Да Го посрещнатъ
„На утрешния ден народ много, който беше дошел на праздника, като чуха, че иде Исус в Ерусалим, (13) взеха вейки финикови, та излезоха да Го посрещнат, и викаха: Осана! Благословен който иде в името Господне, Цар Израилев!“. (Иоана 12:12,13)
„Излезоха да Го посрещнатъ“ – това са най-важните думи в стиха. Онова, което има да кажем, то не се съдържа в стиха.
Този стих е един от обикновените стихове. Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исуса, имаше същите стремежи, каквито и вие имате. Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора. Смисълът на този стих, обаче, е в това, защо този народ излезе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все-таки има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, който казват: я си гледайте хала, какво си губите времето, вие се осигурете, туй е за младите. Тъй е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Некои казват: без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културен език наричат инцидент – станал некъде некакъв инцидент – на български пък казват, „случайност некаква“. Е, хубаво, немам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.
И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: защо този народ не прие Исуса? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите беха некултурен народ, не е верно. Това беха хора с култура, който цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят тъй лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свет, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсекъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се сверши сражението, ти се върнеш дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, щото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой поверва в нашето проповедване“? После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуятъ“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа? Исаия не е виновен, вината е в преводчиците, в тия, който превеждат.
Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. Та казвам: всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, техната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава потик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е верно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстоя, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, с звонкови монети от тук – от там, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: аз съм готов да изпълня твоята заповед. И тъй, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш един лист, че почтено си свершил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свет ще ти изпрати един червен лист и ще каже: искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философствуват: Можем ли да избегнем страданията – можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вервания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и от тогава насам светът все страда. Казвате: ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от тоз момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, отдето иде Божествената светлина. Вие ще кажете: отгоре иде тази светлина. Не, от главата вътре иде тази светлина. Работи тази глава! За физическия свет светлината иде отгоре, но за нас хората светлината не иде отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, отдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина иде от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тия думи, с които си служим, са невидими. За сега, има неколко думи в които хората верват. В ума верват, в сърцето верват, и в живота верват. В туй сме заставени да верваме, защото всеки чувствува болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, запример: духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представя един затворен гроб. Като е тъй, има верване, че един ден хората ще излезат от гробовете си. Това е символически език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се подигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти верваш, или не, ще живееш по същия начин. И който верва яде, и който не верва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: всички все трябва да имат къщи, дето да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия указват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не указват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, отпосле се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в моментът, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш с своя собствен кораб, с своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хверлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден. Те казват: ние имаме съвсем друго предназначение. С всички, които влезат в морето, постъпваме по един и същ начин.
Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тия воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: докажи! Пак ще се подигне въпросът: хлеб, хлеб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степеньта на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да се ползува. Най-после, аз казвам: философията не е там; дали един човек е богат, или не. Но питам: този богат човек използувал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Запример, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рациново, прочисти се и после казва: слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поухитри след това и казва: тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък в винцето е вината. Добре ще вземат вино от друго место. Пие от това ново вино, но започва пак: олеле!… Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: ти не можеш и не трябва да използуваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използуваш богатството си така, но ще кажеш: аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз до сега не съм видел един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас. Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: не си струва човешката култура!
Сега, при отричане на богатството при думата „богатъ“, друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бога. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога. Злото е там, дето има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тех: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш, запример 1,000 лв., радваш се, но това не са 1,000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бога, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото, по-големо благо в света от живота нема. Най-големото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвьта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез телото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятствуваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите немат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които подържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: ти верваш ли че Христос е Син Божий? – Вервам. Верваш ли че Христос е Бог? – Вервам. Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата Син Божий? Какво се разбира под думата Бог? Думите „Син Божий и Богъ“ не решават въпросите.
И тъй, този народ излезъл да посрещне Исуса. Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.
Сега, ще ви приведа един малък пример из културата на древния Египет. Куханъ-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, който искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-първо ги завеждал при един креват с игли и ги запитвал: ще можете ли да изтърпите тия страдания, да ви подхверлят на тия игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.
Тази школа съществува в целия свет. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, указват върху индивида големо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всекога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великият художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всекога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, който да го подържат, те ще усетят за всички тия лишения една вътрешна тъга, ще почувствуват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Немат възможности. Но, туй, платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятствуваме. Ако аз влеза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се опретна да работя. Но, ако влеза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост? – Не. Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
И тъй, у всинца ни трябва да има добри обходи. Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние верваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свет. Учените хора не се спират пред този свет. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени с същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и в Сириуса, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като заверши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всеко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговият характер. Тогава той ще отиде в друг един свет, дето неговите чувства, сетива за физическия свет ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива: За сега, обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свет.
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже? Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота. Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете запример една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1,000 лв. Питам: как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитающите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бога. Всека една култура се отличава с известни схващания за Бога, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават с своята любов към Бога, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до верха на тази Любов. Не, не са достигнали до там. Те още немат условия за приложение на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучват методи, как да се приложи тази Любов, как да се използуват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: видите ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свет беше приел Христовото учение в Неговата пълнота мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успева, нито другата. Едната казва: отстъпи ти. Другата казва: отстъпи ти. Всека иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онази проблема, пред която се намерил Соломон, когато се явили пред него и две майки с едно дете. Едната казва: това дете е мое. И другата казва: това дете е мое. И двете не отстъпват, всека иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломона. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всека майка по една половина!“ Истинската майка я заболева сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цело да остане“. Тия две моми са двете майки. Питам: коя от тех е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаше! Аз зная где се намира всичкото богатство на природата. Сегизъ-тогиз мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, който са сиромаси, не могат да служат на Бога. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах! Да живееш в най-големото изобилие, и да бъдеш гладен? Турците казват: и да го видиш, не вервай!
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме в възможността да се свержем с Бога и да работим разумно. Можем да се свержем с Бога! Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушатъ“. Всичко това ще се продължава до тогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота! Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!
И тъй, Божественият Дух слиза! Некои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствувате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародят в нас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свершихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Некои казват: ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бога. Некои от вас са се примирили вече и на тех казвам: вие трябва да се учите на закона на служенето! Некои казват: ние го знаем. Казвам: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на верата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, който от сега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действувате с закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те пригърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: аз любя. Питам: ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв? Някой жертвува туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от некого, или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледнал на криво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бога.
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме? – Не ви познавам, по човешки му говоря. Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щеха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: обичат го заради парите му. Ако дадеш некому пари, или друго нещо, ще кажат: той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Тъй се явяват онези символи, онези примери из живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: господин началник, отпусни ми неколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво значат тия 10 пръста нагоре дигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпущат му вагони. Питам сега: при такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалявам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лв. Веднага отпуща вагоните, защо ти, комуто Господ е дал едно богатство от милиарди, не вершиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вершиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или нема. Казваш: като отида на онзи свет, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмневат, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бога, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божественият свет! Той е такава интенсивност, за каквато немате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в преградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш! Как мога да ви докажа това нещо? То е тъй далечно!
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в преградието на млечния път. Учените окулисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свержат. Материялният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променчив живот, който се диференцира. Този живот за в бъдаще, след милиони години ще стане съществен. Сега той е в началото си.
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: как да не може? Единица по единица правят две единици. Не в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, от где се явиха другите числа 2,3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлезъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: при такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2+2=4. Казвам: да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всека една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4=1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-големо от единицата. Казвам: при такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много големо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разправят за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила то играло на хорото. Е възможно ли е това нещо? Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: детински приказки са тия неща. То не е играло материялно, но като душа, която очаквала да се въплоти, то играло, било около хорото, взело е участие.
Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават. Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и и казвате: слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш внимавай! Питам: тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тех при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барута? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие. Тази алчност ни е турила всички в тревога. Когато, обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.
Защо е дошъл Христос в света? – Той дойде да скачи хората духовно с Бога, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Белата Ложа, и компания на черната ложа. Последната немаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше, ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво мязаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз!“ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, в времето на Христа, беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вершим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с темяни. Христос казва: „Темянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви!“ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спрела се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вервят заедно, но не се обичат. Какво виждам? – Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
Сега вие казвате: възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия? – Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, дето да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографирват, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свержим с Бога! Аз ви обръщам внимание на следующите неща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука. Този въпрос се решава сега, или никога!
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата. Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, запример, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител некому, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вершите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да сверши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стега сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля но, толкова може. С това стегане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стега нещо – не трътеайте. Ако искате да знаете, дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стега сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стега, не я приемайте, аз не ви я налагам. Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.
После, вземете пред вид следното правило. Намираш се в некакво изпитание, омотал си се некъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли туй, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли туй, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Запример, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете туй, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разправи една своя опитност. Детето ѝ заболева от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: да му се направи операция. Отиват на болницата, лекарьт преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутриньта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойствие и намисля, като стане сутриньта, да бега от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче, заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: не, ще бегам. Започва да разсъждава, казва си: тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умирающ. Към 6 ч. с. решава да си отиде, но веднага идва болничният служащ да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се, най-после, и операцията излиза сполучлива. Казвам на тази госпожа: ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно. Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което по видимому е благо за нас, носи нашето нещастие.
И тъй, сега се приближаваме към основния закон. Аз се обръщам сега към вас като към приятели. Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари немате. От где ще ги вземете? Некои от вас сте болни. От где ще вземете здраве? Некои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свержете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни. Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!
Сега, некои може да кажат: а, той тъй говори! Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и с сърце, и с душа, и с дух. Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата. И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“.
За сегашните хора, за верующите се иска не само вера, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината. За сега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувствува друго, а когато дойде тази невинност, тя се сверзва с ума; умът се сверзва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на козмоса, се сверзва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: ние сме дошли отгоре, за да извершим волята Божия и ще я извершим тъй, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свет, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завершили своето развитие ще кажат: ние сме доволни, че извершихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Туй е факт! Тъй ще бъде с всички, които са извершили волята Божия!
Беседа, държана от Учительт, на 14 декемврий, 1924 г. в гр. София.