от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Гордост и ревност

– Само светлият път на м ж-дростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Казано е в Писанието : „Знанието възгордява, а любовта назидава". Който е изказал тази мисъл, той скрил в нея една дълбока истина. Коя е причината, че знанието възгордява? Да се мисли, че знанието въз-гордява, това говори за изопачаване на правата мисъл. Само горделивият човек мисли, че всичко знае, или че никой не знае работите като него. Обаче, да знаеш всичко, или да знаеш нещата, както никой друг, това е достояние само на Бога, на висшето съзнание в човека, което схваща всички нЪ-ща едновременно. Когато някой казва, че знае всичко, че като него няма друг в света, подразбираме, че този човек се намира на първото стъпало на възрастващия живот и едва започва да мисли. Той е застанал на пътя, който води към гордостта, т. е. на кривия път на живота.

„Знанието възгордява". Една от опасностите, в които горделивият изпада, е, че


61

той заема особено положение към всички същества и мисли, че за него са нежни особени условия, особена обстановка в живота. Горделивият постепенно губи своята вътрешна мекота, чрез която може правилно да се развива. Ще кажете, понеже знанието възгордява, човек не трябва да се стреми към него. Обаче, има нещо неизказано в изречението «знанието възгордява". Има едно знание, което възгордява, но то не е истинското знание, което душата търси. Истинското знание не възгордява и не спира развитието на човека. Знанието, което личността търси, препятствува на човека да се развива правилно. То събужда неговата гордост и му пръчи за добрия живот. Човек, в когото гордостта взима връх, престава да се учи. Той мисли вече, че всичко знае. Щом престане да учи, той престава и да живее и казва : Аз съм живъл достатъчно, всичко съм опитал и разбрал, няма какво повече да уча. Горделивият човек намира, че всички хора трябва да вервят по неговия пжл. Щом знае и разбира всичко, той е мерка и за живота на другит. В същност не е така. Какво представя гордостта? – Най-голъ-мата суша, която може да се яви в живота на човека, това е гордостта. Според някои, гордостта представя „запичане на съзнанието". Така се запича и хлъбът, когато не се е още напълно опекъл. Може ли да се яде такъв хлъб? – Не може. Следователно, всяко за-


62

пичане представя незавершен процес. Сж-щевременно, този процес е и несъвершен. Когато хлъбът се опече, тогава човек може да го яде сладко и с разположение. Значи, човек яде житото по два начина: или както природата го е дала, в естествен вид, или като го преверне в хлЬб. И крушата може да се яде по два начина: в естествения й вид, и печена. Всеки плод, който е бил изложен на слънцето, като се откъсне на време, е печен веднъж. Следователно, за предпочитане е да се употребяват плодо-вет в естествения им вид.

Човек трябва да се стреми към онзи вътрешен процес в природата, в който животът се проявява естествено. Когато житното зърно расте и зрее на слънце, то придобива този живот в себе си. Обаче, печете ли го в вашите пещи, то губи живота, койго природата е вложила в него. В печенето, като процес, изчезва всякакъв живот. Ето защо, когато се запече или напълно опече житото, или какъв и да е плод, в човешка пещ, намираме се пред процес, който е резултат на чозъшката наука, на човешкото знание. Ог този процес произлиза една нова наука, наречена „готварство". Какво е допринесло готварството за човека в сегашната си форма? То е довело след себе си редица изопачавания. Ще кажете: Какво трябва да се прави с житото, ако не се мели, мъси и пече? Как ще живее човек,


63

ако не готви хранитв, които природата му дава в суров вид? Човек има право да си задава този въпрос, но той не е зада-ден правилно. Трябва да си зададе въпроса така: Необходим процес ли е запичането? Нещата не трябва да се запичат. Като процес, запичането не трябва да съществува в човешкото съзнание. Запече ли се човешкото съзнание, всякакъв живот престава. Запичането се придружава с загниване, мух-лясване. Не става ли същото с хлъба, който е едва запечен? Като постои два - три деня, той започва да мухлясва. Същият процес се явява и при гордостта. Щом се въз-гордее човек, след няколко деня в него става процес на мухлясване. Затова справедливо можем да кажем, че горделивият човек мухлясва.

И тъй, първият процзс, който трябва да се яви в мисълта на хората, които искат да живвят правилно, е отказването им от желанието да пекат нъщата, които природата е създала. Не е лесно да печете нъщата. Чувате нЬкой да се оплаква, че го пекат на ръжен. Какво ще придобиете, ако печете жив човек на ръжен! Ако го печете и го спасите и освободите от мж.чнотиите му, това печене е на място. Но ако го печете, и той цъл живот се оплаква от това печене, нищо не сте му дали. Това печене е безсмислено. Следователно, всички неправилни отношения, мисли и желания на човека представят неесте-


64

ствени процеси на неговото съзнание. В това отношение, гордостта е първото болезнено и неестествено състояние на човешкото съзнание. Горделивият си мисли, че притежава никакви особени качества, каквито другите хора н-вмат. И външно, и вжгрешно той счита себе си за особен човек.

Как разбираме външното и вътрешното състояние на човека? Тези състояния имат отношение към външния и вътрешния чо-въшки живот. Физическият живот на човека е неговият външен живот, който се отличава с външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. Значи, ако живее само земен, физически живот, човек влиза в областта на еднообразието. Същността на живота се крие в духовния живот, дето цари външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. Тази е причината, дето духовният човек се отегчава от външните форми на нъщата. Рече ли да се моли по стар начин, както някога се е молил, той казва: Дотегна ми вече да се моля. Той не се отегчава от молитвата, като въгрешен, непреривен процес на душата, но като външен, формален процес. Духовният човек се отегчава от формата на молитвата, но не и от съдържанието и смисъла й. Той се стреми към вътрешния израз на нъщата. Неговата молитва е чиста и естествена, както молитвата на детето към майката. Детето се моли на майката за хлъб, за круши и ябълки, за бонбончета, и майката


65

Втори раздел

задоволява желанието му. Ако след като порасне, то продължава да иска от майка си по същия начин, нищо няма да придобие. Значи, молитвата на духовния човек трябва да се отличава от тази на физическия; молитвата на Божествения човек пък трябва да се отличава от тази на духовния.

Съвременните хора са. дошли до положение само да искат от Бога: едни искат къщи и имоти, други – дрехи и обуща, трети – сила, здраве, четверти – удобства и лек живот, без мъчнотии и страдания. Който отива при Бога, трябва да се откаже от просията. Какво изпитва човек, когато на вратата му хлопат десетина просяци на ден? На едного дава, на втори дава, докато най-после сърцето му се затвори и ожесточи. Бог не се ожесточава, но затваря сърцето си за онъ-зи, които само просят, без да дават нещо от себе си. Пазете себе си, и другите от оже-сточаване. Понеже горделивият има особено мнение за себе си, като не получи отговор на своята молитва, той се ожесточава и пита, как е възможно да не се отговори на него-вите искания. Не знаят ли, че аз съм осо-бен, необикновен човек? Особен може да бъде само съвершеният човек. Ако обик-новеният човек мисли за себе си, че е особен, той сам се натъква на противоречия.

Когато човек дойде до положение да се отегчава от земния, т. е. от физическия живот, той трябва да влъзе в духовния.


66

Истински духовният човек не гръши, поне~ же живЕе вътрешен, а не външен живот.. За такъв човек е казано в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Докато живее само на физическия свет, човек постоянно е изложен на погръшки. Гордостта така се подкрадва в него, както в младия момък – мисълта за нвкоя красива мома, че само той има право да се разхожда, да се разговаря с нея и да й се радва. И момата, в която гордостта взима надмощие, мисли, че само тя има право да се разхожда и разговаря с красивия момък. Гордели-вияг момък и горделивата мома се разхож-дат заедно и от време на време поглеждат към хората, за да разберат, мислят ли и тв, че са един за друг, че само т имат право да се разговарят и разхождат заедно, че само т са особени и необикновени хора. Но самосъзнанието на двамата млади е временно. Момъкът ервща по-красива мома от. своята възлюбена; момата среща по-красив момък от своя възлюбен. И двамата по-желават да постигнат по-красивото, но не успъват. Като видят, че има нещо красиво, което не могат да постигнат, т започват. да се страхуват от своята мисъл, гордостта ги плаши и постепенно изправят раз- -бирането си. Т се плашат и от желанието, което е минало през сърцата им. Съще-временно, и на двамата е минала мисълта, че красивата мома и красивият момък мо-


67

гат да ги измъстят. Тази мигъл събужда в тях ревността – вторият грях. Пър-вият грях е желанието им да постигнат красивото, което се изпръчило на пътя им. Вторият грях се дължи на събудената рев-ност. Докато момъкът увещавал възлюбената си, че ще остане верен само на нея, в един момент само той измъни на обещанието си. Същото прави и момата. Докато говори за верност на своя възлюбен, щом срещне първия по-красив момък от него, тя измъня на своиг думи. В желанието си да се разхожда и разговаря с този момък, тя измъня на своя възлюбен.

Това сравнение има отношение към положението, в което съвременните хора често изпадат. Красивата мома, с която се разхождате днес, представя нъкаква ваша идея, която наричате идеал на вашия живот и на която обещавате да бъдете всякога верни. Обаче, като се натъкнете на друга, по-красива и велика идея, напущате първата и пожелавате да придобиете новата, да работите с нея и за нея. Какво придобива човек, ако постоянно промъня своите идеали? Ако всеки момент човек мъни идеалите си, той дохожда до уровена на обикновения човек, който живее без собствен идеал и без свои разбирания. Под думата „идеалъ" разбираме това, което не може да се замъсти с нищо друго. Идеалът е това, което може да издържи на всички бури и вътрове, на всички


68

изпитания и страдания. Ако се осмели да замести своя възвишен идеал с друг нъ-кой, човек престава да живее. Да замъстиш своя идеал с друг нт>кой, това е все едно, да замъстиш своя живот с живота на друг човт^к. Колкото е възможно да на-правиш това, толкова е възможно да става смЪна на един идеал с друг. всяка подобна смЬна води към смърт.

Н-Ькой казва, че идеята, която Христос вложил в стиха, „Да станете като децата", била негов идеал, възхищавал се от нея, но днес отстъпил от тази идея, нещо по-велико го занимавало. Мислите ли, че този идеал може да се замЪсти с друг някой? На физическия свЬт можете да го замъстите, но в духовния – никога. Никой не може да замени любовта с друго нещо. Външните нъща не могат да бъдат подбудителна причина, за да измЪстят вътрешните, съществените нЪща. Външната красота не предизвиква проява на любовта. Ако любовта ви се дължи на нъкаква външна форма, тя не е истинска; ако Еашият идеал се предизвиква от нъ-каква външна форма, той не е истински; ако вашият живот се подържа от нъкаква външна причина или външен потик, той не е истински.

Казахме, че в духовния свт»т има външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. Затова, ако погледнете хората в духовния свЬт, ще видите, че всички са еднакво кра-


69

сиви. Ако един момък от физическия свет влЬзе в духовния свет и види момит, няма да даде предпочитание на никоя, защото всички са еднакво красиви. Тази е причината, че в духовния свет не стават престъпления, както в физическия. Там престъпления стават само в умствения и в сърдечния свет, т. е. в мисълта и в чувствата. На физическия свет престъпленията са. външни. Когато нъ-кой човек сгреши в духовния свет, пращат го на земята, да изправи погръшката си. Ако той има известна идея в духовния свет и настоява, че тя е права, пращат го на земята, да разбере истината, да провъ-ри, доколко идеята му е права. Възвишените същества му казват: Когато идеята ти стане обективна, ти сам ще се произнесеш за нея. Като слъзе на земята, той започва да учи, да работи, да прави опити: днес се разхожда с една мома, после с втора, с трета; пада, става, плаче, радва се, докато най-после казва : Побъля ми главата вече! Научих много нъща, но видъх и патих. Възвишените същества следят, какво прави той и му казват: Сега можем да те поздравим. Ти разбра, в какво се заключава твоята идея и как може да се реализира. В първо време този човек е бил горделив, мислъл «, че всичко знае и всичко може да направи, но, като се натък нал на неуспъхи, станал ревнив Значи, гордостта ражда ревността.


70

Какво представя ревността? – Сиромашията на живота. Гордостта произвежда за-пичане на съзнанието, а запичането създава суша в човешкия живот. Какви плодове могат да излъзат от сухата почва? Затова, именно, запичането създава сиромашията, т. е. ревността. Когато се казва за нъкого, че е ревнив, това значи, че той е осирамашал и умствено, и сърдечно – в всяко отношение. Това може всеки да провери, а мнозина имат опитността на вътрешната и на външната сиромашия. Гордият и ревнив човек губи всичко ценно в живота си – своите велики мисли и чувства. С това той изгубва и ра-достта си.

Като говоря за гордостта, не разбирам проявената гордост, но за състоянието, което е резултат на гордостта – - запичането на съзнанието, когато човек престава да мисли и чувствува. Каквото и да се каже на такъв човек, той отговаря: Аз зная всичко това. Някой му казва : Погледни небето, виж, колко са светли звездит. – Няма защо да гледам небето и звездит; аз зная, от какво и как са. направени звездит; зная, каква светлина имат, зная, че са населени с разумни сж-щества – няма какво повече да уча. Нека учат малките деца, които нищо не знаят.

Дръжте в ума си закона: докато има запичане на човвшкото съзнание, ще има безплодие. Щом има неплодородие, сиромашията ще дойде като естествено последствие. При


71

Трети раздел

(Яеплодородне и сиромашия, човек естествено се лишава от нвщо Ако види, че съседът му разполага с повече нъща от него, рев-ността обхваща сърцето му, и той започва да критикува Господа, че е несправедлив, че .на едного дава повече, на друг – по-малко. Той се чуди, как може Бог да постлшва с него така, да му отнема правата и да не го оценява, както трябва. Не знае ли Той, че аз разбирам всичко, че не съм обикновен човек, като другите? Докато се разхождал и разговарял с красивата мома, той погле-ждал самодоволно и гордо към всички хора и мислъл, че нима по-красива мома от възлюбената му. Като се разхожда нагоре-надолу с красивата мома, все едно, че изнася на изложба нейната красота. В същност, той сам ласкае своята гордост. Не се минава много време, той среща Друга мома, по-красива от неговата, и спира погледа си на нея. И момата среща друг момък, по-красив от нейния възлюбен, и спира погледа си върху него. Тя върви с възлюбения си, но вече й става отегчителен, иска да се освободи от него. Това показва, че тя иска да 1.6вга. Тя иска да бъде свободна, той иска да се уедини, оплаква се от обезличаване. В това се крие друга идея, а именно: и двамата са намерили друго божество, на което трябва да се кланят по друг начин. Това е външ-шата страна на вътрешните човешки състояния.


72

И тъй, който живее в външното разнообразие на живота, той се намира в физическия свет. Обаче, между всички форми на живота съществува известна връзка. Те са съставни части на един общ организъм. Който не може да схване тази велика идея и дава предимство на една или на друга част, сам внася смут в душата си. Духовният човек разбира тази идея и събира всички части на едно място, за да образува от тях цълия организъм. В Писанието е казано: „Ще бъде едно стадо и един пастирь". Един ден, когато всички разнообразни форми на живота се сеединят в едно цъло, тогава ще излъзе на лице истинският, красив и ве-лик образ на Бога, и всички противоречия ще изчезнат. Задачата на човека е, чрез своето висше съзнание, да намери себе си, да намери Бога и най-после – смисъла на живота. Само така той може да сеедини всички части в едно цъло – в образа на Бога. Това значи, да се домогне човек до Въчното Начало. Който не Го признава и не Го търси, той е дал място на гордостта в себе си. Влъзе ли гордостта в човека, той се излага вече на опасност – запичане на съзнанието. Оттук, като естествено последствие, иде сиромашията в човека, която го прави рев-нив. Когато минава край изораните ниви и увисналите от плод лозя на съседите си, ревнивият поглежда с завистливо око към тях и казва: Да е мое това нещо! Той по-


73

желава това за себе си, но сам не се хваща на работа. Горделивият не може да работи върху своята почва. – Защо? – Твърда, суха е тя. Той страда от твърдост и сухота на съзнанието си.

Какво трябва да прави горделивият,за да се освободи от сухотата на съзнанието си? – Той трябва да се смири. Като разбирали това състояние, в древността още, Ве-ликите Учители са проповядвали на ученици-те си смирение. Гордостта се възпитава чрез смирението. То е вътрешен процес на съзнанието, който се изразява в смъна на условията на живота. За да работи човек, непременно трябва да се смънят вътрешните условия на живота му. Условията на много хора са неблагоприятни – в съзнанието им има сухота, запеченост. На такава почва нищо не може да расте. – Какво трябва да пра-вят твзи хора? – Да вземат кофи, пълни с вода, и да поливат. След време тревата ще се освежи, ще стане зелена, и всичко наоколо ще почне да расте. Така, именно, човек ще разбере смисъла на външното и вж-трешно разнообразие и еднообразие.

За да разбере смисъла на разнообразие, то, което съществува в физическия свят човек трябва да влвзе в духовния свят, дето се" крие смисълът и идеалът на живота. За тази цел, трвбва да се сеедини външ-ният, физическият живот, с вътрешния,. т. е. с духовния; или, външното разнообразие


74

на физическия живот трябва да се сеедини с вътрешното разнообразие на духовния живот. Само така животът може да се осмисли; само така може да се разбере голямото разнообразие, което се включва в идеята „Вечно Начало". Който люби Бога, може да се радва на всичко, което Той е създал – небето и земята, звездите, слънцата, растенията и животните. Той знае, че всичко е създадено за него и за неговите ближни. Помисли ли чо-вък, че всичко, което съществува, е само за него, той веднага ще се намери на физическия свет и ще вижда само частит, но не и цълото. Всички хора, като части на едно Велико Цъло, трябва да влъзат в духовния свет, да образуват Великия Божествен организъм. Който може да сеедини всички форми на физическия и на духовния свет в едно цъло, той е завершил своето развитие, т. е. престанал е да еволюира, но само се проявява. Той ще минава от физическия свет, дето разглежда външното разнообразие, в духовния – светът на вътрешното разнообразие. Който не разбира разнообразието и на двата света, натъква се на едно безразличие, като си казва: Защо ли живея? Всичко опитах и разбрах – животът няма смисъл.

Когато човек разбера външната страна на физическия живот н вътрешната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения свет – в закона на единството.


75

Онъзи, които не са се справили с противоречията, казват, че това е далечна, непостижима цел За постигането й са нежни милиони години. Не е така, никакви милиони години не са нежни. Дългите срокове са за глупавите хора, а не за умнит. Ако нъ-кой каже, че за усъвершенствуването му са нежни милиони години, той е глупав чо-вък. Ако сеединявате частиците на Цълото, една по една без любов, нежни са, наистина, милиони години. Обаче, приложите ли любовта, вие ще ги сеедините в един момент и ще образувате общия, красив образ на Бога. Когато любовта действува, всички части се сеединяват моментално и образуват Цълото. За да постигне желанията и идеалите си, глупавият се мъчи и ижди-вява много време и енергия. Умният, обаче, без мъчение постига своите желания. – Защо? – Защото той живЕе извън времето и пространството.

Съвременните хора си служат с понятията „време и пространство" за изяснение ла дадени състояния. В физическия свет се говори за време, а не за пространство; в духовния свет се говори за пространство, а не за време. Който се е сверзал само с физическия свет, !!ОЙ живее в времето; който се е сверзал с духовния свет, той живее в пространството. Някой казва, че се движи само по земята, не може да отиде на «слънцето и на звездит. Защо не може да


76

Четвърти раздел

посети някоя звезда? – Защото не живее въ-пространството. В физическия свет се изу-чават процеси и състояния, които имат отношения до времето – разнообразието на всички предмети и явления, както и състоянията, които се раждат от тях: недоволство, скръб, радост и др. Огиваш на училище, учиш се, пишеш съчинения, декла мираш – радваш се на всичко. Срещ-неш някоя мома, влюбиш се в нея, раз-хождаш се, разговаряш се и казваш, че си намерил смисъла на живота. Не се минава много време, вземат ти възлюбената, и ти започваш да плачеш. И майката има такава радост – детето. Тя го носи на ръце, радва му се и казва, че като нейното-няма подобно. Един ден вижда друго дете, по-красиво, и скърби, че и нейното не е толкова красиво. Идеал, който се мини всеки ден, не е никакъв идеал. Това е карика-тура на идеалите.

Време е вече, хората да дойдат до здрави, правилни отношения на къщата. Има ли право красивият момък да хване една здрава, силна мома под ръка и да се разхожда с нея? Ако си позволи това, той е напра-вил вече първата погръшка, която има отношение към съзнанието му. В какво се заключава неговата погръшка? Здравият и красив човек, бил той мома или момък, представя красива ваза, пълна догоре с вода. Правилно ли е, от ваша страна, да нали-


77

вате още вода в вазата? Красивата мома е пълна ваза, но, въпреки това, вие искате да налеете още вода в нея. Тя е богата, има всичко на разположение, а вие искате да й предадете още нъщл с което да заставите хората да ви отдават нежната почит. Павел казва: „Нито мъж без жена може в Христа, нито жена без мъжъ". Идеята, която Павел е вложил в този стих, е съвсем друга от тази, която хората разбират. Един момък среща приятеля си с една красива мома, хванали се под ръка и н&жно се разговарят. Той поглежда към тях, въздъхва и си казва: Да бих имал и аз такава мома, и моят живот щъше да има друг смисъл. Този момък търси смисъла на живота в женитбата, но той е на крив пж.т.

Какво се разбира под „женитба" в ши-рок смисъл на думата? – Сверзване на душата с своя велик идеал. Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито животът може да се прояви без ум, нито умът може да се прояви без живот. Това показва, че животът и умът не са. две различни същини, независими една от друга. Т са тясно сверзани помежду си и не могат една без друга. В този смисъл, истинската женитба се заключава в създаване на тЬсна връзка между ума и живота, като велика цълокупност. Това обяснение се отнася до онвзи хора, на


78

които съзнанието е пробудено. Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между ума и живота, между мъжа и жената и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка. И тогава, съберат се мъж и жена да живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения между тях. Ние не отричаме женитбата, защото за мнозина тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си игра-ят с кукли. Ние сме против неестестве-ните положения в живота, каквито са гор-достта и запичането на съзнанието, защото тт> лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно. Гордостта и ревността внасят сиромашията в живота. Който е научил законите на прилежа-ниего и леността, нека направи сравнение между гордостта и ревността от една страна, запичането и сиромашията от друга, Как се изразява сиромашията в живота? – В липса на пари, на къщи, на ниви т. н. Парит, къщит, говедата, нивите предста-вят разнообразието в живота. Дойде ли сиромашията, и ревността иде след нея, като нейна спътница. Павгл казва за себе си, че бил ревнив в любовта. Това е друг вид ревност. Да бъде човек ревнив в любовта, това подразбира стремежа на душата да постигне нбщо велико в живота. Обаче, ревността на обикновения чо-вьк води към падение. Такъв човек не


79,

живЕе, но се мъчи. Той се мж.чи и като ду-ховен, и като свЬтски. Стане богат, мж.чи се; стане учен, мъчи се. Покажете ми един философ, или учен, който да не се е мж-чил. Защо се мъчи? – За да създаде една велика идея. Как може човек да създаде такава идея? – Като сеедини всички части в едно цяло.

В духовния свет нещата са. поставени малко по-другояче от тЬзи в физическия свт>т. Каквото направи човек в духовния свят, то е общо за всички. Там идеалът на едного е идеал за всички. Ако в духовния свят един момък хване някоя мома под ръка, никой няма да го пита, защо прави това. На другия ден се разхожда с втора, после с трета, без да му се сърдят другите моми. Ако това стане на физическия свет, между двет моми се явява ревност, спор, несъгласие. Първата мома мисли, че само тя може да бъде идеал за своя въз-любен. Като обръща внимание на втора, на трета мома, с това момъкът иска да й каже, че има и по-красиви моми от нея, не трябва да си въобразява, че тя е най-красивата мома в света.

Това, кое'го ви говоря днес, не е нещо ново, но с примери изяснявам нищата, както стават в духовния и в физическия езтл И младият, и възрастният разбират т&зи болезнени прояви, които ние наричаме „патология на човешкото- естество". За да*


80

бъде духовен, човек трябва да знае, как да се освобождава от болезнените състояния на своята душа. Не може ли да се освободи, той ще се намврн в областта на външното разнообразие и вътрешното еднообразие. Еднообразието се заключава в това, че всички се чувствуват здрави и нами-рат, че животът има смисъл. Сж.що така разнообразието се заключава в това, че всички започват да мислят право и свободно. Докато мислите и чувствувате, вие сте здрави; престанете ли да мислите и чувствувате, вие сте болни.

Като ученици, вие трябва да се пазите от запичане на съзнанието, което се ражда от гордостта и от сиромашията, която е последствие на ревността. За да се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва да преверне гордостта в самоуважение; за да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да преверне ревността в прилежание. Влъзе ли в закона на прилежанието, той встлшва в правия път на живота. Когато ревността дойде в помощ на прилежанието, човек се домотеа до истинското знание. Да се освобождава човек от своите болезнени състояния, това значи, да е опи-тал силата си като културен човек, В това се заключава красотата на новия жи-вот и на новата култура. Под думите „нова култура", ние разбираме новите схващания,


81

новата философия за живота, чрез която може да се реализира високият идеал на човешката душа. В съзнанието си човек се стреми да сеедини всички части на своя свет в едно цъло и да създаде първичния образ на Бога в себе си, за да има на кого да се моли. Да се молиш на Бога, това значи, да се свержеш с Него. Тази връзка води към самоусъвершенствуване.

Да се говори на човека за самоусъвершенствуване, това не е нещо ново. Важно е, всеки човек да има любов към Бога, към себе си и към своя ближен. Който е придобил тази любов, той е на прав път в живота си. В любовта има два важни момента, два важни полюса: в единия нолюс е животът на еднообразието, а в другия – животът на разнообразието. Щом ви дотегне еднообразието, ще минете в разнообразието, и обратно: като ви дотегне разнообразието, ще минете в еднообразието. Ако попаднете в еднообразието на духовния свет, ще слъзете в физическия свет; ако попаднете в еднообразието на физическия свт>т, ще се качите в духовния свЬт. В слизането и качването на съзнанието се крие спасението на човека. Който се учи и в физическия, и в духовния свЬт, той е дошъл до естествения път на развитието си. Да се учи човек, да се стреми към съвершенство, това е правият път на живота. Само онзи човек може да но-



82

Пети раздел

стигне съвершенство, който се учи; не се ли* учи, никакво съвершенство не може да постигне.

Мнозина казват, че чов-Ьк може да се учи само на земята, но не и на онзи светг. Не е така, чов-Ьк учи и на земята, и в духовния свет. Казва се, че процесът на уче нето е в-Ьчен. Съвершенството показва, че преди тебе има други същества, които са завершили своето развитие, и ти ще се учиш от тях. След тебе пък идат други сж-щества, за които ти си съвершен. Ако си милосърден, ще учиш другите на милосърдие. Всеки чов-Ьк може да бъде идеал за онвзи, които по развитие стоят по-долу от него. Той пък ще има за идеал същества, които стоят по-високо от него. Най-после всеки ще дойде до Бога, Който <& идеал за всички.

Нькои се отказват от ученето, ми-слят, че са завершили развитието си. Признай в в себе си, че си ленив и се обърни към прилежния чов-Ьк. Докато научиш закона на прилежанието, той ще бъде идеал за тебе. Други казват, че няма защо да се молят, това отдавна вече са научили. Сега, именно, трябва да се молиш. Който не се моли, той е мъртав. Молитвата е отваряне на очитв. Като отвори очите си, чов-Ьк вижда красотата на св-Ьта. Само така може да се разбере дълбокият смисъл на молитвата. Няма по-приятно чувство за човека от това,


83

да се моли по свобода на духа, а не насила_ Който се моли насила, той затваря очите си. Това показва, че красотата на духовния свет е затворена за него. Има смисъл да затвори човек очите си в време на молитва, но ако пред него се разкрие красотата на великото разнообразие на духовния свет. Като хване под ръка някоя мома, момъкът може да й се радва, да се разговаря с нея – това не е грях. Гръхът се заключава в предпочитането на една мома пред друга, т. е. в различието, което се прави в формит. Момъкът не знае, дали първата мома, с която се разхожда и разговаря, не е по-добра, по-умна и способна от втората, която после среща. В втората мома той харесва главно външността й, а външността не опредвля чов-Ька.

Време е вече да поставите живота си на съзнателна преценка, т. е. на щателен ана-лиз, а не да гледате на него като на забава, както децата се забавляват с своите кубчета и картинки. ВеЬко кубче трябва да се поставя на мъстото си, никъде в живота ви да не остава празднина. Като изучавате ча-стите на своя живот, ще се научите да ги сглобявате и разглобявате, да си образувате нов, подходящ за вас живот. Така ще възлизате стъпка по стъпка към Божествения светъ

Това са. вътрешни процеси на съзнанието, изучаването на които представя цъла


84

наука. Да влвзете в Божествения свЬт, да наследите Царството Божие, това е идеалът на човешката душа. Който се е домогнал до своя идеал, той се е освободил от боле-знените състояния на своята душа, както и от всички наследствени или отпосле придобити недж.зи и слабости. Гр-Ьхът е едно от мжлгателните болезнени състояния на душата, от който разумните същества се стремят да освободят човечеството. От това гледище, страданието е метод за лъкуване на хората от гръха.

Като разглеждаме отношението на момъка към момата, имаме два случая: пър-вият случай, когато момъкът замъства своята възлюбена с друга мома, по-красива от нея. Тя започва да плаче, да страда и да ревнува. В втория случай момъкът замъства своята възлюбена с друга мома, по-грозна от нея. Тя се възмущава от възлюбения си, но не ревнува. Тук се накърнява нейното достойнство. В нея заговаря гордостта, и тя казва: Аз ще му покажа, коя съм. Как смее той да предпочита по-грозна мома от мене ! Какво се постига в единия и в другия случай? – Нищо не се постига. Въпро-сите не се разрешават нито с ревност, нито с гордост.

Това са процеси, които стават в съзнанието на човека. Като изучава себе си, както и процесите в природата, човек вижда, че каквито процеси стават в физиче-


85

ския свет, същите стават и в духовния. Или, каквито процеси стават в съзнанието на човека, такива стават и вън от съзнанието му. Когато се разберат вътрешни-т състояния в човека, тогава ще се разберат и външните промъни, които стават с него. Следователно, видите ли, че някой пада духом, ще знаете, че неговата възлюбена е срещнала по-красив момък от него и на другия отдала всичкото си внимание. Когато н^кой се възгорд&е, ще знаете, че възлюбената му го е замъстила с по-грозен момък. Това са две различни състояния и опитности, през които човКк минава. Който разбира дълбокия смисъл на човешките отношения, ще каже на по-красивата моми от себе си: Сестра, ела между нас, да бж-деш идеал и за двама ни. На по-грозната мома ще каже: Сестра, ела между нас, да те поставим на твоето място. Като част от цълото, ти имаш свое опредълено мъ-сто. В цълото тя не е грозна; вън от него тя губи красотата си и минава за грозна. В този счисъл, няма грозни нъща в св&та. Грозота съществува само там, дето ча стите не са поставени на мъстата си. Поставите ли ги на мЬстата им, както са в Божествения свет, т стават красиви. Това означават ду^ит, че в Божествения свет няма противоречия. Тъй щото, когато някоя идея изглежда грозна, това се дължи. на факта, че не е поставена на мъстото си


86

Всъка идея трябва да бъде поставена на това място в ума ви, което Бог й е опре-дълил. Тя изглежда противоречива, защото е в сънка. Изнесете я на светло, да я огръвате слънчевите лж.чи, и тя ще стане красива.

Бъдете носители на светлината, на новата култура, която иде вече в света. Много работа предстои на хората на новите времена. Будно съзнание се изисква от всички; само така ще разберат, защо живеят. Т търсят дълбокия смисъл на нъщата, учат, прилагат, размишляват, и по такъв на-чин стават творци на своите идеи. Като живеят така, противоречията за тях из-чезват. Т поставят всяко нещо на неговото място. Дойде ли при тях богатият, сиромахът, ученият, простият, т ги по ставят на мъстата им и така избътеат всички противоречия. Това значи, да придобие човек вътрешно щастие, да дойде любовта в душите на хората.

Любовта е израз на Великото Начало, което се проявява в човешката душа. Тя е завершен процес – поставя всяко нещо на своето място. Да любиш, това значи, да поставиш всяка част на мъстото й и така да образуваш цълото. Всеки може да намери частите на цълото в себе си още сега, а не след хиляди години. Успее ли да постигне това, човек влиза в закона на съвершенството и става възрастен, на 33 години.


87

В заключение на всичко, казано досега, повтарям: За да се освободи от своето болезнено състояние, горделивият трябва да внесе в себе си самоуважението, а ревнивият – прилежанието. На всички хора, изобщо, предстои велика задача – да станат носители на новите идеи. Новите времена из-искват нови хора – герои. За героя нито светът, с своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са. в състояние да го отклонят от пътя му, или да го снемат от неговото мт>ста. Новият човек е човек на безсмъртието, на ВЪчния живот.

— Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит живо-и т .

2. Лекция от Учителя, държана на 3)1 август, 1928 г. София. – Изгрев