от ПорталУики
Версия от 22:15, 27 май 2010 на Донка (Беседа | приноси) (Нова страница: == КОНЦЕРТЪТ == 9. I. 1941 г. - Изгрева - София. Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на…)

Направо към: навигация, търсене

КОНЦЕРТЪТ

9. I. 1941 г. - Изгрева - София. Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на Изгрева с такси. Салонът вече беше препълнен. Учителят сле¬зе по стълбичката усмихнат. Тъй като още беше рано и акомпа-няторите не бяха дошли, той ни покани горе в стаята си. В ан-тренцето гореше голяма печка. Брат Христо попита: — Учителю, може ли сестрата да види стаята Ви? Учителят отвори широко вратата и не я затвори, дока-то бяхме при него. Аз не пожелах да вляза вътре в стаята му, защото бях обута с ботушки, но застанах на прага на вратата и внимателно я разгледах. На полился видях да горят дванадесет сини лампи, макар че беше още светло. Върху една масичка до леглото имаше Библия. Стаята му беше широка, светла и прос-торна. Наредбата беше чиста и скромна. Почувствах с душата си Божие присъствие в тази стая. Тук се раждаха Словото, бе-седите и музиката. Учителят посочи столове да седнем и попита не искаме ли чай. „Да, Учителю, ще пия една чашка" — отговорих аз. След малко той ни поднесе горещ чай. Казах му, че преди пеене не пия нищо горещо. Той веднага отля половината чай и доля сту¬дена вода и ме попита да сложи ли лимон. Отговорих, че пре¬ди пеене не употребявам лимон, зашото свива гърлото. Докато слизахме и тримата по стълбата, аз попитах Учителя има ли място, където да се разпея, да си опитам гла¬са. Той ни покани в приемната стая долу. В този момент една сестра почука на вратата и каза, че акомпаняторите са дошли. Аз станах права и запях. Учителят също стана прав пред крес-лото си, също и брат Христо. Разхождах се из стаята и свобод¬но се упражнявах. След малко влязохме в салона. Учителят сед-на на един стол пред катедрата. Когато всички бяхме готови да започнем, аз слязох от сцената, минах по пътеката и целунах ръ-ката на Великия Учител. Пак се върнах на сцената и запях. След като изпях и последния номер, пак слязох от сцената и отново целунах ръката му, като му благодарих. Той стана прав и ми каза: — Хубаво, хубаво пяхте! После елате в стаята ми с бра¬ та. 21

Аз се качих отново на сцената. Започнаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката. Друга сестра ми даде в ръцете нейни стихове, надписани за мен. Брат Христо накрая ми каза: „Вие пяхте божествено!" Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: „Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други кон-церти. Певицата има рядък глас и техника." Пай-после, след като привършиха поздравленията, аз и брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от ра-дост. Усмихвайки се, заговори: — Висше присъствие имаше около теб. Ако хората са ясновидци, щяха да видят множеството светли топки във всич- ките Цветове на дъгата да излизат от устата ти. Аз виждам, през тебе пее една много прочута гениална певица. — Как се казва тя Учителю? — Сега е no-добре още ти да не знаеш името и! Прог- рамата ти беше хубава! Учителят стана прав и направи едно движение, имити-райки ме: — Това, рекох, движение дето го правиш е хубаво, — и направи движението — ти поставяше музикалните тонове нап¬ раво в сърцата им. Ти добре изпя колоритите (Учителят нари- чаше колоратурния глас колоритен), — ставаше дума за каден- ците — гласът ти звучеше като цигулка. Учителят се обърна към брат Христо като ме сочеше с показалеца си: — Тя, рекох, ще прослави Божието име на сцената! След тези думи пак се обърна към мен: — Първо ще те изпитат дали си силна. И внимавай! Не се привързвай към никое смъртно същество! Обычай Бога! — Учи¬ телят продължи като ме гледаше право в очите. — Там в опе- рата, ти раздавай само лихвите си! Не раздавай от капитала си! Гледай да минеш там на сцената с по-малко разноски. Ти, ре¬ кох, на физическия свят си достигнала гениалност. Сега ще ти дадем условия да работиш и да достигнет гениалност и в Ду- ховния, и в Божествения свят. Учителят каза да почакаме малко и излезе. Ние чувахме как той се качваше пъргаво нагоре за стаята си. След малко вле-зе отново, като носеше в ръката си една книга. Пак седна на креслото си и с мастило надписа нещо на първата страница на книгата. Прочете това, което беше написал и ми подаде книга-та. Не мога с думи да изразя радостта си. Книгата беше на френ-ски език, със скъпа хубава кожена подвързия и на първата стра¬ница Учителя беше написал ясно двете ми имена, с подписа си и датата. Просълзена от радост коленичих пред него и целунах 22

ръката му. •••' — Учителю, — казах аз — помогнете ми, винаги бъде- те с мен, никога да не се отклонявам от пътя си, вярна да оста- на на делото и на Вас, Учителю! Брат Христо се просълзи...