Гласът на душата

Гласът на душата

Мнозина се оплакват от неуспех в живота си. – Защо не успяват? – Защото движенията им не са ритмични. Те са лишени от музикалност и хармония. Природата не търпи никаква дисхармония в царството си. Вън от нейното царство, вън от органическия свят може да съществува дисхармония, но в самата природа дисхармонията е изключена. Който няма хармонични движения, носи лошите последствия на дисхармонията в себе си.

Като се говори за хармония в движенията, имаме пред вид хармония в мислите, чувствата и постъпките. Похвалиш някого и мислиш, че си постъпил право. Правата постъпка се определя от последствията си. Ако човекът, когото похвалиш, е доволен, думите ти са хармонични. Ако не е доволен, думите ти са нехармонични. Като погалиш котката си, и тя може да бъде доволна, или недоволна от тебе. Можеш да я погладиш така, че да ѝ стане приятно; можеш и да прекалиш в милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да те одращи. Ти си произвел в нея повече електричество, отколкото трябва. Някой ви погледне красиво, каже ви няколко сладки думи, но вие не сте доволни от него. – Защо? – Думите и погледът му са външно красиви, но са лишени от съдържание – движенията им не са хармонични. Значи, и думите имат движения. Казваш на някого: Аз те обичам. С какво движение ще изразиш любовта си? – Аз съм готов да се пожертвам за тебе. – С какво движение ще изразиш самопожертването си? Следователно, думите имат съдържание, смисъл и сила, когато отговарят на движенията, които ги придружават. Ако няма хармония между думите и движенията на човека, казваме, че той не говори истината. Как ще проявиш любовта и обичта си към някого, ако движенията, които правиш, не отговарят на думите и чувствата ти? Казваш, че обичаш, а сърцето ти се свива. Каква любов е тази, която свива човешкото сърце? Говорят за любов, а се страхуват от нея. Това е неразбиране на любовта. Говорят за любов, без да я изучават във всичките ѝ прояви, от нисшите до висшите. Поглеждате към два гълъба, които си гукат, но не обръщате внимание на тяхната любов. Казвате: Птича любов е това! Не заслужава да ѝ се обръща внимание. В същност, и в тяхната любов има нещо ценно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правят те, когато изразяват любовта си. Няма по-велико нещо от движението. Голяма красота се крие в движенията! Има велики цигулари, които движат ръката и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взима четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на песента или на музиката. Дето участвува четвърт тон, там всички работи стават добре. Дето отсъства любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пълни с хармония и ритъм. Каквито са движенията на четвъртината тон, такива са движенията и на двата пръста, палецът и показалецът, допрени един до друг. Един е резултатът, когато се наведеш да вдигнеш нещо от земята с палеца и показалеца; съвсем друг е резултатът, когато вдигнеш нещо от земята с трите, четирите или петте си пръста. Чрез палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човека. Чрез петте пръста се излива човешкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващаш само с двата си пръста, отколкото с всичките пръсти, или с цялата ръка.

Хората обичат да се морализират, да проповядват едни на други, да се възпитават. Не е лошо това, но, преди да морализираш другите, виж, доколко ти си изправил живота си. Ще проповядваш на хората да бъдат спокойни, да имат самообладание, а ти

115

сам не владъеш удовет си. Говориш, ами-гаш с очит си, или очит ти се движат нервно, неспокойно. Ако ти сам не обърнеш шшминие на очит си, този нервност ще причини разтройство на цълия организъм: щете заболи глава, гърди, сюмах и др. Понъкога нервността на човека се изразява в характера му. Той става сприхав, сърди се лесно, готов е да удари всъкиго, който се изпръчи на пътя му. Ако е волева натура, ще се въздържи. Не е въпрос в въздържането, но човек трЬбва да измъни движенията си, да ги направи хармонични. Ако движениею на ръката ти е насочено навън, измвни посоката му, отправи го навътре, към себе си. Така може сам да си възденствуваш. Ако плу-ваш в морето, естествено е да правиш движения навън, за да се движиш лесно. Понъкога ще правиш движения и навътре, а някога ще плуваш на гръб. Така ще по-знаеш, доколко можеш да пазиш равновесие. Ще дишаш дълбоко, ще поемаш въздух и леко ще се носиш по вълнит. Светът е море. Който влиза в него, трябва да знае да плува, да пази равновесие и да не се смущава. Какъв смисъл има да казваш, че Бог е всемъдър, всеблаг и вселюбещ, а да си в постоянен страх и безпокойство? Това значи отсжлхтвие на единство и хармония между думит ти и живота ти. Казваш, чз Бог е навсъкъде, а сам не верваш на думите си. Говориш с нъкого

иб

и си недоволен от него, че не се отнесъл с тебе, както трябва, и го критикуваш. Бо-жият глас отвж.тре ти казва: Не си прав, не мислиш добре. Ти чуваш гласа на Бога, но продължаваш да критикуваш ближния си. Защо не се вслушваш в думитв на Онзи, Когото наричащ свой Баща и Учител? Това е неразбиране на живота, на словото, което ти се проповядва. След всичко това очакваш да отидеш на онзи свет, да те приемат с музика и песни, като герой от фронта. Други се питат, какво ще правят, като отидат на онзи свет. Наистина, не е лесно да отговорите на този въпрос. Това е все едно, гъсеницата да пита, какво ще прави, като се преверне на пеперуда. Тя знае един път на живота: да пълзи и да яде листата на дърветата. Как ще живъе като пеперудата, не може да си представи. И човекът, който е живъл само за земята, не може да си представи, какъв е небесният живот. Той пита: Има ли ядене и пиене на небето? Има ли разходки, обличане на нови дрехи, игри и забави? Има ли музика и пъсни, както на земята? Каквото и да му говорите, той не може да има ясна представа за небето. Като не може да разбере небесния живот, най-после човек казва: Нищо не ме интересува вече! Така казва и старият човек.

И тъй, докато е млад, човек се интересува от всичко. Щом остаръе, интересът му към живота постепенно намалява, докато

117

се ограничи в нещо дребно, малко. За такъв човек казват, че издребнъл. Такова е положението и на он/Ьзи търговци, които постепенно губят. Запримър, някой книжар първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсят, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде някой, иска една книга, няма я; иска втора, трета книга, и нея няма. Най-после, като се изредят всички книги, които по-рано имал, а днес ги няма, питат го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; в календарчето са написани годиш-нит времена, месецит, седмицит, днит приежтетвенит и неприежтетвени. Важно е, като продаваш календарчета, да знаеш, какво е предназначението на всеки месец, на всъка седмица и на всеки ден от годината. Не знаеш ли това, ти издребняваш и преждевременно остаряваш. Трябва да знаеш предназначението на всичко, което имаш в себе си и вън от себе си. Казваш, че имаш глава, сърце, но трябва да знаеш тяхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърцето? – Да чувствува. – Волята? – Да работи. Ако размвсите дейността на различнит органи в тълото си, животът ви се свершва. Не може гдавата да чувствува, сърцето да мисли, волята да мисли, или да чувствува. Всеки орган, външен или вътрешен, има точно определено предназначение.

118

Миналите поколвния забъркаха една каша, от която сегашнит хора не са доволни. Тт» изтъкаха такива платовз, от които сегашното поколтшие не е доволно. Ние носим дрехи, изтькани преди хиляди векове. Днес т не ни харесват, не прилЯгат на тълото ни, но нямаме още нови, да ги измъстим. Миналите поколъния развалиха стомаха на съвременния човек. Понеже не е доволен от стомаха си, той го нарича търбух и казва, че в бъдеще търбухът ще се унищожи. Стомах и търбух са. две различни състояния, през които човек минава. Стомахът е сверзан с естественото желание на чо-въка да яде, да подържа организма си. Търбухът е сверзан с неестественото желание на човека да преяжда, да се удоволствува, поради което е разстроил стомаха си. Който ял умЬрено, светия станал; който преяж-дал и се удоволствувал, станал червоугод-ник. И в едното, и в другото състояние се явява нещо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си от необходимата храна, човек печели на негова смътка и го изтощава. Предвидено е, например, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20-30 лв., а останалит спестява. Така изтощава стомаха си. Друг го претоваря; вмъсто сто лева, опредъля му 200-300 лв. Това е разточителност. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постиш, нито да преяждаш. По-стът се позволява само като почивка, като

119

метод/ за каляваие на волята, а не за въздържане. Който има здрав стомах, е магне-тичен, разположен/ чов^к. Симпатичната нервна система у него е в хармония с мозъчната система. Човек се храни не само с хлъб и вода, но още с вьздух и светлина. Ето защо, за да бъде напълно здрав, стомахът, дробовете и нервната му система трябва да бъдат в изправност. Ако една от системит не е в изправност, това се проявява в характера му. Той става ледоволен, лесно се сърди. Каквото и да му дават, каквато услуга и да му направят, все е недоволен, все ще намЬри нЬщо, за което да се сърди. Такъв човек е подозрителен, в всичко се съмнява. Той се съмнява, че ще го оберат, ще вземат парит" му и се безпокои. Има нтзща, които са сверзани с чо-вЬка, но има н4>ща, които стоят вън от него. Не е позволено да вземеш на човека това, което е сверзано с него. Парит не са сверзани с човека, г са вън от него. Следователно, не губи приежтетвие на духа си от това, че някой те обрал. Обаче, не е позволено да отнемеш ума или сърцето на човека. Т са неразривно сверзани с него. Не е позволено да отнемеш душата на човЕка. Всв-ко н-вщо, вложено в нея, принадлежи на самия човек. Има цигулари, които, при повреда на цигулката си, припадат и боледуват. Тт» са вложили нещо от душата си в своята дигулка. Това показва, че душата принадлежи

420

на самия човек,, като нейн собственикът Стремете се към хармонични движения на очит, на ръцет, на цялото тъло. Пазете се от диехармоничнит движения, като неестествени, чужди. Пазете се от подражания. Не всяко движение, което прави човек,. е хармонично. Добрит и праведни хора се отличават с правилни движения. Децата, докато са. още малки, свободни от чужди влияния, имат хармонични движения. Когато-малкото дете гледа, първо то отправя погледа си нагоре, после погледне към човека, който го забавлява. С това то иска да каже: Тръб-ва да се живъе така, както Бог изисква, а не както хората учат. Диехармоничнит движения разстроиват организма, както лошата' и развалена храна. Наблюдавайте движенията си, както и тези на своитв близки, за да се предпазвате от неправилнит и неестествени. Казвате за нъкого, че е ангел. Защо го наричате така? Защото всичко в него е красиво и хармонично: думит, движенията, по-стъпкит му. Как трябва да посрещнеш човека? – Както посрвщаш слънцето.–Как трябва да гледаш човека? – Както гледаш изгръващото слънце. Излъз рано сутрин преди изгръв на слънцето,, и почакай да ви-диш първит лж.чи. Погледай най-много десет секунди и се прибери в стаята си. Ако останеш още една-две минути, ще изгу-биш хубавото, което си придобил. Видиш ли нещо красиво, хверли бързо поглед къмъ-

121

него и отправи погледа си на друга страна. Не с позволено да задържаш погледа си с часове върху красивит нъща. В вевки човек има нещо красиво. За да го намъриш, погледни набързо челото, носа, брадата му; след/ това спри погледа си на очитв, на ушитв, на веждитв му и благодари, че си възприел нещо хубаво от него. Даже и да не знаеш, отде излиза красивото, не е важно; важно е, че всеки човек излж.чва нещо светло от себе си. Ако гледаш нвкого дълго време, за да откриеш нещо лошо в него, той ще се затвори, ще се вкамени, и ти ще се уплашиш. – Трвбва ли човек да се затваря, да се крие от хората? – Човек е подобен на цвътята. Когато слънцето изгръ-ва, цвътята се разтварят и растат. Щом залъзе слънцето, т се затварят и скриват. Следователно, ако си лж.ч от изгръващото слънце, хората ще се отварят за тебе и ще ти се радват; ако си лъч от залязващото слънце, всички ще се крият от тебе.

В света съществуват три закона, към които се стремят всички хора, съзнателно или несъзнателно. Първият закон има отношение към здравословното състояние на човека. Той е зеконът на любовта. В лю-бовьта не сяицествуват болести. Любещият е здрав, силен, мощен човек.

Вторият закон е на мъдростта, който изключва тъмнината и невежеството. Да живъеш в закона на мъдростта, трва.

122

значи, да бъдеш вън от всъкакви заблуждения и противоречия.

Третият закон е на истината, който изключва ограниченията и робството. Не мо-жеш да бъдеш свободеи от ограничението, ако не познаваш закона на истината.

Какво нещо е любовта? – Това, което носи живот и здраве на всички живи същества. – Какво нещо е мъдростта?–Това, което премахва противоречията и тъмнината в живота. – Какво нещо е истината? – Това, което премахва робството и ограничението.

— Към какво трябва да се стреми човек? — — Към идеалното, към реалното, което никога не се измъня. Хората, животнит, растенията са подложени на постоянни промъни. Това, което се измъня в тях, е нереално; обаче, има нещо неизмънно и в човека, и в животното, и в растението. Хармонията, както и хармоничнит движения, са неизмънни. В тях всичко е на мъстото си. Всъка храна, всеки плод, приети с любов, отиват на мъстото си; всъка вдишка, направена с любов, отива на мъстото си. Всъка мисъл и всяко чувство, приети с любов, са хармонични и лесно се реализирот. Ако търсите хармонични движения, ще ги намърите и в детето, което пълзи по земята, и в възрастния, и в стария човек. Който разбира тези движения, в тях се вижда таланта на човека. Ще кажете, че крадецът и апашът нямат хармонични движения. Ако са опитни, —

123

и в тях има нещо хармонично, обаче, низ-ходещо. Човекът на хармонията знае, как да постлшва и с апаша, и с добродетелните хора.

Един добър, разумен човек усътил, че апаш бърка в джоба му. Той не се въз-мутпл, но спокойно му хванал ръката, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти можеш да взе-меш с твоята рж.ке. Не бъркайте в чужди-т джобове. Не кж.сайте плодове от чуждит градини. Някои деца късат плодове от дърветата и, като видят, че не са още зръли, хверлят ги на земята. Други късат зръ-ли плодове, турят ги в джобовет си и от-минават спокойно. Т не знаят, че всъка кражба, вейка лъжа носи своит последствия даже в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху тях. Т са резултат на кражби, лъжи и престъпления в далечното минало.

Следователно, който иска да се освободи от последствията на миналото, трябва да прилага любовта, мъдростта и истината. Каквото правиш, да е проникнато от лю-бов, мъдрост и истина. Любовта включва живота, мъдростта – знанието, а истината – свободата. Каквото правиш, мисли за любовта, която носи живота; мисли за мъдро-стта, която носи знанието; мисли за истината, която носи свободата. Някой мисли, че,

124

като отиде на онзи свет, ще научи всичко, Той и сега живъе в онзи свет, няма защо да отлага нъщата. Този и онзи свет са. на едно и също място. Човек изучава земния живот с помощта на пет сътива. С тези сетива той си служи и в музиката. Там т са наречени петолиние. На всяко сътиво отговаря по една линия.

И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае с петолинието, на което се пишат нотитв. Има разлика между нотит, които се пишат на линиит и на междули-нията, както и между тези, които се пишат на прибавенит ноти под и над петолинието. Основният тон на първата гама е „до", който се пише на първата прибавена линия под петолинието. Този тон е положителен, дава нещо от себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишат на линиит, дават нещо от себе си. Тонът „ре" означава движение напред, за да постигнеш нещо. Можеш да постиг-неш нещо, ако си поставил основа. Без основа никакво постижение не можеш да имаш. Може ли да се движи локомотивът, ако няма дърва и вътлища? Тонът,ми" подразбира цельта, към която се движиш. Значи, при „до" човек се ражда, при „ре" започва да се движи, при „ми" отива на училище. Тонът „фа" е първоначалното училище; тонът „солъ" – прогимназията, „ла" – гим-

125

назията, а „си" – университетът. Докато из-пъеш цълата гама, ти си се родил, подви-жил напред, влъзъл в училище, свершил си курса на наукит и влизаш в живота, да приложиш наученото.

Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоновет, с които си служите. Не е достатъчно само да пъеш нотит „до, ре, ми, фа" и т. н., но трвбва да знаеш, отде излизаш и накж.де отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш потика на мъдростта и не отиваш към потика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пж.тя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вервиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се преверне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбьта ѝ се превръща в радость". – Докога ще страда човек? – Докато роди нещо, и скръбьта му се преверне в радост. С други думи казано: Страданието се превръща

126

в музика и песен. Музикалният човЕк има красиви, хармонични движения.

Гледате един човек и казвате, че е кра-сив. – Къде се крие красотата му? – В челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на чо-въка трябва да има известно съотношение. Няма ли съотношение между удовет на лицето, човЕк не е красив и в движенията му няма хармония. Красотата е сверзана с хармонията, която изразява вътрешно, душевно спокойствие. Не можеш да бъдеш красив, ако умът, сърцето, душата и духът ти не са будни. Щастие е да срещнеш такъв чо-вЬк. На него можеш да разчиташ. Казвате: Отзивчив е този човек. – Защо е отзивчив? – Защото душата му е отворена за страданията и радостит на хората. Тъй щото, ако питате, какво иъщо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила в човека, която никога не се отказва от доброто, никога не гръши и не прави престъпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не гръши. Гръхът и престъпленията са. достояние на ума и на сърцето, но никога на душата. Умът е из-вертлив, хитър, а сърцето – доверчпво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душага не гръши и не познава съблазнит.

Мнозина минават за учени, за философи, но лесно могат да се излъжат. Обаче, има нъща в човека, които никога не се лъжат.

12?

Например, душата не се лъже. Стомахът сащо не се лъже. Езикът и устата се лъ-жат, т лесно се подкупват. Достатъчно е да поставите нещо близо до очит, устата и езика, за да го пожелаят, без да мис-ляг, че могат да се излъжат. Устата и езикът приемат всъкаква храна, но щом влъзе в стомаха, ако не е чиста и здравословна, последният казва: Вън! Скоро на двора I Храната не е добра, трябва да се изхверли. Сърцето и умът могат да до-пуснат нЬщо нечисто и нездравословно в себе си, но душата – никога. Влъзе ли нещо нечисто в нея, тя казва: Скоро навън! Значи, три нъща в човека не се лъжат: стомахът, душата и духът, който го ръко-води. Радвайте се и благодарете, че има в вас трима, които следят, какво възприемате и, ако не го одобрят, изхверлят го навън. Ще кажете, че знаете всичко, което ви се говори. Не е въпрос за знанието, но за прилагането. Щом имате знания, приложете ги. Ако знаеш да се молиш, трябва да получиш отговор на молитвата си. Ти се молиш за хлъб, но не го получаваш, – не знаеш да се молиш. Не говори много на Господа, но кажи само две думи: Господи, гладен съм. Бог разбира нуждит на чо-въка и му се притича на помощ. Кой човек досега се обърнал към Бога с молба, да му даде сила и условия да помага на свои-тв послаби братя? Колко души могат да се

128

«зпратят днес между страдащит да им по-магат безкористно за Господа? Ще кажете, че сте готови за тази работа. Не само на думи да сте готови, но на дЬло. Лесно се говори, мъчно се изпълнява. Хората се нуж-даят от истински морал, който е един и за земята, и за небето. Молиш се на Бога, а същевременно отправяш лоши мисли и чувства към ближния си. Ти не виждаш това, не искаш да го признаеш, но разумнит същества правят снимки на твоит външни и вътрешни прояви. Затова е казано, че няма нищо скрито – покрито в света. Един ден, като напуснеш земята, ще отидеш при ра-зумнитв същества, и т ще ти покажат фотографии от живота ти на земята. Трябва ли да се извинявате, че и хората се отнасяли зле с вас? Нищо не ви извинява. Двама стражари ще ви водят в затвора, ще ви ругаят, ще ви бият, но вие ще се разговаряте с Бога и ще вервите напред. – Как е възможно това? Да ме бият, без да кажа дума, без да се защитя! – За силния е възможно всичко. Той разрешава мжлнотиит си при всички условия на живота. Слабият не може да ги решава даже и при добри условия. Следователно, признайте, че сте слаби, и не се извинявайте. Не мислете за лошит работи в живота; не мислете за болести и страдания. За какво трябва да мислите? Като станете су-трин от сън, не мислете, че ви боли нещо, или че имате да плащате, но помислете за най-

129

добрия си нриятел, за най-доброто си дете. После можете дп мислите и за лошия си прия-тел, -ц\ лошото си дете, но първата ви мисъл тръбно да бъде светла. Даже и да не е живо доброто ви дете, пак помислете за него. Бог не е Ьог на мъртвит, но на живит. Умръ-лит са живи. Като изядете един оръх, умира ли той? Оръхът не умира, но влиза в стомаха на богат, виден човЕк. Той е на по-добро място, отколкото е бил по-рано. Следователно, като умира, и човек отива на по-добро място. Хората не верват в това и се страхуват; не знаят, къде ще отидат след смъртта си.

Често се запитвате, какво трябва да правите през живота си, за да се справяте с мъч-нотиит си. – Слушайте гласа на душата си, която никога не се лъже. Ако си в противоречие и не знаеш, как да постж.пиш, спри се за момент в себе си и драсни ки-брит, да запалиш огъня на своя олтар. Огъньт ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуеш гласа на душата, който ще те упъти. Чуеш ли този глас, ти ще разре-шиш противоречието си. Преди да чуеш гласа на душата си, не говори нищо. Ако бързаш да се произнесеш за нещо, думит ти ще бж.-дат груби, нехармонични. Докато не чуеш свещения глас на душата си, не трябва и да" пъеш. Пъсеньта трябва да минава по есте-ствен пж.т от една гама в друга. Едва сега намърих пътя за прекарване на българскитъ

9

130

пЪсни от човешката в Божествената гама> от обикновената хармония в възвишената,. духовна хармония. Обикновената хармония предава на българскит пъсни нещо затворено, твердо. Влъзат ли в Божествената хармония, т се отварят и смекчават. Едва сега открих причината за противоречието, в което живъе българинът. То се крие в затворе-ниттз интервали на неговата музика. Българинът е преживъл нищо, поради което изгу-бил религиозното си чувство.

Българинът има добри чърти; справед-лив, съвъстен, тверд е той – славянин по душа. Едно важно чувство му липсва – любов към Бога. Мъстото на това чувство е на горната част на главата. Там трябва да работи българинът, да развие това чувство. Славянинът е съвъстен, затова не допуща лъжата. Ако запали плъвника на съседа си, едва се отдалечи няколко крачки от плъвника, обърне се, погледне към него и казва; Аз, Стоян, запалих плъвника на съседа си. Той признава погръшкета си. Съседъг може да го чуе и да разбере, кой извершил пожара. Това е обща чърта, от която страдат всички хора, не само славянинът. Всички хора правят погръшки, но не знаят, как да ги изправят. Школа е нежна за това. Изправяйте погръшките си, доклто сге още на земята. Тук погръшкит се изправят по-лесно, отколкото в духовния свят.

131

Един английски мисионер отишъл в Африка ди проповядва на туземното население. Една вечер, както почивал в стаята си, пред него застанал един стар човек и му казал: Братко, аз съм от невидимия свет. Живъх преди 200 години на земята, в Англия, в еди – кой си град; про-повъдвах на хората, но направих много по-гръшки, които и доднес не мога да изправя. Проповъдвай и на мене, да просветне съзнанието ми, да си пробия път нагоре. Про-повъдникът влвзъл в положението му и започнал да му говори. На другата вечер дошъл още един човек от невидимия свят с сж.щата молба. Всвка вечер бро-ят на заминалитв се увеличавал и в продължение на един месец стаята се изпълнила с слушатели от невидимия свят. Той се уморил толкова много, че не могъл да продължи работата си. Трвбвало да се верне в Англия, да възстанови силитв си. Тук той провврил даннит^, които някои от заминалитв му изнесли, и се уверил, че наистина такива хора са. живвли преди 200 и повече години. Следователно, изправяйте по-грвшкит си още на земята. Тук една погрешка може да се изправи най-много за 40 години, а на онзи свет и за 200 години не може. Ползувайте се от условията на земята, за да изправите живота си.

Слушайте гласа на душата си, която никога не се лъже и не лъже.

132

– Това е живот вЬчен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

X

5. Беседа от Учителя, държана на 23 ав-густ, 1943 г., 5 ч. с. София. – ИзгрЪв.