от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Градовете Содомски и Гоморски

„И осъди на разорение градовете Содомски и Гоморски и направи ги на пепел, та ги постави пример на онези които после щяха да нечествуват”. *)

Това послание е писано повече от преди 19 века. То е писано от човек, който бил запознат с Христовото учение. Той бил един от видните Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува в двояк смисъл: в буквален и в преносен смисъл. Известни коментатори тълкуват І-то и ІІ-то Петрово послание в буквален смисъл, като изваждат от тях един общ извод. И едните, и другите си имат доводи, имат си, вътрешни съображения и правила, по които тълкуват Писанието. Но ние имаме един факт, изложен в това послание, че тия градове са разрушени. Те, се намирали там, дето днес е Мъртвото море, в Палестина. Казва се, че разрушението е дадено за пример. Питаме ние: Откак тия два града са разрушени, човечеството взело ли е пример от това разрушение? За всяко едно събитие, което става има причини, има и последствия. Събитията, тъй да се каже, едновременно стават на две места. Последствията са на земята, а причините – в духовния свят. Например, разрушението на градовете Содом и Гомор е последствие. Значи, работите най-първо стават в духовния свят, а после се явяват в материалния, във физическия свят. Ако някой човек заболее, има причини за това заболяване. Той дълго време е водил един безпорядъчен живот, и като последствие на това идват болестите. Ако някой човек дълго време е живял в разкош, изгубва най-после своето богатство. Значи, последствията идват отпосле.

Но какво е целил апостолът, като е цитирал този стих? Често проповедниците взимат този и нему подобни стихове, за да посплашат малко хората. Те ги посплашват тъй, както онзи стражар ги посплашва с тояжката си, както онзи войник с пушката си, както онзи законник със законите си, както онзи съдия с властта си. Всеки човек все ще апелира към някаква сила.

Сега, важното е, отгде е дошло злото в света, как се е вмъкнало то, защо човек е склонен и към злото, и към доброто? Често, вие се поставяте на пътя на злото, изпитвате неговото влияние, усещате неговите последствия, но да ви попитат, какво нещо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете. Когато злото дойде да действа в света, човек се намира в положението на едно живо агне, което не заколват изведнъж, а бавно го пекат на шиш. Попекат, попекат го малко на огъня, след това го извадят от шиша, отрежат едно парче от бута му и го оставят да зарасне малко. След като позарастне, пак го вземат, пак го попекат малко, отрежат едно парче от него и след това пак го оставят да зараства. Дълго време го пекат – режат, пекат – режат и не умира. Такова нещо е животът! Питам: Кои са тези, които пекат човека?

Сега, мнозина казват: Всичко е от Бога. Е, какво всичко е от Бога? Кривите заключения седят в следното. Например, Иван Драганов казва, че си направил една пет етажна къща. Вярно ли е това твърдение? Буквално, какво означава това нещо? То значи, че Иван Драганов пренесъл камъните, гредите, изобщо сам той направил цялата къща. Всъщност, възможно ли е Иван Драганов да е направил цялата къща, когато той сам няма понятие от правене на къщи? И когато казват, че всичко е от Господа, то е толкова вярно, колкото и това, че Иван Драганов сам е направил къщата си. Лошите неща са толкова от Господа, колкото и къщата е направена от Иван Драганов.

И тъй, злото съществува като една сила в света. То е последствие в живота. Съвременните войни, съвременните икономически борби съществуват навсякъде в обществото, навсякъде в домовете. Тази вътрешна борба съществува и между двама души, и в самия човек – тя ражда раздвояването. Злото е проникнало навсякъде. Няма кътче в човешката душа, дето да не е проникнало то. Няма човек, в сърцето, в ума и във волята на когото да не е станало раздвояване. Как ще си обясните следния факт? Имате една дъщеря, която до известно време е вървяла много добре, но после започва да не ви слуша. Тя казва: И аз имам свой мир, и аз трябва да живея! Имате един слуга. Той до известно време живял един честен живот, но отпосле започва да бърка в касата, и току виж, днес липсват 1,000 лева, утре липсват 10,000 лева. Имате син, честен е, добър е, но утре, гледаш, че се изгубило нещо от къщата ти. Имате дъщеря – също така, добра е, честна е, но забелязваш, че от къщата ти се изгубва туй-онуй. Някои казват: Е, ще търпиш, ще търпиш и сина си, и дъщеря си, ще им дойде ума в главата. Нима синът ти като изнесе всичкото твое имане, та умът му ще дойде в главата?

И тъй, трябва ви едно правилно разбиране на онези сили в живата природа, които произвеждат страданията, разрушенията в живота. Казва Петър в тази глава, че Господ изхвърлил в преизподнята ангелите, които съгрешили и вързал нозете им с вериги. Хубаво, как си представяте ангелите? Вие мислите, че те нямат човешко тяло, че са нещо безформено. Вие си ги представяте като духове, нещо като вятър. Как е възможно, туй, което е като вятър, като дух, да бъде вързано с вериги? Някои казват, че ангелът е нещо като сянка. Как е възможно, туй, което е сянка да бъде вързано и да бъде хвърлено в бездната? Как ще примирим туй противоречие, че ангелите били вързани с вериги? Значи, за да бъдат вързани с вериги, да могат да се задържат тия вериги, предполага се, че ангелите имат крака, и то по-дебели от тия на хората. Или, ако вземем тия думи в преносен смисъл, ние можем да изтълкуваме другояче тия вериги. Но, по какъвто начин и да изтълкуваме тия вериги, те са едно ограничение. Тия същества са хвърлени в бездната, ограничени са заради техните грехове. Значи, най-първо тия грехове, тия престъпления са станали горе, там са причините, а последствията са станали в Содом и Гомор. Тъй че двата града Содом и Гомор отговарят на падналите ангели. Защо са пропаднали тия градове? Защото в тези градове е съществувал нечуван, небивал разврат. Отворете Библията да видите, как се явяват при Аврама трима ангели. Той ги посреща много любезно, покланя им се до земята и казва на жена си, да замеси три мери брашно и да направи една голяма погача. Една мера брашно се равнява на 7 кг. брашно, значи погачата ще бъде от 21 кг. След това Аврам се завтича, отива да избере едно от най-хубавите, млади телета, заколва го, за да им даде угощение. Подир това угощение те си тръгват, като му казват, че отиват да погубят градовете Содом и Гомор. Вие не можете да си представите какъв ръст са имали тия хора. Те не са били тъй хилави, като сегашните хора. Вие още не сте виждали, какво нещо е ангелът. Аз няма да ви го описвам, понеже това не съставлява предмет на тази ми беседа. Единият от тия ангели се връща горе на небето, а другите двама отиват в Содом и Гомор на гости на Лот. Едва стигнали при Лот, и новината, че двама странници дошли в дома му, се разнесла из града, както сега се разнасят новините. Някои от гражданите отишли веднага при Лот и му казват: Ние искаме да познаем тия странници – т.е. да се подиграят с тях. Лот им казва: „Не правете туй престъпление, тия хора ми са гости, аз не позволявам да се подигравате с тях. Ето, имам дъщери, правете с тях, каквото искате“. Как, ти ли ще ни заповядваш! Ние искаме тия хора! Но, понеже ангелите разполагат със силите на природата, то със своята тояжка докарали всички тия хора в положение да ослепеят. И след това те казват на Лот: „Бягайте от дома си, ние ще почакаме докато се отдалечите и след това ще погубим градовете Содом и Гомор”.

Съвременните философи, съвременните вярващи вървят в една противоположна посока. Те, като искат да насърчат хората, извиняват погрешките им. Съвременното християнство извинява погрешките на хората, като казва: Е, Господ ще им прости греховете. Да, туй е вярно, Господ ще прости греховете, но на кои? Ние виждаме, че съвременните държави, които са обосновани на един закон на природата, и те не прощават. Когато някой извърши каквото и да е престъпление, веднага го хващат и затварят. Държавите си имат свои закони според които определят, кой по колко време трябва да седи в затвора. Оказва се, обаче, че тази съдба в света не е толкова правилна, и затуй че ето хората апелират към Бога, казват: Има Един в света, има една Правда! Когато отидем в онзи свят, Той ще даде права съдба за погрешките ни. Питам: Защо ние всякога апелираме към тази висша Правда в света? Защото, с появяването на живота, злото и доброто се явяват като негови съжители. Те винаги придружават съзнателния живот. Всеки човек, който прави престъпление, схваща благото само от свое, от индивидуално гледище. Вълкът, който хваща една овца, има за цел само да се нахрани. Основата на всички престъпления в света е тази, че човек иска да задоволи своите нужди. Когато запитват вълка, защо прави така, той казва: „Няма да умра гладен, я!“ Някой убива някого. Запитват го: Защо направи това? Той казва: Аз няма да мра гладен! За да живея аз, той трябва да се пожертва за мене. Той е проявление на злото във вашата душа.

Проявлението на доброто в света е точно обратен процес. Ти правиш добро. Защо? Защото искаш и другите да живеят като тебе добре, да благуват. Но, доброто и злото са съзнателни сили в природата, не са механически сили. Тогава, аз задавам въпроса: Ако влезете в една фабрика, дето има хиляди колелета, те знаят ли кой им е господарят? Не, тези колелета не се интересуват от това. Тия колелета интересуват ли се от това, дали твоята ръка е здрава или отсечена? Не, те и това не искат да знаят. Но и в туй разумно същество, което стои зад тия колелета и ги управлява, може да има едно изопачено съзнание. Например, туй същество спре колелетата, постави под тях ръката си и после бутне бутончето. Колелото се завъртва и отрязва ръката му. Кой е виновен сега, колелото, или туй разумно същество? – Разумното същество, разбира се. Питам сега съвременните хора, които боравят с тия парабели, с тия пушки кремачари, с тия евзалии чифтета, с тия манлихери, с тия английски пушки дум-дум и т.н., кой е виновен за всички лоши последствия, които те създават? Тия куршуми „дум-дум” са опасни в отношение, че правят взрив вътре в тялото, та разкъсват мускулите, разтрошават костите. Защо хората измислиха тия оръжия? – Да се бранят. От кого? Най-напред хората изобретиха тия оръжия, за да се бранят от зверовете, от мечките, от вълците, но сега виждаме, че те не ги употребяват за зверовете, а за хората. Тия 40-сантиметрови топове и гранати, тия задушливи газове за кого се употребяват? За зверовете ли? Не, виждаме, че всички тия нови изобретения се употребяват все за хората. Хората ги употребяват един против друг. Народите се разделили, обявили се един срещу друг и при това искат да се подигнат. Значи, всеки народ е дошъл до едно индивидуално схващане на нещата и по този начин върви в пътя на злото. Народите днес не са дошли до онова положение да схванат, че всеки народ може да се подигне само тогава, когато даде свобода и на другите народи. Тези градове, Содом и Гомор, са схващали живота по същия начин. И те са имали своите индивидуални разбирания. Между тях е имало такъв разврат, такова нечувано насилие, за което, именно, са били погубени. Изводът от всичко това е следният: съвременната цивилизация, която върви по пътя на индивидуалните схващания, ще има същите последствия.

Днес Господ е при Аврама на угощение. Правят Му погача от три мери брашно, колят Му най-младото теле, но същевременно Той иде да накаже света.

Сега, щом се слуша една такава беседа, всеки казва: Ами защо трябва да се заплашват хората така, защо трябва да се наказват? Добре, тогава аз питам: На какво основание отгоре хората трябва да се въоръжават, да се бият с пушките си и да се убиват? На основание на кой Божествен закон постъпват така? При това, защо е намесена и църквата, и духовенството, и всички други хора? И над всичко отгоре, всички желаят да оправят света! Питам: Този ли е пътя, по който може да се оправи света? Ако един хирург направи една операция на някой болен и подобри състоянието му, това разбирам, но ако неговото усилие е днес да отреже крака му, утре ръката му, това не е лекуване. И после казват: Усложнения станали, някакво отравяне се явило. И всички си измиват ръцете от отговорност. Как е станало усложнението? – Лекарят клъцнал невнимателно някъде с ножа си, прерязал някоя артерия, потекло кръв, станало инфекция – и ето, явило се усложнението. И другите хора, като направят едно прегрешение, и те, като лекарите си измиват ръцете и казват: Такава била волята Божия усложнение станало! И окултистите, като направят едно прегрешение, казват: Кармата е такава. Хубаво, вярвам в това че станало усложнение; вярвам и в другото положение, че волята Божия била такава; вярвам и в това, че кармата била такава. Сега, дойдат едни, казват, че станали усложнения; дойдат други, казват, че такава била волята Божия; дойдат трети, казват, че такава била кармата на човека. Хубаво, приемам и трите положения, но въпросите пак остават неразрешени. Вие завеждате своя син при някой лекар да му прави операция и ме питате: Какъв ще бъде резултатът? Казвам: Усложнение ще стане. Дойдат някои, питат ме: Ами този защо умря? – Такава е волята Божия. Дойде трети, не му върви в света. Защо не ми върви в света? – Кармата ти е такава. Той казва: Добре, братко, аз вярвам в това, че стават усложнения, вярвам в това, че волята Божия е такава, вярвам и в това, че кармата ми е такава, но няма ли някакъв път, по който да се излезе от това положение? Турците казват: Няма ли някакво чааре? То значи: Кой е пътят, по който може да се излезе от това положение? Ако питаш икономистите, защо става всичко това в света, те казват, че икономическите условия в живота разделяли богатия от бедния. Те поддържат това, че господарят бил по-богат, по-силен, че имал нужда от повече пари, защото трябвало по-добре да живее; че слугата пък бил по-слаб, затова трябвало да живее един по-скромен живот. И борят се тия господари и слуги, и казват, че икономическите условия били такива. Да, и в това вярвам, но явява се криза, и тогава, и единият умира, и другият умира. Аз казвам: Усложнение е станало! После, работникът убил господаря си, или господарят убил работника. Казвам: Такава е волята Божия. Имало финансова криза. Защо? Казвам: Кармата на този народ е такава. И най-после казват: Е, добър е Господ, след няколко хиляди години, като се завърти земята още няколко пъти около слънцето, хората ще се подобрят. Българите казват: Добре, братко, като се завърти земята след няколко хиляди години, добре ще бъде за тия, който тогава ще живеят, ами за нас няма ли някакво чааре, не може ли земята да се завърти другояче? – Може да се завърти.

Сега, аз ще отклоня малко мисълта си, за да дам отдих на напрегнатата мисъл. Защо мисълта е напрегната? Защото, като говоря за доброто и за злото, това са опасни сили. Като говоря за злото, виждам, как тия сили са вече нащрек и казват: еди-къде си в София говорят за нас, идете да видите, какво се говори там! Ако се говори нещо лошо, вземете мерки, ако ли не, няма нужда да противодействате. Силите на злото си имат свои агенти в невидимия мир и ги изпращат да следят. От друга страна, и силите на доброто изпращат своите агенти и казват: Идете в София, да чуете, какво се говори за нас. Ако говорят добро, не противодействайте, но ако се говори нещо лошо, тогава вземете мерки.

Та, сега аз съм в опасно положение, между два огъня. И вие също така сте между два огъня. Като говорим за доброто и за злото, ние предизвикваме тия сили да действат върху нас. Когато се говори за злото и за доброто, човек трябва да бъде чист. Ще кажат: Е, усложнение се явило, или такава е била волята Божия, или такава ти е кармата. Не, така може да говори само един профан, но разумният ученик, разумният човек, който иска да даде смисъл на своя живот, не може да разсъждава така. За да изменим своя живот, ние трябва да му дадем ново направление. Настоящият порядък ние не можем да го изменим тъй, както си искаме, или тъй както си мислим. За да може човек разумно да измени съвременния порядък, който съществува от хиляди години, трябва да разполага с разумни сили. Мислите ли, че вие ще можете изведнъж да развиете онова въже, което е направено от хиляди нишки? Дълго време ще ви трябва. Законът е следният: за да развиете въжето, трябва да започнете да го развивате по обратния път, по който е завито. Тези нишки са в нашия ум, в нашите схващания.

Днес ние разискваме за злото. Ще кажете: Как да познаваме злото? Всеки един от вас може да познае, дали дадена негова постъпка е лоша, или добра. Представете си, че аз нося една торба със звонкови монети и вляза да се храня в някоя гостилница, а торбата с парите оставям навън. Вие, които сте ме слушали да говоря за морал, вземете та задигнете тази торба. Питам: Къде е вашият морал? Вие ще ми кажете: Както ти имаш право да носиш тази торба с парите, така имам право и аз да я нося. Казвам: Прав си, братко, аз те похвалявам, ако искаш да я носиш тъй, както и аз я нося, но ако искаш да разполагаш с тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще приличате на онзи манафин турчин. Отишъл един лекар в анадолско да лекува болни и носил със себе си шишенце с азотна киселина. Този манафин, като видял шишенцето, полюбопитствал, отворил тапата му, опитал какво има в него, и хоп на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начин. Вие ще вземете моята торба, но ще останете на земята. Аз ви казвам: Тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всеки, който я вкуси, смърт го очаква. А, смърт! – А бе ти не чакай да направиш опита, че тогава да видиш защото ще вземеш да риташ на земята. Този манафин опитва, и свършва. Питам: Като направим този опит, какво сме добили? – Нищо. Ние сме живели и по единия, и по другия начин, и ако досега животът е вървял добре, то е благодарение на невидимия свят, който работи над нас; то е благодарение на онези разумни същества, на ангелите, които са тясно свързани с нас и работят, грижат се за нас. Тяхното желание е човечеството да добие онези светли идеи, онези велики закони, според които те живеят. Най-разумните закони в света се употребяват от тях. Най-чистият, най-благородният живот се прилага от тях. Живот на самоотверженост ще се види само от тях. Често те изпращат свои посланици на земята, в една или в друга форма. Някой път и те сами посещават земята, в човешка форма. И ангелите се разделят на две възвишени царства. Тия от най-възвишеното царство рядко слизат на земята, а тия от по-долното – слизат често, за да подигнат човечеството. Да оставим сега този въпрос, защото той смущава хората.

И тъй, някои мислят, че ангелите са нещо въздухообразно, като някакъв газ. Един ангел може да дойде в къщата ти и да се разговаря с тебе, като някой обикновен човек, но ще ти говори на такъв чист български език на какъвто никой не може да ти говори. Един ангел може да дойде в къщата ти и ще ти говори и на английски език, но на такъв чист английски език, на какъвто никой не може да ти говори. Ако сте във Франция, в Германия, или където и да е, и срещнете един ангел, той ще ви говори на такъв чист френски, или немски език, на какъвто никой французин или германец не може да ви говори. Като говориш с този ангел, ще си кажеш: Какъв разумен човек е този! Ти ще усетиш да лъха от този човек една приятна топлинка, и сегиз-тогиз ще видиш от него една особена светлина. Ти ще почувстваш пред този човек едно такова разположение, пред което всякакво користолюбие в тебе ще се загуби, и в душата ти ще се породи непреодолимо желание да живееш един малко по-друг живот. Тази опитност са имали и други хора преди вас в миналото, и вие ще я имате.

Сега, ще ви разправя за един велик Учител от древността, наречен Ешавора, който направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам. След като му предавал дълги години окултното знание, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето, и след като му предал всичките правила, всичките закони, най-после трябвало да постави този свой ученик на един изпит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни, и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало: камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на ученика си: Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели. Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: Ти ще знаеш, че ако в твоя живот някъде има скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш този си живот и ще започнеш наново живота си. Ако пък нямаш скрита нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо. Това било едно велико изпитание за този ученик. Ешавора го запитва: Кажи ми сега, чист ли си? – Чист съм. Добър ли си? – Добър съм. Пълно ли е сърцето ти с Любов? – Пълно е. Умен ли си? – Умен съм. Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал? – Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? – Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя сега ножа и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа, но ако останеш жив под моя нож, значи говориш Истината.

Сега, всички вие, които живеете на земята, искате един живот без изпити, искате тъй, много лесно да свършите и гимназия, и университет. Но, други са Божиите закони, не зависи нито от мене, нито от вас.

Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Този нож веднага се превърнал в най-хубавата светлина, и ученикът останал жив.

По-нататък вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този нож? – Този нож е Божественото Слово, което влиза в човека. Ако това Божествено Слово влезе в твоя ум и се превърне на светлина; ако това Божествено Слово влезе в твоето сърце и се превърне на светлина; ако това Божествено Слово влезе в твоята душа и се превърне на светлина, ти ще останеш жив и ще покажеш, че твоето сърце е пълно с Любов, твоят ум е пълен с Мъдрост и твоята душа е пълна с Истина.

Та, онези от вас, които вървите в този път, трябва да издържате на всички изпитания. Ако вие, при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи светът? Светът изисква герои! Вие сте изгубили понятието си за Бога, и мислите, че Бог е нещо отдалечено. Не е така. Има философи, които казват, че Бог няма никаква форма. Не е така. Те казват, че не знаят, къде е мястото на Бога, обаче ние знаем къде е мястото на Бога. Аз мога да ви кажа къде е то, но няма да Го намерите. Там, дето е Любовта, там, дето е Мъдростта, там, дето е Истината, там живее и Бог. Съвременните хора със своето безверие са изгубили Бога от ума си и казват, че няма Господ. Те се хвалят с това си безверие. Хубаво, ако те взимат това безверие като едно атавистическо чувство, или като една непотребна вещ, вън от тях, разбирам, но ако те изгубят Бога от душата си като Любов, като Мъдрост и като Истина, тогава не е добре за тях. Питам: Такъв един народ, такова едно общество или такъв един индивид може ли да живее? – Не. Народът го очаква смърт, обществото го очаква смърт, индивидът го очаква смърт. Дето бутне този нож на Ешавора, всичко ще се разруши. Защо всичко ще се разруши? – За да покаже, че има една лъжа, в която нищо не може да се съгради, за да покаже, че има една злоба, в която нищо не може да расте; за да покаже, че има едно лицемерие, което никого не е облякло. Лицемерието е една дреха, но никой не може да живее с тази дреха.

И сега, всички хора се спират и казват: Тежък е животът! Непоносим е животът! Защо е тежък животът? – Усложнения има. Защо е непоносим животът? – Е, такава е волята Божия. Не ни се живее. Да умрем, да си заминем! Защо? – Е, карма е това. И всички искат да умрат, да си заминат, но нищо не дават. Сегашните хора са толкова лоши, че и като умират, нищо не дават за бедните, няма да ви привеждам толковата факти из България, дето се случва да умира някой богаташ и едва ще остави няколко хиляди лева за бедните, а милионите не дава никому. Отива в другия свят да го съдят, а за кого задържа милионите? – Имал синове, та те да ги ядат. Не, умираш ли, ще раздадеш парите си на бедните и ще кажеш: Господи, всичко, каквото ми даде, раздадох го, за да изпълня Твоята воля! А сега питат: Господ спи ли, та не вижда всичко това, което става? Ако има някой, който вижда всичко, това е Бог. Той не спи, Той всичко вижда. Ако има някой, от чието око нищо да не е избегнало, това е Бог. Казват: Докажи! Всичко се доказва. Страданията, които идват, какво показват? Болестите, които съществуват, какво показват? Неразположенията които се явяват, какво показват? Имате ли едно обяснение за всичко това? Кой от вас се радва на своите смущения? Кой от вас се радва на своите страдания? Аз не съм имал случай досега още, да дойде някой при мене със своето страдание, със своята болка и да каже: Учителю, аз се много радвам. Защо? – Имам си една малка болка, едно малко страдание. Всеки, кой-как дойде, казва: Учителю, аз искам да ми вземеш тази скръб. Чудни са тия хора! Как е възможно да няма карамбол? Всички тия хора седят на кувертата на един параход, който се люлее всред развълнуваното море. Параходът се люлее, как е възможно ти да се държиш? Ама направи така, да не се люлее. – Няма какво, параходът се люлее, и ти ще се люлееш. Аз ако искам да направя нещо, няма да заповядвам на парахода, ще заповядам на морето. Пък и на морето няма да заповядвам, но ще заповядвам на въздуха горе. Пък и на въздуха няма да заповядвам, но ще заповядвам на ония горе, които регулират живота. Ще им кажа: Затворете прозорците, спрете онези вентилации! Е, казват, това е научно обяснение! Прозорци няма на небето. Е, добре, ще ви дам друго научно обяснение: срещнали се едно топло, и едно студено въздушни течения, та образували вятъра. Как дойдоха туй топло, и туй студено течение? Как така, едните елементи да станат студени, а другите топли? Това са все сили в природата. Чудни са хората! Дойде някой път някоя муха около мене, и аз правя своите опити с нея. Духна полека върху нея. Тя седи на ръката ми, не бяга и си обяснява, какво става. Казва си: Дойде едно топло течение. Аз духна по-силно. Сега тя избяга, и си казва: Това е едно студено течение. Отде дойде това течение? – От мене иде. Тя отива при другите мухи и им казва: Днес имаше едно силно течение. Силно течение имало! Това е една подигравка. Такива са нашите детински схващания. Сегашните ни схващания, и в науката са такива. Хубави са тия наши схващания, те служат за размишления, но казвам, че ние още не сме дошли до самата истина, чрез която да си разясним нещата, да урегулираме отношенията си. И сега, за да не се люлеят хората толкова много, аз мога да кажа на тия разумни същества да спрат туй течение. Ще им кажа: Моля, спрете туй течение, понеже параходът се много люлее. И те ще го спрат. И сега, тази муха, ако би ми се помолила, ако би ми казала: Моля ти се, спри това течение, защото от тебе идва то! – Аз бих я подухал по-леко. Туй ще бъде един лъх, една приятна топлинка отгоре ѝ, и тя ще се зарадва.



Сега, ние, отричаме разумните неща. Казваме: няма Господ. Това е едно верую загнездено не само в българите, но и във всички други народи. Навсякъде има неверници, но има и набожни хора. Набожни хора наричам тия, които като погледна, в очите им се чете, че те имат едно верую, което почива на една вътрешна опитност, а не на някакви философски твърдения. Хубави са тия открития на философите, но трябва да имате една опитност като на Сведенборга. Трябва да имате една такава опитност, че като поставите върху нея своето верую, да не се разклати ни най-малко. Туй ще бъде една положителна, обективна наука, както е положително изгряването и залязването на слънцето, както е положително и изгряването на звездите; тази наука ще бъде тъй положителна, както е положително всичко на земята, защото вие считате всичко на земята за реално, за положително. Ако имаме едно верую, то трябва да бъде като Истината. Истината засяга еднакво всички хора, тя еднакво дава свобода на всички, според степента на тяхното развитие. На всяко същество трябва да се дадат условия свободно да се развива. И действително, Бог е дал на всички същества грамадни граници да се развиват свободно. Между земята и месечината има грамадно пространство, в което земята свободно се разхожда. Между слънцето и земята също така има грамадно пространство. Злото е там, че ние често правим неестествени връзки. Често хверляме мост между себе си и друг някой човек, и като се сприятелим, скарваме се. Ако се скарваш, по-добре не се сприятелявай! Ако се скарваш, приятелството няма смисъл. Приятелството трябва да е поставено върху едни здрави връзки. Някои казват: хайде да оженим този! Добре да го оженим, но ако тази женитба стане причина тия хора да се карат, тя няма смисъл. Предназначението на женитбата е съвсем друго. Ако вие се жените, за да народите деца и да се карате, какъв смисъл има това женене? Всичките неща трябва да бъдат разумни. Детето трябва да бъде разумно, да обича майка си и да пази свещено нейната ограда. Дете, което не обича майка си и не пази свещено нейната ограда, не е разумно дете. Ако един учител образува един клас, в който да стават скандали, какъв смисъл има този клас? Ако се образува една държава, която да ограничава своите поданици, да ги затваря и убива, какъв смисъл има тази държава? Не, членовете на тази държава трябва да живеят в мир, да има любов между управляващи и управляеми. Ако няма любов, какъв смисъл има тази държава? Казват: да се защищава. Да, но в ангелския свят, в Божествения свят, между управляващите и управляемите на една държава има любов. Когато любовта се тури като база в една държава, тогава всички нейни поданици ще могат да живеят един щастлив и прекрасен живот. Ако ние приемем едно религиозно верую, и си търсим недостатъците, какъв смисъл има то? Ако туй верую ни събира с цел да се сближим, да станем разумни и да се свержем с Бога – разбирам, има смисъл тогава!

И тъй, злото у нас е осъдено на разрушение. То представлява онази неорганизирана, изостанала материя от миналите съществувания, която се разлага. Тази материя не влиза в състава на един духовен човек. Злото представлява сили, които имат противоположно действие в човешкото развитие. Ако вие се съмнявате, направете един малък психологически опит. Като направите този опит, ще видите, че в света има известни сили, които действат в едно направление, и други сили, които действат в обратно направление. Например, вие сте неразположени, крайно недоволни сте от живота си. Намерете тогава един много добър човек, пълен с любов. Концентрирайте ума си към него и вижте, каква промяна ще стане у вас. Щом почнете да мислите за него, не е важно, дали той знае това, или не, веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашият ум ще се просветли, и вие ще кажете: сега разбрах че животът има смисъл. Защо става това? Понеже в този добър човек има други сили, противоположни на вашите, та като се докоснете до него, той изменя направлението на вашите сили към добро. После, направете и друг опит. Някой път сте разположени много, радостни сте. Веднага концентрирайте ума си към един лош човек и ще видите, че няма да се мине и половин час, и ще ви обхване голяма тъга, голяма мъка, която ще измени настроението ви. Следователно, и вие, като индивид, така влияете на хората. Ако сте добри, всеки, който се докосне до вас, ще му влияете в добра насока. Като казвам добри, разбирам вътрешното състояние на душата. Ако сте лоши, който се допре до вас, веднага ще промени своето състояние в лошо. Някой път казвате: да бъдем добри! Добър човек е онзи, у когото Божията Любов се влива постоянно. Това се казва „втичане“. Също така добър е онзи човек, у когото се втича Божествената Мъдрост и Божествената Истина. И тъй, някой пита: как да познаваме Божествената Любов, как да познаваме, че ни е посетила? – Щом отправиш ума си към Бога, Божествената Любов ще се влее в тебе, и ти ще усетиш, че сърцето ти се отваря. Ако си богат човек, сърцето ти ще се отвори, и ти ще раздадеш 100–150–200 хиляди лева на този – на онзи; ако си земледелец, ще дадеш от имането си на бедни, трудолюбиви хора; ако си учен и умен човек, ще отвориш училище за бедни, да се учат. Туй прави Божествената Любов, като дойде. Тя дава свобода на всички хора. Щом дойде онази егоистичната любов, ти като видиш, че някой има пари, започваш да правиш с него гешефти, туй онуй, докато му вземеш всичките пари, и той остане последен просяк. Защо се свърши работата така? Казваш: е, усложнение е станало. Дойде някой беден човек в едно религиозно общество, дето се говори за Бога, и поиска някаква помощ, но те го изпъдят и си казват: е, такава е волята Божия. Трети някой пък, като не може да живее по Бога, тръгне на широко из пътя и си казва: е, такава ми е кармата. Други някой от външния свят, като не може правилно да си постави живота, казва: е, такива са икономическите условия. Един ще каже едно, друг – друго, и считат, че въпросите са разрешени. Не е така, братко. Икономическите условия ни най-малко не са тия, които ни спъват. Икономическите условия трябваше ли да спрат пробиването на онзи тунел между Швейцария и Италия? Бурите на моретата можаха ли да спрат англичаните да си правят тези великани параходи? Какво не направиха хората! Вятърът спря ли ги? Не, като излезе вятърът, те му се опряха. Вятърът казва: опряха ми се тия хора. Взеха всичко в съображение и разумно работеха. Мислите ли, че ако ние служим така разумно на Божественото в себе си, че нашите кораби ще потънат? Не, те ще устоят на туй море. Но, ако не служим разумно на Божественото в себе си, тия малки наши кораби ще потънат в морето. Тия малки кораби, това са тия ангели, които Бог изхвърли от небето, т.е. прати ги на земята да се учат. Той ги тури в материята, дето и до сега работят. Ако тези градове за сега са разрушени, има и добри причини за това разрушение. Нали така постъпват и сегашните лекари? Като се явят някои заразени места, или като се яви някоя инфекция по тялото, те си служат с лекарства, които изгарят инфектираната част. И вие ще употребявате принципа на Любовта като една положителна сила навсякъде в живота си. Употребите ли тази сила, каквото и колкото неблагоприятно положение или условие да срещнете, тя всякога ще укаже едно смекчаващо действие и ще облекчи положението ви. Най-първо тя ще произведе една промяна в ума, в сърцето и във волята ви, а после ще произведе една смекчаваща атмосфера и наоколо ви. Хората, които са около вас ще омекнат, и животът ви ще стане по-сносен. Аз не ви говоря за Любовта, като една мека сила. Не, не, вие съзнателно трябва да опитате, как действува Божията Любов във вас.

Та, казвам сега на всинца ви: вложете в сърцата си Божията Любов и не чакайте да дойде тя след хиляди години! На онези пък, които са я вложили, казвам: разширете вашата канализация: Любовта е една велика сила и вие можете да я опитате. Вие още не сте опитвали величието на Божията Любов, в която има едно голямо разнообразие. Вие още не сте опитвали красивото, хубавото. Ще го опитате в туй разнообразие. А като носите страданията, тия страдания ще укрепят корените на вашия живот, да станат по-силни. Върху тези корени ще се появят клоните, а клоните ще произведат радостите. Скръбта е последствие от злото, а радостта е последствие от доброто. Следователно, злото образува корените на човешкия живот, а доброто образува клоните. Тъй е създал Господ – злото да работи вътре в почвата. Затуй казва пословицата: „Корените на знанието са горчиви, а плодовете – сладки“. Туй е вярно. Не се старайте да направите тези корени сладки! Не се старайте да дадете обратно направление на корените, нагоре, защото те ще изсъхнат. Корените трябва да имат направление към центъра на земята. Без зло, вие не можете да живеете. Оставете корените в по-гъстата материя, в почвата, а клоните нека останат в по-рядката материя, във въздуха. После, не разрешавайте въпросите така бързо, да казвате, че някои хора са материалисти. Оставете тия хора! Те работят долу в почвата, трябват ни на нас. Мас трябва за колелетата, за да върти машината.

И тъй, ако разгледаме съвременното общество с всички тия прояви в него, ние не трябва да роптаем против тях, но трябва да гледаме разумно да ги поправим. В съвременните училища при възпитанието на младите ние трябва да дадем една съвършено нова насока, нови методи. Разбира се, тия методи не могат да се дадат тъй, както в тази моя беседа, но казвам, че има методи, чрез които човечеството може коренно да се измени. Аз не съм за тия залъгвания, за тия палеативни средства, но трябва едно коренно изменение на човечеството. От всичкото това старо трябва изцяло, коренно да се освободим. Другояче не може! Има биологически закони, които видоизменят старото. Ако онова дете, което до деветия месец живее в утробата на майка си, излезе преди този срок навън, то със своето тяло не ще може да живее – ще умре. Но, докато е в утробата на майка си, между неговото тяло и това на майка му има ембриологически връзки, посредством които то живее. В човека сега се гради едно тяло по-хубаво, по-красиво, по-издържливо от сегашното, и между него и новото тяло пак има една такава нишка. Като се освободим и от това тяло, ще се създаде друго тяло, и тогава ние ще започнем един съзнателен, духовен живот. Но за това нещо се изисква един нож, като този на Ешавора и добродетели, като тия на Бенама. И като се докосне този нож до вас, трябва да се произведе една светлина. Ще кажете: дали този човек говори Истината? Не е важно, дали аз говоря Истината: аз зная, че говоря Истината, но важното е, дали вие възприемате тази Истина. Не е въпросът, какво говоря аз, а – как живея. Говорът ни ще бъде съобразно живота, който живеем. Няма нищо скрито-покрито пред Бога! Следователно, този Бог, за когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогава бихте си Го представили. Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се изявил в човешка форма. Значи, човешката форма играе известна роля в света. И действително, целият космос е съставен по образа на човека. Всички съвременни учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на Битието твърдят същото. Целият космос се представя във формата на един човек. Следователно, всяка една част от твоето малко тяло отговаря на съответната част от туй велико тяло. Известни звезди от млечния път, или от което и да е съзвездие, или пък известни системи могат да се разговарят с теб, където и да се намираш ти. Те имат станции в твоя мозък. Ако разбираш езика им, всеки ден ще можеш да чуеш по една новина, станала на слънцето, на Юпитер, или на коя и да е друга звезда. Казвате: можем ли да говорим за звездите? – Можете. Разумният може да говори, но глупавият как ще говори? За глупавия са затворени звънците на тия станции. Казвате: забранено е да говорим за тия неща! Ами за какво да говорим? – За пари, за пари! Ами че парите са разпределени в света! Определено е кому колко да се паднат. Още като се раждаш, има един закон, който определя, богат ли ще бъдеш, или не. Ако не си определен за богат, и 100 чифта царвули да скъсаш, няма да успееш. Ако си роден да бъдеш богат, богатството ще си дойде и без да го търсиш. Тия, които са богати, то е не защото са много умни, не че са съумели да го добият, но то само си идва. Реките как идват? Не мислете, че за да дойдат реките, земята прави някакви усилия. Не, те сами си идват. Турците казват: „Ако ти е определено на късмета богат да бъдеш, богатството само ще си дойде“. Богатият е определен богат да си бъде. Богатството си иде, като някое място богато с растителност. Ученият е определен учен да бъде. Сиромахът е определен сиромах да бъде. Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба! Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от отчаяние, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: добър е Господ и за напред! В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. Някой казва: за да се направи добро в този свят, изискват се големи усилия. Не, да се прави добро, това не е мъчна работа. Ако аз имам 100 зрънца, какво ми коства да бръкна в земята, да направя дупка и да ги посея? За да посея едно зрънце трябва ми само една минута. Пет минути седя някъде на почивка – пет зрънца ще посея. След 10 години какъв резултат ще има? Колко ябълкови дървета ще израстнат? Ако на всяка почивка посявам по едно зрънце, това посяване ще има много добри последствия. Седне някой, мисли си нещо. Какво мислиш бе, братко? Вземи едно семенце и го посей в земята! Ама чакай да прочета някоя книга, да видя как се посяват семенцата. Не ти трябва никаква книга, никаква наука. Бръкни с една пръчка в земята, посей семенцето един сантиметър навътре в почвата, сипи му малко водица отгоре, и свършена работа! Ти посаждай, Господ ще му мисли. Ама чакай да видя по какъв план да ги наредя. Бе посаждай и не мисли! Ние все чакаме друг да нареди тази работа. Така е и по отношение правенето добро. Казваме: няма условия за правене на добро. – Има условия.

И тъй, иде денят за един велик изпит! Вашият Учител ще дойде пред вас със своя нож, на върха на който ще има най-ефикасната отрова. Ако във вас се намери някаква лъжа, някакво зло, вие ще изгубите живота си, но ако излезете тъй чисти, както говорите, вие сте на правата страна. Никаква лъжа да няма във вас! Да съзнаваш в себе си своите погрешки, да се стремиш да ги изхвърлиш и да кажеш: има неща в мене, които не са чисти, трябва да се очистя и нищо да не крия. Това е благородство! Вие не трябва да криете своите погрешки, но да бъдете доблестни да ги изправяте. Вие казвате: а, той иска да ни замотае! Ами ако аз ви замотая, какво ще добия? Не, важното е във вас да се прояви Божественото. Сега аз седя тук пред вас, спрял съм се и искам да бодна по едно семенце. Ами за кого правиш тия работи? – За вас, за вас садя тия семенца. Правете и вие така, бодвайте навсекъде по едно семенце! Като се срещнете, бодвайте по едно семенце! Вие казвате: да бъдем благородни! В какво седи благородството на вашия характер? – В Любовта. И наистина, ако имате Любов, Мъдрост и Истина, пътят ви ще се отвори. Туй небе, което е организирано от висши същества е отворено пред нас. То се интересува за живота на един добър човек. И няма по-красиво нещо от това! Казват от там: какво прави еди-кой си човек от София, от Петербург, от Париж, от Токио, от Пекин? Говорят с тия души, интересуват се за тях. Небето е съставено от велики души, и затова е велико в своите действия. То не е дребнаво. Ангелите са велики души. Някой казва: ангелите не са като хората. Да, не са като хората. Грях няма в тях, но в тях има една велика душа, която изпраща своята светлина към хората, да изправя техните криви възгледи. Някой път, като ви слушат, как мислите за Бога, те се чудят. Защо мислите така за Бога? Защото сте изпъдили Бога от сърцето си, от ума си, от волята си. Като последствие на това, вие сте изгубили живота, светлината и свободата, изпаднали сте в една вътрешна борба и затуй страдате. И какво ви остава тогава? – Остава ви робството, остава ви злото, остава ви тъмнината. И после казвате: е, трябва да умрем. Защо? Защото стават усложнения, защото такава е волята Божия, защото такава ни е кармата, такива са икономическите условия. Не, въпросът не седи в това. Въпросът е да възприемем Божията Любов, защото тя разширява човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и се проявява всеки момент. За тази Любов няма нищо невъзможно. Тази Любов носи онова необходимо знание, с което можем да се справяме при всички мъчнотии в живота. Тази Любов е в сила да възкреси сина ви. Вие искате физическо възкресение. Не, възкресението не е физически, то е духовен процес. Онзи човек, който е духовен, той възкръсва веднага. Такъв човек напълно те разбира, на него може да се разчита всякога. Кой е честен човек? Ако аз съм един богат човек, ще те извикам и ще ти кажа: занеси тези пари в Париж, в Лондон или където и да е другаде, и ако ти направиш тъй, както искам, ти си един честен човек. Ако торбата не отиде на място какво показва това? Е, хубаво, тези торби отишли ли са на мястото си? Като говорим за честност, аз не разбирам тази обикновената честност. Под честен човек аз разбирам този, който е честен в цялата си душа: честен спрямо всички души, честен спрямо цялото човечество, честен спрямо Бога, ангелите. Туй разбирам аз под думата честен човек! Ако си престъпил някъде, веднага да искаш да изправиш грешката си.

И тъй, Бог ще съсипе онези градове напълно. Сегашното положение ще се измени, ще дойде положение на живот, в който няма да има вече смърт. Тогава вие ще живеете в светлина и няма да има нужда да се учите по този стар начин. Този ще бъде денят, в който Ешавора ще изпита своя ученик Бенам. Ще го пита: живял ли си тъй честно, както Бог изисква? Като кажеш, че си живял честно, ще дойде изпитът. И каквито бъдат резултатите, това ще покаже, до колко си възприел онази велика Истина. Това е което наричат „претегляне“. Нали се казва за онази сляпа богиня Темида, че тя тегли постъпките на хората? Аз се чудя как са представили Темида със затворени очи! Това е една изопачена представа. Очите на Темида са много отворени, на четири гледат. Когато някой човек направи някоя погрешка и не я изправя, тя държи очите си отворени, но щом чуе, че някой съгреши и изправи погрешката си, тя си затваря очите. Тя ходи с затворени очи пред праведните, а с отворени – пред грешните. Тя е много благородна, но има една служба да претегля и казва: „Срамувам се за своята служба“! Като види, че някой греши, не забравя службата си, веднага взима драмовете, окото ѝ не мръдва – претегля и прави своите заключения. Темида, това е богиня на скръбта. Тя причинява скръб на хората, когато грешат.

И тъй, само този е велик ученик, който може да издържи последния си изпит. Вие казвате: дано Господ бъде добър към нас, да не бъде много строг, много взискателен. Няма защо Господ да не е много строг. Господ си има програма, и ние трябва строго да изпълним Неговата воля, според тази програма. Тази програма е строго определена, тя е дадена всекиму според силите и затова всеки може да изпълни волята Божия и да приеме едно благо.

Всеки един от вас може да направи опита, да концентрира ума си към един добър човек. Намерете в света един добър човек, където и да е той, и направете опита, за да се уверите. Щом се уверите, съединявайте се повече с добри хора. Не ходете да търсите лошите хора. Аз гледам, някои от вас със свещ търсят лошите хора. Не ви трябват много такива, един ви е достатъчен. Не търсете лошите, но добрите хора търсете със свещ! За туй се изисква знание. Добрите хора, това са игли на Витоша. Лошите хора навсякъде ще ги намерите, но добри трябват! За да ги намерите, трябва да имате знание. Като ги намерите, в душата ви ще стане едно преобразование. Този добър човек ще ви бъде като майка, като баща, като учител, като приятел. Той е един пратеник от небесния свят, дошъл да освети пътя на вашата душа. Той ще бъде нещо реално. И денят, в който го срещнете, за вас ще се открие един нов свят. И казва се в Писанието: „Изпрати Святия Си Дух!“ Давид казва: „Не отнимай туй велико благословение, което Си имал към раба си!“

Сега, Божият мир да почива върху вас! Дано малкото посадено във вас принесе своята полза!

Беседа, държана от Учителя, на 16 Ноември, 1924 г. в гр. София.


  • ) ІІ Петрово послание 2:6.