от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Размишление.

Като ученици, вие трябва да имате пред вид известни положения, които ще ви освободят от ред заблуждения. Запримeр, можете ли да наречете млад онзи, който преждевременно остарява? Можете ли да наречете силен онзи, който преждевременно отслабва? Следователно, младият, който остарява, не е млад. Силният, който отслабва, не е силен. Умният, който оглупява, не е умен. Добрият, който губи своите добродетели, не е добър. Значи, човек не трябва да губи онова, което е придобил. Изгуби ли го, отново трябва да го придобие. Това са общи положения, които трябва да държите в ума си, за да се ориентирате в живота. За да бъде ориентиран, човек трябва да се придържа към положенията на абсолютната философия, а не към тия на относителната.

Философията на съвременните хора е относителна. Тя се определя от условията, в които живеят. Когато се качват нагоре, възгледите на някои хора са правилни. Започнат ли да слизат надолу, възгледите им за живота коренно се изменят. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, при слизане — други? Наистина, когато слиза от планина, човек е внимателен, предпазлив, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия. Като слезе от наклона, той е доволен, че се е справил с мъчнотията си и е разрешил задачите на своя живот. Той се самоизлъгва. Няма да мине много време, и той трябва пак да се качва, да стигне известен връх, дето го очакват по-големи мъчнотии от тия в долината. И заекът, когато се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза — друга философия, но нито едната, нито другата разрешават задачите му. Ние разглеждаме думите „качване и слизане" в широк смисъл. Богатият се качва, защото има всичко на разположение: къща, пари, храна, дрехи. Сиромахът слиза, пада и става по пътя, страда, мъчи се, защото се намира в големи лишения. И богатият понякога пъшка под тежестта на товара, който носи, но знае поне, че има всичко, каквото му е нужно. И сиромахът пъшка, но не от тежестта на товар, а от лишения. Богатството и сиромашията са резултат на нещо. Те не са произволни явления. За да съществуват, те имат своите дълбоки причини.

Да бъде човек богат, това не подразбира само материално богатство. Умният, добрият, способният човек също са богати. Невежият, лошият, неспособният пък са сиромаси. Следователно, богатият се намира при подобри условия от сиромаха. Обаче, и единият, и другият правят усилия. Богатият прави усилия да се качи на върха, да постигне нещо; сиромахът прави усилия да не падне, да не се удари някъде. Богатият употребява повече време, за да постигне целта си; сиромахът изразходва по-малко време, но външно нищо не придобива. Богатството и сиромашията в природата са две състояния, през които човешкото съзнание непременно трябва да мине. Разумният човек едкакво се учи и от двете състояния. Като забогатява, той събира капитали — материални и духовни. Като осиромашава, той раздава от това, което е придобил на високия връх. Ако не гледа на този въпрос така, човек ще се измъчва, ще протестира и роптае. Докато дойде до дълбоко, философско разглеждане на въпроса за богатството и сиромашията, ученият дава едно обяснение, обикновеният — друго обяснение, но в края на краищата въпросът пак остава неразрешен.

И тъй, богатият се движи по-бавно, сиромахът — по-бързо. Когато една планета се приближава до слънцето, тя се движи по-бързо; когато се отдалечава от слънцето, тя се движи по-бавно. Оттук можем да извадим заключението, че богатият се отдалечава от слънцето, а сиромахът се приближава. Понеже всичко в природата е подложено на постоянни промени, дохожда ден, когато богатият става сиромах, а сиромахът — богат. Всяка смяна в природата, в състоянията на човека се придружава с радост или със скръб. Като започне да осиромашава, човек скърби; като забогатява, той се радва. Който разбира законите на природата, той приема съзнателно и радостите, и скърбите и се учи от тях. Той знае, че се е уморил, защото е работил. Той знае, че е станал учен, защото е учил. Той знае, че е осиромашал, защото е давал на ближните си. Който не разбира законите на природата и живота, той обяснява нещата по крив път. Той казва, че се е уморил, защото пътят му е бил лош, товарът — тежък, хората — жестоки и т. н. Той казва, че е осиромашал, защото крадци и апаши го ограбили, че болести и нещастия го сполетели. Този човек не познава закона за причини и последствия на нещата, а се спира само върху последствията и търси виновници вън от себе си. След това ще почне да се моли на Бога да му помогне, да придобие всичко, което е изгубил. Разумният човек се моли на Бога преди да заболее, преди да осиромашее, преди да го сполети някакво нещастие. Това не значи, че човек не трябва да се моли и в нещастието си. Като ранят някого, той пак трябва да се моли, да му дойде помощ отвън. Обаче, ако съзнанието на човека е будно, той може да избегне известни нещастия и злини, които могат да му се случат. Не е ли будно съзнанието му, положението може да се влоши, вместо да се подобри. Съвременните хора не разбират смисъла и значението на молитвата, вслелствие на което често се запитват, кога трябва да се моли човек. Моли се преди да е дошло злото, преди да са те нападнали разбойници, преди да си заболял. Молиш ли се преди нещастието, молитвата ти ще бъде отправена към Бога. Молиш ли се във време на нещастие, молитвата ти ще бъде отправена към хората. Когато разбойници влязат в дома ти, завържат жена ти, децата ти и започнат да грабят, да рушат, ти нямаш време да мислиш за Бога, но ще се молиш на разбойниците, дано се смилят и пощадят живота ти. Няма човек в света, който да не се е молил на разбойници. Те се явяват в различни форми: като болести, нещастия, сиромашия и т. н. Болестта, във вид на разбойник, напада човека, взима всичкото му богатство — мазнини, пари, време, и като го обере, заминава. Болният казва: Слава Богу, че се освободих от болестта. Бог чу молитвата ми и ме освободи. Не, разбойникът те освободи. — Защо? — Защото взе от тебе, каквото му трябваше, и си отиде доволен. Тъй щото, искате ли да не срещате злото, молете се преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко, каквото иска. Като го задоволите, то ще си отиде само. Разумният е предвидлив във всичките си пътища. Той се учи от опитностите на другите хора. Неразумният се учи от своите опитности.

Следователно, когато се намери пред злото, човек трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, да го задоволи. Един американски мисионер путувал през Стара Планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичките му пари. На тръгване те го запитали: Имаш ли още нещо в себе си? — Нищо нямам вече. Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си. Веднага се върнал при разбойниците и казал: Ще ме извините, без да искам, аз ви излъгах. Казах ви, че нищо нямам, забравил съм да ви дам часовника си. Ето, вземете и него.

Сега, и на вас казвам: Дойде ли злото в дома ви, бъдете щедри към него. Каквото иска да вземе от вас, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се от пътя си, за да му дадете и него. Нека вземе, каквото иска, да се задоволи. Щом го задоволите и постъпите честно с него, втори път няма да ви посети. В този смисъл злото е бирник, който взима от човека всичко онова, което е придобил по нечестен път. Богатство, знание, сила, придобити по нечестен начин, чрез лъжа и насилие, ще ви се отнемат. Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човек не започне да гледа на живота философски, със спокойствие и вътрешен мир, злото всякога ще го напада. Във всичките си прояви човек трябва да бъде разумен. Дойде ли до своите удове, той трябва да се отнася с тях внимателно, да не ги пресилва. Запример, той трябва да се отнася внимателно и грижливо с краката и с ръцете си. Вършат ли добре службата си, той не трябва да ги насилва, но да се вслушва в гласа им, да знае, кога да ги остави да си починат.

И тъй, свърже ли се със своите мозъчни центрове, човек е в състояние да разбира своите удове, да се разговаря с тях. Опасно е, когато човек се поддава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството. Опасно е, когато човек стане приемник или предавател на злото. Като сила, която съществува в природата, злото трябва да минава през човека, без той да се поддава на неговото влияние. Поддаде ли му се веднъж, той неизбежно ще носи последствията му. Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си, да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То се разговаря и с хората, и с Бога. На Бога говори по един начин, а на човека — по друг.

Мнозина питат, защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на пръв план. Употреби ли човек насилие някъде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човек научава урока си и знае вече, как да се справя със злото, т. е. знае, как да живее. Добрият, разумният човек всякога намира начин да се справя с злото. Когато не може да се справи с известни природни сили, човек е в областта на злото. Някой се оплаква, че една лоша мисъл минала през ума му. Този човек не подозира, че зад тази нечиста, лоша мисъл се крие някаква мощна сила. Всяка лоша мисъл събужда в човека подтик да се бори с нея, а това укрепва неговите сили. Той започва да работи върху себе си, с желание да се подигне, да се освободи от лошите последствия на отрицателното в света.

От хиляди години насам хората се борят с отрицателното в себе си, със злото, но въпреки това, не са го победили. Като се борят известно време със злото, най-после те отстъпват, понеже намират, че може да се живее по-леко, без борба и усилия. Като се провали в борбата, човек казва, че условията били тежки, че животът бил труден и т. н. Запример, срещате млад, идеалист човек, който започва търговия. Той казва: Аз няма да бъда като другит търговци, ще работя честно, всякога ще говоря истината. Като започне работата си, една-две години се проявява, както е казал, но шом навлезе по-дълбоко в търговията, полиците и задълженията му се увеличават, и той неусетно изменя на себе си; започва да послъгва, да си служи с интриги. Не, при каквито условия да изпадне, човек трябва да бъде честен, да говори истината. Някои се страхуват да говорят истината, да не се изложат пред хората. Те са прави за себе си. Ако говори човек истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога. Кое от двете е за предпочитане?! За предпочитане е човек всякога да говори истината.

Съвременният човек иска да бъде учен, богат, силен. Добро е това желание, но човек трябва да си даде отчет, защо иска да бъде богат, учен, силен. Ако поддържа това желание в себе си, за да има доброто мнение на хората, той е на крив път. Стане ли богат, учен, силен при това положение, той скоро ще изгуби тия неща. Те не са поставени на здрава основа. Някой обрал един богат човек и с парите, които взел от него, прави добро на бедните. Как мислите, прието ли е доброто на този човек? Тази проява може да се нарече добра дотолкова, доколкото тръбите, през които водата минава, могат да кажат, че са придобили някакво благо от нея. Водата минава и заминава през тръбите, без да им даде нещо от себе си. Единственото нещо, което водата прави за тръбите, е това, че ги чисти. Следователно и апашът, като раздава ограбеното богатство на сиромасите, остава чист. Ако го хванат, не могат да го обвинят в кражба — нищо не намират в него. Той сам нищо не е придобил от богатството си. Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си — от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно, само ония природни сили могат да подигнат човека, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности.

Като се натъкват на погрешките си, хората се запитват, какво нещо е доброто, т. е. правият път и какво — злото, т. е. кривият път. Вие знаете от геометрията, че големината на кръга се определя от големината на радиусите, т. е. на правите линии в него. От това гледище, ние казваме: Когато големината на кръга се определя от дължината на неговите радиуси, човек се намира в закона на доброто и се движи в правия път, който му дава възможност да расте и да се развива. Когато дължината на правите линии се определя от големината на кръга, човек се намира в закона на злото, т. е. в ограничителните условия на живота. Следователно, не може ли човек да издържа на външните условия, при които се намира, това показва, че неговите прави линии, т. е. неговите мисли, принципи се ограничават от кръга. Външните условия не се измерват с правите линии, по които човек се движи. Човек сам създава тези линии, а външните условия не зависят от тях. Значи, абсолютното право не се определя от никакви криви линии, от никаква окръжност. Някой казва, че живее по закона на любовта, а всъщност не изпълнява волята Божия. Можете ли да кажете, че този човек се движи по прави линии? Както живее човек, такива линии чертае. Ако живее добре, той чертае прави линии. Ако не живее добре, той чертае криви линии.

Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни към постъпките си, защото всяка постъпка, добра или лоша, има своите последствия. Лошите последствия внасят известно изопачаване на човешкия характер, вследствие на което човек греши. За разумните същества погрешките на хората са подобни на сенки, които художникът туря на картините си. Когато сенките не са добре поставени, картината има някакъв дефект. Кой как мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малък дефект, който трябва да се изправи. Разумните същества не се интересуват толкова от художника, колкото от картината и ако той сам не може да я изправи, те му се притичат на номощ. — Не може ли картината да бъде без погрешки? — Докато е на земята, човек не може да бъде съвършен, по простата причина, че земята не може да се осветява едновременно от всички страни. Задачата на земята е да се върти около слънцето и около себе си. Какви са последствията от нейното движение за живота на съществата, които живеят на нея, тя не се интересува. Ако земята измени пътя на своето движение, културата на съвременните хора съвершено ще изчезне. Измени ли разстоянието си от слънцето, животът на земята също ще изчезне.

Слицият закон се отнася и до човека. Ако човтж се отдалечи от Бога, т. е. ако из¬мъни положението и разстоянието, на което е поставен, животът му ще се разруши. Зна¬чи, каквото е отношението на земяга към слънцето, такова е отношението на човека към Бога^ Ако земята се отдалечава от слънцето, и човек се отдалечава от Бога. Ако земята се приближава към слънцето, и човек се приближава към Бога. В врата в човека е едно от условията да се приближи към слънцето на живота. .Близостта на човека до слънцето не се опредъля от физи-ческото разстояние, но от възможността му да възприема повече слънчева енергия в се¬бе си и правилно да я обработва. Човек мо¬же да се излага с часове на действието на

254 слънчевата енергия, без да е придобил Н-Б-що. Този човек е подобен на счупена стом¬на. Каквото нал-вете в него, всичко изтича навън. За да се ползува от слънчевата енергия, ЧОВ-БК тр-вбва да организира мозъка си. Това е задачата на възпитанието. Човеш-кият мозък представя плоскост, която въз¬приема и отразява слънчевата енергия. Който не може да регулира енергиитъ- на своя мо¬зък, той не може да бъде здрав, нито мо¬же да се развива правилно^ Този закон се отнася не само до индивида, но и до семей¬ството, до обществото и до народа. И тъй, за да се приближи до слънцето, т. е. да възприеме неговитъ- енергии, неговите блага, ЧОВ-БК тр-вбва да стане духовен, да даде пжл на Божественото начало в себе си. Това се отнася до ОТД-БЛНИЯ индивид, до обществата и до народитъч Да бъде човек духовен, това значи, да е свьрзан с Бога. Сверзан ли е с Бога, молитвата му всвкога ще бъде чута^Същото се отнася и до наро¬дите. Заприм-Ьр, когато България се нуждае от пари, тя влиза в връзка с н-вкоя бога¬та държава, като Англия. В този случай връзката на България с Англия не е нищо друго, освен молитва. България влиза в преговори с Англия, т. е. моли се да й от¬пусне няколко милионен заем. Англия пьк представя ухото на Бога. Той чува мо¬литвата на България и казва на Англия да й отпусне Н-БКОЛКО милионен кредит. Н-вкои

265 религиозни казват, че човтЧк не трябва да се моли на хората. Не, ще се молиш на хо- < рата, и на добрит, и на лошитъч 14 са слуховият апарат, чрез който вашата мо¬литва се предава. Като стигне молитвата ви до разумните слицества, тъ4 веднага запитват Ьога, да отюворят ли на дадената мо-литва, или не^ Понякога ви се отговаря, как¬то сте желали; някога отговорът е отрица-телен, а често не получавате никакъв от-говор. Като не знаете, че отговорът на мо-литвата ви, отправена към Н-БКОИ хора, е продиктуван от светли, разумни същества, вие се сърдите, наричате ги лоши, жестоки хора. Има случаи, когато вие отправяте мо¬литвата си към Н-БКОИ човтж в неблаго-приятен момент, когато или инсталацията му за възприемане е повредена, или няма нищо в сеое си, което може да ви даде. Вие тръб-ва да 6ж.дете ирозорливи, да знаете вевки даден момент, какво е положението на въз-приемателя и на предавателя. Представете си, че двама души отварят бакалници на две различни улици. Ьдиният е напълнил бакалницата си с различни сто¬ки. Каквото пожелаете, всичко ще нам-врите в неговата бакалница. Вторият купил само два-три артикула, гои иска да вла1а малко, а да печели мною. Кой как мине край бакал¬ницата му, отбие се за малко, но, както вли¬за, така излиза, не намира това, което търси. Отбие ли се, обаче, в другата бакалница,

256 всичко намира. Тр-Ьбва ли вторият бака-лин да се сърди на хората, че не го посещават, не отговарят на молитвата му да забогат-ве по-скор01> За да обърне внима¬нието на Господа, ЧОВ-БК тр-вбва да е напъл-нил дюкяна си с стока. Само онзи може да напълни дюкяна си с стока, които живъе добре, които прилага Божественит закони в живота си. Каквато стока има в себе си — красота, здраве, сила, знание, б01атство, ЧОВ-БК тр-вбва да я изложи в дюкяна си за продан. | Които иска да купи една от тия стоки, той веднага отива в бакалницата, де¬то са изложени, и започва да прави избор, коя пьрво да купи. Ооаче, влъзе ли при вто¬рия бакалин, дето стоката е стара, вюрчена, той веднага ще излъзе навън и втори пж.т няма да помисли да го посети. Чистота, искре-ност се иска от всвки чов-вк. Когато става въпрос за проява на чо-въка, всвки трябва да се прояви така, както е създаден, без никакви преувеличения. Го¬вори ли нещо, той тр-вбва да говори истина¬та, т. е. онова, което сам е видъл и чул и което разбира. Не постжлва ли така, той за¬блуждава и себе си, и окржжаващит-Б.| Ако ученикът изл-взе на изпит и не говори върху това, което е учил, непременно ще баде скл.сан. Учительт не се интересува от про¬изхода и положението, което ученикът заема в обществото. Учительт иска да знае, до¬колко ученикът е учил и как е асимили-

257 рал материала. — Ама аз в-Ьрвам в Хри¬ста, в Бога. — Това не е важно. Вс-Ьки чо-в-Ьк в-Ьрва в нещо, но важно е, доколко не¬говата в-Ьра се проявява в живота му. Ва¬жно е, можеш ли с в-Ьрата си да м-Ьстиш гори. — Едно време имах силна в-Ьра, б-Ьх силен, учен чов-Ьк. — Важно е, какво си днес. В-Ьра, която се губи, не е истинска. Това, което е ставало в миналото, а днес не става, наричаме илюзии на живота. Това, което някога е ставало, тр-Ьбва да става и днес. То представя реалността на нъчцата. — Едно време б-Ьх добър, сега не съм до-бър. Едно време не прав-Ьх погр-Ьшки, сега правя. Според мене, чов-Ьк има възмож-ност да грътли, но има възможност да жи-в-Ье добре, да не гр-Ьши. Това зависи от уси¬лията, които той прави, както и от будно-стта на неговото съзнание. Като ученици, вие тр-Ьбва да правите усилия, да преодолявате спънкит-, които се изпръчват на пътя ви. Без усилия нищо не можете да постигнете. — Ама Бог е ми-лостив, ще ни помогне. — Ученикът не тр-Ьбва да очаква на Божията милост. Той не трябва да злоупотребява с милостта на Бога. Щом е ученик. чов-Ьк тр-Ьбва сам да работи, да разчита на своит- сили. Как ще му се помогне отвън, това е друг въ-прос. Ако разчита на външна помощ, чо¬в-Ьк ще остане невежа. Ако разчита на това, че гр-Ьховет- му ще се простят, той ще оста- 17

258 не завинаги гртлпник. Който иска да бж.де ученик, той тр-вбва да работи съзнателно върху себе си. За да постигне желанията на своята душа, ученикът трябва да прави то¬ва, което не иска. Да прави това, което не ьска, и да не прави това, което иска, подраз¬бира изпълнение волята Божия.д Който по-стъпва така, той е поставил своята воля ьа заден план, а волята Божия — на първо мт>сто. Когато човтлг се откаже от своята воля и изпълнява волята Божия, Бог пък изпълнява неговата воля. Мнозина се стремят към Христа, искат да живеят като Него. Тт, се спират вьрху силата, която Христос е имал, но не се запитват, как е жив-Ьл Той, как се е справял с мъчнотиитъ' и противоречията в живота си. По ц/Ъли нощи Христос се е мо-лил, размишлявал. Той отивал на планина¬та, дето прекарвал в уединение, в пост и молитва. Малцина могат да следват пжл-я на Христа. Усилия, любов се иска от чове¬ка, за да верви в правия път. Право раз¬биране се иска от човека. Има ли право раз¬биране за законите на живота и на природа¬та, човечк вижда, че между външниг, меха¬нически закони и вътрешнит-Б, т. е. психиче¬ски, има пълна аналогия. Този ЧОВ-БК чете от книгата на природата и се учи от нея. Като пътува всръ\ц природата и наблюдава, как канарит-Б издържат на ГОЛ-БМИ бури и в-втрове, без да се рушат и събарят, той

259 си казва: Ако канарата може да издържа на бури и ветрове, не мога ли и аз, като нея, да устоявам на противоречия и мъчнотии? Види ли, че някоя канара се е напукала, той си казва: И аз мога да се напукам като нея. Този човек се учи от дърветата, които растат на високо, както и от тия, които изсъхват. Той намира пълна аналогия между зъншния, обективен СВТУГ, к своя субекти-вен свет и се поучава. Следователно, чов-Ьк трябва да се учи от минералите, от растенията, от живот¬ните, от хората. Защо едно търво се раз¬вива добре, а друго изсъхва, има причини за това. Ето защо, иска ли да стане учен, бо-гат, силен, човек трябва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни. Има сми-•съл човек да бъде учен, но да внася светлина в умовете на хората, а не да ги заблуждава. Има смисъл човек да бъде бо-гат А силен, но да подига ближните си, а не да ги събаря. Съвременните релшиозни казват: До¬бре е човек да бж.де учен, силен, богат, но той трябва да признава Бога, да обича хо¬рата. Какво нещо е обичьта? Така, както съвре¬менните хора разбират обичьта, тя е особен род търговска сделка: ако даваш нешо. ще получиш; ако нищо не даваш. нищо нема да получиш. Значи, обичьта подразбира пла-

260 щане за свершване на м-вкаква работа. Въ-българския живот има обичай, когато мома¬та се жени, целува ръка на свекъра и мъта на рамото му нова риза. Той я ц/влува по че¬лото и дава в ръката й златна монета. Това е особен род обич, в която целувката представя заплата за нещо дадено. Такива са отношенията на бакалина и неговит кли¬енти. Като отиде на бакалницата, клиентът взима стока и плаща. Докато плащането е ре¬довно, отношенията между търговеца и клиен¬та са правилни. Щом престане плащането. отношенията се развалят, т. е. обичьта из¬чезва. Най-малката лъжа в отношенията на хората е в състояние да ги отдалечи едни от други, да намали обичьта им. Така гле-дат на човека и в невидимия св^т. Разум-|НИТ-Б същества измънят отношенията си към човека за най-малката лъжа, с която той може да си послужи. Казано е в Писанието,. че ако праведният се верне в света и сгръ-ши, правдата му н-Ьма да се вм-вни, Т. е н-Ьма да се спомене. Ако гръшникът изм-вни жи¬вота си и вл-Ьзе в правия път, грЪхът му ще се заличи. Това показва, че животът на човека се определя от началото и от края. Като се говори за религиозен, за духо-вен, за учен човек, намирам, че такива хора не съществуват, но съществува рели¬гиозно, духовно чувство. Съществува разби¬ране на учен човек, а не учен. Сам по себе си чов-Ьк не може да бъде нито рели-

261 гиозен, нито духове н, нито учен, нито до-бродетелен, но той се ражда с възможно¬сти да баде такъв. Впоследствие той ста¬ва духовен, учен или добродетелен човек. Някой човек е добър, защото е правил усилия да бъде добър. Друг е учен, за¬щото е правил усилия да бъде учен. Обаче, нито духовността, нито учеността, нито до-'бродетельта са. приежщи качества на чо¬века. Някой чел един автор, втори, трети, възприел ГБХНИТ теории и възгледи и после минава за учен. Това не е учен чов-Ьк. Ще дойде ден, когато авторит ще си вземат своит-в теории. Какво ще остане от ученит хора? За да не изгуби това, което е придо-бил, човек трябва да плаща. За всичко, кое¬то сте придобили, тр-вбва да платите, с лих-вит-в даже. Сега, като ученици, вие се нуждаете от положителна наука, която може да организира мислит и чувствата ви. Дойдете ли до тази наука, вие ще имате абсолютна м-врка за не¬щата. Ако още не сте придобили тази наука, това не тр-вбва да ви обезсърдчава. Достатъч¬но е да имате образец, как да работите. Щом искрено се стремите към нея, един ден ще я придобиете. Тр-вбва ли ученикът от първо отдъление да се обезсърдчава, че не е в осми клас? Той ще минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, докато дойде до университета. Щом сверши университет, ученикът има още да

262 учи и да прила1а. докато се усъвершенству¬ва. Животът изисква съвершени хора. Ми¬слите ли, че ако отидете на небето с сегаш¬ните си знания, ще ви приемат? ЕЬтвзе ли човтж неполютвен в небето, веднага ще му дадаг нтзкоя долна служба, която скоро ще го отегчи. Една баба се молила дълго време па отиде на небето, да поживее малко между възвишените същества, да си почине от тежкия живот на земята. Една вечер тя сънувала, че отишла па небето. Като влязла в/лтре, първото нтлдо, което видъчла, било една гол-вма маса, пред която седт>ли 24 сгарци, с О-БЛИ, св'Ьтли дрехи; пред ВСЕ¬КИ старец имало по една отворена книга. Като я видъ-ли, един от тЬх я запитал: Бабо, защо си дошла тук? — Дойдох да си почина малко, да си поживея свободно, да не мисля за тежкия земен живот.— Знаеш ли да четеш? — Не зная нито да чета, нито да пиша. Когато бъ^г на земята, не исках да уча, виждаше ми се мъчна работа.—Щом е така, ние ще те назначим на служба, да носиш рода. Който дойде между нас, той непременно трябва да работи. Тук не се приемат хора без работа. Като поседяла малко, бабата си казала: По-добре да се вер¬на на земята да уча, че като дойда втори път на небето, да ме назначат на по-висо¬ка служба.

263 Казвам: Много хора, учени и прости, като отидат на небето, ще бъдат назначе¬ни на служба, да носят вода. Не е лошо да носи човек вода, но година-две; остане ли с десетки години да носи вода, той ще се отегчи. Ако човек носи кода механически, без да разбира дълбокия смисъл на тази работа, той скоро ще се отегчи. Обаче, раз-бере ли носенето на вода като символ. той ще се насърдчи. Водата е символ на живо¬та. Като носи вода, човек изучава законите на живота. Истинският живот чисти, мие, разтваря утайки. Следователно, пуснете ли този живот в себе си, той, като водата, ще разтвори утайките, нечистотиите. останали от миналото, и ще ви въведе в новия живот. Утайките в живота представят старите ми¬сли, чувства и възгледи, от които човек- трябва да се освободи. Това значи, да носи човек вода. Това значи, да изучава човек законите на великия живот и да ги прилага. Сега, пазете се от онези неща, които по-стоянно ви спъват. Запример, често вие гово¬рите мног о, но не на место; мислите много, но не на место; тревожите се много, но не на ме¬сто: почивате много, без да имате нужда; спите много, но не легате на време и не ста¬вате на време; търсите лесния пжд, но без време; очаквате да станат чудеса в живота ви, без да разбирате законите на природата. В природата чудеса не съществуват. Всеко неразбрано нещо е чудо, а всеко разбрано

264 нещо е естествено. То е постигнато по есте-ствените закони. Непостигнатите неща са .чудеса, а постигнатите — естествени резулта¬ти, които почиват на разумни природни | закони. Съвременнитъ- хора се нуждаят от силна, мощна мисъл. Силната мисъл не се заключава в многото говорене, в тревогите, в отричане на нещата. Каква мисъл има в отричане на живота, на любовьта? Не е въ-прос човек да отрича нещата, но той трябва да прояви живота, любовьта и доброто в себе си. Как трябва да прояви човек доброто и любовьта си? Като дойде в дома му някой гладен, уморен пж/гник, той трябва ла стопли вода да измие краката му. После да му сготви чорбица, да си хапне до¬бре. Най-после да му предложи чисто легло да си почине. Ако не е доволен от приема, пътникът не е разбрал и оценил доброто. Нема да мине много време, ще го заставят да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодарен, ще го поканят и втори път да ви посети. Неблагодарният е лош чо¬век. Той иска с лъжа да си пробие път в живота. Благодарният е добър човек. Дето отиде, той е добре дошъл. Който лъже, той е длъжен да плати за всичко, което му е дадено. Който говори истината, той получа¬ва всичко даром. Следователно, приемат ли ви добре в един дом, благодарете, че сте срещнали добри хора, които изпълняват во-

265 лята на своя Господар. Никога не пожела¬вайте да лежите на гърба на добрия чо-В-БК, да ви носи постоянно с себе си. Благородство се иска от човека. Днес от всички хора се изисква знание, светлина и свобода, да пазят благата, които им се дават. а същевременно правилно и разумно да ги разпред^лят. Това може да постигне ЧОВ-БК чрез Божествената наука, която наричаме „наука на в-Ьчно движение". Тъй щото, когато иска да бъде господар, чо-В-БК тр-Ьбва да разполага с знание, да се справя с трудни гъ- условия на живота. Н'Ь-ма ли знания и светлина да се ориентира в живота, той где бъде играчка на условията. Представете си, че един неподготвен чо-вЪк стане господар на десет умни слуги. Знаете ли, какво ще бъде неговото положе¬ние? Той ще се намзри в положението на един лист, подхверлян от в-Ьтъра на всички страни. Този господар тр-Ьбва да бж-де съобразителен, да отдаде правото на свои-т-Б слуги, да ги признае за свои професори, от които да се учи. Тъ- ще нареждат рабо-ТИГБ, а той ще се подписва. Като ученици на Велика Школа, ВСБКИ от вас ще бъде поставен в това поло¬жение, именно, да управлява десет умни слу¬ги. Ако се справи с положението си, той оправдава службата си — господар. Не мо¬же ли да се справи, той ще се натъква на ■гол-вми противоречия и мж.чнотии. Това не

266 значи, че трябва да се откажете от живо¬та. Не, човтж трябва да преобрази жи¬вота си, както растенията превръщат нечи¬стата материя в елементи, необходими за тяхното развитие, както земнит пластове филтрират водата, и както огъньт изгаря всичко нечисто, кайо остава само чистото, вечното. Божественит/ енергии — вода, въз-дух, светлина и огън, ще минат през човешкия ум, през чов-Ьшкото сърце и през човешката воля, да премахнат всичко непотръбно и нечисто и да остане само въч-ното, чистото, като основа на бъдещия му живот. — Б о I е Л ю б о в . Бог е Мж-дрост. Бог е Истина. Божията Л ю б о в , Божията МъдростьиБо-жията Истина пребъдват с нас. 15. Лекция от Учителя, държана на 4 декемврий, 1929 г. София.—ИзгрЪв.