам, че трябва да из-пълним волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери в н%кои банки, да услужваме на хората: на този ще дадем, на онзи ще дадем. Цълия ден ще казваме: заповъдайте! Ще услужвате всъкиму, който има писмо и документи, че е внесъл пари в банката. Щом сте турени на служба, като касиери, ще услужвате на хората.
Сега аз ви поздравлявам с първия ден на работата, с новата служба, на която Бог ви е поставил. Всеки от вас трябва да изпълни службата си, както той разбира. Онзи, който ви е дал службата, той ще ви научи, как трябва да я изпълните. Щом с= обърнете към един от нап-редналите братя, той веднага ще се отзове, ще ви каже, как да работите. Значи, днес всички ще бъдете на работа, външна и вът-
55
решна. Довечера ще видим, как сте свършили работата си.
2. Беседа, държана от Учителя, на 19 ав-густ – Преображение, б ч. с. над лагера, при II. Рилско езеро.